благодаря за интересния въпрос.
Първо, душите ни не "идват" - те се проектират в материално - енергийно тяло, но си остават там, в блаженството. Проблемът е, че "там" те нямат възможност да еволюират, да се развиват и усъвършенстват. Причината е точно в това, че няма препятствия, т.е. ние ги наричаме страдания. Все едно да искате да станете щангист без да вдигате щанги, да искате да можете да плувате, без да положите усилията да се научите (тренировки, усвояване на техника, и с тях заедно умора, гълтане на вода със сол или хлор, зачервени очи и т.н.). Все едно да седнете за пръв път зад волана на автомобил и да подкарате майсторски :).
Тогава е добър въпросът защо се стремм към просветление и блаженство - моят отговор е от личния ми опит. Блаженството и просветлението са сигналът, че сме на правилната пътека и допринасяме за узряването на своята душа....