Станимир

Да напомня: "Блажени нищите духом; защото тяхно е царството небесно". (Матей 5).
"Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах."
Ясно е, че думата "богат" е употребена два пъти с различен смисъл вложен в нея. Едното значение е положително, а другото - отрицателно. Също и за думата "беден".
Богатите, които не са богати, т.е. богатството им не е истинско, а се ограничава само до този свят. Въпрос на време е това богатство да бъде загубено. Това не е задължително да са само пари или пък слава, или връзки, или някаква даваща предимство в живота информация. Може да е всичко, което си мислим, че притежаваме, но в действителност то има стойност само за живота ни като конкретната настояща личност. В противовес на посочените има качества и способности, знания, отношение към света, към живота и към живите същества, които не се губят, а растат и се развиват във вечността. И тези последните представляват истинското богатство в човека. 
Сиромасите или нищите духом, не са тези, които нямат, но са тези, които търсят, които се стремят да порастнат, защото знаят, че по отношение на Бог всички са деца и всички са бедни. Това са хората с висок идеал, които се стремят към този идеал, защото осъзнават, че все има много още какво да направят, да научат и да постигнат.

Всъщност в беседата е представено триединството. Нито един от трите ипостаса не може да се разглежда отделно сам за себе си. Отец без Природата е просто една абстрактна сила без форма и проявление. Без тази спояваща и задвижваща сила пък Природата е нищо. Дори не е и материя. Двете обединени в Сина дават проявените разум, воля, съзнание. Христос - това е постижимото за човека, защото Майката и Бащата винаги ще си останат трансцендентални.

Същото може да се каже за душата/висшия аз. Тя също се "храни" от всяко добро дело или мисъл и расте по този начин. Опитът бива асимилиран и става част от нея. 
Това е естествен процес. 
Користта предполага да се извлече полза за нечия чужда сметка. Иначе да не се търси полза от действията е глупост. Идеята обаче е тази полза да е по възможност за всички. Също така самото разбиране за това в какво се изразява ползата, би трябвало да се развива. . 

Всъщност в беседата е представено триединството. Нито един от трите ипостаса не може да се разглежда отделно сам за себе си. Отец без Природата е просто една абстрактна сила без форма и проявление. Без тази спояваща и задвижваща сила пък Природата е нищо. Дори не е и материя. Двете обединени в Сина дават проявените разум, воля, съзнание. Христос - това е постижимото за човека, защото Майката и Бащата винаги ще си останат трансцендентални.

Същото може да се каже за душата/висшия аз. Тя също се "храни" от всяко добро дело или мисъл и расте по този начин. Опитът бива асимилиран и става част от нея. 
Това е естествен процес. 
Користта предполага да се извлече полза за нечия чужда сметка. Иначе да не се търси полза от действията е глупост. Идеята обаче е тази полза да е по възможност за всички. Също така самото разбиране за това в какво се изразява ползата, би трябвало да се развива. . 

Щом говорим за първо, второ, трето и т.н. трябва да имаме някакъв ограничен период от време, т.е. да имаме начало. Кога е това начало? Наскоро четох две беседи от Б. Дуно и в двете споменаваше, че първа е кокошката. От едната беседа имаше цитат по-рано в тази тема. С това Учителя иска да каже, че всичко започва от разума. Неразумното не може да роди нищо разумно. Винаги първа е причината, а след това следствието - това е принцип, но тука поставяме ограничение във разглеждания времеви период; обаче самата верига от причини и следствия е безкрайна. В абсолютен смисъл яйцето и кокошката са фази от едно и също нещо, те не са две различни неща.

Няма дълг - има равновесие. Законът за равновесието е основен във всички светове. Цялата тема може да се преразгледа като вместо да се търси някакво издължаване, се потърси балансът, солидарността, хармонията...
Ако търсиш от някого да ти се издължава, то това за мен най-малкото означава, че не го чустваш близък. Т.е. ако се разглежда божествения свят, то там би следвало на всички да се гледа като на братя. Тук на земята си мисля, че даването трябва да е според необходимостта и възможностите. 
Кармата често се разглежда като дълг, но тя по-скоро е като камък, който носиш със себе си - камък, към който си се привързал дотолкова, че го имаш като част от себе си и не искаш да оставиш. Кармата изисква преди всичко промяна в нас и в отношението ни към света, а не издължаване. Например всеки наш лош навик - какво има за издължаване? Трябва просто той да се остави, да се излезе от утвърдения модел.
В цитирания текст, някак си авторката се опитва да мине много леко. "Аз не дължа нищо на никого и на мен никой нищо не ми дължи", т.е. имаме желание за свобода и необвързаност - просто една заявка. Но проблемът правилните отношения в групата си остава - реално няма отговор на въпроса, как да бъдат постигнати тези правилни отношения.
 

Е да. Но и интелектуалното разбиране не е достатъчно. Трябва да го усещаш дълбоко в себе си, предполагам. 
 

Тук "човешката любов" не се ограничава само до сексуалните влечения и отношения. Всичко, което човек прави, желае или харесва заради себе си - заради себе си като личност отделена от Бог и от другите хора, - е "човешко". Поставям "човешко" в кавички, защото аз лично предпочитам да отнасям човешкото до разумното, до душата, до хората в седмата раса, когато ще сме завършени като човеци, ... но в случая ще приема значението на думата, което е вложено в беседата. Ясно е, че така написаното е доста висока летва, която за повечето е нещо непосилно. По-скоро е дадено като един идеал по който да се водим, за който да мислим и постепенно да превъплътим в живота. Но да не се лъжем - доста далеч сме от този идеал.

Според мен не е отчаянието, което води до изблик на сила. Причината е в съпътстващото ограничение, в това, че човек е притиснат до стената и няма накъде повече да отстъпва. Страхът също дава сила. В тези случаи обаче силата е хаотична, груба, има и странични последствия... 
За усилване на психиката като резултат от отчаянието не мисля, че може да се говори. Да, след като преживее една критична ситуация, човек натрупва опитност, но как това ще се отрази на психиката му, зависи от много други фактори. 

Вникването , разбирането нечия гледна точка е в полза на вникващия . Това е разширение на съзнанието , за което има друга тема .
Способноста за вникване в нечия чужда гледна точка е основна способност за разбиране , Всички го имаме ,без значенис кво си говорим и може да се влияе от егото като защита . Споделянето е друго , по различно . То е повече присъединяване или присъствие и може да бъде следствие на разбирането .
 
Недоволството е движещото моторче на низшия ,,Аз" .Казвам това , защото наблюдавам хора в различни случаи или възрасти , мотивирани от съвсем други неща . Значи мнозина работят за по висши идеали .

Това, което човек е към всеки един момент, рано или късно ще се промени. Да си доволен, в контекста в който е зададена темата, за мен означава да приемеш настоящето, условията такива, каквито са. Но да ги задържиш непроменени завинаги - не можеш. И ако не се постараеш да ги направиш по-добри, те най-вероятно ще се влошат. 

За мен мисълта е по-скоро възможност. Само разумният избор и разумното действие водят до свободата. Неразумният човек не знае какво бъдеще създава с избора си. Разумният също е ограничен от последствията, но ги направлява сам в далеч по-голяма степен. Особено тези последствия отнасящи се до собственото му бъдеще. 
Августин казва същото, защото доброто е разумно. Правилните действия, мисли, намерения и др. в будизма водещи до освобождение представят отново същата идея. 

Това, което човек е към всеки един момент, рано или късно ще се промени. Да си доволен, в контекста в който е зададена темата, за мен означава да приемеш настоящето, условията такива, каквито са. Но да ги задържиш непроменени завинаги - не можеш. И ако не се постараеш да ги направиш по-добри, те най-вероятно ще се влошат. 

Как, ако същността не съдържа светлината в себе си, ще се прояви като светлина? Така, както аз виждам нещата, в сянката светлината е ограничена, редуцирана, непълна. По същият начин Бог е в светлината в един ограничен вид. Същността, непроявеното винаги трябва да се ограничи, за да се прояви във форма. 

Нищо не пречи да са и вътрешни субективни проекции в умовете ни. 
Човекът е като магнит. Може да се свърже и с двата полюса и да почерпи силите съответстващи на всеки от тях. И отговорността си е само негова. 
Думата "егрегори" не я ползвам. Но да вземем за пример една група от хора, която в недоволството си от някаква причина, което недоволство е подсилено и от склонност към омраза, извършва метеж. Вероятно нито един отделен човек от тази група няма да извърши сам нещо подобно, но увлечен в общия поток, той извършва непривични за него неща. Може да се прояви и жестокост, която иначе е била само латентна, прагът на разумност и отговорност може съвсем да паднат и т.н. и т.н. Това си е реална сила, която се получава след като си се включил в съответния поток. Тези центрове на сила не съществуват единствено в отделния човек, а си имат и планетарни аналози. Или по-скоро планетарните са оригиналните. Помисли за аналогията между човек и планетата.

Нищо не пречи да са и вътрешни субективни проекции в умовете ни. 
Човекът е като магнит. Може да се свърже и с двата полюса и да почерпи силите съответстващи на всеки от тях. И отговорността си е само негова. 
Думата "егрегори" не я ползвам. Но да вземем за пример една група от хора, която в недоволството си от някаква причина, което недоволство е подсилено и от склонност към омраза, извършва метеж. Вероятно нито един отделен човек от тази група няма да извърши сам нещо подобно, но увлечен в общия поток, той извършва непривични за него неща. Може да се прояви и жестокост, която иначе е била само латентна, прагът на разумност и отговорност може съвсем да паднат и т.н. и т.н. Това си е реална сила, която се получава след като си се включил в съответния поток. Тези центрове на сила не съществуват единствено в отделния човек, а си имат и планетарни аналози. Или по-скоро планетарните са оригиналните. Помисли за аналогията между човек и планетата.

Здравей. Мисля, че статията е Звучащата Кабала. ....
На мен на пръв поглед ми направиха впечатление някои моменти от статията Хармонията на Питагор. Символика на числата и днес ще гледам да я прочета по-внимателно.
 

Еее, Станимире, просто супер яко се изкефих на предния ти пост!
Виж нещо, което поне на мен много ми хареса. Цикъл с осмица 1/15, 1/23, 1/39, 1/53,...
 
П.п.  моделът с триъгълниците и "сърцевината" се ползва при стоманените въжета (тип сърцевина WSC)

Може би има някаква връзка с това.
Иначе за числото 19: то може да се представи като пет квадрата 1х1, 2х2, 3х3, 2х2 и 1х1, които подредени в този ред образуват октоедър със страна три. Той съдържа осем триъгълника със страна 3, т.е. числото на всеки е 6. 6х8 е 48 плюс централната точка - 49.
19 е и 3+4+5+4+3, което образува правилен шестоъгълник

който може да се раздели на шест триъгълника от три точки плюс една централна точка. Ако подредим 3, 6 и 1 в този ред ще получим 361, което е 19х19.
19 може да се представи като 3х4+3+4 или 12+7. Също, ако използваме цифрите от които се състои: 1х9+1+9. За тези числа може да се каже много.
Числото на триъгълник със страна 19 (виж тук) е 190. А реципрочната сума от числата на триъгълниците със страна от 1 до 19 е 1.9. Т.е. 1/1 + 1/3 + 1/6 +1/10 + 1/15 +1/21 +1/28 +1/36 +1/45 +1/55 +1/66 +1/78 +1/91 +1/105 +1/120 +1/136 + 1/153 +1/171 +1/190 = 1.9.
И накрая, картата таро отговаряща на 19 е Слънцето:

 
 

Наскоро се "сблъсках" с категоричното и, според мен, малко пренебрежително "омаловажаване" на 4 за сметка на 3. Паралелно почти, участвах и в друга интересна дискусия за 7, а пък 7=3+4, и така ми изникна желанието да си попиша за числата. 
0-та е сравнително нова цифра.
История на цифрите. В статията добре е описано как са стигнали до Европа. Веселата история за 0та, на мен поне ми звучи като анекдот, но е тази, че до 6ти век при търгуването в региона на Индия и Китай са използвали камъчета за отбелязване на количества. Възникналата нужда да се опише и края на сделката, когато количествата камъчета вече са изчистени, породила и нуждата от цифра(знак), с които да се отбележи това "зануляване на сметката". Така на някой му хрумнало да отбележат това с формата на дупката в пясъка, останала от камъчетото.
Както и да е, в началото на 6ти век, забравих му името на индийския мислител, не само че въвежда и 0-та, ами и отрицателните числа, с които в търговията започва завеждането и на балансите и дълговете, а така  се засилва (интензифицира) и търговския поток от стоки. В по-нататъшната си работа, този изключителен мислител, въвежда и дробите, както и коренуването и кваддратните уравнения. И това през 6ти век!!! А в Европа, през арабите (както може да се проследи от цитираната статия по-горе) и Фибоначи във Флоренция, въвеждането на "арабските" цифри става чак около 1226 г.
Е, както е казал Хераклит- "Всичко тече, всичко се променя", та и системата на 10-те цифри силно е повлияла развитието не само на общ.живот, но и езотериката. За окултното не знам, иначе нямаше да е окултно, ако го знаех хихих.
И така 0-та, като продължение на символизма на кръга, вече е заредена със смисъла на Абсолюта, на Вечното, на Трансцендентното, на Източника, от който идва силата за проявлението.
Тука вече, подчертавам,  започвам с мойте си интерпретации, така както на мен си ми се хармонизират цифрите. Подчертавам го, за да помоля неразумните за етичност, а за разумните те си знаят.
От 0-та се проявява 1-цата. Единното, монолитният поток.
В сетивния ни свят 1 винаги се проявява в дуална форма. 1 винаги се цепи на 2. За това 2=1+1, защото в същността си е двата потока на проявеното 1.
Това, което е проявата на Субекта, формирането на Наблюдателя, е в дуалната решетка (2) да се "роди" отново 1цата. Това е 1 по средата 1 от другата страна 1. Или 3=1+1+1, което си е 2+1.
Да, но 4 е 2+2, както и 2х2, а двойката освен полярност е и майката и бащата. 
........

Добрата молитва.
Благославяй, душе моя, Господа.
Размишление:
За въдворяване на пълната Божия Любов между всички братя и сестри по лицето на Земята.
За въдворяване единството на Духа.
За възцаряване между нас на Истината в нейната пълнота.
Да изпълни Господ всички Свои добри намерения, които отначало е предопределил според Своето благоволение.
Да бъдем всички верни на призванието си, да изпълним благата Му Воля с всичкото си сърце.
Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Да възлюбим всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа.
 
Съборно слово: Големец и слуга - 24 август 1920 г.
Пътят на живота.
Ще се развеселя.
„Отче наш"

Благодаря!
 
Големец и слуга 

Не. Различията за мен не могат да са същностни, колкото и големи да са. Така или иначе същността на всяко същество е Бог - но това е май за друга тема.

Не. Различията за мен не могат да са същностни, колкото и големи да са. Така или иначе същността на всяко същество е Бог - но това е май за друга тема.