Cveta5

Да,нужна ни е.Тя е необходимото условие за различаване,тя е границата отвъд,която са същинските мотиви на хората и ситуациите.А симпатии и антипатии,харесване и нехаресване са дебели прегради.Безпристрастността не е отъждествявам с безчувственост,а с дълбоко чувство надскочило себе си.

"Листът прераства в цвят,когато люби.Цветът прераства в плод,когато се прекланя."Р.ТАГОР Искам да кажа "това съм аз",но...казвам-опитвам се и полагам усилия да бъда това.

Това помага,не знаех,че е част от метода Силва.Мислено изпращах молба за благословия,при разговор наблягах само на светлите страни от характера на същия човек.Това беше мой опит,за да проверя силата на мисълта си ,така както съм приела и разбрала Учителя.Резултата видях и почувствах не само аз,а и другите около мен.Времето,което ми отне опита беше година.В крайна сметка ползата беше и за двете страни-човека стана по-уравновесен, толерантен, а аз-по търпелива.

Светско и духовно-свързани са,няма спор.Дали си помагат или пречат,според мен само си помагат.До скоро,разделяйки живота на светски и духовен,разделяйки цялото на две,получавах плесници и от едната и от другата страна.Докато се научих що-годе да балансирам.Духовните учения ми помагат по-лесно и по-бързо да открия и поправя вътрешните ми погрешки/начина ми на мислене,на премане,разбиране/.Приложението на духовното в света,за мен беше по-лесно,отколкото усилието да преборя моите си дяволи и изкушения.Защото,когато се сложи каменна/камъка,който отхвърлиха зидарите/ основа,лесно се гради. "Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, а Бог нищо не ми даде. – Ти се ползваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. – Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат." Трите посоки-беседа от Учителя.

Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. Възможно е,Виктор,силно вярвам че е възможно!Не с борба,и не с жертви,а с усилия да надскочим човешката си природа,която разделя света на светъл и тъмен."Милосърдието е мощ на Праведния."-това е от Пураните.И милосърдието,и праведността са втъкани в призива "Обичайте се",от Новия завет.Лесно се пише,удоволствие е да се чете,трудно е всичко написано и прочетено да се живее.Е,понякога успявам,но не се обезсърчавам.

Проявата на тази милост/в първото изречение/,съдържа и показва по-скоро гордостта на този,който носи.Поне при мен беше така 1-2 години,докато уважението ми се изпари.Второто-оправяй се сам-да,пак е милост,но и разбиране,различаване и мъдрост без привързване.

-Архимандрит Серафим (Алексиев) Може би! Да се топиш във грях, измъчен и разкаян, да тръпнеш гузен, плах, обзет от смут безкраен, а външно да си строг и праведен и светъл, с добре прикрит порок, с привидна добродетел; да чезнеш раздвоен и всякога пристрастен; към Бога устремен, на дявола подвластен в доброто да се вричаш, на злото да си роб, живота да обичаш и жив да си във гроб; и никой да не знае за твоите борби - туй моята съдба е... и твойта, може би!...

Винаги има Надежда,когато облечеш личността си с вяра и любов,и се оставиш мъдростта да те води.И тогава може без надежда,без очакване,защото си опитал и знаеш,че всичко което ти се случва е за твое добро.От известно време се питам,питам и не мога да намеря отговор:Защо Надеждата съжителства заедно със злините в кутията на Пандора?Дали защото в някои случаи надеждата,сама по себе си,се оказва спънка за човека?И след като написах това до тук разбирам,че Мона и Станимир са ми отговорили предварително.Благодаря!

Приказка и дейсвителност в едно.Това,което ме впечатли-малките и малко на брой,които отстояваха доброто:малко повече,които им помагаха:невероятните пълчища зло.А природата помага на малките и малкото!

Връщайки се в миналото/старая се по-рядко да го правя,защото губя настоящото/,това което квалифицирам като грешка,всъщност се оказва стъпало.И така...стъпало след стъпало,без оценки живота ми е по-цветен,по пълен.

Когато човек избере един Учител и реши неотклонно да следва неговото учение,а другите такива утвръждават избора му,малко или много развива у себе си по-дълбока чувствителност.Последната не е задължително да бъде афиширана.И при среща с "неискреност" тази вътрешна струна се опъва и напряга.Крайния резултат при мен е,че се отдръпвам и приключвам разговора.Не смятам,че това е най-добрия начин на действие,но засега това мога.Като резултат,такива срщи оставят в душата ми мътилка,и това ме безпокои.Може би дълбоко в себе си ги осъждам,а някои от тях сигурно "не знаят какво правят".

Сещам се за: "Аз съм Пътят и Истината и Животът" и "Никой не дохожда при Отца ми, освен чрез мен". Но това са много привични думи, които извън пряко, дълбоко и истинско приложение нямат никакъв смисъл. Благодаря,Багира!Отговори на въпросите ми.А някак много ми се иска изхода да е без страдание!

Не е в наша власт,нито е в резултат от наше желание,излизането от кръга.Някой друг или други преценяват това.Много бих искала да знам какви са критериите.Надявам се,мисъл,чувство и действие,обединени като плод,да са от значение-а дали е така..,и дали е достатъчно.Въртим се в кръг след ехото "Елате при нас!",докато ни кажат "Бъдете с нас!".А кръга понякога главозамайва,а и уморява,и за това се търси изход.Сигурно затова различните учения наблягат на търпението и себевладението.

Да,изкуство е.Питам вас,а и себе си,това изкуство предварително ли е заложено в нас и ние само трябва да го открием,или е творчество което би трябвало да усвоим,да изучим?При мен,в определен етап,се появи като належаща необходимост,защото-някой беше казал-на не всички кръстопътища има пътни знаци.

Мечтая....,да опозная себе си,да различавам-Божието богу,другото- на който е по-необходимо.

"Различните гледни точки по определен проблем не би трябвало да ни притесняват".-но иманякои,които ме притесняват с това,че не ги разбирам.Ако една десета от тях мога да си обясня,бих ги прела.В такива случаи търся причината в себе си,търся мнение и от други хора,съпоставям и анализирам доколкото мога.И когато спра тази,така да се каже целенасочена дейност,отговора сам идва при мен.Всичко това изисква време,усилие и труд.Не винаги го правя.Когато се откажа,кой знае защо,се появяват думите на Учителя-"Постоянно работете".Радват ме хора,които вместяват различни гледни точки,леко и без усилие!

Външни противоречия се явяват,когато има и вътрешни такива.Когато се съмнявам,слагам определения на хора и ситуации в мислите си само,външните противоречия скоро се проявяват и ме уморяват.В такива случаи ми е помагала мисълта-"Да бъде твоята воля,а не моята".А при "вместването на противоположностите",съм се чувствала сигурна и доволна,и една такава тиха,вътрешна радост,че съм на правилния път.Защото Живота и света имат голяма нужда от едно-порива на Майката. "Препятствията ще бъдат само средство за развитие на енергията.Ако планината е съвсем гладка то няма да се изкачите на върха.Благословени да бъдат камъните,разкъсващи обувките ни при възлизането."Агни йога-Е.Рьорих.

Връзката на човека с Бога-отношение,както диаметъра към окръжноста 3,14...Появяваме се от океана от взаимовръзки за малко и изчезваме пак там,независимо дали вярваме или не.

Както са споделили по-горе Станимир и Диана,влизайки в храм усещам въздуха по-чист,дори сградата да е на най-голямото кръстовище в Пловдив.Дали защото там хората се смиряват и имат чисти мисли?Дали защото ги е страх от Господ?Не зная причината,но каквато и да е тя,си заслужава да има повече храмове и повече посетители.Дори за този половин или един час в храма повече хора мислят за Любовта и Доброто.

Борис Георгиев-портретите от Индия.Рисувал е душите на хората.Дълбок и велик художник.

Докато четях темата минах от "Осанна" до "Разпни го".Дали се е променило нещо от тогава?Избирам да вярвам,че се е променило,избирам да вярвам,че всичко е за добро,вярвам,че растем.А растенията изграждат ли връзка с Бог,та се устремяват към светлината?

Словото на Учителя и тогава и сега действа на тези,които са готови.И когато Словото се възприеме в дълбочина,с ум и сърце,с желание за разбиране,то действа силно и преобразява.Преди 6г.си купих мисли за всеки ден от Учителя,прочетах я и я оставих до другите книги-не я разбрах,не ми подейства,но реших,че причината е в мен.Продължих с друга литература.И един хубав ден,моя син,тогава на 19г.,ми каза:Втази книжка има написани вярни неща.Учудих се,той харесва и признава само поезията на Ботев и не е от четящите.Книгата беше у нас цели 2г.Повторното прочитане ме отведе до" Изворът на Доброто",до беседите тук,до вас.Не мисля,че времето влияе върху силата на Словото,благодарна съм че ме е докоснало.

Много пъти съм усещала това напрежение,но не съм вниквала в него,за да го разбера.Например:спор в къщи,всеки защитава своето,напрежението се покачва;аз несъзнателно започвам да подреждам и чистя,без да си дам сметка,че всъщност има за подреждане и чистене вътре в мен.Стига се до никъде,всички са огорчени ,дори и този който се е наложил.Какво ми помага:търпението и приемането.Рядко го постигам,но когато успея се чувствам добре.

Не е нужно,само:"Обичай и наблюдавай,свети и живей."Това е от "Книга на Мирдат".И тогава хората и обстоятелствата се променят.В началото това го смятах за чудо,за награда и поощрение за мен самата.Аз не бях направила нещо-само бях отворила сърцето си и приемах.

Материята-чрез нея да осъзная,че не съм само материя.