-
Общо Съдържание
9191 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
703
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Имам приятелка в Турция, която прие исляма и учи. Когато започнем двете да сравняваме ученията (не религиите), времето никога не ни стига и всеки път намираме още и още общи неща - в корена си и в замисъла си общи, но изговорени по различен начин на различни хора, живеещи в различни светове. По скръбен повод двете си казахме една на друга молитвите за заминали и отново се оказа, че те почти се припокриват по смисъл.
-
Отче наш. В начало бе Словото. Ще ви прочета първата глава от пророк Захария. Имайте предвид, че пророкът е говорил преди повече от 2000 години. Духът Божи. На Него можем да разчитаме 1 октомври 1939 г. Добрата молитва. Това, което ви говоря сега, то е за вашата душа. Това, което ви говоря сега, то е за вашия дух. Това, което ви говоря сега, то е за вашия вътрешен живот. На Него можем да разчитаме
-
Добре дошла Ева! Благодаря за включването Ние хората и нашият човешки начин на мислене, който се осланя само на нашите силно ограничени сетива, няма как да се приближим до дефинирането на Бог като Е. По-скоро ние можем да кажем какво бог НЕ Е. Освен енергията съществува и информацията. Ако съдим по първите редове на евангелието на Йоан 1 В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2 То в начало бе у Бога. 3 Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. 4 В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. 5 И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. по-скоро Бог е в информацията. Енергията и светлината са вторични. Но това са хипотези на нашия човешки ум. Все едно да обясним на мравката какво е автомобил... За създаването ни "по образ и подобие на Бог" нашия учител по Астрология казва следното (и аз съм склонна да се съглася с неговата логика): - по образ - значи Любовта - т.е. човекът носи в себе си и може да прояви Божията любов - подобие значи мъдростта - т.е. човешкият разум е създаден и може да функционира подобно на божествения - по холографския принцип. Обаче има и трето - Божията Воля - тя изначално не е дадена на човека при създаването му. Човекът е създаден да я следва и изпълнява. На един етап, обаче, човекът е изкушен да я присвои и това е забраненият плод, за който той е изгонен от Рая. Или ако човекът реши да налага своята собствена воля в своя свят, оставят го, но го изваждат от Божието благоволение. Който има своя воля, нека сам си го даде. Справедливо, нали?
-
Днес имахме много интересен разговор на курса по астрология. Брат Тодор Ковачев ни обясняваше за аспекта съвпад на Юпитер и Сатурн. Това е единственият положителен съвпад на Сатурн. За да ни обясни неговото значение, той ни го оприличи на орех. Орехът е Сатурнов плод - той е образуван от външна зелена горчива, негодна за ядене и оцветяваща в тъмно обвивка. Под нея има твърда черупка, сърцевината е обвита с ципица, която също е груба и в прясно състояние негодна за ядене.( Сатурн отговаря за костната система). Сърцевината, обаче, е мазна, богата и подобна на мозъка, чиято планета е Юпитер. Подобно е качеството на съвпада на двете планети - той ще се проявява във външна твърдост и дисциплинираност, под която се крие много богата душевност. Тя е под защитата на сатурновата черупка във всяко отношение. Това сравнение провокира нашите въпроси и получихме още едно - за съвпада на Венера и Сатурн. Той прилича на черешата. Тя е червена, сладка, красива и с обилен сок, но вътре има много корава костилка. Черешовата муха снася яйцата си по нея и там се развиват червеите, които съсипват плода. По отношение на човека това ще бъдат красиви, щедри и външно привлекателни замисли, постъпки, характери, които обаче, вътре в себе си ще крият или корист и материални интереси, или склонност към осъждане и морализаторство ще ги прояжда и загнива отвътре. Имате ли подобни наблюдения? А подобни сравнения?
-
Здравейте приятели. Ако някой преди години ми беше "светнал", че ще започна тема с астро-игра, щях много много да се смея. Но ето че денят х явно е дошъл. Мисля, че нашият форум може да ви даде свободата да разсъждавате и да четете мненията на други интересуващи се от астрологията. На времето, когато форумът все още нямаше конкуренцията на социалните мрежи, астро-игрите на Дани привличаха силно вниманието на много хора. Аз съвсем нямам претенциите да го заместя. Ще публикувам само карти, които сме разглеждали на нашия астрокурс в Хасково и то на хора, които добре познавам лично. Въпросите ви ще отнасям към нашия ръководител - брат Тодор Ковачев, и ще публикувам неговите отговори. И така, задача номер 1 Мъж роден 17.12.1962 07:00 - Хасково предположете: - семейно състояние (родителското и неговото собствено) + деца (евентуално)? - професионално състояние + наклонности и способности - качества на характера и стил на общуване
-
Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва. Той влиза в една лодка и казва на лодкаря: „Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“. Той попитал лодкаря във време на плаването: „Как се поминате във вашия занаят?“ А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той: „Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“. Султанът му казал: „Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“. Лодкарят казал: „Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“. Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“. Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал: „Много ви благодаря“. Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал: „Не, не! Аз благодаря за изречението“. Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва: „Ще ми съберете двеста лири“. И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал: „Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“. Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника: „Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“. В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал: „Аз те арестувам“. И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така: „Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“. Султанът попитал околните: „Кой го затвори?“ Казали му, че младият министър-председател. Той казал: „Кой е? Я го повикайте!“ Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита: „Тебе кой те постави?“ Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал: „Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“. Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.
-
Здравейте темата беше отделена със съгласието на авторката, за да имат възможност повече хора да вземат отношение към този често срещан проблем. Напълно съм съгласна с Диляна. Смятам, че нещата се усложняват и от факта, че детето няма братче или сестриче, с което да споделя стаята и да не се чувства самотно и застрашено. Предлагам на първо време единият от родителите - сменяйте се, за да не свикне и с това - да спи в стаята на детето (надявам се не сте сложили само едно легло ), но с ясната и категорична уговорка, че това е само временно докато тя порасне достатъчно. Забележете - не докато свикне - докато ПОРАСНЕ. Децата на нейната възраст силно желаят и смятат себе си за големи. При вашето дете порастването не се е свързало със самостоятелността. Ще наваксвате постепенно, но уверено и категорично! Във възрастта на училището децата постепенно променят т.нар. референтна група - т.е. авторитетите си. До този момент това са били родителите - постепенно фокусът се измества към връстниците и други възрастни авторитети в техния живот - учители, треньори и т.н. Използвайте тази вълна. Дайте за пример другите деца, но в никакъв случай не като засрамващ и критикуващ пример. Добре е да дадете пример с малко по-голямо дете или връстник. Отделянето на стаята може би се тълкува от детето като отхвърляне и промяна в чувствата ви към нея. За нея това, че сте и осигурили самостоятелна красива стая (с разход на време, труд и средства) никак не е признак на любов. "Те вече не ме искат при тях" - басирам се, че в главицата и се въртят подобни мисли. На тази възраст много деца се сдобиват с братчета и сестричета и тя очевидно подозира нещо такова, съответно - опитва се да го предотврати по някаква причина. Може би смята, че то ще отмъкне вашето внимание и грижи и любов. С всички сили компенсирайте самостоятелната стая с интересни занимания заедно с нея в останалата част от времето на семейството. Променете ежедневието си и начина си на общуване с детето - то да усеща, че вече не е малкото "бебе", на което се радвате и забавлявате, а пълноправен член на вашата група, с който вие обичате да прекарвате свободното си време. Мисля, че вече схаванахте подхода Успех!
-
Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета 61 глава от Исайя. Размишление Първият момент на Любовта - Неделно Утринно Слово, 24 септември 1939 г. 5 ч.с. Изгрев Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. Като си вдигнеш първия пръст кажи: „В разбиранията искам да бъда справедлив като Бога!“ Това е вътрешен смисъл когато се вдига първия пръст – показалеца. В тази 61 глава от Исайя е писано: „Духът на Господа е върху мене, който ме прати да проповядвам“ – това е разумното в нас. Той ни праща да проповядваме. И това разумното в нас е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успеха на всяка една душа, която е дошла на земята, която се е въплотила на земята. Там е и вашият успех. Добрата молитва. Ако ми дадяха мед, щях да се спра най-първо да размишлявам върху следното: В колко хиляди цвята пчелите са влезли? Отде са взели меда? И ще благодаря на Бога за събрания мед, този нектар, че е дошъл при мен, че пчелите са имали добрината да донесат този мед до мен.
-
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Езерото е нейният дом и семейството ви - там тя е защитена и щастлива. Пътечката към пиратското съкровище е нейният личен фантазен свят, скрит от почти всички. Басейнът и морето - предстоящото и навлизане в живота на непознати, разнообразни хора, дъждът е времето, което напредва и скоро ще прелее - тя усеща неизбежността на израстването си, но все още и се иска да не е толкова бързо и тя да си остане момиченцето, с което е свикнала. Рибката беше сама? Време е да включите в приказката много различни непознати рибки и рачета и още други морски същества Мисля, че се досетихте. Успех! -
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Благодаря и аз за интересния случай и загрижеността. Предполагам, че детето е имало очаквания, които не са се потвърдили - имам предвид интересните неща, които се случват в градината и животът сред нейните връстници. Като стана дума за това - как общува детето със свои връстници извън дома? -
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Благодаря за разказа! Много полезен! Радвам се, че има напредък! Определено е споделяне и търсене на помощ. Според мен оплакването прехвърля негативните емоции и енергия върху човека, на когото се оплакват и така се разтоварва човекът, който се оплаква. Той в почти всички случаи няма намерение да променя каквото и да било и въобще да полага някакви усилия да промени своя дискомфорт. Сега за детето: А вие разпитахте ли педагозите и детето какво точно се е случило през деня? Тя сподели ли нещо без да я питате? А оплаквала ли се е от нещо, свързано с детската градина? Каква е реакцията, когато напомните за нея? Съгласна ли е да играе отново на детска градина? Помислете и си спомнете - възможно ли е някой някога със или без ваше знание - да е плашил детето с оставяне някъде само или дори с детската градина? Достатъчна е само една необмислена закана, която може би възрастните не са запомнили, но тя се е запечатала в паметта на детето като нещо опасно, което го "изхвърля" от дома. Забележително е, че симптомите са се проявили вечерта и опасенията са свързани със съня и това, което ще се случи след него. Моята дъщеря "приспиваше" всички у дома и тогава се отпускаше и заспиваше. Много години по-късно се шегувахме с това и тя, вече на 20 г. сериозно заяви - е как ще заспя докато сте будни вие? Ами ако излезете или направите нещо през това време без да знам аз? Възможно е детето да е приело заспиването на "чуждо място" като "завинаги оставам тук". Доколкото знам отначало децата остават в градината само до обедния сън, т.е. спят си у дома. Силно препоръчвам да направите теста с мастилените петна, описан в Психогимнастиката. -
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти. Светлина и любов! -
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Здравей и добре дошла в нашия форум От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. Успех -
КУРСОВЕ ПО ПАНЕВРИТМИЯ, 01.10.2016
Донка replied to Ани's topic in Новини от братството и братския живот
-
From the album: Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
-
Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
Images added to a gallery album owned by Донка in Паневритмия
-
Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност, трудности или болка се отличава от оплакването? Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?
-
Именно. Не става постепенно. И аз съм опитвала - със сериозни неща. Има го и прехвърлянето на отговорността върху друг. Включително по форумите. Щом пиша за моя недостатък и търся съвет как да се отърва от него, значи вече съм свършил работата. Отрязал съм му главата. Да, ама не... Май по-скоро обратното... Ламята става триглава.... Поне това се вижда в някои от темите.
-
Съгласна съм. От друга страна на какво учи децата училището ни? Децата учат, за да спечелят одобрението на учителите и родителите или да избегнат недоволството им. Постепенно второто започва сериозно да измества първото. Детето усвоява закона, че в този свят ако искаш нещо да постигнеш и да получиш от другите, най-сигурният начин е... недоволството.
-
Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?