Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Отчуждението от себе си е първата стъпка към сериозните психични проблеми"


ISTORIK

Recommended Posts

Икономиката не е единственото, което пострада в кризата, която тресе света от 2008 г. насам. Много повече и много по-опасен е ефектът й върху психическото здраве на хората както тук в България, така и по целия свят. Безработните са в безизходица, която ги кара да адаптират цялата си ценностна система, за да оцелеят. Често пъти това се случва и с работещите, които по една или друга причина са стресирани и неудовлетворени. Така рискът от психични разстройства и по-сериозни психосоматични заболявания съществува на практика при всички нас. 

 

По темата представител на вестник "Дневник" разговаря с д-р Пламен Димитров, президент на Дружеството на психолозите в България, и д-р Надя Матеева, психолог-консултант и психотерапевт в департамента по "Психология" към БАН. Заедно те са автори на метаанализ, посветен на ефектите на безработицата върху психичното здраве. Проучването им обхваща над 53 изследвания от целия свят от 1984 г. досега, в които са изследвани над 200 хиляди души. Данните от тях са приложени и сравнени със ситуацията в България. 
 
- Какво показва анализът ви? Какви са ефектите на безработицата върху психичното здраве? 
 
- Категорично може да се каже, че връзката отдавна е доказана и касае много аспекти. Безработицата, особено - хроничната, при нискоквалифицирани хора и с по-ниско образователно ниво, е свързана с рязко увеличаване на цялата симптоматика на това, което ние наричаме дистрес - хронична умора, усещане за безпомощност, много често преживяване на безсилие и загуба на компетентност за това, какво би могъл да направиш, за да живееш един по-смислен, по-отговорен и по-достоен живот. 
 
Някои хора се впускат в защитно консуматорство, потребителски начин на живот, доколкото могат да си го позволят, разбира се, и примитивизират идеите и перспективите си. Това е и в български, и в международен план. Изразява се много просто - кръчмата, храната, фиксацията върху материалната удовлетвореност, загубата на интерес към повишаване на квалификацията и образованието, изобщо - фиксация върху битуването. 
 
Но по-сериозни са ефектите на хроничната безработица и безработицата въобще върху такива клинични симптоми като депресивност, тревожност, психосоматични заболявания, предразположеност към алкохолизъм, зависимости от всякакъв порядък. Това също е доказано в международен план - знаят го и Световната здравна организация, и Международната организация по труда. 
 
Това, което ние направихме, беше да вмъкнем този конструкт, върху който Надя Матеева работи от 2010 г. Той се нарича автентичност – това е усещането на човека, че той наистина е себе си, че може да реализира в отношенията, в поведението си, включително – и в преживяването и самовъзприемането си една пълнота на усещането, че е себе си, че се приближава повече до вътрешните си ценности и мотиви, че движението му е изцяло подчинено на собственото му желание и готовност и така организира и емоциите си. Връзката между автентичност и благополучие са много силни - и в България, и в Щатите и другаде, където са правени тези изследвания. 
 
Когато намесихме българското си изследване в това понятие, установихме нещо много интересно - неблагоприятните ефекти на безработицата стават по-силни, по-ясно изразени и отчетливи, когато хората преживяват изключително високо ниво на неавтентичност на ситуацията, в която безработицата ги поставя. Това усещане, че трудът за теб е ценност, че ти си отговорен, само когато се трудиш, и невъзможността да го упражняваш, води до усещането, че си силно отчужден от себе си, което усилва предразположеността към всички видове проблеми с психичното здраве. Докато автентичните хора са свързани със себе си - те много добре отчитат и позитивните, и негативните страни на преживяванията си, живеят с по-ясна представа за вътрешната и външната реалност.
 
Как се проявяват двете състояния, до какво водят те?
 
- Неавтентичноста е много често преживяване, за съжаление обаче, то е твърде често отричано или замествано с други, които обикновено са по-лесни за констатиране, защото не изискват екзистенциална честност. Фройд го е казал: "Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение." Затова служи психоанализата - да стигнеш по-близо до своята автентична представа за ценностите, нуждите си, да си открит към себе си, дори когато това ти коства много усилия. Автентичните хора не живеят лесно в съвременното общество. От друга страна, е ясно, че автентичността е буфер срещу проблемите с психичното здраве. 
 
Отчуждението от себе си е усещането че си зависим от други хора, че трябва да се конформираш, да си изключително удобен на системата на институциите, на другите. Това е неудовлетвореност от собствените действия. 
Хората, които са автентични, пък имат много ясна и задълбочена представа за самите себе си, за желанията си, за преживяванията си, за чувствата си, за идеите си, дори - и когато те са противоречиви. Впрочем, автентичните хора могат да живеят с голяма доза вътрешно противоречие. Но тези хора имат диференцирана представа за себе си и от това произтича интересът им да реализират в поведението си и в отношенията си тези свои вътрешни чувства. Когато правят избор, те са агенти на своето движение, това ги прави предразположени към по-автономни и отговорни поведения - повече се грижат не само за себе си, а - и за поетите ангажименти. 
 
А когато не си автентичен, ти обикновено се съгласяваш по-лесно с външния натиск и с модите и с това, което авторитетите ти налагат. Приемаш, че всичко става под външен натиск, и обикновено някой друг е причината за твоите действия. Това може да са твоите родители, защото се съгласяваш цял живот с техните вградени в теб ценности и принципи, но самият ти знаеш в себе си, че други неща те вълнуват. Сума ти инженери има, на които им се свири рок. Обаче са инженери, защото бащите им или майките им са ги направили такива. Или пък си престижен адвокат, който обаче няма никакво усещане, че освен сърфинга го вълнува нещо друго. Това са неавтентични начини на живот. В крайна сметка автентичността се проявява в това дали чувстваш, че начинът ти на живот е този, който ти избираш, или той ти е наложен, или пък си се съгласил с него, защото ти носи някакви външни или вътрешни облаги.
 
- Каква част от хората се чувстват неавтентични? От какво зависи това, те да бъдат такива? 
 
- Установихме, че това се случва на една трета от българските безработни. Но това се случва и на около 15% от работещите. Защото при тях отсъства тази ангажираност и заинтересованост от работата. Те също се чувстват неавтентични и също са предразположени към тези проблеми, защото работата им не е това, което те искат тя да бъде, за което са мечтали и са се готвили, което обичат и което отразява вътрешния им ценностен профил. 
 
Този процент е още по-висок - около 25%, при пенсионерите, които имат капацитета да се трудят, но нямат ресурса за това. Обществото няма система, по която да им осигури работа, и те също се чувстват неавтентични. При много от мъжете това е причината за ранната им смърт – усещането, че си излишен, отхвърлен - отчуждаваш се от себе си, не намираш място за себереализация. 
 
Много голям е процентът - близо 30%, е и при домакините - жените, които обикновено смятаме, че са доволни да си гледат децата и къщата, обаче всъщност и те не се чувстват щастливи. 
 
Това не е представително изследване на България, ние не сме социолози - занимаваме се с дълбочините, а не - с видимата част на айсберга. Но в продължение на този период 1984 - 2013 г. никога не се е отклонявал този проблем. Когато човек е безработен и е в групата на тези, които се чувстват отчуждени, на него винаги му се появяват проблеми с психичното здраве. Оказва се, че това не се влияе силно от социално-икономическия статус, а - от вътрешното, ценностното преживяване на труда в живота ни. Не се чувстват зле безработните, за които трудът не е ценност, те не преживяват този стрес. 
 
Следенето на този конструкт - автентичността - може да предскаже такива проблемни групи и за тях трябва диференциран подход, особено - в програмите, които са насочени към подпомагане на безработните. Например, за тези хора са противопоказни мотивационните курсове, защото те са толкова вътрешно мотивирани, че от това се разболяват. За тях трябва да се осигурят конкретни реални работни места, отговарящи много ясно на вътрешния им профил, а не - да им се натрапват работни места, които не отговарят на очакванията им. 
 
Тъжното е, че за тази група по-скоро би трябвало да се предлага психологическа помощ, а не - някакви методични бюрократични семинари за самопомощ, чието послание е: "Търсете каквото и да е, за да имате някакви доходи!". Това няма нищо общо с доходите. Има общо с усещането на всеки човек за пълноценност и възможността чрез труда да постигнеш повече свързаност със същността си, с ценностите и емоциите си. 
 
- Как неавтентичността се отразява на работното място? 
 
- Много мениджъри са неавтентични и изграждат култура на неавтентични отношения. Например, те стават макиавелисти - обичат да използват другите, защото те се чувстват използвани от системата, въпреки че имат някакви представи за себе си и предпочитанията си. Но понеже не могат да се откажат от благините на конформизма си и тази неавтентичност е вече наградена...
 
Неавтентичността е неспособността да изграждаш близки човешки открити отношения и това много често се проявява в работната среда. Води до това, че културата на организацията, изградена от неавтентични лидери, обикновено е дефанзивна, невротична и дисфункционална. Води и до това, че хората са или агресивно-защитни - борят се за власт, в най-добрия случай са перфекционисти, които се самоизтезават, или пък са толкова вперени в състезанието помежду си, че забравят, че това не е целта на организацията. Целта и ползата е споделянето на удовлетвореността. И, разбира се, има и пасивно-защитни - такива, които са отдръпнати. 
 
По един или друг начин ниската автентичност води до загуба на градивно отношение към начина на живот - отчуждаваш се от естествени потребности като стремежа към компетентност, свързаност и автономност за сметка на някакви зависимости - социални, политически, икономически, финансови, емоционални. 
 
Сега сме във века на автентичността, това е най-модерната тема в психотерапията. Вече се говори много и за това какво е автентично лидерство. Много малко автентични лидери сме забелязали, особено в политическия свят и в корпоративния свят. Автентичен лидер не е този, който има власт, а е човекът, който успява с поведението си да създаде начин на живот, който води до качество не само у него, а - и у другите, които искат да го следват. Такива са малцина и в световен мащаб. Махатма Ганди е пример за автентичен лидер.  
 
Aко в една компания лидерът е автентичен и груповите отношения са качествени, хората имат висок стремеж да реализират своите ключови ценности като компетентност, свързаност и автономност. Там хората говорят по-лесно за проблемите си, никой не се представя за перфектен, говори и за хубавите, и за лошите страни на нещата. От това произтичат по-креативни и по-отговорни решения. Отношенията между хората в работен план и в междуличностен план са много по-качествени и това създава на лидера изключително влияние - не му се налага да командва, да властва, да заплашва, да респектира, а по-скоро това става с приятни преживявания, свързани с открит диалог и с рефлексия за това, което ни се случва. Такъв организационен климат на автентичност води до високи резултати не само в работата, но - и в постигането на субективно благополучие. За съжаление,  България е на дъното на всички изследвания по тези показатели. 
 
- Защо сме на дъното? 
 
- Ние сме класически на дъното във всички европейски съпоставителни изследвания по субективно благополучие. Българите се чувстват най-неавтентични и най-неудовлетворени поради това, че имат най-голямо разминаване между това, към което се стремят, за което знаят, че би могло да бъде съдържание на живота им, и това, което им се предлага като условия по отношение на социална среда, политическа система, организация и управление на бизнеса. Това изчезва, когато наблюдаваме квалифицираните българи в емиграционни състояния. Те обикновено са намерили тази среда, в която рязко намалява усещането им за неавтентичност. 
 
- Т.е. външният пример ни прави по-нещастни? 
 
- Не, не ни прави нещастни самият процес на социално сравнение. Реалните условия са тези и тези показатели са много по-мощни от всякакви макроикономически статистики, защото се отнасят до най-важния двигател - психичното преживяване и емоцията. 
 
Нищо не действа на човешкото поведение директно. Нито политиците, нито икономическите показатели. Всичко се пречупва през емоционално-психическия живот. Може да се каже, че психичната детерминация е най-важната. Ето един пример: много често медиите ни убеждават, че гледането на филми с агресивно съдържание или видеоигри с насилие, които с часове децата играят, няма да доведат до това, че ще станем по-агресивни. В същото време не могат да ни обяснят и рационалното си искане, че 30 секунди рекламно време по време на интересен мач струват петцифрени, десетцифрени числа, а на Запад - и милиони. Защо - защото получаваш достъп до това да модифицираш поведението на хората. 
 
- Кои са по-честите психични заболявания в България?
 
- Имаме много сложна картина на психично-здравния статус на българите. Имаме високи нива на тревожност. Тревожните разстройства, депресивните състояния са масови и ларвирани.  Ларвирана депресия значи, че наглед не си болен от нищо, но препиваш с приятели в кръчмата всяка вечер, уж веселейки се, или си се впуснал да се забавляваш, но всъщност хич не ти е забавно, а само имитираш публичност. Това много често избива в проблеми в отношенията. Прикриваш депресията си, но хич не ти върви в интимния живот. Психичните проблеми невинаги са признати от хората и у нас има един феномен - че два пъти по-малко от хората търсят помощ, в сравнение със средното за ЕС, а имаме 4 пъти по-високи причини за това. 
Това е така, защото на хората хронично им е втълпявано, че тази им безпомощност не може да бъде преодоляна, че професионалната помощ няма да бъде решение. Хората се опитват защитно-компенсаторно или чрез отричане да завоалират проблемите и това е станало начин на живот, който ни води до това преживяване на отчуждение и усещането, че нито ти можеш сам да си помогнеш, нито някой друг може да ти помогне. Това е усещане за приучена безпомощност, което ние познаваме отдавна. Имаше го и при социализма, но сега се засили особено много, след като рухнаха оптимистичните очаквания у много хора, след като толкова много „спасители“ не спасиха никого, освен себе си. 
 
Имаме и ръст на самоубийствата. Но занемареността, пълният отказ от профилактика и превантивна работа са най-сериозният индикатор за затруднения и не случайно България е на дъното на класациите за щастие и удовлетвореност. Освен от всичко друго, хората се отчуждават от грижи за себе си и това само по себе си е патология, при това - масова. 
 
- Има ли връщане от това състояние? 
 
- Има. Казва се терапия. Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква е психологическата им годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя или се отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове. 
 
- Дългосрочен ли ще е ефектът от сегашната криза? 
 
- Естествено, от тази - да. Има много нормативни кризи, които хората преживяват, защото преминават от една в друга ключова възраст, стават родители, например, и това е кризисно положение у нас. Да си млад човек, който иска да има деца, е голяма криза наистина. Не защото е трудно да ги гледаш, а защото се отказваш да ги имаш. Оттам и демографската криза. Отказваш се заради натиска - невъзможността да им осигуриш този начин и стандарт, качество на живот, който би искал да осигуриш за най-важните си хора. Това е изключително депопулираща, бих я нарекъл автогеноцидна ситуация. Хората, които са фертилни, млади, но не могат да си осигурят условия за повече от две деца, очевидно не се чувстват адекватно. 
 
По рецептата на Рейгън развитие и спокойствие ще има тогава, когато с една трета от заплатата човек да си осигурява всички базови нужди, а с останалите пари да подсигурява бъдещето, образованието и мобилността на децата си, също и да се забавлява и да осъществява мечтите си. За съжаление, ние нямаме модерно мислещ корпоративен сектор и ни предстои да преосмислим ценностите си. 
 
Хората са в сложна екзистенциална ситуация навсякъде и е въпрос на преоценка на много ценности, от които зависи бъдещето на корпорациите, на на държавите и на съюзите. Виждате как се тресе ЕС. Това обетовано братство, към което се стремяхме толкова, ни се изплъзва не поради нашата нелоялност, а - поради собствената му неавтентичност.
 
Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

- Кои са по-честите психични заболявания в България?

 
- Имаме много сложна картина на психично-здравния статус на българите. Имаме високи нива на тревожност. Тревожните разстройства, депресивните състояния са масови и ларвирани.  Ларвирана депресия значи, че наглед не си болен от нищо, но препиваш с приятели в кръчмата всяка вечер, уж веселейки се, или си се впуснал да се забавляваш, но всъщност хич не ти е забавно, а само имитираш публичност. Това много често избива в проблеми в отношенията. Прикриваш депресията си, но хич не ти върви в интимния живот. Психичните проблеми невинаги са признати от хората и у нас има един феномен - че два пъти по-малко от хората търсят помощ, в сравнение със средното за ЕС, а имаме 4 пъти по-високи причини за това. 
 

 

Това е вярно, но не важи само за кръчмата. Все повече хора решават, че трябва да се откъснат от стреса. Започват да живеят природосъобразно. Вечер не са в кръчма, а в парка. Не пият, карат ролери, колела, ловят пеперуди сред природата. Обаче така и не успяват да се откъснат от проблемите/зависимостите, тъй като те не са ги отработили при психотерапевт, а са се подвели по това: че трябва да се разсеят с приятни мисли, приятни забавления. А пък, ако са прочели и някой от розовите романи с утвърждения състоянието им става още по-тежко... На по-късен подтиснатите страхове, комплекси се насочват към тялото — соматизация. Не го казвам от свое мнение, а защото съм го видял, и продължавам да го наблюдавам. Става въпрос за един познат. Беше добър човек. 

Линк към коментар
Share on other sites

...

 
Това, което ние направихме, беше да вмъкнем този конструкт, върху който Надя Матеева работи от 2010 г. Той се нарича автентичност – това е усещането на човека, че той наистина е себе си, че може да реализира в отношенията, в поведението си, включително – и в преживяването и самовъзприемането си една пълнота на усещането, че е себе си, че се приближава повече до вътрешните си ценности и мотиви, че движението му е изцяло подчинено на собственото му желание и готовност и така организира и емоциите си. Връзката между автентичност и благополучие са много силни - и в България, и в Щатите и другаде, където са правени тези изследвания. 
 
Когато намесихме българското си изследване в това понятие, установихме нещо много интересно - неблагоприятните ефекти на безработицата стават по-силни, по-ясно изразени и отчетливи, когато хората преживяват изключително високо ниво на неавтентичност на ситуацията, в която безработицата ги поставя. Това усещане, че трудът за теб е ценност, че ти си отговорен, само когато се трудиш, и невъзможността да го упражняваш, води до усещането, че си силно отчужден от себе си, което усилва предразположеността към всички видове проблеми с психичното здраве. Докато автентичните хора са свързани със себе си - те много добре отчитат и позитивните, и негативните страни на преживяванията си, живеят с по-ясна представа за вътрешната и външната реалност.
 
Как се проявяват двете състояния, до какво водят те?
 
- Неавтентичноста е много често преживяване, за съжаление обаче, то е твърде често отричано или замествано с други, които обикновено са по-лесни за констатиране, защото не изискват екзистенциална честност. Фройд го е казал: "Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение." Затова служи психоанализата - да стигнеш по-близо до своята автентична представа за ценностите, нуждите си, да си открит към себе си, дори когато това ти коства много усилия. Автентичните хора не живеят лесно в съвременното общество. От друга страна, е ясно, че автентичността е буфер срещу проблемите с психичното здраве. 
 
Отчуждението от себе си е усещането че си зависим от други хора, че трябва да се конформираш, да си изключително удобен на системата на институциите, на другите. Това е неудовлетвореност от собствените действия. 
Хората, които са автентични, пък имат много ясна и задълбочена представа за самите себе си, за желанията си, за преживяванията си, за чувствата си, за идеите си, дори - и когато те са противоречиви. Впрочем, автентичните хора могат да живеят с голяма доза вътрешно противоречие. Но тези хора имат диференцирана представа за себе си и от това произтича интересът им да реализират в поведението си и в отношенията си тези свои вътрешни чувства. Когато правят избор, те са агенти на своето движение, това ги прави предразположени към по-автономни и отговорни поведения - повече се грижат не само за себе си, а - и за поетите ангажименти. 
 
А когато не си автентичен, ти обикновено се съгласяваш по-лесно с външния натиск и с модите и с това, което авторитетите ти налагат. Приемаш, че всичко става под външен натиск, и обикновено някой друг е причината за твоите действия. Това може да са твоите родители, защото се съгласяваш цял живот с техните вградени в теб ценности и принципи, но самият ти знаеш в себе си, че други неща те вълнуват. Сума ти инженери има, на които им се свири рок. Обаче са инженери, защото бащите им или майките им са ги направили такива. Или пък си престижен адвокат, който обаче няма никакво усещане, че освен сърфинга го вълнува нещо друго. Това са неавтентични начини на живот. В крайна сметка автентичността се проявява в това дали чувстваш, че начинът ти на живот е този, който ти избираш, или той ти е наложен, или пък си се съгласил с него, защото ти носи някакви външни или вътрешни облаги.
 
- Каква част от хората се чувстват неавтентични? От какво зависи това, те да бъдат такива? 
 
- Установихме, че това се случва на една трета от българските безработни. Но това се случва и на около 15% от работещите. Защото при тях отсъства тази ангажираност и заинтересованост от работата. Те също се чувстват неавтентични и също са предразположени към тези проблеми, защото работата им не е това, което те искат тя да бъде, за което са мечтали и са се готвили, което обичат и което отразява вътрешния им ценностен профил. 
 
Този процент е още по-висок - около 25%, при пенсионерите, които имат капацитета да се трудят, но нямат ресурса за това. Обществото няма система, по която да им осигури работа, и те също се чувстват неавтентични. При много от мъжете това е причината за ранната им смърт – усещането, че си излишен, отхвърлен - отчуждаваш се от себе си, не намираш място за себереализация. 
 
Много голям е процентът - близо 30%, е и при домакините - жените, които обикновено смятаме, че са доволни да си гледат децата и къщата, обаче всъщност и те не се чувстват щастливи. 
 
Това не е представително изследване на България, ние не сме социолози - занимаваме се с дълбочините, а не - с видимата част на айсберга. Но в продължение на този период 1984 - 2013 г. никога не се е отклонявал този проблем. Когато човек е безработен и е в групата на тези, които се чувстват отчуждени, на него винаги му се появяват проблеми с психичното здраве. Оказва се, че това не се влияе силно от социално-икономическия статус, а - от вътрешното, ценностното преживяване на труда в живота ни. Не се чувстват зле безработните, за които трудът не е ценност, те не преживяват този стрес. 
 
Следенето на този конструкт - автентичността - може да предскаже такива проблемни групи и за тях трябва диференциран подход, особено - в програмите, които са насочени към подпомагане на безработните. Например, за тези хора са противопоказни мотивационните курсове, защото те са толкова вътрешно мотивирани, че от това се разболяват. За тях трябва да се осигурят конкретни реални работни места, отговарящи много ясно на вътрешния им профил, а не - да им се натрапват работни места, които не отговарят на очакванията им. 

...

Ех, уж сериозни хора са писали това, а защо ми се струва толкова наивно? Да им се създадяли за тези хора, специални, подходящи работни места :) Кой и как ще им ги създаде?! Как въобще се създават работни места?

 

Не знам дали забелязахте, но ето тук, тези хора се опитват да ни убедят - "Обстоятелствата ИМАТ значение!" - като контрапункт на една тема в нашия форум - "Обстоятелствата НЯМАТ значение.". Вие кое убеждение споделяте?

 

От написаното в интервюто разбирам, че т.нар. от тях автентични хора, са хора, които са навлезли по-навътре в познанието на самите себе си. В крайна сметка човек, ако не знае какъв е, какво точно иска, кое го прави щастлив и т.н., той не успява да се ориентира какво да прави, лута се в живота си и съвсем естествено често ще изпитва в по-малка или по-голяма степен дискомфорт. Ето тези двама психолози, сами са отбелязали, че такава неавтентичност се забелязва и при работещите - защо? Обясненията им са недостатъчни. Хубаво отбелязват, че това усещане за дискомфорт и неавтентичност няма връзка със социалния статус на хората. Защото такава неавтентичност и неудовлетвореност забелязваме и при много т.нар. успели хора, включително част от звездите от световен мащаб и т.н.

Та, значи това чувство няма връзка нито с трудовата ангажираност, нито с материалното положение на човека, нито с уважението/аплодисментите на другите. Защото не зависи от тези фактори. Това чувство се създава у хората, когато те не изпълняват Божествения план, когато не правят това, за което са дошли на този свят.

 

Между другото съвременната цивилизация е царица в създаването и насаждането на чужди/фалшиви цели, идеали, модели на живот и поведение. Какво се чудим тогава на това чувство за неавтентичност?! По-скоро да не се правим на ощипани, ами да си дадем ясна сметка как стоят нещата. В крайна сметка тези много мощни инструменти на обхваналата цялото човечество масова комуникация, вкл. интернет, където с вас обменяме мисли в момента, могат да се ползват и по други начини, и за други цели ... "Будни бъдете!" е казал Учителя.

Линк към коментар
Share on other sites

От цялата статия аз разбрах, че психоаналитиците и психолозите са в криза, нямат достатъчно клиенти и работа

Та са решили да ни убедят, че нашата нация 2 пъти по-малко от европейците търси професионална помощ,

което е груба грешка според тези психолози , 

И още - само те и никой друг не може да помогне на хората в депресивни и други състояния

Опитите за самолечение в кръчмата и в парка , както разбрахме, са катастрофални

Линк към коментар
Share on other sites

Описаното в статията в голямата си част са факти. Аз съм съгласна с почти всичко в нея, не защото се занимавам с психология, а защото живея в тази държава и виждам какво се случва, то е очевадно. Само бих добавила, че не само в България е така. Източника към статията http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/10/2074069_d-r_plamen_dimitrov_psiholog_otchujdenieto_ot_sebe_si/

Опитите за самолечение в кръчмата са катастрофални , да, свидетели сме всеки ден, на все по - млади хора постъпващи с инфаркт или инсулт от много дълго самолечение по кръчмите (наречено за по интелигентно "разпускане") или преминало в т.н. битов алкохолизъм - редовно по малко (пак за разпускане, ама колко е малкото.......) Все повече жени попадат в тези редици. 

За парка няма да коментирам, защото е много относително, но бих се разходила с някой поддържащ позицията, че там всичко е наред, за да погледнем нещата под друг ъгъл. Цяла дипломна работа за психичните проблеми може да се напише, само от наблюдение в парка. :) 

 

Психотерапията и работата на психолозите като цяло се опитва да наложи една нова култура, нарича се психологична култура. Запознатият с нея е наясно, че съседките пред входа, "доброжелателните" съвети на приятелите, роднините,  съкръчмарите или просто някой от улицата, няма да му решат проблемите, няма да намалят стреса и няма да отключат потенциала, който е блокиран по някаква причина и не може да бъде ползвам в кризисния момент. 

Ако някой си мисли, че не е бил под шапката на психотерапията до момента, значи все още живее в илюзия. Разликата между "психотерапията" на миналия век и последните 15 години е, че през миналия век бяхме членове на огромна "психотерапевтична група". С нас се провеждаше групова психотерапия. Всеки си мислеше, че знае какво трябва да прави и как да го прави и живееше в привидна хармония. Всеки отклонил се от груповия сетинг, преминаваше на строго индивидуален, но тогава се наричаше политическа система. Всеки  мислеше, че управлява сам живота си - точно това прозрение, между другото, е признак за чудесно свършена психотерапевтична дейност. Разликата е, че индивидуалният психотерапевт към днешна дата, работи само и единствено, като партньор и в полза на клиента си. А при въпросната "групова терапия" от миналия век, ръководителите работеха в полза на системата. 

Разбира се психотерапията не е безкраен процес, тя все някога трябва да свърши. Преди години краят на "груповата психотерапия" остави хората объркани, незнаещи, нямащи представа как да канализират собствената си сила и потенциал.

Днес в психотерапевтичния кабинет, клиента излиза по - смел, по - уверен и осъзнаващ силата, която е открил в себе си. 

Проблемът при нас идва от това, че управляващите ни са част от членовете на тази "групова психотерапия" от миналия век. Тези хора са на ръководни позиции в корпоративни фирми и се опитват по старата инерция да прилагат същия метод на хората обвързани с тяхната политика. От психотерапевтичните методи се взимат основно манипулацията и отрицателната мотивация. Методи, които са отдавна отхвърлени в страните преминали доста по - отдавна на индивидуална психотерапия. В този ред на мисли съм абсолютно съгласна с казаното :

"Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква им е психологическата годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя и отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове."

 

При нас се работи основно с наказания, а не с възнаграждения, затова се преживяваме като нещастни. Отричаме всичко и всички, които предявяват откритост и дават шанс за лична изява и свобода, защото не знаем как да ги използваме. 

Затова пък стария култ към личността, поклон пред страха и нагаждането с цел спокойствие на всяка цена се прилага масово, защото се очаква при това положение някой да се погрижи за нас. 

Отказва се поемането на отговорност.

Затова и психотерапията толкова плаши и търпи такива критики, защото с влизането в кабинета, клиента е наясно, че там никой няма да се погрижи за него, а той сам трябва да се погрижи за себе си.

Затова след първите сесии много хора се отказват, защото никой не претендира да ги оправи с магическа пръчка или да поеме отговорност  вместо тях, а това не се харесва, поражда съпротива.

Затова е по - лесно да се отрече науката и хората ( в случая психолози и психотерапевти), които дават шанс, партнирайки, за достигането до едно различно ниво на мислене. Защото това изисква усилие.

Много "по -сигурно " е да се отиде на ясновидец - там се работи със старите познати мисловни модели - култа към личността, страха и ясното и структурирано "решение" за това какво трябва да прави клиента, което автоматично означава, че този друг ще поеме отговорността за случващото се. 

Разликата е ясна.

Радостното е, че все повече хора решават да поемат отговорност за себе си, търсейки терапевтична подкрепа се запознават със себе си и откриват резервите, които никога до сега не са използвали. Преработват "онова нещо, което толкова много ги дразни" и започват да се преживяват като щастливи.

Съгласна съм, че много хора и сами успяват да се справят с конфликтите си, моите поздравления, но това съвсем не означава, че всеки е способен да го направи сам.

Свидетели сме на все по - голямата обърканост на хората и невъзможността им да се справят сами.

Яростното отричане на развиването на психологична култура не помага на никого. 

Линк към коментар
Share on other sites

Диди, ти предлагаш, когато нещо е развалено, да го занесем на поправка. Ок, няма лошо в това, напротив много по-добре е, отколкото да се самозалъгваме, че например не е развалено или че можем да го поправим сами, а всъщност повечето да не могат сами.

 

А аз предлагам нещо съвсем друго - да се опитаме да разберем защо нещото се разваля и да действаме в посока то да не се разваля. Е, в такъв случай психотерапевтите наистина ще останат без работа (не изведнъж, постепенно), но това е по-добрия вариант според мен. Нещо подобно се е опитала да каже и mvm. Такива внушения под прикритие, че хората не могат сами да променят живота си и непременно им е нужна помощ за това, аз също не одобрявам. Не знам кое за тебе са факти, но отчети и други факти - колко хора от тук пишещите и четящите сами са променили живота си? И колко от населението на запад, където отдавна има такава, както казваш ти, психологична култура и много хора посещават психотерапевти, също никак не е в кондиция, въпреки получената помощ?

А мерките, които предлагат двамата психолози, с изключение на това да се посещава психотерапия, са меко казано смехотворни. Аз вече зададох няколко въпроса - Как и кое ще накара някоя фирма да разкрие такива специфични работни места, за да са подходящи на потребностите на определени хора, за да не им се развали душевния мир? Нали тази фирма ще им плаща заплатите, тя трябва да ги изкарва някак тези пари за заплати поне ... От контактите ми с хора, които са работили само на заплата, особено пък в някаква бюджетна организация, знам, че имат мнооооого смътна представа как и откъде идват парите за техните заплати. Който е опитал сам да прави бизнес, ще ме разбере.

Линк към коментар
Share on other sites

Външни фактори няма как да поправят вътрешния ти свят.Психотерапия,духовни практики,учения са все външни помощни средства.Те дават само посоката,а тя е да погледнеш какво става вътре в теб.Е, да , но това изисква време и усилия.А няма как да стане без труд,отговорност и жертви.Много по лесно е да виниш обстоятелства,хора и управление.

Всеки се смята за невинен,докато не се изправи пред вътрешния съд.

Линк към коментар
Share on other sites

Исках да кажа, че посещенията, -  регулярни и дълготрайни , при психотерапевт

ни се натрапиха в съзнанието, като нещо модерно и правилно

от американските филми 

Постепенно и тук навлезе тази професия и хората нали са стадно животно

и нали всичко що е американско се боготвори, се юрнаха и те по сеанси..с неясен краен резултат

 

Исках също да кажа, че нашите деди, и прадеди доста добре са оцелявали и са се справяли с проблемите си, които не са били никак по-маловажни от нашите - и без психоаналитици и подобни

Да, имали са шамани, някои племена, други са имали врачки, баячки, ходели са при свещенника

т.е. отново е имало някой, с който да се споделя..и който им е давал съвети

 

Сега не има викат баячки - викат им психолози и са с висше образование.

Само че не могат да лекуват с билки, както са можели шаманите и баячките. 

 

Също така исках да кажа, че в съвременното общество - човекът  - е много разглезен, и много пасивен

В какъв смисъл - разглезен от многото технически придобивки, които му осигуряват много свободно време.

Имайки такова и незнаейки как да го използва, точно защото е пасивен и свикнал да получава всичко наготово - от магазина предимно - съвременният човек започва да си пълни главата с всевъзможни глупости, които му докарват депресии и други състояния. 

Съвременният човек е склонен силно да преувеличава проблемите си, да се задълбочава в тях, да си мисли, че нещата са непоправими, че е на дъното... и други подобни

 

Точно това се използва от психолозите, които любезно подават ръка за помощ,

и които както личи и от статията, ни убеждават, че само те могат да помогнат с неоценимите си знания и опит

 - срещу доста прилични суми, непосилни за много хора

 

Сигурно затова само половината българи "намират себе си" на сеанси. Останалите нямат пари.

Иначе и те биха тръгнали, понеже е модерно

 

Да, натрапват ни се и много други неща - от филмите и новините, ни се натрапват модерни неща от Америка и Европа

Направо ни промиват мозъците с тях, опитват се да ни ги промият

Всеки сам решава доколко може да се довери , кое да приеме и кое не

 

Да, преди бившият режим е практикувал масова хипноза, или групова психотерапия,

а сега медиите го правят

доста по-успешно...и доста по-пагубно за хората

Линк към коментар
Share on other sites

Много хора чули-недочули казват примерно: това, което не ме убива ме прави по-силен. Нали човек трябва да знае, първо, какво го застрашава, второ, с какво го застрашава, трето, как да го победи, за да надлее над него. Именно това е работата на психолога. Да ти помогне да видиш себе си в детайлност. В крайна сметка всеки сам за себе си решава как ще се освободи от стреса, но да се махва с лека ръка и да се мисли, че психолозите не са нужни е глупост. Точно във времето, в което пребиваваме сега са място. 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

хм, кое било работата на психолога................

 

значи най-директната професия е тази на палача. Палачите са много директни и буквални.

 

А най-недиректната професия, според мен, е тази на психотерапевта. 

 

Но пък има преливане. Всеки психотерапевт може да стане и .....много директен........

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

 

Точно това се използва от психолозите, които любезно подават ръка за помощ,

и които както личи и от статията, ни убеждават, че само те могат да помогнат с неоценимите си знания и опит

 - срещу доста прилични суми, непосилни за много хора

 

 

Mного е интересно, когато рибарят говори за работата на готвачa или пилота за работата на капитана. Основните познания за професиите е много хубава информация , но е празна, няма  дълбо4ина, съответно и достоверност :)

 

За психологията, няма да коментирам, няма нужда, виделият полза - знае, другите знаят друго. Но искам да разкажа, кратка приказка, която свързвам с грижата и уважението  -  свързаността ни с  другия. Като в нея визирам труда на човека през професията му. Това което той допринася с труда си за благополу4ието на ближния 4есто жертвайки собственото си спокойствие. Аз приемам психологичната работа по този начин. Но всеки има право да търси "нещо гнило в Дания" :) и сигурно ще го намери, и винаги другият ще бъде виновен.

 

Земеделец произвеждал много добър сорт царевица. Когато я събрал продал половината, а другата половина тръгнал да раздава на своите съседи по нива. По това време от там минавал другоселец. Видял какво прави земеделеца и го попитал :

" Не е ли по - добре да запазиш от семето пове4е за себе си и да продадеш останалото вместо да го раздаваш на съседите си?"

 

"Не - казал земеделеца - ако само моето семе е хубаво, догодина като засеем при опрашването и моето семе ще се развали. Затова предпо4итам  вси4ки да имат хубав сорт, за да е добра общaта реколта."

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Диди,

с моето мнение за професията - психолог,  не ангажирам никой.

Има кадърни психолози, има и некадърни, както във всяка друга професия. 

Надявам се твоя сорт царевица, да е от най-качествените.

 

Има лабилни хора, които без помощ от психолог не могат да се справят. Незнам доколко успяват и с такава помощ

Подобни хора очакват всякакъв вид помощ от другите, между другото, не само от психолог. Те не са дейни, нямат собствена инициатива.

Просто аз не съм от тях. В случай на проблем, аз ще изчета всичката възможна информация в нета на български и руски

ще анализирам, ще сравнявам с моето състояние и ще намеря решение, както и съм правила много пъти досега

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...