Станимир

Щом казваш. Ако беше прочела написаното преди да отговориш щеше да е още по-добре, но аз не съм и очаквал друго.

Преди да говорим колко сме свободни и самостоятелни, е добре да си спомним, че извън средата в която живеем сме нищо. А тя не е нито създадена от нас, нито се е появила случайно. Въздух, светлина, температура и какво ли още не - всичко е в някакви граници, които да осигурят временно съществуването ни в тази среда. Всяка сфера в която обитаваме е създавана дълго време и се подържа с непрекъснати волеви и умствени усилия (не от наша страна). Човек е добре да може да се грижи за себе си. Тук обаче имаме множество степени. И на високите степени грижата за себе си се трансформира в грижа за другите. Ако сега използваме създадените от други условия за да живеем и да се развиваме, то на някое последващо стъпало, ние ще сме тези, които ще създават и подържат условията за други да се развиват.

Данъците се определят от дохода и от упражняваната стопанска дейност, а това не може да бъде критерий за национално самоопределение. Плащащият законно установения си данък върху ниска основа не може да има по-малко право да се нарече българин, и има същото основание да бъде взискателен.

Когато се говори за акашови записи, първо трябва да сме наясно какво е акаша. Това не е някаква етерна или астрална материя, до която всеки ясновидец може да се докосне и да почерпи от там определена информация. Последното е относително лесно и не е задължително да изисква някаква висока степен на духовност или познания. Акаша е пракрити - най-фината проявена материя. Акашовите записи са отпечатъци върху самата материя на най-финия план на нейното съществуване. Друга гледна точка е да си представим тези записи като следите, които материята оставя в пространството, но този възглед може да се окаже объркващ за мнозина. Тук под материя трябва да разбираме също мислите и чувствата. За да си представим акаша, то трябва да се абстрахираме от понятието разстояние, което за духа не съществува. Ето, например при раждането си като звезда, Слънцето е изпратило в пространството своите първи лъчи, които в момента се намират на милиони светлинни години от нас. И да се прочете този момент, може само като се почерпи информацията от въпросните лъчи. За духа това не е проблем, въпреки че те са на милиони светлинни години далеч. За нас свободното четене от акаша е далечна мечта, но все пак ние можем частично да се докоснем до нея чрез своята интуиция. Можем разбира се да прибегнем и до ясновидството, но то не черпи информация от акаша, а от определени нива на астралния свят, където информацията е силно изкривена и непълна.

Само ти изглежда така, обаче. Добрият план отчита елемента на случайност.

Според мен, причините в тези случаи са свързани по-скоро с политиката. С времето по този начин една истина може да се замени с лъжа. Ето, например във връзка с 9 септември, понеже в момента руснаците трябва да бъдат представени за лошите - просто такава е необходимостта за правителството за да оправдае членството ни в НАТО и за да натрупа точки пред ЕС, 9 септември не само, че не се празнува, но се представя като ден на нахлуване на съветски войски в България (всъщност това става на 7-ми). Т.е. акцентът се сменя тотално и с времето освободителния елемент ще бъде изцяло забравен и ще остане чувството за нещо отрицателно. И само ако някой случайно в бъдеще потърси из архивните снимки и види хилядите събрани по площадите на градовете и види въодушевлението по лицата им, може да му дойде на ум, че нещата не са така, както се представят. Общата маса обаче ще вярва, че руснаците са агресори. Друга тенденция е да се смекчават зверствата, които са извършвали турците в България. Е да, ако се сравнят със зверствата на католицизма, то турските бледнеят. Европа далеч е превъзхождала турците в това отношение. И така, най-добре е да забравим, защото Европа и Турция трябва да бъдат добрите, а това предполага чисто минало, което трябва да бъде изфабрикувано в учебниците по история. Колкото до педагогическият елемент - не мисля, че е съществен. На мен като са ме възпитавали от малък, че хитлеристите и турците са били лошите, какво? И турци познавам и немци, и не мразя никого. Но виж, ако се съчетае този педагогически елемент с една масова политическа пропаганда, тогава нещата могат да станат страшни. И това се прави от политиците и в момента. Целта обаче не е да се възпита детето като една зряла интелигентна личност, а да бъде превърнато в една лесна за манипулиране марионетка.

Искаш невъзможното - т.е. да живеете заедно все едно децата и бившата му никога не са съществували. И ако последната вече не е част от семейството му, то децата са. Ако трябва да ти дам съвет, той ще е да се разделите колкото се може по-скоро. От прочетеното разбирам, че няма да се справиш със ситуацията - не можеш да приемеш реалността и се опитваш да я промениш по невъзможен начин. Нещата са прости - щом не изпитваш поне някаква любов към децата му, то няма как семейството ви да е истинско и щастливо. Казваш: децата не са мои. А той да не е твой случайно? Можеш да го наречеш лош късмет, но това е действителността - не си го срещнала първа и има деца които не са твои, с които или трябва да намерите общ език (а в последствие и да поемаш някаква отговорност за тяхното развитие и възпитание), или нямате работа заедно.

Да,, напълно. Законът за кармата е насочен към възстановяване на вече нарушеното равновесие. Сам по себе си той няма да попречи равновесието да бъде нарушено, но в последствие ще възмезди (в положителен или отрицателен смисъл) засегнатите лица, така че всеки да получи според делата си. Ако се търси някакво противоречие то е между кармата и свободната воля. Свободната воля е свободна да нарушава законите, но няма воля дотолкова свободна, че след това да не попадне под ударите на кармата. Т.е. кармата ограничава свободата на волята (но само я поставя в някакви граници, не я отнема напълно).

Като нещо, което не подлежи изцяло на предвиждане или на прогнозиране. Винаги, когато се борави с вероятности, имаме присъствие повече или по-малко на случайност. Например, един и същ човек може да действа по два различни начина в една и съща ситуация. Как точно ще постъпи, ние можем да предположим с някаква вероятност, но ако искаме прогнозата ни да е на 100% точна, ние следва да му отнемем свободата и то изцяло..

Хайде сега. Това е от Психотерапия онлайн. Няма как да е убягнало на модераторите, след като всички мнения там се одобряват от модератор. Иначе си мисля, че целта на тази тема е все пак да се изкаже някаква позиция по мнение, което ти е направил лошо впечатление във форума. По въпросното мнение не виждам какво може да се коментира.

Добродетелите, разширеното съзнание, познанието и т.н. са следствие от извървения път, но в същото време те са основата на последващите наши крачки. Без тях те няма да са успешни. Развитието предполага да се използва постигнатото, да се приложи и впрегне в работа. Да се съберат плодовете, но семенцата да се посеят за да дадат нови, по-добри плодове.

Колкото до запасът от енергия, който получаваме в началото на живота си, източниците които твърдят подобно нещо са много, но аз лично не мога да потвърдя подобно нещо от сигурен източник, нито да го отхвърля. Да, предопределена е в общи линии максималната продължителност на живота в зависимост от необходимостта за духа, от кармата и вероятно други фактори, но как се контролира този процес не ми е ясно. В необходимото време духът може просто да се отдели от тялото и не е необходимо съществуването на някаква енергия, която да се изчерпва за да се случи това. Поне така си мисля аз.

Мнението ми беше малко иронично, но не и упрекващо. За мен целият процес по образуване на праната все пак си остава механичен и е резултат от активността на слънцето. Слънцето грее еднакво за всички, но не всеки възприема лъчите му по един и същ начин. При движението на праната, дори и то да става с посредничеството на определени същества, все пак няма специално даване насочено към който и да е конкретен човек. Праната оживява телата на едно чисто физическо ниво. Телата се нуждаят от прана, а не обитаващата ги същност. Колкото до белите и черни дни, то влияещите фактори са прекалено много и не могат да се обобщят. Има астрологически влияния, също кармични. Може причините за дадено неблагоприятно стечение на обстоятелствата да са психически. А може да присъства и елемент на случайност (все пак в света има голяма доза стихийност и не всичко е перфектно подредено както във висшите светове).

Хайде сега, пак намесихме Господ, че и Еленко даже. То си е казано в беседите, че сутрин малко преди и по време на изгрев въздуха е най-наситен с прана и, че съзнателно приета тя носи по-голяма полза.

Целите на ГМО са няколко. По-голяма устойчивост, вкл. на суша, вредители и зарази; по-висок добив и може би на последно място пълноценното хранене. На ГМО техниците е добре известно, че изкуственото увеличаване на добива е за сметка на качеството (в смисъл съдържанието на пълноценни вещества). Няма как да бъде по друг начин. И точно тук идва търговията и рекламата. Добре изглеждащият продукт е продаваем, без значение доколко е полезен. Големите количества продавани на по-ниска цена водят до много по-голям оборот и печалба. А това е възможно само с ГМО.

Тук няма издевателство. Детето няма избор дали да порасне, просто трябва да се съобрази с това и да действа адекватно на годините си. Изборът му не е отнет. Такъв избор просто никога не е имало. Ако не се развиваш в съответствие с потока на еволюцията ще страдаш и евентуално ще отпаднеш от този поток, за да те подхване някой следващ. Тук също няма отнет избор. Избор по този въпрос винаги е нямало. Правото на избор винаги е било само и единствено в рамките на принципите обуславящи битието. Това са нещата такива, каквито са в своята същност, а не нечие решение или издевателство.

Лично мое мнение е, че максималната продължителност на въплъщението е предопределена. Не от душата. Реално човек може да умре в следствие на хиляди непредвидими фактори.

Хората живеем в общество, сред други хора. Някой може и да не се чувства унижен, но ако общественото мнение го поставя в ниска позиция, то тогава ще му се наложи да се справя с всички усложнения в резултат от това. Това не може да бъде избегнато, колкото и да си мислим, че няма значение. Всяко нещо си има своите последствия и ние като част от обществото понасяме последствията не само от нашите собствени действия, но и последствията от действията на хората около нас. Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени, то това е проблем, който най-малкото ще ни създава затруднения, които от своя страна могат да ни попречат в определени наши начинания и да не ни дадат никакъв шанс да ги осъществим, без значение какво правим и какво мнение имаме за себе си.

"Собствената" в смисъл възприетото от науката название homo sapiens. Иначе май Карл Линей пръв въвежда въпросната система за наименование на биологичните видове.

Унижението е пряко свързано с достойноството, а следователно, чувството за унижение - с чувството за достойнство. Наред с това имаме различни видове достойнство, като например лично, национално, човешко и др. Лично мое мнение е, че човек може да бъде унижен, без да се чувства унижен. Това става в тези случаи, когато чувството му за достойнство - лично, човешко или друго, е притъпено. Но това не променя нещата. Човек може да пребие децата си заслепен от ярост или жена си заслепен от ревност, алкохоликът може всяка вечер да се докарва до състояние на алкохолен делириум и на следващия ден всички тези хора да имат усещането, че поведението им е в реда на нещата. За богатия може да е в реда на нещата да експлоатира бедните, а ако му позволява законът, дори и да ги дима като роби. За фанатика - да убива иноверците, за наркопласьора - да продава наркотици... Никой от тях няма да се чувства унижен, даже напротив - това може да е повод за високо самочувствие, но ако погледнем реално във всичките тези случаи имаме унижаване на човешкото в себе си. А възможен е и обратният вариант: човек да се чувства унижен в ситуация в която не би трябвало да го прави. Това може да е в следствие на една нереална оценка на обстоятелствата, както и на една свръх-изострено, прекомерно чувство за достойнство. В Китай мисля, обикновен човек даже не е имал правото да погледне императора, като нарушението е водело до екзекуция. Но и сега много хора възприемат примерно общуването с определени хора като под нивото им, или пък упражняването на определена професия, неотговаряща на амбициите или образованието им. И ако животът ги принуди да правят нещо такова, те се чувстват унизени. Като цяло може да заключим, че формите на унижение в съвременния свят са безброй - във всички области и на всички нива. Причините се свеждат до две: невежеството и егоизма. Кои са най-разпространените форми на унижение няма да спомена, а и вероятно не мога. Погледнато от гледна точка на духа, самото фокусиране на хората почти изцяло и единствено в материалното, вече е унижение. От една общочовешка гледна точка, цялото човечество е унизено, допускайки да живее при съвреммените условия и в съществуващия световен ред. В крайна сметка от homo sapiens се очаква най-малкото да бъде разумен и несправянето с това вече е стъпка назад от човешкото (и то според собствената ни дефиниция за човека).

Тук всичко опира до това да се даде адекватно определение за всемогъщество. Аз мога да наредя хиляда тежести по двадесет килограма една върху друга, и няма да мога да ги вдигна всичките заедно. На практика няма ограничение в тежестта, която може да бъде създадена и в този смисъл всемогъщ е този, който може да вдигне безкрайно голяма тежест. Тъпото е, че гравитацията е нещо, което се генерира от самата маса. Т.е. ако създадем нещо свръх-тежко, то само по себе си ще генерира гравитация, но ако няма други по-масивни от него обекти, които да му въздействат, то няма да тежи нищо. Тогава и най-малкото побутване би го привело в движение. Но да се върнем на спомената вече купчина с тежести. Ако аз подредя хиляда тежести по хиляда килограма една върху друга, то трябва ли да преместя всичките наведнъж за да бъда всемогъщ? Не е ли достатъчно да използвам същия метод при преместването им, който съм използвал за да създам купчината, т.е. да ги преместя отново една по една? Ако аз мога да създам една скала, то това не говори ли за много по-голямо въздействие върху нея, отколкото преместването й? С какво повдигането на скалата е толкова важно? Ако трябва да преместя една скала, която аз съм създал, какво ми пречи да я създам отново на желаното от мен място? Ако трябва да преминем в абстрактни разсъждения касаещи абсолютното съществуване, то можем да кажем, че всичко съществува в някаква среда, която среда сама по себе си е съвкупност от принципи и правила, които нищо отвътре тази среда не може да промени. А ако нещо съществува извън въпросната среда, то също трябва да съществува в своя си някаква среда, така че разсъжденията в тази посока нищо не променят. В тази смисъл всемогъщество не съществува, тъй като никой не може да създаде средата в която съществува той самият.

Има нещо наречено инстинкт за самосъхранение. Но от друга страна наистина има ситуации, в които този инстинкт няма да се задейства. Например електричеството - детето няма как да знае, че по кабелът може да тече електричество. Въпреки това, детето много по-лесно може да разбере, че не трябва да прави нещо, ако се направи връзка с болката, която това нещо ще му причини, вместо със смъртта. То не може да осъзнае състоянието да си мъртъв, колкото и да му се обяснява. Те и повечето възрастни не могат. И добре, че е така (освен ако нямат определена духовна основа).

Неведоми са пътищата господни. Дънов пише същите неща, които се предсказват за България и Русия, но той като цяло говори общо за славянството, като разбира се споменава и силното влияние, което ще имат България и Русия в някои отношения. Има тема с цитати засягащи славянството тук във форума. Който иска ще си я намери. Та, неведоми са пътищата господни. Последните ще станат първи и обратно. Една раса ще смени друга. Всичко тече, всичко се променя и всичко това става в съответствие с определени космични срокове. Статуквото ще се промени. Кали юга ще приключи. И това никой не може да спре. Колкото и да изглежда смешно и невъзможно, когато настъпи моментът, всички противодействащи сили ще бъдат пометени. И много подкрепящи ги хора за съжаление, но такъв е животът. Сега, аз не знам дали точно славяните ще са в основата на тази промяна, по точно дали те ще я осъществят на физически план, тъй като основата е в духовния свят, където няма славяни или неславяни. Но ако предположим, че на славяните и в частност на Русия и България действително е отредена някаква съществена роля в тези промени, то ние няма как да видим как и кога ще стане това. За нас подобни твърдения могат да изглеждат смешни и невъзможни, невероятни и илюзорни, но те има как да се осъществят.

Любовта е нещо много просто за разбиране. Проблемът е по-скоро в прилагането. Степените в които тя може да бъде проявена са безброй, а обхватът и - потенциално безграничен. Любовта е най-малкото готовност (готовност, която при необходимост се превръща в действителност) да отдадеш себе си - своето внимание, мисли, действия, в полза на някой друг. Каква част от себе си ще отдадеш зависи от силата на любовта и от реалните нужди на човека (хората) отсреща. Все пак трябва да се дава разумно и това също е част от любовта. Колко си готов да отдадеш обаче зависи единствено от това колко си готов да пожертваш, без при това да очакваш да получиш нищо насреща.

За тъмната нощ на душата е писано много. Точно П. Дънов не съм срещал да използва този термин, но други автори го използват. Терминът идва от едноименното произведение написано преди 5 века от един испански католик и първо се използва от католицизма като израз на трудностите и изпитанията които душата изживява по пътя си към единение с Бог. В съвременността могат да се срещнат различни теории най-вече в резултат на съчетанието между християнството и доктрината за преражданията. В учението на Дънов обаче това единение с Бог се постига с участието на ученика. То се търси, още преди да се стигне до необходимостта, човек да бъде подлаган на страдания и трудности в живота. Последните могат да присъстват, но не те са това, което подтиква ученика в търсенията му. В католицизма е често срещана история, грешници и престъпници да стават светии, осъзнавайки погрешността на действията си, изживявайки съотватната криза и ненамирайки смисъл никъде другаде, да се обърнат към Бог. Но това не може да бъде масовия случай. Обикновеният човек също може да се обърне към Бог и да направи това преди да е извършил някакви сериозни прегрешения и животът да го е поставил в безизходна ситуация. В този смисъл тъмната нощ на душата може да е необходима за някого, като средство да бъде обърната посоката на движението му, но това е само защото той не е успял сам преди това да направи това. Не го е пожелал, не е имал интерес, привлечен от илюзорността на материалния свят. За нас е добре да не чакаме идването на тъмната нощ на душата, а да потърсим духовното още тук и сега. Трудности и изпитания, разбира се, винаги ще има, но ние няма да сме изгубили посоката и няма да възприемаме дори и най-тежката ситуация, в която животът ни е поставил, като безизходна. Целта на тъмната нощ на душата е в безизходицата, в която човек е поставен, потопен в материалното, да открие и най-вече да оцени стойността на духовното.