Диляна Колева

"От малка съм тревожна" 
Ще ти дам един различен поглед на състоянието. 
Никой не е тревожен от малък. Детето се ражда, любопитно, смело и жадно за живот, отглеждащите го са тези, които го моделират по свой образ и подобие. Та, да променим съдържанието - "от малка съм тревожна" в " родителите ми са тревожни и ме научиха да се тревожа."  Ключово уточнение, научена си да си тревожна, което означава, че можеш и е време да се отучиш. 
Как става това? Първо с разкодиране на автохипнозата и придружаващата я мантра " Аз съм тревожна, болна, луда ........и т.н."
Нека започнем по друг начин: Научила съм се да се страхувам. Страхът е една фантастична емоция, за разлика от уплахата. Ти не си уплашена, а страхуваща се, което означава, че нямаш реална ситуация , а фантазираш такива. Фантазията пък работи добре със сънищата. Има уникалната възможност да ни представя страховете през сън, за да ни помогне да преминем през тях, като ги преживяваме в съня си. Ето защо сънуваш цветно. Много страх, много нещо. Много фантазия  - много сънища, много зрителни халюцинации, много вредни мисли.
Разграничаване на истината от фантазията и промяна на отношението към страховете и към себе си, това е изхода от състоянието. Някой трябва да те изведе от матрицата. 
 

Доховен чиляк: Ама аз съм свръхпозитивен, щото ме е страх да не бъда негативен, нали какво ще кажат хората. Обаждам се по 300 пъти на ден и пиша по 300 месиджа на гаджето, защото съм духовен и много я обичам. Обаче съм много добър, грижовен, винаги помагам, макар и да се самонатиквам в 13 глуха, ползват ме, ама съм духовен алтруист, никакъв мазохист, не. Обаче затова пък знам кое е правилно и как трябва да се живее и само да посмее някой да не е в кутийките ми - бива веднага насечен на парченца. Избягвам да общувам и си седим пред компа - еми то аз съм си самодостатъчен, това ми е хималайската съвременна пещера - не, не бягам и не съм сцепен от емоциите си, от които бягам, просто съм ултрадуховен. Мдам. 
Ма направо съм мегадоховен - знам, че съм специален, много специален, не съм като другите, често влизам в едни такива като на сън състояния, чета много ченелинг, знам че конспирацията ... майката на всичко. Бок е льобоф или бой и льобоф... 

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Искаш секс и после връзка. Това е съвременно порно клише, навлязло в ежедневието. С такава настройка можеш първо, да привлечеш единствено неуважаваща целостта си жена, при която вероятността да повтори сценария е голям. Второ, с такава настройка дори да привлечеш момиче, което просто слуша простотията на подивяващия свят, но въпреки това има известна чистота, самият ти даваш послания, че искаш само секс. А искането само на секс гарантира подсъзнателно, че обектът на искане скоро ще бъде сдъвкан и изплют, за да бъде поискан друг - такава е природата на сексуалното желание и жените подсъзнателно го знаят. Затова с пик ап настройката "искам чукане веднага, а връзка ще видим", караш мацката да се чувства несигурна извън едното чук прекарване... Искаш ли стабилна партньорка, пик ап настройката започва да намирисва... 
Падат ти се такива, каквито резонират с реалните потребности на подсъзнанието ти - нормални момичета. Искайки гадже, което скача веднага в секс, искаш практически курва, което създава конфликт между желанието ти за връзка, осъществима с качествено момиче и стремежа ти към леснодавка. Курви много и по-лесно от това да бъдеш с такава няма. Излиза, че ситуациите ти предоставят стойностни момичета, но поради настройките си, вкарани ти отвън, сам ги дисквалифицираш. 
 

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Ти просто не познаваш жените. Има една поговорка ,, Опознай противника, за да го победиш,, , но ти ИЗОБЩО не познаваш жените.Мъж си, познаваш нас, мъжете, може да си свалиш някой мъж, но жена .....едва ли .

Георги ти е дал чудесна насока, ще разширя още малко уточнението за това, защо е важно да бъдеш поведена в правилната посока.
Погледа ми остана в това твое изречение - "Той се отказа от мен много преди раздялата - с отношението си. "
От него започва историята. 
Не ти, а той е прекратил връзката, а това означава, че много отдавна ти си влезнала в състоянието така известно на нас психолозите, като "реакция на загуба" Тя има етапи. Когато хората преживеят ненадейна и неочаквана загуба, влизането става през шоковото състояние. Когато обаче тя е в ситуации като твоята, започва неосъзнатото "отричане" - "Това не може да е вярно, аз ще проверявам". Веднага след него започва следващия етап - "пазарене". Това е състоянието, в което ние сме наясно, че вече губим нещото, но не ни се иска да повярваме. Започваме да правим и да планираме неща, които сякаш ще обърнат положението - "ако направя така, то еди какво си..." Ако това стане така сигурно ще се случи онова..." и т.н. В брачни отношения, партньорът осъзнаващ загубата на отношения може доста дълго да стои в този етап. Това е една агония, която в крайна сметка, го отвежда в следващия етап - "вина и "самообвинение". Или другият е виновен или аз съм виновна, и започват едни терзания, едни опити за облекчаване, на доста често, нереалната вина. Голяма мъка е тук, човек започва да прави грешни изводи, грешни избори изобщо самозаблудите живеят с пълна сила тук. Фазата, в която можем много да нараним или да се самонараним. Остане ли тук, човек се сдобива с тревожни състояния от всякакъв характер или депресия. След Вината идва етапа на Гнева. те често се и попреплитат . Той може да е унищожителен или самоунищожителен т.е. да те направи арогантна, цинична, груба, агресивна или всичко това, но насочено автоагресивно навътре към теб. Отново поразии, неосъзнати, комплект от неправилни избори. Попадали са при мен хора стоели в този етап по 4-5 години, дори не съм си представяла колко може да изкриви светогледа и отношенията си човек докато броди в този етап. Премине ли и през него правилно, човек влиза в оздравителната Тъга. Емоцията, която идва като финален балсам за наранената душа. Когато човек е готов да потъгува, за всичко онова, което е изгубил, без да влиза самосъжалението на етапа Вина или в агресията на етапа Гняв. Едва след Тъгата идва Приемането и тогава вече отърсил се от всяка заблуда, човек е готов да продължи напред.
Самостоятелно тези етапи се минават с години, с много застой и объркани ситуации. При терапевтичен процес с добро водене процесът продължава от 6 месеца до година, без поражения в живеенето. Ето защо подкрепям съвета на Георги за специалист, който да те поведе в освобождаването от тази агония. Така като чета, виждам, че прибързаното решение за нова връзка ще удари на камък, зациклянето в трети етап, ще те провокира да правиш нови илюзии за съпруга си. И накрая след още няколко години объркването ще е още по - голямо, тъй като вероятно ще има ситуации и последствия, Които в духовната литература, наричаме Уроци по живеене. Ако имаш това време, няма лошо, но ако ти се живее по различен начин ползвай знанието.

Георги ти е дал чудесна насока, ще разширя още малко уточнението за това, защо е важно да бъдеш поведена в правилната посока.
Погледа ми остана в това твое изречение - "Той се отказа от мен много преди раздялата - с отношението си. "
От него започва историята. 
Не ти, а той е прекратил връзката, а това означава, че много отдавна ти си влезнала в състоянието така известно на нас психолозите, като "реакция на загуба" Тя има етапи. Когато хората преживеят ненадейна и неочаквана загуба, влизането става през шоковото състояние. Когато обаче тя е в ситуации като твоята, започва неосъзнатото "отричане" - "Това не може да е вярно, аз ще проверявам". Веднага след него започва следващия етап - "пазарене". Това е състоянието, в което ние сме наясно, че вече губим нещото, но не ни се иска да повярваме. Започваме да правим и да планираме неща, които сякаш ще обърнат положението - "ако направя така, то еди какво си..." Ако това стане така сигурно ще се случи онова..." и т.н. В брачни отношения, партньорът осъзнаващ загубата на отношения може доста дълго да стои в този етап. Това е една агония, която в крайна сметка, го отвежда в следващия етап - "вина и "самообвинение". Или другият е виновен или аз съм виновна, и започват едни терзания, едни опити за облекчаване, на доста често, нереалната вина. Голяма мъка е тук, човек започва да прави грешни изводи, грешни избори изобщо самозаблудите живеят с пълна сила тук. Фазата, в която можем много да нараним или да се самонараним. Остане ли тук, човек се сдобива с тревожни състояния от всякакъв характер или депресия. След Вината идва етапа на Гнева. те често се и попреплитат . Той може да е унищожителен или самоунищожителен т.е. да те направи арогантна, цинична, груба, агресивна или всичко това, но насочено автоагресивно навътре към теб. Отново поразии, неосъзнати, комплект от неправилни избори. Попадали са при мен хора стоели в този етап по 4-5 години, дори не съм си представяла колко може да изкриви светогледа и отношенията си човек докато броди в този етап. Премине ли и през него правилно, човек влиза в оздравителната Тъга. Емоцията, която идва като финален балсам за наранената душа. Когато човек е готов да потъгува, за всичко онова, което е изгубил, без да влиза самосъжалението на етапа Вина или в агресията на етапа Гняв. Едва след Тъгата идва Приемането и тогава вече отърсил се от всяка заблуда, човек е готов да продължи напред.
Самостоятелно тези етапи се минават с години, с много застой и объркани ситуации. При терапевтичен процес с добро водене процесът продължава от 6 месеца до година, без поражения в живеенето. Ето защо подкрепям съвета на Георги за специалист, който да те поведе в освобождаването от тази агония. Така като чета, виждам, че прибързаното решение за нова връзка ще удари на камък, зациклянето в трети етап, ще те провокира да правиш нови илюзии за съпруга си. И накрая след още няколко години объркването ще е още по - голямо, тъй като вероятно ще има ситуации и последствия, Които в духовната литература, наричаме Уроци по живеене. Ако имаш това време, няма лошо, но ако ти се живее по различен начин ползвай знанието.

Като започнеш от себе си.
Стани утре, усмихни се, ей така, защото можеш, не заради друго.
Погледни се в огледалото, ти си там нали?
Изброй нещата които харесваш в себе си. Ясно е, че много неща не харесваш, но се опитай да откриеш това, което харесваш, след това, ако искаш го сподели с нас, ако искаш просто си ги запиши или ги запомни и си ги повтори някалко пъти в този ден.
Мога да ти подскажа първото : "Аз съм жива" , ако това не ти харесва, опитай се да намериш причина (и да я посочиш), заради която да ти хареса. А такава винаги има, най- малкото това, че единственото нещо, което притежаваш на 100% това е твоя живот. Ти си автор на твоя живот и ако това не е най- големия смисъл......

Здравей, чета темата от първия пост и мислех, че нямам какво да ти кажа, но от тази езикова картина която нарисува в последния си пост разкри една друга част от теб, много интересна според мен.

Виждаш се като риба, която е в естествената си среда - морето, където са всички риби. Нормално за всяка риба е, да има по- големи от нея хищници, които да я преследват и хапят. Но всяка риба плува, плува много бързо, с цената на последните си сили тя бяга от хищниците...
....., защо твоята риба не плува, опитвала ли е?
Всяка риба се ражда плувайки, тя го може така, както хората могат да дишат и ходят. Ако рибата се е отказала от даденото и право от природата да плува, никой друг не може да и го върне, ако тя самата не събере смелост да тръгне и да пробие кръга от хищници.
Всяка риба се чувства добре във водата, там е нейната реална среда, отредена и от Създателя, рибата изкарана на сухо, умира.
Защо твоята риба отива в неестествена за нея среда - на сухото, за да поеме въздух?
Има много морета и океани в които едно морско животно може да отиде и да е в естествената си среда. Но навсякъде, ще е нужна борба.
Търсиш невъзможна комбинация - риба която за дълго да диша на сухо.
Да, в тази комбинация рибата няма врагове, но няма и бъдеще.
Затова твоята риба се връща отново и отново интуитивно във водата, защото знае, че там и само там може да продължи, въпреки враговете, въпреки атаките, там е мястото където тя ще събере сили, за да продължи.
Винаги има на къде, място в което да има пространство, свобода и територия, тя само трябва да се реши.
Във всеки океан освен акули има и други морски обитатели, които не са агресивни, не са единаци, не са хищни.
Повикай ги, те ще се появят. С един твой пост , откликнаха 5-6 човека. С нищо и никакво усилие.
Представи си какво ще се случи, ако събереш смелост да се гмурнеш в дълбокото и изплуваш отвъд барикадата на хищниците.
Сърдечни поздрави

Иннна ще ти дам още една гледна точка, освен изброените.
Мислите, които имаме се предават в мозъка ни чрез импулси, от неврон на неврон, те предават информация до всички части на нашето тяло, нещо повече, те го задвижват или обездвижват. Ако си кажем : Ох днес нещо не се чувствам добре, моментално към тялото ни, през невроните се предава информация - зле съм. Тялото "чува" този импулс и реагира през усещане, но забележи, ФАЛШИВО усещане. Но със съвсем реално преживяване. Т.е. в този момент, може да получиш УСЕЩАНЕ за болка в корема, но РЕАЛНО на корема му няма нищо, физиологично е здрав. Тази болка е просто усещането, с което коремът реагира на фалшивата информация, която даваш от мозъка. Това усещане те кара да мислиш все повече за "злето" и започваш да правиш нездравословни реакции, за да се успокоиш, напр. отиваш на лекар. Това те успокоява за малко и после отново се завърташ в Цикълът на фалшивите усещания.
Фалшиви мозъчни сигнали /мисли, желания/ - неприятни физически и емоционални усещания - нездравословни реакции
Това е цикъла, в който си се завъртяла и ако погледнеш темата си, ще видиш, че се опитваш и нас да ни завъртиш там.
Решението тук е да промениш фалшивите сигнали, а това става с усилие, с промяна на фокуса, с концентрация или обратно с разсейване, на кой какъвто му е ресурса. Най - напред е важно да изясниш за себе си този цикъл, да стане разпознаваем за теб. В противен случай си се въртиш там.
Всеки твой пост в тази тема започва с фалшив мозъчен сигнал. Прегледай темата и ги извади, запиши ги и ще видиш, че са повтарящи се или припокриващи. Напиши ги. Вече знаеш какво се случва. Започни от разпознаването и елиминирането.
 
 
 
 
 

Всяка ситуация има различни варианти за развитие според това от къде е започнала. Нека да уточня, какво разбрах:
Ти си влюбен в момиче, което е по- малко от теб с 9 години / за мен това няма значение, но тъй като го казваш най- напред, явно за теб и за нея това има някакво важно значение/В зависимост в кой възрастов диапазон сте, значението на това е различно.
До колкото разбрах това момиче е силно зависимо от родителите си. Ако е непълнолетна го разбирам, но ако е над 20 това е проблем, който ще се развива във времето. В крайна сметка да не се окаже, че имаш връзка не с нея, а с родителите и. Защото нещо такова се очертава. Ако ще е така, готов ли си за такава действителност?
 

Психологът не те е уплашил, а ти е обяснил естествената реакция на тялото при повишаване на тревожността или т.нар. адреналинов излив. Най- често кръвното се покачва за кратък период от време докато тялото работи на "високи обороти" характерни за тревожните кризи или т.нар. панически атаки /модерното им наименование/ Това е част от справянето, а не опасност. Но ти си чул само "високо кръвно" и от там нататък смисъла се губи. При някои хора пада, кръвното, да. Кафета, коли и т.н. нямат никакво отношение към това състояние, пиеш или ни това е, или си тревожен или не. Хапчетата временно поддържат илюзията за справяне. Ти си убеден в това, че ти помагат, тоест, ние тук няма какво повече да ти кажем, тъй като сме психолози. Подкрепям Георги, че справянето ти няма да е от хапчетата, а от спорта, лошото е, че ще остави в теб илюзията, че хапчетата са ти помогнали. 

Учи се с опита. Тук пикап наистина няма как да ти помогне. Помага все по-цялостното разбиране на собствената душевност, а оттам и на другите. Забележи, не само на жените, а на хората въобще, а жените виждани преди всичко като хора и след това като сексуални обекти. Това е процес на активно живеене, постоянно учене. Приятелка ще имаш не след дълго - просто продължи терапията лична и групова. А опитът ще се понатрупа постепенно, като процесът на дълбоко задушевно общуване и разбиране на себе си и другите става все по-естествен. Не само механично заучено знание като език на тялото и т.н., а проникновено вникване, директно емпатично усещане на човека пред теб. Учи се с доста общуване с искрен интерес и синхрон в енергията, емоциите, менталността на хората, на фона на качествено себепознание. Това отнема време, но си струва - защото доколкото познаваш себе си, дотолкова и другия. Но, приятелка ще имаш не след дълго, дори и какъвто си сега, дори и когато това себепознание тече. Самото ти упорство и приемането на временния и нормален неуспех, го прави част от смелостта и успеха ти в дългосрочен план! 

Здравей exc 12, това което ти е пуснала Василена като линк е точната физическа проява на тревожността т.е. колкото и да се фиксираш в тялото си нещо по - различно няма да усетиш. Друг е въпросът с мислите. Природата така ни е устроила, че да може да се съхраним максимално дълго живи, ето защо един от първичните механизми е точно чувството на страх. Ако това чувство го няма ние не можем да се съхраним. По тази причина, когато в тялото започне "операция спасяване" - адреналиновия излив, той винаги , винаги е придружен със силно чувство на страх. За съжаление много хора усетили този абнормален страх, доста дълго остават в усещането си страх / подчертавам УСЕЩАНЕТО/ Т.е. това вече не е чувството страх. Затова често се стига до абсурдната ситуация - да изпитвам страх от самия страх.
Изходът е отграничаване от фалшивия страх и фокус върху действителната ситуация или умението да стоиш тук и сега. В това време не се бориш и не се опитваш да контролираш фалшивия страх, просто го оставяш да отшуми, докато все по - силно и категорично присъстваш в реалността. Объркаш ли се тук, започва точно обратното - оставяш действителността да отминава без да и обръщаш внимание и се фокусираш върху фалшивия страх, като с това усилваш мислите, които го поддържат. Т.е. ключовите думи са фокус и концентрация, това се случва с воля и вяра. Ако всичко е налице бързо ще се откъснеш от това състояние, ако има някъде невъзможност да го случиш, добре е да потърсиш специалист, който да те поведе.
 

Здравей,
Отговорих същото и на другия ти пост.
В края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят.
На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора -  за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ.
Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов.
Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия. Но уважи решението на мъжа си ако откаже семейната терапия, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец. 
И да, временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. 
Нещата ще се наредят, времето ще си покаже. Не го притискай, не притискай и себе си. 
Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и  си в труден период, за което ти съчувствам.
Прочети Любовта отвъд думите. 
http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата.
Поздрави !

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Още на първата среща пояснявам, че когато преценя, че са терапията е в релсите, които аз искам, може да им  препоръчам да посетят и друг терапевт, който е много различен от мен или ще ги насоча към друг вид терапия различна от коята.Естествено, никой не го запомня това.Но при не малко  пациенти, аз наистина го правя - предлагам им да прекратят терапията при мен и да започнат да терапия при друг колега, от работата си с който ще придобият различен опит.Естествено, никой в началото не го приема, едни гледат на това да посещават друг колега, като на предателство от тяхна страна и минава доста време да им обясня, че аз и колегата ми не сме конкуренти, а добри приятели и те наистина ще имат огромна полза да общуват и с друг терапевт, коренно различен от мен. И, винаги после, след терапията с колегата ми, те са ми благодарили за настойчивостта да ги накарам да работят с него.Нещо повече, когато техни близки или те самите имат нужда от нова консултация, те избират мен да им я дам - имат ми доверие, че ще направя най-доброто за тях / в смисъл не работя за парите, които биха ми дали, защото ако беше така, не бих им препоръчал колегата си / .И понеже някой се пита, кой колега е толкова различен от мен и едновременно му имам такова доверие ,че да допълва мои терапии, става дума за Алексей Бъчев.

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Мдам - пикапът е добър за бърз секс, но не и за иницииране и създаване на стабилна, с обич връзка. Понякога работя с момчета, които въпреки това, са създали връзка с момиче, започната чрез пикап свалка - оупънъри, клоузъри, надмощие, в леглото на втората-третата среща максимум... Когато обаче заживеят заедно, малко по малко, момичето вижда мъжа в реалната му светлина - включително слаб, разкрит, понякога със сълзи на очите, с всичките му кусури и особености - съответно се чувства излъгана от искуствената му свалка технология, дала и различни послания. А какво би станало, ако от самото начало мъжът е просто себе си, държи се като себе си, мисли и говори като себе си, вероятно през самоувереността си, градена през цялостно себепозннаие, не и чрез изкуствени технологии, създадени от западни механично мислещи човечета, слагащи жените в калъпа на самките, а мъжа свеждащи до разгонено изсилен мачо? Би станало това, че при такава естествена самоувереност жените си отварят освен някои органи и душичките и си умират от кеф да са с такъв мъж. Ама такъв въобще не се пита "какво да и кажа, откъде да подходя и как да и създам еди си какъв образ, за да ми пусне..." - такъв е себе си на 100%, просто самоуверен, силен мъж, като магнит привличащ жените с мъжествеността си. Търсиш стабилна връзка - тук пик ап вече няма нищо общо. Помогнал ти е донякъде, но на по-високо ниво е нужно да бъдеш себе си - мъжествен, самоуверен мъж. Самоуверен вече не изиграно, а естествено, автентично. Тогава виждаш, че маса жени те желаят и така познавайки се, ти избираш!  

Описаното в статията в голямата си част са факти. Аз съм съгласна с почти всичко в нея, не защото се занимавам с психология, а защото живея в тази държава и виждам какво се случва, то е очевадно. Само бих добавила, че не само в България е така. Източника към статията http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/10/2074069_d-r_plamen_dimitrov_psiholog_otchujdenieto_ot_sebe_si/
Опитите за самолечение в кръчмата са катастрофални , да, свидетели сме всеки ден, на все по - млади хора постъпващи с инфаркт или инсулт от много дълго самолечение по кръчмите (наречено за по интелигентно "разпускане") или преминало в т.н. битов алкохолизъм - редовно по малко (пак за разпускане, ама колко е малкото.......) Все повече жени попадат в тези редици. 
За парка няма да коментирам, защото е много относително, но бих се разходила с някой поддържащ позицията, че там всичко е наред, за да погледнем нещата под друг ъгъл. Цяла дипломна работа за психичните проблеми може да се напише, само от наблюдение в парка.  
 
Психотерапията и работата на психолозите като цяло се опитва да наложи една нова култура, нарича се психологична култура. Запознатият с нея е наясно, че съседките пред входа, "доброжелателните" съвети на приятелите, роднините,  съкръчмарите или просто някой от улицата, няма да му решат проблемите, няма да намалят стреса и няма да отключат потенциала, който е блокиран по някаква причина и не може да бъде ползвам в кризисния момент. 
Ако някой си мисли, че не е бил под шапката на психотерапията до момента, значи все още живее в илюзия. Разликата между "психотерапията" на миналия век и последните 15 години е, че през миналия век бяхме членове на огромна "психотерапевтична група". С нас се провеждаше групова психотерапия. Всеки си мислеше, че знае какво трябва да прави и как да го прави и живееше в привидна хармония. Всеки отклонил се от груповия сетинг, преминаваше на строго индивидуален, но тогава се наричаше политическа система. Всеки  мислеше, че управлява сам живота си - точно това прозрение, между другото, е признак за чудесно свършена психотерапевтична дейност. Разликата е, че индивидуалният психотерапевт към днешна дата, работи само и единствено, като партньор и в полза на клиента си. А при въпросната "групова терапия" от миналия век, ръководителите работеха в полза на системата. 
Разбира се психотерапията не е безкраен процес, тя все някога трябва да свърши. Преди години краят на "груповата психотерапия" остави хората объркани, незнаещи, нямащи представа как да канализират собствената си сила и потенциал.
Днес в психотерапевтичния кабинет, клиента излиза по - смел, по - уверен и осъзнаващ силата, която е открил в себе си. 
Проблемът при нас идва от това, че управляващите ни са част от членовете на тази "групова психотерапия" от миналия век. Тези хора са на ръководни позиции в корпоративни фирми и се опитват по старата инерция да прилагат същия метод на хората обвързани с тяхната политика. От психотерапевтичните методи се взимат основно манипулацията и отрицателната мотивация. Методи, които са отдавна отхвърлени в страните преминали доста по - отдавна на индивидуална психотерапия. В този ред на мисли съм абсолютно съгласна с казаното :
"Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква им е психологическата годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя и отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове."
 
При нас се работи основно с наказания, а не с възнаграждения, затова се преживяваме като нещастни. Отричаме всичко и всички, които предявяват откритост и дават шанс за лична изява и свобода, защото не знаем как да ги използваме. 
Затова пък стария култ към личността, поклон пред страха и нагаждането с цел спокойствие на всяка цена се прилага масово, защото се очаква при това положение някой да се погрижи за нас. 
Отказва се поемането на отговорност.
Затова и психотерапията толкова плаши и търпи такива критики, защото с влизането в кабинета, клиента е наясно, че там никой няма да се погрижи за него, а той сам трябва да се погрижи за себе си.
Затова след първите сесии много хора се отказват, защото никой не претендира да ги оправи с магическа пръчка или да поеме отговорност  вместо тях, а това не се харесва, поражда съпротива.
Затова е по - лесно да се отрече науката и хората ( в случая психолози и психотерапевти), които дават шанс, партнирайки, за достигането до едно различно ниво на мислене. Защото това изисква усилие.
Много "по -сигурно " е да се отиде на ясновидец - там се работи със старите познати мисловни модели - култа към личността, страха и ясното и структурирано "решение" за това какво трябва да прави клиента, което автоматично означава, че този друг ще поеме отговорността за случващото се. 
Разликата е ясна.
Радостното е, че все повече хора решават да поемат отговорност за себе си, търсейки терапевтична подкрепа се запознават със себе си и откриват резервите, които никога до сега не са използвали. Преработват "онова нещо, което толкова много ги дразни" и започват да се преживяват като щастливи.
Съгласна съм, че много хора и сами успяват да се справят с конфликтите си, моите поздравления, но това съвсем не означава, че всеки е способен да го направи сам.
Свидетели сме на все по - голямата обърканост на хората и невъзможността им да се справят сами.
Яростното отричане на развиването на психологична култура не помага на никого. 

Лято е, училището свършва, най- доброто за нея е смяна на обстановката, нека дойде и постои в България месец - два, ако има при кого. Нека поработи с психолог в България на родния  език. Има един хубав филм българо - немска продукция  "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" , намерете го и го гледайте двете, след това поговорете за това което сте разбрали от филма. На нея и трябва нещо точно такова, като във филма, стига да има кой да го направи за нея. Ако не, и другия вариант би могъл да е много работещ.