mecholari

Учителят ми по Биология Н. Чачов и директор тогава на ОУ "Евлоги Георгиев" в град Дупница, подари ми тази книга, когато завърших 8 клас с пълно отличие. http://knigolandia.info/book-review/kalki-gor-vidal/

В осъзнатия ми сън, предизвиках Демоните да ме изправят срещу Сатаната. И беше свързан с Украйна. Още го разгадавам... От днес:

Всяко живо същество – трева, дърво, цвете, животно е израз на някаква идея, скрита в него. и човек е израз на една Божествена идея. Като дойде на земята, Бог ще потърси първо човека, да види, доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, като види колко се изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си. Те не са твоя собственост. Тялото ти е храм Божи и ти нямаш право да го петниш. Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука, като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: Бог да ги прости! Да ги помене в Царството си! Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му – неговото тяло. Аз пък ще кажа: Господи, помени в Царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на земята. Това значи, да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=220&status=1…

Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?“ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!“ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака?“ Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица от този гигант. Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони“. А това не е нищо друго, освен кракът на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мястото на този философски път, вие сте мравки, други пътеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=146&status=1…

Формули: За връзка с Въздуха, за Вятъра: "Въздух, кажи ми какво Господ Бог мой Учителя Благи, Учителя Беинса Дуно ти е казал, те е научил, кажи ми, научи ме..." Синхронизирайте си дишането с Намерение към Полъха на Вятъра. За връзка със Слънцето, Светлината към всеки фотон: "Кажи ми какво Господ Бог мой Учителя Благи, Учителя Беинса Дуно ти е казал, те е научил, кажи ми, научи ме..." Така Слънцето ми каза, че всичко, което се случва в момента е за Добро! При пиене на вода: "Вода, кажи ми какво Господ Бог мой Учителя Благи, Учителя Беинса Дуно ти е казал, те е научил, кажи ми, научи ме, и слей ме с Черната Вода (Нищото), в която всички форми се завръщат и произлизат.... При хранене: "Храна, кажи ми какво Господ Бог мой Учителя Благи, Учителя Беинса Дуно ти е казал, те е научил, кажи ми, научи ме..." Въпроси: Наблюдение на облаците. Къде са се формирали, от къде и къде отиват. Къде ще се излеят? Как расте цветето? Защо? Будност: Слух: Опитайте се да чуете стъпките на мравките... НЕ газете Мравките! Разговор с тревата: Упражнение: Галиш тревата и казваш, че си ѝ равен.

За да стане човек господар, той хиляди години трябва да живее на Земята, само за да стане господар на своите мисли. Как ще станеш господар на някой голям кит, който ходи надалече? https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=3803&status=1&high=кит#result_1749256 https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/8860-душа-на-птица/?fbclid=IwAR3O9mMBnjftlO67MBEyZX9b8lW1PvC8qlKEGgGpWJjPBFp0Yglp5GAc7hM No Pain No Gain...

Като видял умрялата гарга на своя прозорец, работникът се натъжил и си казал: От какво ли е умряла тази гарга? За да намери причината на смъртта й, той решил да я разреже. Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. Укорите на жена му не трябва да го смущават. Жената е професор за мъжа. Той не трябва да се спира пред нейните теории, но да слуша онова, което Бог отвътре му говори. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=1446&status=1…

"И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил." "Призвание към народа ми” Тримата апостоли: Дяволът спусна черна пелена, скривайки Светлината на Слънцето. И черен Плъх прати в главите на хората, да присвятка в костите на техните черепи. Две моми чувстваха в тъмното и хванаха се за ръце от далече. И едната протегна ръка, и откъсна черен Гарван от Мрака. И Сам дойде до нея огромен черен Вълк. И хвръкна Гарванът. Другата мома вдигна глава и появи се огромна Луна. И нарисува върху нея Кръст. И роди се в небето дъга, а момата облече червена дреха и сложи искрящо виолетова корона, превръщайки се в Тайната на новия свят. И заизпълва дяволът момък. И момъкът се тресеше под напъна на смъртта. И молеше се с „Отче наш“, защото друго нищо нямаше. Кацна Гарван и момъкът протегна ръка, и извади от гърлото му златна огърлица. И сложи на гърдите си Огнен кръст. А Господ написа молитвата на челото му и в ръката му пламна меч. Облече се в искрящо синята дреха на Смъртта, както първата мома ,и вдигайки глава видя Луната. И сълзи дъжд заваляха от безоблачното небе, благодарящи на Господа! https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/9511-tримата

Коран 22. Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” - в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

– Носи винаги маска. – Не посещава роднините си. – Социално и емоционално дистанциран. – изпълнява заповеди. "И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил." "Призвание към народа ми” Тримата апостоли: Дяволът спусна черна пелена, скривайки Светлината на Слънцето. И черен плъх прати в главите на хората, да присвятка в костите на техните черепи. Две моми чувстваха в тъмното и хванаха се за ръце от далече. И едната протегна ръка, и откъсна черен гарван от мрака. И Сам дойде до нея огромен черен Вълк. И хвръкна гарванът. Другата мома вдигна глава и появи се огромна Луна. И нарисува върху нея Кръст. И роди се в небето дъга, а момата облече червена дреха и сложи искрящо виолетова корона, превръщайки се в Тайната на новия свят. И заизпълва дяволът момък. И момъкът се тресеше под напъна на смъртта. И молеше се с „Отче наш“, защото друго нищо нямаше. Кацна гарван и момъкът протегна ръка, и извади от гърлото му златна огърлица. И сложи на гърдите си Огнен кръст. А Господ написа молитвата на челото му и в ръката му пламна меч. Облече се в искрящо синята дреха на Смъртта, както първата мома ,и вдигайки глава видя Луната. И сълзи дъжд заваляха от безоблачното небе, благодарящи на Господа! https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/9511-tримата-апостоли/

За Козела, България, Индия и Япония са под знака на Козирога. ОСИЯНИЕ ЗА ЯРОВСЕЛЕНАТА http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/96319970123.html Клан, клан, недоклан Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, проточил шия, опулил едното си око, погледнал към Дядо-Медарковата воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил уста глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво ли се е запалило? — Бре-бре-брех — обадила се една жаба от водата, — не виждаш ли, че се е запалила земята? — Земята ли — още повече зяпнал патокът, — земята ли, казваш, гори? Тогава какво чакам? Трябва да бягам! — Какво ча-ка-ка-каш! Бре-бре-брех! — продължила жабата. Старият паток разперил крила, изпънал крака назад и се понесъл над воденичката, над върбалаците, към дъбовата гора. Разтреперан, кацнал на една горска полянка. — Добре си ми дошъл — изскочила от един храст лисицата, — защо трепериш? — Остави се, Кумичке, още не мога да дойда на себе си. — Какво се е случило? — Какво ли — земята гори. Хайде да бягаме, докато не е стигнал огънят до нас! — Хайде! — рекла лисицата и поела между дърветата по една козя пътека. Патокът се затекъл подире й. Бягали, бягали, додето стигнали леговището на вълка. — Защо бягате? — надигнал се вълкът. — Бягаме, защото земята гори отзаде ни! — отговорил патокът. — Може ли и аз да бягам с вас? — подскочил вълкът. — Тръгвай! — отвърнала лисицата. Навървили се тримата. Бягали, бягали, стигнали до мечото кладенче. Мечката тъкмо си миела очите. — Стойте! — изръмжала Мецана. — Не можем да стоим, защото земята гори зад нас! — викнали в хор бегълците. — Олеле! — ревнала Мецана и търтила пред всичките. Вдън гората уплашените зверове намерили един козел с дълга брада, ей такава. — Бягай, Козльо, да бягаме! — викнала мечката. — Защо? — Земята е пламнала отзаде ни! — Олеле! — затреперил козелът и затропал след другите. Бягали, бягали, бягали, най-сетне се уморили и спрели да си починат. — Ах, че съм гладна. Яде ми се прясно месо — обадила се мечката. — Кого ще изядем, Кумичке? — Кого ли, хайде да изядем козела — побързала да каже лисицата. — Защо мен? — почнал да мига козелът и се стъписал. — Защото имаш брада, а ония, които имат брада, са стари и непотребни. — Хвани го за ухото и ми го доведи! — заповядала мечката на вълка. Но щом вълкът посегнал да захапе ухото на уплашения козел, той дигнал предното си копито към небето и рекъл: — Гледайте, гледайте, от небето падат печени агнета! Трябва да ви кажа, че козелът много обичал да лъже. Всички вперили очи нагоре. В туй време козелът се мушнал в гората и офейкал. Тичал, тичал, без да си поеме дъх, додето стигнал в едно село. Намърдал се право в поповата кошара. Като го видял, попът рекъл на ратая си: — Дошъл ни е гостенин с брада. Станахме двама брадати. Утре ще идеш на ливадата да го напасеш хубаво. Дигнал се ратаят рано на другия ден и откарал козела на ливадата. Цял ден лакомият гостенин стъргал зелена трева и пил бистра вода от поточето. Като се прибрали вкъщи, попът погалил козела по брадата и го попитал: — Доволен ли си, Козльо, от пашата? — Ами — отвърнал лъжливият козел, — как мога да бъда доволен, когато твоят ратай ме натири в трънаците и камънаците, а той отиде да играе с другите ратаи. Не съм видял тревица, не съм сръбнал водица. Тежкљ на моята душица! — Да се махаш от очите ми! — викнал ядосан попът и прогонил ратая. На втория ден попът проводил дъщеря си да пасе козела. Поръчал й да го откара там, където расте най-крехката тревица. Козелът щял да се пукне от ядене, но когато вечерта попът го попитал доволен ли е, поклатил глава: — Дума да не става. Дъщеря ти цял ден си игра с другите попски дъщери, а мене натири в трънаците и камънаците. Не съм хапнал тревица, не съм сръбнал водица. Тежкљ на моята душица! — Да се махаш и ти от къщата ми! — викнал попът гневно и прогонил дъщеря си. На третия ден проводил попадията да пасе козела. Вечерта козелът пак започнал да се оплаква: — Твоята бабичка цял ден си игра с другите бабички, а мене натика в трънаците и камънаците. Умирам за тревица и за водица! — Вън — викнал попът и подгонил попадията. Гонил я до края на селото. На четвъртия ден самият поп нахлупил калимавката си и отишъл да пасе козела. Откарал го на ливадата и цял ден му показвал къде тревата е най-крехка и най-сочна. Като се прибрал вкъщи, попът се скрил зад кошарата и попитал козела с преправен глас: — Козльо, доволен ли си от попа? — Как мога да бъда доволен — отвърнал козелът, — когато дядо поп цял ден си игра с другите попове, а мене натири в трънаците. — Аха, такава ли е работата? — ревнал попът. — За тая лъжа заслужаваш да те заколя, да ти одера кожата и да те опека в пещта! И като грабнал един нож, попът се втурнал да коли козела. Но нали му било причерняло пред очите, не видял, че вместо с острието взел да коли козела с гърба на ножа. Клал го, но не могъл да го заколи, драл го, но не могъл да го одере. Хванал го за рогата и го помъкнал към пещта да го опече. Тогава козелът рекъл: — Дядо попе, преди да ме метнеш в пещта, виж какво пада от небето. — Какво? — Едно печено агне. — Де го? — извърнал очи нагоре попът и пуснал рогата на козела. Козелът туй чакал. С един скок прехвърлил плета и търтил да бяга към гората. Той бяга, попът бяга подире му, той бяга, попът бяга подире, додето стигнали до мечата дупка. Мушнал се козелът в дупката. Попът също си наврял главата и налетял да влезе вътре, но козелът го посрещнал с рогата и заврещял: — Брей, че лют звяр! — рекъл попът и се дръпнал назад. — Ще те науча аз теб. И отишъл да повика мечката. Като научила, че козелът е влязъл в дупката й, мечката се разлютила много и затрополила надолу. — Вън! — ревнала тя и си навряла главата, но козелът я посрещнал с рогата си и подхванал пак: Мечката се дръпнала назад и отишла да повика вълка. — Де е тоя? — попитал вълкът. — Наврял се е в дупката ми! — Ей сега ще го хвана за ухото и ще го измъкна! — заканил се вълкът и се втурнал в дупката, но козелът го блъснал с рогата си и почнал да врещи: — Олеле, мале — дръпнал се вълкът, — щеше да ме утрепе! — Що да чиним сега? — попитала мечката. — Къде ще спя довечера, ако козелът остане в дупката ми? Помогнете ми! Кой ще го прогони? — Аз ще го прогоня! — пристигнал един бръмбар и влязъл в мечата дупка. Почнал да бръмчи. — Зън! Вън! — Зън! Вън! Но козелът не мърдал. Тогава бръмбарът се наврял в ухото му и почнал да го гъделичка. Козелът се завъртял и заподскачал: — Моля ти се, остави ме, излез от ухото ми, защото имам гъдел! Но бръмбарът не го оставил, додето не го изкарал навън. Щом си показал главата, попът се хвърлил и го хванал за брадата. — Сега вече ще ти тегля ножа! — светнали очите на попа. — Стой, дядо попе, този козел е мой! — изръмжала мечката. — Аз ще го изям! — почнал да вие вълкът. — И аз! — обадила се отнякъде лисицата. Попът се развикал: — Да се махате от главата ми, защото виждате ли ножа! Скарали се зверовете горски с попа. Почнали да му дърпат расото. — Чакайте — обадил се козелът. — Не се карайте, ами чуйте какво ще ви науча. Ако ме изядете всички, няма нищо да разберете, защото всекиму ще се падне по една мръвка. Най-добре ще е да се отдалечите на сто разкрача и да се затичате към мен. Който пристигне най-напред, той ще ме изяде. — Добре! — отвърнали зверовете. — Дядо попе, отмери сто разкрача! Попът закрачил надолу по пътя, а зверовете потеглили подире му. Козелът почакал малко, докато зверовете се отдалечили на сто разкрача, и хукнал към планината. — Дръжте го! — провикнал се попът. — Ние вече не можем го хвана — обърнала се мечката към попа, — ами тебе ще изядем, дядо попе! — Защо? — попитал попът и брадата му затреперила. — Защото сме гладни! — щракнал със зъби вълкът. Попът рекъл да си послужи с лъжата на козела. — Изяжте ме — рекъл той, — но най-напред вижте какво пада от небето. Знаете ли какво? Падат печени агнета! — Тая вече я чухме! — изръмжала мечката, изправила се на задните си крака и сложила двете си лапи върху раменете на попа. Попът онемял от страх и паднал на земята. На другия ден дърварите намерили в гората само една калимавка. https://chitanka.info/book/5904.htmlx

Не знам дали някой от вас се е преживял като Куче, помияр. https://espirited.com/psihiatritchnata-klinika-prez-pogleda/ Имах също индиански спомени, а като присъствах на първата си на живо лекция на Елеазар Хараш, много интересно съвпадение... Тогава, питах го за Пегас, и той обеща да издаде книга за символите. Още я чакам.

ва ля Благодаря ти, Гриша! Това лято за първи път се качих и видях паневритмията в Рила. Бях там на 18 и 19 , отидох чисто сам с огромно вътрешно желание. Спах първо на Бъбрека ( Махабур ,ако не се лъжа) през първата част от нощта, а след това подгонен от студа между Бъбрека и Близнаците. Нощта беше изключително интересна. Спомням си , че разговарях със звездите, усещах, че бяха слезли там. Повтарях си:"Господи, колко е красиво... Господи, колко е красиво..". Интересувах се, от къде е дошъл Христос, Звезното Дете. Нищо не бях чел от осиянията и това да кажем за Звездата на Елма. На другия ден се запознах с Ваня. Посрещнахме заедно Слънцето. Тя ме запозна със Стоян, Николая, Катя, Иван и др. , на които не помня имената. Именно сега се сещам обаче, че преди да тръгна отворих Библията на случаен принцип с въпрос от рода на "Господи, да го направя ли? Да ходя ли там?". Падна ми се "Тези дни ще се помнят дълго." Като си говорихме с Ваня, първо минаха някакви коне, имаше и малко, после дойде един скакалец, Ваня ми каза "има нещо да ти каже". Той беше много кротък. А тя ме разведе, говорихме си , хрумна й да ми покаже Вратата на Агарта. По-късно, когато другите почнаха да играят паневритмия, а ние с Ваня седяхме отстрани. И аз гледах по едно време към Харамията, която през изминалата нощ ми изглеждаше в тъмното като джамия. И видях в скалата образа на Жена с видимо издут полугол корем, взех я за Бременна, която всъщност беше три различни , т.е. смениха се във времето. По-късно в дясно видях и каменно лице на мъж. След като свърши паневритмията за пръв път чух осияние. Беше за деня на Благостта. И о оказа се, че Николай ще ходи да спи там, с още не знаех кой. Това била някава програма, всяка вечер различно спане на различни места. А аз изперках от желание да отида там, заради това , което видях. Стори ми се , и че Ваня ме подканя "защото няма време", а по-късно тя ме подкара към палатковия лагер, и с учудване разбрах , че ме води всъщност да нощувам там. И аз я питам "Защо така? Няма ли да ходя на Харамията?", и в последствие се разбрахме, че такъв разговор не се бил състоял т.е. или съм "бум-куку", или нейното обяснение "казано ти е директно от Духа". И качих се със Стоян на Харамията, а по-късно дойде Николай и Иван. Оказа се, че сме точно четирима, а там в Земята нареден един каменен кръст. Наредихме се по четирите краища, четохме осияния, после ми дадоха мантра за входа на Агарта. Легнахме да спим трима а Иван отиде на друго място. Мина нощта в спане, размисъл и мълчание. На другия ден на върха се качиха още две момчета, не се познавахме всички до преди това. Едното имаше рожден ден и Николай му даде задача щом няма да ходи да играе паневритмия, а ще я гледа от високо, да прочете осиянието за Благостта докато тече и още едно. А пък аз получих големо желание да остана с него. И ето какво видях и писмо пратих по-късно на Стоян (след няколко дена): Сряда, 2013, Август 21 19:50:19 EEST Здравей, Стоян! Мисля, че е редно да ти споделя наблюденията ми в планината. Първия път, когато вие играехте паневритмия, а аз седях с Ваня видях под Върха Харамия, който предишната нощ ми приличаше на джамия, образа на жената, който ти споделих. Интересно е, че ми се стори, че тя се изменя в различно жени, струва ми се ,че си помислих, че едната й народност е индуска. Тя не беше съвсем в цял ръст и по едно време забелязах, че полуголия и корем е доста големичък, все едно, че е бременна. По късно направи ми впечатление, че Николай говореше за преродената Родопа, Евридика и незнам коя, всичките в едно лице. Та го отчетох този момент но сега добивам смелост да го споделя. Когато бях с това момче (Деян , мисля), започването на паневритмията я усетих като много силен ток-импулс и видях удивителния синхрон на началото от всички братя. След това Деян четеше, а аз наблюдавах и по едно време цялата планина оживя, камъните се озарихя и всички заедно с играещите се превърнаха в светлина, сякаш планината се изпълни изцяло със живи същества. Кръговете на Паневритмията от Харамията изглеждаше като око, мислих си за Ир и Озирис, а отдолу под кръга на самия наклон спускащ се към Близнаците и другото езеро, видях Главата на Козела. Иначе по едно време наблюдавах скалите, които се намираха "около срещу старата Хижа и към новата" (съжалявам за обяснението), там имаше изсечени коне, и конник. Долу близко до близнаците, където има едно особено струпване на камъни, видях статуя на кон с крила, "Пегас" си мисля. А над Бъбрека, над самото езеро видях много фигури, които изпозабравих, но сякаш една огромна изсечена глава на индиански вожд гледаше право в паневритмията.(Между другото днес търсих контакт, да започна като начинаещ сам да я играя). Имаше и рибена глава, мисля. Мисля, че енергията на паневритмията е като генератор, който отключва скритите съкровища, фигури в палнината. Има страхотен символизъм. Иначе, когато прочетохме, казахме последните две мантри, тогава ми стана много лошо и имах чувството, че умирам. Едвам издържах и след това поседнах на онзи камък. Енергията беше много могъща. Надявам се, че съм ви бил полезен и да съм бил над езерото на заблужденията. Мислех си за картините, които рисувахме заедно. Тази синята "Птица" ми прилича на Главата на Козела. А примерно малкото жълто кръстче, май го открихме на върха. Между двете големи червени дъги, които са в центъра, на картината, където е Синята Птица-Козел, между двете дъги има някакво противипоставяне, което сякаш Таня успя да съчетае. Но не съм сигурен. Засега, за друго не се сещам. Айде, поздрави и Светъл Ден! .............. По-късно ,може би един месец след това тази, която мислех, че е Таня за писмото, я срещнах в Дупница и се казва Катя. Това е някаква грешка - разминаване. Или нещо, което още не разбирам. Интересното е Гриша, че преди време писах нещо като стихотворение за Родилката (не съвсем за нея, но участваше). И затръби Архангел Михаил в искрящо сини доспехи пред четящите от книгата на Живота. И изкова им Огнени мечове в Духа на Вечността. Дойде в тайно Венера и венча Земята със Слънцето, слагайки пръстен от Юпитер. А войска се събираше под родилата се в мрачното небе дъга. Коне без седла удариха копита в океанския пясък и риби им хвърляше Нептун. Лунна роса заваля като дъжд и искрящо виолетово огради Девите ,и Синовете Божии. И Господ Се яви върху тях и Окото Му ги гледаше. И с три Лъча от Плеядите и Ориона ги благослови. И яви се в Тъмнината Огнен Кръст, приготвен за гроба на дяволът. Аз Съм Алфа и Омега пееше цялата Вселена. И роди Земята без мъки потъвайки в Кръвта на Агне. И даде Плодът, Духът на благодатта. И забоза Вълкът от гръдта на Родилката. А Млякото се не свършваше. И тръгна войската по Млечния път. Водеше я Златният Светилник. Написано е въз основа на мои сънища , съчетани със сънищата на други, които никога физически не съм се срещал. А Родилката ей така ми дойде, както и Вълкът. Само за него не съм наясно, най-егоугоугодно и близкодостъпно ми е да вярвам, че в последствие от книгата , която си купих "Опасният архив на Богомилите",( отворях я на случаен принцип), така клира е "клеймосвал" княз Бениямин. Изграждал му е образ като на върколак. Това стихотворение беше написано преди да изкрейза и да ме вкарат в Лудница в Лондон. Там написах едно за Орфей. Тези неща, които се случват в планината са истински, и осиянията които открих по-късно благодарение на всичко това, са нещо прекрасно. В момента ги приемам от рода на "и поетите ще се наситят". Даже вече разглеждам лудостта си в приказно-необходимо обаяние. И ми е по-лесно в последствие да я приема. Но доста се погаври Сатанаил с мене. Това, което сега ми изпащаш, програмата я инсталирах, но не се отваря. Дава ми някаква грешка. Имай предвид, обаче , че ми го изпащаш точно в момент когато набързо прочетох почти цялата книга 2 за астролонията, т.е. целиш в съвпад момента. Сигурно ти е дарба... Имам много да науча. А програмата , сигурно ще намеря начин да си я купя. Благодаря ти, още веднъж и лек ден! Осиянията ти, дадоха ми творчески импулс да пиша. Това е писмо до Григорий Жорж Кьосев (Григорий Ватан) преди да го опозная на живо. Стихотворение написано по този повод: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11011-ято-ято-мое-ято/ За Пегас от Григорий Ватан: http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/99119970813.html Тържествена Меса за Бременната от Григорий Ватан: http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/03/04619840708.html За всяко нещо, което е ставало и става в света, все Аз съм причината. (55/стр.13) За нещата, които стават в света, все Аз съм причината. Аз въздигам и обожествявам. Аз отключвам пътя на хората и Аз го заключвам. Мене никой не може да Ме излъже, защото познавам думите на очите. Очите са древна същност на човека. Очите на човека са неговата Истина и понеже познавам Истината, в която живея, познавам и очите. Има очи, в които живеят ангелите. Има очи, в които живеят боговете. Казвам: Твоите очи са твоята Истина. За Моите очи не мислете, не се изказвайте. Из „В Храма на Учителя“ Том 1а по

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/8860-душа-на-птица/?fbclid=IwAR3UPIAPpm-8WNAH9TuoV4PVTomY9uvH8ZcjlqFxXIEzJpqWm0tel7QzGc4 No Pain No Gain... After Posting Delightful Coronavirus Warnings, Arnold Schwarzenegger Has Personally Donated $1 Million To The Relief https://www.cinemablend.com/news/2493298/after-posting-delightful-coronavirus-warnings-arnold-schwarzenegger-has-personally-donated-1-million-to-the-relief?fbclid=IwAR2TVDNFLWf3QHvyi8p0MvZE5CSNhcUuEuAwH1WsTcoZrPsVTcTQgWSyh2g