Донка

Избори има.
Виновни няма.
Има пътища и кръстопътища.
И всеки ще, не ще - решава по кой път да върви,
дори понякога от това да боли...

Spored мен въпросът не е с кой да бъде Dаниела71 - със съпруга или любовника.

Въпросът е коя е тя и какво иска от живота,
и какво е готова да даде (като време, енергия, чувства, грижи, усилия, финанси...)?

Ако й беше зле в семейството - досега да е отлетяла.
Ако с любовника й беше добре - до сега да са се събрали.



Oт една страна съпругът е финансов оазис, който поради това може и да е все зает, уморен, изтощен, отсъстващ, изнервен, студен.

От друга пък любовникът е като „почивка на Бахамите” – гореща, мечтана, екзотична ... и за кратко...

Значи трябва да поостане насаме със себе си и трезво да реши

що е то животът й и какъв да бъде занапред.
Може екскурзия, фитнес, ново хоби, започване на работа ще й запълнят времето по-ползотворно.
Ще осъзнае какви са й приоритетите.

По божествените закони има смисъл от една връзка,

ако в нея има израстване за душите и за двамата.

Анализирай живота у дома си,
после си представи всеки миг, ако заживееш с другия мъж....
Даниела71, предцени си това сама.




Само ти знаеш истината за положението.

Божидар,благодаря ти за това мнение.То ми показва,колко внимателни трябва да бъдем,когато решим да се изразяваме с думи.Изкуство е, да се намери точната дума,така,че да бъде разчетена еднозначно на това,което влагаме в нея.
Да,давам съвет на Дани .Давам и ракурс ,върху който да поразсъждава.Естествено,че тя избира и като всеки от нас прави това ежедневно и ежечасно.Може да прекара живота си ,както до сега,разкъсвана от противоречиви желания и чувства и изгаряща в тях себе си и близките си хора.Може да постъпи по още няколко други начини.Тя потърси помощ и поиска мнение.Тук се изразиха много такива.
Дани ,аз не те осъждам,а си казвам мнението по твоята ситуация ,но избора правиш ти.
Само ще добавя,че можем да обичаме истински даден човек, без да искаме да го притежаваме само и единствено за себе си.Това разбирам под отказ.Не да заменим любовта с нещо друго,а да я издигнем на едно друго ниво.И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински.
Божидар ,според тебе ,любов има само, когато си с някого на физическо ниво ли@

Поздрави

Мисъл за деня - 2 юни
Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: „Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път – текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Мисъл за деня - 1 юни
Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Жените по традиция се грижим за храната, водата и въздуха на семейството си - и да научим децата си какво е най-важното за човека. Само че улисани в "духовното си израстване", дали не се изкушаваме понякога да презрем храната водата и въздуха и тялото си - дома на душата - като материалните си окови? А те са ни от Бог дарени да ни служат а ние да ги поддържаме чисти. И дали точно в това не се състои духовното ни израстване?



Когато се усетим, ние-жените стопанки и отговорни за дома и не се усещаме как минаваме границата и започваме да приемаме другите като пионки на своята дъска - за тяхно и на дома ни "добро".

Хигиена на човешката душа Това с добрите мисли го прилагам отдавна - има безспорен ефект.
Какво означава да поискаме от Господа място на лошата си мисъл? Може би да се опитаме да разберем защо се е появила в нас и да я превърнем в добра?
Примери?
Казвам си - "това дете ме лъже" - става ми неприятно. После му поглеждам очичките и виждам в тях силното желание да бъде така, както то ми го представя и огорчението, че не е. Благодаря му,че ми е "разказало" за своите страхове и болки, друго пък за някаква своя фантазия, мечта. Вече не е "лъжец".....

daniela71,голяма каша си забъркала и с мислите си си я програмирала.Всичко,което чувствуваш и преживяваш си е твой собствен сценарий,не на съдбата.
Като години наред си се молила,човекът да си има собствено семейство,сега това реализирано твое желание ти идва в повече и не можеш да се откажеш от любимата играчка.
Казваш,че имаш привидно щастлив брак.Ами мислила ли си,че и от тебе зависи,да е не само привидно,а истински щастлив?
Хората не са пионки на шахматна дъска,които местим с мисли и желания,тук и там където ни се иска.
Има един друг мъж(съпругът ти),има дете -твоето дете,Има една друга жена,за която не е важно кой какво мисли и дали близките са изумени и т.н.Това е една друга жена с мечти и надежди и очакваща дете.
Има те и тебе във всичко това и ти си имала години време да избереш.След като не ти е стигнал куража или любовта да вземеш решение и да се събереш с мъжа на сърцето си,сега се оттегли и му позволи да изгради една добра връзка с детето,което идва и майка му.
Казваш,че Бог не те е дарил с търпение.Според мен търпението не е нещо,което се дава като дар.То се постига ,ако човек има желание да го направи.
Лесно е да приемем ,че закон за карма действува и всичко,което ни се случва е предначертано.
И аз си мислех така,но наскоро като чета беседите тук,разбрах,какво ни казва Учителят преди 90 години.Да ,човечеството живее в закона на карма и тогава единствения път да се повдигне е страданието.То- страданието има много лица-раздели,болести ,смърти.Това ,което Учителят ни казва е ,че има и друга възможност.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.
В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.Благодари на Бог за детето и съпруга си,защото от написаното не става ясно,защо брака ти е само привидно щастлив,но ако имаше агресия и тормоз,мисля,че ти щеше да го споделиш.
Поздрави и светлина по пътя ти.

Мисъл за деня-31 май
Стремете се да угаждате на оня Бог, Който живее във вас и всякога подкрепва ума, сърцето, духа и душата ви. Стремете се да бъдете изправни към Него. Ако направите някаква грешка, знайте, че към Него я правите. Признайте грешката си и я изправете. Казваш: Съжалявам, че сгреших. — Това не помага. Че плачеш и съжаляваш, не е достатъчно. Ще изправиш грешката си. Ако кажеш една обидна дума, втори път не я казвай. — Не мога изведнъж да се откажа от нея. — Щом не можеш изведнъж, втория път ще я кажеш по-меко, третия път още по-меко, докато отвикнеш да я употребяваш.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Прави ми впечатление, че всички използвате думата "изоставям" за родителите, които подаряват детето си на други родители... Защо сме склонни да виждаме само "зло" зад решението на една майка (това е много болезнено за нея - който е губил дете, знае отлично) да откъсне от себе си рожбата си. Защо обществото не поздрави един родител за това, че приема болката пред безотговорността да остави детето си да расте на улицата или да му липсват условия, които то би могло да има? Ето заради това осъждане, позор да изоставиш (забележете - не казваме да дариш дете, но даряваме кръв, нали???) - има толкова много аборти. Затова правилно отбеляза Вики, децата си се раждат пренатално натоварени с чувство за вина, за срам, за ненужност, грешка... Според мен докато цялата ни култура не промени кардинално отношението си към нестандартните бременности и не превърне изоставянето на деца в даряване на деца, не можем да мислим за изчистване на мисленето на следващите етапи. За законовата база и за защитата на интересите на детето и осиновителите - не е чак толкова сложно да се реализира.

Прекрасна тема! Благодаря, Вики!
Останала съм с впечатление, че нашата култура каточе ли акцентира на изоставянето от физическите родители, което може да нарани детето, и се смята едва ли не за петно на позора. Малко мислим за другата страна на везната - дали физическите родители не са преценили съвсем разумно, че няма да могат да осигурят нормален живот на детето си по някаква съвсем реална причина. И вместо да го подхвърлят и взаимно да се измъчват, подаряват на други хора радост, която те самите не могат да имат също по реални причини, независещи от тях.
Помогна ми да видя цялата картинка един случаен познат-американец, с когото съдбата ме срещна преди десетина години за около месец. Той разказваше, че да бъде осиновено дете е привилегия, която другите деца нямат, защото има четирима родители, които познава откакто се помни, и много обича. Физическите му родители са го подарили на осиновителите му, защото са разбрали, че няма да имат достатъчно средства - многодетно семейство и неочаквана бременност. Осиновителите му са били много щастливи - скромни, добри, работливи хора, които не са могли да имат свои деца заради заболяване, което застрашавало живота на жената при евентуална бременност. Крис беше спокоен, чаровен младеж, който печелеше сърцата и на връстниците си, и на нас-по-възрастните, и на малките си ученици (беше учил журналистика, а после за начален учител). Ние - българите му разказахме какви са страховете на българските осиновители и какви кризи преживяват българските осиновени деца. Той се усмихна и ни напомни за Христос... който също е бил осиновен!

Каква е целта на човешката еволюция?
Събиране на опитност, увеличаване на любовта към Бога (т.е. и получаване на повече светлина от него), разкриване на Божествения Аз и сливане с Бог.
Изглеждат етапи, но не, това е процес, чиято крайна цел е тържество на любовта, сливане със Създателя.

Какво се получава при това сливане? Вселената се събира в точка, умира и всичко започва наново със следващия Голям Взрив.

Всяка цел, дори и крайната, завършва със смърт.

Какво става със сьомгата, когато хвърли хайвера си, когато задоволи основната си цел да даде потомство?
Умира, умира начаса и плътта й служи за изхранване на малките.

Коя е Божествената цел? Да се слееш със Създателя. Какво е човешка цел? Всички останали цели.

Да си постави ли човек човешка цел, която да го "усмърти" по-рано, така че да му попречи да върви към Божествената цел или да използва всичко останало като средство за постигане на Божествената цел.
Под "усмъртяване" разбирам и психичните проблеми за човек от поставянето на някакви човешки цели като смисъл на живота. Психични проблеми, които пречат на съзнателния живот.

Човешка цел може да бъде "духовно развитие", някой висш идеал като "правене на добро", идеали като развиване на добри чувства и т.н. Да правенето на добро си е човешко изобретение, както и самото понятие добро е човешко изобретение.

Грешка е да се приписва на Божественото човешкото понятие съвършенство.
Ако Бог е съвършен, то има нещо, което е несъвършено и е извън Бог....а нали Бог е всичко.

Съвършенството е ограничение като всяко друго. То ограничава Бог, така че виждаме само част от него.
Казва се, че светлината е първото ограничение на Бог, защото благодарение на нея се появява дуалността - тъмнината.

Перфекционизъм е да се мисли, че ограничаването или някаква човешка цел дори и идеал може да ни доведе до Божествената цел.
Точно обратното е. Божествената цел или любовта може да ни помогне да постигаме човешките си цели, но само ако ги използваме като средство за постигане на Божествената любов и помиряване на противоречията.

"Малка" разлика в гледната точка, огромен препъни камък за човечеството.

И тъй като пак почнах да звуча като проповедник, то се сетих един практически съвет.
"Приемайте целия си човешки живот като една игра, един спектакъл, в която единственото сериозно нещо е любовта към Бог".

Да цитирам Донка за Учителя:
"Съвършенството е пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят".
И да спомена, че духвния свят включва и прословутите идеали

Когато човек се откаже от тези неща и ще заживее напълно в настоящето като така ще си осигури и бъдещето.....без стрес

Добре дошли скъпи приятели - и регистрирани, и нерегистрирани потребители или просто случайни и неслучайни посетители на нашия форум!
В тази тема ще можете да задавате своите въпроси и да споделяте своите мнения по проектите, над които сме започнали работа. Ако у вас възникне импулс да участвате в тях по някакъв начин, можете да се свържете лично с някого от участниците, изброени тук или тук .

Първият проект - за създаването на електронен архив на Словото - е замислен и се осъществява отдавна, но от сравнително малък брой хора. Ние смятаме, че можем и е хубаво да предоставим възможност всеки от вас да участва в него, ако вие усещате, че това ще допринесе за вашето духовно развитие.
Работата по електронния архив се състои предимно в сканиране, разпознаване, сверяване, корекция и редактиране на текстовете от старите издания на беседи и други материали, свързани с Учението.

Вторият проект - за създаването на каталог тип Уикипедия на Учението - е съвсем нов и е още в зародишен вид. Сега се обмислят структурата и съдържанието на каталога, формата на страниците, връзките между тях... Всяка помощ с идеи, опит, съвети и предложения е с огромна ценност за малкия все още екип, започнал работа по идейния замисъл.

Благодарим ви предварително за интереса, съпричастността и помощта.

Мисъл за деня-30 май
Казвам: Живейте със съзнанието, че Бог присътствува във вас. В това се крие силата на новото учение. Като ви проповядвам новото учение, искам да събудя у вас Божественото, да станете проводници на Божията Любов. Който е проводник, да помага на другите. — Как се познава, кой човек е проводник, и кой не е ? — По отношенията му към хората.
Външен и вътрешен живот

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....
Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!
И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?
Лесно е... Опитайте.

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....
Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!
И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?
Лесно е... Опитайте.

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....
Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!
И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?
Лесно е... Опитайте.

Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка....
Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време!
И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали?
Лесно е... Опитайте.

Мисъл за деня-29 май
Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико. Ако не обичаш както трябва, днес се очароваш от някого, а на следния ден се разочароваш. Ако обичаш някого, ще видиш в него много работи и то най-красиви.
Външният човек не е още истинския човек. Нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби.
Опознаване

Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката молитва
Псалом 25

Мисъл за деня-28 май
Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.
Истинският човек

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен
Молитва на триединния Бог
Псалом 44

Обаче Учителя е казал също, че на другия край на на човешкото добро седи човешкото зло. Което ще рече, че няма добри и лоши хора. Има хора, които в някои ситуации се проявяват като добри, в други- като лоши. Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.Да можем да заживеем с плодовете от дървото на Живота. Има само един проблем, че такива, каквито сме сега, това не е възможно. Така че излиза,че целта на духовния път е да се постигне необходимата промяна, за да може да познаваме плодовете от дървото на Живота.

И аз се пообърках вече azbuki ,
Нещата се поразминаха след последните постове на на Даниела.

Проблема започна с това, че тя много обича другия мъж и не иска да се разделят, но не може и да остави съпруга си към който има само приятелски чувства:

Цитирам:
daniela71
"А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ...
той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение.."


"Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел."

До тук нещата бяха някак ясни, особено след втория пост в който стана ясно, че съпруга задоволява всички финансови капризи, които любовника не може.

Но следващите постове:


daniela71
"знаете ли какво е да цените и оби4ате до себе си мъжа 15 години и да не можете да да се радвате на хубавия живот ,който ми е даден"-

това например не го разбрах- Кой ти пречи на тебе да се радваш на хубавия живот със съпруга си, след като в по- горния пост казваш че много обичаш любовника си? И ако искаш да се радваш на хубав живот със съпруга каква е ролята на любовника?????

Още по объркано става в следващия пост:


daniela71
" от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека. "

След като искаш да се радваш на съпруга си и на живота с него, защо страдаш, че трябва да си в къщи??
и това:

"но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава чувствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето .."

Значи казваш, той те обсебва и това те тормози, искаш да си намери жена, а като си намери се чувстваш на заден план!???
На края на всеки пост задаваш един и същи въпрос- Какво да правя??

Даниела, тук доста хора взеха участие, доста хора ти казаха различни начини за начало на някакъв изход.
Вместо да коментираш, как би приложила нещо от предложеното, ти се фиксираш само в обвиненията и се оправдаваш, изпадаш в самосъжалителна позиция и имам чувството, че изобщо не прочитеш различните начини които ти се предложиха.

Така няма да стигнеш по- далеч от мястото на което си в момента.
Спри да разглеждаш себе си като жертва, защото не си.
Ти се жена обгрижена от съпруга си, който твърдиш, че обичаш. От друга страна си се ползвала от ухажването и вниманието на още един мъж, който не знам дали обичаш, според мен по скоро не- той ти е емоционална зависимост, която ще си преодолееш страдайки. И то не страдайки за него, а за себе си.

И както ти каза по- горе Божидар( мисля че беше той), прочети всички постове от началото на темата, поне още веднъж.

Избирателното ти фокусиране, само върху постовете с обвинения, защото виждаш себе си като жертва, изобщо не ти помага.

Права си, всичко е въпрос на избор, въпросът е в това човек да е наясно когато се колебае да направи своя избор да запита себе си както е казал дон Хуан - "Има ли този път сърце?" т.е. да избере своя път със сърце и да поеме свободен по него. Явно в това се състои въпросът. Ще споделя нещо което сигурно съм споменавала и друг път така че може би тук ще се повторя, но все пак споделеният опит може да послужи на някой. Преди години бях много хлътнала по един мъж, ама многооо и така се терзаех..., все за него си мислех докато един ден вървейки по една улица изведнъж ме споходи една много силна мисъл. И тя прозвуча така - "Представи се себе си до него. Виждаш ли се заедно с него така един до друг за цял живот каквото и да означава това?" Трябва да ти кажа че едва не подскочих и изтрезнях на минутата. Много след това прочетох тези думи на Дон Хуан в книгите на Кастанеда и знаех за какво става въпрос. За това предполагам жената се обади търсейки съвет и хубав е този метод даден с писането. В крайна сметка предполагам тя осъзнава, че трябва да вземе решение и да направи своя избор и иска той да бъде правилния, да избере пътя който е със сърце. Има и още едно нещо което е споменавано и друг път, а именно, когато човек се опитва да направи избор да се заслуша в двамата свидетели - умът и сърцето и там където те са в хармония, това е пътят. Поздрави!

Здравей Уки, поздрави на всички.

Уки, след много търсене и вътрешни противоречия, след обвинения и самообвинения осъзнах, че не е важно дали някой ме обича. Важното е, че аз обичам. И, че се чувствам щастлива от това. Проявите на Любовта са много и различни. Във всеки момент Тя ни носи нещо, казва ни нещо.
И най-важното, сега знам - има Един, който ни обича и точно, когато сме най-сами, в тъмното Той ни проговоря, хваща ни за ръка и ни повежда...към Светлината...

Вярвай, в себе си и в онова неизменно Добро, което е навсякъде, в Живота...

Истинският човек

Мисъл за деня - 27 май
Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си: „Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората, но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си.

Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър.
Доброто

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде
Плодовете на духа – молитва
Псалом 112

Първите стъпки в паневритмията за всеки са били вероятно различни. И все пак могат да се обобщят в следните три групи възможности:
1. Може би сте започнали като просто сте влезли в кръга и сте подражавали на движенията на другите.
2. Може би сте слушали първо музиката и ви се е приискало да я изтанцувате.
3. Може би първо сте имали теоретична подготовка - книга, филм, описание, запонзнаване с материали за паневритмията.
Това са три пътя: чрез волята , сърцето или ума.
Споделете как е било при вас и как смятате, че е най-благорпиятно да започнем с първите стъпки в паневритмията.