sybil_wolf

Разглеждам символите в сънищата един по един и общо съня както и как отделните символи се съчетават. Семволите ги анализирам от гледна точка на Фройд и Юнг, както и в личен план какво представлява за мен даден символ. Разгадаването е хибрид преведен в личен план. Наблюдавам символиката психологически ала търся и духовната конотация. Виденията също ги наречат сънища понякога - ала тях не мога да анализирам като сънища в общо приетия смисъл на думата.

Eто тук има дефиниция - http://en.wikipedia.org/wiki/Synchronicity - не разисквах нея в мнението си. Съгласна съм, че Юнг акцентира на ефекта на синхроничността над съзнанието - ала при анализ на обстоятелствата довели до нея се открива казуалност, която няма общо с комплекса, за който говориш ти. Майките също се учат от плача на бебетата - процеса е двустранен.

Попринцип подържането на информационното натоварване тренира памета за да може в определени моменти да се запаметят големи количества информация. Подчартаването и при мен има ефект - ала аз преписвам подчартаното съставяйки съкратен вариант на информацията. Понякога да чуеш информацията е разконцентриращо. Записването ми помага да запомня повече от слушането. В университета открих, че постоянната подгдтовка те запознава с материятя вместо всичко на веднъж. А когато се налага бързо и качествено запаметяване - четях вече създадени съкратени записки. Ала самото запаметяване става фотографско и автоматично единствено с концентрирано внимание. Все едно се готвиш за релаксирана медитация - с разликата, че концентрациятя е на четиво. Това освен, че поставя съзнанието в концентрирано внимание, го прави отворено и възприемчиво - една попивателна за информация. Информациятя запаметена така не се забравя.

проверих си дефинициятя за всеки случай Юунг е дал акаузално определение - споредмен не толкова заради липсата на причина а заради наглед липсващата такава. Ефекта е по-важен от самата причина (обяснение-причина) на синхроничността. Синхоничността е акаузална от гледна точка на неочаквания си спонтанен ефект на разновидност на съвпадение. Ефектите за психиката варират спрямо осъзнаването не само на синхроничността, а и други фактори като архетипи например. Ала сама по себеси има кауза има причина и тя е имминно в следствие по-финни нива на съзнание и информация. Ако има синхрон между двама души - например случайна среща(срещи) - на пръв поглед нямя кауза имайки предвид независимостта на обектите. Ала ако разгледаме двамата по отделно - и анализираме решения действия и тн. те са били събрани, привлечени един от друг - като единия е константа не подвижен а другия е в устрема си към първия. Когато има осъзнаване има и предусещане, усещане визия за бъдещ момент от време. Тогава по-осъзнатия от двамата осъзнато или не става причина за синхроничността довела до наглед случайна среща. Причините са енерго-вибрации съдържащи определена информация, заряд и съответно привличане.

Ясновидството е рпоявление на едно от 5те сетива на друго ниво на съзнание. Всеки има потенциал да го развие този дар. Ясновидството има различни форми и проявления ала не е като да имаш предчуствие, а е по-скоро пряко свързано с различни нива, форми на зрение. Квантовата физика изучава проявлението на световете-измерениятя - които спорно варират 9-11(12). В опит да се даде научно обяснение на измеренията времето и пространството придобиват неразделна проява време-пространство. В това време-пространство светлината под формата на фотони позволява съзерцанието на моментни, минали и бъдещи частици от сътворението. Този ефект произтича от фотоните и тахното движение във време-пространство. При наличието на тази неразделна величина и множеството измерения - с пречупване на съзнанието се дава възможност да се пречупи линейната представа за време, което неотделено от пространството позволява визия отвъд време пространство. Всичко е дар от Бог ала да развием, осъзнаем този дар е в следствие на лични избори по-пътя.

Има интересни изследвания и записи по този въпрос. Не отдавна попаднах и на еволюцията на човека...и лекмурийската цивилизация. Интересното беше, че животните започнали да се хранят с лемурийците - сънародниците им освободили възможно най-много от животинските тела - ала с времето броя на изядените се увеличил до толкова, че те останали в тела на животни. Така попаднали в еволюцията на земята вместо директно да идват и да си отиват като проявления - въплащения. С времето излезлите от животинското царство се появили в човешка форма вече следваща раса след лемурийската с по-тврди тела....и тн Един вид във всяко животно живее човешка душа в неизчерпаем кръговрат поради измененията в еволюцията на човека. Ако ви е интересно това е линк за нигата свалена от акаша: http://www.himalayanacademy.com/resources/...f_contents.html Иначе смятам че всяко животно има съзнание просто при тях се проявява по различен начин. Примера с делфините е много подходящ - има защо да са символични за телепатични способности - имах удоволствието да се убедя в това. Домашните любимци приемат черти от характера на стопаните си и не само това. Комуникацията очи в очи е прекрасен пример Домашните любимци пътуват астрално. Това за мен значи, съзнание, душа. Мисля, че разликата при животните и хората е в това че при животните липсват или са недоразвити горните им тела затова телата им са в друга по не еволюирала форма. Тялото е изградено да изпълнява функциите на съзнанитето. Не сме ли били всички животни - някои култури приемат това под формата на тотеми и тяхното изучаване и използване за лечителски и други практики.

Какво е интуицията? За мен тя е информация получена от някое от 5те сетива + от душа ала това пак си е малко или много интуитивно. Не споменавам 6тото чуство директно към интуицията защото за мен то е просто проявление на 5те сетива. Точно заради тази сетивност интуицията е нерационална. Произхода на информация за мен няма значение в този случай. В съзщото време интуицията се различава от дарбите започващи с ясно...виждане, усещане, чуване и тн те не са директно свързани с нея въпреки, че и тя е страничен ефект на сетивността. Интуцията би се проявила например така: 1. внезапно усещане, предусещане за дадена ситуация, явление 2. същото важи и за комуникацията между хората - интуитивното знание за състоянието на даден човек (въпреки, че тук може да се намеси и телепатия и други форми на възприятие - различни от интуицията) 3. интуицията е вътрешно знание - досег с информацията закодирана в душата или прсто досег със самта душа, която от всоя страна черпи от първоизточника 4. интуитивна телпатия - тук са мисловните форми и образи евентуално - като предавателя е колективен (съзнание) а приемника би могъл да бъде всеки човек Всеки човек е малко или много интуитивен - ала вариациите произтичат от осъзнаването на интуицията като функция на съзнанието. Забелязано е, че нивото на интуитивност варира спрямо психологическия тип на даден човек - или начина му на мислине - водеща полвина на мозъка и тн. Интересно е да се разгледа интуицията като външна или вътрешна функция - в проявата и при интроверти и екстроверти - както и съчетанието и с отстаналите фактори формиращи психологическия тип на даден човек.

Човек може да плаче и без сълзи ако душата му плаче, а талото не. Салзите на тялото са външен израз на вътрешен процес - с цел прочистване. Ако душата е съзната - може да бъде осъзнато и усетено кога душата плаче. Дали ще има физически израз зависи от това да осъзнаем защо плаче както и от концентрация над самия вътрешен процес. Душевния плач дава физическо отражение (израз) в промени в дишането под фармата на вид естествен, спонтанен ребъртинг (rebirthing).

По отношение на интуицията, впечатления е по точна дума от внушения. На базата на тези впечатления, абстрактния ум изгражда идеи, които конкретния ум в последствие възприема и препраща към мозъка със или без да ги изкривява. Изкривяване може да се получи и от емоциите. Източникът на тези впечатления също може да бъде твърде различен. Иначе при внушението и самовнушението абстрактния ум не взема участие, а се въздейства на конкретния ум и емоциите. Така е има впечатления - особено ако търсим иформация интуитивно. Като логичния ум те води в концентрация или те насочва само за да остане на заден план и да позволи на абстрактния да функционира. Стремежа е към балансиране на двете полукълба на мозъка. Информациата придобита интуитивно без насочваща концентрация би могла да се възприеме като впечатление (усещане) в зависимост посредством кое сетиво достига до нас. Всичко останало е вид внушение поради телепатичната си основа. Комуникоцията с висшето съзнание е интуитивна ала и то има логична функция като насочва, внушава, избира информацията, която ще предаде.

Работа винаги има. Въпроса е да ли ще превъзмогнеш нуждата да работиш. Всичко е любов - без его - ала и заради него работим - малко или много.

Разбира се Ала погледнах на равнодушие неконвенционално като на равно-душие. А душата да е равна можеби ще рече балансирана - пък това е май безпристрастие. Разбира се думите са размити и да си равнодушен малко или много се възприема негативно - какво ли е значела думата първоначално?

Тук неизменно възниква въпросът - натура или въпитание? - и продължава с - индивид или колективизъм? В зависимост проявлението или непроявлението на индивидуалност, както и нивото на осъзнаване на тази индивидуалност - варира нивото на стреср външни влиянияр реакции и тн. Семейните отношения допринасят или не в този просес - всичко е малко или много индивидуалнор макар че може да се сложи в рамки. Може семейството да е ок, а средата извън него нгнетявяща и обратното, или и в семейството и извън него стрес или обратното - и прочие - с най-различни комбинации - реакцията е индивидуална.

Всичко е вид внушение - ако играем на думи. Спонтанните идеи (интуиция) биха могли да се нарекат внушения. Негативизма който е прикрепен към тази дума се проявявя от идеята, че всеки на всеки би могъл да внуши (и негативизми) ала това са просто различни форми на телепатия. Самовнушението е на същия принцип с тази разлика, че телепатията е приведена на вътрешно ниво. Като отново позитивният или негативен характер не се съдържа в самата дума, а в естеството на внушението (идеите/представите, които са внушени).

Енергия = Светлина = Душа за мен това не изключва инфото (вид енергиен код) Бяла - по-скоро безцветна светлина - това е началото и краят и. Ала придобива нюанси в цветовете на дъгата като я прекарат през призма (тела с различна плътност) по пътя към синтезиране на всички цветове. Егото е проява на даден цвят. Липсата на светлина създава липсата на цветове. Душата е и светлина и мрак. Е и не е.

Равнодушие дали не е = на безпристрастие? Тогава не се ли превръща в цел - или естествен страничен ефект на някои практики? Спокойствието е независимо.