Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9195
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    705

Всичко добавено от Донка

  1. Замислих се над това с хрумването и се разрових в опита си с четенето. Значи правила съм го много това, за което говори Божидар - "въртенето" на един откъс и медитирането върху него и хрумването ... Обаче има една вярна пословица - насила хубост не става. И съм се убедила, че хрумвания, дошли по такъв преднамерен начин после са ме блокирали задълго. После реших да отпусна тази филологическа хватка и да чета като дете - ей така каквото ме привлече само. Дадох си тази свобода, макар да не е лесно за професионалист да го направи. Осъзнах, че старанието ми да хвана хрумване по всеки откъс си е чиста проба гордост - усетих някакъв вътрешен срам и самокритика - "уж си филолог, а....". Оо, казах си, значи се идентифицираме с ролята, с която май се гордеем??? И товар падна от душата и ума ми. Сега чета само по вътрешен импулс и той ме води какво, кога... После прочетеното само се върти дълго в главата ми - къде осъзнавано, къде не съвсем... Започвам да виждам написаното в ситуациите, в които попадам и тогава м осеняват хрумванията... сами си идват. Но не бих ги нарекла знание... Чела съм много, например, за пентаграма, но това е информация, която съм приела. Част от тази информация съм проверила, ползвала, мислила съм над нея, хрумвания съм имала и за себе си съм осъзнала много неща - за личното ми знание - ами то е хармонично съчетание между прочетеното и осъзнатото от мен дотук - и още има много напред. Не съм склонна да търся разликите между двете ( а то има и повече) съставки на знанието, защото ако се разделят, това вече няма да е знанието, според мен.
  2. А аз съм склонна да се съглася с Клаудия. Но съвсем не разглеждам нещата от страна на "не трябва" и ще ни разсее. Вярно е всичко, което се пише и от Орлин и от останалите - нали на това се учим - да се съсредоточаваме и да приемаме всичко от околната среда като нормално. Има, обаче, и друга страна, която не-собствениците на кучета не осъзнават. Това е гледната точка на кучето - т.е. отговорността за животното! Кучето приема своя стопанин като господар не просто като "слушам - изпълнявам". Правилно пише Калудия - това е дете, което приема стопанина си като родител и затова се чувства сигурен с него. И сега докато "родителят" танцува кучето ще си поиграе, разбира се, съвсем естествено е. Обаче то винаги знае, че стопанинът му е с него и ще го предпазва. Приема, че ако тръгне в посока, опасна за него, стопанинът ще прецени и ще му извика, ще го спре... Детето тича на воля без страх, защото е оставило своята безопасност като отговорност на родителя, който е с него. Е, ако кучето в играта си започне да се отдалечава на опасно разстояние, тогава как да реагира стопанинът му, който в момента е в състояние на медитация? Вие ако сте с 3-4 годишно дете навън (а дори и у дома) ще си позволите ли да влезете в състояние, в което да го лишите от вниманието си? А като си осъзнавате, че носите отговорност за безопасността на животното и не можете да си позволите да изпаднете в медитативно състояние и ще се наложи да се раздвоявате, то какъв е смисълът да влизате изобщо в кръга? Само за физкултура???
  3. Според моя опит - ситуациите са неутрални и свободни - те не принадлежат на никого. - умът създава лична версия на всяка ситуация според личните характеристики - затова всеки от нас "вижда" различни ситуации в една и съща и никой не може да види неутралната. - емоциите показват готовността на ума да обработи личната проекция на ситуацията - положителните показват докъде е готов, негативните - какво има още да се работи с ума.
  4. Учителят каза: - В Духовния Свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. Не се занимавайте със злото. Като кажете на някого, че е лош, вие му причинявате пакост. Лошите мисли са като гниещо месо, което разнася надалеч лоша миризма. Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е предвестник на смъртта Всяка отрицателна мисъл е предвестник на смъртта. Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Какво значи да говорите или да мислите лошо за някого? Това значи да сготвите лошо ядене, от което той да заболее. Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго. Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек, това не е наука. Според мен, великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате. Какво печелите ако знаете погрешките на хората? Като дойдете до съвършения Живот, няма да правите бележки никому. Хубаво е да се образува група от десет души, която да не вижда погрешките на хората. Не дръжте в ума си недостатъците, грешките на хората, защото се цапате и губите. Да говорите лошо за някого, това не е морал. Морал е да не допускате никаква лоша мисъл в ума си. Една сестра ми говори за недостатъците на един брат. Казах й: "Твоите заключения не са верни. Този човек не е лош." Докато един плод не е узрял, той е стипчив и горчив, но когато узрее става сладък. Трябва да чакаме хората да узреят. Някой направил погрешка, не се тревожете, но кажете: "Не е узрял плодът, ще чакаме да узрее." Отрицателните черги на един човек не могат да го характеризират, понеже човек е в процес на развитие. Един ден от тези отрицателни черти нищо няма да остане в него. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? Не е дошло още времето й да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "Картината не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви. Който ви обича, счита всичко във вас за добро. В какво седи обичта? Този, който ви обича, не вижда никакви погрешки във вас. Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости. И да не обичате някого, търсете в него добрите черти и за тях ще го обикнете. Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата й работа била да намери в човека най-добрата страна (черта). Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея. Срещате някой ваш приятел и казвате: "Познавам приятеля си." Колкото и да го познавате, все има нещо ново и то някоя добра черта в характера му, която днес ще откриете. Същото трябва да прави и той по отношение на вас. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Цената на Любовта трябва да се увеличава. Ако у човека, когото обичате, не може всеки ден да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. Ако това не става, аз мога да определя след колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да изправите един човек. Не се спирайте на грешките му. Докато държите в ума си неговите погрешки, никога няма да го изправите. Ако държите в ума си доброто, възвишеното в него, само така ще го изправите.
  5. :dancing yes:A аз си мислех че си въобразявам. Това за брезичките е вярно. Една ме беше избрала в онова трудно за мен лято. Много ми помогна наистина, а сега е неутрална - аз си я обичам и ходя винаги при нея, но вече не усещам същата помощ. Може би защото нямам нужда сега.
  6. Как се сади дърво? Със запретнати ръкави!
  7. Истинската Светлина на Света може да се види само когато човек затвори очи за това, което нашите бедни сетива наричат реалност. Бездната е всъщност безкраят и само в него можем да летим на воля... Кой захвърля птиците в небесата? Всички сме били, сме и ще бъдем винаги заедно - всеки от нас свободен да лети така, както му е най-красивои щастливо и леко....
  8. Силният и властният мъж е най-добрият учител на жена, която го търси Жена, която иска мъжът до нея да бъде силен и властен, всъщност иска да докаже на себе си и другите, че е толкова силна и властна, че този властен и силен мъж е "неин". Гордостта на таква жена многократно превишава гордостта на мъжа, когото тя търси - затова за тази гордост са нужни по-сериозни уроци, натиск и огън. Това обяснява защо жени с такива мъже до себе си упорито стоят въпреки страданията, които понасят. В повечето случаи позицияа на жертва е много силно средство. Знам колко жестоко звучи, но го казвам от личен опит. За мен този живот свърши след като се изчерпа гордостта ми, която ми нашепваше, че аз съм единственият човек на света, който може да го излекува, да го облагороди, да го направи щастлив - така, както аз разбирах здравето, благородството и щастието - че как иначе - неговите понятия бяха погрешни.
  9. Здравей! Много се радвам, че си сред нас! Много ще съм благодарна за нови рецепти!

  10. Спасибо, Аля! Снощи не можах да намеря думи, за да представя темата - тази картина ми е много близка с нещо и винаги, когато се докосна до нея, нямам какво да мисля или кажа - просто потъвам в този свят на мир, мъдрост и любов. И още едно призведение ми е действало така - усетих го едва когато влезнах в залата на картината в Третяковската галерия. Не помня колко време съм седяла на пейката срещу Троицата, но усещането беше, че тя влива нещо в мен и ме освобождава от всички тревоги и съмнения.... Троица - Андрей Рубльов - български език
  11. През апил пазарът е залят от пресен спанак - вълшебният елексир на моряка Попай. източник Ние в градината си поддържаме и две туфички с киселец и лапад, които превъзходно се комбинират със спанака. Непременно се добавя и пресният лук и по възможност пресни листа или малки стръкчета джоджен (гьозум) - те сега растат със скорост няколко сантиметра на денонощие. Е, иска доста търпение да се почисти, особено ако е от собствена градина, но си заслужва. Ние у дома най-много го обичаме с ориз - но така че да стане спанак с ориз, а не обратното. Другата вкусотия със спанак са яйца на очи в спанак, но за тях е нужен и пресен домашен пълнозърнест хляб. Пресният чесън се подразбира при всяка пролетна вкусотия. Ще ви бъда благодарна за още априлски рецепти - салати, супи, ястия... А как се справяте с плодовете през април? Могат ли зеленчуците да заместят липсващите плодове в този сезон?
  12. в. Стандарт и из спомените на Ина Дойнова. същия брой
  13. В момента Паневритмия се играе в парка "Пеньо Пенев" при Езерото на газелата и Езерото на гълъбите (между тях) - на входа на парка има карта, по която можете да се ориентирате. Играе се в събота и неделя - 8.30. Възможни са изключения според заетостта на организаторите. При първа възможност ще ви предоставим телефони за връзка.
  14. От 1 май в парк Кенана Паневритмия ще се играе всяка събота и неделя от 7:00. Заповядайте! Ако не можете да намерите мястото или сте в града ни за пръв път, свържете се на някой от посочените по-горе телефони.
  15. Тук вече е по моята специалност... В литературната история са известни много много примери с автори, които са написали брилянтни произведения, но ако прочетете другите им творби, без да ви кажат кой е авторът, никога не бихте забелязали дори най-малка прилика. Все едно са написани от съвсем различни хора.... Просто едните са написани от хора, другите - не съвсем и не само. Всяка книга заживява свой собствен живот, който не е свързан вече с автора и, колкото и да му се иска това. Моят преподавател по литературознание обичаше да казва в лекциите си винаги да помним като правило номер 1 - всеки читател "пише" своя проекция на книгата във времето и пространството. Всяка книга или дори няколко изречения от нея стигат до човека в точно определен момент на неговия личен път и съответно носят съвсем индивидуално значение, смисъл за него - често нямат нищо общо със замисъла на автора. Често съм чувала в лични разговори с тях поети да признават, че са "получили" стиховете си и дори те самите са изненадани от написаното: "Аз не знам какво съм искал да кажа - всъщност нищо не съм искал... просто ми беше едно такова....и то само си излезе." Книгите на Лазарев не правят изключение. ( Какво е искал да вложи и каква е личността на един автор - според мен това не само не е небходимо да се знае, но и НЕ е желателно преди да се прочете книгата. Аз лично смятам подобни разбори за най-страшното оръжие на училищната програма по литература, с помощта на което бавно и сигурно се умъртвяват потенциалните читатели... )
  16. МЪДРОСТ - е написано на хоризонталния лъч под "главата" - съединяващ лявата ръка с дясната. ИСТИНА - на лъча от левия "крак" "главата". ПРАВДА - на лъча от десния "крак" до "главата". ДОБРОДЕТЕЛ - от левия "крак" до дясната "ръка" ЛЮБОВ - на лъча, който съединява десния "крак" с лявата "ръка". Ако например двойката започне Пентаграм като "глава", тя първо ще премине по лъча "ПРАВДА", после по лъча "ЛЮБОВ", после по лъча "МЪДРОСТ", после по "ДОБРОДЕТЕЛ" и накрая по "ИСТИНА". Оттук може да се разсъждава с часове за смисъла... Никога не избирам къде точно да застана, но винаги това има огромно значение за мен. нещо като просветление за това, кое е важно в този момент за мен лично и как точно да вървя по пътя.
  17. Ами не виждам противоречие между позициите ни - само се изразяваме различно заради различния ни опит - и това е най-нормалното и ценното за темата. Когато говорим за влиянието на личността на терапевта - пациентът ще се повлияе само ако усети, че до него (не срещу него) стои също човек, личност като самия него. Ако терапевтът се проявява само в професионалната си роля, той се свързва и е емпатичен само към ролята на пациента си - такава, каквато я представя пациента или каквато я усеща терапевтът. Има, обаче, още един пласт - под ролите - всяка личност го има. В примерите на хип той отваря за емаптия именно този свой пласт - в който той е просто човек като пациента. Каква е разликата между терапевта и пациента в този момент? Пациентът изпитва затруднения да чуе своя вътрешен глас, заглушаван от гласовете на ролите си, на егрегорите, в плен на които се намира. Един добър терапевт, обаче, след необходимото за това време и сближаване започва да чува това, което самият пациент все още не може, а има много силна нужда да чуе. Терапевтът "усилва" вътрешния глас на пациента си, става нещо като тон-колона за него. Понякога това, което вътрешният глас на пациента пошепва, е в пряко противопоставяне на гласовете на ролите и егрегорите. Затова отвън изглежда, че терпевтът се конфронтира - всъщност включвайки се на вълната на вътрешния глас, той просто дава възможност на съзнанието на пациента да чуе и двата равнопоставено - и тогава - свободен е да избира. В примера със съпруга "пеленаче" - вътре дълбоко в себе си мъжът е носел същото послание към себе си, но то е било затрупано с навиците му на мислене, със страха да се раздели с тях и въобще с много външни ролеви шумове, които са го заглушавали. И пак ще си послужа с примера от онази приказка за новите дрехи на царя. Най-вероятно царят също вътре в себе си се е съмнявал дали не е гол, но след като всички са му казвали, че дрехите му са изключително красиви и след като е платил толкова много за тях! А детето (вътре в него самия) през цялото време е искало да извика истината, само че са му запушвали устата. Докато то не си е пробило път до устата на другото дете. Съжалвам за неясните обяснения, но е толкова трудно да се формулират неща, които човек усеща, а не ги цитира ...
  18. Благодаря на hip за примерите! Не бих нарекла, обаче това, за което говори той реална конфронтация. Това, че той става и с нестандартни за представите ни за терапевт методи "сритва пациента", съвсем не означава, че той не проявява емпатия - точно обратното! Тази емпатия е много по-дълбока и реална от външната. Първо ще споделя като пациент на самата себе си - много поучителен опит! Нямаше начин да ходя точно аз на психотерапевт - бях водила деца, бях наблюдавала сесии -щеше да прилича на дамата с рентгеновите очи. Осънавах, че щях да наблюдавам и вътрешно да анализирам методите на терапевта си. Затова реших аз да си "назнача" терапевти - оставих на интуицията си да прецени кои автори и книги да бъдат. Бла, бла, бла.... Книгите, които се отнасяха с емпатия към проблема ми, ме вкарваха в още по-дълбока дупка точно с това, че се опитваха да ме разберат, да "танцуват" нежно с моето страдание... Една книга беше безпощадна - с думи ясни и с брилянтна логика ми обясни как всичко, което преживявам, е натрупано от мен самата - от обърнатите ми наопаки представи за любовта, гордостта, милосърдието, добротата, жертвоготовността. Помня как стоях като ударена от гръм - виждах себе си в съвсем нова светлина! И в тази светлина всичко се връзваше в идеална причинно следствена верига. Нещо като да вярваш с години, че си облечен с най-красивите дрехи и изведнъж да ти извикат Истината - "царят е гол!" Да, знам, че това е рисковано - може да прекърши човека окончателно. но аз така или иначе вече нямах какво повече да губя - бях си прекършена и съчувствието само ме тровеше повече като ми наливаше същата отрова, която ме беше прекършила. Тогава осъзнах, че през цялото време бях търсила точно това "сритване" - "Царят е гол!" Онази книга не се беше конфронтирала с мен, а беше успяла да стигне до дълбоката ми вътрешна потребност, остъргвайки гнилите черупки на старите ми ценности и заблуди... И едва тогава, след като измих калта от очите и душата си, прогледнах за Извора на доброто. Дотогава не я пусках от ръцете си, но думите бяха неразбираеми за мен - като в "Аватар" - не можеш да налееш нещо в пълна чаша.... Та по темата за терапевтите - интуицията показва на един добър и опитен терапевт кога има нужда от "остъргване" и кога от "мехлем след изгаряне"... Само да не слагат мехлема преди да изчистят раната....
×
×
  • Добави...