Станимир

Ето пълния цитат, защото в книжката която цитираш доста са орязани нещата:

„В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? – Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат сбогом от този свят, а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена!“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика: „Не мисли зло“, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него.“

„В окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? – Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо – предпочита добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – добрите.“

Силите в природата

Ето пълния цитат, защото в книжката която цитираш доста са орязани нещата:

„В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? – Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат сбогом от този свят, а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена!“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика: „Не мисли зло“, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него.“

„В окултизма на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? – Ще я поясня: ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо – предпочита добрите; когато иска да изкорени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда – добрите.“

Силите в природата

Не знам колко пъти може един участник да гласува за деня, но предлагам тази бройка да бъде намалена на 1. Това ще е от полза най-вече за гласуващите. Лесно е да си щедър когато имаш много, затова смятам едно подобно допълнително ограничаване за разумно. Мисля, че така оценяващите ще бъдат по-отговорни при избора си.

Положителното оценяване (така както е в момента) си има своите плюсове и минуси. Сега няма да ги коментирам. Ще кажа няколко думи за отрицателното оценяване (тъй като съществува възможност за вмъкване и на такава опция), към което определено съм против. Докато чрез положителното оценяване, без значение дали е обективно или не, се пренася положителна енергия, то при отрицателното оценяване нещата не стоят така. Освен това смятам, че елементарната коректност изисква, когато даваме оценка за нещо и особено ако тази оценка е негативна, да се обосновем. Системата за оценяване не дава такава възможност. Който не е съгласен с нещо в някое мнение може да напише мнение в което да изрази и мотивира несъгласието си, но просто ей така да поставя отрицателни оценки...

Не знам колко пъти може един участник да гласува за деня, но предлагам тази бройка да бъде намалена на 1. Това ще е от полза най-вече за гласуващите. Лесно е да си щедър когато имаш много, затова смятам едно подобно допълнително ограничаване за разумно. Мисля, че така оценяващите ще бъдат по-отговорни при избора си.

Ще я бъде ли България... не знам. Времената са решаващи за целия свят, не само за България. Българите нямаме духовна основа. Ако имахме, нямаше да си задаваме подобни въпроси. Ще направя сравнение с човека: егоистът се притеснява за съществуването си, докато духовния човек знае, че живота му в това тяло е само малка част от истинския му живот. Той не се опитва да оцелее, защото земния живот не може да бъде задържан вечно. Вместо това той се стреми към духовното, и нетленното. Само то ще остане във вечността и то е това, което ще му осигури безсмъртие. Принципите са едни и същи без значение дали става въпрос за хора или за държави. Не можем да обвиняваме друг човек, за това че нещо в живота ни не е наред. По същия начин, не можем да обвиняваме и други етноси, за проблемите си. Много се говори за величието и избраността на българския народ, но се забравя, че животите на великите личности почти винаги са преминавали в страдание и себеотрицание. Коя велика личност си е задавала въпроса: ще ме бъде ли? Духовността не може да умре. Ако в България има поне нещо мъничко духовно, то въпросът на темата се обезсмисля. А земното – то си се ражда и умира, и това никой не може да промени.

Молитвата е нещо конкретно и реално. Защо да се тормозим с въпроси каква не трябва да бъде молитвата, когато имаме толкова примери на истинска молитва? Всеки има право на желания. Дали ще са материални или духовни, за нас или за другите, глупави или разумни, реални или утопични, ако това е, което човек желае и искрено помоли, Бог или каквато и да е друга сила в която вярва, да ги изпълни, то тази молитва е истинска. Единственото условие да бъде молитвата истинска, според мене е, отправящият я да вярва, че действително желае това, за което се моли.

Положителното оценяване (така както е в момента) си има своите плюсове и минуси. Сега няма да ги коментирам. Ще кажа няколко думи за отрицателното оценяване (тъй като съществува възможност за вмъкване и на такава опция), към което определено съм против. Докато чрез положителното оценяване, без значение дали е обективно или не, се пренася положителна енергия, то при отрицателното оценяване нещата не стоят така. Освен това смятам, че елементарната коректност изисква, когато даваме оценка за нещо и особено ако тази оценка е негативна, да се обосновем. Системата за оценяване не дава такава възможност. Който не е съгласен с нещо в някое мнение може да напише мнение в което да изрази и мотивира несъгласието си, но просто ей така да поставя отрицателни оценки...

В притчата все пак се казва, че човекът докато седи във вглъбение „мисли за немисленето“. Т.е. пак имаме мислене, но това не е обикновеното човешко мислене. То се извършва без посредничеството на мозъка, а човек използва директно менталното си тяло. Мозъчното мислене е бавно и ограничено. Човек се замисля, умува, докато без посредничеството на мозъка, в който реално не се извършва мисловен процес, мисленето е мигновено, проникващо дълбоко в същността на нещата, освободено от личностните ограничения и желания. Човек не си казва: „аз не мога да мисля“, или „аз това не го знам“, „аз това не мога да разбера“, „това е прекалено трудно за разбиране“ – всичко това са резултати от мозъка и от нисшето аз. Освободена от последните човешката мисъл може да действа необременена от ненужните психически наслагвания.

Да, що се отнася до възпитанието. Разглезените деца обаче не са сред най-често проявяващите насилие. Обикновено насилниците (не само децата) в определен момент от живота си са били обект на насилие. Насилието е начин да компенсират случилото се на самите тях. Разглезените деца не обичат да им се противопоставят. Те няма да извършат насилие над някого, освен ако нямат други, по-силни приятели зад гърба си (обикновено от тези, чиито родители са строги и авторитарни). Другият вариант за разглезените деца е да изберат много по-слаба от тях жертва, така че отново да не се стигне до противопоставяне.