albatross_bg

Повечето четящи и пишещи в този форум но един или друг начин вярват в прераждането. Така, че едва ли ще срещнеш тук множество противоречащи си отговори на твоя въпрос.
Аз също вярвам, че човек преминава през множество прераждания в земния си път. Задавал съм си редица въпроси за живота, и от всички възможни отговори, които съм открил за себе си, доктрината за прераждането е онази, която най-пълно и с най-малко противоречия отговаря на всички възникнали въпроси в мен. Въпроси като: откъде идвам, на къде отивам, какъв е смисъла на всичко, колко голям е света, всичко ли е "предначертано" или всичко е "свободна воля" ...

Повечето четящи и пишещи в този форум но един или друг начин вярват в прераждането. Така, че едва ли ще срещнеш тук множество противоречащи си отговори на твоя въпрос.
Аз също вярвам, че човек преминава през множество прераждания в земния си път. Задавал съм си редица въпроси за живота, и от всички възможни отговори, които съм открил за себе си, доктрината за прераждането е онази, която най-пълно и с най-малко противоречия отговаря на всички възникнали въпроси в мен. Въпроси като: откъде идвам, на къде отивам, какъв е смисъла на всичко, колко голям е света, всичко ли е "предначертано" или всичко е "свободна воля" ...

Повечето четящи и пишещи в този форум но един или друг начин вярват в прераждането. Така, че едва ли ще срещнеш тук множество противоречащи си отговори на твоя въпрос.
Аз също вярвам, че човек преминава през множество прераждания в земния си път. Задавал съм си редица въпроси за живота, и от всички възможни отговори, които съм открил за себе си, доктрината за прераждането е онази, която най-пълно и с най-малко противоречия отговаря на всички възникнали въпроси в мен. Въпроси като: откъде идвам, на къде отивам, какъв е смисъла на всичко, колко голям е света, всичко ли е "предначертано" или всичко е "свободна воля" ...

Смехът не знам, но чувството, което ни кара да се усмихнем, е здравословно. Не винаги онова, което ни разсмива обаче е здравословно - понякога се смеем на глас на чуждо нещастие... а това не може да е здравословно. Със смеха се освобождаваме от напрежение, което също може да се каже, че помага... на психиката и съответно на здравето ни. Някой беше казал, че има моменти в живота, когато човек има две алтернативи - да полудее, или да се разсмее! Определено второто е по-здравословно, също. Аз съм забелязал , че когато се усмихваш, и получаваш повече усмивки, светът става едно по-усмихнато място. И може би и по-здраво!?

Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души)
Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си.

Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти".

От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми.

"Ярък индивидуалист" е второто ми име.

Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай!

"Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"

Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души)
Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си.

Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти".

От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми.

"Ярък индивидуалист" е второто ми име.

Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай!

"Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"

Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души)
Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си.

Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти".

От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми.

"Ярък индивидуалист" е второто ми име.

Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай!

"Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"

Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души)
Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си.

Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти".

От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми.

"Ярък индивидуалист" е второто ми име.

Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай!

"Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"

Ами защо не се говори с тези хора, "които нямат нищо общо с духовност,с духовни учения,с духовен път", така както препоръчва Учителя: на техния език.

Сещам се, когато за пръв път писах във форума, ако Станимир ме беше отсвирил като човек, с когото не трябва да се говори, то нямаше да разбера много неща, както нямаше да мога да осъзная значението на Бялото Братство.
Но той ме изтърпя, за което съм му благодарен.

Според мен ролята на подобни форуми не е хората, които си знаят нещата, да споделят това, което си знаят. Целта е по-друга. Да се помогне на другите хора да вървят по пътя.

Иначе за какво е написана Библията?! Та те апостолите прекрасно са си знаели за какво става въпрос. Но са поискали да го споделят с цялото човечество

"BeinsaDouno.com e информационно ориентиран портал, посветен на пробуждането на съзнанието и неговите необятни възможности. Мисията на сайта е да бъде в помощ на тръгналите по пътя на себепознание. Вниманието на аудиторията се насочва към универсалните истини изложени в лекциите и беседите и приложението им във всекидневния живот. Целта на Портала е, не да дава директни отговори на търсещите, а по-скоро да предоставя подходяща виртуална среда, в която те да четат, мислят и споделят своя опит. Учейки се един от друг и черпейки от изворите на древната мъдрост, участниците имат възможност да преоткрият нови аспекти на собствената си същност, да разберат по-добре себе си и света."

Обаче, мисля, че грубият език и излишната самоувереност не са полезни. Това наистина трябва да се оправя овреме, защото се натрупва напрежение и в двете страни.

Във нета и по книгите пише мнооого неща ,а че не съм в никаква заблуда е повече от ясно на хората които се занимават с това ,а щом се държи на източници ето още:

"Като манов мед се определя мед, който е събиран от пчелите от мана. Необходимо е да се поясни, че думата "мана" има много значения. Тя се среща като име на река, като заболяване по лозите, причинено от плесени, остров Мана в архипелага Фиджи. Последното не е случайно, тъй като в Малайзия и Полинезия мана означава някаква свръхестествена сила, чийто носител могат да бъдат хора, животни, духове и която служи за постигане на някакви близки цели - хубаво време, урожай, успех в битка, споделяне на любов и др. В България е разпространен терминът "манна небесна", който има най-общо значение като небесна благодат, изобилие от блага. Терминът мана е доста близък до манна, което означава храната, която е изпратил бог на народа Му в пустинята. Има също така брашнеста мана, картофена мана и др. заболявания по растенията.

В пчеларската практика под мана се разбира сладък сок, който се отделя директно от някои иглолистни и широколистни растения или пък е сладък сок, който се отделя от растенията след като техни части са прегризани от други насекоми. Възможно е сладкият сок да е част от метаболизма на някои видове листни въшки, които го отделят в околната среда. При това листата и дори земята под такива дървета стават лъскави от отделените сокове.

При отсъствие на нектар в природата, пчелите охотно събират тези сладки сокове.

В рускоезичната литература мановият мед се дели на мед, който се събира от така наречената медена роса и падевый мед. Подобно е делението на този мед и в немско-говорящите страни. Съответните термини за манов мед там са Honig aus Honigtau, Waldhonig, Tannenhonig, Blatthonig. В англоговорящите източници терминът за мана е Honeydew.

Различава се широколистна и иглолистна мана, т.е. мед, който се събира от сладки сокове, които се отделят от широколистни и иглолистни растителни видове. В зависимост от региона в който се намират пчелините се получават различни манови медове.

Неправилно и спекулативно е да се твърди, че мановият мед е най-полезният или най-силният. Ползата и силата на този мед са относителни и в литературата по този въпрос има различни, често напълно противоположни мнения. Последното най-вероятно се дължи на по-горе споменатата причина, а именно, че мановите медове се различават в зависимост от региона от който са събирани, и по-точно в зависимост от растителните видове от които е събирана мана. Картината се усложнява още повече, тъй като през различните години при различните природно-климатични условия количеството и състава на маната, отделяна от различните растения също варира. Не трябва да се подценяват също така пристрастията и субективизма на пчеларите, които произвеждат манов мед. През последните години се получават сведения от западни специалисти за това, че мановият мед има изразени лечебни свойства. От своя страна руските сайтове от 2005 г. публикуват негативни оценки за ползата от мановия мед, като достигат дори до твърденията, че не трябва да се използва за лечение. Към тези данни трябва да се отнасяме критично. Като достоверни могат да бъдат приети съобщения в специализирана медицинска литература, проведени със съответна статистическа обработка на резултатите.

Цифрите, които ще бъдат по-късно публикувани в този сайт на това място ще дискутират състава на мановия мед и на нектарните медове и ще бъдат дадени съответни препратки към източниците. До момента в българското интернет пространство и в достъпната българска пчеларска литература няма такива данни."

Това е ,май правилно обясних за маната в случая.
А това че е ГЛАВНО от екскременти са си направо недоказуеми глупости.
За проверката го знам доста добре чудех се дали да го напиша,но не сметнах за необходимо,доста пратки се върнаха от Германия ,заради бай ганьовски опити за фалшификации.
Надявам се че малко по ясно е положението с Мановия мед.

Основните съвременни разработки и открития за меда и медодобива се правят от словенците, а не от руснаците.
Така че в случая, те не са най- компетентните.
За мановият мед съм писала доста обосновано из цялата тази тема.
Но наистина старата информация за фекалии и какво ли още не, която е доста добре насадена е трудно оборима.
Всъщност, "фекалиите" при маната, може да ги отъждествим с "повръщаното" на пчелите, така наречения мед.
Защото, ако в маната има "фекалии" на членестоноги , то медния продукт е "повръщано" на пчелите.
Ще обясня за пореден път защо.
Маната се отделя от растенията при определени климатични условия (описала съм го в предни постове), по време на размножителния период на членестоногите те се хранят със сока от растенията, това става с пробиването на листата със специалните им хоботчета. Когато пробият листото от него започва да изтича сок - мана дълго време след пробива, която пчелите събират. И сега за прословутите фекалии ще цитирам група от автори специалисти в областта:
"Практическо пчеларство" С.Недялков; Б.Бижев;Б.Митев;Т.Симидчиев;Б.Венов
"Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези насекоми е специално устроена (както и при пчелите), поради което не всичкият сладък сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в тръба, която образува т.н. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да минават направо през нея навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха където се усвояват."
Ако подчертаното с черно се разбира като "фекалия", значи някаква част от маната има някакъв примес от тези отделени захари, които между другото изобщо не преминават през организма на насекомото, и то в определен сезон. Които обаче се събират от пчелите, в техните гушки се смесват с редица ензими и т.н. да не изпадам в подробности, понякога се препредават от "уста в уста" между пчелите занася се в кошера ....... и това не е мед.
Медът става след дълга работа, след "изплюването" в килийките , започва дъъълго пърхане с крилца (за което си има специални пчелички) за да се изпари излишното количество вода, стават редица химични процеси, следва натъпкване, запечатване и т.н. до като стигнем до същественото- меда, който ние консумираме.
Ами това е....... всеки да реши за себе си.
Фактите са че:
В мановия мед има от 5 до 9 пъти повече минерални вещества.
Най- голям брой свободни аминокиселини.
Има силно противовъзпалително и диуретично действие.
Успокоява нервната система.
И други специфични особености, затова е подходящ, когато се провежда лечение на определени системи, като отделителната например и най- добрият при лечение на анемии.

И от какво се добива???
От сока на дърветата, най- просто казано. И това ако не е безценно....... незнам какво да кажа.
Между другото има манов мед от иглолистни дървета и от широколистни. Първият е по- богат на етерични масла и смоли, богати на алдехиди, особено подходящ е за лечение на рани. Това го няма в никой друг вид мед, също.

Максим не е излъгала,
но % съдържанието от листни въшки е много малко + това се преработва от пчелите
в пчелната им гушка ... докато стане от мана на мед има доста пчелни процедури.

Мановия мед:

Не Максим ,не ви е излъгала просто не е много наясно с добива специално на манов мед.
Освен това тази теория за листните въшки я разпространиха някои"специалисти пчелари" през деветдесетте години ,но тя беше научно опровергана.
Помисли реално -няма логика и практически е невъзможно .Дадох ти пример за производството на 1 тон манов мет който се събира за около 2 месеца максимум ,колко дървета трябва да са въшлясали и да има екскременти за 1 тон добив на 1 пчелин от 200 кошера ?Разбираш ли колко е нелогично и абсурдно е това твърдение.
А какво представлява маната обясних доста подробно а и bee_bg си е направил труда да го доуточни .
Незнам за курса който си водил ,но аз съм израстнала в тези среди и по температурите и времето през пролетта ,по сланата сутрин и т.н. се определяше дали ще има мана тази година и съответно дали ще има добив и колко.

Благодаря!

Благодаря!

Благодаря!