Донка

Всъщност темата няма за цел да изяснява разликите между интуиция и его - и двете понятия са коментирани в другите теми. Въпросът в тази е: Може ли гласът на егото ни да "мине" за глас на интуицията? Какви последствия има това самозаблуждение? Как да различим дали в момента ни говори егото или интуицията? И двамата си имат своето право и място - и двамата са добри, когато ги слушаме в определения за тях час и най-вече осъзнаваме кой говори в момента.... Благодаря на всички, които дадоха много интересни и важни позиции по темата...

Отскоро имам случай на често повтаряща се родителска проява на любов, която, обаче, действа объркващо на детето. Хрис - 2 клас, дълго очаквано и обичано дете. Родителите искат да направят всичко за него - най-доброто. Тревожат се, че той работи много бавно, не проявява никаква самостоятелност и се налага с часове да висят над тетрадките заедно с него и да го убеждават колко е важно да чете, да учи... Детето е много умно и просто играе ролята на "трудно се справям, имам нужда от помощта ви", защото е разбрал, че когато е болен, слаб, тъжен, оплакващ се, тогава получава максимално родителско внимание. С времето за него дори е станало все едно дали ще го носят на ръце и ще го съжаляват или ще го поучават и ще му мрънкат, ще се карат и дори наказват - важно е, че ще се занимават с него. Изход, разбира се, има - пренаписва се сценария на семейните отношения и тотално се сменя схемата на внимание и стимулиране... Излизането от този кръг е трудно и изисква много търпение и настойчивост, особено в първия период - детето ще си търси старото внимание и ще реагира остро срещу кардиналната проммяна на "ценностите". Имате ли наблюдения и опит в подобни ситуации?

източник Какви ядки предпочитате и в какво количество? Кога е най-добре да ги приемаме? Полезни ли са ядките в готови опаковки или е по-добре да бъдат в черупките си до момента на консумация? Печени или сурови? Цели или смлени и в състава на други продукти? Полезни ли са като масло (фъстъчено например) и кога? Смесени означава няколко вида едновременно или само по един вид, но няколко пъти в денонощието? Има ли ядки, които не е редно да се консумират в комбинация с други храни?

Доста се порових в опитностите си, за да си обясня написаното по-горе. При мен ставаше по-скоро обратното - под влиянието на внушения, сформирани ценности по време на възпитанието ми и много други фактори, моите желания като правило се конфронтираха с Божията воля. Борех се да постигна "успехи" вместо просто да се наслаждавам на живота, с който ме обграждаше съдбата без мое участие и усилия. Страданията и мъките всъщност се дължаха именно на усилията, които полагах да съм добра, уважавана, обичана и т.н. така, както аз си го представях... Докато силите ми и желанието ми за борба окончателно се изчерпаха и единственото усещане, което ми остана беше мечтата ми да живея спокойно и радостно... - каквато е Божията воля за всеки от нас. Просто се оставих на Нея - сега влагам само внимание, търпение, размишления и любовта сама протича през живота ми... Не че няма трудности, но те са уроци, а не съперници и врагове...

За пръв път разбрах за системата за здраве на Ниши от книгата Сбогувайте се с болестите - автор: Майя Гогулан,Анна Соловьова http://www.spiralata.net/booklist.php?Lang...&Letter=%C3 http://www.fenomenibg.com/modules/news/art...php?storyid=158 http://kamen4o.polyplast-4.com/books/ Формула на здравето. Японска методика за самоизцеление на Кацудзо Ниши - Автор: Олга Степанова, Издател: ИК "Хомо футурус" http://astrozdrave.com/kazudzo_nishy.htm Имате ли някакви впечатления или опит?

София, 19.І.1909 г. Л. К. Иларионов, Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему. Ваш верен: П.К.Дънов Шумен, 28.ІІІ.1909 г. Прекарайте весело Христовото Възкресение. Да възкръсне душата ― това е человекът. Подпис Казанлък, 15. V.1909 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето. Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов Т.Сеймен*, 21.V. 1909 г. Поздравявам Ви с именния ден. Да ви даде Небето според своята пълнота мир, здраве и подкрепа. П.К.Дънов. *Търново-Сеймен — старото име на град Марица (Бел. ред.) София, 10.VІ.1909 г. Люб. Е. К. Иларионова, Получих Вашето писмо. Дръжте духа си винаги бодър, сърцето си - спокойно, душата си - чиста, ума си - ясен. Дръжте се силно за Господа. Имайте непоколебимата вяра В Неговия Дух. Той ще преобърне всичко за добро. Аз ще ви помогна да се съвземете. Гледайте да се ползувате от благовремието*. Дръжте мислите си положителни. Отхвърляйте от себе си мрачните настроения, дръзкте се в съгласие с добрия живот. Черпете сила и подкрепа от този чист източник. Във време на мъчнотиите человек се калява. Но трудното е, докато се закали. Аз ще видя кога ще може да ми се отвори път да ви дода на гости. Предайте моя поздрав на всички. Поздрави Костадина, а така също и брата си. Надявам се писмото ми да Ви завари по-весела и бодра духом и телом. С поздрав. Ваш: П.К.Дънов **Благовремие (арх.) — добро условие (Бел. ред.) София, 10.VІІ.1909г. Люб. К. Иларионов, На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом. Вий се подвизавате добре с обработването на лозето. Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си. Дано да е така и с добрата работа на живота ви. Моят поздрав и на двама ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 15.Х. 1909 г. Люб. Е. Иларионова, Получих писмото Ви. Мъчнотиите, които се изпречват на пътя Ви, могат да се отстранят, стига всички да имате добрата воля да слушате и изпълнявате наставленията ми. Първия и третия петък ще употребите в молитва, четение от Евангелието и посланията, пеение и размишление върху четеното. Ако иска някой да говори, нека каже нещо полезно и назидателно както за себе си, така и за другите. В тия петъци ще оставяте Господ да говори в сърцата ви и умовете ви. Нищо друго. Във втория петък ще имате молитва, четение и съобщение с невидимия мир — ако дойдат някои духове, ще им дадете свобода да говорят и да изкажат каквото имат. Може да им задавате въпроси и да ги запитвате. Ще изпитвате духовете. Трябва да се пазите от разногласие. Ако се яви разногласие, ще затваряте събранията. Четвъртият петък е само за тесния кръг. Него ще употребите в молитва тайна и явна, в четение на разни места от Библията, в прямо съобщение със Святия Дух на Господа. Всякой да изповядва в себе си своите прегрешения пред Господа и да иска опрощение, да търси виделина за душата си и сърцето си и да иска подкрепа отгоре. Ако Духът дойде върху някого от вази, дайте му място да каже Словата Господни. С.Щ.Ж. може да посещава този петък, само да се моли да не падне в изкушение. В трите петъка може да допуснете по общо съгласие всички ония, които дълбоко и искрено искат да следват Пътя на Истината и да изпълняват волята на Небето. (Четвъртият ще е достъпен само за малцина, които определих.) Прочее, бъдете всички разумни. Гледайте да бъдете пример на всички. Живейте в мир и Господ ще ви ръководи. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 22.ХІІ.1909г. Люб. К.Иларионов, Получих писмото на Елена. А така също — вашето отворено и книжката Ви. Добре сте направили с превода и частната Ви инициатива. Надявам се да останете доволен от Вашия пръв опит в туй направление. Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление. Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св. празници весело и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат. Всичко полека ще се уреди. Ваш верен: П.К.Дънов

Интересни въпроси! Мечтите със сигурност ни показват предназначението (по-скоро отколкото цел) на актуалния ни живот. Според мен, обаче, ние просто не можем да разбираме езика на мечтите, тълкуваме ги буквално и затова виждаме в тях нещо непостижимо... Мечтата прилича малко на идеограма - образът изглежда конкретен, но в конкретното е закодирана многопластова информация. Защо често повтаряща се женска мечта и визия е свързана с балета - символ на нежност, красота, хармония на външен вид с музика и движение - закодирано поведение на женската роля в човешкото общуване ли е това? Защо често срещана момчешка мечта е свързана с поведение на спасител, защитник, покровител? Какво означават визиите и мечтите, свързани с летене? Може би това е закодираната ни задача за този живот, свързана с издигане над клишета и модели на мислене и поведение, освобождаване от някаква кармична обвързаност?

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията". Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"? Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его? Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита? Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти". (Мислите са автентични.)

Какво е необходимо на човек да бъде щастлив? Да бъде реалист... Вече не помня в коя беседа го прочетох каква е разликата между материалиста, идеалиста и реалиста. Материалистът живее в свят - стая без врати и прозорци и изучава всеки сантиметър от нея. Идеалистът е отворил едно малко прозорче в стената и от време на време поглежда навън през него. Реалистът има врата между своя свят и вселената и свободно се разхожда вън и вътре...

http://en.wikipedia.org/wiki/Spiritual_intelligence Благодаря на Орлин за линка и темата... Много силно впечатление ми направиха изброените по-горе принципи (и не само те). - Дали наистина познаваме това, в което декларираме, че вярваме и ценим и дали осъзнаваме дълбоката мотивация на поведението си. Да декларира човек, че вярва в любовта и цени свободата, но да се чувства обиден от мненията на други хора за неговата личност... Дълбоката мотивация на обидата е желанието да се наложи на другите точно определен начин на мислене и отношение. От друга страна позитивна реакция на агресивно поведение може да е мотивирана от гордост и презрение към източника на агресията... Да се развива духовна интелигентност това може би ще означава да се учим да се вглеждаме не в самите постъпки, но преди всичко в това, което ни води... Да се опознае това, в което вярвам и ценя - това става само с прилагане в ежедневието... Това е размисъл само върху първия принцип - останалите също са много интересни, както и другите материали в уики-страницата...

Когато се учим, събираме и запалваме свещички в съзнанието си... Когато поучаваме - изваждаме и гасим свещичките на другия, въобразявайки си, че му ги палим... Когато осъзнах това, ми стана по светло...

http://www.youtube.com/watch?v=iSw7CcAXPWk...feature=related

Модераторска бележка: Моля публикуващите в темата да искат предварително съгласие от авторите на цитираните мнения. Ако някой от цитираните до момента автори не е съгласен с публикуването на мнението му в тази тема, моля да се обърне към един от модераторите на този форум, за да бъде изтрито.

Молитвен наряд за начало: В началото бе словото - песен Пътят на живота - молитва Псалом 23 Лука 12 Беседа: В истия час Молитвен наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Ще Ти служа през цялата вечност - формула Господнята молитва

Едновременно... където ни се иска или където изглежда най-важно и престижно не винаги е най-подходящото място за работа... особено когато доброто чувство и добрата мисъл са трансформирани от недоволство... Трите положения

Таня! Често се опитвам да си отговоря на въпроса защо сме по-склонни да изваждаме отколкото да събираме? Да гасим отколкото да запалваме свещички? Изваждането и загасването са следствие на недоволството вътре в нас може би? А недоволството се появява когато...? Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Това ме наведе на друга мисъл.... Ако в благодарността и прошката на другия видим лицемерие и/или високомерие, то дали всъщност не виждаме отражението на собствените си благодарност и прошка? Ако на мен ми се стори, че другият е лицемерен в благодарността си или надменен в прошката си, то може би просто неговият начин да направи това не съвпада с моята представа и с моя начин на мислене и изразяване? Всъщност какво ми влиза на мен в работата дали този, който ми благодари, е лицемерен? Това си засяга само него в крайна сметка.. За мен той е искрен в желанието си да изрази някаква благодарност по своя си начин... А за прошката това важи още повече...

За мен чистата благодарност е към Бог и Божията воля - тя се проявява във всеки от нас и в ситуациите, в които попадаме. Когато казвам на някого "благодаря", имам предвид "благодаря на Бог, че те изпрати". Когато на мен ми казват "благодаря" - приемам го като "благодаря на Бог, че те изпрати". Да, вярно е, усеща се понякога лицемерие или пресиленост в благодарността, но това е когато тя е насочена към човека конкретно и очаква ответна реакция. Но това вече не го наричам с думата благодарност... Прошката - тя винаги е само на себе си, според мен.

Напоследък се зачитам с интерес в Учителя за Библията - за теглене - в два тома. (Събуждам темата по молба на aviana - благодаря за напомнянето!)

Започнах да мисля над този проблем след няколко случая, в които се бях усъмнила дали чувам гласа на интуицията си или на егото. Наблюдавах и себе си и особено хора, които на всеослушание твърдяха, че имат развита интуиция и че тя им показва Истината. Самата аз намалих до минимум увереността си. Започнах търпеливо и мълчаливо да съпоставям "истините на интуицията" с развитието на събитията и впечатленията си от по-близко опознаване на ситуации, хора... Резултатите от наблюденията - вече почти две години: Егото много лесно може да ни заблуди, че говори интуицията. Засега ми се струва, че колкото по-силен, настойчив, императивен, всезнаещ е езикът, на който ни говори интуицията, толкова по-голяма е вероятността,ч е това е замаскирано его. Винаги, когато вътрешният глас ми е казвал "истини" за другите хора, винаги това се е оказвало егото ми - и разбира се истината излиза наяве след като си оставя време и обективност на наблюдение върху свободно развиваща се ситуация и проявяващи се хора. Имам и един сигурен признак вече - ако нещо вътре в мен започне да раздава оценки, да съветва, да отсъжда правилно, неправилно, добро - не-добро - това със сигурност е егото ми. Имам и един сигурен признак за интуицията - тя говори много тихо, чува се само в тишина на мислите. Винаги си е само за мен - дори когато се отнася за другите (при моята професия това е ежедневие). Например - ако гласът каже "той ще се справи, има сили" - това е егото. Ако усетя настроението: "дай си време и търпение да му оставиш свободата и времето да се справи сам както той може" - това е интуицията. А как ги различавате вие? Интуиция - как ни помага Егото, принципи и закономерности

Мнооого точни думи aviana! Наистина си личи опитът! В момента пред очите ми се развива една история с "магия" - роднина на майка ми. Като по учебник - проблемите на жената са стари, много стари, цял живот е търсила причината за тях в хората около себе си, сега всичко се повтаря за кой ли път. Наблюдавам я как не мисли за нищо друго, не чува нищо освен собствената си версия, и се самоомагьосва. Дори и да е имало наистина някакво негативно влияние, те я толкова благоприятна почва да избуява... Не случайно споменах в първия си пост по тази тема Паневритмията - невероятно силно влияние върху това, за което говори авиана - "контрол на мислите,емоциите и действията-понеже най-голямата защита са тези умения)" Съчетанието на точно определени движения с точно определена музика и текст, и ритъм, а като добавим силата на кръга и на контакта със земята и природата... Ако наистина човек играе както е предвидено (не просто размахва ръце и гледа как играят другите) - от това по-могъща антимагия и средство за изчистване и хармонизиране на съзнанието не познавам (работила съм и работя с науки като сугестологията и сугестопедията, със съвременните методи на НЛП - знам точно за какво говоря.) Ако това се съчетае с четене на нещо от Учителя - към каквото го поведе вътрешното чувство на човека, това вече е не просто защита от магия - когато човек се издигне над тези неща, това звучи малко смешно дори. Аз съшо го наричам като авиана - "развивам контролът над себе си". Беседите зареждат с положителна енергия и дават храна и свобода на ума - точно това обезмисля всякакви опити за негативно влияние... За Никола Дамянов: Ще свърша с напомнянето, че човек си носи отговорността за действията дори и ако не разбира какво точно прави. Ако човек скача от 10тия етаж, защото не разбира какво ще се случи долу, а е сигурен, че ще полети, това не отменя последствията от падането....

Трите положения Как да разбираме Божието слово? И кое са сенките? Според мен Божието слово може да се нарече непрекъснатият поток от информация от най-различен характер, която ни заобикаля и която се съдържа в нас самите като сложни организми (не само физически...) Сенките това са понятията, които изработва човешкият ум, за да може да обработва информацията. Сами по себе си понятията също са неутрални докато не се свържат с емоционален фон - положителен или отрицателен. Подобно свързване има важна функция при оцеляването на организма на инстинктивно ниво до момента, в който не започне да претендира за приоритет над неутралността на информацията и да налага + / - означенията върху неутралния свят По какъв начин Словото Божие ще даде утеха на хората, които се докосват до него? Как действа то?

Ами аз предпочитам да отговарям за себе си и да не се бъркам в избора на другите затворени ли да държат прзорците си или отворени.

О, да - през последните 5 години непрекъснато ми се случва да ми казват загрижени за мен приятели, че моята лична себеПРЕценка "щастлива съм" е самозблуда и аз съм един нещастен човек. Приемам го спокойно като тяхно право да казват критериите си за щастлив и нещастен. Което съвсем не променя собствената ми преценка - все пак аз най-добре знам дали съм щастлива.

Същото е валидно и за щастието. Оценката „аз съм щастлив“, поставя акцента на „аз“. Всъщност и в двата случая проблема е, че оценяваме. Тук говорим наистина да си добър или щастлив, а не да се оценяваме като такива. Да наистина вероятността човек да се оцени като добър и да сбърка е много по-голяма, отколкото при щастието, но тази оценка тъй или иначе смятам за ненужна. Самото оценяване, че човек е добър или недобър (лош) е излишно. Може да преценяваме отделните си действия, мисли. В същността си човек е винаги добър, но проявлението на може да бъде всякакво и разглеждано като действие, и като настройка към света. То може да се различава кардинално и то само в рамките на период от няколко минути. Сега може да направя нещо добро, след 5 минути нещо коренно противоположно. Е, добър ли съм в този случай или не? Именно! Само че когато аз казвам, че аз съм щастлива, това не е оценка на никакво качество нито проява - това е констатация на мое състояние (не моментно, както се споменава в други мнения - ако едно състояние на щастие е моментно, то е предизвикано от нещо, т.е. функция е на външната среда, а не на вътрешна работа на ума и сърцето). Оценка ще бъде, ако аз твърдя, че друг е щастлив или нещастен. Но това ми е смешно дори да си го помисля Само субектът на състоянието щастие може да твърди дали е или не е щастлив. Докато понятието добър задължително изисква проявено отношение на субекта към някого или нещо. Добър много често се изпозва като характеристика на друг човек и на неговия характер и действия. Ако вие, обаче, разбирате под "добър" вътрешно състояние, то значи ние говорим за едно и също нещо, но го наричаме с различни думи. Излиза, че има състояние "добър - щастлив", което се изразява в безусловно усещане за универсално добро в себе си и около себе си без условности и опозиции. Дискусията наистина е много ползотворна и аз благодаря за нея!