Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. Нима си имаме друго... Прелома се случва, когато Иисус в нас роди Христос... Благодаря за хубавите думи...
  2. Благодаря ти, Мона... Радвам се, че спря при мен и хареса..
  3. Ти вървиш ли до мен, още стъпваш ли близо до мен, а очите ти търсят ли в мрака докосване живо... Лангедок ослепя ли, сломен от човешкия ден, в руините от камък живота за миг си отива ли... А боли ли когато росата с лъчи поразяваш, с виолетово копие - новата сила в ръцете... Ще сълзи ли последната стигма, с която белязваш своя отказ от себе, и своето "ние", в сърцето си... Колко стъпки остават до златния кръг на небето, или хиляди мигове... в този живот, непотребен... Колко храмови песни прегърнати утре ще светят, със онази прегръдка, която изгубихме с тебе... И каквото завържем сега, и каквото пропуснем ще гнети ли с гласа си онези неземни сияния, от които лика Си, и името Свое ще спусне... до прахта и пръстта ни, до нашето тихо незнание... Ти вървиш ли до мен... още стъпваш ли близо до мен... както някога, в слънчев наряд, към стените на мрака... за да влееш любов в оживената каменна тлен зад която сърцето ми, вечности, тебе е чакало...
  4. Между нас се простира една необятна земя и притиска в сърцата ни още невръстния извор. Аз протягам ръка, и достигам небето сама под безкрайния купол на стегнат в съмнения избор. Търся теб... но следите ти зеят с дълбоки дула и след всяка молитва дочувам разкъсана песен. И от своята малка, покрита с прозрачни була неоткъсната обич, питам още, и още... Къде си... И мълчат небесата. А трябваше някъде там да приготвят за нас малка къщичка, в розово - бяло. И да бъдем изваяни стълбове в светлия Храм, в неподвижния сън на Живота. До тебе ли... Зная ли... И мълчи Тишината. Притварям след нея очи уморена от опити нейната сила да нося. Но дълбоко отвътре в безмълвие, тихо звучи онзи тежък въпрос, преобърнал света ми... Защо си...
  5. Ние с теб се стремим към еднаква на вид Светлина и утъпкваме близки по своята трънност пътеки. Ние с теб разораваме рано, по изгрев деня и засяваме в топлата прах зрънце против-човека. Ние с тебе копнеем да бъде последна нощта, приютила в сърцето си лунна корона и жезъл. И отдаваме себе си в дар на света и пръстта, за да бъдем пречисти за огъня, Него понесъл. Ние с теб... Но посреща ни с двойна целувка смъртта. Ти летиш... в одаяние бяло, от златни пътечки. Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта на безкрайния преход от огън, към още човешко. И оставам в съня... в ароматния сън на едно неразлистено никога, малко, измамено цвете. С две Голготи - от черно, и прелестно златно руно ние с теб в светове недокоснати тихо ще светим.
  6. Не ми се спи и порових. Поднасям поздравления за великолепната статия за пианото.

    http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=5c08c4ba22ccf1eaccbadcabef5cd04c&app=blog&module=display&section=blog&blogid=770&showentry=7615

  7. Желая висини, за да прескочиш не само пропастите, а и скалите...
  8. Да, така е. Твореца... Прекрасната Утринна светлина, Носителя на светлината. Богохулствам или не. Другия е безименен, няма в ума ми човешки знание за Него. В сърцето ми ако вдъхне илпулсче от другата светлина, в която няма мрак, може да се справя с "п.п." и свободната воля. Но да, не Той е силата, която задвижва света, и аз - моя свят. Твореца е. Омотах се кое да пиша с главни букви вече и кое не.
  9. Мне. От това дърво е взела плода Ева и е почерпила Адам с него. После са заживели щастливо заедно в света на Доброто и Злото. До преди да се изкушат така един друг /с някого още/, си живеели в Едем, където са били при един Друг и в служба на Него. И сега е ред да опитат от плодовете на Живота ако искат да се завърнат У Дома. /на мен може да не вярваш, по две причини :rolleyes:/
  10. С риск да богохулствам бих казала че 10-те божи заповеди не са онова, което са. Иначе питах, да, за природния Бог ли става дума, или за Другия. И ми стана чудно... за кой от двамата се отнася "богохулството" запрещено нам.
  11. Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема... Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.
  12. Много интересен обрат може да приеме темата. Кой точно "Него"?
  13. "- Познавам един с дървен крак на име Смит. - А другия му крак как се казва?" "Суперкалифраджилистик - експиалидоушъс" /чели ли сте Мери Попинз ))/
  14. Понеже по онова време вече четях пишещите тук и ми беше безинтересно да чета там. Освен това има две дървета. Едното може и да е ябълка, но другото е по-апетитно. Познай защо.
  15. Мързелив е Ето: http://biblia.duh-i-istina.net/
  16. Бедно арабско момиче /714-801/, продадено в робство още в ранно детство. След време, освободена, заживява самичка в пустинята. След няколко години се връща при хората, в Басра, и живее сред суфиите. От там и името и, казва се Рабиа ал Адавийа. Аскет, отшелник, девица, отдадена единствено на Бог. Има прекрасни стихове... "Если я Тебе служу из страха ада, В ад меня отправь, достойная награда! Если я служу Тебе в надежде рая, Изгони меня из рая, упреждая... ... О, Возлюбленный сердец! Нет подобного тому, Что в Тебе есть. Я молю, Сжалься надо мной, Отец! Мой Покой, моя Надежда, Сердце сердца моего, Все, что жизнью мне дано. Мир земной - Твоя одежда. Эхо Если я служу Тебе по зову сердца, Закружи мои мечты под звуки скерцо, Если я служу Тебе, не понимая, Для чего служу, открой мне ум, играя, Чтобы страхи и надежды испарились, Чтобы тождества великому явились... " Ако четеш руски тук има малко за нея. В нета могат да се намерят доста нейни стихове, но не на български за съжаление...
  17. Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е Да И проблема е личен, наш само. Конкретния пример не е особено подходящ но в крайна сметка и Бог за нас е онова, което си представяме ние и с каквото си я запълваме съответната думичка. И това с нищо не засяга истинския Бог защото май не се побира в никакви думички.Така омърсяването остава в нас и личните ни възприятия. Ние просто не можем да осезаваме друго. И съответно - пълним думите със себе само.
  18. Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.
×
×
  • Добави...