Станимир

И аз знам няколко такива случая. Наскоро срещнах един мой съученик до осми клас и направо не можах да повярвам колко се беше променил. Говоря за характера и поведението му. Иначе като дете, той беше сред "обичайните заподозрени" на полицията (тогава май все още беше милиция). За съжаление има и случаи с противоположна посока. Но истинския човек се проявява постепенно през човешкия живот и това предопределя тези на пръв поглед необичайни промени в поведението, светогледа, характера и др. на хората. Най-често се посочват периоди от по 7 години. Това не е по темата, но може би някой ще открие смисъл и в поредицата 3, 7, 12, 18, 25, 33 (или периоди от 3, 4, 5, 6, 7 и 8 години ) и може би връзка между периода от седмата до дванадесетата година и числото 5. Ще се радвам ако споделите мнението си по въпроса.

Тази книжка може да представлява интерес за някой. За съжаление е на английски (не е проблем да се намери и на руски или немски).

В книгата "Астралния свят (Карма ІV)" от Лариса Дмитриева има доста интересни неща. И една статия за елементалите от Блаватска В някой от следващите дни ще гледам и аз да напиша нещо.

Много се колебаех дали да вмъкна този цитат първо, защото не мога да докажа вярността му и второ, въпреки че посоченото влияние оказва влияние върху детското поведение, то не е първостепенно.

Какво се крие зад природните сили? "Слепи" ли са те или зад тях стоят разумни същества? Съществуват ли силфи, саламандри, дриади и други подобни и какво според вас представляват те? Всъщност, надявам се да напишете всичко, което ви дойде наум за тях, колкото и глупаво да изглежда.

Идеята стояща зад фракталната геометрия може да послужи като основа за сериозен размисъл. Разбира се там всичко е статично и формите са предварително зададени, докато реалността е динамична и развиваща се, а разнообразието във формите е безкрайно.

Няма да кажа нищо ново, но все пак ще го кажа. Парите са дотолкова необходими, доколкото в човечеството съществува стремеж към притежаване. А такъв съществува и то в излишък. Затова че ако искаме живот без пари ще се наложи да почакаме още дълго. Сега сме зависими от парите, дори и да липсва желание за притежаването им. Ние сме част от обществото и докато то има нужда от пари и ние ще сме зависими от тях.

Всички пътища водят към Рая, но някои преди това минават и през ада.

Думата "Чистота" е мантра. Самата мисъл за значението и ни извисява. Да разберем Чистотата можем само в съзерцание. Дори и обикновената медитация не е достатъчна. Единствено монадата е Чиста. В по-човешки смисъл чистотата може би е стремежа ни да се доближим до Бог. Не можем да бъдем чисти. Можем единствено да се опитваме да се причистим. И да не спираме да го правим. Истинското постижение е отвъд границата на човешката еволюция, но всяка крачка е еднакво важна и необходима и без нея не може да бъде достигната заветната цел.

Според мене, с колкото и голямо внимание да се опитваме да слушаме другите, никога не можем да ги разберем по начина по който те искат да ги разберем. Единият проблем е, че те не могат да изразят идеите си правилно (освен ако не използвате висша телепатия в общуването, както при Учителите и напредналите ученици). Другия проблем е, че ние даваме на думите различно значение от това което дава говорещия. Трето, съществува разлика в развитието на съзнанието. Ако ние сме с по-скромни възможности от събеседника си, не можем да го разберем напълно. Ние ще приемем това което другите ни казват само ако собствените ни разсъждения, опит, усет (като отражение на интуицията) са в съгласие с казаното. Всички Учителите отричат сляпата вяра дори и в собствените им думи и авторитет, като източник на знание, без наличието на посочените три признака. Това което можем да приемем в един разговор е една идея, която честно и безпристрастно да разгледаме, като се опитаме да го направим и от позицията на събеседника и да я допуснем дотолкова, доколкото е в съгласие с нашия опит, знания, логическо мислене и усещане (забележете, че не казвам убеждения). Ако идеята не е в съгласие с посочениете фактори, дори и да е вярна, ние не можем да я разберем. Възможностите ни в момента не го позволяват. Можем единствено да я приемем за възможна и в бъдеще да открием смисъла и.

Малко ще се отклоня от темата, но засегнахте въпроса за физическото тяло и искам да кажа няколко неща за него. Душата обуславя и оживотворява формата, но клетъчния живот се поддържа от природата чрез прана. Когато душата отегли вниманието си от тялото, то умира, но не и животът присъщ на материята. Притегателната сила от природата става доминираща, което води до разлагане на физическото тяло и връщане на материята към нейния източник. Ако човекът е водил чист и природосъобразен живот, материята която ще се върне в природата ще бъде с по-високо качество и вибрация. Това е важно за еволюцията на хората, дочовешките царства и на природата като цяло, защото дори и тялото повече да не е нужно на определен етап от човешката еволюция, материята която го съставя продължава да съществува и да се развива. Тя никога не е принадлежала на човека.

Духовно е това, което се простира отвъд точката на постигнатото сега. То подтиква човека към цели, по-високи от постигнатите.

Какво означава да си смирен? Ще използвам тези думи на Учителя Дънов за база и ще си позволя някои разсъждения. Първо трябва "да съзнаваш, че всичко можеш да направиш", т.е. да не си безпомощен. Така че смирението е Сила. Трябва "да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка". Не трябва да ограничаваш другите, а да уважаваш тяхната свобода. Това не означава да се поставиш по-ниско от мравката, а да я разбереш и да и дадеш възможност да се изяви. В основата на това лежи Любовта. Смирението е и Мъдрост. Това не е казано директно, но то се подразбира. Нужна е способност за различаване на ситуациите в които трябва да се намесиш и в които не трябва. Ако пред очите ти се извършва престъпление, което можеш да предотвратиш, но не го направиш, то ти също извършваш престъпление. В този случай човек е смирен чрез своите действия, защото разбира, че това е правилно в дадената ситуация. Сега вече по-лесно може да се разбере първата част от посочения цитат. За да постигнеш трябва да си смирен първо пред Бога. "Да бъде твоята Воля, Господи, не моята."(цитирам по памет). Трябва да се разбере, че за да осъществи истинско развитие, човек трябва да е в съгласие с Целите и Волята на Бога. После човек трябва да е смирен спряма другите. Никой не е по-важен от своя брат. Можеш да ограничиш себе си в тяхна полза, но не и да ограничаваш другите. Накрая човек трябва да се смири и пред себе си. Така ще постигне вътрешна и външна хармония. Ще постигне цялостност и завършеност. Ще стане проводник на Сила, Любов и Мъдрост - тези на Бог и негови собствени.

Докато се ровех в един речник съставен на базата на мисли на Учителя Дънов, намерих следните слова, които мисля, че са подходящи за темата:

Паневритмията е хубава молитва. Но недей съди за Вселената от позицията на Земята. Жертвата на Христос за Човечеството е неизразима с думи, но далеч не е единствената истинска жертва. За мене най-великата жертва е започнала преди милиони години и ще продължи до спасението (много неподходяща дума) на цялото Човечество (и не само на него). Това е жертвата на С* К*.

Телата наистина са инструмент за човека, но сами по себе си те са и още нещо. Свързано е с елементалните царства в природата и човекът има известни задължения в това отношения. Въпросът е много сложен и не бих могъл да кажа повече.

Ако говориш за времето - то съществува, но не по начина по който го възприемаме на земята. И не ме питай по какъв начин съществува, защото не мога да ти отговоря (все пак и аз съм подвластен на илюзията). Какво мислиш за това:

"Мъдро всичко към полза ще обърнем." - Агни Йога, т.1

"Радостно изкачете новото стъпало на времето."

Мисля, че в "Занони" е написано доста за опасностите в духовния път.

"Ще запитат: как през живота да преминем? Отговаряйте: като по струна над бездната - Красиво, внимателно и стремително."

Ами например това, че постиженията и насоките за развитие на елитарното изкуство се приемат едва ли не като догми, а масовото изкуство не получава достатъчна стимулация от обществото, най-вече поради високите критерии поставени от елитарното изкуство. Това, че критериите са високи само по себе си не е лошо, но в човешката психика е заложено винаги да иска "най-доброто" и да отвръща поглед от останалото. За комерсиализацията в изкуството няма да кажа нищо.

Да, обаче елитарното изкуство много често убива масовото вместо да го извисява.

Ами то като поживееш известно време без проблеми, сама ще започнеш да си ги търсиш и да си ги намираш.

Мене лично повечето месни продукти меко казано ме отвращават. Има една малка част, най-вече финно смлените и сушени, които бих могъл да употребя безпроблемно. Приемането на останалите представлява истинско мъчение за мене (в някои случаи и присъствието им в стаята). Така е от рождението ми. Не съм спазвал никакви диети и хранителни режими. Като бях ученик в Бургас и после студент във Варна употребявах и цигари и алкохол (в не много малки количества и от двете). В момента го приемам като временно модно увлечение. Не съм полагал усилия да се откажа от пушенето. Това стана просто от само себе си, когато бъх в трети курс. В момента мога да употребя алкохол (с нежелание), най-вече за да угодя на останалите при някой тост (но и това става изключително рядко). Надявам се това, което споделих да ви бъде от полза.