Диляна Колева

Нямах това предвид, разбрах, че е казано на детето. Орлин го е синтезирал много добре, това което се опитваме да кажем.
 
Това е типично поведение за деца на тази възраст, не е свързано конкретно с липсата на майката. Дори и да има отношение този факт, той не е водещ.
Не бих нарекла тези въпроси на детето "проблем", това е неговата естествена потребност и начин да изкаже липсата си. В такива моменти, не се дават отговори, а се предоставя на детето пространство да изрази усещания и емоции. 
Например: 
Въпрос - Кога мама отново ще стане човек?
Отговор - Липсва ли ти мама? /дава се обратна връзка на детето за неговото усещане/  Какво би и казал, ако беше човек? /позволява се на детето да изкаже и изкара от себе си усещания и емоции/
Много е важно между вас да има диалог за мама. Но не вие да му говорите, а да го насочите то да говори. Така постепенно то ще стигне да приемането, че мама я няма. Което, обаче не му пречи да говори ЗА нея, СЪС нея, КЪМ нея. 
При тези загуби няма по - голяма травма от рационалните обяснения и потискането на емоции, чувства и усещания през тях.
 

Нямах това предвид, разбрах, че е казано на детето. Орлин го е синтезирал много добре, това което се опитваме да кажем.
 
Това е типично поведение за деца на тази възраст, не е свързано конкретно с липсата на майката. Дори и да има отношение този факт, той не е водещ.
Не бих нарекла тези въпроси на детето "проблем", това е неговата естествена потребност и начин да изкаже липсата си. В такива моменти, не се дават отговори, а се предоставя на детето пространство да изрази усещания и емоции. 
Например: 
Въпрос - Кога мама отново ще стане човек?
Отговор - Липсва ли ти мама? /дава се обратна връзка на детето за неговото усещане/  Какво би и казал, ако беше човек? /позволява се на детето да изкаже и изкара от себе си усещания и емоции/
Много е важно между вас да има диалог за мама. Но не вие да му говорите, а да го насочите то да говори. Така постепенно то ще стигне да приемането, че мама я няма. Което, обаче не му пречи да говори ЗА нея, СЪС нея, КЪМ нея. 
При тези загуби няма по - голяма травма от рационалните обяснения и потискането на емоции, чувства и усещания през тях.
 

Отвъд формалното казване на какво и как, стои по-дълбокото казване. А то е собственото ти отношение към смъртта като цяло и станалото конкретно. Колкото по-спокойно приемаш илюзията на смъртта през себепознанието си, плюс подходящо четене, толкова по-добри сигнали даваш на детето невербално. Тоест, вкратце - собствената ти настройка, отношение и разбиране за смъртта (и болестта) са ключовите!

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 
Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 
От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 
Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 
Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 
 
 

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 
Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 
От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 
Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 
Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 
 
 

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 
Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 
От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 
Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 
Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 
 
 

Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. 
Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. 
От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. 
Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. 
Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето. 
 
 

Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето.  
Къде в това обяснение е проблема?
Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба?
На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето.
Сега вече не виждам никакъв проблем.
Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка  ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него. 
Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко.
Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.
 

Здравей Емануела, прочетох те много внимателно, защото историята ти е много сходна поне с две истории на жени с които работех - осиновени, след това превърнати в изповедници, вменена им вина и страх и на финал един объркан живот. Иронията е, че много повече са хората, с които се случва същото, дори и по - кофти развитие, а даже не са осиновени, съвсем редовно появили са се. Затова, махаме този елемент от пъзела. Както все по- често с болка ми се налага да констатирам - често родителите не са най- доброто нещо което ни се случва /готова съм за съпротива/
Проблемът - израстваш в среда, която НЕ е подкрепяща. Тя е обгрижваща, създаваща илюзия за сигурност и даваща чувството за принадлежност, но най- важното го няма. Съответно твоите качества и способности остават неразбрани за теб. Като всички тийнове, започваш да градиш самооценката си навън в социалната среда, която до колкото чувам не ти върши особено добра работа. Откриваш начин за потискане на гнева и неувереността - амфетите, но те са твърде кратък вариант. Да се сближаваш с родителите си преди да си подредила гнева към тях, към себе си и към света до нищо няма да доведе. Гневът или тъгата, обаче, е много важно да се уточни, защото доста често тези две емоции са преплетени една в друга или компенсиращи се. Когато стане ясно, тогава се прави освобождаването. Гневът е деструктивна емоция, тя е важно да бъде изнесена по възможно най- добрия начин, за да не нарани никого.
Връщането към общуването с родителите се прави през предварително подготвена конфронтация. Има отработване на ситуацията, ролево проиграване и реална среща. Но всичко това след като си подредила в себе си емоциите, освободила си се от ненужното и си приела до колкото можеш онова, което не можеш да промениш. Всъщност в това се състои терапевтичната работа с теб.
Препоръчвам ти книгата https://chitanka.info/book/4975-otrovnite-roditeli  
В нея има много случаи като твоя, с механизми за освобождаване от емоцията и подготовка за конфронтация. Най - малкото ще видиш, че никак не си сама в тези преживявания.
Успех, момиче!

Разбира се, че не.Трябва още инфекционист-може да е някаква инфекция, проктолог-може да имаш скрити хемороиди, непременно диетолог-може да е хранителна алергия или неправилно хранене, кожен лекар-някои венерологични заболявания дават такива оплаквания.
И накрая, ако всичко е наред, отиваш при гинеколог, може пък пола да ти е сбъркан-тогава също има подобни оплаквания.

Привет Stiva, препоръчвам ти възможно най- бързо да си купиш книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" и да започнеш стриктно да следваш стъпките, които той описва. Първото, което ще разбереш е, че няма проблем, който да няма решение. Липсата на такова е следствие от фиксиране в безпомощността и липсата на точно формулиран проблем. Дори и тук, ако в 3 изречения формулираш проблема, ние ще можем да те изведем от него.

Привет Stiva, препоръчвам ти възможно най- бързо да си купиш книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" и да започнеш стриктно да следваш стъпките, които той описва. Първото, което ще разбереш е, че няма проблем, който да няма решение. Липсата на такова е следствие от фиксиране в безпомощността и липсата на точно формулиран проблем. Дори и тук, ако в 3 изречения формулираш проблема, ние ще можем да те изведем от него.

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.
Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.
Смазан от умора, гладният старец тръгнал през селото. Довлякъл се до фурната и си купил с едната монета малък самун хляб. Отхапал от коричката и се отправил през площада към количката на цветаря. С втората монета гладният старец си купил една великолепна лилия. Дори цветарят, макар и доволен от покупката, решил, че старецът е полудял.
– Но ти умираш от глад! – възкликнал той. – Защо не си запазиш парите за нещо по-добро? Нещо за ядене за утре?
Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал.
– Първата половина на труда ми е, за да мога да живея – отвърнал той и усмивката му станала още по-широка. – Втората половина е, за да имам за какво да живея.
Гладният старец поднесъл цветето към носа си. Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден, че без удоволствие не може да има Победа, не може да има живот.

Изгледай това видео и се опитай да отговориш на въпроса: Какво си забраняваш?
https://web.facebook.com/graphikoo/videos/1091139277693004/?hc_ref=ARRoA1GVUaP-pC9CLDgI1QxwCDwwkxU_BXJKYHNgkKv61CL02l0FgAdKGw-DDS_Jhx8&pnref=story

В такъв случай излишно е да се насочва цялата мисловна енергия в търсенето на решения на фантастични проблеми /каквито са тези проявени при тревожност/ и да се насочи там където ще е реално полезна.
Обикновено, когато психиката не може да се справи с действителното "житейско уравнение" / проблем, който нямам опитност да реша/ променя фокуса, като измисля нов сюжет, за който да е отговорен някой друг.
Например - не ми харесва живота там където се намирам или човекът с когото съм, знам че решението е промяна, но нямам смелост да я планирам и предприема. Мозъкът услужливо ми пуска фантастичен сюжет - ще се случи еди какво си и ще умра. Започва засилен страх от смъртта, който не е нищо друго, освен бягство от промяната. 
Страх от смъртта = страх от промяната, от живеенето.
Често хората се чувстват неспособни да осъществят промяната сами, затова мозъкът им измисля фантастични страхове, които са свързани с болести или симптоми, които "могат да се излекуват" от някой друг. Несъзнателната проекция върху другият, който трябва да извърши промяната вместо мен. И тук следва големият капан. Хем искам да се променя живота си, хем очаквам друг да го направи. 
Ако не виждах драмата в живота в следствие на този проблем на десетки хора, нямаше да уважавам толкова Страха. Той наистина е в състояние да провали проявлението на личността. Най - мощният му механизъм е, че работи с Бъдещето, а там няма граница. Всичките страхове на хората са в Бъдещето, нито един не живее в настоящето или в миналото. А Бъдещето предоставя безкрайно пространство за развитие на Страха, там може да сътворим всякакви сюжети. Обаче.... животът се случва в настоящето и тук започват загубите на човека влезнал в капана на страха и пребиваващ основно в бъдещето.
Огледай се в двоя ден, твоето Сега, усети през сетивата си заплахата ... има ли такава? Ослушай се и ще видиш, че край теб в този момент, основно в този момент всичко е спокойно и безопасно. Дали, обаче това ти харесва?

mysoulismyworld  Предлагам ти нещо, което работи много добре, с други като теб. Намери телефона ми в нета, обади ми се, когато решиш да взимаш антибиотика. Ти ще го глътнеш и ние заедно ще чакаме да умреш. Когато това се случи, ще те запишем като първият умрял от тревожност. Оставаш в историята. 
Така че, първо приемаме, че ще получиш странични ефекти, ще умреш и след това започваме да наблюдаваме процеса. Повярвай ми, резултатите са невероятни.

Присъединявам се към всичко написано по - горе. Различни стилове и методики , Иватина имаш огромен избор. 
С риск да преповторя част от написаното, познавайки психологичните механизми, 5 години са много дълго време за поддържане на емоция към някого с такъв интензитет. Т.е. това не е истина. Но е истина, че нещо от там ти липсва много. Можеш ли да опишеш, какво точно не можеш да забравиш?
Когато някой ми каже - "не мога да забравя бившия си" - това винаги поставя в главата ми безброй въпросителни, защото в това изречение няма никакво съдържание. Не разбирам какво казваш.

mysoulismyworld  Предлагам ти нещо, което работи много добре, с други като теб. Намери телефона ми в нета, обади ми се, когато решиш да взимаш антибиотика. Ти ще го глътнеш и ние заедно ще чакаме да умреш. Когато това се случи, ще те запишем като първият умрял от тревожност. Оставаш в историята. 
Така че, първо приемаме, че ще получиш странични ефекти, ще умреш и след това започваме да наблюдаваме процеса. Повярвай ми, резултатите са невероятни.

mysoulismyworld  Предлагам ти нещо, което работи много добре, с други като теб. Намери телефона ми в нета, обади ми се, когато решиш да взимаш антибиотика. Ти ще го глътнеш и ние заедно ще чакаме да умреш. Когато това се случи, ще те запишем като първият умрял от тревожност. Оставаш в историята. 
Така че, първо приемаме, че ще получиш странични ефекти, ще умреш и след това започваме да наблюдаваме процеса. Повярвай ми, резултатите са невероятни.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Отвори линка, който ти изпратих и започни да четеш книгата. Ако и това е твърде сложно, наистина не знам, какво да се предложи. Там има методи за справяне.

Здравей. Като видях темата се зачудих дали да пиша, но в последствие видях, че си написал, че ако някой е преживял това да пише. На мен ми се случи преди пет шест години и бях с две години по-малък от теб, това което мога да ти кажа със сигурност е, че не си гей, но подсъзнанието ти иска да намериш себе си навътре в теб самия, да откриеш какво представлява истинската любов за тебе и най-вече да се отървеш от предразсъдъците в живота си. Доктор Първанов е прав защото една от стъпките за да успокоиш натрапчивите мисли е да приемеш, че може би наистина си гей и да установиш способите чрез които би се справил в живота си в такъв случай. Когато на мене ми случи това бях в друга държава където хората са доста по толерантни към хомосексуалните и въпреки това изпитвах невероятна погнуса към мен самия. Но в последствие започнах да разбирам по-добре различните и това ме направи по-щастлив. Проблемът е при комуникацията с другите защото имаш чувството, че си по низш от тях и усещаш непрекъснато една вина към жените. Дори смятам, че това може да ти се случва заради държанието ти към жените и отношението ти към любовта. За да се справиш с проблема при общуването с жена, мисля, че трябва да се разкриваш повече, да говориш от сърце, въпреки, че на мене ми беше много трудно да го правя. А и сам ще видиш, че в моментите когато осъществиш физическа близост с жена, ще се чувстваш много по-добре от преди, когато си правил това, ще я усещаш много по-добре. Но всичко това може да продължи много по-дълго време отколкото на тебе ти се иска, при мен продължи две три години, а сега съм убеден в сексуалността си, че е хетеро. При мен може би беше дори по-гадно защото понякога чувах гласове които ми крещяха: Ти си гей! Но в последствие ги успокоих. Така, че когато се почувстваш много зле, спомни си, че аз съм го преживял и съм сигурен, че тези мисли се появиха не защото съм гей, а защото трябваше да открия самия себе си. И знай, че не съм имал физическа близост с мъж за да го установя, защото в действителност никога не е имало привличането, всичко си беше вътре в главата ми. Успех и дано откриеш какво иска от тебе подсъзнанието ти за да ти причинява това.