Роси Б.

Из "Здраве и дълголетие чез силите на живата природа"- Петър Дънов

Зная ли какво искам? Да. Аз искам да зная. Или както се казваше в едно детско предаване(преди доста години):"Аз искам всичко да знам." Но..."едно е да искаш, друго- да можеш, трето и четвърто- да го направиш". Не помня кой го беше казал. Така че, не е важно само какво искаш, а и какво правиш.

Привързаността е предпоставка за фанатизма. И отричането на чуждото мнение е предпоставка. Тясната скроеност е пак предпоставка. Но основното според мен, което определя фанатизма като такъв, е липсата на разбиране за възможно вярна друга гледна точка, освен споделяната от него самия в същия този момент.... + това, че фанатикът не желае да променя своите възгледи; т.е. не желае да се развива; не желае да се учи от другите; не допуска съществуването на друга истина. За него истината е само една- истината, която той познава до момента и е приел за вярна. Той е твърд и закостенял, липсва му намерение за промяна.

Мненията на Васил в тази тема ми дападат най-много. Ето цитат от Учителя, който звучи като неговото сравнение: Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г.

Когато говорим за "събитията в райската градина"(Багира) или други, описани в книга Битие от Библията, трябва да отчитаме техния алегоричен смисъл. Под райска градина трябва да се разбира духовния свят, в който пребивава човекът все още като жива душа. Става въпрос за втората човешка раса, която не е още материална, макар че духът вече слиза в материята. "А плодовете на Райската градина не са храна за тялото, а храна за човешките чувства и мисли. В Райската градина човешкото съзнание е свързано директно с Бог. Реките, които изтичат от Едем и служат за напояване са четирите човешки сетива, разположени на главата: за вкус, обоняние, слух и зрение, всички идващи от мозъка и свързани по нервен път. Осезанието още го няма, защото човекът е само жива душа без кожа, без плът. Обработването на Райската градина означава грижа за чувствата и мислите и тяхното облагородяване. Дървото на живота е главата на човека с двете полукълба на мозъка- за логиката и интуицията. Който хапне плод от Дървото на живота, ще развие ума си и ще опознае видимия свят. Дървото за познаване на добро и зло е тайното знание за живота и смъртта; за скритите сили в човека и на първо място силата на мисълта, която може да бъде използвана както за добро- съзидание, така и за зло- разрушение. А най- опасното действие на силата на мисълта е внушението." Мариана Везнева- "Окото на всезнанието";Университетско изд."Св.Климент Охридски";2007г. На човека е било позволено да вкусва от плодовете на Дървото на живота, т.е. да развива мисленето си. А му било забранено да опознава невидимия свят- скритите сили в човека, защото съзнанието на човека от втората раса още не е било развито достатъчно и моралните му устои също. Аз мисля, че и днес някои хора имат нужда от тази забрана. Забраната е наложена за наше добро. Дано с нашата еволюция като човешки същества да докажем, че заслужаваме тя да отпадне.

Здравей, hammer! Аз също бях атеист. Ето в какво вярвам днес: Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд. Астрала;2002г.

Прочетох последната книга на Мариана Везнева "Окото на всезнанието"от поредицата й "Тайната школа", която отново много ме впечатли. В нея основно се тълкуват символи и знаци, посланията през вековете и днес- житните кръгове, които засега само тя е разчела. Тук, в тази тема, искам да споделя нейното тълкуване на зодиака и епохите, през които минаваме. . Мариана Везнева-"Окото на всезнанието"; Университетско издателство"Св. Климент Охридски";София 2007г.

Стремежът да бъдем харесвани- тема, която все още ме вълнува. Повече от година откакто я коментираме. Макар и не много, отговорите са съдържателни. Но ето какво ми хрумва тия дни: че той (стремежът да бъдем харесвани) е част от едно друго наше желание, а именно желанието да властваме над другите. Това си е доза власт над психиката на другите, т.е. борба за господство в духовната сфера. Разбира се, говоря за желанието да те харесват на всяка цена, разбира се, говоря за желанието да те харесват тогава, когато ти не харесваш тези други. Примери за такива хора имам доста около себе си. Като всяко явление обаче и това си има своите две страни. И ,може би, така формулирана темата тук звучи повече в тази посока. Може би, по-добрата й формулировка ще звучи така: Стремежът ни да харесаме другите. Обратната страна на медала сега( днес), ми звучи по- вярно и по-актуално във връзка с нашата промяна към добро.

Мечтая... да станем по-добри и съпричастни...

Не е точно по темата, но понеже става дума за ръцете, реших че е добре да го споделя тук. Нещо, което противоречи на общата практика и което поне за мен беше интересно. Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г.

"Каквато е храната на човека, такава ще бъде и кръвта му. Каквато е кръвта му, такава ще е и мисълта му. Има режими, чрез които човек може да си въздействува не само лечебно, но да възпита и някои качества в себе си. Аз турям като правило следното положение: щом хапна нещо и не ми е сладко, няма да ям. Така прави и ти. В човека има едно чувство, с което той познава една храна дали е добра за него или не. Когато човек се научи да яде правилно и да избира съответната за организма му храна, той е научил законите на физическия свят. Физическите закони имат отношение и към духовните, към вътрешния живот на човека. ....... Божественото не се заключава нито в многото ядене, нито в многото постене. Първокачествена храна да се яде и то малко. ....... Умният човек сам избира храната си и ще яде такава храна, която ще му помогне да развие известни качества. Умният яде от онези плодове, които са необходими за неговата интелигентност, да я усили, да я развие още повече." Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г.

Ани, ти питаше в една друга тема за кръста и кръстенето: Сега, като гледахме първата част на филма за богомилите, отговори ли си защо богомилите са против кръста и кръстенето?

Много интересна тема! Зададох си въпроса: Какво може да касае всички човеци на Земята? Ами самата Земя, нашият общ дом, например. Всички знаем, че не се грижим за нея добре от години, особено последните. Преди време гледах един научно-популярен филм за това, че въглеродният двуокис в момента заплашва много повече нашата Земя от глобалното затопляне, което (както казват) вече се овладява. Във филма се говореше за изгорелите декари от гори, които ще се възстановят много бавно. Ние в България имаме също достатъчно унищожени от пожарите гори напоследък. Затова си мисля, че може да се помисли и да се направи нещо в тази посока. Ето конкретно за какво си мисля: Всеки човек да посади и отгледа дърво(поне едно), а защо не и повече. Това е което ми хрумва. Така ще помогнем на Земята и на себе си, т.е. на бъдещото човечество да диша чист въздух. Между другото, в четвъртък и петък съм на курс точно за правене на проекти.

Търсенето на половинката. Откъде е дошло това понятие? Ето какво ми хрумва тия дни и искам да го споделя с вас, приятели от форума. Тия дни чета Блаватска, втори том(антропогенезис), накратко- за петте човешки раси. В нея пише за човешкия хермафродит от третата раса, който в етап от развитието на расата се разделя на две- мъж и жена. Подробностите са в книгата. И ми хрумва, че всъщност това са двете половинки- Адам и Ева първоначално, в които хората все още вярват. Т.е. вярването, че за всеки мъж има точно определена жена и обратно, според мен тръгва от "двуполовото единство на човешката трета коренна раса". Всеки търси своята половинка от този период, когато с нея или него са били едно. Вие как мислите?

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том2;изд.Астрала;2005г.

Да, Ани, при езотеричните учения отношението към кръста е доста различно. Съгласна съм. Това, което си предложила от Блаватска е само част от нейните пояснения за символиката на кръста. Няма как да не взема отношение, защото в момента я чета, вече съм на втори том. Според мен, тя изтъква произходът на кръста от свастиката и говори за нейния дълбок смисъл. Може би за езотериците тя(свастиката) е по-важна. Но ето точно какво прочетох във втори том: Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том2;изд.Астрала;2005г.

Днес бях на Перперикон. Благодаря за хубавото време, благодаря за свободния от други ангажименти ден! Защото това, което видях далеч надмина очакванията ми, колкото и да нямах определени такива. Информацията в сайтовете е бегла в сравнение с изживяването на самото място. Пожелавам на всеки да го посети и да усети сам атмосферата на мястото! А тя е приказна и невероятна!

В книгата на Никола Гигов "Тайната на Орфей" има едно сравнение на човешкия живот с космическото време. Мен лично ме впечатли, затова ви го поднасям и на вас. Не намерих по-подходяща тема във форума, но ако има такава, моля модераторите да го преместят. Никола Гигов- "Тайната на Орфей";изд. Хелиопол;2006г.

Доказаха аномалното затопляне на Земята

Много е хубаво, че науката се опитва вече да обясни не само материалния свят, но и "света на духовните явления". Аз обаче не мисля, че тези два свята трябва да се разграничават. Тоест, нещата са взаимосвързани и обяснявайки си явленията от живота, те трябва да се разглеждат в своето единство от материя и дух. Колкото до "старите теории" на Аристотел, Платон, Декарт и Нютон, все още не зная да има по-добри. Не съм съгласна, че религиозните им убеждения са причина за "намесата на идеята за Бога" в техните теории. По-скоро са можели да кажат много повече, ако не са се съобразявали с официалните религиозни убеждения на времето, в което са живяли. Но идеята за Бога е била основополагаща в техните теории. Тя е такава още от дълбока древност. Теорията на Дарвин е на път да си отиде. Чудесно! Би било много полезно за хората да узнаят истината за своя произход. Тук съм абсолютно ЗА. "Хипотезата за съществуването на Бога"- това "ново направление" както го нарича Божидар Палюшев е основополагаща идея в най-старата наука, която религиите са променили до такава неузнаваемост, че днес трудно би разбрал някой как е възникнал света.

"Да станеш слуга на другите, да служиш на щастието на другите, да помагаш на другите и т.н." Все изрази, които звучат като лозунги, като високопарни фрази. Дотогава, докато разбрах какво се крие точно в тях. Дотогава, докато изживях своите моменти, в които се наложи да се грижа за другите, засега само мои близки роднини. Ще кажете на всеки се налага. Всеки човек със съвест го прави. Да, но разликата е какво изпитваш докато го правиш. Разликата е в твоята емоция. Защото можеш да се грижиш и това да ти е неприятно, т.е. да го правиш по задължение. Дори да не го показваш външно, на теб самия да ти тежи това, което вършиш за другите. А може и да изпитваш удоволствие, докато създаваш условия за щастието на друг. Просто да бъдеш полезен на някого. Да дадеш от своето време, грижи, средства и т.н. Просто ДА ДАДЕШ ОТ СЕБЕ СИ и това да ти достави радост, да те направи щастлив. Не е важно дали другите са ти признателни, дали са ти благодарили, дали заслужават и т.н. Не зная дали така надскачаш егото си, но поне надскачаш егоизма си. Не зная дали така ставаш по-божествен, но със сигурност ставаш по-човечен.

Понеже цитираш Елена Блаватска в тази тема, би ми било интересно да коментираш точно този цитат - какво според теб означава той? Мона, поставен в изречението изразът, който те интересува, се подразбира в смисъл- отклонение от нормата(отклонение от Хармонията), нарушаване нормалното поведение на атомът(атомите) в пространството. Т.е. самото следствие или следствия, защото понякога една причина довежда до много следствия. Законът на Кармата е този , който следи за спазването, възстановяването на тази Хармония. Колкото до "атомите" и разбирането на Окултизма за тях можеш да прочетеш в раздел: БОГОВЕ, МОНАДИ И АТОМИ на Тайната доктрина, том1. Аз ще си позволя да цитирам само малък откъс тук, защото темата все пак е друга- за Провидението. Радвам се на интереса на Мона към цитатите от Блаватска. Според мен, би било хубаво повече хора да прочетат тази книга. На мен ми е много интересна и намирам отговори на достатъчно въпроси в нея.

Силите в Природата

Кармата е закон, който управлява нашето битие. Можем да го наречем и причинно-следствен закон. Ние сами, със собствените си действия и мисли, пораждаме причините(може да сме го сторили в предишен живот). А за следствията се грижат Ангели Пазители на Хармонията. Е.Блаватска-"Тайната доктрина":том1;изд.Астрала;2005г. Ако някой е нарушил Законите на живота, той трябва да е готов да изкупи вината си. Човек сам си е спасител или разрушител, той не бива да обвинява Съдбата или Провидението.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина"; том1;изд.Астрала;2005г.