Jump to content
Порталът към съзнателен живот

141. И Петър се грееше!


Recommended Posts

И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта. И този Господ на Любовта, Който е в нас, да живее във всички сърца. Няма вече безверници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно

И тъй, вложете сега тази Любов във вашия живот, във вашите домове, в сърцата, в цялото общество. Да дадем един подтик навсякъде, и всички да бъдете бодри и весели! Този Господ е жив, Той не е на небето и на звездите, Той е навсякъде, Той е в нас, и ние живеем в Него, и всичко можем да направим чрез Него.

Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има? – Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ.

Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява, и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото Царство, и в материалния, и в духовния свят

И Петър се грееше

Edited by helen
Link to comment
Share on other sites

Благодаря, много хубава беседа!

В древността на един от египетските царе-фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който ѝ пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга, и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той, в знак на благодарност, ѝ целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измива си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещнала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Тя направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери.

Аз ще приложа сега това правило на тази египетска мома. Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит. Сега аз ни най-малко нямам за цел да излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит. Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: „Този само упреци ни прави“. Господ вижда отгоре, Той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов, дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете, и е събирал водата на всички, и знае качествата на тая вода. При такава велика истина, как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката... Това е опит. Ще правите наблюдения. Всички наблюдавайте. Това е нашето учение, ние трябва да познаваме себе си. И ако нашето учение не ни издигне, ако ние в този живот не можем да изправим, първо, нашия организъм, после нашите чувства, нашите мисли, то значи, че напразно сме живяли. Нашата душа е отлична, аз не говоря за нея.

Студено било и слугите наклали огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни и духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение, от 2,000 години насам, можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва тъй, както едно време? – Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? – Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? – Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата: тя не е достатъчна; не туй временно настроение, това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж. Сега всички искате все богати да бъдете. Любовта, ако дойде днес, няма да ви каже: „Бъдете сиромаси, раби и слуги“; не, тя ще каже: „Бъдете братя и сестри“, а такива слуги – навънка, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: „Само братята ще приемем!“ Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има? – Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ. И каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото Той скоро ще го каже и целият свят ще разбере – няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже Той. И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което Той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ни.

И Петър се е греел, и вие се греете сега, нали? Някой път мъжът е наклал огъня на жената, и тя се грее: „Е-е, Маро, къде си ходила днес?“ Пак някоя лъжа, някоя „дубара“, и после метне го. Върне се мъжът отвънка, жената наклала огън: „Ти къде си бил досега?“ И той я метне и казва: „Еди-къде бях“. Не, не бива да има мятане. Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят. И Петър почнал да мисли и плакал. И тогава Христос му казва: „Паси моите агънца“. Казва му още: „Любиш ли ме, Петре, повече от тия?“ – „Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам.“ – „Паси моите агънца.“ Казва му втори път: „Любиш ли ме?“ И огорчи се Петър в себе си. Значи още нещо има – и паричките обичам: „Аз те обичам, но този ми недостатък, този грях, и него ще изправя“. Ако твоят мъж – моите думи се вземат някой път в изопачена форма – имате мъж, който обикаля някоя жена, по-умна от тебе, тя знае да свири, а ти не можеш да свириш, и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“, – ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. А сега тя е в стаята ви вътре: „Нямам вяра в него“. Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. Жената отива при някой мъж, тя му казва: „Ти издигна моя мъж в моите очи“. Ако тя не е с този мъж, ще бъде с друг, с трети, има хиляди мъже в този свят. Тъй трябва да гледат хората на новото учение. Абсолютна свобода трябва да дадем. Ако аз извърша едно престъпление, де ще ме хванат хората? Ревнивост имаме, това-онова. А щом едно нещо се върши в името на Любовта и Мъдростта, в него престъпление няма. Когато ние прилагаме Божията Любов, и Бог е в нас; когато аз съм в Бога, и Бог е в мене, и той свърши известна работа, тогава човек се издига. Ще дойдат изкушения: но без Бога и без Любовта е най-лошо, а с Бога и с Любовта ще извършим най-доброто дело. Бог всичко може да извърши. Без Любов ще извършим най-лошото, а с Любов ще извършим най-доброто. И всички трябва така да мислят. И щом влезе тази Любов вътре във вас, да не се греете само. Христос, живата Любов, не се грееше, а седеше вързан. Любовта не е Петър в света. Ти си жена или мъж и взаимно се подозирате. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилата – горе, а Петър е долу, при слугите. Ти от кои си? Ето приложението, на което искам да обърна внимание на всинца ви – на млади и стари. Да вложим този велик принцип на Любовта. „Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити: да пуснеш Любовта в сърцето си.

Аз казвам: Спрете! И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“. И той казва още: „Какво искаш ти?“ – „Добър мъж.“ – „Ще го имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Братът казва: „Тази сестра не я искам“. – „Какво искаш?“ – „Нова сестра.“ – „Може да я имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Трябва да умрете за този, стария свят, и да възприемете Любовта, не на миналото, тази изменчива любов, а Любовта на брата. И аз вярвам във вас. Вие сте си наточили ножовете, напред всички в света, воюване трябва! Всинца можете да воювате. И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта. И този Господ на Любовта, Който е в нас, да живее във всички сърца. Няма вече безверници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно. Левите, като си поплачат като Петра, ще идат в дясно – Господ ще ги тури при десните, а ония, които си поплачат отдясно, Господ ще ги тури отляво. Ляво и дясно, ляво и дясно, то е хубаво в света. И тъй, вложете сега тази Любов във вашия живот, във вашите домове, в сърцата, в цялото общество.

И Петър се грееше Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

...аз седя и проповядвам, а мисля какво ще кажат хората зарад мене... Хубаво, какво ще кажат? Две неща може да кажат: или че говоря умно, или че говоря глупаво – едно от двете. И едното е вярно, и другото е вярно. Някой път говоря много умни работи, а някой път говоря много глупави работи. И при някои условия аз съм много глупав човек, като мене глупав човек няма, но при други условия аз съм толкова умен, че като мене умен няма. Е-е, как ще примирите тия две твърдения? Примирявайте ги, както искате.

И аз бих желал и вие да бъдете тъй, някой път – много глупави, а някой път – много умни. Когато искаш да се скараш с някой човек, няма да знаеш как да се скараш, бъди глупав тогава, а пък ако искаш да правиш добро, бъди много умен човек. И сега такива хора много ги има.

Сега, Петър се намерил в туй некрасиво положение: направил се е глупав. Той ще ме извини. Този свети Петър сега не е такъв, той ще ме извини, понеже вземам неговото минало; но този, сегашният Петър, и онзи Петър никак не си приличат – толкоз много се различават и двамата! Следователно, когато ние разглеждаме нещата, трябва да ги разглеждаме с отворени очи, за да става постоянно разширение вътре в нас. И всяка моя беседа, ако не ви помогне да имате една малка придобивка – да ви придаде да израснете една сто милионна част от милиметъра на ден, няма си смисъл. Всякога и във всичко човек трябва да има една придобивка.

*

...сега в тия времена хората са изложени на най-големите престъпления. Хване те жилищната криза, ще поиграеш, ще поизлъжеш малко. Захарта е скъпа – и там ще поизлъжеш. Чиновник си, имаш жена, деца – пак ще излъжеш; дрехи трябват, обувки трябват, студено е – вие ще поизлъжите. Всички хора са изложени на едно голямо изкушение. „Ама ти нали имаш „верую“, убеждения?“ – „Остави убежденията, деца имам, това-онова“, и каже: „Хайде...“ Аз не осъждам тия хора, то е слабост.

Трудно е човек да говори истината. Аз не говоря за вас, има някои, които говорят истината, за тях дума не обелвам, аз за себе си говоря и за ония, които са мои братя. Виждам колко е мъчно човек да говори истината. Понякога човек се озадачава да говори истината и казва: „Да кажа ли поне някоя дума? Хайде да мине“. И на вас казвам: Като не може да кажете истината, кажете: „Хайде, да мине“. В сегашната епоха, хората, и млади, и стари, всинца са изложени на едно от най-големите изкушения. И пред вас седят хиляди грехове, които може да направите. Всеки от вас може да се огреши. Всинца понякога сте слаби.

*

Всяко нещо, с което може да се направи един сполучлив опит – не веднъж и дваж, а всякога, – изразява една положителна истина. Този е начинът, по който можете да намерите онзи работник с оцапаните ръце. Не мислете, че човек с гладко лице и хубави очи е винаги добър човек. На небето е тъй, но на земята не е тъй. Аз оспорвам това.

Коя земя дава най-хубавия плод? Бялата или черноземът? Разбира се, черноземът. Някой казва: „Да бъдем белички“, ама ако искаме да родим житце, трябва да бъдем чернички. Следователно външната чернота не е лоша. Това са символи вътре в природата. И черното, и бялото си имат своите добри и лоши качества.

*

Ако в нашата душа не се зароди новият живот, ако в нас не се пробуди туй съзнание, да можем тази материя да я използваме, нищо няма да излезе от нас. И следователно тия наши тела ние трябва да ги изменим. Сега някои, които ме слушат, разсъждават така: „Какво мисли този?“ Аз ще ви кажа какво мисля. Аз не говоря скрито покрито. Аз мисля: Ти, който си болен, да станеш здрав; който е глупав, да стане умен, и ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако ти не работиш, да се научиш да работиш; ти си жена, помятала си децата – да не ги помяташ. И бих ви наредил цял поменик още. Това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... Ще замълча къде ще иде.

*

Човешката душа е благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. Грешникът в една минута може да стане праведник, но трябва едно абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? – За Бога на Любовта. Следователно този свят можем да го трансформираме и да го направим свят на ред и порядък. И, следователно, вие ще гледате да намерите този Христос – с оцапаните ръце. Търсете го по пътищата, навсякъде, ще го срещнете.

И Петър се грееше

Бог е вложил в нас всичко. И в Душата, и в Сърцето, и в Тялото...

Докато не се заровим в пръстта, докато не стигнем до дъното,

докато не приемем красотата и смисъла на черното и бялото, на всички цветове между тях...

Как бихме познали себе си и Бог в нас ?!!!

Edited by Лъчезарна
Link to comment
Share on other sites

..........Де да можехме всички да помъдряваме толкова бързо! :rolleyes: Напоследък се замислям защо е толкова голяма притегателната сила на онези постъпки и действия, които ни носят неприятни последствия!? Мислите ли, че може да се говори за "доизчистване" на "неразчистени сметки" ? Възможно ли е да се "отработи" една и съща ситуация или проблем с различни хора, които срещаме в различни периоди от живота ни?!

Сега, във вашите умове остана мисълта: „Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три?“ Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява, и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото Царство, и в материалния, и в духовния свят. Досега се проповядваше: „Човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията и всички да бъдат свещеници“; аз проповядвам обратното: Не свещеници, попове, професори трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта.

А кой е Господ на Любовта и как го проявяваме ние в нашия живот, и защо ни е толкова трудно да се потопим в тази Любов, а все се опитваме да я подреждаме по човешки, докато с лекота цитираме Учителя и други мъдреци!? Не е ли най-точният критерий до колко разбираме и приемаме Учението именно отношенията с хората около нас!? Постъпваме ли с тях така, както бихме искали те да постъпват с нас!?

И Петър се грееше!

Благодаря Надя и Ани за добре представената ни беседа.Лъчезарна ,Хелен и Сънчева са допълнили картината с мотивите ,които ни дават за размисъл.

Изкушавам се да коментирам въпросите поставени от Надеждна,защото и мен ме занимават и са ме занимавали.

Наде,по първия въпрос мисля следното.В живота ни има циклично повторение на ситуации ,от онези,които са свързани със задачата ни,върху която сме дошли да работим тук.Това повторение може да е поради причина ,че не е отработена ситуацията,т.е задачата не е решена .Но е възможно да е проверка ,изпит .И все пак лично аз си мисля,че когато има повторение то означава ,че не сме дорешили задачата си.Оставили сме някое условие или не сме намерили всички стойности на неизвестната величина.:sleeping:

По втория ти,също интересен въпрос ,намирам отговор в самата беседа-

Ти си жена или мъж и взаимно се подозирате. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилата – горе, а Петър е долу, при слугите. Ти от кои си? Ето приложението, на което искам да обърна внимание на всинца ви – на млади и стари. Да вложим този велик принцип на Любовта. „Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити: да пуснеш Любовта в сърцето си. Не мислете, че ние трябва да пуснем злото вкъщи, но това зло можем да го заместим.

Аз ще ви питам, от кои сте? Не бързайте, нищо не ми казвайте, от кои сте. Отговорете на себе си.

Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта.

Много интересно е това подчертаване на разликата между съединяване и сдружаване.Във втора беседа ,от цикъла -неделни ,през последните два месеца, срещам това подчертаване.Следователно е важно.Ние, хората ,май наистина търсим съединението,обвързването и затова не рабираме тази абсолютна свобода,за която се говори в беседта .

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...