kipenzov

Съжаляваш - извинение. От другата страна на смисъла пък е : Съжалявам, че не ме разбирате и не ме уважавате, тъй като си позволявате да се дразните - обвинение. Все двусмислици, отразяващи вътрешната ти борба и произтичащият от това хаос в мислите и чувствата, който пък се преекспонира във вътрешния ти свят като ирационален страх, който е неосвободена и изтласкана "навътре" агресия. Страх от незаспиване, страх от полудяване, страх от споделяне и т.н. А без да се усетиш, вече си изпаднала в режим на търсене на внимание. Не само, че кратко ти описах "борбата с двете Ти", която не осъзнаваш, но и щом си "захапала" термина "мисловен модел", тогава ще ти кажа как се нарича този, които преживяваш в момента - МАНТАЛИТЕТ НА ЖЕРТВА. Вече хората с терапевтичен опит ти казаха, а сега и аз ще го изкажа директно! Към момента НЕ можеш сама да се справиш с трансформирането в позитивен за теб аспект на преживяване на този модел!!! Процесът е доста сложен, особено когато умът е "замъглен" от силните емоции! Минавал съм през процеса и без адекватното напътствие от опитен специалист, щях да се изгубя в дебрите на вътрешния ми свят!!!!!!! Ако искаш ме послушай, твоя си работа!

Прочети си пак последните постове и ще видиш, че вече си задействала процеса. И спри с това "Не мога" че е дразнещо! Когато човек казва не мога, или не иска или не знае! Посъветваха те кой да потърсиш за напътствие в този процес. Само поработи по отношение на "час за психотерапия", защото ползотворната настройка е "Среща с приятел"

"...по пътя на логиката / ако приемеш причинно-следствената конструкция : намерение-мисъл-действие-резултат/ произтича фактът, че Първичното съзнание/Бог/Всевишния създава/съзидава, твори/ реалностите, за да създаде движение. Движението предизвиква разбъркване на частиците, т.е. предизвиква ентропия /степен на НЕ-подреденост на частиците,т.е. състояние на средата, както мъдростта е състояние на съзнанието, а не показател /. Колкото по-висока е степента на ентропия на средата, толкова повече са възможните състояния, съответно колкото повече индивидуални създания, толкова повече възможности за емоционални преживявания ще има. Емоционалните преживявания създават опитност, а тя носи себепознаване. Намерението да опознаеш себе си води до неизбежният избор да създаваш, за да преживяваш... себе си. И какво би направил, за да имаш множество преживявания - ще създадеш множество твои копия във всичките ти нива на Бъдене / плътности, измерения/. "Твои копия", схващане което само по себе си е дуално /разделящо/, щото принципът на себепозоваването- формирането на Аз-а, на този център на съзнанието, се базира на субективното разделяне от общото, чрез използването на логическата конструкция на оплетените йерархии/Аз съм аз, щото така се осъзнавам, но защо се осъзнавам - щото съм аз, хихи/. Та като твои копия различните разумни създания биха притежавали твоите качества /"Вие г-н Andersson ми дадохте нещо- свободата да избера да не се подчиня", агент Смит /, което само по себе си им дава възможността и те да творят тяхно си субективно усещане за реалност. И за да има още повече ентропия - съответно още повече качество и количество на преживяванията - съответно по-дълбоко себепознаване, логично а и неизбежно по презумпция би създал средата такава, че да могат да си взаимодействат. Всеки твори собствената си реалност, но във взаимодействието с другите/ "другите" - отново дуалност, но няма как/ се формира резултатна, нали вси пак резултатната от две криви е права хихи. При това "триене" формираме една консенсусна реалност, която съпреживяваме. Сетивната 4-мерна реалност е такава, щото болшинството от хората са "решили", че е такава /това е доста дълга тема, обхващаща дори и програмирането и контрола на съзнанието/. Само ще ти спомена, тъй като постоянно търсиш доказателства на това, което знаеш, но не осъзнаваш, опитно е установено, че актът на наблюдение на поведението на елементарна частица / в опита - сноп от електрони/ кара частицата да се прояви като такава, а не като вълна / предполагам знаеш за корпускулярно-вълновата природа на реалността/. Ха сега като имаш предвид консенсусната реалност се осъзнай кой материализира всичко около нас. Обърни внимание, че в статичния модел на време-пространството, за който писах в темата "Мисъл форми", индивидуалното възприемане за Аз, преминаващо през елементарни събития-ситуации си го представям за собствено удобство като енергиен "сноп", съставен от енергиите на собствените ни емоции / може и като мисловен модел, съставен от мисъл-форми - принципът е същия, все пак фракталността на реалността се запазва, а тя се изразява като общи принципи на изграждането, проявлението и съществуването и е вече математически доказана/. Но процеса на творене го правим с насочения поток на цялостната ни личност, т.е. и с личното си несъзнавано, в полето на което индивидуалното положение при някои хора е отвратително от моята морална гледна точка, но пък предизвиква специфични емоции, а това е опитност - съответно възможност за себепознаване. От тук пък сам си прецени защо светът е такъв. След изложеното до тук ми е интересно дали ще приемеш, че от цитата на твоето изказване приемам за вярно само твърдението, че умът не е съзнанието - да не е - това е егото. Както ти самият спомена за отрицателната ентропия, която се нарича Негентропия, би следвало сам да стигнеш до извода, че краят на този процес е липсата на движение или връщане в Празнотата на липсата на дефинируемо съществуване, но "там" Е и присъствието на всичко което Е, няма разделение, няма дуалности, няма емоции- съответно няма мисли, няма и време /през което да отречеш фактът, че доста хора са били там, не и с физическото си тяло - аз не съм от тях, все още работя, но го ПРИЕМАМ/. От основната идея следва, игнорирайки времето, че пишейки на теб пиша на себе си в друга инкарнация, за това се опитвам да съм изчерпателен ./ филмът "Г-н Никой" предполагам ще ти хареса/.

Докато се ,,бориш'' няма да можеш да си простиш!В цикъл на самопораждаща се тревога си. Спри да разчиташ друг да ти покаже пътя ти. Можеш да получиш съдействие, както те насочиха специалистите във форума нееднократно, но трудът е и твой. Споделих ти нещо полезно, работило при мен, но ако продължа няма да е полезно за теб. Аз също съм ходил при психотерапевт! Последното, което мога да ти споделя като образна представа е, че в теб живеят двама души. Едната Ти е хванала в мъртва хватка другата Ти. В спорта свободна борба мачът приключва, когато единият участник се предаде или другият го ,,тушира''. ИЗБОРЪТ си е твой! Потърси психотерапевтът, който ти препоръчаха. Съмнявам се, че няма да се разберете, дори и да имаш финансови затруднения покрай децата, от които вероятно идват съмненията дали ще подсигуриш животът им.

Не мога да разбера защо интелигентни хора ,,циклят'' в нещо очевадно! Цялата дискусия се базира на неяснотата в смисъла на двете понятия - свободна воля и личен избор. Много ясно, че нямаме свободна воля, защото за да имаш такава трябва да можеш да избираш между нещо сътворено и несътворено. Ние осъзнаваме че живеем, защото има ,,среда'', в която това ,,да се случи '', а не сътворяваме средата си. Единственото, което сътворяваме е кои смятаме, че сме. Както и кои смятаме, че са другите и другото. Също така и как смятаме, че се случват нещата. И това е Свободата ни - да творим, избирайки между вече сътворени възможности. ИЗБИРАМ - СЛЕДОВАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАМ! Нямаме свободна воля! Имаме свободен избор! А как е възможно всичко да е предопределено!?! Първо, напълно нормално е всичко да е предопределено, защото вече е измислено от тази сила, която е всезнаеща и е източникът на идеята за съществуването, последствие и формата. И второ, вече по-практично, напълно логично, без парадокс всичко е предопределено и имаш свободен избор, но за целта е нужен ,,нов поглед''. Не знам дали знаете задачата за свързването с три непрекъснати линии на четири точки, разположени в ъглите на квадрат! Те тази задача изисква ,,разчупване'' на шаблона на стереотипното мислене. Съответно, за да е възможно да съществува хем предопределеност хем свободен избор, е нужно да се ,,излезне извън рамките''. По тази методика решението на триизмерен ,,проблем'' става в по-високо откъм измерения пространство. В четиримерно пространство е напълно нормално да има налични всички ,,развития на събитие'', които се разпределят в различни ,,времеви потоци''. Предпологам всеки се сеща за по-дълбокото значение на ,,Времето е в нас и ние сме във времето!''. А свободният ни избор на ДЕЙСТВИЯ в тримерната ни материална реалност определя по кой ,,път'' вървим. Тук е проблемът на повечето хора, с които дискутирам темата, защото твърдението ми изисква нашата същностна представа да е различна от общоприетата, наложена от хилядолетия с догми. Но надеждата умира последна и за мен и се надявам някой да ме е разбрал,:) Цялата ни свобода се състои в един избор, който съдържа като акт цялата ни личностна представа! Както е казал Айнщайн -,,Не можем да решим проблемите с начина на мислене, с които сме ги създали''. Евала! Най-накрая го срещнах изказано и от друг. Преди две години като стигнах до този идвод много се изкефих. Ще дам пример скоро, само да си намеря записките! За да се види през нашите очи, тъй като съдържа всичко! За това и пред Бог всички сме равни, а това че някои хора си мислят, че са по-равни е друг въпрос.

kris4ok, има доста сентенции, които могат да ти дадат начален тласък. "Опознай себе си, за да обикнеш света!", "Помогни си сам, за да ти помогнат другите!" Започнах с това, за да ти подскажа, че дори и да се свържеш с Диляна Колева, тя е не само психотерапевт, но и човек, а за да може да ти помогне, независимо колко голямо желание има, то трябва желанието да е взаимно. А в момента ти си БЕЗПОМОЩНА, което е отражение на по-дълбоката причина да се самосаботираш в опитите си "да излезнеш от ситуацията". И в това, според мен, ти е основният проблем - Грешното интерпретиране на вътрешното ти състояние. Ти НЯМАШ ПРОБЛЕМ! Ти не осъзнаваш, че нямаш нужда да "излезнеш от объркването"! Ти си изправена пред едно доста трудно като преход, но блаженно като случване предизвикателство! Да се изправиш пред собствените си страхове! Да се "родиш повторно"! Обаче "на страха очите са големи", нали?!? Когато напишем нещо, то идва от вътре. При малко по-различен прочит осъзнаваме, че вече сме си дали сами насоки, пишейки на друг. Прегледай си цитата на думите ти! Виж как сама си се насочила вече! Добави обаче и момента от процеса на вътрешната трансформация, при който трябва да преминеш предизвикателството на ПРОШКАТА. Погледни какво се е проектирало в изказа ти - "виня", "объркани", "за мое добро", "не са знаели". Прошката не се ограничава еднопосочно - да простиш на родителите си. Прости и на себе си. "Отдели" това чувство за вина, погледни го, разгледай го, пусни го с благодарност, защото ти си ти към момента благодарение и на това. Освободи място да се "роди" и бъдещото ти АЗ. Изпитвал съм и все още, от време на време "пропадам" в подобно на твоето състояние на тревожност. Този ирационален СТРАХ е ужасен, но едно време дядо ми казваше, че "всичко, което не те убива те прави по-силен". Ако питаш мен, предложението ми е да си направиш една мисловна игра. Представи си се, почувствай се, виж се в "най-пропадналото ти" емоционално състояние. Представи си, че изпъваш ръцете си зад гърба си. Загреби "картината" и я "събери на екран" пред теб. Опитай се "да видиш" страховете си като черно кълбо прежда. Прилижи се към кълбото. Ще видиш, че "нишките на преждата" си имат "стърчащи крайчета. Дори съм сигурен, че ще успееш да видиш един край на нишка, който "съдържа" взаимоотношенията ти с родителите, ситуациите в които "грешно" си възпитавана. Така стигаш до моментът на "вътрешна работа"!!! Можеш дори да си представиш как говориш с образите на родителите ти - нищо не те ограничава. Ти можеш да правиш всичко, което решиш - все пак това си е твоят вътрешен свят. Изречи думите, с които даваш прошка на родителите си. Не забравяй, че това трябва да направиш и с теб самата, във въображаемата си представа на ситуацията. Почувствай се опростена! Не се давай повече зор. Нещата стават постепенно, защото имаш доста работа. Ограничи си "напрежението", което идва от ума и ти "говори", че трябва още, и още, и още, защото "Няма време - минута е много!" А сега се замисли, че това беше просто едно от многото "нишки", които си имат крайчета, за които да се "закачиш" и да си отработиш ситуациите. Всички тези нишки, събрани в "ОГРОМНОТО" кълбо, което ирационалното чувство за страх предизвиква ума ти да го изпитваш "на куп", да "те вкарва във филма" на моментното ти усещане за безпътица и безпомощност, липса на перспектива, малоценност, липса на увереност, че ще се справиш и т.н. Разбери, че в момента "виждаш" всичко събрано в едно и се чудиш от къде да "захванеш разплитането" и така се омотаваш в собствените си предразсъдъци, че "няма решение". Има!!! Но нещата се случват постепенно. Когато започнеш едно по едно "да разплиташ", тогава и Дияна Колева, като опитен терапевт, ще има възможността да те насочва по "пътя ти" към собственото ти "опознаване", за да може да обикнеш света, с всичките му несъвършенства и произтичащи от това тревожности. Ще започнеш да усещаш и възпитаваш Вяра в себе си и Вяра във взаимната ви работа с психотерапевта ти. И най-доказаните откриватели, за да достигнат до откритията си, са направили ПЪРВА КРАЧКА. А тя е била ВЪПРЕКИ страха от провала!

От тази позиция пък изхождах в предположението си, че няма прераждания, такива каквито повечето хора вярват, че "имаме". Просто това "усещане", че съзнателно са се "пренесли в друг живот" - най-силният аргумент на тезата за преражданията, вече губи солидността си, защото подобни психически преживявания са положени на основата на заблуда. А самата заблуда е, че това не са мои, твои или нечии лични "предишни животи" / това е Его-нивото, при което Имаме и Притежаваме/ , ами са просто "наблюдения през очите" на друг осъзнаващ се индивид, но не и на мен като индивидуална личност с някакъв характер/соц.обусловеност/ и темперамент /наследственост/. И от тази перспектива адекватното твърдение е, че има нещо общо, свързващо между човеците, отвъд времето и пространството, а не, че има прераждания. Съответно, напълно съм съгласен с изводът ти:

Ако приемем относителността на времето, то не просто го намеквам, ами си е следствие. Щото така излиза, че живеем едновременно във време-пространството всичките си възможни "пребивавания в тяло". Това на психическо ниво /съзнателно изживяване/ позволява "да си видим минали животи", но и "бъдещи" такива, което някой хора описват при ОИТ. И от тази перспектива ми дойде и въпрос-констатацията, че ограничавайки се единствено в линейния, последователен, причиннно-следствен начин на възприятието ни за времето, то е напълно логично да коментираме "предходното ни съществувание в плът". Обаче това до известна степен е ограничаващо, защото "насочеността на фокуса на наблюдение" е единствено към "миналото", поради един билюк наложени, "програмирани дълбоко в нас" парадигми, изключващи "възможността да видим напред", тъй като това са фантазии. Само дето точно тези съвременни парадигми трудно обясняват единичните случаи на прекалено точни "фантазии" и го отдават на щастлива случайност. За пример мога да дам баба Ванга, пък и Преподобна Стойна и други. Ето и един цитат от Кен Уилбър, "Спектър на съзнанието", 1977г. : "Прозрението, че реалния свят “съществува едновременно и именно това е същностна на вечността” пряко ни насочва към може би най-сериозния аргумент срещу способността на разсъдъка да разбере реалността. Голата истина е, че мисълта се движи линейно, а реалния свят – не. Мисълта е последователна и едноизмерна, докато истинския свят ни се представя като многоизмерен, непоследователен, едновременен модел с безкрайно изобилие и многообразие. Всеки знае, че не можем да мислим едновременно за две или три неща, без да изпаднем в парализиращо объркване и за това, за да въведе някакво сходство и ред, мисловния процес с помощта на паметта навързва отделните късчета внимание по протежение на създадената за тази цел линия. “Линията” от последователни късчета насочено внимание, “линията”, върху, която мисълта подрежда своите понятия и обекти, “линията” измислена от самата мисъл, е времето. С други думи, времето не е нищо друго освен последователен начин, по който мисълта възприема света. След като обикновено възприемаме природата по този линеен, последователен, времеви начин, ние скоро стигаме до “очевидното” заключение, че и самата природа съществува по протежение на някаква линия - от миналото към бъдещето, от причината към резултата, от “преди” към “след”, от вчера към утре – като напълно пренебрегваме факта, че тази предполагаема линейност на природата е изцяло продукт на начина, по който я възприемаме. И нищо чудно – на чука целият свят му прилича на пирон.

Дали ,,в рамките'' на последователното не се ограничаваме единствено в предходното?

Кон Крузе, а задължително ли е всички съществувания в плът да са предходни? Между другото ,,де жа вю''-то не е задължително да е следствие на ,,изживян'' предишен живот.

Доста са интересни! Има и други подобни случаи. Монахът в некъв непалски храм пита журналистите за някакъв обект и след като единия иска смартфон, монахчето му го проектира в ръката, докато не идва учителят му да му се скара, че си "играе с "гостите". Високата степен на самоконтрол им дава възможност да проектират хипнотични внушения. Има и един случай отпреди няколко века, описван от няколко тогавашни "хроникьори" - този с дипломатическата мисия на Боян Мага като брат на Царя и "превръщането" му във вълк по време на срещата. Явно това му е било наследството от сирийския му учител, а не от египетското посвещаване. НЗ?!?

https://duhovno-razvitie.com/hiuit.pdf Този автор ползва техника за ,,достигане до базовото ниво'', от която също съм си направил изводите за символиката на ,,стъпалата'' или ,,сградите''.

Това, вече не ми е полезно, а ми напомня за ,,шамари'', които съм ял вече. Но наистина е доста практично като указание за поелите по пътя към себе си! Обаче, поне за мен, това не носи обезкуражаващият заряд, който да подтисне личното ми творчество в споделените ми стихове - някои преживявания са по-разбираеми ,,поднесени'' в метафорична форма. Това пък също е добро указание, когато при ,,задълбаването навътре'' в мотивацията да правим каквото и да е, се ,,натъкнем'' на сили, далеч надхвърлящи собствените ни възможности за контрол. ОКР, психози, биполярни разстройства... според мен всичко е под един знаменател. Юнг ги описва като ,,навлизания на съдържания от колективното несъзнавано''. Но, за да навлезнат трябва да има предпоставка. Нарича се ,,инфлация на егото'', което пък е друга дефиниция на ,,разширяващото се съзнание''. Както и в цитата ти, най-адекватната позиция е да не приемаш нищо лично. Нелогично е капката да се идентифицира с океана!!! Което пък на индивидуално ниво означава, че колкото и приятно да се чувства човек в положителната фаза, е добре ,,да се отлепи навреме'', защото в негативната фаза страховете, под формата на обсесивни ,,разбиващи'' мисли ще са реципрочно по-силни. Интенционалността на Е.Хусерл също може да се отбележи. Тази насоченост, целеустременост или както го цитираш - ,,намерение'', е основната сила за контрол на движението ти в изменените състояния. Но както и всичко на този свят има двойствена природа, то и от самия човек зависи в каква насока ще използва ,,намерението си'', което резонира и с твоята позиция, че не е безразлично как се държиш и ,,настройваш'' в ежедневието. Е тук вече се разминаваме, защото нямам нищо против розенкройцерството или теософското общество. Дори, ако не се ,,отлепя'' от трактатите им, в изследването на обществените процеси бих могъл ,,да видя'' известни потвърждения на тезите им. Но лично на мен, повече ми резонира херметизма. И то без усложненията на йерархичните прояви, щото така все едно пак се ,,забивам'' в умствените конструкции-космогонии на седемстепенните инволюции-еволюции. Върховни същества, Oversoul и т.н. То по същата логика на търсене на неква организираност бих могъл и във циклажа на Вайраяната да се опитам да ,,открия'' най-висшето буди тяло - Вайрокана. Общо взето, не знам дали ще сме на едно мнение, но мисля, че основото мото на всяка религиозна доктрина е ,,пътя към себе си'', а какво е скрито на по-дълбоко ниво - според мен и тук аналогиите са доста. Т.е. дали ще е по един или друг начин ,,добит'' смисъла на съществуването ни, той определено не е в целите, които преследваме, а в начинът, по който ги постигаме.

Alexeo, че си нахален идиот - такъв си си, но защо си просиш реакцията ми? Харесвам ли ти кво? Загрижен си за здравето ми? Като гледам не само за моето здраве се ,,грижиш''. ,,Раздаваш'' абсолютната си позиция, сипеш оценки, воюваш за принципи. Вече ,,даваш мнение'' и от позиция ,,Форумът''. Ако имаш нужда да си ,,мериш'' нещо с нечие друго - ми мери си го, но не занимавай мен, пораснал пубертете!

Съгласен съм. На по-повърхностно ниво и особено, ако си екстроверт, на който вниманието и интересите са насочени към външния свят, символиката на ,,подхлъзване'' е доста по-удачна. ,,Изкушението'' също е интересно като предложение, ако си доста набожен.

Да интегрираш лудостта. Да откриеш чувство нелогично. Да отидеш ти на край света. Да почувстваш нещо непрактично. Да развиеш руло от спомени изминали. Да прегледаш филм за афоризми ненаписани. Да полетиш с крила от някого пронизани. Да си представиш, че от тебе всички са орисани. Да си отговориш на въпроси трудни. Да привличаш отговорите безумни. Да разбереш, че песента на совите гори. Да видиш огъня на илюзорните мечти. Да осъзнаеш, че и това си ти.

Това ти ли си го писал или е неква мантра?! Иначе е доста добро като стихове! Дори малко ми ,,бие'' към ,,преминаването на Бездната'' на Кроули.

А на мен любопитството!

Чак обяснения едва ли мога да дам, но бих ти споделил наблюдения и изводи. Според мен всяко "пропадане", "слизане по стълби", "влизане в сгради" е просто символично представено в съня навлизане в подсъзнателната част от съзнанието ни. А ако не се уплашиш вероятно ще те очакват неприятни изненади, защото ще се "сблъскаш" с изтласкани психически съдържания, които ще ти се визуализират посредством ума. Но по-добре насън, отколкото наяве, нали?!? Имал съм доста подобни сънища, но един сън в няколко пласта може би ще е показателен за изводите ми. Осъзнавам се, че сънувам. До една малка къща съм. Имо приземен прозорец към мазето. Поглеждам към него и в този момент нещо ме хвана за крака и ме задърпа. Изпитах як страх, но се усетих, че би било интересно да продължа, щото си спомних, че вероятно навлизам в по-дълбок слой от подсъзнанието ми. Интересното беше, че не виждах кой ме дърпа, но знаех, че е някаква вещица. Обаче след като "пропаднах" в мазето се оказа, че е някакво момиче, което "изчезна" и вече бях сам в стаята от мазето. Погледът ми се приспособи към бледата светлина. Започнах да се "ориентирам" къде са стените и някак ми заприлича на приземната част на една стара плевня, зад къщата на чичо ми, която е отпреди 1944 г. Вече знаех, че има общ коридор, през който се излиза на двора. Бутнах вратата на стаята, нямах усещането за ръцете си, просто "я отворих", и се оказах в коридора. Запътих се да излизам, но ми привлече вниманието съседната стая. Като си насочих вниманието към нея, вратата изчезна и се "отвори" тъмен тунел. Бях с усещането за мястото си в коридора, но пуснах фокуса си на наблюдение към тъмния тунел, щото много пъти ме е хващало шубе да "погледна". Погледът ми се движеше сред непрогледната и "лепкава" тъмнина, която усещах с тялото си, което беше в коридора. Този път обаче, за разлика от други, се "пуснах" и преди да излезна от другата страна на тъмното вече знаех, че ще излезна през подобен на прозореца в стаята, в която бях "издърпан". Искаше ми се да излезна, но се сетих, че е добре да си затвърдя наблюденията и се върнах в първата стая, където видях, че отново съм си сам и че всичките роли в сценката са некви мои превъплъщения. Некви дълбоко несъзнавани образи, които като се събудя ще трябва да си анализирам от къде са, що са. Запътих си по коридора, за да излезна. Отварям вратата и ... не съм отвън, ами има друга врата. Отварям и нея - още една врата. Почнах да се паникьосвам, но се усетих, че е по-добре да преброя колко са вратите, за да мога да се ориентирам колко дълбоко съм "навлезнал". Чак на четвъртата врата, след като я отворих се появи заслепяваща светлина ... и се събудих в леглото. А по отношение на "конвулсиите". Има толкова много лабораторни изследвания на спящи хора, че ако се замислиш, ще си спомниш че си чел подобни и ще видиш, че въпросът ти е риторичен. Само за интензивно "мърдащите се" очи в REM фазата на съня мисля, че нямаше адекватно обяснение. Имали сме котки в семейството като малък. Даже с една - Сара, имах егаси преживяването. Но пък един рижак - Паоло, толкова пъти съм го гледал докато сънува как повтаря с жестове сънуването на боеве с други котки от предния ден. Даже и "зъбенето". Като имаш предвид, че бях свидетел на боевете от предния ден, де, иначе нямаше как да направя аналогиите.

Добре де, гледам окултиствате си, говорейки за Елеазар Хараш. Ами на този Михаил каква му е историята? Ом Рам нещо му беше другото име.

Нещо като моментът преди да се осъзная в съня?! Когато "носещата вълна" е изградена само от чувствени възприятия и в един момент все едно "изплува" на повърхността съзнателното ми възприятие и вече съм в историята с образите и движението и звуците на целият филм, който се разиграва в съня ми?

Преди малко ми направи впечатление, че вероятно грешно си разбрала намерението ми. Анализирам те, за да мога да видя какви шаблони изграждат мисловния ти модел и до каква степен осъзнаваш по-голямата си същност. Не те вкарвам в шаблони! Ако си се почувствала така "ограничаващо" от комуникацията ни ти се извинявам! Тези "нишки", които "виждаш" са идентични и с нишките, които ни "изграждат" като индивидуалности, които Аз-ът ни преживява като "Себе си". Подобни нишки формират мисловния ни модел, който горе-долу /не съм вещ в психологическата терминология/ отговарят на синтеза "характер-личност" в комбинация с чувствено-мисловния диапазон, в който "оперираме", възприемаме или най-кратко - осъзнаваме себе си. А без да съм наясно със собствената ми представа за теб и моментните характеристики на "пътя ти", такъв какъвто е от моята гледна точка, не мога да преценя какво да ти споделя. Защото може да те объркам със собствените ми интерпретации, които са субективни. А анализът им да се окаже загуба на време, което би могла да насочиш към по-плодотворни за теб размишления. Моля те, прегледай по-задълбочено по-предния ми пост, за да усетиш тънката разлика в перспективата. Това разделение на съзнание и подсъзнание ще ти създава единствено "глухи коловози", в които умът ти ще цикли безрезултатно. Ето ти и една подсказка за подсъзнанието, което се опитах да ти обясня: "Зигмунд Фройд е австрийски психиатър от еврейско потекло, който в края на ХІХ век изследва неврозите, чрез анализ на човешкото подсъзнание (несъзнаваното)." За това те предупредих, че ще се стигне, но пък вече на "трезва" глава осъзнавам, че сме отделили различно време за изследвания по въпроса. Ако все пак ти е интересно какво мисля по въпроса за "миналите животи" в този линк има препис от една дискусия, която водих с едни познати: Времето е енергия А пък ако ти се цикли сред доста информация относно съзнанието, ентропията и еволюцията на формите те този "откачалник" бая е пописал - http://begetron426.blog.bg/technology/2018/03/29/evoliuciia-entropiia-negentropiia-i-syznanie.1601440 "Науката не може да създава цели, тя е инструмент за постигането им'', Айнщайн. Аналогията между Умът и Науката предполагам ще бъде приета безусловно.https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирационализъм

Радвам се, че и ти го осъзна! Права си сбърках. Хард дисковете се дефрагментират, а не се фрагментират. А ядът ми дойде от замотаната конструкция на съзнанието, която си поддържаш, щото така съм бил и аз и доста съм циклил. Макар че не веднъж съм бил свидетел как хора, противно на здравата логика, стигат до житейски мъдрости по някакъв техен си логически път, който е пълен с противоречия. Явно пътя на ума не е единствения начин за познаване! Поздрави!

За това ти дадох съвета за женската ти енергия!!! За последно повтарям по друг начин, че с умът/логосът,мъжката енергия/, изграждаш и в момента образните ти представи за реалността, но без женската това си остават конструкции - куха духовна форма. Одушевяването идва от чувството-усещането/еросът,женската енергия/, от което по думите ти успешно ,,се отлепяш'' !!! Разбери, че във всяка жена живее по един мъж, а във всеки мъж живее по една жена /анима-анимус/. Инът и Янът са дълбоките потоци, чийто танц и съвкупление ражда живота във всеки от нас. В момента водиш пълноценно функционално съществуване, но не живееш! Извини ме, ако ти звучи грубо, но виждам на къде и как ще се развие комуникацията ни, независимо от градивното ми желание. При тези условия у мен вече започва да възниква леко раздразнение, което ако ,,избуи'' няма да мога да удържам. За това ти пожелах приятно пътуване!!! Давам ти един съвет, като един последен добронамерен жест. Подреди си ,,папките'' в директориите!!! Много добре знаеш, че хард-диска е добре да се фрагментира редовно. Преди да ,,наблегнеш'' на значението на ,,метакомуникация'' прегледай, както те посъветвах, предните ни постове. Подал съм ти ,,завоалирано'' толкова много инфо, че продължаващото ти фокусиране единствено на въпросите, които те вълнуват, зададени по начина, по който към момента си обясняваш, е нищо повече от ,,изнасилваща настоятелност'' да цикля в твоите моментни представи. А като начало на този процес, който ти препоръчвам, е да изчистиш недоразумението в образната ти представа за съзнанието!!! Колкото и да ,,удебеляваш'' или подчертаваш подсъзнанието е личното несъзнавано. Когато говорим за съзнание се има предвид ,,поле на съзнанието'', чийто граници и Юнг не се наема да постави!!! В това информационно поле, ако използвам компютърната метафора, има ,,сектор'', в който е разположена лично съзнаваната информационна част, с която Азът ни посредством егото борави СЪЗНАТЕЛНО и която заблудените ню-ейджъри възприемат като съзнание. Останалата част, допреди Карл Юнг да въведе понятието ,,колективно несъзнавано'' представлява личното несъзнавано, за което през последните десетилетия се е наложил терминът подсъзнание. На прага си, водещ към основния спор между идеалистите и материалистите, но си доста далеч от обединяването на дуалностите и балансираното възприемане. Толкова от мен! Толкова знам!!! Останалото са умствени интерпретации, на това, което ни се иска, но обикновено не е.

Точно това е, но поради антропоморфирането е персонифициране. А подсъзнание е по-краткото име на лично несъзнавано. правя го вечер, когато остана сам. А резултатите идват по някое време през деня, докато напрежението от работата дава "храна" и за тази мисловна дейност. Не е нужно, защото като се случи вече знам какво се случва. А идеята на цялото ми мероприятие е ориентирана към мен. Опитвам се да не се меся в живота на другите, но за съжаление на нагласите ми, се налага да го правя, защото да знаеш повече от другите е отговорност във всяка професионална дейност. Чак сега осъзнавам колко сме различни като пътища, независимо че ми се искаше да не е така. Бях предположил, че се занимаваш с организиране на хора и решаване на спорове помежду им, но явно съм препроектирал. Доста се разминаваме като личности. Най-общо има два типа личности - проста и сложна. Моята личност е към втория тип, докато при теб това двоумене го няма. Ти си човек на действието, аз на прикрития мързел зад абстрактни концепции, хихих. Само едно последно вметване - Действията могат да бъдат продукт не само на волята за надмощие и придобиване, но и на търсене на смисъла. Пожелавам ти приятно пътуване, за където си тръгнала! Пътищата ни се разминават.