gies

infiniti 1305 ...благодаря за красотата, която ни поднесе на Силвия и Милена

тогава спец поздрав за теб

Може би си права аз мисля и чуствам по начина, който написах по-горе, но е факт че нямам толкова дългогодишен опит и не съм попадала в ситуацията "семейство"...затова и не мога да кажа нищо с категоричност

поздрав за всички, колито обичат такава музика

Под "половинка" разбирам човека с който да си в хармония /думата,която Добромир употреби:)/.... и точно затова разграничих интереси от интереси....мисля че "вълненията" на душата могат само да се доразвиват и доизграждат, но не и да се променят/да се насочват от една посока в друга/ и едва ли това може да стане ако човка до теб няма твоите интереси и не желае да върви по този път с теб! Понякога дори и да искаш да промениш човека до себе си за добро-колкото и компромиси да правиш-ако той няма желанието няма да стане. Тогава няма Любов и щастие! Ами аз мисля че гаранции за нищо не можем да дадем 100 %-ови....та камоли за толкова "тънки" и специфични неща. Когато има истина, разбиране и желание между двама души ще намерят начина за да вървят "заедно"... а може и да греша

дали може да има връзка между хора с ралични интереси...хм...ако говорим за интереси от рода на хоби, професия и тем подобни -да, но ако говорим за "интересите" на душата-вижданията, посоката и начина на развитие...мисля че ако двама души не гледат в една посока ...нямат шанс за щастлив живот и ИСТИНСКА ЛЮБОВ. Защото тази ЛЮБОВ е нещо уникално и неповторимо...обия изпитваме към всичко и всички-обичаме природата, обичаме хората, обичаме дрехата,която носим или делото, което правим и ни правят, но истинска любов/ако имаме щастието да я изжиеем/ е към един! Поне това е моето скромно мнение и може би само да допълня...към един-този, с който успеем да се слеем и да вървим заедно по пътя си един до друг, а не избързващи или изоставащи от половинката ни

ами нали точно за това говорим...да сме достатъчно мъдри да не пропуснем момента и да усетим кога той е най-подходящ

Струва ми се че може да си поизгуби търпението, защото е прибързал...а това значи че не е проявил необходимото търпение и не е дочакал да назрее момента

един ден гледах по тв-то нещо за книга "сила за живот"/нещо от рода на това как да отслабнем/...реших че ще си купя тази книга, но когато отидох на щанда за книги видях книгите "Сила и Живот"1 и 2 том...и си ги купих Когато зачетох разбрах че не е книгата, която първоначално исках, но така ме грабна всичко в нея че започнах с такъв интерес и Любов да си купувам всичко, което намеря на УЧИТЕЛЯ... това беше през 96 година/бях в 7-и клас/....след това започнах да си чета и книги за хиромантия, графология, физиогномика, френология, астрология и т.н Но мога да кажа че момента в който открих Учителя за себе си-беше много важен за мен, защото четейки неговите беседи станах това, което съм...изградиих принципите, които имам и доизграждам и мисля в правилната посока си мисля

и това е вярно

ами Орлине, ако някой допусне да има такава вина....всичко , което изброи мисля че може да допусне да изпитва един "слаб" и неориентиран човек...Всичко, което си изброил е много далеч от мен, а мисля че и повечето хора тук отдавна не могат да изпитат агресията и всичко, за което си писал

Чистотата-духовна и физическа прави човек лек, свободен и истински щастлив! За мен чист човек е този, който знае какво, как ,защо и кога прави...и се чуства както казах по -горе чист, свободен и истински щастлив от действията си!Който винаги гледа в очите без притеснения от нищо и никой...защото мисли и постъпва толкова чисто, че няма от какво да се притеснява!

който е съумял да "изгради"търпението в себе си е постигнал много... Сила..търпение...мъдрост-все важни работи! дали ще мога да го кажа точно...каквото и както и да искаш да направиш-за мен важното е да имаш търпението да дочакаш да назрее най-подходящия момент, мъдрост за да го познаеш и сила за да осъществиш "работата"си....тогава може да усетиш блажеството на плода си!

цитат от Синева "истината е истина, но е различна за всеки човек. Всеки достига някога до нещо, което го удовлетворява и нарича това нещо истина. Разбира се това е неговата истина." много точно казано! За мен има една велика, духовна, "вселенска" истина, към която всеки/рано или късно от пътя си/ се стреми да достигне/постигне...има и още много ежедневни случващи ни се истини, може би дребни, но все пак истини...

Мерси Иво

Изкуството е "магията", която всеки чуства и вижда по своя си начин...аз не бих могла да живея, без да "виждам", чуствам и се отдавам на изкуството, защото то е навсякъде и във всичко около нас!И аз мисля че всеки един човек прави и е правил изкуство...вярвам че на всеки един от нас му се случва, когато прави нещо да се чуства толкова свободен и "отворен", чист, когато твори "нещото си"/ако мога така да се изразя:)/ -както каза Ина-дали рисуваш , пишеш, подреждаш масата или местиш мебелите си...ИЗКУСТВОТО е всичко, което е направено с толкова душа, свобода и чистота, че когато го "поемеш"и му се отдадеш се изпълваш с такива чуства, които не можеш да опишеш, защото са толкова красиви и необхватни, че колкото и да ги описваш-винаги ще има какво още да се каже!

много имтересна тема... аз мисля че всеки човек мисли над тези неща в един или друг етап... моето мнение е , че ако човек има щастието да намери половинката си, с която взаимно да се отдадат един на друг...да се разбират ..и всеки да цени свободата на другия...да има между тях "истинска любов"-тогава може много лесно да с енамери хармонията и начина да се съчетаят тези три неща! за съжаление финансовата независимост играе роля /в малка или голяма степен/ в жоеита на всички ни, но когато имаш опора до себе си...можете заедно да направите ВСИЧКО!!!

именно и аз това исках да кажа...че за различните хора истините са различни....а колкото до интуицията-лично аз се доверявам на нея....поне аз смятам че имам добра интуиция...

изчетох всички написани мнения....и честно да си призная моето мнение е много близко до това на Виктор... извинете ме...може би не съм много добра в изказванията,но се надявам да ме разберете правилно... има една ГОЛЯМА,ЕДИНСТВЕНА ИСТИНА, която е (как да кажа)"вселенска", "безкрайна", "мащабна"....истина,до която всеки човек стига рано или късно.... и "другата" истина, с която се сблъскваме всички...и достигналите до тази "мащабна", "вселенска" истина и все още търсещите я...имам впредвид тези ежедневни , обкръжаващи ни случки, събития, срещи и т.н...когато се питаме..това така ли е или не е така?

Колкото хора има на този свят...толкова определения и критерии за понятието грешник ще има...в смисъл всеки си има усещане за нещата....въпреки че за мен това да ОПРЕДЕЛЯШ кой какъв е е един вид "слагане/лепене" на етикети....а мисля че не е хубаво да се лепят етикети на хората.... в очите на някои хора(които виждат нещата различно от мен и не ме разбират)аз може да съм грешник....но аз за себе си зная че всичко, което правя, мисля и чувствам е с чисти и добри помисли.... с две думи казано....човек е грешник ако позволи да е такъв

Благодаря за изказаните мнения и опитности приятели в момента съм в един такъв период на мисли ...свързани с тази тема,но четейки писанията ви намерих много ценни неща БЛАГОДАРЯ ВИ

чета редовете,които сте написали и ми става толкова приятно...че има хора,които учат,работят и раздават ИСТИНА....в смисъл аз (от личен опит)зная че ако достатъчно "чисто" и истиснски се обърнеш към някого-той-независимо на какво ниво е ще разбере истиснските ти намерения...веднага се усеща-в погледа му,в изражението.... част от предишната ми работа беше да обучавам хора да вършат определена работна операция(работих в шивашки цех)...мога да кажа че 99.9% от хората тям са много далеч от духовното....да не говорим че нямаха никакви принципи и ценности но аз се опитах да бъда достатъчно търпелива и разбираща....да намеря най-подходящия начин за всеки индивидуално за да постигна искания резултат... работата в този цех беше голям урок за мен...осъзнах много неща и се поучих от тях... може би има едно(но много съществено)нешо,което трябва да "преодолея" - да спра да изграждам стени около себе си....не искам да бъда разбрана погрешно...по принцип съм много отворен и раздаващ се човек,но някак си с течение на времето съм издигнала стени...някак си ме е страх да допусна някой човек до себе си(говоря за човека,с който да мога да споделя живота си)...защото аз чувствам че човека,с който искаш да бъдеш трябва да ти "паства"...да е човека на който да се отдадеш изцяло и истински,зашото в тези неща средно положение няма...никога не можем да бъдем сигурни дали сме направили правилния избор...но такъв избор малко ме плаши

Децата са най-голямото богатство!Аз все още нямам дечица...но съм го усетила...това,което контакта с едно дете ти дава ...много трудно можеш да го "вземеш" от другаде...тази чистота,невинност и любов....