helen

В книгата на Георги Стойчев "Паневритмията - мъдрост - философия - откровение" на стр. 40-41 пише следното:

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.
Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.
Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.
Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

Трябва да ви разочаровам.Имало е подобни опити и преди /за съвместен духовен живот/,но са се проваляли.Нивото на съзнание на почти всеки от нас не е такова,че да е възможно такова селище.Ако има някакви ''успешни ''модели по света ,те са в голяма степен авторитарни.И хората в такива селища са в тях повече заради някаква духовна закрила от духовния лидер /поне така си мислят/.
Ако не ми вярвате,че е трудо осъществима такава идея в нашите среди,проследете безпристрастно живота на някоя по-голяма Братска група на Рила и отношенията в нея.Понякога има спорове дори и за такива дребни неща като измиване на приборите след закуска,кой да сготви ,кой да остане в лагера...Ние си носим отношенията ''от света'' и няма как в едно такова селище да се преобразим изведнъж.А някои от ''светските''желания са дълбоко в нас ,ние се правим ,че те не съществуват ,те ''изплуват'' и ''събрят'' духовния проект.
Кратки лагери в по-малки групи може би са по-реалистични.
Моят анализ е за групи над 12 човека.При по-малки групи хармонията може да се постигне по-лесно.Но тогава няма да е село ,а ...махала.

Някой ми разказа, че чел в Изгревите, как учениците на Учителя отишли да му се оплакват, че минала една каруца и смутила концентрацията им по време на Паневритмия.

Учителят отговорил, че тази каруца изобщо не би случайна, и нейната цел е била точно такава: да провери дали те са концентрирани или не.



Лесно е да играеш на някоя хубава полянка, на която всички са усмихнати и мислят като теб.
Но ако е пълно с хора с фотоапарати и камери, и такива които коментрират докато играеш, е много трудно.

От няколко години ми се върти едно усещане:

Имам чувството, че в този процес ще изиграят някаква роля българите, които живеят в Бесарабия и западните покрайнини.

Имала съм контакти с бесарабски българи и ми направи впечатление колко обичат България.

Преди и аз много се притеснявах дали няма да изчезнем като нация, но не знам защо вече изобщо не ме занимава този проблем.
Напълно вярвам, че каквото и да става то е само за добро.

Как ме заболя сърцето, когато един човек си изхвърли фаса в едно езеро в Пирин, мисля, че се казваше "Окото"

Мисля, че най-трудно е да се осъзнае.

Как ме заболя сърцето, когато един човек си изхвърли фаса в едно езеро в Пирин, мисля, че се казваше "Окото"

Преди около 20 години коментирахме с Геро ,че упражненията от беседите на Учителя трябва да бъдат систематизирани, издадени в отделна книга и заснети,защото те не са по-малко важни от Паневритмията.Особено през зимата,когато свити в жилищата си ,трудно можем да играем Паневритмия/ А и тя тогава само се учи./.Допълнителна причина са и нарастващият брой болни хора. Един спор ''роди''идеята за книгата"'Окултни упражнения''/След това те се събраха с помощта на много братски групи/. Изминаха около десет години на молби ,призиви,съгласувания ,показвания ,пробни снимки и т. н., за да се създаде и учебния филм ''Упражнения за духа и тялото''./Молбите и призивите ги има и в този форум/ Бих искал да благодаря на всички ,които го създадоха и по този начин сбъднаха мечтата ни. Днес искам да поставя началото на кампанията ''Да подарим видео с упражнения на Учителя''.Нека подарим на близки хора или на някои ,които имат нужда от лечение с упражнения, учебния филм ''Упражнения за духа и тялото''.Знам ,че някои ще се ''втурнат'' да го копират.Призовавам ги да не го правят.Не само заради авторското право ,а и заради възможността да финансираме и други подобни проекти.Има още упражнения ,които не са заснети.

Извор на живота е любовта.Любовта носи пълния живот.Животът става реален , когато човек познае любовта.

Животът става реален, когато човек познае любовта.

Ако човек не разбере любовта, не може да разбере и живота.Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.Ако не разбара времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

Най великото нещо извън любовта е животът.Животът е плод на любовта.Но любовта и животът не са едно и също нещо.

В живота постоянно се извършват два процеса:единият процес е процес на съграждане, а другият процес на рушене.В любовта тези два процеса не съществуват.Тя е нещо чисто и единно.В живота обаче има диференциране.

Живот без любов няма никакъв смисъл.Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

Живота не може да се прояви без обич.Живот без обич няма.Първият път, по който животът тръгва, е обичта.За да покажеш, че живееш трябва да обичаш.Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат.

Живот "Учителят говори" Беинса Дуно

С мир (от "смирение")
При мир (от "примирение")

При мира съм, но още не съм с него. Виждам го, но все още не съм поел по пътя с него, не съм го прегърнал, а и той не е прегърнал мен. Явно е, че в тази позиция у човека е останало някакво съпротивление към това, което се случва. Такъв човек все още се противопоставя на обстоятелствата, на съдбата, на Волята Божия.
Кое в него може да се противопостави и кое може да се съгласи напълно?
Личнта воля, наречена "свободна", личния избор, до колкото въобще тези двете съществуват.

От както свят светува т.н. "своеволие" и "своенравие" се противопоставят на Божията Воля, на Съдбата. Ето защо тези две неща се явяват "Противник" (Сатана) на Живота, а с други думи на Бога. Животът е другото име на Любовта, затуй Иисус споменава за това, че повечето хора не са живи, макар да се имат за такива. Иисус нарича тези хора "мъртви"/"мъртъвци".
Точно същото разбираме и от Мевляна Джелаледин Руми, който казва:

Точно заради това, Живота/Любовта е и Път, и Истина. По този Път се минава през различни неща... Но каквото и да се прави, докато не настъпи Мира в човека, Живота не може да се прояви в абсолют. Все ще има нещо, което да се противопоставя на Неговото явяване. Разбира се, това е точно своеволието и своенравието, личностното желание, което не съвпада с Божието, поради неяснотата, поради заблудата и погрешната представа за същността на съществуванието.

Евангелията, пък и не само те, а и цялата Библия, учат на това как да достигнеш до Мира, за да се роди Живота/Христос/Любовта.
Стоенето в сърцето е най-важното условие. Пътят е скрит зад редица алегорични истории. Път към Обетованата Земя.


Ето защо е много важен Мира, който се нарича Шаббат - Седмия Ден - Божията Почивка.
На изток това е известно като медитация.
Стоиш в сърцето и чакаш раждането на Спасителя/Любовта, чрез който/която да изпълниш Закона/Тора.

Този мир е относителен. Той не е абсолютен. Абсолютния Мир е излъчващ Светлина и той се нарича "Свят Дух".
Христос/Любовта първо трябва да бъде предаден, разпнат, да възкръсне и да се възнесе на Небето.

Подобно на даоиската традиция, без да познаеш какво е Ци (Жизнената Енергия, намираща се в средния дан-тян) и без тя да е израстнала, то не може да се получи познание върху Шън (Духовната Енергия, намираща се в горния дан-тян). Такъв човек не се е "родил от горе", сиреч в духовния свят.

С идването на Любовта в човека започва трансформацията и трансмутацията - вътрешната алхимия. Когато Любовта/Христос разкрие/даде/прати Духа/Шън, или т.н. Свят Дух, след възкресението и възнесението и на небето (главата), тогава започват 12-те посвещения, или т.н. работа на 12-те апостоли - разнасянето на Евангелието (Благовестието) по цялата земя (тялото). Тогава започва и същинската част на трансформацията и трансмутацията, при които бунта на старозаветната човешка природа достига своя пик.
Всички писания, които са плод на исихастката традиция, са съвети, описания за Пътя по време на тази най-голяма вътрешна борба - между двете природи - старозаветната и новозаветната.
Точно тази битка е описана в последната книга от Библията - "Откровение от Йоана".
Нов Завет обаче е сключен с тази човек, сиреч Любовта е започнала да работи в него, което обрича същия този човек на това да достигне до съвършенството, до "новото небе" и "новата земя".


С идването/познаването на Светия Дух, човека познава и абсолютния Мир. От това дали този човек ще върви воден от този Свят Дух, или ще продължава да ходи след старозаветната си същност, ще може да се определи дали има Смирение, или все още се стои в Примирението, а може и по-назад.
Ако вървиш след/със Свития Дух значи си с Мира, ако ли не...


Светият Дух малко по малко изпълва човека, както се пълни съд с вода. Според това до колко този Свят Дух е навлязал, изпълнил и преобразил човека, различаваме много степени на святост/светци, както и наличието на дарове/дарби, възможност за устояване в Правдата (от праведник) и пр. неща.



за духовните дарби

но най-голема от тех е любовта
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2100&view=findpost&p=130153

Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
(Йоан 16:33)

Само който е победил света в смисъла на текста по-горе е истински смирен. Ако аз желая нещо от света така, че липсата му да ми причинява скръб, аз няма да съм смирен. Ако съм свободен в своите мисли и желания, ще бъда и смирен. Липсата на смирение всъщност е всяко наше желание и мисъл които ни владеят, на които не успяваме да устоим.

Човек е противоречиво същество. Мъдрец е този, който успява да приеме своята вътрешна противоречивост с разбиране, да примири противоречията, да постигне вътрешна хармония и баланс, да съумее да изгради необходимата основа, наречена „душевен мир”, от която възрастват Божествените добродетели, необходими в процеса на Богопознание. Но трябва да се има предвид, че тази основа е производна – тя възниква от смирението. Ако не си смирен, не е възможно да имаш този мир, за който апостолът казва, че превъзхожда всяко знание. Поради тази причина смирението е основополагащ камък във всяка една религиозна система и духовна традиция. Ако липсва смирението, можем да говорим за интелектуалност, но не и за Мъдрост. Ако липсва смирението, достъпът до Божествената съкровищница ще ни бъде отказан, колкото и да упорстваме… ако ще и денонощно да се молим, защото закон е: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат”, тъй като горделивостта е като планински връх, на който нищо не цъфти и зрее, а смирениенито – плодоносна долина. То поставя човека в състояние на възприемчивост, което позволява на Божественото да прелее в човешкото и така да се роди Богочовекът. Докато горделивостта, грубата или рафинираната самомнителност са като похлупак, който ни затваря за Благодатта и възпрепятства Тя да се излее в нас и да се превърнем в свещен съсъд Божий. В такъв похлупак се превръщат обикновено и личните връзки и отношения, когато липсва достатъчно осъзнатост. Тогава партньорите се захласват един по друг, вторачват се един в друг, и във взаимното желание да се притежават, да си принадлежат един на друг, се обсебват, отдавайки сърцето си на любимия човек, превръщайки го в свой емоционален център, изтласквайки по този начин Бог някъде в периферията и забравайки в опиянението си Словото: „Сине мой, дай Ми сърцето си!” И така, вместо да получим „хляба наш насущний”, получаваме само трошици от Божествената трапеза, които не могат да утолят глада ни. Ето защо не случайно Учителят казва: „Пази свободата на душата си!” Изкуството на живота се състои в това да обичаш хората, но да останеш верен на Бога, отдавайки сърцето си единствено Нему! И тогава ще ти се даде преизобилно според закона на Благодатта, наречен „Опуленс”, и ще видиш как от житеното зрънце на твоята монада израства класа на твоята множественост – полиада. Ето защо за този, който е предопределен да се превърне в мост между Небето и Земята, не е желателно да се обвързва, да встъпва в брак, защото закон е: „Този, който е слезнал, за да служи на Цялото, не може да намери щастие и удовлетворение в личните си взаимоотношения.” Опита ли се да го направи, ще се изпълни с усещането, че пие солена морска вода, за да утоли жаждата си - че не може да разгърне потенциала си и да изпълни предназначението си. Самото понятие „лично щастие” е абсурдно, защото по своето естество щастието е безпределно, а личността – пределна. Така че, ако една личност срещне действително щастието, тогава тя се разтваря в него, изчезва… защото Океанът Божественост не може да бъде побран в кафяна чашка… А когато личността по този начин е надмогната, унищожена (това, което в суфи традицията се нарича „фана”) се появява усещането за безпределност, за блаженство, за вечност. И единствено такъв човек не само може да се нарече „блажен”, но е блажен и в действителност!

ПОКАНА

Обични братя и сестри,
каним ви на XIX-ия младежки събор на Бялото братство,
който ще се проведе от 22 до 24 май 2011г. в археологическия резерват „Мадарски конник”.
Съборът е посветен на светлия празник на българската писменост и култура.
В програмата са включени посрещане на слънчевия изгрев с духовен наряд и Паневритмия,
лекции и съобщения, братска трапеза, вечерен концерт в Голямата пещера.

Възможностите за нощувка са: хижа с цена за една нощувка – 9 лв., бунгала – 7 лв.
Ще бъде организиран и палатков лагер.

За информация и заявки:
Атанас Атанасов GSM 0896669765, тел. 054 86 11 47; e-mail aa_borovo@abv.bg

Шуменската братска група


източник


Програма

на XIX-тия младежки събор на Бялото братство
Мадара 2011г.
Посветен на светлия празник на българската и славянска писменост и култура


Първи ден - 22 май 2011 г., неделя

5.50ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30ч. Паневритмия
9.00ч. Закуска
10.00ч. Неделна беседа.
11.00ч. Запознаване с историята на Мадара, екскурзия в археологическия резерват
13.00ч. Братска трапеза – х. Мадарски конник.
15.00ч. Представяне на „Архиометъра” на Сент Ив Д Алвейдър и окултната история на България, Таньо Танев и Ангел Манев.
17.30ч. Посещение на археологическия музей в Мадара.
19.00ч. Концерт в Голямата пещера.
20.30ч. Вечерен духовен наряд.

Втори ден - 23 май 2011 г., понеделник

5.50ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд.
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата.
7.30ч. Паневритмия.
9.00ч. Закуска.
10.00ч. Рилска беседа.
10.30ч. – 12.00ч. Организационно събрание за Лятната духовна школа на Рила.
13.00ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник
15.00ч. - 17.30ч. Лекционна част.
Място х. Мадарски конник
„Новата епоха и мисията на славянството”
„Влиянието на Слънцето” – Веселин Дочев
„Дихателните ритми в Паневритмията” - Тильо Тилев
Съобщение за детския творчески форум в гр.Варна
Съобщения за предстоящи братски събития.
19.00ч. Концерт в Голямата пещера.
20.30ч. Вечерен духовен наряд


Трети ден - 24 май 2011г., вторник

5.50ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата.
7.30ч. Паневритмия.
9.00ч. Закуска
10.00ч. -12.00ч. Традицията – живите спомени. Ина Дойнова, Георги Петков, Йоана Стратева и др.
12.00ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник и завършване на събора.


За информация и заявки: Атанас Атанасов GSM 0896669765; дом.тел. 054 86 11 47; e-mail aa_borovo@abv.bg

Справка за транспорт

Автобуси от
Шумен за Мадара

Тръгва Пристига
7.00ч. 7.20ч делник
10.30ч. 11.50ч.
13.00ч 13.20ч.
17.00ч. 17.20ч
18.30 18.50ч. делник

Мадара – Шумен

Тръгва Пристига
7.00ч. 7.20ч. делник
8.40ч. 9.00ч.
11.20ч. 11.40ч.
14.40ч. 15.00ч.
18.30 18.50ч.

Разписание па БДЖ от Шумен за Мадара

Тръгва Пристига
5.25 5.42 пв
5.45 6.02 кпв
7.30 7.47 пв
9.41 9.59 пв
13.10 13.28 пв
16.50 17.07 пв

Разписание по БДЖ от Мадара за Шумен

Тръгва Пристига
7.00ч. 7.18 кпв
8.15 8.30 пв
11.04 11.21 пв
15.50 16.05 пв
18.04 18.20 пв
21.09 21.25 пв

Забeлежка: Ползване на Такси по договаряне на цената на билета на автобуса 2 лв.
При нужда можете да направите заявка за транспорт на тел. 0899362049

Шуменската братска група

За новото училище


Нека светне в нас зората
на изгряващия час,
малки капчици позлата
да поръси върху нас.

Че сърцата да се сгреят
с животворна топлота,
а душите да запеят
на възторга песента:

Делото се готви вече -
нов градеж да съградим.
Ти ела при нас, човече,
дружно сили да сплотим.

С вяра ни подай десница
и по пътя нов тръгни,
та за нашите дечица
да чертаем бъднини:

Как с най-пъстрите боички,
стих и песен на уста
те откриват с радост всички
чудни тайни на света!



Павлина

04.ІV.2011г.
(след обаждането на Мая Христова)

Здравей, Мона!

Аз посетих курс по аюрведична кухня, който се провежда от Юрий Ковачев! Статии за него, Статия и рецепти
Курсът е много ценен, защото на него се обсъжда въздействието на подправките върху отделните доши, както и неутрализиране на негативните свойства на определени продукти (напр. при газообразуващи продукти е подходящо ползването на газогонни подправки като кимион и кориандър и т.н.) .
Малко информация за подправките Тук

В книгата "Ведическо кулинарно изкуство", която може да се изтегли от Тук (необходима е регистрация) има много ценни рецепти и разяснения.

Информация за аюрведа Тук,2,3,4

За Любовта

И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА:
- Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
-Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът
градините попарва.
Защото любовта е както корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада,
тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и
да слезете от хармана на любовта
в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен себе си.
Любовта на обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.

Когато любите не казвайте:"Бог е в моето сърце", а казвайте:"Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото си същество и благодарствен химн на устните си.


Из "Пророкът" на Халил Джубран

И Петър се грееше

Да си призная, не ти е било лесно. Много работа те чака. Но, всички имаме да вършим много работа.

Но, в моя живот също до 20 годишна възраст имаше много сътресения, за които повечето ми връстници не са си и представяли, че може да се случат. Даже изпитвах омраза към най-близките си хора, заради нещата които ми бяха причинили (т.е. развод на родителите ми и т.н, и т.н.)

И тогава започнах да чета "Диагностика на кармата". И започнах да се питам какво става, защо става, кой е виновен (тоест какво съм направила за да се случи това.) Понякога не си самият ти виновен, а има определена карма, която имаш да изчистваш.

Не знам дали "Диагностика на кармата" е подходяща за всеки, защото имам познати, които се почувстваха ужасно зле като я четоха.
Но, на мен тогава ми помогна.

Бавно и постепенно ще разплетеш загадката.

Да си призная, не ти е било лесно. Много работа те чака. Но, всички имаме да вършим много работа.

Но, в моя живот също до 20 годишна възраст имаше много сътресения, за които повечето ми връстници не са си и представяли, че може да се случат. Даже изпитвах омраза към най-близките си хора, заради нещата които ми бяха причинили (т.е. развод на родителите ми и т.н, и т.н.)

И тогава започнах да чета "Диагностика на кармата". И започнах да се питам какво става, защо става, кой е виновен (тоест какво съм направила за да се случи това.) Понякога не си самият ти виновен, а има определена карма, която имаш да изчистваш.

Не знам дали "Диагностика на кармата" е подходяща за всеки, защото имам познати, които се почувстваха ужасно зле като я четоха.
Но, на мен тогава ми помогна.

Бавно и постепенно ще разплетеш загадката.