Роси Б.

...а по въпроса за състраданието, Ани . и за пътят завещан ни от Гаутама,
да състрадание има, и то блика от душата към растения ,животни, природа, планета.
понякога преминава в болка, а болката в гняв,
знаеш ли Ани, преди доста години мислех ,че моята гледна точка за справедливостта е универсална
и че е редно когато забележа несправедливост да я коригирам,
това изобщо не е така ,нека всеки следва пътят си и естественото си р-е , всеки си има своята истина...

научих и още нещо ,че да си обръщаш и другата буза ,когато те ударят по едната ,изобщо не е решение на проблема, и че често словата на Учителите биват тълкувани превратно.

научих и че има само Един, който може да въздава справедливост
и това е БОГ.


...да, в този форум светци няма, но има някои модератори, които винаги чета с удоволствие.
всичко добро ви желая и успех.

Факторите са много – характер, темперамент, склонности, развитие на ума и волята, светоглед, доколко човек е емоционален, доколко е самостоятелен, доколко се влияе от околните, дали е интровертен или екстровертен, възпитание, среда...



Когато усилията необходими да се откажеш от навика започнат да превишават усилията необходими за да го удовлетвориш. Трудно се променя течението на реката, защото водата съвсем естествено си следва вече прокопания канал. Хората често си носят своите склонности и предразположения от минали прераждания. На някои хора не им трябва много за да станат алкохолици примерно. Те носят това предразположение отпреди. Може да са със слаба воля или пък светогледа им да е основан на принципа „удоволствието преди всичко“ и да свързват това удоволствие с алкохола. Възможностите са много и всеки конкретен случай е комбинация от различни фактори, всеки от които влияе с различна тежест.

Тук ми се иска да направя едно разграничение между зависимостите. По принцип всяка зависимост е нежелателна, но не всяка зависимост може да се окачестви като сериозен проблем. Преди всичко следва да се обърне внимание на зависимостите, които нарушават физическото и психическото ни равновесие и здраве. Тук нещата също са индивидуални – една и също зависимост при едни хора може да не окаже видимо влияние, докато в същото време може да разруши живота на други.


Много е важно личното отношение, психическата нагласа, очакванията. Освен това навикът не се изгражда отведнъж. Както вече споменах, факторите са много.


Тук нещата са същите, но наркотиците оказват влияние върху здравето и психиката в много по-голяма степен, и шансът да се пристрасти човек е далеч по-голям.

О, Боже, направи ме оръдие на твоя мир,
където има омраза - направи така, че да обичам.
Където има обида - направи така, че да дам прошка,
където има съмнение - направи така, че да храня вяра...
Където има мрак - направи така, че да озарявам със светлина.
Където има тъга помогни ми да намеря радост.
Помогни ми да не ламтя за толкова много...
Да бъда разбиран и да разбирам!
Да бъда обичан и да обичам!
И тогава ....чудесата няма да имат чет!


Св.Франциск Азиски

Преодоляването на навика означава преодоляване на желанието.
Ще кажа още нещо по въпроса. Някои си мислят, че могат да спрат да пият, когато си поискат. Но това трябва да се провери на практика. Само тя ще им докаже дали се заблуждават или нямат такава зависимост.

Преодоляването на навика означава преодоляване на желанието.
Ще кажа още нещо по въпроса. Някои си мислят, че могат да спрат да пият, когато си поискат. Но това трябва да се провери на практика. Само тя ще им докаже дали се заблуждават или нямат такава зависимост.

Преодоляването на навика означава преодоляване на желанието.
Ще кажа още нещо по въпроса. Някои си мислят, че могат да спрат да пият, когато си поискат. Но това трябва да се провери на практика. Само тя ще им докаже дали се заблуждават или нямат такава зависимост.

Ако човек се е отказал от нещо, но продължава да мислиш за него и да го желае, значи въобще не се е отказал. Преодоляването на навика означава независимост от него, свобода. Написаното е по отношение на словосъчетанието „тъжни аскети“. В отказа от алкохола примерно няма тъга, а свобода. Самият отказ е преди всичко ментален. Няма потискане. Вниманието ти вече не е насочено върху пиенето, твоето аз не е там чувствайки щастие или страдание в зависимост от употребата или неупотребата на алкохол. Твоето аз е в тебе, необвързано наблюдавайки от центъра на своята същност, която сама по себе си е щастие. Това разбира се е оптималният вариант.

Стремежът да се пребориш със зависимостите си, не е задължително да прерасне в зависимост. По принцип всеки един стремеж може да се превърне в зависимост, но това не означава, че трябва да се откажем от стремежите си.

Клеева тинктура съм си приготвяла сама доста години. Прави се от 30гр. клей(прополис) и 100гр. чист спирт. Вече я има в готов вариант в аптеките, но мисля, че е малко по-слаба. Само да кажа, че с нея излекувах язвата на малката си дъщеря за няколко години и моя колит с гастрит, от който вече бях започнала да вдигам температура. Пие се както казва Елф, но се пие 2 месеца, един се почива. На ден се събират 90капки.

Благодаря за споделеното, това наистина са съкровени неща... но не бъди убедена за преживяванията на останалите. Учителя .... от тук нататък всяка изречена дума обезличава нещата така, че в случая по- добро от мълчанието няма. Някои неща най- добре се чуват в тишината...

Харесаха ми цитатите на Ани ,така че и аз искам да акцентирам с един цитат ,че проблемът не е в алкохолът .

"Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си поръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: „Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга“. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал. Той се отказал от виното за сметка на Божията водица. Какво представлява Божествената вода? – Любовта. Светът ще се оправи, когато всички хора започнат да пият от водата на Любовта. За да потърсите тази вода, ползвайте се от съвета на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло."

Беседа от Учителя, държана на 4 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Мила Ани, всеки отговаря единствено и само за себе си. Всеки има право на свободен избор в мисли, чувства, действия.
Тогава за какво състрадание говорим? Не се ли бъркаме в избора на другия по този начин? Когато го критикуваме е лошо, а когато му съчувстваме не е, така ли?
Мисля, че има достатъчно теми във форума дали да помагаме, кога , колко, с какво на другите.

Аз искам тук да споделя мисълта си, че не е страшно това, което ще се случи с когото и да било, защото всичко си е заслужено. И няма защо да се сърдим на другите, а само на себе си.

Пък и нали всичко, което ни се случва е за наше добро. Ако сме сгрешили, ще има поправителен. Може в другото превъплъщение да сме хората на шестата раса, а тя, казват Учителите, ще е по-съвършена. И дали някоя душа, ако е уморена, не бърза да си ходи от нашия все още несъвършен свят?

Да ви кажа, според мен, за да останеш и да устискаш, се иска голяма смелост. Така, както да прокараш нов път там, където другите бродят по отъпканите пътеки.
Пожелавам на всички, на които им стиска: "Успех в нелекия път!"
А на другите, ще кажа: "Пак ще се видим." Защото никой и нищо не се губи завинаги, само минава от една форма в друга.

Eee,
тук вече няма как човек да не избухне в смях.
Благодаря за веселото начало на деня.

На въпроса има 2 отговора:
1. Защото си ги писал с пълното съзнание, че са глупости, но и че ние сме глупаци, които заслужават да им се хаби времето с това.
2. Защото НЕ СА глупости, а истина, достъпна за твърде малко хора.

До такива истини не се достига с препирни във форумите, дори и във Форум като нашия.

На един по-млад участник писах веднъж, че знанието идва със задълбочено изучаване на авторитетите, а ние тук само си споделяме за почивка и в свободното време - това трябва да е съпътстващо, а не преобладаващо, ако иска знание. Сега се налага да повторя. За съжаление.


Божидар, вече съвсем сериозно, може ли линк към този текст?
Казваш още - ако Няма растителна храна, да се яде месо. Не можах да си представя такава ситуация, освен на Южния полюс може би, ако са свършили припасите на експедицията. Би ли дал пример?

Станимир, винаги съм се възхищавала от постовете ти. Сега също даваш полезни съвети, особено за ситуация, когато желаещите да са вегетарианци са по-младите в семейството.
Мисля, че имам отговор на въпроса ти, защо никой не даде съвети за преминаване към растителна храна.
Защото когато дойде желание за това, нещата стават естествено.
Моят единствен съвет :
бъдете себе си.
Ако някой се опитва да ви се налага за храненето, просто не се хващайте на разговор по тази тема, или успокойте близките си, че след 3 месеца ще си направите пълни мед. изследвания и ако има отклонения, ще съобразите храната си спрямо това.
Но ако отворите хладилника и някакъв месен продукт вътре изкуши вкусовите ви рецептори -
Просто Не Ви е Дошло Времето.
Оставете темата, занимавайте се с други неща по ваше предпочитание и се хранете, както ви казва небцето.


П.П.
Да не забравяме, че физическото тяло, и нашето, и на животните, е само едно от телата ни и само инструмент на Духа. Прекаленото фиксиране върху него означава, че то е по-важно за нас от другото ... или че не вярваме в другото.

Всяка храна трябва да отговаря на развитието на човека. Според степента на умственото и духовното си развитие, някои се хранят с месо, други -с растителна храна, а трети - с плодове. Важно е да знае човек как да се храни.Когато дойде еволюцията на душата,човек ще се храни с плодове.

Има един закон,на който се основава правилното хранене и ако човек спазва този закон,той ще може да се ползва от храната,която употребява.Този закон гласи:човек може всичко да яде,но ако яде с любов,съзнателно.Ако сложите пред един адепт кокошка, той може да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона на превръщането на материята.Той ще я превърне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма си.

Учителя ,Книга на законите

Това ми звучи като "Абе ти къде се намираш, бе? А? Къде се намираш бе? Къв си ти, бе?"

Почна да ми се отщява ученичеството.

Не беше ли казал Учителя, че окултния ученик не трябва нито да се хвали, нито да се порицава......

Добри и лоши условия

Мила Ани, всеки отговаря единствено и само за себе си. Всеки има право на свободен избор в мисли, чувства, действия.
Тогава за какво състрадание говорим? Не се ли бъркаме в избора на другия по този начин? Когато го критикуваме е лошо, а когато му съчувстваме не е, така ли?
Мисля, че има достатъчно теми във форума дали да помагаме, кога , колко, с какво на другите.

Аз искам тук да споделя мисълта си, че не е страшно това, което ще се случи с когото и да било, защото всичко си е заслужено. И няма защо да се сърдим на другите, а само на себе си.

Пък и нали всичко, което ни се случва е за наше добро. Ако сме сгрешили, ще има поправителен. Може в другото превъплъщение да сме хората на шестата раса, а тя, казват Учителите, ще е по-съвършена. И дали някоя душа, ако е уморена, не бърза да си ходи от нашия все още несъвършен свят?

Да ви кажа, според мен, за да останеш и да устискаш, се иска голяма смелост. Така, както да прокараш нов път там, където другите бродят по отъпканите пътеки.
Пожелавам на всички, на които им стиска: "Успех в нелекия път!"
А на другите, ще кажа: "Пак ще се видим." Защото никой и нищо не се губи завинаги, само минава от една форма в друга.

Точно така, Елф, непривързан, това е думата.

Аз затова акцентирах на нуждата, а Lifetime съвсем точно свърза нуждата с липса (както и braman с по-образната дума "дупка" ). Да, всички имаме липси, различни по големина, характер и т.н. - въпросът е какво правим. Стремим се да ги запълним, включително съвсем първосигнално по най-лесния начин (който традиционно не е най-полезния), дали ще е с алкохол, цигари, хероин, шоколад или шопинг - все тая. Или сме склонни да погледнем в дълбочина.

От друга страна не съм виждала ни един, който да се "разпорежда с несъзнаваното си" (освен ако не е на нивото на миров учител) и всякакви примамливи призиви в тази насока са по-скоро манипулации. Особено с алкохола като инструмент, защото пък със сигурност несъзнаваното си се разпорежда с човек, който е под въздействието на алкохола

Този процес
може да се нарича от едни зависимост,
от други - преодоляване на слабостите, нормален път на развитие,
еволюция.
Различни сме!

Не знам защо, когато някой напише нещо неудобно и веднага започва да му се вменява духовна гордост и дори агресивност. Както вече написах нямам никакви претенции относно това, дали някой пие или не. Определено съм против оправдаването на грешките с това, че сме хора. Нормално е да грешим, нормално е да сме несъвършени, но в същото време трябва да се стремим към развитие. Беше казано да започнем от малките навици. За много хора пиенето на алкохол е малък навик; за други – не, за съжаление. Писано е много за важността на малките неща – нека да не ги лишаваме от необходимото внимание, без разбира се да стигаме до другата крайност и да ги преувеличаваме.

Колкото до илюзорната вяра: всяка илюзия е опиат. Не знам защо обаче трябва да оправдаваме едни илюзии и зависимости, посочвайки други, по-големи. В крайна сметка всички илюзии и зависимости следва да бъдат отстранени и е най-добре да се започне от малките. Първо: усилията необходими за преодоляването им са по-малки; изисква се много по-малко воля, като в същото време те са чудесна възможност за развиването й. Второ: пресича се възможността малките зависимости да прераснат в големи. Или може би при зависимостите не трябва да говорим за превантивни мерки, а само при болестите?


Всички сме срещали нещата долу. Вероятно сме били и измамници, и убийци, и какво ли още не. Трябва ли във всяко прераждане да правим това за да го отхвърлим? Не, защото веднъж приели или отхвърлили нещо, през следващото си въплъщение вече се раждаме със съответните склонности и предразположения, в някои случаи толкова силни, че никакви изкушения не могат да ги изменят.

Колкото до радикалното отричане: да отричам, но никого не обвинявам. Зависимостите в които сме омотани са изключително много и аз не съм от хората, които ще акцентират върху една, пренебрегвайки останалите, превръщайки борбата срещу тази зависимост във фикс-идея. За мене е важно да се осветли проблемът, да се разгледа от различни ъгли, евентуално да се дадат някои насоки за разрешаването му. Другото не е моя работа.

Не става въпрос за норми, а за зависимости. Пил съм алкохол, пушил съм цигари, ял съм месо... (и то от първите две по много). Не изпитвам никакъв страх и никакъв интерес към тези неща. И как точно пиейки алкохол примерно ще бъдем различни? Това всеки го може, а най-често го и прави. Всъщност за мене проблемът не е толкова във вредата от алкохола, а в зависимостта от него. Това важи и за почти всички останали навици.

Употребата на алкохол никога не ми е била хоби. Не мога "да го нося", както казват някои познати. Напоследък, когато ходим на заведение, пия по една-две чаши бяло вино с достатъчно храна. Нямам никакъв проблем изобщо да не пия, но не искам да изпадам в крайности.
На въпроса на Вал съм отговорила вече в друга тема, но ще го направя и тук. Не пуша от шест години и смятам, че цигарите трябва да се забранят на обществени места, защото пушачите пречат на непушачите много.
Остава да се откажа и от месото(вече се замислям), но явно не му е дошло времето.

Добри и лоши условия

Добри и лоши условия

Добри и лоши условия