Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Cveta5

Участници
  • Общо Съдържание

    279
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Cveta5

  1. Когато човек се разделя на две-добър и недобър,какво прави с недобрата част?.Отхвърля е и не може да е опознае.Опознава се само това,което обичаш.И след време отхвърленото се появява като факт--"няма нищо тайно,което да не стане явно".А после не ни харесва света от вън.Защо?--от вън е това,което е дълбоко в нас,което иска да го видим,да го признаем и приемем.
  2. "Бъдете безкористни,понеже всичко, което има човек ,вътрешно му се дава."Учителя Съвършенството във физическия свят,няма как да те направи съвършен вътрешно."Опознай себе си"--за това е нужна чистота и безкористие,другото се дава.Външното се постига,вътрешното се дава.
  3. Да,точно си го казал;смятам ,че е по-чисто,в смисъл-мръсотия,която се измива с вода,не е мръсотия.Чистотата не е подробност;заедно със смирението,мисля че е основна ценност.А дали тялото е по-близо до Бога/Живота/--има ли нещо,което да не е близо до него? Въпроса е доколко познаваме и уважаваме тялото си./под" уважение" не визирам "угаждане"/.Отговорността за убийство, не мисля,че е на духа,Дух,Енергия,Живот--за мен означават едно и също.
  4. Една суфи притча ми донесе тази мисъл.Тялото не е мое,то само ми служи,дадено ми е на заем, при това е по-умно от мен..Това ,което е групирало и организирало тези милиарди клетки,също не е мое.Та, какво съм аз- отношение. Отношение,към всичко и всички,което, кой знае защо,често използва думата "мое".Тялото и духа/или енергията/ са ми дадени инструменти,с които би трябвало да творя.Видно е това,което сме сътворили ние хората--толкова можем.Понякога се чудя,дали и отношението мога да нарека "мое".Когато няма "мое",се върви по-леко,и всеки миг е нов.
  5. Безкрайното дава всичко необходимо на крайното,вечното храни временното.Светлината свети, и за приятели,и за врагове.
  6. Корена на религиите,извора,същността-как го виждате и защо го има? Според мен,това е свещенното,ценноста върху която да стъпим и градим. Може би,в началото всички те са били учения и са служили за ориентация, после са видоизменени.Ориентация ,която дава възможност Савел да стане Павел.
  7. И психотерапията,и учението на Учителя са основа и ориентир.Допирните точки са много,зависят от виждането--кой с какво гледа;с очите,с ума,с душата.Когато си се изгубил или не можеш да вървиш,те ти казват къде да търсиш и какво.Дали ще ги приемеш за авторитет или не,дават ти свобода да решиш сам.И точно тази свобода след време ти дава възможност да прилагаш по собствен начин наученото;както казва Ерих Фром--продуктивно творчество,мотивирано от любов.
  8. Системата Хюман Дизайн е част от "Обичай ближния си както себе си",според мен.Аз лично предпочитам думата човешката душа--звучи ми по-дълбоко и по-широко."Система"и "стратегия" са рамки,ограничения,които,дори и добре заучени,Живота може да ги разбие във всеки един момент.Колкото хора,толкова системи за намиране на "Господ,твоя Бог".Многообразието в живота ни изгражда,подтиква ни да сме търсещи,не само на "правилни" решения,а и на "неправилни"
  9. Несъзнателното желание да сме цялостни.Физическите ни тела са такива относно физическия живот.Душите ни--все още "две души във нас се борят..."--не.Духа- понякога ни спохожда,всеки по различен начин.Някой беше казал,че сме незавършено творение--надграждането е от нас.
  10. Как се е чувствал преди да започне терапия? ---Зле.Непрекъсната тревожност за всичко,повишаване на тон и нервност дори за дреболии,непрекъсната критика към всички и към себе си,стремеж за перфекционизъм,ниско самочувствие,настроение под нулата,недоволство от себе си и живота,красота и радост намирах само в книгите/ история,география,Толстой,Булгагов,Казандзакис/,но сред хората и природата не я виждах,нервност--винаги потропвах с крак,недоволство от всичко и всички,много често обидена и страдаща.Идея нямам как са ме търпяли околните,имах пр иятелки 1-3.Денонощието не ми стигаше да свърша това,което искам,а исках все повече.Вземах лексотан при сърцебиене и трудно дишане--диагноза "на нервна почва" При кого се е лекувал?--Тук, в този форум."Случайно" попаднах на него.Четях почти всичко,дори препратките,но малко прилагах. Какъв е метода?--Самоанализ:защо на мен се случва това,кой ми го причинява,кога съм доволна и кога не и защо съм недоволна,какво ми пречи да се радвам,и още много "защо" към себе си.И честни и искрени отговори на въпросите.Всеки въпрос пораждаше най-малко още 10 "защо".Когато намирах верния отговор и го прилагах във всекидневието,неприятните за мен ситуации намаляваха.В началото даже не ги забелязвах.Колкото по-често прилагах терапията "защо",толкова по-добре се чувствах.Първи забелязаха промяната в мен децата ми-на 22г и 18г. Колко време е продължило? --Не ми се иска да обезсърчавам никого,но все още продължавам,вече 8година. Как се чувства сега?---Добре,без лекарства,освен витамини.Доволна,независимо какво ми се случва/винаги търся причината в себе си/,по-малко чета-опитвам се да прилагам повече,имам достатъчно време за всичко,не бързам за никъде,спокойна,все по-често радостна и в настроение.Колкото повече опознавам себе си,толкова по-лесно разбирам другите,ако не ги разбера приемам ги такива каквито са .Не искам да бъда вече тази,отпреди 2006г.
  11. Прочетох го многократно, но не го разбирам ): Мислех, че срамът е вътрешният съдник на моралната личност. Иначе второто изречение за сега не мога да го отрека. Години наред мислех като vorfax,докато живота не ме зашлеви силно и право в лицето.Наложи ми се,буквално за секунди да го преодолея и да дам честен отговор,без да лъжа или да прикривам нещо.Усилието си заслужаваше-то ми открехна вратата към свободата.Моя срам се коренеше в недоволството от себе си.
  12. Извинявай,че толкова късно отговарям.Връщам се два пъти в годината за около месец-два.Все още търся това,което ме връща-носталгия,привързаност,обич към родното,навик,сигурност-не мога да кажа точно.Само знам,че е по-силно от мен.
  13. Аз съм от тези,които се връщат,независимо от това ,че могат и да останат там.Живота в чужбина ми помогна не само материално,много повече ми помогна да опозная себе си.Връща ме чувство,което не съм култивирала аз,и което чак сега -след 5 години-откривам в себе си.Ще се опитам да го кажа и по друг начин;там,в чужбина-харесвам и съм доволна,тук в България--обичам.Тук съм у нас,там-на гости.
  14. А защо,mvm, да изтриват постовете ти? За мен има значение твоето мнение,за това съм тук--да виждам света през повече от две очи.Мисля че имаше тема за обидата тук във форума.Който наистина търси,нека е прочете.Ето едно неслучайно обстоятелство--обидата--тя говори повече на обидения,отколкото на обиждащия.
  15. Външни фактори няма как да поправят вътрешния ти свят.Психотерапия,духовни практики,учения са все външни помощни средства.Те дават само посоката,а тя е да погледнеш какво става вътре в теб.Е, да , но това изисква време и усилия.А няма как да стане без труд,отговорност и жертви.Много по лесно е да виниш обстоятелства,хора и управление. Всеки се смята за невинен,докато не се изправи пред вътрешния съд.
  16. "..и нека във времето тежко,запазим малко нещо от Бога и малко човешко." На така нареченото състояние "тук и сега",пречи привързаността и илюзията за собственост."Тук и сега" е началото на стръмния и труден път към себе си.Път,който изисква всеки миг искрено да отговаряш на стотици въпроси "защо?"--защо мисля,постъпвам,чувствам така ,а не иначе. Отговорността носи страдания, и осъзнаването носи болка, докато не откриеш корена на страданието и болката-- кое в теб боли и кое страда.За всеки корена е различен,но след като боли и страда той се бори с Живота и не е гъвкав. А Живота тече...и всеки миг е различен и ние също...,а вечно се смеят само маските.
  17. Обстоятелствата имат значение за мен ,в смисъл-моето съзнание и състояние ги е сътворило,сега или някога е без значение.Те са моето огледало.Дали ми харесват или не,дали ще ги приема или не е моя" малък" избор,мога да се боря с тях или да бягам/ опитала съм и двете-резултата е страдание/. Избирам третия път-поемам отговорността за тях,защото "няма нищо тайно,което да не стане явно".
  18. Благодаря,момичета и момчета,за споделеното!Искам да пиша какво за мен е Истината,макар да знам,че думите са рамки и ще променят всичко.Истината не може да се ограничи,защото е Живот,не може да се обясни-нямаме достатъчно думи.В моментите,когато ме е навестявала,съм съжалявала че нямам дарбата на поет.Ще опитам дори да изглежда глупаво.За мен Тя е Едно,единство--няма "аз" и "ти",няма добро и лошо,тъмнина и светлина,няма "трябва" ,няма "добродетели" и "недостатъци",няма нищо за промяна и все пак това усещане ме променя.Не се напрягам,не се насилвам,не сравнявам,не слагам розови очила--всичко е подредено и красиво.С две думи--не са мои--"всичко,което присъства с отсъствието си". В тези моменти,които ми подарява Живота,се случват неща които не съм и мечтала,изпълва ме енергия и обич,която имам нужда да раздам,да споделя,защото формата ми-тялото-не може да издържи.
  19. "Единствения начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта." Бих искала да прочета вашите мнения,относно това изречение,което е от "Любов" на Е.Шафак, Как го разбирате,как го прилагате?
  20. "Когато душата кипи и се бори сама със себе си,из нея ще изхвръкнат дълбоко заседнали съкровища -- и света ще ги сбере за накит."- Николай Райнов--"Между живота и пустинята". В живота има място и време за всичко,затова е многоцветен.Ще ви хареса ли едноцветна дъга? Моята нетърпимост към злото ме направи търсещ човек,злото в мен ме научи да се приема изцяло,а не да се деля на две. Според мен търпението има за основа нетърпението,или казано библейски--"камъка,който отхвърлиха зидарите".
  21. Моето усещане за нетърпимост към "злото":Не е за кротки наследието на земята, защото злосторци ще разхитят венеца му и ще погасят звез­дите му: кротък не умее с бич да брани наследие, ни с меч - стежание. Докъде се простира моята търпимост--до там,където се посяга на моята основа,на моята природа.
  22. А човека иска ли да е свободен?Ако човек не носи чувство на вина в себе си,няма да го търси и навън.Няма виновни,няма и невинни--зависи от упорната точка.
  23. В началото започнах само с четене,без ,кой знае колко прилагане.Докато заприличах на магаре натоварено с книги.И в тези години често залитах и към фанатизма,и към тесногръдието,и към производните им.В резултат получавах "плесници" ,външни ситуации,засягащи ме пряко и ...дълбоко.Първите "плесници"бяха по-леки, после все по-тежки.Опасностите,които не отминах,ме доведоха до смирението,за което съм благодарна.Сега опасностите ги наричам стъпала.
  24. "Възлюбете злото,за да го направите добро"--за мен това вече е вярно.Казвам "вече",защото опитах,изпитах,изживях другите два начина--борба и бягство.Причиних си повече страдания.Сега се уча да обичам и "сянката" си.
×
×
  • Добави...