Ян

А ето ви и моят категориен апарат.: 1.Религиозен човек / от "религия"= свързване/- човек който вярва в ....Бога= Духа ...и иска да се свърже с Духа. Но кога и как - това е друг въпрос. 2.Духовен човек - човек свързал се вече с Духа, който го оживотворява /на определени нива или цялостно е свързването/. На него Вярата не му е нужна вече като цяло, а само частично / нужна му е само в неизледваните области/. Този човек вече знае, той не вярва , а знае защото има лични опитности при контактите си с Духа. Макар и да не може в определени моменти да докаже връзката си с Духа. За мене свързването с Духа не е видим процес. Този процес не се осланя на известните ни пет сетива. Духовния човек изгражда сетива от коренно различен порядък от познатия на учените. Това е дълъг процес, завършването на процеса е известно само на него и одухотворяващият го Дух. Това е строго субективната ми класификация. Но е напълно отворена за добавки и коментарии.

Според мнението ми, качествата на Духовния човек се проявяват по различен начин в различната среда за проявление. Или казано по друг начин - +В среда където властва Духовната атмосфера, качествата Му ще се проявят по един начин. +В среда където властва Материалната атмосфера, качествата Му ще се проявят по друг начин. +В среда където властва Одухотворената Материя, качествата Му ще се проявят по коренно различен начин. Така мисля поне, за да бъде спазен законът за относителноста.

Човек със силна Вяра + разширено съзнание = ? Човек с абсолютна Вяра + абсолютна Мъдрост = ? Любов + Светлина + МИР + Радост Даа... равно на какво ... Духовният Леонардо да Винчи, направил толкова много научни открития с Вярата, но ги "заключил" временно и ехее.. след време преоткрили доста от научните му ... опссс.. вярвания на Вярата дето ги "виждал" в Идейния свят. И мъдро е постъпил /предполагам/ защото сигурно нямало е да го оставят да си допише откритията които е "виждал" в Идейния свят. Защото явно опита му не е позволил да се появи един нов "...и ти ли Бруте.?.." Жул Верн цели 100 години по-рано е "видял" чрез "капитан Немо" съвременните подводници. И това са само най-фрапиращите факти известни на Науката. И така ще бъде... докато "учените" от Науката зачетат Вярата на Духовния и престане да го унижава и изнудва за "открития". Иначе съм напълно съгласен с... ...че е равно на еволюция и просперитет на Нацията. Но може и да греша в ръзсъжденията си? И най-вероятно да греша, щом безверници редактират вярващи, нито Наука ще има, нито вярващи. Но тук определено са се събрали вярващи. И нека Бог им даде и научните инструменти на вярващите.

Всички хора обичат цветята. Това е безспорен факт. А знаете ли защо? Може би защото цветята имат само физическо и етерно тела. Може би за това Христос е влезнал в Йерусалим "стъпвайки" върху "цветята"....... Божествения Дух "стъпвайки" само върху физическо и етерно тяло влиза чист в Божествения Йерусалим... Ееееееееххх... цветяяяяя .... Музикаааа.... Любовввв... Божествено...

Празниците са, за това да напомнят на неосъзнатите, че зрелищата се получават тогава когато някои са построили бентове на Пътя на Божествения Поток на Живота. А бентовете се разрушават зрелищно със Сила. И Силата тогава показва на бента , че не му е там мястото и му е време да се маха от Пътя на Живота. А понякога Нейно Височество Енерцията е полезна / като ексрпрес ... Ориент- експрес/когато се управлява Осъзното + Разумно + На време+ безпристрастно + премерено + некомерсиално + ... сега не се сещам за другите пътепоказатели...

Според мене Духът на музиката идва от "Музиката" която се получава при движението на Небесните сфери в Космоса. И ако човек има развити сетива той "чува" движението на Небесните сфери като Божествена музика ..... това е като опиум за сетивата. Няма по сладка отмора от това човек да "слуша" Музиката породена от движението на Божествените сфери. Този Музика твърде често може да е придружена с великолепни безсенчести багри изрисувани като с магическа четка от Твореца. Тогава е Абсолютна красота... неземна красота .... Духът на Музиката ....

Да, така е Сев , много точно се изказа . Нека видим , кой за какви страсти говори , Не изобщо страстите . Аз говоря за онази страст към дълбинното в нас , животосъздаващата , утвърждаващата любовта и доброто начало в нас страст . Прекрасно поставен въпрос от Инатари. Ще се "хвана" за съдържанието на въпроса поставен от Инатари. За себе си правя разлика ... твърде голяма разлика между: 1. Страсти 2. Библейски грях, 3.Човешки грях /грешка/ 4.Правосъден грях / като юредически термин/ 5.Емоция /положителна или отрицателна/ И според мене в дуалистичния свят, в следствие на илюзорноста на Физическия свят Страстите могат да се тълкуват много разнопосочно. Важното е човек да е наясно със себе си и тогава няма да има неразбория при тълкуването. Лично за мене страста, пламъка, желанието за Живот е хубава страст.

Да така е. Изключителна е! Пеенето е Дар от Бога. Нагледен пример за това кое е Божия Воля.

Хубав поздрав. Благодаря! Да, все някога ще влезе Христос и всърцата ни. А защо не го пуснем да влезе сега, веднага, без изчакване? Защото колкото по-бързо го допуснем в сърцата си- толкова по-малко страдание и по-малко тъжни сърца ще има. За това нека това "все някога" да е сега.

Изобщо не мисля, че парите са неутрална енергия. Според мене начина на придобиване на пари е от изключително важно значение. От днес / понеделник- 2 Април/ влизаме в страстната неделя на Великите пости. Всички знаем, че Христос е бил купен/продаден за 30 сребърника според Евангелието. И човекът взел тези 30 сребърника и хората които са ги дали не са видяли нищо добро. Считам, че темата "Пари и Духовност " е много актуална точно в този период на Великите пости. Поддържам изцяло мнението на Хамелиона Животът винаги е доказвал и винаги ще доказва, че "мръсните пари" взети за да се очерни или почерни нечия Душа, винаги са били "входната врата" на Сатаната, Дявола, Изкушението .. или както искате го наречете. Тази "входна врата" - "мръсните пари" винаги ще носи лоши последствия за този който е посегнал да ги вземе, с условието да погуби нечия Душа. И никак не мога да се съглася с цитираното по-горе изказване от Благост, че парите са неутрална енергия. Искаме или не искаме, знаем или не знаем, вярваме или не вярваме парите са мнооого целенасочена енергия. Енергия насочвана от нас самите. Защото ние хората оперираме с тях и по този начин им даваме нашата собствена енергия от помислите, плановете и т.н. Ако се каже, че книжната или монетната форма на парите нямат енергия- съгласен съм. Ако обаче тази книжна или монетна форма влезе в обръщение като разплащателно средство за нашите идеи и цели - оооо.. тогава имат мнооо...ого голяма енергийна стойност. Особенно парите платени за Душата на Духовен човек. Тогава този Духовен човек,ако е Духовен мисля, че на секундата ще научи "цената" дадена за Душата му. А Христос мисля е единствения Човек позволил да бъде купен, за да могат другите след него да се откупят като се оправдаят с изкупителната Му саможертва. Как мислите вие съфорумци? Мислите ли, че Енергията от взети "мръсни пари" може да бушува в Страстната неделя?

Много точно казано. Ако успеем да го прехвърлим това през теоремата на Хермес ... велико ще е За себе си го разбирам много точно. Дано и другите го разбират.

Ревноста е пряко свързана със сигурноста за човешкия живот. Много хора пропускат тази "незначителна" подробност. Има една категория хора , който заради това не се женят/омъжват.

Само временно може да има полза. Ако изобщо има.!? Лично се съмнявам, защото се изгражда лошо възпитание и мдел за мислене който е крайно негативен. По този начин се премахва само генерираното напрежение, но не и причините генерирали го. А те според мене са Духовни. Трябва да се проследи много щателно "генератора" и целите му. А тава е доста сериозна "докторска работа". А това "докторите" не го правят публично, а в "лаболаторийте си ". Следва "сертификат" и "авторски права" и чак тогава .. по "аптеките". Така поне мисля.Субективно.

Тук в този свят има един феномен. Ако един човек има хубави, добри помисли, но не ги реализара, не може да се докаже че са такива пред хората. Ако един човек има нездрави, порочни мисли отдадени на пороци не може да се докаже, че са такива ако не се реализират. Живеем в един свят в който доказателството е опитноста. Т.е. постъпката. Мировия съд отсъжда за постъпки, не за помисли. Бог е този който отсъжда за помисли. Мъдро е сътворил творението си. Дал му е дълго време за размисъл в процеса от помисъл до реализирана постъпка. Така му е дава възможност да спре реализацията на грешната помисъл като прояви свободната си воля на мислещо същество. А болката е най-добрият Учител. Вложена от Създателя кто истинен критерий за Добро и Зло. А този който се лишава доброволно чрез различни нормални и паранормални техники / билкови отвари или хипноза .,или автохипноза... и т.н./ от възпиращото въздействие на болката, той се лишава от Божията помощ

Да живее човек в близост със страстите, без да ги допуска вътре в себе си. Сиреч да живее със страстите като "комшийски същества" - ей това е майсторлъка. Или по друг начин казано : "В света дойде, в света живя, но света не го позна. Защото не от света беше" Така е Тук. За Отвъд - тукашните не вярват, пък да "видят" Оттатък им трябват сетива- за това сме Тук, да си изработим сетивата за Отвъд. А най-кофти е да имаш сетива за Тук и за Отвъд. Онези Отвъд .."толкова е просто, как може да не го разбират" Тези Тук... " Никой не го е видял това Отвъд, аз защо не го виждам, значи го няма, аре да си живеем както си знаем" Размисли само............

Господи помилуй мене грешника ... !!! ужаааас ... то от бързането ....

Моята представа за тези обитатели на астралния свят съвпада с това............ Нека правим разликата между двата типа същества използващи Познанието.

Струва ми се, че по-правилният термин е въплъщение / нова плът/ . Защото Бог ни е сътворил /родил ни е вече / когато сме били девственни духове. И от тогава само сменяме "ролите" си докато изучим "пиеста " и пременем през всичките й роля в театъра на инволюцията и еволюцията . Но сме си едни и същи по принцип във всичките роли. Само с по-голям или по-млък опит, но си имаме едно постоянно име. Това от отделните въплъщения .. Фют ... отива си с ролята

Ако забравим теорията за относителноста, този цитат би могъл да е верен. Но уви тя съществува, още преди да бъде формулирана е съществувала даже. Незнанието или неформулирането на даден закон, не отменя съществуването му. Темата е формулирана като "Размисли" , ми да поразмисля тогава ... Изказването е направено от гледна точка на двойка сили : любов - омраза черно - бяло щастие - нещастие ин - ян енергиите Докато съществува едно същество , ... по-точно докато е подвластно едно същество на законите в дуалистичния свят, ясно е , че ще се сравнява с нещо .... с картофи, ... с асансьор, ... с друго същество .. за да търси прилики и разлики. И щом ги намери тези разлики започва или високомерното пренебрежение или зависта. И се започва едно ескалиране на сравняването на двойката сили / страстите/. В едно класическо произвидение е казано : "Да бъдеш или да не бъдеш" В мига в който Ин и Ян се слеят в едно цяло .. в "Детето" / в излезналия от гроба Адам = Христос = Мелхиседек /, вече няма двойка сили. Дуалистичния закон е обезсилен ... и утопията става реалност : ..."Къде ти е Аде жилото" ... ..."Умрях за закона чрез закона и живея за Духа" Тогава сме "преминали" оттатък страстите и вече няма сенки, защото "Слънцето" свети отвътре и няма преграда между очите ни и "Слънцето". Защото очите ни са "Слънцето". Така, че Вендор, от гледна точка на дуалистичния свят си права, живееш в него и разсъждаваш от вътре на него, т.е. субективно като добре обучен субект с ясно изразено Ин / прелъстяването в Рая на Адам/ .... погледнато положително .. така си е, права си.

Чел съм за хора използващи различни магически умения, да създават изкуствени елименталии пречиняващи зло на хората като незачитат свободната им воля. В книгта на Чарлс Ледбийтър "Астралния свят" на страница 82-83 Много силно впечатление ми направи един момент. Когато такива изкуствени елименталии незачитащи свободната воля на човек,бивали изпратени към някой свят човек / изчистил се до ниво на почти пълно отсъствие на астрално и ментално тела , и поради това "недосегаем"/ се връщали с ужасавяща сила към създателите си и им причинявали това което е трябвало да направят на Светеца. Дали това не е връщането на Кармата по кармичния закон? Но пък погледнато от друга страна един свят човек, може да "изгради" доста мощна защитна стена около любимите си хора, без да наврежда на никому./ако знае как предполагам/ Как мислите? И аз мисля, че окултния ученик трябва да спазва законите на Природата и да не прави зло на никой. Но от тази книга е видно, че не винаги окултния ученик е положително настроен. Особенно когато в сърцето му тлее злобата и зависта породени от алчноста или е "достоен" последовател на учителя си.. И пак опряхме до страстите човешки ...

И сега се боря с такива "човечета". Това е много неприятен момент. Но не е достатъчно само да знаеш какво и да го изолираш.

Малка подробност: В ръцете си нося саксия с цвете когато трябва да я подаря на някого. Иначе другото "цвете" е в Душата ми. Не го пускам това" цвете" на земята. Нито го хвърлям.

Да така е. Същото нещо казах и аз, но с други думи. Стараех се да вдигна стила, за да не може някой да ми каже, че пак преследвам личностни нападки. Отговарям напълно в стила на написаното от AIM. Не само при децата е така AIM. При нас възрастните е същото. Когато си поставен в условия на неизбежна самоотбрана, напълно естествено е да има остра реакция. Когато властва презумцията за виновност и "превантивно смачкване на фасона", абсолютно закономерна е агресивната реакция. Меко казано, неадекватната и злонамерена игра с инстинкта за самосъхранение както при децата, така и при нас възрастните, да се поставя човек /дете или възрастен/ в условията на "презумция за виновност" и да му ограничаваш правата като му внушаваш виновност за нещо което би могъл да извърши, е много калпаво мислене.

До някъде е така. Без СТРАСТИ няма осъзнаване. Страстите водят до корабокрушение. - така е. Бил съм корабокрушенец и затова го знам. Но когато човек овлдее страстите си - настъпва безстрастие / страстите нямат вече власт над ума и сърцето му/. Такъв човек запазва вътрешно ужасяващо ледено спокойствие. знае какво има зад страстите и това не го вълнува много вече. Бих казал никак. Новите хоризонти грабват ума изцяло. Зад страстите настъпва безстрастие и ... неизречимо бездумие... съзерцание ако замълчиш. А ако проговориш - Поток, пълноводна река, трудно удържима. ..."Велик Си и само в мълчание можеш да бъдеш изречен" - мисля така се е зародило възклицанието на молещият се. А тези болните от рак или друга болест, те умират със страстите си и за това е така. Просто ги е страх, че след смърта ще попаднат в лапите на собствените си страсти - генерираниот тях смите преживе. И тялото няма да го има вече да ги пази от връхлитащите ги сабствени мисли и страсти. Мисля от това ги е страх.Обяснимо е.

Не мисля, че природните сили са слепи, а полуслепи. С други думи, природните сили се подчиняват на определени правила. Окултния ученик струва ми се изучава точно тези правила на природните сили. "Страхът Божии е начало на мъдроста" .. - този цитат го тълкувам като предупреждение, че всеки който си играе с природните сили и не спазва Божиите правила, рано или късно си намира майстора. Като например, няма такова нещо като "бяла магия за любов". Щом използваш магическите си умения за любов , значи оказваш насилие / в случая невидимо/, следователно това не е любов, а нещо друго. Рано или късно елименталиите се връщат в първоначалната си форма и вид. И когато това стане, започва се разплащането на кармата. И измамата и лъжата стават видими вече за всички. Това вече е много лош момент за "твореца". Така съм го чел в книжките поне.