Донка

Благодаря за интересната тема - нужна ни беше - ето - пратиха ни я. Моите опитности с ума в този свят (като изключим моя личен инструмент ) са от наблюденията и работата ми с децата преди всичко. Малкото дете, което все още не пораснало достатъчно, за да му бъдат внушени ценностите и правилата на обществото, изполва генетично заложения му ум по предназначение - за усвояване на средата и адаптация към нея. Това наричам "умът люби Господа своя Бог". В този стадий умът приема всяко нещо, с което се среща без оценки "добро-зло". Опарването от ютията не е зло, а урок за сензорите. Ожулените коленца не са зло, а необходим опит при усъвършенстването на опорно двигателния апарат и адаптацията му към условията на земната гравитация. Периодът на усвояването на езика - умът се учи да обобщава конкретните опитности в понятия, да общува с умовете на заобикалящите го възрастни индивиди с техните думи и изгражда представата за "аз". Ами безкрайните въпроси - какво, защо, кой, къде, как... в периода на изграждане на логическото мислене... Детето търси информация, за да изгради картината на света около себе си, като непрекъснато попълва и променя тази картина, а не се опитва да натика света в някаква зададена от него рамка... Любовта на детския ум към себе си и заобикалящия го свят е божествена - той приема с интерес и радост всяка среща, учи се от нея, няма предварителни очаквания, няма разочарования, няма желания, няма налагане на своите модели за "правилно - неправилно"... докато възрастните не го научат на това... А може би е крайно време възрастните да се учат от детския ум - а не обратното?... Може би Бог ни праща детския ум не ние да го "възпитаваме", а за да ни припомни защо ни е дал нашите?...

И наистина ги изпраща - нашата работа е само да ги посрещаме с Любов, да правим всичко и само това, за което сме създадени, и да си ги изпратим с Любов, когато му дойде времето... А нека те самите решат дали са постигнали своето щастие... Търсещите промяна души са търсещите щастието си души. Никой не може да направи другия щастлив... Усещането, че сме щастливи, защото правим някого щастлив е зависимост и агресивност от духовен тип. (Ами ако този някой има критерии за щастие по-различни от нашите?) Хубаво е да се работи за добри каузи - нека всеки го прави от мястото, на което Бог го е поставил... Ако Бог е решил Майкъл да си направи екип, защото това е само начинът той да бъде полезен на хората - нека направи всичко, което зависи от него! Успех! Други сме сложени на места, където екипът не помага, а пречи като формализира взаимоотношенията ни с тези, които "са пратени при нас". И нали сега няма да се състезаваме и отчитаме резултати и чертаем насрещни планове??? Много ще съм им благодарна на създателите на този сайт, които ни събират тук и ни предоставят всичкото това богатство, ако споделят опита на своя екип. Според мен те са примерът, който Бог ни е оставил пред очите ни да се учим и работим

Честито и от мен, слънчева сестричке, Ася - АИМ! Благодаря ти за Любовта и Живота, които излъчва всеотдайното ти добро сърце!

Ами ние не сме имали предвид нищо конкретно и никого лично... Ако вие сами сте се познали и се имате предвид - свободни сте да го правите - не се тревожете за нас и за връзването ни. Благодаря за провокациите и тестовете на Любовта, свободата, мира и радостта в душите ни. Много помагат за честния поглед върху себе си! Много помагат и да се научим да не се "връзваме", да не се чувстваме "надрастнали" ежедневието си, а "врастнали" с Любов в него. Надявам се, че и ние с нашите балони с възторгород и хилий дето си ги раздаваме на всеки и без повод и празник можем да свършим същата услуга и на вас.

И от мен! Като в онази стара грузинска наздравица: "Пуснем ли до огнището си Любовта, Здравето и Късметът сами ще останат при нея..."

Добре дошъл/дошла при нас gies И аз се радвам, че вече си с нас и ни чувстваш достатъчно близки, за да споделиш с нас нещо, което може би не споделяш с повечето хора от ежедневието си... Благодаря ти за искреността и чистотата. Въпросът, който ни предлагаш е може би един от най-важните за Любовта: Бих го перифразирала малко: Как да успеем да приемем, мислим и действаме всяко конкретно нещо, което се случва около нас, в нас... близко и далече от нас така, че душата ни да остане свободна, чиста, без принуда и задни мисли (опасения дали няма да сме ощетени или наранени от това, което сме помислили или приели или направили)? Благодаря на всички, които ще споделят с нас опита си.

Благодаря ти Илиана - слънчице! Да, напоследък все по-често ми се случва да срещам такива хора! Ти си един от тях. Ние сме все повече... И не сме в райските селения - тук сме си на Земята - правим си всичко каквото и всички останали - но го правим не по задължение, а с радост и Любов. Да, летим, но със собствените си крила, не с розови балони. Обичаме и тези, които се опитват да ни спасяват и да ни "приземяват" и тези, които с ирония ни гледат отдолу, и тези, които (все още) не смеят да рискуват и да разтворят крилете си и сърцата си. Но не ги каним при нас - нека те сами съберат кураж и решат кога да ги разтворят за Любовта. Можем да им помогнем само с нашето спокойно щастие.

А дали точно това не е имал предвид Учителят като казва: Мъчнотиите може би са онези неща, които правим по необходимост - които трябва да свършим, сметките, които трябва да платим сега. Ако сърцето ни е "чисто като кристал" от негативните емоции, ние ще успеем да го "нагласим" така, че то да приеме с радост и благодарност като подарък това, което е обективна необходимост. - Всяка жена, която мечтае за дете, ще ви каже, че дава мило и драго да сменя изцапани пеленки. Ако умът ни е "светъл като слънцето, без никаква тъмнина" - ние ще успеем да го "нагласим" да види печалбите в загубите и получаването в даването... Тъмнината в него според мен са предположенията и оценките - това е добро, това - лошо. Ако душата ни е "благородна, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости", ние няма да се чувстваме жертви на обстоятелствата и нечии длъжници, както и другите за нас няма да са длъжници.... А как разбирате човек да има

А тук сме (според моето лично разбиране), за да пропуснем през себе си Любовта и да я материализираме в мислите си, в емоциите си, в отношението си, в постъпките си, в думите си, в ежедневието си.... в Себе си.

Съвсем съм си хормонална, но ще си напиша моето обяснение - след доста опитности различни съм си го съставила. Когато съм имала физическо привличане и после се е оказвало, че е само "химия" - независимо дали съм го консумирала или не, то е било привличане - обсебеност. Хормонална буря, която блокира всички други сензори и мисленето. Всяка клетка трепери и се стреми към сливане с обекта, който междувременно изпълва цялото пространство на съзнанието. Всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е подчинено на тази хормонална буря. Съзнанието и личността изпадат в непреодолима зависимост от отношението и поведението на обекта и последният става външен стимул и регулатор на щастието и любовта, които ние изпитваме. Един поглед, една дума само от него са в състояние да ни хвърлят от висините в бездната.... Два пъти през живота си съм имала привличане на душите. Първият път бях на 20 години. Пропъдих птичето дето беше кацнало на рамото ми, защото ми бяха внушили, че няма истинска любов без хормоналната буря, а друг човек бе събудил тази буря вече. На 46тата година вече бях изпитала резултатите от хормоналните бури и бях повярвала в Божествената Любов. Тогава птичето кацна за втори път... пак по време на една хормонална буря, предизвикана от друг човек. Така че имах шанса да сравнявам - този път избрах щастието на спокойствието. Когато се привличат душите, телата не усещат буря, а блажено спокойствие. Съзнанието си е ясно, личността е свободна, поведението и емоциите не зависят от другия - аз съм си аз повече от всеки друг път. Нещо повече - точно сега разбирам и усещам истинското си Аз. Няма ги очакванията, желанията, претенциите, няма болка, няма предположения, няма страст.... Сексът е нежен, спокоен - зарежда всеки от партньорите, не ги изпразва като страстта... Това е...макар и да не можах да го кажа точно каквото е всъщност...

ще си помисли ето това: " най-сетне разбраха колко са важни думите за мисленето им! Сега остава да почистят думите си, за да е светла и чиста и мисълта им " ще си каже ето това: " най-сетне разбраха, че не съм просто герданче от звуци! Сега остава да внимават какви думи и как ги използват, за да им са светли и чисти мислите"

Взаимното привличане на телата според мен не винаги е признак, че има и привличане на душите... Нещо повече - като че ли колкото по-силно е физическото привличане и желанието, толкова връзката се измества към "химията"...като че ли. След консумирането на една такава "химическа връзка" съм се чувствала изпразнена и нямаше какво да си кажем. Като че ли всичко, което бях вземала за душевна близост, се изпари и отрзвената ми от страстите глава и очи започнаха да забелязват и разликите в мисленето ни. Накрая си дадох сметка, че единственото общо нещо между нас е било физическото привличане... Колкото до обстоятелствата, задълженията и отговорностите, които спират консумирането на връзката - те колкото я спират, толкова я и правят желана. Правилната посока - може би ако успеем да издигнем връзката над физическото привличане и я "прекараме през небето" - т.е. ако вместо чувство за вина успеем да изпитаме радост от чувствата си въпреки и точно заради препятствията... може би това ще ни отвори по-навреме очите за истинската същност на привличането между двамата?

Съгласна с последното! Страхът според мен не е толкова липса на информация за нещото, колкото задръстване на канала за постъпващата информация с фантазни предположения за грозяща опасност. Те задействат инстинкта за самосъхранение, но тъй като са фантазни, а не реална информация за опасност, механизмът на инстинкта за самосъхранение не успява да намери изхода за спасение от опасността (няма такъв в реалността, защото я няма там и опасността). Това още повече засилва тревожността, защото съзнанието изисква допълнителна информация, за да реши проблема - и пак се обръща към източника на старата информация - т.е. фантазните преположения и така ги стимулира... Получава се омагьосан кръг. Наистина изхода от този фантазен кръг е издигането над него и осъзнаването му - или "всепроникващото усещане за Живота" - то "почиства" канала за връзка с реалността от "налепите" на предположенията. А как се е постигало това с болни от невроза или дори със здрави хора? Какъв е опитът? Благодаря предварително

Зрънцата не поникват, защото така трябва, не се разлистват по задължение - щат не щат. На зрънцата това им е програмата и те са щастливи, когато я реализират - те не се жертват в името на растението си - те СА растението! Ние не живеем защото за това сме пратени, а защото СМЕ самият Живот - Любовта и Радостта. Ако живеем живота си с Любов и радост и благодарност - не по задължение - той няма да бъде жестока реалност, а Любов, Радост и Благодарност.

Не знам как е с логиката, но знам как е в живота - този, който не се говори, теоретизира, абсолютизира, а който се Живее: Всяко нещо което се прави с нежелание има негативни резултати. Друг е въпроса как се отчитат резултатите! Ако аз направя нещо с нежелание, колкото и голяма да е ползата за мен или за другите, тя ще бъде заредена с "насилието" и ражда насилие - очакване за оценка, благодарност, възвръщаемост; - очакване другите също да правят за нас неща, които може и да са им неприятни, но са полезни според нашите критерии; ... И ако си остане само с очакването пак добре... но след като ние веднъж сме наложили волята си над себе си стоманено и се гордеем с тази си "сила", дали няма и на другите пак "стоманено" да я налагаме, гордеейки се с взискателността си?? И какво пише в книжките не знам, но знам как с Любов се помага на хора да повярват в силите и способностите си - да започнат да правят с Любов и желание и удоволствие това, което са дошли да правят, притиснати от нуждата си. Знам и разликата в резултатите... Дали радостта в очите и на лицето от първото собствено изречение са по-незначителни от верните отговори в теста, научени под натиск и за отлична оценка?

Силве Здравей и от мен Ния Сещам се сега и за други форми на страх, които ни изглеждат "добрата страна в нас", но всъщност парализират Живота ни.. - страхът да нарушим някакви принципи, правила, определени от Идеала, който сме приели за водещ в живота ни... - страхът дали не се отклоняваме от духовния си Път... - страхът, че това отклонение ще ни попречи да постигнем съвършенството, към което се стремим... - страхът да не нараним човека до себе си с някое свое неволно действие или дума - страхът дали ще устоим на съблазните, които са в нас самите и в живота около нас....

abstract и extract са коренно различни понятия, макар и да използват един корен на думата. extract - извличам.... abstract - въображаем, теоретичен Мисля, че периодите от развитието на човешката култура, в които понятието Бог е било "извлечение", "теория" отдавна са отминали (слава Богу). Напоследък работя над последното творчество на Учителя и ще си позволя един по-обстоен цитат от книгата Изворът на Доброто. Продължение на цитата от Изворът на Доброто: Простете за дългия цитат... но на Учителя и Словото му дължа своя и на децата си щастлив и пълноценен живот. Поклон пред Мъдростта му.

abstract - отвлечен, въображаем, теоретичен За мен Бог нито е отвлечен, нито е въображаем, нито е теоретичен. Отвлечени, въображаеми и теоретични са човешките мъдрувания и модели за Бог. Зависимостта от тях е една от най-агресивните. В името на такъв абстрактен Бог се водят кръстоносни войни, джихади, хора горят на клади... Любовта към Бог за мен означава Любов към всяко нещо около нас - камъче и планина, кокиче и вековен дъб, детенце беззъбо и прегърбен старец, човек лъчезарен и намръщен и недоволен негов събрат.... Не мога да изпитвам Любов само към Идея, Идеал, теория, морал... - към абстрактните построения на нашия ум и его. Мога да ги разбирам само , но не и да заместя с тях Бог около мен и в мен самата. Може би не е в тази тема но искрено препоръчвам книгата на Дийпак Чопра - "Как да познаем Бога" Спиралата - Как да познаем Бога

Според мен това е любовта - зависимост от човешките взаимотношения. Като моя лична бивша диагноза, мога да я опиша доста точно. Както и агресивния и характер. Както и последствията, до които води. Както и "лекарството".... Има и друга Любов - свободна. Тя няма разновидности, не се губи, нито се започва... Нея човек може само да освободи от себе си, а тя освобождава него... Тя не е любов насочена към някого или нещо, не е любов, излъчена от някаква наша "роля" (син, родител, любовник...). Аз например не обичам децата си като тяхна майка - за мен те са Божии деца - като всички други и като мен самата. Тази Любов е на Божията искрица в нас към Бог... и когато благодарение на духовното ни развитие, осъзнаем, че Бог е всичко около нас и ние самите, Любовта ни се излъчва във всички посоки и към всичко около нас - Любов-Благодарност, Любов - спокойна радост... В моя личен Път това е връзката между Любовта и духовността. Любовта е водещата, Смисълът на Живота - духовността е езикът, на който Любовта направлява ума и личността ми в ежедневието и взаимоотношенията ми със света около мен. Затова ми се струва, че ако дадем прекалено голяма тежест на духовността, хипертрофираме Егото и това, както каза и Латина води до възгордяване, съдене, поучаване, критика, забележки, ирония с конкретен адресат, както и обяснения, оправдания, очакване да ни "послушат" обидчивост... И все пак общуването тук според мен и за мен е отлична школа - има и нагледни уроци, и теория, и практически упражнения, и тестове

Латина! Ако сме приели изживените радости като изпълнени наши желания или постигнати планове - наистина ни правят пусти и бедни. Ако сме благодарни за малките и смешни и глупави радости , които ни дарява живота(като например - тази сутрин заварих китайската си роза с разтворен цвят! ), ако умеем да превръщаме работата си, ежедневието си в сладко удоволствие (и е възможно когато работим с любов и без зависимост от изисквания и стандарти към себе си и другите) няма и да ни дойде на ум да тъгуваме, защото нищо няма да губим, и няма да искаме да се повтаря, а ще сме готови за новото... Ако разговорите ни помагат да разбираме себе си и другите по-добре и да отваряме очите си за красотата на чуждите истини и за връзката помежду ни - наистина ни пречистват (това с извисяването...не се чувствам по-висока от тревичките и цветенцата ) ... докато не проговори суетата и гордостта ни. ... Но в крайна сметка и тези суетливи и горделиви разговори са ни урок добър, нали?

Добре дошла сред нас Мона Щастието е връзката с Божественото в нас самите. То е показател за чистотата на съзнанието ни от гордост, ревност и суета. Усещането за загуба е симптом за зависимост от определена ценност, която е време да преодолеем - така че то е ключ към нашето развитие и свобода. А свободата е задължителното условие за щастието. Страданията също не са опозиция на щастието - те са условията за израстването ни до него. Петър Дънов - Изворът на доброто И все пак твое си е правото и свободата на избор дали да живееш в Долината на Скръбта или да отвориш очи за хармонията около себе си. За хората, които са наречени с презрение "луди" - скромният ми опит сочи, че психичните проблеми възникват именно поради хипертрофирани гордост, ревност и суета. Като че ли Бог спасява хората, които упорито искат да подчинят света на волята и мерките си от страданията им, милостиво оставяйки ги в техния измислен свят. За животните и растенията ... Има един въпрос - тест чистотата на Любовта, която носим в душите и съзнанията си: "Какво сънуват дърветата през зимата?"

Ето това е един добър въпрос - тест за растежа ни! Дали в стремежите си към духовно израстване неусетно за себе си не съм започнала да сортирам душите и съзнанията на "малки" и "големи" - едните да съжалявам, другите да уважавам? (Намеря ли поне един човек, за който да кажа - малка душа - молитва за прошка и смирение на гордостта и просветление) Дали духовността, към която се стремя не е започнала да измества Любовта? Дали в стремежа си да се издигна над материалното и конкретното не съм прекрачила границата, зад която абстрактните човешки схеми заместват Живота, а Идеалът на духовното съвършенство замества "Бог е Любов"? (Намеря ли един човек, когото съм оценила и отсъдила, а не съм приела с Любов и уважение като Божие дете- както и себе си - молитва за прошка и чистене на съзнанието ми от духовни паразити ) Дали не съм превърнала израстването си в "благородно недоволство" от постигнатото? (Усетя ли доволство от това че съм недоволна - молитва за прошка и просветление и смирение - благодарност) А какви са вашите тестове за зависимост от духовността?

Ако някой е ходил на училище по принуда, защо смята, че всички останали също сме го правили принудително??? И защо като някой заставя децата да ходят на училище и да получават добри оценки и да имат добро, правилно поведение, смята че всички деца така ходят на училище и учат по принуда??? Ще ми се да ви сложа един ден само в моята стая да послушате децата, които ще ни заместят след двадесетина години.... слава Богу! Божидар (5 клас): "Не бива да се делят децата на добри и лоши, госпожо! Всеки си има нещо добро и силно... И като го наказват някого, той от това по-добър не става - само се озлобява повече....Като го хванем с доброто тоя дето се заяжда и той по малко по малко се задобрява "

Щем не щем ако живеем в Любовта каква Любов ще е тогава? Може би от това и идва трудното на това да живеем в Любовта - или "щем" или "не щем". Ако "щем", а не ни стане - страдаме. Ако "не щем" а то стане - пак ревем. Все търсим начин как да "подобрим" света и себе си по измислените си мерки за "добро и зло". Вместо да се подчиняваме се на Волята му, защо не я посрещнем и пуснем през себе си с радост като Дар... За Правилният Въпрос: Спомних си като четох за селото думите на отдавна покойната ми пра-баба Елена - полуграмотна селска женица - доживя 99 години - през 2 войни вдовица с 4 деца - голямата и челяд я обичаше и слушаше....Та тя ни завеща нейния Правилен въпрос: "Деца, каквото и да ви се случи, първом си кажете - какво му е хубавото на това дето Господ днес ми праща?... после си го сложете да ви води това добро и да се трудите да го увеличите.... И като си лягате вечер си кажете Благодаря за Доброто дето ми прати днес..."

А не тръгва ли агресията към себе си и другите около нас понякога и от измислените от нас самите или внушени от някого високи изисквания към нашето Аз? От непрекъснатото "благородно" недоволство, което смятаме за признак на самоусъвършенстване? От чувството за вина и самокритиката, че не сме достатъчно добри? Вместо да се "борим" за някакъв идеал, може би е хубаво просто да обичаме и разбираме себе си и другите каквито Бог ни е създал, а не каквито "трябва" да бъдем. Когато свалих изискванията към себе си да постигна "високи резултати" в усвояването на езика, усетих облекчение и заработих спокойно, с любов и внимание към всяко дете - оставих всеки сам да си определи темпото, да си узрява спокойно, да си отваря "пашкула" сам, когато вече му е дошло времето, аз само ги захранвам и ориентирам... . И резултатите сами започнаха да си идват - спокойно - без борба, по-добри, отколкото ги бях планирала преди.