Донка

„Всичко в природата е ритмично, периодично” Според петия от принципите върху които е изградена Паневритмията “всичко в природата е ритмично, периодично”. Можем да открием проявлението му навсякъде в и около нас (редуването на ден и нощ, приливи и отливи, пулсацията на сърцетo, вдишване и издишване). Ритъм съществува в трептенията на светлината, в движението на планетите около слънцето, движението около центъра на галактиката и пр. От научна гледна точка понятието ритъм би могло да се дефинира като редуване на определени явления или периодичност в проявленията на факти или явления. Паневритмията се основава на съответствието между музика, слово, движение и идеи. След като това е всеобщ закон, това означава че той (ритъмът) участва в цялото мироздание и съответно във всички елементи на Паневритмията. Къде можем да го открием? Нека да разгледаме последователно проявите му във всеки един от елементите. I. Ритъм в практикуването на Паневритмия: 1. В рамките на годината – шест месеца активност, когато упражненията се изпълняват на открито (22.03-22.09) и шест месеца условно „пасивност”- за обучение. 2. В рамките на деня - всяка сутрин имаме около 90 мин. активност (зареждаме се), което е 1/16 от деня, а в останалото време – пасивност (възприемаме или обработваме енергията). 3. Ритмичност, свързана с паузите между упражненията (това е въпрос, който е дискусионен през последната година). Имаме два различни момента, които обаче са във връзка помежду си: единият – активен (в случая изпълняваме упражненията), а вторият – пасивен (от гледна точка на движение или музика). И между тези два момента трябва да има някакво съотношение. Принципът за ритъма го изисква. Първите 10 упражнения, както и Слънчеви лъчи са записани и се изпълняват без паузи. Между останалите е заложено да има паузи. Въпросът е те да бъде част от ритмичния процес и да са изпълнени със съдържание. В този смисъл пауза не е и не може да бъде празно време или празно „пространство” в идеен смисъл. Концентрацията ни трябва да присъства и по време на паузите. II. Ритъм в музиката: 1. Всяко упражнение има свой ритъм. Трябва да споменем, че част от тях са изградени върху една “ритмична формула”, т.е. ритмична група, която се повтаря по време на протичането на цялото упражнение. Пример за това са № 1, 9, 12, 24, както и 22, 23 - с минимални промени. Това е първото ниво на проява на ритъма. 2. Втори вид проява на ритъма в музиката е метричната организация. Метрум е периодичното редуване на силни и слаби времеви моменти. Той организира протичането на ритъма. Отбелязва се с размер в началото на музикалното произведение. Едно уточнение: Ритъм може да съществува със и без метрична организация (т.е. без да се създава някаква периодичност, без да можем да установим някаква структурираност), което има пряко отношение към следващите проявления на ритъма. 3. Тонален ритъм. 4. Ритъм, свързан с хармонията. Какво съдържание влагам в термина тонален ритъм? Редуването на различни тонални центрове. Под тонален център се има предвид тонът, който става основен за упражнението. (пр: „Аум” е в До мажор; „Мисли” в Ре мажор) Това До или Ре са основния тон и цвят. Повечето от упражненията са изградени само в една тоналност. Има един тонален център, т.е един основен цвят през цялото време. Прави впечатление, че липсват упражнения с тонален център Си (мажор и минор). В някои упражнения имаме смяна на тоналния център – отклонение (№ 13: d-F-d; № 17: е-G-е) или модулация (№25: С-а-F-d). Дали има ритъм в явяването на тоналностите? На този етап не мога да кажа, че има открита някаква закономерност или последователност при тоналностите и въпросът е отворен. Стигаме до ритъма в хармонията. Той е свързан с редуването на различни акорди и съзвучия в съпровождащите гласове. Както е известно, Учителят дава Паневритмията като мелодия - в едногласен вариант. Но всяка едногласно изразена музикална мисъл (т.е. мелодия) съдържа в себе си идеята за многогласие. В една част от мелодията на упражненията имаме повече варианти за хармонизиране. Появата на няколко различни гласа води до друга/нова логика, която може да промени идеята и пулсацията. Самият съпровод може да бъде толкова различен в ритмично отношение, че да създаде няколко различни вида пулсация в рамките на едно упражнение. Това понякога води до затруднения при следване на основния ритъм от танцуващите. В момента битуват няколко различни аранжименти и обработки на мелодиите в Паневритмията. Освен известните няколко варианта на Стоицев, има на Д. Грива, П. Ганев, Г. Стратев. Аз самият съм слушал (без да знам кои са авторите на аранжиментите) различни варианти от Канада, Испания, Англия, Бразилия. Според мен е естествено вариантите да стават все повече и различни. Това ще обогатява и изпълнението, и възприемането на цикъла, ще дава различни нюанси или акценти. Теоретично може би съществува опасност дори за промяна на част от заложените първоначално идеи, но това е творчески процес и не мисля, че може да бъде повлиян външно чрез налагане на някакви норми и правила. Единственият коректив е и ще бъде съзнанието и сензитивността на всеки творец, заел се с такава задача. III. Ритъм, свързан с движенията. Движенията са един от основните компоненти на Паневритмията. Проявленията на ритъма, които разгледахме до тук, се обогатяват, допълват (и усложняват) с ритъма, свързан с движенията на тялото. „В движенията на Паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози....” Защо е важно да са ритмични движенията ни? Всяко движение, което извършваме, е свързано с активизирането на конкретни центрове в мозъка. Ритъмът в движението поражда съответен ритъм и в активизацията на мозъчната активност. Независимо дали го съзнаваме или не, това влияе на нашето тяло и съзнание. Важното, което трябва да знаем и помним е, че „Ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот”-т.е. чрез ритмичните движения се стремим да ритмизираме процесите в нашия духовен свят. Учителя споменава също и следното: „Съществуват три вида движения - механични, органични и психични... Механични са тези, при които разумността действа отвън” - т.е. няма вътрешно участие или съзнателност. Това се отнася за онзи вид изпълнение на цикъла, при което човек или изобщо не внимава и е дошъл само да си направи една лека утринна гимнастика (която освен това се предполага, че е Божествена) и съответно в движенията му липсва всякаква концентрация и будност, или за този, на когото, дори и добре да изпълнява движенията, му лиспва разбирането – защо ги прави, с какви психически и духовни сили се свързва. Ако извършваме само механични движения, те действат слабо и само на физическото ни тяло. Ако движенията ни са органични или психични, вътрешният ни живот ще вземе участие в движенията и ще бъде свързан с определена мисъл. Ще дам един пример: В музиката говорим за Звук/Тон и Шум. Когато имаме равномерно, периодично трептене, резултатът е звук/тон. Когато трептенията са със случаен характер, налице е шум. Разликата е в периодичността на трептенията. Същото е с мисълта. Ако при нея няма ритмичност, то тя е хаотична /шум/. Когато успеем да въведем ритмичност, да структурираме мисълта – тя става „музикална” и можем да работим с нея. Това означава да постигнем ритмичност в областта на мисълта, да успеем да задвижим и някои центрове в по висшите полета, да работим с тях. Съществуват няколко различни посоки, в които можем да открием ритъм в движенията от упражненията. Това са ритъм в движението на тялото, на ръцете, на краката и още едно, което наричам оборот. 1. Ритъм в движението на ръцете. Симетричност и несиметричност: В една част от упражненията има симетричен ритъм при движението на ръцете. Съотношението е 1х1: на едно отваряме, на две – затваряме или връщаме в изходно положение (№1,2,3,6,7,8,9,13,16-трето движение,17, 26-второ и трето движение, Пентаграм, Слънчеви лъчи). Варианти в същото съотношение са вдигане-сваляне (№ 5) или редуване лява-дясна ръка (№ 15, 4). Това е в синхрон с метрума в музиката - при двувременните размери (№ 13,26) имаме едно време за отварящо и едно време за затварящо движение, а при тривременните – един такт отваряне-един такт затваряне. Несиметрични движения наблюдаваме в № 14 - първото движение, № 16 -първите две движения. Постоянен и променлив: Съществуват упражнения, в които има само един вид движение, което се извършва за един такт (№: 10 ”Летене”; пляскане и летене в Слънчеви лъчи). Съществува и друг вид постоянен ритъм - разделяне на три равни момента (съотношение 1х1х1) - в упражнения № 11, 20, 24. Променлив ритъм има в № 23 – първото движение (ръцете се вдигат/свалят за един такт, а през следващите три такта стоят във фиксирано положение (съотношение 1:3). В първата част на № 24 ръцете са неподвижни, а във втората се движат, като съотношението е 1х1х1. 2. Ритъм в движението на тялото. Тялото извършва сравнително по малко движения. Можем да отбележим няколко основни насоки: · ритмична промяна на положението на тялото спрямо окръжността/дъгата, по която се движим (в № 13 и 17, както и при Пентаграм); · промяна във височина (№ 12 и 23 –приклякването); · промяна в положението спрямо партньора в двойката. Това е свързано със сближаването между партньорите в № 22, 23, 24, в които имаме хващане за ръка и в № 26 - третото движение, при което има раздалечаване на партньорите; · промяна, свързана с ориентирането ни спрямо центъра – дали сме с лице, с рамо или с гръб. В № 11, 12, 17, 19, 21, 22 и 27 имаме обръщане към центъра.С гръб към центъра се обръщаме в № 11, 17, 19, 21 и 22. Тук може да се отбележи интересна зависимост свързана с тоналния ритъм. Когато упражнението е в тоналност: - До - нямаме обръщане с гръб към центъра (До е основният тон на Любовта). Изключение прави Пентаграм, но там има друг тип логика и трябва да се разглежда отделно. - Ла - няма обръщане с лице или гръб спрямо центъра. Движението е винаги по дъгата на окръжността. - Фа и ми – винаги имаме обръщане с лице и гръб спрямо центъра, а при „Квадрат”(единствено в първия дял) имаме дори движение в посока, обратна на движението; - Сол и ре – срещат се всички варианти; 3. Ритъм в движението на краката. На пръв поглед това изглежда просто и може би най-лесно, но и тук може да отбележим голямо разнообразие в движенията: без движение – № 28, 27, 14 (първото движение), Слънчеви лъчи (от рапсодията до края), Пентаграм (отделни моменти); движение във височина - № 12; “прост” ритъм: един такт = една стъпка (от № 1 до 10; 14, 15, 17, 21 и 22 - люш; 23 - пружиниране, 24) или едно време = една стъпка (№ 13, 16 - второ и трето движение, 26, Пентаграм); сложен ритъм (№ 11 – две стъпки напред и една назад, № 18, 19, 20); променлив ритъм: № 24 (първото движение е с един ритъм в стъпките, второто е с друг); № 16 (първият дял и движенията в него, спрямо втори и трети дял); № 26 (три различни вида стъпки и движение с краката); Съществува и друга посока, в която може да се мисли относно движенията. Тя е свързана с разбирането за връзката на частите на тялото с трите свята – физически, духовен и божествен и пространството, в което се извършва движението на ръцете. При всички упражнения имаме движения, свързани с трите свята. Изключение прави упражнението „Квадрат” (№ 17). То е единственото с тонален център Ми и единствено при него липсва движение, отговарящо на физическия свят. Това е интересно, защото квадратът е фигура, свързана точно с физическия свят. 4. Оборот Използвам термина оборот за обозначаване на едно завършено движение – за колко времена/такта се достига до изходното положение (едно пълно „завъртане”): в рамките на един такт: „Летене”; в рамките на два такта: съотношение 1х1 - № 1-9; шест такта: № 11, 18, 20, 22; достигането до изходно положение е процес, който приключва в края на упражнението („Квадрат”); има и други видове обороти, но те няма да бъдат подробно описани тук; IV. Ритъм, свързан с цветовете. Всеки тон се свързва с определен цвят. При прозвучаването на съответния тон, според закона на съответствието се задвижва и съответният цвят. Следователно можем да говорим и за колоритмичност. Тя е многопластова, калейдоскопична пулсация в цветовете, получаваща се от взаимодействието между едногласното прозвучаване на мелодията (съответно-последователното ”прозвучаване” на цветовете) и заложената вътрешна хармония (тоналният план и хармонизацията). Трите различни вида ритъм в цвета могат да бъдат свързани с: мелодията; съпровождащите гласове; тоналността на упражнението; V. Ритъм в идеите Разглеждането на този въпрос е деликатна задача. Целият цикъл е изграден върху определени идеи. Част тях са конкретизирани в заглавието, друга част в текста, трета част в обясненията, записани от Б. Боев. Ако потърсим обаче прояви на ритъма в идеите, можем да дадем пример с „Евера”. Трите посоки, в които се изпълнява упражнението, са свързани с три принципа: Любов, Истина, Мъдрост. В тяхното явяване има периодичност. Истината се явява след всеки един от другите принципи, което е свързано с движенията. Ако трябва да го съотнесем към движението и тактовете ще се получи следното съотношение: един такт Любов – един такт Истина – един такт Мъдрост; един такт Мъдрост – един такт Истина – един такт Любов и т.н. като съотношението се запазва 1х1х1. Друго упражнение, в което можем да наблюдаваме пулсации в идеите, е „Квадрат”. Имаме четири посоки, свързани с Правда, Добродетел, Истина и Живота на Земята. Движенията и музиката са в квадратна структура – 8 х 8такта, общо 64 такта, като имаме два вида движения в ръцете и в краката в съотношение 1 х 1. Абсолютна симетрия и квадратност. Цялото упражнение се изпълнява също два пъти. Следващите две упражнения са върху една и съща мелодия, но в тях работят два различни принципа. Според Б. Боев там става отработването на енергията от „Квадрат” – на мъжкия принцип в „Красота” и на женския принцип в „Подвижност”. Пулсация имаме и в ”Запознаване”. Всеки път когато партньорите са с гръб един към друг (три такта), левият отработва Доброто, а десният Истината. Когато се обърнат с лице един към друг (отново три такта )работят с и в Любовта. Тогава разделеният човек (на мъжки и женски полюс) се събира. VI. Полиритмия На основата на наблюденията по-горе можем да направим извода, че в Паневритмията съществуват и въздействат едновременно много различни видове ритъм (3 вида, свързани с изпълнението + 4 вида, свързани с музиката + 4 двигателни + цветови + пулсация в идеите....). Това означава, че Учителя е вплел полиритмичност в този завещан ни метод. Сигурно има и други ритмични идеи, които да откриваме в бъдеще. Комбинациите между тях засега също са слабо проучени. В предговора към изданието на Паневритмията от 1941 г. Учителя говори, че при движението си Земята извършва над десет вида движения. „Земята и другите планети, слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията. ... Ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава.” Възможно е те да са заложени и в самия цикъл. Има и други тайни, „скрити” в цикъла, до които ще достигаме когато сме готови На този етап можем да кажем, че сме осветили в известна степен този полиритмичен принцип, действащ в изграждането на метода. Как можем да използваме тези наблюдения? Ще припомним какво казва Учителя: „Ритъм означава правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата.” „Ако движенията на човека не са свързани с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително въздействие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека.” Съзнавам, че да наблюдаваме проявите на ритмичността в нас, да имаме будност към тях и дори да работим с тях може да изглежда „отнесено” и далечно за някои. Но това е от гледна точка на съвременното ни изпълнение и разбиране на Паневритмията. Колкото по-скоро станем съзнателни за един от основните й елементи (има го в самото заглавие Пан-Ев-Ритмия, тъй като точно ритъмът е това, което ни свързва с целия космос), толкова по-скоро ще можем да работим съзнателно с духовния свят (ще ритмизираме процесите и собственото си присъствие в него), ще установим правилна връзка „... между сърдечния и слънчевия ритъм” и ще можем по-пълноценно да претворим високите идеи в дела, ще можем да променим света, в който живеем и да сме съ-работници в изграждането на Царството Божие тук на земята.