Слънчева

Отче наш-молитва



Кои са специалните условия? Бог поставя всеки човек при специални условия, важното е да ги използва, за да учи, да прави своите изследвания.



Да вървим към Центъра, към Бога. Трудно е, но пък имаме помощ, специфични условия... Всеки според силите и възможностите си. Важното е да се учим... Тук, на физически план може и е нормално да имаме различни възгледи, но в Божествения свят сме Едно, т. е. там се разбираме и не се променяме. Тук имаме просто различни роли...



Да се научим да се търпим и да се разбираме... Да не виждаме все лошото и да не се съдим... По-добре е да кажем на някого, колко много значи за нас, колко е хубаво, че сме заедно, дори и да правим грешки... Трудничко ни е още.



Из Отче наш

Упражнение с молитвата "Отче наш"

Прекрасни мисли момичета, благодаря ви!





Бог ни организира, свързва ни Духът, създават се специфични, вътрешни връзки...
Светъл, слънчев ден!

Молитвен наряд за начало:

Псалом 31

Молитвен наряд за край:

Псалом 121

Аз съм жив-беседа







Аз съм жив

Еволюцията-то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон: да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
Беседа "Слушай сине мой "от Неделни беседи/ т.1

Прекрасни мисли момичета, благодаря ви!





Бог ни организира, свързва ни Духът, създават се специфични, вътрешни връзки...
Светъл, слънчев ден!

Човекът на шестата раса

Его-то ни е необходимо до един момент, то е част от нашата идентичност и развитие. Както се спомена-има висш и нисш Аз. Но има и среден /манас/. Средният път-опознаването на себе си идва след признанията-да, аз съм такъв, да, аз направих това...но защо?-търся причината. Когато я намеря, разбирам, че не съм нито добър, нито лош... Просто съм...
И тогава иде ред на смирението, разбирам, че сама нищо не мога, нужен е Той, човекът о-съзнава, че е слаб, контрола му се изплъзва, каквото и да прави. Без Бога сме нищо. Когато ни води Духът, когато заживее в нас, всичко е прекрасно, душата ни пее... и его-то отстъпва, няма го...

Его-то ни е необходимо до един момент, то е част от нашата идентичност и развитие. Както се спомена-има висш и нисш Аз. Но има и среден /манас/. Средният път-опознаването на себе си идва след признанията-да, аз съм такъв, да, аз направих това...но защо?-търся причината. Когато я намеря, разбирам, че не съм нито добър, нито лош... Просто съм...
И тогава иде ред на смирението, разбирам, че сама нищо не мога, нужен е Той, човекът о-съзнава, че е слаб, контрола му се изплъзва, каквото и да прави. Без Бога сме нищо. Когато ни води Духът, когато заживее в нас, всичко е прекрасно, душата ни пее... и его-то отстъпва, няма го...

Малко допълнение,че вчера писах набързо.От това,което ми е попадало по темата съм останала с впечатлението,че интуицията е връзка с душата в някаква степен.Душата,идвайки в нова инкарнация знае всичко.Тук и сега в материята затъваме дотам,че губим връзка с нея.Нещата биха могли да се обяснят и със фините тела,които създаваме в процеса на съзнателна духовна работа,която извършваме евентуално.Тогава нещата се ускоряват.Ако няма такава, следват безкрайни инкарнации и бавно усвояване на уроците,съответно и бавно формиране на фините тела.

Напълно съм съгласна с всичко казано. Човекът е един! Но същевременно и част от общото Единство на Творение. Дали чрез временната си личност работи за Божествените закони на това Цяло или се учи, няма значение. Важно е да се поддържа връзката с Бога.

Егото е необходимо, за да се самоидентифицираме, преди да се осъзнаем като част от Цялото.
Бебетата отначало се изграждат, викат света към себе си.
След това растат и разширяват собствените си граници - светът ги вика към себе си.
С егото са свързани процесите на приемане и даване.
В този естествен иначе процес може да има много грешки, забавяния, откази...
Толкова ни е страх да даваме, инстинктът за самосъхранение е силен.
Колкото повече даваме, толкова повече се разширяваме. Не, по-право е да се каже - колкото повече се разширяваме, толкова повече даваме. И толкова повече получаваме.
С егото носим нещо характерно само за нас, нещо, с което можем да обогатим останалия свят, да дадем нашия принос - бил той дете, знание, добър пример или изпитания...

Непрекъснато чета обвинения към егото. Едва ли не не е виновно за всичко. Често получавам съвети, че трябва да отхвърля напълно себе си като материя, да се осъзная като дух. Това за мен поне е доста трудно. Не съм затънала в атеизма и знам, че в основата на човешката личност стои душата. Но не мога да отхвърля все пак своята физическа личност, емоции, чувства и егото си, което в този форум от известно време забелязвам, че се използва едва ли не като обидна дума. Но в другите теми. Затова реших да „събудя” темата за егото.

Тук ми се иска да попитам всички, които непрекъснато обвиняват другите в наличност на его – те освободили ли са се от своето? Успели ли са да го заличат напълно? Така както съветват другите. И толкова чак лошо нещо ли е то - егото? Щом сме го получили в процеса на инволюцията си, то явно ни върши някаква работа. Иначе Провидението нямаше да ни го даде. Така, че аз не мога да сравня егото с приемане на демон в себе си, както се спомена в темата за „зложелателните същества”. Предполагам, че Божидар има предвид егоизма, не егото?

Между другото – ето един цитат на Учителя, според който не винаги егото означава нещо лошо:



Напълно съм съгласна с написаното в предишното мнение от Латина.

Прекрасни мисли момичета, благодаря ви!





Бог ни организира, свързва ни Духът, създават се специфични, вътрешни връзки...
Светъл, слънчев ден!

Здравей Val68.Добре завърнал се.

Виждам,че си се занимал с транссърфинг.Чистенето на слоя на света според мен е непрекъснат процес.В началото едно генерално чистене и после периодични почиствания,така както чистим дома и тялото си,така следва да чистим и мислите.Пробвай да приложиш метода,когато се появи една лоша мисъл,замени я с добра.Когато някой те дразни,опитай се да видиш доброто в него.Представи си го в смешна или умилителна ситуация.Това са дребни техники за начало.С времето и ако се постоянствува в тях стават добър навик.Подхранване на собствената положителна вибрация с четене (аз чета беседи ),общуване с природата,музиката,изкуството.Но в избора е добре да се внимава.Ще дам пример с музиката,която слушаме.Понякога тя може вместо да ни повдигне,да подхрани тъгата в нас.Наскоро срещнах ето тази мисъл и си спомних за случаи ,в които музика ме е задържала наистина в едно минорно настроение.



Мисълта мощна сила

В по-общия план ,подкрепям казаното от Станимир по темата.

Светъл ден Val68

Човекът на шестата раса

Мисъл за деня - 21 юни
В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.” Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса.
Човекът на шестата раса

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня - 22 юни
Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света.
Пред новата епоха

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Ако хората бъдат изненадани от това, което бъдещето им носи, тази изненада ще ги лиши от възможността да използват доброто, което иде. Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата. Невежеството изпълва човека с тревоги.

...

Днес животът е по-активен. Преди години, три седмици е трябвало да минат, докато децата си отворят очите, а сега още като се родят, отварят очите си. Това е навсякъде, във всички народи.

„Глупавите” хора ще оправят света. Кои са глупавите? Двама души се съдели. Дошъл синът на единия и казал на баща си: „Татко, не ни трябва това, за което се съдите. Да го оставим, да простим.” Този син минавал за глупав, но той прекратил делото.

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Духа Свят - молитва
Духът Божи - песен
"Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца." (3 пъти) - формула

Беседа: Що казва Духът, 29-ти февруари, 1920 г., Неделна беседа

Молитвен наряд за край:

Добрата Молитва - молитва

Вчера бях на група по психодинамична позитивна терапия. Ходя преди всичко заради контакта с групата и вторично за научаването... В групата сме 12 човека, 10 жени, двама мъже, плюс водещата, Милена. В психологическите и психотерапевтични среди обикновено гордостта, антиподът на смирението, върлува като някаква бубонна чума, като октопода на тясната визия и себецентричен поглед. Тази група обаче е изключение. Групата е грижливо подбрана от водещата според личностовите качества на участниците. От жените се излъчва именно едно мъдро, светло смирение. Наситено с блага обич и хармония смирение. Самата школа е хуманистична, фокусирана позитивно и центрирана именно в човещината. Всички участници си имат личните драми и перипетии, успехи и неуспехи. Различен е обаче начинът, по който ги преживяват! С една сърдечна мъдрост, сърдечномъдрие (обичам да състявям думички) ! Една блага толерантност, вибрация на приемане и радост цари в тази група. Обучавам се в няколко школи по психотерапия успоредно и това е единствената група, в която психичната атмосфера, сбор от личните когниции на участниците, е толкова балансирана, мека и същевременно мощна и светла. Всичко започва от водещата, разбира се - Милена! Без да е учила хипноза или нлп, говори така хипнотично и омайващо благо, че няма как да не я обикне човек. В такова пространство можеш да бъдеш себе си, вместо да се опитваш да се напъхаш в рамките на някой си кратунко - основател на школа. Напротив, школата се настройва по теб, по твоята лична уникалност. Така и трябва да бъде - като шперц, врата към сърцето ти - независимо дали си клиент или терапевт. За сравнение, в други групи водещият е някакъв доминиращ автократичен псевдознаещ, участниците ТРЯБВА да напъхат собствената си неповторимист в тесните рамчици на дадената модалност, а атмосферата е свръхнапрегната. В подобни групи всеки внимава каква дума и израз ще употреби, сакън да не излезе от свръхважните рамки на школата, сякаш е трамвай, трамбоващ тесни коловози и неспособен на свободното творчество. А ако е способен, то е табу... . Ако някой колега прочете това, би ме разбрал - ако е надраснал авторитарните сугестии, разбира се.

Та, смирението не е овчедушие! То е вътрешна мъдрост. То е сърдечнознание. То е функциониране не от позицията на егото, а на цялостната личност, на духа, на тихия зрител отвътре!

В позитивната терапия се работи много с притчи, приказки, метафори. Вчера имах радостта да разкажа приказка именно за смирението, гордостта и суетата:

"В една хубава шарена гора гордо се разхождал един елен. Той много се гордеел с широките си разклонени рога. Всеки ден се оглеждал в горския вир. - Ех, какъв съм хубавец, колко съм величествен, какъв благородник съм, няма втори като мен! Гората била чудесна, сенчеста, ухаела на билки и смола, ветрецът леко се носел из въздуха и разнасял ароматите на стотици дъхави билета. Поточето, което се вливало във вира, ромоляло и пълнело атмосферата с радостен бъбрив глас, а пчеличките си играели жужейки весело. Еленът за пореден път се огледал горделиво във вира и се възхитил на пищните си рога. Не харесвал обаче краката си. - Ех, колко са ми криви тези крака, несъвършени са. Така ми се иска да са елегантни като на конете, които съм виждал...; В този миг обаче иззад храстите изскочил ловец на кон, с лък и стрели. Еленът се огледал за миг и хукнал. Можел да побегне между дърветата или по полето, или към шубрака наблизо. Той обичал този шубрак - там гъсталакът бил преплетен и можел да се любува на себе си спокойно, без да се сравнява с никой друг. Там дори птичките пеели и го хвалели. И сега еленът автоматично побягнал към шубрака. Стрелите на ловеца свистели отляво и отдясно, но еленът бързо сменял посоката си, преплитал следите си и конникът дори го загубил за миг. Еленът нагазил още по-дълбоко в гъсталака - същият този гъсталак, от който чувал трелите на възхвала на красотата и величието си. Но сега, в бързината, рогата на гордостта му се преплели в суетата на гъстите лиани и клони в шубрака. Еленът се задърпал, но колкото повече се дърпал, толкова повече се заплитал в клоните. В клоните на суетата и гордостта си. Ловецът това и чакал - стрелата пронизала сърцето на елена. Задъхвайки се и давейки се в собствената си кръв, той погледнал към краката си и си помислил: - Ех, да бях послушал краката си и да бях побягнал между дърветата. А аз послушах гласа на суетата и тя ме погуби..."

Та, хубаво е да имаме "регулатор" на гордостта и повече смиреномъдрие! За мен такъв регулатор е речта ми. Аха аха гордостта ми да посмее да избуи и любимата ми реч я смачква като червей в прахта!

Духът говори вътре в нас, когато е настъпила тишината, когато всички са ни отхвърлили, изоставили... Чуваме онези "сладки думи две", които ни водят в тъмното... Когато Духът ни проговори, всичко оживява. Получаваме отговори по най-неочаквани начини, отвсякъде... Вълшебно е, приказно... Открива ни се нов свят.....




Слуги, служители, без очаквания, това е... пътят ни.





Случвало ми се е да не послушам вътрешния си глас и съм си патила. Има доста външни заглушители и е нужно да спра за миг, да се вслушам...





Що казва Духът

За жалост срещам много недоволни хора, а колко мъничко е нужно-една усмивка, добра дума и целият ден има друг заряд...


Смекчаване на злото

Желая на всички усмихнат и изпълнен със светлинка и топлинка ден!

Мисъл за деня-17 юни
Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това, Христос със своето войнство — възвишени и напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света.
Свекчаване на злото
Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде
Плодовете на духа – молитва
Псалом 112

Мисъл за деня-18 юни
Kато срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него, да го умъртвят. Едно от напредналите същества застава на пътя им, и стрелата се забива в гърдите му. След това, той изважда стрелата, измива раната, и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните сгрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, любовта е единствената сила, която смекчава злото.
Смекчаване на злото

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен
Молитва на триединния Бог
Псалом 44

За жалост срещам много недоволни хора, а колко мъничко е нужно-една усмивка, добра дума и целият ден има друг заряд...


Смекчаване на злото

Желая на всички усмихнат и изпълнен със светлинка и топлинка ден!