Донка

Усещането за унижение е функция от гордостта. Когато нямаме гордост, няма как да усетим и унижение. Молитвата е смирение и свързване с Цялото, от което сме част, т.е. - обратното на индивидуализацията.

Празнувахме първия ден на пролетта. „Добрата молитва“ „Евангелие от Матея“, 12 глава, 1–10 стих „Евангелие от Лука“, 9 глава, 9–21 стих „Евангелие от Йоана“, 3 глава, 1–15 стих „Духът Божи“ „Молитва на Царството“ Една песен може да се изпее много пъти, но зависи кой я пее. Ако я пее някой майстор, е едно, но ако е някой, който не знае как да пее песента, то е друг въпрос. Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. Апостол Павел говори за любов, която е на земята, за земната любов. „Аз мога да любя“ Утринно слово: На първо място - 21 март 1943 г. Сега остават трите: любов, вяра и надежда. А най-голяма от тях е любовта, която трябва да се възцари в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, в човешкия дух. Вярата и надеждата са служители на любовта, двете ръце на любовта, за да работи в света, да направи света щастлив. Учителят прочете от „Новия свят“: „Душата е храм на любовта, умът е светилище на мъдростта, сърцето е олтар на истината.“ „Отче наш“ На първо място

Възлюбя и обичам са различни понятия. Да възлюбя за мен означава да према и да разбера, да осъзная доброто в злото като в недовършена картина. да превърна злото в слуга на доброто.

Съгласна съм. Аз също си го придобивам така за себе си. Работата с наследството от беседи и лекции ми помага да се ориентирам в чистотата на Първоизточника. Нямам против и другите да намират своя. Нямам против и да се опитват да го споделят с другите. Аз също споделям с приятели. НО когато се осмеля да изрека Учителя казва, винаги мога да посоча къде и какво точно. Чистотата на моите ръце така я разбирам. А иначе всеки от какви ли не източници може да почерпи и да се свърже и да си мисли , че те са първоизточника - поне да си каже честно кое е черпил сам от невидимия свят, а кое е документ.... Творчеството на писателя с псевдоним Елеазар Хараш има своите читатели, нека ги има както всички други писатели. До границата да обявява себе си за говорител и заместник на Учителя Беинса Дуно. И ако някой не забелязва явната и кардинална разлика между тях, не е чел беседите просто, предпочита стила на Петьо Йорданов пред този на Учителя, моля да пази закона на чистотата.

Нямам никакво намерение да обяснявам или оправдавам по някакъв начин своето мнение в темата. Накратко казано: всеки писател има право да си избира псевдоними по начин, който е присъщ и удобен на него. Елеазар Хараш (Петьо Йорданов) е направил нещо, което са направили стотици писатели преди него. Негово лично мнение е, че Учителя му е дал това име. Нека, няма лошо. Само да се знае истината. Неприятното започва от момента, в който започнат претенциите и раздразнението, че някой има различно мнение и не се страхува да го изрази, когато някой открие явни разминавания между представяното и истинското слово.... В сайт, носещ духовното име на Учителя, обаче, хигиената е задължителна. Ние тук с вложените време и доброволен труд и средства на много хора, поддържаме библиотека, в която представяме истинското (не изтълкувано през някаква лична призма - колкото и добра да е тя) наследство на Учителя Беинса Дуно. Не е коректно по отношение на нашите читатели и потребители да смесваме двете, допускайки едно от тълкуванията да заеме мястото на самото Учение. Нещо подобно се е случило с Учението на Христос. И в резултат сега имаме многобройни "християнски вероизповедания". Тук, на тази страница това няма да се случи. Иначе Елеазар Хараш и неговите последователи нямат проблем да си разпространяват неговото творчество по какъвто желаят начин - и те го правят успешно. Отново нищо лошо - сега е време на свободния избор. Както виждате, аз изнасям разминаванията не в страниците, които се ръководят от този писател, а в страницата с оригиналното Учение. Както аз зачитам правата на Елеазар Хараш, моля и вие да зачитате правата на Учителя...

Новата_идея Невероятен пример за дълбочината на образния език на Учителя! Благодаря!

За мен духът на Учителя е толкова необхватен за човешката мисъл и представи, че един ученик (ако наистина е такъв) може само да представя своите лични разбирания и то САМО ако се основават на лични опитности, само ако лично са приложени в живота и са дали плодовете си. Според мен същността на Учението не може да се "представи". Това, което в най-добрия случай, прави един лектор по Словото, е да привлече вниманието към самото Слово, но не и да го сдъвква и представя, междувременно добавяйки към това "представяне" и своите лични философски размишления, смесвайки ги с препратки към Словото. И все пак, след като се радва на интерес и почитатели, следователно има хора, които се нуждаят от това в някакъв етап от живота си. Може би се нуждаят не толкова от трансформация, колкото от формулировки, с които да оправдаят своите лични възгледи, живот, отношения. Ето едно сравнение: Петьо Йорданов Учителя:

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета 12-а глава от книгата на пророк Данаила. Неделна беседа: Разумните ще разберат - 4 февруари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Разумните ще разберат

Побеждавайте злото

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета 3та глава от Даниила „Ще се развеселя“ Неделна беседа: Огнената пещ 1934 - 28 януари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва

Това равносилно ли е на "не искам да отида в ада"? Как си представяш ада и рая? Според теб, чия работа е да преценя в рая ли ще идем или в ада? Това изречение ми звучи като "Аз искам само да ми пише шестица господин Учителя". А какво стои зад тази "шестица"? Очаквам някой да ми каже ... Има един стар филологически виц за Джон, който в дълбок размисъл помолил Бог да му светне, какво е животът и как се отива в рая (т.е. как се изкарва шестица). Бог мълчал, защото не знаел на какъв език мисли Джони. Накрая Джони се сетил да даде на Бог няколко варианта, а именно - животът (т.е. изпитът за рая) е: - отговори на въпросите - избери верния отговор - посочи вярно или грешно е твърдението (тези трите са популярни задачки по езиковите тестове) Бог се позабавил малко и накрая проговорил тихичко: нито едно от трите - животът е есе на свободна тема с обем 1000 думи. Накрая предаваш и... чакаш да го проверят Каквото си написал в есето си - там отиваш.

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните. Утринно Слово: Трите пътя 1943 - 28 февруари 1943 г. „Аз мога да любя“ Облечете сърцето си с дрехата на надеждата. Облечете ума си с дрехата на вярата. Облечете душата си с Божията любов. Те са три дрехи, които са необходими за земята. Като влезем в Божествения свят, нас ни трябва само една дреха. Като влезем в ангелския свят, трябват ни две дрехи. А на земята ни трябват три дрехи. Докато сме на земята, трябва да бъде сърцето облечено, умът облечен и душата ни облечена. Тогава няма да треперим, но ще бъдем изправни. „Добрата молитва“ Трите пътя 1943

Защо искаш да бъдеш такъв, какъвто си бил преди? Пиленцето не може да се върне в яйцето... "Душата на компанията" ли е твоят идеал за успешен човек? Имаш ли на ум нещо, което досега не си бил, но ти харесва мисълта да станеш?

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само част от 3-тата глава от Евангелието на Иоана. Неделна беседа: Обичайте я! - 21 януари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Обичайте я!

Ситуациите по принцип са неутрални. Ние избираме своето отношение към тях. Ако някой върши мундарщини, можем да се отстраним от ситуацията, ако осъзнаваме, че не сме в състояние да променим каквото и да било. В този случай, мисля, е напълно достатъчно да съхраним мира и любовта въте в себе си - т.е. да преработим осъждането, негодуванието в разбиране и приемане. Има го и в една древна поговорка... Ако осъзнаваме, че нашето присъствие и участие в ситуацията е значимо и има ефект върху останалите участници и развитието и, то избираме да се намесим. Като отново начинът и моментът на намесата е добре да са разумни и с любов. Ако ще се възмутим от човека, който хвърля хартийки на улицата и му изкрещим обидна дума, по-добре да не се намесваме. Ако ще разберем, че човекът го върши от небрежност или някаква друга причина, и се наведем да вдигнем хартийката, да обърнем внимание на човека, че наоколо е чисто и ще е добре да остане такова... това е разумна намеса...

„Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще ви прочета едно послание на апостол Павел, едно от най-добрите писма послания, които той е писал – посланието към Филимону. Онисим е роб на Филимона, избягал от господаря си, и отива при Павел. Във време на Римската империя всеки можел да постъпи с роба си както с едно говедо. Апостол Павел моли Филимона да приеме Онисима, който без позволение е отишъл при Павел, и да го приеме с любов, а не според правата, които има. „Аз мога да любя“ Ще ви прочета няколко думи от последните съборни беседи „Опорни точки в живота“ – беседата „Дом на блаженството“, стр. 66: Утринно Слово: Плодовете на Любовта - 21 февруари 1943 г. „Добрата молитва“ Да бъдат отворени очите ни и ушите ни, за да възприемем истината и мъдростта. Плодовете на Любовта

Неделни беседи - м. декември 2018 г. 2 декември 2018 г. - 527.Обичайте я! - 21 януари 1934 г. 9 декември 2018 г. - 528.Огнената пещ 1934 - 28 януари 1934 г. 16 декември 2018 г. - 529.Разумните ще разберат - 4 февруари 1934 г. 23 декември 2018 г. - 530.Мене слушайте - 11 февруари 1934 г. 30 декември 2018 г. - 531.Усилни времена - 18 февруари 1934 г.

Утринни слова - м. декември 2018 г. 1 декември 2018 г. - 402.Плодовете на Любовта - 21 февруари 1943 г. 8 декември 2018 г. - 403.Трите пътя 1943 - 28 февруари 1943 г. 15 декември 2018 г. - 404.Новата идея - 7 март 1943 г. 22 декември 2018 г. - 405.На първо място - 21 март 1943 г. 29 декември 2018 г. - 406.Два пъти родени - 28 март 1943 г.

„Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета част от 4-та глава на Притчите, от 10-и стих: „Слушай, сине Мой, и приеми думите Ми.“ 526. Слушай, сине Мой! - 14 януари 1934 г. „Слушай, сине Мой, думите, които ти говоря.“ „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Махар Бену Аба“ Ще прочета 16 глава от Притчите „Духът Божи“ Утринно Слово: Пътят на живота - 14 февруари 1943 г. Един е пътят на живота – то е любовта. Един е пътят на живота – то е мъдростта. Един е пътят на живота – това е истината. „Отче наш“

всъщност те са навсякъде около нас и в самите нас: http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Първата_песен

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Спасението

„Добрата молитва“ „Благославяй, душе моя, Господа“ Ще прочета последния стих от 119-и псалом. „Ще се развеселя“ Ще взема само стиха „Да живее душата ми и да Те хвали.“ Неделна беседа: Да живее душата ми! - 31 декември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Отче наш“ Да живее душата ми!

Учудих се, че нямаме такава тема. Справедливо би било да има равновесие, макар, че Белите Учители не държат да се говори за тях. Те като че ли на делата и мислите наблягат. И все пак... Как си представяте Бялата Ложа и Белите Учители. Какво разбирате по Бялото Братство?

„Добрата молитва“ „Бог е Любов“ Ще прочета пета глава от „Второ послание към коринтяните“. „Духът Божи“ Ще прочетем страница първа, втора, трета, четвърта и девета от беседата „Дали може“. Да видим съдържанието на страниците, да видим какво съдържа тази година. (Един брат прочете страниците.) „Аз мога да любя“ Утринно Слово: Най-сигурното място - 7 февруари 1943 г. „Отче наш“ Най-сигурното място