Станимир

Хармонията и спокойствието няма да дойдат отвън. „Не знам какво да направя“, „не знам как ще дойде момента в който да съм наясно със себе си“, „толкова съм объркана“, „никаква светлинка няма в тази дупка в която съм изпаднала“ – това са все извинения, отказ да приемеш спокойно случващото се в (положително или отрицателно).
Задавам си и въпроса: дали не влагаш повече енергия и желание в нещата, отколкото е необходимо? Крайностите са еднакво вредни. Дали в стремежа си да постигнеш хармония не прекаляваш с усилията си? Насилието никога не може да доведе до хармония.
Това, че „не можеш да мълчиш“ всъщност не е ли същото желание да направиш нещо. Имаш енергия, но не успяваш да я канализираш. Оттам идва и цялото неудовлетворение, чувството за липса на реализация. Търсиш да постигнеш някакви видими резултати и се самозалъгваш, че те биха могли да осигурят хармонията и щастието ти. Задаваш си въпроса: „какво трябва да направя за да бъда щастлива?“, но всъщност каквото и да направиш, то няма да ти донесе щастието. Опитай се ясно да осъзнаеш разликата между: „когато правя ... се чувствам щастлива“ и „правя ... за да се чувствам щастлива“. Във втория случай щастие няма да намериш. Прави нещата не за да бъдеш щастлива, а защото си щастлива. Щастието е наш избор, както и нещастието. Глупаво е да се търси причина, поради която да бъдем щастливи.

Нещата са доста по-сложни. „Независимите“ хора всъщност никак не са независими, но пък и причината за отношението им към държавата и управляващите до голяма степен е следствие от самите управляващи. Все пак отделният човек може да предизвика дисхармония и неравновесие (изразени чрез раздразнителност, агресивност, отрицателно отношение и др.) най-вече в самия себе си. Управляващите обаче провокират същите следствия в национален мащаб. Ако действията на управляващите бяха безгрешни, то тогава обикновения човек нямаше да има никакво оправдание за отрицателното си отношение към властта, реално обаче тези действия не само, че не са безгрешни, но често са и умишлено навреждащи, и преследващи всичко друго, но не и националните интереси. С това не казвам, че реакцията на агресия и омраза е оправдана, защото отрицеталните емоции никога не са оправдани (дори и насочени към престъпниците), но допускането им от страна на хората е разбираемо. Дали отрицателните емоции ще бъдат насочени към управляващите или към някой, който не е управляващ, всъщност няма никакво значение. Защо тогава се прави разграничение според това към кого се насочват отрицателните емоции на хората? Не са ли именно психолозите тези, които апелират (и правилно) да не потискаме емоциите си? Значи когато става въпрос за отношение към правителствата трябва да ги крием дълбоко в себе си, защото ако ги проявим означава, че сме болни, а в останалите случаи да ги извадим на повърхността, защото ако ги потискаме също означава че имаме психичен проблем. Много удобно за правителствата. Тук включвам също полицаите в които нямам абсолютно никакво доверие, а полицията смятам за една предимно престъпна организация. Това, че по-голямата част от полицаите изпълняват съвестно задълженията си не променя този факт. Една болест винаги започва в част от организма, но целия организъм се разболява в резултат на това.

Както казах в началото обаче, нещата са далеч по-сложни. Между нивото на духовност на правителството и на населението няма как да има голяма разлика. Управлението е сериозно изпитание на човешката духовност и хората, които биха следвали един духовен курс на управление са единици. Всички останали ще управляват по не много по-различен начин от сегашните управляващи (това в никакъв случай не оправдава последните). Хората масово се водят от егоизма си, като при това често лъжат, опитват се незаслужено да се облагодетелстват и др. под. Разликата с управляващите е единствено в мащаба, но всъщност тази разлика е илюзорна. Просто условията не им дават възможност да злоупотребяват в по-голям мащаб.

Накрая след немалкото критики в мнението ми, нека посоча и изхода от съществуващата ситуация. Той всъщност е ясен за мнозина – възпитание, образование, култура. Не трябва да очакваме обаче правителството да предприеме действия в тези направления, защото няма да го направи (или ще го направи частично, колкото да отчете някаква активност). Всеки обаче може да предприеме съответните действия в своя повече или по-малко ограничен кръг на влияние (себе си, семейство, роднини, приятели и др.).

Човешките радост и тъга са обикновено доста илюзорни, но все пак и двете се основават на нещо истинско. Истинската радостта се основава на познаването и осъзнаването на божественото, на духовната същност на всичко съществуващо. Истинската тъга се основава на осъзнаването на несъвършенството в света, от което произтичат всички страдания на хората. Божествената основа на вселената е факт. Несъвършенството на проявения свят също е факт. Факт е също така, че утре няма да си спомняме днешните страдания. Божественото е вечно и неизменно, докато несъвършеното е преходно. Не можем да изменим божественото, но можем да изменим преходното. Значи, въпреки моментното несъвършенство в света (което е причината за нашите нещастия, страдания и тъга), то все пак с течение на времето е обречено да отстъпи пред божественото. Това е посоката на движение на цялото битие: от материалното към духовното, от несъвършенство към съвършенство, от тъга към щастие, от незнание към знание... Ако се абстрахираме от настоящия момент, т.е. ако разгледаме вселената от гледна точка на вечността, то съществува единствено щастие и съвършенство. Освен това божественото е навсякъде. Несъвършенството е само в проявения свят, но божественото присъства дори и в него. Несъвършенството е неспособност да се прояви божественото. Значи тъгата идва от неспособността ни да проявяваме божественото в живота. Всяка неспособност обаче можем да превърнем в способност.

Човешките радост и тъга са обикновено доста илюзорни, но все пак и двете се основават на нещо истинско. Истинската радостта се основава на познаването и осъзнаването на божественото, на духовната същност на всичко съществуващо. Истинската тъга се основава на осъзнаването на несъвършенството в света, от което произтичат всички страдания на хората. Божествената основа на вселената е факт. Несъвършенството на проявения свят също е факт. Факт е също така, че утре няма да си спомняме днешните страдания. Божественото е вечно и неизменно, докато несъвършеното е преходно. Не можем да изменим божественото, но можем да изменим преходното. Значи, въпреки моментното несъвършенство в света (което е причината за нашите нещастия, страдания и тъга), то все пак с течение на времето е обречено да отстъпи пред божественото. Това е посоката на движение на цялото битие: от материалното към духовното, от несъвършенство към съвършенство, от тъга към щастие, от незнание към знание... Ако се абстрахираме от настоящия момент, т.е. ако разгледаме вселената от гледна точка на вечността, то съществува единствено щастие и съвършенство. Освен това божественото е навсякъде. Несъвършенството е само в проявения свят, но божественото присъства дори и в него. Несъвършенството е неспособност да се прояви божественото. Значи тъгата идва от неспособността ни да проявяваме божественото в живота. Всяка неспособност обаче можем да превърнем в способност.

„Злото е действие, което се върши безразборно, без оглед на другите. Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т.е. Цялото.

И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез любовта – това, което е угодно на Бога.“

Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г.


„Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.“

Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.


„Човек се засрамва в два случая: когато го намериш на местопрестъплението, или като го намериш на място, дето прави добро. Той искал да направи добро, без да го види някой. Като прави зло, също иска да мине незабелязано. И двамата казват: Не можахме да запазим тайната.

Като правиш зло, всички трябва да знаят. Като правиш добро, никой не трябва да знае. В първия случай, ти си в изба. Щом знаят хората, къде си, веднага ще дойдат да те освободят. Като правиш добро, ти си свободен, не се нуждаеш от освобождаване. Ето защо, като правиш добро, никой не трябва да знае. Като правиш зло, ти вредиш на себе си. Като правиш добро, ти си полезен и на себе си, и на другите. Значи, човек не живее само за себе си.“

Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

„Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. А ние я оставяме на заден план. Казваме: Духът Божий, като дойде, ще направи това. – Как ще го направи? – Бог ме обича. – Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, невежа. Тогава, какво разбираш под тази любов на Бога? Всички недъзи се струпали на тебе, а ти поддържаш, че познаваш истината. Защо, при голямото богатство на Бога, ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите, как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре.“

„Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се – нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека.“

Из „Добрата постъпка“ – ООК, 24 май 1933 г.


„Често учениците, като четат живота на великите поети и писатели, обичат да им подражават. Казват: Този писател има една отрицателна черта, каквато и аз имам. Онзи писател има също една отрицателна черта като моята. И вместо да се освободят от отрицателното в себе си, те го усилват. – Това не се препоръчва. Какво ще научиш от отрицателното в човека? Да подражаваш на положителното и доброто в човека, разбирам.“

Из „Обходата“ – ООК, 31 май 1933 г.


„Повечето хора имат установен поглед, който не внася нищо светло в човека. Ще кажете, че и този поглед не е лош. – Не е лош, но можете ли да сравнявате добрия кон с добрия човек? Можете ли да сравнявате добрия човек с добрия ангел? В един ден ангелът може да посети милиони хора и да им направи добро. Колко хора може да посети светията? Колко хора може да посети обикновеният човек? Бърза е мисълта на ангела, поради което той превъзхожда и светията, и обикновения човек. Добротата на човека зависи от бързината на мисълта. Казваш: Не съм добър, не мога да правя добро. – Със своите мисли, чувства и постъпка ти можеш да правиш добро на хиляди хора. Веднъж един човек ме спря с погледа си. Искаше ми пари. Да му кажа нещо, намерих, че не е време за това. Той е в положението на търговец, който продава стоката си. Иска пари. За да ме предразположи, той ми каза: Бог да те благослови! Понеже нямах в себе си пари, мислено казах на един от минувачите да му даде пари вместо мене. Той му даде и си замина.“

Из „Отношение между нещата“ – ООК, 19 юли 1933 г.


„Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки.“

Из „Работа и почивка“ – ООК, 9 август 1933 г.

„Ако дъждът не полива посятото, нищо не излиза от него. В този смисъл, добрите хора са дъжд, който трябва да полее Божественото в човека, за да расте то и да се развива. Светлината, топлината, влагата и въздухът трябва да дойдат отвън, за да възрастят доброто, което е вложено в човека. Това не става изведнъж. Доброто и Божественото постепенно ще се проявят в човека. Затова са нужни условия. Първото условие е чистотата. Без чистота никой не може да влезе във великото училище на живота. За развиването на дарбите и способностите също са нужни условия.“

Из „Умен, добър и силен“ – ООК, 13 октомври 1943 г.

„Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата – радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого – пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. – Де се крият тия образи? – В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. – Защо искаш да му направиш добро? – Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: Тоя човек не заслужава внимание. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин.“

„В какво се заключава истинският живот? – Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Най-малкото и най-голямото добро ще дойдат сами по себе си. Ако изпуснеш случая да ги направиш, нищо не може да те извини. Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди – няма закон в защита на червея. Обаче, човекът на любовта ще се отбие настрана, да не го стъпче.“

Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„Често хората се запитват, трябва ли да правят добро и защо трябва да правят добро. На този въпрос може да се отговори положително. Човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или река, която тече и каквото срещне на пътя си, напоява. Не дава ли нищо от себе си, тя няма бъдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава през камъни, през песъчливи места. Като дава от себе си, реката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които й придават живот и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм. Каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т. е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цялото и сам подписва своята смъртна присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях. Ако цветът, т. е. пъпката не се отвори, няма да цъфне. Щом не цъфне, не може да се оплоди. Живот без плод е подобен на живот в пустинята.“

Природна философия – МОК, 29 ноември 1929 г.

Какво реално значение влагаме в думата „човечност“ (също и „хуманизъм“)? Животното не е човек, но ние няма да го определим като нечовечно. Вместо това използваме понятието винаги по отношение на хората. На еволюционното стъпало на което се намира, човекът разполага с определен набор от умения и възможности. Именно според това, доколко разумно и хармонично използваме тези умения и възможности, ние можем да бъдем наречени „човечни“ или „нечовечни“. Ако едно животно убие друго животно за да се нахрани, ние не можем да го определим като нечовечно. То не разполага с възможност за съзнателен избор. Не може да предвиди последствията от действията си. Води се изцяло от своя инстинкт, срещу който не е в състояние да противопостави нищо. За разлика от животното обаче, човекът разполага с воля, която може да противопостави на навика или инстинкта, и ако пожелае, може да действа по различен от подсказвания от природата му начин. Значи „човечността“ при човека е избор. При животното няма избор и от тази гледна точка не може да се говори нито за „човечност“, нито за „нечовечност“. „Човечността“ при човека се изразява в това човек да се води в живота си от духа, вместо от материята, от своята животинска природа или пък от егоистичните си навици и зависимости. Човекът притежава нещо повече от животното – разума. Но не наличието на разум прави човека човечен, а това, как този разум бива използван. За след-човешката еволюция, понятието „човечен“ ще има друг смисъл, защото тогава еволюционните енергии, които ще трябва да овладеем и приведем в едно хармонично цяло ще бъдат повече (включително и такива които в момента дори не можем и да си представим, така както за животното е непосилна задача да разбере какво означава да проявиш волята си). За човешката еволюция обаче какво е „човечност“ се определя от завършека на тази еволюция, т.е. критерии е това ниво на владеене на индивидуалните качества, което хората трябва да постигнат в края на настоящия цикъл. Това е запланувания в началото на човешката еволюция резултат, който в течение на настоящия еволюционен цикъл служи като идеал.

Какво реално значение влагаме в думата „човечност“ (също и „хуманизъм“)? Животното не е човек, но ние няма да го определим като нечовечно. Вместо това използваме понятието винаги по отношение на хората. На еволюционното стъпало на което се намира, човекът разполага с определен набор от умения и възможности. Именно според това, доколко разумно и хармонично използваме тези умения и възможности, ние можем да бъдем наречени „човечни“ или „нечовечни“. Ако едно животно убие друго животно за да се нахрани, ние не можем да го определим като нечовечно. То не разполага с възможност за съзнателен избор. Не може да предвиди последствията от действията си. Води се изцяло от своя инстинкт, срещу който не е в състояние да противопостави нищо. За разлика от животното обаче, човекът разполага с воля, която може да противопостави на навика или инстинкта, и ако пожелае, може да действа по различен от подсказвания от природата му начин. Значи „човечността“ при човека е избор. При животното няма избор и от тази гледна точка не може да се говори нито за „човечност“, нито за „нечовечност“. „Човечността“ при човека се изразява в това човек да се води в живота си от духа, вместо от материята, от своята животинска природа или пък от егоистичните си навици и зависимости. Човекът притежава нещо повече от животното – разума. Но не наличието на разум прави човека човечен, а това, как този разум бива използван. За след-човешката еволюция, понятието „човечен“ ще има друг смисъл, защото тогава еволюционните енергии, които ще трябва да овладеем и приведем в едно хармонично цяло ще бъдат повече (включително и такива които в момента дори не можем и да си представим, така както за животното е непосилна задача да разбере какво означава да проявиш волята си). За човешката еволюция обаче какво е „човечност“ се определя от завършека на тази еволюция, т.е. критерии е това ниво на владеене на индивидуалните качества, което хората трябва да постигнат в края на настоящия цикъл. Това е запланувания в началото на човешката еволюция резултат, който в течение на настоящия еволюционен цикъл служи като идеал.

В какво точно се изразява проблема? Дай пример.

За да си концентриран, първо трябва да се освободиш от излишното напрежение в себе си, от стреса. Емоционално трябва да си спокоен и уравновесен. После трябва да освободиш съзнанието си от множеството мисли. Така енергията ти няма да се разпилява в различни посоки. Как можеш да се концентрираш, ако енергията и вниманието ти са разпилени? Как ще се концентрираш ако си уморен и нямаш достатъчно енергия, която да поддържа концентрацията ти? Значи първо се опитай да се отпуснеш физически, емоционално и мисловно. Постигни едно състояние на релаксираност и уравновесеност. Дишането също трябва да е бавно, равномерно и спокойно, т.е. без излишно напрягане. В началото не се притеснявай да дишаш по-бързо и по-дълбоко, ако изпитваш необходимост. След няколко вдишвания, когато дробовете и кръвта ти се наситят с кислород, тази необходимост ще отшуми и ще можеш да преминеш към по-бавен ритъм. Това за дишането го споменавам обаче само между другото. Същинската ти цел е постигането на спокойствие и равновесие – физическо, умствено и емоционално. В това състояние можеш да започнеш да упражняваш способността си за концентрация и търпението си, което също е свързано с нея. Просто си набележи към какво ще насочиш вниманието и мисълта си, и се опитвай да се изолираш от всички странични мисли. Ако се усетиш, че си се унесъл в някоя странична мисъл, (което често ще ти се случва в началото,) просто се върни към тази мисъл, върху която желаеш да си концентриран, без да отдаваш значение на това, че временно си се отклонил от нея. Вниманието ти трябва през цялото време да е будно. Това обаче също не се постига без практика и усилия. Приспиването на вниманието означава, че задължително ще допуснеш някоя странична мисъл и ще бъдеш унесен от нея. Концентрирането върху дадена мисъл трябва да се извършва без напрежение. Ако си постигнал емоционалното и мисловно спокойствие за което писах по-горе, това няма да е проблем. Напрежението е нужно, когато една мисъл трябва да си пробива път до съзнанието ти сред множество други мисли и емоции. Но ако последните липсват, утвърждаването на въпросната мисъл може да стане чрез спокойно и търпеливо изчакване тя да изплува на повърхността на съзнанието ти, като просто насочиш вниманието си към нея и го задържиш така за известно време. Нужна е практика.

Ами, не е суровост. Просто последствията (за самото животно) биха били много по-леки. То няма да осъзнае нещата по същия начин като човека. Убитият човек ще носи отпечатъка от убийството в психиката си може би в течение на няколко въплъщения, докато животното няма да има този проблем. Освен това много по-трудно се създават благоприятни условия за ново въплъщение на човек, осигуряващи оптимална среда за развитието му, както и за реализирането на натрупаната карма.
А и думите „убийство с приоритет“ не са точни. Става въпрос за това дали е допустимо да убием човек, защитавайки някое животно или трябва да оставим човека да убие животното. Нашият избор е дали да защитим животното и как, на каква цена, а не кой да убием: кучето или човека.

Всеки сам си решава как да приложи прочетеното. Хора има всякакви. За мен е важно това, как аз самия ще приложа дадените насоки, а не това, как другите ги прилагат. Не може да очакваме, при броя последователи което има Б. Дуно в България и по света, да няма хора като тези, които описваш. И колкото повече се популяризира Учението, тези хора ще стават все повече. С написаното в последното изречение не се обявявам против популяризирането, но то неминуемо си има своите негативни последствия, наред с позитивните. В крайна сметка това, че някой се мисли за ученик, не го прави ученик. Оценката има кой да я даде и този някой не е ученикът или псевдо-ученикът.

Броят последователи няма никакво значение. Един велик учител, прокарвайки своето учение ще го направи така, че след хиляда години примерно то да окаже положително влияние върху цялата човешка еволюция. Докато е жив може да има само двама-трима ученика. Буда и Христос колко ученика са имали? Земните мерки са без значение. Някой напълно неизвестен човек може да напише нещо някъде си, от което в последствие друг да почерпи идея и да напише книга, която да стане световен бестселър и да му осигури милиони последователи. Кой е по-голям учител в случая? Да се свържеш с идейния свят е истинското постижение, а не формулирането му в достъпен за широката публика начин (което разбира се също не е без значение, но при което също така сидеята бива силно окастрена). А великите учители не само успяват да се свържат със света на идеите, но действат свободно в него. Те „зареждат“ пространството с идеи, със семена, които хората могат да приемат в себе си. Не толкова думите и делата им са важни, колкото зарядът скрит зад тях и предизвикващ резултати за цели епохи.

Броят последователи няма никакво значение. Един велик учител, прокарвайки своето учение ще го направи така, че след хиляда години примерно то да окаже положително влияние върху цялата човешка еволюция. Докато е жив може да има само двама-трима ученика. Буда и Христос колко ученика са имали? Земните мерки са без значение. Някой напълно неизвестен човек може да напише нещо някъде си, от което в последствие друг да почерпи идея и да напише книга, която да стане световен бестселър и да му осигури милиони последователи. Кой е по-голям учител в случая? Да се свържеш с идейния свят е истинското постижение, а не формулирането му в достъпен за широката публика начин (което разбира се също не е без значение, но при което също така сидеята бива силно окастрена). А великите учители не само успяват да се свържат със света на идеите, но действат свободно в него. Те „зареждат“ пространството с идеи, със семена, които хората могат да приемат в себе си. Не толкова думите и делата им са важни, колкото зарядът скрит зад тях и предизвикващ резултати за цели епохи.

Всеки сам си решава как да приложи прочетеното. Хора има всякакви. За мен е важно това, как аз самия ще приложа дадените насоки, а не това, как другите ги прилагат. Не може да очакваме, при броя последователи което има Б. Дуно в България и по света, да няма хора като тези, които описваш. И колкото повече се популяризира Учението, тези хора ще стават все повече. С написаното в последното изречение не се обявявам против популяризирането, но то неминуемо си има своите негативни последствия, наред с позитивните. В крайна сметка това, че някой се мисли за ученик, не го прави ученик. Оценката има кой да я даде и този някой не е ученикът или псевдо-ученикът.

Божидар, правиш доста предположения, а от мнението ти лъха такава увереност все едно става въпрос за факти.

Иска ми се да обърна внимание на това, че в повечето случаи човешките емоции се появяват импулсивно и автоматично при определено стечение на обстоятелствата. В самия човек съществуват определени предразположения и склонности при определени условия да проявява определени съответстващи им емоции. Примерно ако те ударят да се почувстваш засегнат и обиден. Ако имаш склонност да се обиждаш когато те ударят, то може наистина да привлечеш в живота си ситуация в която да се окажеш ударен. Склонността обаче е нещо твърде различно от емоцията. Тя е един отпечатък в нашето подсъзнание, който можем да преодолеем единствено чрез волята си. Склонността е един утвърден в нас модел на поведение. Утвърдили сме го пак самите ние с нашите действия които сме извършвали многократно в миналото.

Ами има и много по-ярък пример, показващ несъстоятелността на теорията ти: Християнството.

Аз самият съм имал и куче, и папагали, гледал съм си и костенурка, и хамстери... а в момента имам котка. Затова че не знам какво разбираш под „подобно отношение“. Но наистина котката, която имам може да се разхожда свободно навсякъде из къщата освен в стаята където спя. Там не я пускам дори и когато съм буден. Тя си знае и въобще вече не прави опити да влезе де. Това не значи, че отношението ми по някакъв начин е негативно. В агни йога също няма отрицателно отношение към животните, но има някои предупреждения свързани с прекалената привързаност, която е често срещана сред собствениците на животни.

Да, когато говорим за отделния индивид. Но в случая имаме една колективна духовна практика.

Аз самият съм имал и куче, и папагали, гледал съм си и костенурка, и хамстери... а в момента имам котка. Затова че не знам какво разбираш под „подобно отношение“. Но наистина котката, която имам може да се разхожда свободно навсякъде из къщата освен в стаята където спя. Там не я пускам дори и когато съм буден. Тя си знае и въобще вече не прави опити да влезе де. Това не значи, че отношението ми по някакъв начин е негативно. В агни йога също няма отрицателно отношение към животните, но има някои предупреждения свързани с прекалената привързаност, която е често срещана сред собствениците на животни.

Аз самият съм имал и куче, и папагали, гледал съм си и костенурка, и хамстери... а в момента имам котка. Затова че не знам какво разбираш под „подобно отношение“. Но наистина котката, която имам може да се разхожда свободно навсякъде из къщата освен в стаята където спя. Там не я пускам дори и когато съм буден. Тя си знае и въобще вече не прави опити да влезе де. Това не значи, че отношението ми по някакъв начин е негативно. В агни йога също няма отрицателно отношение към животните, но има някои предупреждения свързани с прекалената привързаност, която е често срещана сред собствениците на животни.

Аз самият съм имал и куче, и папагали, гледал съм си и костенурка, и хамстери... а в момента имам котка. Затова че не знам какво разбираш под „подобно отношение“. Но наистина котката, която имам може да се разхожда свободно навсякъде из къщата освен в стаята където спя. Там не я пускам дори и когато съм буден. Тя си знае и въобще вече не прави опити да влезе де. Това не значи, че отношението ми по някакъв начин е негативно. В агни йога също няма отрицателно отношение към животните, но има някои предупреждения свързани с прекалената привързаност, която е често срещана сред собствениците на животни.

Да, когато говорим за отделния индивид. Но в случая имаме една колективна духовна практика.