Светла_Б Posted May 27, 2010 Report Share Posted May 27, 2010 Първите стъпки в паневритмията за всеки са били вероятно различни. И все пак могат да се обобщят в следните три групи възможности: 1. Може би сте започнали като просто сте влезли в кръга и сте подражавали на движенията на другите. 2. Може би сте слушали първо музиката и ви се е приискало да я изтанцувате. 3. Може би първо сте имали теоретична подготовка - книга, филм, описание, запонзнаване с материали за паневритмията. Това са три пътя: чрез волята , сърцето или ума. Споделете как е било при вас и как смятате, че е най-благорпиятно да започнем с първите стъпки в паневритмията. Иво and Донка 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
томи Posted May 27, 2010 Report Share Posted May 27, 2010 Много ми харесват трите групи възможности ,описани от Светла. От личния си опит в усвояването и прилагането на Паневритмията,също виждам три начина за игра. Първо:можем да играем неправилно. Второ:можем да играем правилно. Трето:можем да играем Божествено. Има ли желаещи за третия начин ? Дайте да се съберем някъде и да видим какъв ще е ефекта! Да проверим верноста на думите на Учителя Беинса Дуно:"Мощно оръжие ви давам,внимавайте как и срещу кого ще го насочите! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Posted May 28, 2010 Author Report Share Posted May 28, 2010 (edited) "Трето:можем да играем Божествено." Томи, остава да обясниш как да се научим да играем Божествено. Веднага се съгласявам, че трябва да се учим ЗАЕДНО на това! Edited May 28, 2010 by Светла_Б Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted June 1, 2010 Report Share Posted June 1, 2010 И аз съм съгласна с това! В светлината на това, с което се занимавам напоследък - законите на синархията - нас ни обединява ноуменът - "Божественото" в Паневритмията - любовта, свободата, хармонията. Това е точката, от която всеки започва и първото нещо, на което се научава. В същото време всяка съставна част на Цялото се отличава от останалите по проявите си на равнището на феномена. И това е напълно субективно равнище - веки сам за себе си има да открие своята първа стъпка, своето място за начало и да изгради своята последователност. Те могат да бъдат различни до противоположност - точно толкова, колкото сме различни ние - независимо от това, че ни обединява една идея, една хармония... В този ред на мисли - в практически план - работата на един курс по паневритмия е да предвиди и осигури максимално разнообразие и гъвкавост на формите и стъпките на усвояване (феномена) в рамките на ноумена - Божественото, което ни събира. Всеки опит да бъде прокарана универсална пътека на практическо усвояване е сам по себе си нарушение на закона на синархията... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Светлата Posted June 1, 2010 Report Share Posted June 1, 2010 Споделете как е било при вас и как смятате, че е най-благорпиятно да започнем с първите стъпки в паневритмията. Ами човек стига да е искрен и да подхожда със смирение към паневритмията, от където и да започне ще има резултат. Много е важно човек да слуша вътрешния си глас (колкото и тривиално да звучи), защото душата няма да сбърка и винаги ще избере най-точното време и най-правилния метод. На мен лично ми трябваха 9 години за да започна да играя паневритмия . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Posted June 1, 2010 Author Report Share Posted June 1, 2010 Девет години звучи като завършен процес и ако направим аналогия с деветте месеца вътреутробен период, значи си се новородила! Зададох въпроса за началото, защото е интересен от гледна точка на само-психоанализата и човек може да се порови в по-фините си тела и да разбере кои процеси преобладават в него. Освен това всяко начало е интересно, защото съдържа в себе си цялата информация за развитието по-нататък, какато жълъдът съдържа дъба. Само че я разгадаваме по-късно и постепенно, като се запознаваме със "знаците на съдбата". Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
томи Posted June 1, 2010 Report Share Posted June 1, 2010 Да играем Божествено Паневритмия. Как ли да разберем дали сме го постигнали? Този квинтесенциален метод на Учението завещан ни от Учителят,ни дава възможност да се разгърнем в нашата пълнота. Любов и благост са ключовете към силите на природата, с които искаме да се хармонираме в този танц. Силата ни на въздеиствие се определя от възможността да оперираме с най-финната жива енергия на Духа. Дали ако небето се навъси и започне да вали, и трещи, и Слънцето скрива лика си от нас не е верен показател; до колко сме успели, да се хармонираме? Обичаме ли се? Живеем ли в единство? Проявяваме ли Бог,който живее в сърцата ни? Нужно ли е да изброявам плодовете на Духа,които трябва да развием в нас за да живеем божествено. Кой може да ни научи на всичко това? Бог !!! Без всичко това ще си останат просто едни красиви упражнения. Мир и Любов. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
кети Posted April 12, 2012 Report Share Posted April 12, 2012 Виждам, че темата е започната по-отдавна, но за мен първата паневритмия беше тази година на 22.03. и винаги ще помня този ден с благоговение. Пътят ми към Учителя и паневритмията беше доста дълъг и плавен-като процеса на "опитомяване" на малкият принц и лисицата: ..."Какво значи "да опитомиш"? ..."Значи "да се обвържеш". "За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..." ..."Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо..." Всеки сам намира пътя и средствата. При мен началото беше словото на Учителя, после музиката и накрая запознаването с паневритмията. Но аз съм малко непохватна и не много ориентирана физически в пространството, по-съзерцателен тип съм и вероятно това е причината. Мисля, че няма универсален начин за започване на паневритмията, но все пак е много по-полезно човек да започне да практикува паневритмия след като е преминал през курс за начинаещи. Така движенията са много по-осъзнати и съпреживени. Радвам се, че започнах! Светли дни на всички съфорумници! Розалина, Донка and Иво 3 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Розалина Posted April 12, 2012 Report Share Posted April 12, 2012 (edited) Добре дошла кети.Много поетично си описала усещанията си.Благодаря ти.Аз влязох в Учението през вратата на Паневритмия.После потърсих Словото и след това музиката.Ето как от различни пътеки минаваме по своя път към дома. Поздрав най-сърдечен. Edited April 12, 2012 by Розалина Донка 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
кети Posted April 12, 2012 Report Share Posted April 12, 2012 Благодаря от сърце за милото посрещане! Така мило бях посрещната и в кръга, когато ми беше за пръв път. Бих искала да благодаря на всички страхотни хора, с които играем паневритмия в Пловдив! Слънчеви усмихнати дни! Донка and Иво 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
кети Posted April 19, 2012 Report Share Posted April 19, 2012 http://www.svoizbor.com/2012/03/inelia-benz-for-bulgaria-part2/ Днес прочетох това интервю с Инелия Бенц и осъзнах, че има много отворени врати по цялата планета и много хора, преминаващи през тях. Чудесно! То е като усещането да гледаш дъгата и да я усещаш как минава през теб! Иво and Розалина 2 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.