Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9191
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    703

Всичко добавено от Донка

  1. Имам приятелка в Турция, която прие исляма и учи. Когато започнем двете да сравняваме ученията (не религиите), времето никога не ни стига и всеки път намираме още и още общи неща - в корена си и в замисъла си общи, но изговорени по различен начин на различни хора, живеещи в различни светове. По скръбен повод двете си казахме една на друга молитвите за заминали и отново се оказа, че те почти се припокриват по смисъл.
  2. Отче наш. В начало бе Словото. Ще ви прочета първата глава от пророк Захария. Имайте предвид, че пророкът е говорил преди повече от 2000 години. Духът Божи. На Него можем да разчитаме 1 октомври 1939 г. Добрата молитва. Това, което ви говоря сега, то е за вашата душа. Това, което ви говоря сега, то е за вашия дух. Това, което ви говоря сега, то е за вашия вътрешен живот. На Него можем да разчитаме
  3. Добре дошла Ева! Благодаря за включването Ние хората и нашият човешки начин на мислене, който се осланя само на нашите силно ограничени сетива, няма как да се приближим до дефинирането на Бог като Е. По-скоро ние можем да кажем какво бог НЕ Е. Освен енергията съществува и информацията. Ако съдим по първите редове на евангелието на Йоан 1 В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2 То в начало бе у Бога. 3 Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. 4 В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. 5 И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. по-скоро Бог е в информацията. Енергията и светлината са вторични. Но това са хипотези на нашия човешки ум. Все едно да обясним на мравката какво е автомобил... За създаването ни "по образ и подобие на Бог" нашия учител по Астрология казва следното (и аз съм склонна да се съглася с неговата логика): - по образ - значи Любовта - т.е. човекът носи в себе си и може да прояви Божията любов - подобие значи мъдростта - т.е. човешкият разум е създаден и може да функционира подобно на божествения - по холографския принцип. Обаче има и трето - Божията Воля - тя изначално не е дадена на човека при създаването му. Човекът е създаден да я следва и изпълнява. На един етап, обаче, човекът е изкушен да я присвои и това е забраненият плод, за който той е изгонен от Рая. Или ако човекът реши да налага своята собствена воля в своя свят, оставят го, но го изваждат от Божието благоволение. Който има своя воля, нека сам си го даде. Справедливо, нали?
  4. Днес имахме много интересен разговор на курса по астрология. Брат Тодор Ковачев ни обясняваше за аспекта съвпад на Юпитер и Сатурн. Това е единственият положителен съвпад на Сатурн. За да ни обясни неговото значение, той ни го оприличи на орех. Орехът е Сатурнов плод - той е образуван от външна зелена горчива, негодна за ядене и оцветяваща в тъмно обвивка. Под нея има твърда черупка, сърцевината е обвита с ципица, която също е груба и в прясно състояние негодна за ядене.( Сатурн отговаря за костната система). Сърцевината, обаче, е мазна, богата и подобна на мозъка, чиято планета е Юпитер. Подобно е качеството на съвпада на двете планети - той ще се проявява във външна твърдост и дисциплинираност, под която се крие много богата душевност. Тя е под защитата на сатурновата черупка във всяко отношение. Това сравнение провокира нашите въпроси и получихме още едно - за съвпада на Венера и Сатурн. Той прилича на черешата. Тя е червена, сладка, красива и с обилен сок, но вътре има много корава костилка. Черешовата муха снася яйцата си по нея и там се развиват червеите, които съсипват плода. По отношение на човека това ще бъдат красиви, щедри и външно привлекателни замисли, постъпки, характери, които обаче, вътре в себе си ще крият или корист и материални интереси, или склонност към осъждане и морализаторство ще ги прояжда и загнива отвътре. Имате ли подобни наблюдения? А подобни сравнения?
  5. Здравейте приятели. Ако някой преди години ми беше "светнал", че ще започна тема с астро-игра, щях много много да се смея. Но ето че денят х явно е дошъл. Мисля, че нашият форум може да ви даде свободата да разсъждавате и да четете мненията на други интересуващи се от астрологията. На времето, когато форумът все още нямаше конкуренцията на социалните мрежи, астро-игрите на Дани привличаха силно вниманието на много хора. Аз съвсем нямам претенциите да го заместя. Ще публикувам само карти, които сме разглеждали на нашия астрокурс в Хасково и то на хора, които добре познавам лично. Въпросите ви ще отнасям към нашия ръководител - брат Тодор Ковачев, и ще публикувам неговите отговори. И така, задача номер 1 Мъж роден 17.12.1962 07:00 - Хасково предположете: - семейно състояние (родителското и неговото собствено) + деца (евентуално)? - професионално състояние + наклонности и способности - качества на характера и стил на общуване
  6. Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва. Той влиза в една лодка и казва на лодкаря: „Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“. Той попитал лодкаря във време на плаването: „Как се поминате във вашия занаят?“ А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той: „Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“. Султанът му казал: „Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“. Лодкарят казал: „Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“. Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“. Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал: „Много ви благодаря“. Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал: „Не, не! Аз благодаря за изречението“. Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва: „Ще ми съберете двеста лири“. И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал: „Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“. Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника: „Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“. В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал: „Аз те арестувам“. И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така: „Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“. Султанът попитал околните: „Кой го затвори?“ Казали му, че младият министър-председател. Той казал: „Кой е? Я го повикайте!“ Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита: „Тебе кой те постави?“ Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал: „Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“. Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.
  7. Здравейте темата беше отделена със съгласието на авторката, за да имат възможност повече хора да вземат отношение към този често срещан проблем. Напълно съм съгласна с Диляна. Смятам, че нещата се усложняват и от факта, че детето няма братче или сестриче, с което да споделя стаята и да не се чувства самотно и застрашено. Предлагам на първо време единият от родителите - сменяйте се, за да не свикне и с това - да спи в стаята на детето (надявам се не сте сложили само едно легло ), но с ясната и категорична уговорка, че това е само временно докато тя порасне достатъчно. Забележете - не докато свикне - докато ПОРАСНЕ. Децата на нейната възраст силно желаят и смятат себе си за големи. При вашето дете порастването не се е свързало със самостоятелността. Ще наваксвате постепенно, но уверено и категорично! Във възрастта на училището децата постепенно променят т.нар. референтна група - т.е. авторитетите си. До този момент това са били родителите - постепенно фокусът се измества към връстниците и други възрастни авторитети в техния живот - учители, треньори и т.н. Използвайте тази вълна. Дайте за пример другите деца, но в никакъв случай не като засрамващ и критикуващ пример. Добре е да дадете пример с малко по-голямо дете или връстник. Отделянето на стаята може би се тълкува от детето като отхвърляне и промяна в чувствата ви към нея. За нея това, че сте и осигурили самостоятелна красива стая (с разход на време, труд и средства) никак не е признак на любов. "Те вече не ме искат при тях" - басирам се, че в главицата и се въртят подобни мисли. На тази възраст много деца се сдобиват с братчета и сестричета и тя очевидно подозира нещо такова, съответно - опитва се да го предотврати по някаква причина. Може би смята, че то ще отмъкне вашето внимание и грижи и любов. С всички сили компенсирайте самостоятелната стая с интересни занимания заедно с нея в останалата част от времето на семейството. Променете ежедневието си и начина си на общуване с детето - то да усеща, че вече не е малкото "бебе", на което се радвате и забавлявате, а пълноправен член на вашата група, с който вие обичате да прекарвате свободното си време. Мисля, че вече схаванахте подхода Успех!
  8. Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета 61 глава от Исайя. Размишление Първият момент на Любовта - Неделно Утринно Слово, 24 септември 1939 г. 5 ч.с. Изгрев Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. Като си вдигнеш първия пръст кажи: „В разбиранията искам да бъда справедлив като Бога!“ Това е вътрешен смисъл когато се вдига първия пръст – показалеца. В тази 61 глава от Исайя е писано: „Духът на Господа е върху мене, който ме прати да проповядвам“ – това е разумното в нас. Той ни праща да проповядваме. И това разумното в нас е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успеха на всяка една душа, която е дошла на земята, която се е въплотила на земята. Там е и вашият успех. Добрата молитва. Ако ми дадяха мед, щях да се спра най-първо да размишлявам върху следното: В колко хиляди цвята пчелите са влезли? Отде са взели меда? И ще благодаря на Бога за събрания мед, този нектар, че е дошъл при мен, че пчелите са имали добрината да донесат този мед до мен.
  9. Езерото е нейният дом и семейството ви - там тя е защитена и щастлива. Пътечката към пиратското съкровище е нейният личен фантазен свят, скрит от почти всички. Басейнът и морето - предстоящото и навлизане в живота на непознати, разнообразни хора, дъждът е времето, което напредва и скоро ще прелее - тя усеща неизбежността на израстването си, но все още и се иска да не е толкова бързо и тя да си остане момиченцето, с което е свикнала. Рибката беше сама? Време е да включите в приказката много различни непознати рибки и рачета и още други морски същества Мисля, че се досетихте. Успех!
  10. Благодаря и аз за интересния случай и загрижеността. Предполагам, че детето е имало очаквания, които не са се потвърдили - имам предвид интересните неща, които се случват в градината и животът сред нейните връстници. Като стана дума за това - как общува детето със свои връстници извън дома?
  11. Благодаря за разказа! Много полезен! Радвам се, че има напредък! Определено е споделяне и търсене на помощ. Според мен оплакването прехвърля негативните емоции и енергия върху човека, на когото се оплакват и така се разтоварва човекът, който се оплаква. Той в почти всички случаи няма намерение да променя каквото и да било и въобще да полага някакви усилия да промени своя дискомфорт. Сега за детето: А вие разпитахте ли педагозите и детето какво точно се е случило през деня? Тя сподели ли нещо без да я питате? А оплаквала ли се е от нещо, свързано с детската градина? Каква е реакцията, когато напомните за нея? Съгласна ли е да играе отново на детска градина? Помислете и си спомнете - възможно ли е някой някога със или без ваше знание - да е плашил детето с оставяне някъде само или дори с детската градина? Достатъчна е само една необмислена закана, която може би възрастните не са запомнили, но тя се е запечатала в паметта на детето като нещо опасно, което го "изхвърля" от дома. Забележително е, че симптомите са се проявили вечерта и опасенията са свързани със съня и това, което ще се случи след него. Моята дъщеря "приспиваше" всички у дома и тогава се отпускаше и заспиваше. Много години по-късно се шегувахме с това и тя, вече на 20 г. сериозно заяви - е как ще заспя докато сте будни вие? Ами ако излезете или направите нещо през това време без да знам аз? Възможно е детето да е приело заспиването на "чуждо място" като "завинаги оставам тук". Доколкото знам отначало децата остават в градината само до обедния сън, т.е. спят си у дома. Силно препоръчвам да направите теста с мастилените петна, описан в Психогимнастиката.
  12. Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти. Светлина и любов!
  13. Добрата молитва Йоана 4:32. Неделна беседа: Имам ястие 7 септември 1930 г. София – Изгрев. Господнята молтва Имам ястие
  14. Здравей и добре дошла в нашия форум От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. Успех
  15. Добрата молитва Духът Божий Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея В начало бе Словото Размишление Eдинствен цяр - Утринно Неделно Слово, държано на 10 септември 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш 6,05 ч. с. Eдинствен цяр
  16. Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност, трудности или болка се отличава от оплакването? Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?
  17. Именно. Не става постепенно. И аз съм опитвала - със сериозни неща. Има го и прехвърлянето на отговорността върху друг. Включително по форумите. Щом пиша за моя недостатък и търся съвет как да се отърва от него, значи вече съм свършил работата. Отрязал съм му главата. Да, ама не... Май по-скоро обратното... Ламята става триглава.... Поне това се вижда в някои от темите.
  18. Съгласна съм. От друга страна на какво учи децата училището ни? Децата учат, за да спечелят одобрението на учителите и родителите или да избегнат недоволството им. Постепенно второто започва сериозно да измества първото. Детето усвоява закона, че в този свят ако искаш нещо да постигнеш и да получиш от другите, най-сигурният начин е... недоволството.
  19. Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?
×
×
  • Добави...