infinity1305

infinity1305 , ти на някого благодарила ли си,... до сега в твоя живот и каква е причината за тази благодарност ? За какво си благодарила ? Излизаме от темата.../нека модераторите ни преместят/, ще отговоря. Аз непрекъснато благодаря на всички около мен, които по един или друг начин правят нещо за мен. И усещам в себе си как няма нужда от тази благодарност, а често я изразяваме, понеже това се очаква от нас, или защото имаме нужда в момента да го кажем, но отсреща не непременно го очакват. Или когато ми благодарят - не намирам думи да изкажа как не е необходимо да го правят, защото аз или те - никой от нас не върши нищо за благодарност. А какво е да ядеш и да благодариш. Да убиеш и да благодариш. Лицемерието не е непременно зло, понякога е просто леко изкривяване. И понякога лицемерието е абсолютното зло. И на Бог... То е като да благодариш че те има, на Бог. А е нужно само да го обичаш, не да му благодариш за това, защото за да те има, причината е в теб.

http://www.spiralata.net/booklist.php?Lang...&Letter=%C9 Третата книжка - "Виното на мистика." Омаен е езика на тайнствата...

Да го кажа по възможно най-простичък начин - едно притиснато съзнание трудно намира начин да вдиша. А не бива да е така...

Агресията... не може да бъде извинена по никакъв начин. Би трябвало не да се търси път за извинението и, а да се елиминира, независимо за месото на някого ли става дума, или за друго... Благодарността е вид /много фин.../ лицемерие. Растенията даряват плодовете си и без нашата благодарност...

Вендор, кой осъществява този контрол ? Кой смяташ,че го е въвел ? Разбирам те за замисъла на контрола, но другото не ми е понятно... Липсата на раждаемост в тези връзки. Тук се присетих за една фразичка на голям поет... - "Истинската любов деца не ражда." Тълкувания по нея - много... чак до бездната за ролята на човека на земята. Ние се възпроизвеждаме, а дали е необходимо. Разбира се, ако не е, пътя към това не е хомосексуалността. Но, убедена съм - и хомосексуалните биха открили този път не по-зле от нас. С две думи - имайки предубеждения, човекът развива различни и различни теории, защо и за какво, понякога и сам не знае. Просто му е необходимо. А е толкова лесно да погледнеш на човека отсреща, или на проблема/някаквия там/ без да виждаш нищо друго, освен човек, или възможност.

Абсолютно е така. Но пък простичкото обяснение на вегетарианството е точно това - липса на животински продукти, и само толкова. Говорим за начин на хранене, не усложняваме с причини, последствия... Понякога е странно за мен как някои консуматори на месо търсят... оправдание ще го нарека, с теории как от духовна гледна точка яденето на месо не е грях в случай че благодариш на животното за жертвата му. Не са нужни тези обяснения, достатъчно е да приемаме и харесваме начина си на живот, начина си на хранене, с месо или без, а ако в един момент усетим, че не ни удовлетворява, тихомълком да опитаме да го променим. Най-голямата и разпространена грешка за вегетарианството е именно това - определяне на месоядството като грях. И следва вегетарианство не по необходимост, когато човек е готов за него, а по задължение и желание, когато често не е уместно за него.

... Пропуснах: именно усета на някои от перспективите (надчовешки) е в състояние да те направи и малко по-добър (по човешки). Но не и по-щастлив. За добротата като резултат от... надчовешки усети също може да се поспори Човекът има недостатъка да възприема себе си "въз" и "над" и преминава като сянка покрай смирението, примирението, добротата - такава, каквато я разбират хората. Понятието "доволство" ми звучи много на светлинни години от добротата...

Ще бъде проблем до когато множеството го счита за проблем... Ако хората не свързваха хомосексуалността със Содом и Гомор, със злото, със... и т.н., би се предоставила възможност и за трансформиране, и за промяна.

Пазара прелива от добре направени, красиви играчки, които си имат всичко. Толкова си имат всичко, че не оставят възможност на детето да пофантазира с тях. Много често анимациите и филмчетата за деца пък определят детския избор и предлагат шаблон на игра, игра на готово, което също е неправилно... При избора за най-малките трябва да се внимава и за материалите от които са направени, малките парченца по тях, боята... - често могат да бъдат опасни, колкото и красиви да са. Разнообразните мелодии пък заменят майчината песен, вътрележките над бебешката люлка ги приспиват... - дали е правилно? Или просто е лесно. Обикновените дървени кубчета които имах аз едно време бяха доста по-провокативни от сегашната шарения на дъщеря ми /личи по времето, което им отделя.../

Човек ако е щастлив, става добър. Толкова е простичко. Ако човекът е лош, значи не е щастлив, дори да опитва да бъде. Човешкото щастие е в осъзнаването, приемането и радостта от това, че си човек, защото ако за него е недосттъчно да е човек, няма да е щастлив. Пеперудата вероятно е щастлива от това, че е пеперуда, агнето - агне. Искайки да бъдат друго, не биха били щастливи в настоящата си форма, а тогава... - какво щастие или доброта.

http://vbox7.com/play:44a1d37e Боли ли... Когато се откъсваш от очите си... И слепотата тръпне с края... Безсъние, изпито в тихи истини, прозрачност, бездихание... Не знаеш... Не знаеш, че Захир си... И живот си... И онзи дъх, болезнен, и последен... изпълнен с теб... разтвори ли се времето да ме повика... Само устни ледени ще питат - Боли ли... и защо е тихо...

Диди... ако майката не разбира вредата, която причинява на детенцето си, каквото и да и предоставиш, ще е безполезно... Срещни я с детски педиатър...

За Цветелина

Здравей... Ужасно е онова, което трябва да преминеш като... отношение... Хепатит Б не е болест, защото не се лекува... начин на живот е. Не е истина, че ще живееш кратко с това. Можеш да живееш дълго, също да имаш семейство, деца... Трябва да се поинтересуваш как да се храниш, диетата е основното, което трябва да направиш. И да бъдеш силен/силна. С правилно хранене и повече усмивки ще сведеш проблема до изразяване на някакви алергии/слаби/ от време на време, това е. Поне така се случва с мой познат, болен от 10 години. Сега си има момченце на две годинки и е много щастлив. Пожелавам ти да бъдеш добре

http://vbox7.com/play:2ae08909

Да, всички съветват именно след навършване на 6 месеца или по-късно... Аз четох мненията и в темата и преди... Но има дечица, които след късно захранване отказват да приемат ред храни, или въобще отказват друго, освен мляко. Ето това ме притеснява. До някъде мисля си решавам проблема/бъдещия/ с помирисване. Давам и да помирисва всеки ден различна храна, така свиква... и няма да ги отхвърля, смятам... Но правилата на лекарите не важат за злояди деца, което е реален проблем. Вероятно наистина най - добре е да се наблюдава бебето. Благодаря ти, Иви...

Преди да родя своето бебе оправдавах аборта по медицински причини. По време на бременността ми отказах всички тестове за синдром Даун и подобни. Ако имаше увреждане, щяха да поискат аборт - така правят. Днес смятам, че никакъв аборт не може да бъде оправдан по никакъв начин. Бих родила бебето си ако беше с увреждане, бих го гледала както и сега. А аборта от каприз...... - не ми се говори.

Да, и това също... но сякаш беше временно средство. Аз бих искала да питам и нещо... Притеснява ме въпроса със захранването. Някои лекари съветват навършени 6 месеца, други по отрано /дори навършени 3/. Моето бебе след 4 дни ще навърши 3 месеца и не знам... Само на кърма е, и чайчето с билките вечер. Изчетох всичко в бг.мама но не съм удовлетворена... все още имам съмнения за или против ранното захранване. Много полезни ми се струват съветите на Ан Бакюс, но и там се започва ранко...

Когато спят... не бих им натрапила друго освен музика... имат нужда само от тишина и спокойствие. За мен метода с говоренето на спящи деца е равносилно на хипноза. Избягвам внушението по какъвто и да е повод, на сън, или в будно състояние. Не е възпитание а насилване.

Искам да споделя откритието си тук, може да бъде полезно за майките с мънички бебенца... - идеално лекарство за колики и нощен сън се оказа чайчето от 1 част резене и 2 части лайка./само да заври/. Не съм поддръжник на капките и химиите/саб симплекс и др. които лекарите изписват/ и пробвах няколко билки... тези две помагат.

Happy Feet / Весели Крачета Много сладка пингвинена приказка. Също и The Last Mimzy / Последната Мимзи Много приятно фантастично филмче.. Препоръчаха ми ги и останах приятно изненадана. Приятно гледане.

Една скорошна случка с моето хлапе - Преди дни бяхме на гости у приятели и тяхното детенце настояваше дъщеря ми да опита от хлебчетата с шунка, които им бяха сервирани. Домакинята знае, че сме вегетарианци, но явно бе забравила... Малката културно отказваше на по-малкото дете, опитваше се да обясни, но накрая и писна явно, понеже взе хлебчето, отхапа, преглътна с безизразна физиономия и заяви - "Сега щастлива ли си? Остави ме на мира, аз не обичам месо!" Наблюдавах я после, ще поиска ли месо, колбас, въобще - наблюдавах я, но сякаш нищо не се бе случило. Още не е споделила с мен за вкуса / за 1 път опита шунка/. Мисля, че вече забрави случката. Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в тази ситуация? Не желая да започне един ден да хапва месо, но не искам и да и преча на избора...

Да, така е... Но децата се научават да искат отмъщение за злото. Което на мен не ми се нрави... Не искам от мънички да свикват с мисълта че някой/нещо би трябвало да бъде наказано, убито, премахнато и т.н. ... пък било то и злото. Мое мнение е, че приказките са четиво само за възрастни. Но понеже трябва с нещо да ги приспивам, занимавам... аз сама им измислям весели историйки, стихчета, песнички, в които няма разделение на добро и зло. Просто споделям мнение, не желая спор... Ето една от тях, която дъщеря ми много обича - Вълшебен валс Неподозирана нежност изпълва сетивата ми, когато се отпускам в този танц.В ръцете на високите борове, подели плахата ми душа с грация, под вълшебните звуци на светлината.Пъстрата светлина, която поглъщаме с акациите и филодендроните, отправили взор нагоре, нагоре...към божественото.С малката тревичка, погалила босите ми нозе, с черната земя, която е балната моя зала.Красива мантия от добродетели намята в такъв момент на раменете ми пълноликата луна и с усмивка разпуска косите си, за да ме полюлее.А океана ласкаво ми поднася соления си дар от раковинни накити, шепнещи тайните на дълбините му...за непреходната Любов, обгърнала цялата тази прелест. Не усещам себе си във вихъра на танца.Очите ми сега отразяват хилядите малки огънчета, подарени от звездите.Те осветяват нощта ми и Млечния път, по който стъпвам, следвайки всички танцуващи.Усмихвам се и усещам как струните - клони се превръщат в гальовни пръсти, разтварят се и закичват в косите ми цъфнала мащерка, с вълшебно ухание.Аромата на щастие и свенливост се разлива около мен а вятъра го понася и разпръсква по целия този сън.Неподозирана сила ме изпълва със смирение, радост и мечти.Докосвайки такава Обич, аз тихичко се превръщам в молитва... А някъде там, където цъфтят солени росни капчици, в очите на влюбените, се понася тиха мелодия на флейта...