Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Волята


ris_78

Recommended Posts

За да постигне човек тава което му харесва, в характера си или в живота определяща за резултата е силата на неговата воля.При някои това качество на личността е заложено,при други се формира в детските години,от семейството.Как калявате своята воля съзнателно?

Линк към коментар
Share on other sites

Първо се опитвам да забележа случаите, когато волята ми се оказва недостатъчно силна и да си призная съществуването им. После идва ред на вярата, че можеш да промениш нещата. Всяко съмнение, негативизъм, чувство за безпомощност – опитвам се да ги отстраня. Самовнушението, обръщането към божественото, разсъжденията за същността му, осъзнаването на съвършенството, справедливостта и мъдростта на божествените закони вършат чудесна работа. Припомням си че в същността си самият аз съм божествен, а това предполага безкрайна сила, възможности, изключване на всякакъв провал (това разбира се не означава, че не мога да загубя отделни битки, но учейки се от загубите, аз в последствие отново ще се окажа победител). Опитвам се вътрешно да съм във връзка с божествената йерархия, с висшите светове, с учителя, с духовната група към която принадлежа (конкретизирането не е задължително и в много случаи по-скоро пречи). Припомням си, че ако намеренията ми са правилни, тяхната сила и мощ, ще бъдат на мое разположение, доколкото това е необходимо. Волята зависи от равновесието, търпението и постоянството. Раздразнението, неуравновесеността, прибързаността и непостоянството разпиляват енергията и я отслабват. Как тогава можем да разчитаме на успех. Силата на волята зависи от концентрацията и твърдостта. Сравнете една стрела с един балон. Кой е по-подходящ да порази целта? Силата на волята зависи от силата на устрема. Колко дълбоко желаем да постигнем целта си? Това всъщност е главната задвижваща сила. Копието, колкото и добре да е изработено, колкото и да е остро острието му, трябва да бъде умело хвърлено и с нужната сила. Необходими са също будност на съзнанието и решителност, иначе подходящия момент ще бъде изтърван. После каквато и воля да приложиш, може да се окаже късно и ще трябва да търсиш друга алтернативна възможност. В обобщение: работата по усилване на волята е работа по всичките и компоненти. А иначе упражнения всеки може да си измисли най-различни. Примерно решаваш да се откажеш от един свой навик за определено време и го правиш (може и за постоянно – който има сили) или си налагаш да ставаш всеки ден в 5 часа, или пък чувстваш притеснение в общуването, но си налагаш да общуваш с хората. Винаги обаче са необходими цел и твърдо решение да я постигнеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Волята е контрол! Волята е свобода от робията на желанията! Волята е волност! Няма истинска любов без воля! Според мен истински силното приложение на волята идва, когато се съчетае с любовта. Когато ТРЯБВА на волята се съчетае с ИСКАМ. Спирачката и контролът на волята заедно с разрешаването на любовта. НЕ заедно с ДА. Волята сублимира, трансформира проявата на желанията на по-фино ниво, издига ни. Волята дава параметри за проявата на любовта, канализира я нагоре, към безкрая! Все повече се убеждавам в нуждата от развитието на волята! И все повече ми омръзва робията на желанията!

Линк към коментар
Share on other sites

Волята според мен е съзнателно постигане на дадена цел, когато си хармонирал ума и сърцето си.Щом има противоречия, ще се разколебаеш в това, което правиш.Не си балансирал мислите и чувствата си в постигане на целта.Волята е да проявиш желанието си, да му дадеш реализация чрез действие.Разбира се, че трябва да има любов да се постигне желаната цел.Или постигаш ,чрез волята нещо механично без да си вложил душа.  

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Убеждавам се, че нах-трудното нещо е да развиеш волята... Но тя не е инат. Защото включва любовта и мъдростта по презумпция. Те са нужни нейни ингредиенти! Първо любов, после мъдро насочване, после идва свободата на волността - волята! ... Сложна, вечна тема! Най-важната тема! Включва всичко - Свободната воля!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Убеждавам се, че нах-трудното нещо е да развиеш волята... Но тя не е инат. Защото включва любовта и мъдростта по презумпция. Те са нужни нейни ингредиенти! Първо любов, после мъдро насочване, после идва свободата на волността - волята! ... Сложна, вечна тема! Най-важната тема! Включва всичко - Свободната воля!!!

А откъде идва волята да се развива волята? Кое индуцира волята?

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ти е аналогичен на въпроса: кой е създал Бог? На изток съществува понятието свабхава – своя, собствена природа; порив за себеизразяване. Това е нещо изначално присъщо на всяка индивидуалност. Това е част от божествената и природа – неизменна, вечна и всеобхватна. В определени моменти тя може да е затъмнена и човек да не действа според нейните импулси, но тя винаги е съществувала и ще съществува, без начало и без край. Усилването на човешката воля е в пряка зависимост от връзката която човек успява съзнателно да направи със своята божествена същност. Това е процес, който е безкраен.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ти е аналогичен на въпроса: кой е създал Бог? На изток съществува понятието свабхава – своя, собствена природа; порив за себеизразяване. Това е нещо изначално присъщо на всяка индивидуалност. Това е част от божествената и природа – неизменна, вечна и всеобхватна. В определени моменти тя може да е затъмнена и човек да не действа според нейните импулси, но тя винаги е съществувала и ще съществува, без начало и без край. Усилването на човешката воля е в пряка зависимост от връзката която човек успява съзнателно да направи със своята божествена същност. Това е процес, който е безкраен.

Ако волята ни е изначално присъща и отражение на божествената ни същност, защо не е и следначално?

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ти е аналогичен на въпроса: кой е създал Бог? На изток съществува понятието свабхава – своя, собствена природа; порив за себеизразяване. Това е нещо изначално присъщо на всяка индивидуалност. Това е част от божествената и природа – неизменна, вечна и всеобхватна. В определени моменти тя може да е затъмнена и човек да не действа според нейните импулси, но тя винаги е съществувала и ще съществува, без начало и без край. Усилването на човешката воля е в пряка зависимост от връзката която човек успява съзнателно да направи със своята божествена същност. Това е процес, който е безкраен.

Ако волята ни е изначално присъща и отражение на божествената ни същност, защо не е и следначално?

Бях ти дал подсказка още в предходното си мнение :).

Пречи ни затъналостта в майя, илюзията, невежеството (в източния смисъл на думата, авидя). Ние имаме воля, но не можем да я използваме, не сме се научили. Каквото могат боговете, същото могат да постигнат и хората, и растенията, и камъните. То е в тях самите, но не е изявено.

Линк към коментар
Share on other sites

В определени моменти тя може да е затъмнена и човек да не действа според нейните импулси, но тя винаги е съществувала и ще съществува, без начало и без край.

Бях ти дал подсказка още в предходното си мнение :).

Пречи ни затъналостта в майя, илюзията, невежеството (в източния смисъл на думата, авидя). Ние имаме воля, но не можем да я използваме, не сме се научили. Каквото могат боговете, същото могат да постигнат и хората, и растенията, и камъните. То е в тях самите, но не е изявено.

Прочетох думите ти. И все пак не разбирам.

Щом за човек е естествено да проходи, то той прохожда. Щом за птиците е естествено да летят, то те летят.

Ако волята ни е изначално присъща и отражение на божествената ни същност, защо не е и следначално?

Хем сме с божествена същност, хем сме затънали в невежество. Хем имаме много воля, хем сами себе си не можем да овладеем. Що за воля е това? Ако говорим за семенцето което покълва при подходящи условия, то значи изначални и присъщи са ни и злобата и завистта и лентяйството да речем.

И изобщо божественост и опцията за заблуда в илюзии не ми се връзва. Обясни ми.

Редактирано от vorfax
Линк към коментар
Share on other sites

Щом за човек е естествено да проходи, то той прохожда. Щом за птиците е естествено да летят, то те летят.

Да. Но това не става без усилия. В еволюционен план „първата крачка“ на човека и „първият полет“ на птицата са отнели милиони години. След това при всяко ново въплъщение е по-лесно да се „научат“ отново, но всъщност те само си припомнят вече придобито умение. А умението да се ползва волята, хората тепърва развиват (забележи, развива се умението да се ползва волята, а не самата воля).

Хем сме с божествена същност, хем сме затънали в невежество. Хем имаме много воля, хем сами себе си не можем да овладеем. Що за воля е това? Ако говорим за семенцето което покълва при подходящи условия, то значи изначални и присъщи са ни и злобата и завистта и лентяйството да речем.

И изобщо божественост и опцията за заблуда в илюзии не ми се връзва. Обясни ми.

Ние сме съзнанието. Божествената ни същност е само потенциал, който ние можем да осъзнаем и проявим (не изведнъж но постепенно и в отделни аспекти/части). Божествената ни същност може да е съвършена, всеобхващаща, безкрайна, но ние можем да проявим само тази част от нея, която сме се научили да проявяваме в следствие на досегашната си еволюция. Ние можем да проявим само една ограничена част от божествената си същност. Еволюцията е процес при който тази част става все по-голяма.

Въпросът за отрицателните качества си е за друга тема. Не мисля, че мога да го обясня. Те са резултат от несъвършенството, т.е. от това, че не можем да проявим божествената си същност в нейната пълнота.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудя се, не се ли спъваш в собствените си нагласи...

Я, пак обясни - от къде сме и за къде сме?

Ако сме родени от Съвършенството - как става така, че то изявява някаква недъгавост, която да започне бавно, упорито, но трудно да тече към него? То значи не е съвършенство.

Ако сме родени от друго, просто няма никакъв начин да съдържаме неговия потенциал.

Аз, ако съм продукт на тази твоя еволюция, значи много здраво съм объркал посоките. Със сигурност бих предпочел да съм камък, не човек, да не говорим за друго.

Вярно, няма как да не се гордея, че бидейки камък съм извършил толкова много добри дела, та кармата сетне ме е обърнала в плесен, ама...

Горкото човешко его... Как се пъне да се пъне...

Логика, красота, осенение свише... закостенелост.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудя се, не се ли спъваш в собствените си нагласи...

Я, пак обясни - от къде сме и за къде сме?

Ако сме родени от Съвършенството - как става така, че то изявява някаква недъгавост, която да започне бавно, упорито, но трудно да тече към него? То значи не е съвършенство.

Ако сме родени от друго, просто няма никакъв начин да съдържаме неговия потенциал.

...

Това вече съм го обяснявал толкова пъти, че взех да се съмнявам дали има смисъл да го правя отново. Думите в случая ми се струват безполезни. Съвършенството не изявява никаква недъгавост. Съвършенството нищо не изявява, ние го изявяваме в определена степен. Съвършенството просто е. Проявеният свят е резултат от взаимодействието между духа и материята, а не само от духа. Двете са едно само в пралайя, но през манвантарите са диференцирани. Единия полюс сам по себе си е неспособен да породи каквото и да било. Съзнанието поражда недъгавостта, вследствие на това, че не може да различи истината от илюзията, реалното от видимото. Съвършенството е във всеки от нас, но скрито зад илюзията, скрито зад покровите на материята, които съзнанието трябва да свали един по един, за да може светлината идваща от това съвършенство да заблести все по-ярко и по-ярко. Материалните обвивки, са тези, които затъмняват съвършенството и по този начин светлината му се проявява с примеси на тъмнина, повече или по-малко, в зависимост от това колко гъста е материята.

Написаното по-горе всъщност е доста непълно, а и думите не могат да изразят проблема съвсем точно, но мисля, че основната идея може да бъде доловена.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Имам проблем с концентрацията. Ше съм благодарен ,ако ми подскажете от къде да започна, а най-ок ако споделите личен опит.... М/у другото някой гледа ли интервюто с Джон Кехоу? Весел ден- Дидо

Линк към коментар
Share on other sites

На ваше място бих започнал с дишането.

Неговият ритъм, продължителност и дълбочина влияят непосредствено върху мисленето.

Дишането трябва да бъде плавно и да се правят максимум 10 вдишвания/издишвания в минута.

По време на медитация нормални са 1.5 - 2 - 3 вдишвания/издишвания в минута.

Практикувал съм много видове дишане. Подтвърждавам че Учителят в обем от само

двадесетина страници записани от брат Боян Боев е казал есенцията на въпроса:

Нещо от Учителя за дишането

От упражненията на йогите помагат стойка на глава и диамантената поза.

Идва лятото. Много е добро плуването в чиста река или езеро.

Морето носи по-ниски вибрации но също е хубаво, особено около изгрев.

След това медитацията в поза лотос върху пясъка с лице към морето

(трябва да се постели кърпа или др.) - е лесна и естествена.

Дишането трябва да се наблюдава докато стане продължително и остава

такова без усилие.

Може да се използва и стол или шезлонг. Важното е гърбът да е прав.

Когато сме направили един път добра медитация, следващите са по-лесни.

Желая ви успех.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

На ваше място бих започнал с дишането.

Неговият ритъм, продължителност и дълбочина влияят непосредствено върху мисленето.

Дишането трябва да бъде плавно и да се правят максимум 10 вдишвания/издишвания в минута.

По време на медитация нормални са 1.5 - 2 - 3 вдишвания/издишвания в минута.

Практикувал съм много видове дишане. Подтвърждавам че Учителят в обем от само

двадесетина страници записани от брат Боян Боев е казал есенцията на въпроса:

Нещо от Учителя за дишането

От упражненията на йогите помагат стойка на глава и диамантената поза.

Идва лятото. Много е добро плуването в чиста река или езеро.

Морето носи по-ниски вибрации но също е хубаво, особено около изгрев.

След това медитацията в поза лотос върху пясъка с лице към морето

(трябва да се постели кърпа или др.) - е лесна и естествена.

Дишането трябва да се наблюдава докато стане продължително и остава

такова без усилие.

Може да се използва и стол или шезлонг. Важното е гърбът да е прав.

Когато сме направили един път добра медитация, следващите са по-лесни.

Желая ви успех.

:yinyang:

Така е, Вальо.

Добре е, според мен, дишането да започне с продължителни издишвания, които да са дълбоки, сякаш товар пада от плещите на човек... Въпросните издишвания да са по-кратки по време, интензив и обем от вдишванията. За целта намирам за най-подходяща йога асаната "свещ" (Сарвангасана) DSC_5971.jpg

или повдигане на краката към тялото от лег.

За по-тежките може това повдигане да не е с изправени крака, а към тялото първо да се прибират коленете (описано е подробно в "петимата тибетци").

Вместо свещ, за по-тежките е добре просто да повдигат седалището така, че то да се окаже на по-високо ниво от гръдния кош.

За по-напредналите може и така:

DSC_5966.jpg

Целта на всичко това е да се детоксинира организма от така наречената "пикочна киселина". Добре е човек да си помогне, преди да се захване с дишането и асаните (упражненията), като очисти дебелото черво и пикочния мехур. Също е хубаво тези неща да се правят 1-2 часа преди хранене и 2 часа след хранене. Задължително е, ако въпросните практики не се правят в сред природата, помещението, където ще се практикува, да е добре проветрено. Сутрин е най-подходящо, тъй като въздухът е най-свеж и най-малко зъмърсен (за въздуха в големия град), освен това е и най-зареден "пранически" (енергийно).

Човек в ежедневието си, поради стреса и разпиляната концентрация, поради проблеми, строхове и пр., не диша правилно и най-вече не издишва изцяло токсичните газове, а те убиват живота.

Дори докато пише в интернет, дишането на човек "замира", утихва, поради това че е концентриран. Всеки може да се самонаблюдава и да анализира видовете си дишане през деня. Също така всики може ежесекундно да коригира и да "вкарва" дишането си в нормални граници, т.е. да не позволява то да затихва така, че това да лишава тялото и клетките му от кислород и да прави така, че въглеродния двуокис да остава вътре в тялото, неизхвърлен...

Добре е човек да наблюдава постоянно дихателния си процес, независимо от ежедневните си действия и грижи. Освен наблюдението е необходима и корекция върху вдишване и издишване. В края на краищата те бива да са еднакви по-размер - дълбоки и спокойни, да са затворен кръг, без паузи помежду си.

Чрез детоксидиращо дишане, която се нарича "крия пранаям" човек се отървава от токсините и успокоява своя ум, а от там и своя живот. С времето идва наслада, радост и Любов, като дишането по своето естество се хармонизира. В началото човек просто задава дадената дихателна програма и следи за нейното постоянно приложение. После това дишането (вдишване и издишване) се изравняват по естествен начин. Същите (вдишване и издишване) стават леки, а в същото време дълбоки и спокойни. Самият човек става лек и жизнерадостен.

В днешните времена, особено за тези който работят и живеят в големите гродове, тези неща са трудно приложими, но не и невъзможни. Ето защо се изисква повече внимание и повече работа.

Дишането е едно от най-важните звена в "машината човек". То намалява "огъня" - емоциите и емоционалните изблици, които приличат на бамби и успокойва "водата" - страста. Дишането вади дори от патогени, защото изчиства кръвта, а от там всичките телесни клетки, включае жлезите с вътрена секреция, се хармонират.

Остава да се опита и приложи. Да не се забравя - започва се с дълбоки и интензивни издишвания, които да са по-големи по време и обем от вдишванията. После това следвате тялото и усета си. Ако усещате, че напрежението е все още във вас - продължете, ако обаче усетите Мир и Покой - оставете на тялото само да изравни вдишването и издишването по естествен път, а пък вие в това време просто се наслаждавайте на Мира.

При депресивни състояния и липсата на живост е добре да се прави обратното - вдишването да е по-голямо по размер, време и обем от издишването, след което пак да се наблегне на издишването и после пък на вдишването, но най-вече се водете по усета за себе си и от постояния анализ на самонаблюдението на тялото и нещата вътре в него.:yinyang:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Имам проблем с концентрацията. Ше съм благодарен ,ако ми подскажете от къде да започна, а най-ок ако споделите личен опит.... М/у другото някой гледа ли интервюто с Джон Кехоу? Весел ден- Дидо

В какво точно се изразява проблема? Дай пример.

За да си концентриран, първо трябва да се освободиш от излишното напрежение в себе си, от стреса. Емоционално трябва да си спокоен и уравновесен. После трябва да освободиш съзнанието си от множеството мисли. Така енергията ти няма да се разпилява в различни посоки. Как можеш да се концентрираш, ако енергията и вниманието ти са разпилени? Как ще се концентрираш ако си уморен и нямаш достатъчно енергия, която да поддържа концентрацията ти? Значи първо се опитай да се отпуснеш физически, емоционално и мисловно. Постигни едно състояние на релаксираност и уравновесеност. Дишането също трябва да е бавно, равномерно и спокойно, т.е. без излишно напрягане. В началото не се притеснявай да дишаш по-бързо и по-дълбоко, ако изпитваш необходимост. След няколко вдишвания, когато дробовете и кръвта ти се наситят с кислород, тази необходимост ще отшуми и ще можеш да преминеш към по-бавен ритъм. Това за дишането го споменавам обаче само между другото. Същинската ти цел е постигането на спокойствие и равновесие – физическо, умствено и емоционално. В това състояние можеш да започнеш да упражняваш способността си за концентрация и търпението си, което също е свързано с нея. Просто си набележи към какво ще насочиш вниманието и мисълта си, и се опитвай да се изолираш от всички странични мисли. Ако се усетиш, че си се унесъл в някоя странична мисъл, (което често ще ти се случва в началото,) просто се върни към тази мисъл, върху която желаеш да си концентриран, без да отдаваш значение на това, че временно си се отклонил от нея. Вниманието ти трябва през цялото време да е будно. Това обаче също не се постига без практика и усилия. Приспиването на вниманието означава, че задължително ще допуснеш някоя странична мисъл и ще бъдеш унесен от нея. Концентрирането върху дадена мисъл трябва да се извършва без напрежение. Ако си постигнал емоционалното и мисловно спокойствие за което писах по-горе, това няма да е проблем. Напрежението е нужно, когато една мисъл трябва да си пробива път до съзнанието ти сред множество други мисли и емоции. Но ако последните липсват, утвърждаването на въпросната мисъл може да стане чрез спокойно и търпеливо изчакване тя да изплува на повърхността на съзнанието ти, като просто насочиш вниманието си към нея и го задържиш така за известно време. Нужна е практика.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...