Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Родителски стилове


Recommended Posts

Авторитетен стил

Това е оптималният стил на възпитание! Единственият оптимален! Здравият родителски стил!

Родителите обичат детето безусловно! Но в същото време поставят разумни норми, стандарти и цели, които детето спазва. Когато е нужно, родителите прилагат адекватни, пропорционални на простъпките на децата наказания, но с много обич, разговор и безусловно приемане на личността на детето! Наказва се постъпката, а не личността - но с обич и прегръдка, с обяснение и благост, с мярка и доброта! В децата се залагат самоувереност, естествена свързаност с Любовта, Мъдростта и Волята на живота, асертивност и здрав егоизъм, нужен в живота.

Непредсказуемост и отхвърляне

Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Често нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност. като резултат в детето (което дете живее като несъзнавано във възрастния индивид) се залагат убежденията/ чувствата: "Аз съм изолиран и самотен, неприеман от хората! Лишен съм от внимание, грижа, обич, разбиране, подкрепа! Той/ тя ще ме изостави! Аз съм дефектен, некачествен, некадърен! Не си вярвам (неувереност)! Не вярвам на хората! " Параноично тревожно мислене и поведение.

Свръхпротективност

Родителите се вкопчват в децата, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощен! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него/ нея до мен! Аз съм зависим от другите! "

Глезене/ всепозволяване

На детето се позволява всичко. Няма ясни стандарти, правила и норми. както и при свръхзащитния стил, детето не е научено да посреща трудностите и да се справя с тях. Не е научено на приемане на друго мнение и кооперация. Залаганите базисни несъзнавани когнитивни убеждения са "Аз съм най-важният! Чуждото мнение и добруване не ме интересуват! Всички са ми длъжни - хората и животът!". Води до базисен нарцисизъм, който ако бъде филтриран през борбен личностов стил резултира в доминиращо, налагащо поведение, а филтриран през пасивно/ отбягващ личностов стил води до отбягващо трудностите поведение.

Свръхпротективност + глезене - води до отбягващ трудностите личностов стил, емоционална инфантилност/ незрялост.

Обуславящо възнаграждаващ стил

Родителите дават обич на децата само след като те са изпълнили изискванията им. Липсва безусловната любов! "Ако не си изядеш супичката, мама няма да те обича повече...!" Залага убежденията: "Моята личност няма значение! Другите са важни и трябва да ги задоволя! Мнението на хората е важното и моето щастие зависи от него! Аз съм жертва на хората и живота! Аз съм изтривалка за другите! Никой не ме разбира и уважава! Отхвърлен съм, необичан съм! Аз не се обичам и приемам! " Обикновено залага тенденции за депресивност.

Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ стил

Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости...

................................................

Нека коментираме - с примери от нашите семейства, от собствените си ранни години, от възпитанието на децата ни, от наблюдение и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 1 year later...

Останах с убеждението че глезенето на едно дете е най-опасно за неговата психика.

До какви последствия може да доведе този стил на възпитание в по-късна възраст?

Link to comment
Share on other sites

Ако обичаш детето, ще намериш начин и път към него. Разбира се, не става с глезене или със заповеди, забрани и награди. Американската постановка "ще ти дам пет долара ако окосиш тревата" за мене не е приемлива. Аз като детето беше малко, четях много за възпитанието на детето, не за да ми кажат какво да правя, а защото ми беше интересно . Между другото ето какво казва един психолог:hypocrite.gif

Малкия Джони отива за първи ден на детска грдина и вижда там една счупена играчка. Той пита:

"Кой е счупил тази играчка?"

Учителката, която е психолог, вижда, че детето всъщност не се интересува кой е счупил играчката. То иска да знае какво се случва с тези, които чупят играчки? И какво евентуално би му се случило на него, ако счупи играчка. Това в действителност се крие зад въпроса на Джони. Учителката му отговаря:

"Не се притеснявай, това може да се случи. Играчките понякога се чупят".

По-нататък Джони вижда рисунки на децата, закачени на стената, заглежда се и пита:

"Кой е нарисувал тази грозна картина?" Отново Джони не иска да каже, че картината е грозна. Той иска да знае дали тук ще се изисква от него да рисува хубаво? И какво ще стане, ако той не рисува хубаво. Госпожата му казва:

"Тук не е задължително да рисуваш хубави картини. Ако искаш, може да нарисуваш и грозни".hypocrite.gif

Та такива работи. Ех, кога ли ще ги стигнем американците...

Link to comment
Share on other sites

Здравейте!

Върти ми се из главата да напиша няколко реда по въпроса за типовете майки и бащи, родителските стилове, семейните взаимоотношения и т.н. Американците наистина са трудни за стигане - много напред в психологията са. От друга страна, начинът им на живот и мислене според мен въобще не е за стигане... както и семейните им взаимоотношения.

Link to comment
Share on other sites

Хубава тема!

Интересно дали дете, порастнало под влиянието на определен родителски стил на възпитание след време ще приложи същия този стил на своите собствени деца независимо от това, че е усетило на свой гръб доста негативни ефекти от цялата работа?

Още по- интересно е какви фактори си взаимодействат при оформянето на характера и какво определя тежестта на всеки фактор. Няма съмнение, че ролята на родителите е наистина голяма, но все пак дали не би могло всичко да бъде препрограмирано? И какви сили биха подтикнали човек да тръгне по този път.

В крайна сметка всеки попада в някаква среда, на някакви родители, приятели.....и детето е като една празна торба...всеки хвърля по нещо вътре....но дали всичко което е хвърлено вътре влиза или има нещо като филтър?....и от какво зависи формирането на този филтър (родителско поведение или гени или пък нещо друго?)

Link to comment
Share on other sites

Хубава тема!

Интересно дали дете, порастнало под влиянието на определен родителски стил на възпитание след време ще приложи същия този стил на своите собствени деца независимо от това, че е усетило на свой гръб доста негативни ефекти от цялата работа?

Още по- интересно е какви фактори си взаимодействат при оформянето на характера и какво определя тежестта на всеки фактор. Няма съмнение, че ролята на родителите е наистина голяма, но все пак дали не би могло всичко да бъде препрограмирано? И какви сили биха подтикнали човек да тръгне по този път.

В крайна сметка всеки попада в някаква среда, на някакви родители, приятели.....и детето е като една празна торба...всеки хвърля по нещо вътре....но дали всичко което е хвърлено вътре влиза или има нещо като филтър?....и от какво зависи формирането на този филтър (родителско поведение или гени или пък нещо друго?)

Лично аз съм изцяло съгласна с доктор Бенджамин Спок и всичко, което той казва за отношенията дете-родител, и за възпитанието.Той казва, че възпитанието на детето не е дресировка и че малкото дете е личност, която трябва да се уважава. Навсякъде срещам майки и бащи, които се отнасят с малкото дете като с куче за дресировка: Пешо, ела тука! Чуваш ли бе Пешо? Остави това, не пипай онова--thumbdown.gif Буквално не му дават да пристъпи и една крачка.Постоянно го изтупват и оправят, сякаш е някаква кукла: "не се пипай с тия ръце. Виж на какво се направи..." И гледаш, то наистина е облечено като кукла, но...59.gif Какво казва д-р Спок? Той казва определете на детето едни дрехи за игра, и го оставете да прави каквото иска, да ходи където иска, като разбира се, го наблюдавате. Оставете го да се цапа, да джапа в локвите, да се катери, да се търкаля...Иначе ако се пази да пипне тука или там, то ще си запази дрехите, но няма да порасне добър човек.

Като цяло ако семейната среда не е добра, ако има напрежение и неразбирателство, това влияе на децата и те не слушат. От това стават злояди и не слушат.

Link to comment
Share on other sites

Ще започна с моите методи на възпитание,които не са идеалните.

Моят стил на възпитание беше авторитарен+глезене отвреме-навреме.Отвреме-навреме се намесваха и хора,опитващи се да прилагат други стилове,което имаше неприятни последици.

При отглеждането на бебето ми помагаха съветите от книгата на проф.Братанов и съседката-педиатър с голям стаж и 2 големи деца.Д-р Спок не ми допадна.

Казват,че детето е лицето на семейството-не се срамувам от лицето си!(Казвам лицето си,защото възпитавах детето сама,поради ред причини...)

Безпокои ме увеличената детска престъпност,проявите на жестокост,граничеща със садизъм.Аз предполагам,че в 90% от случаите вината може да се търси в домашното възпитание,по-точно в глезенето и всепозволяването.Вярно ли е моето предположение?

Link to comment
Share on other sites

Безпокои ме увеличената детска престъпност,проявите на жестокост,граничеща със садизъм.Аз предполагам,че в 90% от случаите вината може да се търси в домашното възпитание,по-точно в глезенето и всепозволяването.Вярно ли е моето предположение?

Да, що се отнася до възпитанието. Разглезените деца обаче не са сред най-често проявяващите насилие. Обикновено насилниците (не само децата) в определен момент от живота си са били обект на насилие. Насилието е начин да компенсират случилото се на самите тях. Разглезените деца не обичат да им се противопоставят. Те няма да извършат насилие над някого, освен ако нямат други, по-силни приятели зад гърба си (обикновено от тези, чиито родители са строги и авторитарни). Другият вариант за разглезените деца е да изберат много по-слаба от тях жертва, така че отново да не се стигне до противопоставяне.

Link to comment
Share on other sites

Ще започна с моите методи на възпитание,които не са идеалните.

Моят стил на възпитание беше авторитарен+глезене отвреме-навреме.Отвреме-навреме се намесваха и хора,опитващи се да прилагат други стилове,което имаше неприятни последици.

При отглеждането на бебето ми помагаха съветите от книгата на проф.Братанов и съседката-педиатър с голям стаж и 2 големи деца.Д-р Спок не ми допадна.

Казват,че детето е лицето на семейството-не се срамувам от лицето си!(Казвам лицето си,защото възпитавах детето сама,поради ред причини...)

Безпокои ме увеличената детска престъпност,проявите на жестокост,граничеща със садизъм.Аз предполагам,че в 90% от случаите вината може да се търси в домашното възпитание,по-точно в глезенето и всепозволяването.Вярно ли е моето предположение?

Допуснала съм грешка-стилът който съм прилагала не е авторитарен,а авторитетен.Моля за извинение!

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...

Ровичках се из форума от зад напред и тази тема ми създаде впечатление. Макар да е стара, ще дам и аз мнението си.

 

Майка ми отговаря на всички модели, описани в първото мнение, като най-често доминира свръхпротективност и непредсказуемост-отхвърляне. Ето няколко примера:

 

- Почти всеки ден, особено през зимата, не беше съгласна какво съм облякъл, преди да тръгна на училище, и ме караше да обличам определени якета-грейки, за да е сигурна, че няма да настина. Имах чувството че не ме облича, а ме бронира.

- Винаги настояваше да купува обувки заедно с мен, и така докъм 21-годишна възраст - често не беше съгласна с избора ми на маратонки/гуменки и купувахме това, което тя реши(един ден не сдържах агресията си и й казах колко много ме дразни с това).

- Чистеше ми стаята, без да предупреди и без да иска мнението ми по въпроса - понякога буквално нахлуваше и започваше да чисти, докато аз съм вътре и чета книга или подготвям някой урок за училище - за мен тя всъщност изкореняваше злото от стаята ми, а не я чистеше

- Веднъж, когато бях малък, може би на 5-6 години, тя не ми говореше в продължение на няколко дена - беше ми сърдита за нещо, но така и не разбрах за какво

- Мешала се е и все още се меша или се опитва да  се меша в плановете ми

- Сравнявала ме е с други деца.

 

Колкото до баща ми - той е по-скоро непредсказуемост-отхвърляне - понякога се държи нормално - спокоен е, но е склонен да избухне и за най-малкото нещо. В един момент е спокоен, после избухва и увиква мен и майка ми, сякаш сме му виновни за нещо. Не е властен, а точно обратното - държи се като момче, което иска да се грижат за него. По-конкретни значими изживявания, свързани с него не мога да изброя - киха като атомна бомба; квичи като бебе, когато се удари без да иска, дори и да е леко, внезапно преминава в режим ''увикай всички". Чувствам се чужд за него.

Edited by San D
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...