д-р Тодор Първанов

Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното го четеш по няколко пъти на ден.

Механизма на забавянето на метаболизна от АД. не е ясени тебва да се пробват различни неща за да не се напълнее. Това е една статия, която може да ти е от полза https://www.topforma.bg/articles/antidepresanti-i-napalnyavane/ Би могла да обсъдиш с психиатърката, замяната на антидепресанта с друг.

,,Възможно ли е дереализацията ми да е причинена от мозъчен тумор или някакво заболяване? Има ли смисъл да ходя на преглед?,, Дереализацита не симптом на тумор, дължи се на стреса в който си. ,,След като съм с ОКР от две години и съм преживял много стрес разбрах, че няма как да се разоблея от шизофрения. Това важи ли за психозите?,, Ами, тя шизофренията си е вид психоза.Спри да четеш повече за психични болести, ще се объркаш и панираш още повече.Здрав си.

,,Мисля да се пусна по течението и да изцапам както аз казвам всичко,всичко да е мръсно ще ми е тежко,,, Какъв друг съвет да ти се даде, това е, което трябва да направиш, нищо повече.И, не само няма да се сринеш / то с това те плаши ОКР-то/, но ще свободен и наистина, нов човек.

Опредено, секса е много полезен за физическото и психическото здраве на човека. Самозадоволяването/ когато нямаме партньор/ в разумно количество също е полезно.

На кратки разстояние няма ефект, трябва да все на по-дълги и дълги. Тук мой колега / военен / и познат разказва нещо много поучително - https://www.bnt.bg/bg/a/iz-afrika-s-kolelo-istoriyata-na-todor-mangarov

Питащият пита, само за Паническо разстройство, а там страхът е само от това, че може да умре по време на кризата.Това което описваш ти, не е страх от смъртта, значи не ПР.

Здравей! Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен, най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено, втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми. Аз избрах да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял. Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че е само силен стрес е друго. Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,, Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем. При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре, в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли. Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на 58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/. ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест, гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.

Аз не познавам никой там.

,,Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми.,, Точно така е, но повечето хора отказват да го повярват. ,, Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора.,, Абсолютно, тези симптоми означават само,че сме в стрес и трябва да намерим начин да се разтоварим. Както си го написала ,,стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. ,,И няма да се учудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.,, Разбира се,че до края на живота си ще имаш много стресови ситуации, но вече няма да се плашиш и ще се справяш с тях.

Здравей! Едно от най-важните качества на характера, които форматират родителите при възпитанието на своето дете е самодициплината . Тя е целенасочена човешка дейност, която има за цел да доведе до евентуални бъдещи ползи. Ще ти дам пример, за да ме разбереш, ако аз имам нужда от 10 000 лева и ми кажат, че работейки по 10 часа на ден ще ми ги дадат, моят труд в случая не е проява на силна самодисциплина – сумата е гарантирана и понеже ми е нужда аз го правя. Но, ако условието е, че след като ги положа, по преценка на работодателя, може да ми дадат парите , но може и да не ми ги дадат / тоест ползата не е сигурна/ се изисква голяма самодисциплина, за да положа този труд. Следването в почти всички случаи / с изключение на следването в област, която ни е хоби / изисква силна самодисциплина / ползите от него в бъдещето са несигурни/ за това и то те напряга. Гледането на порно и самозадоволяването определено действа успокоително, за това и ти си ги съчетала двете неща и си могла да четеш. За това и след спирането на порното, не може да четеш. Фантазирането, че си успешна и т.н. също е средство за бягане от напрежението, което предизвиква в теб четенето. С две думи, не си научена на самодисциплина -това се учи до към седмата година. Огромен проблем ти е и той ще рефлектира във всяка твоя социална сфера, като например създаването на близки и интимни взаимоотношения и други. Не казвам, че не може да се промениш и сама, но с психотерапевт, ще бъде много по-бързо. Ето ти и една книга по темата, но е със задачи и за тяхното изпълнение също се изисква самодисциплина https://www.umniknigi.com/otkys-ot-samokontrol-syznanieto-mozhe-vsichko-na-keli-makgonigyl/

Ще ти отговоря, но след отговорите ми сама ще се убедиш, че съм прав - въпросите ти ще станат повече. 1. Съществува ли множествена личност и мога ли да имам подобно разтройство заради онзи глас в главата ми, за който обясних по-горе. Да, съществува. Но, множествената личност не се води за болест. 1.1 Докато бях в етап на ровене из интернет имаше доста хора представящи се с множествена личност, които твърдят,че в тях живеят поне още няколко личности. И така нареченото на Запад OSSD- хора, които нямат епизоди на амнезия, но се идентифицират с няколко личности. Какво заболяване е това. Пак повтарям, не е заболяване. Доколкото съм чела разбирам, че човек е себе си във всяко съснояние, но с различна достъпност до спомени и различно "его". Аз самата не разбирам това заболяване и имам нужда някой професионалист да ми го изясни. Повечето хора явно търсят изява и гледания в youtube. Не знам как да разбирам този феномен. Или са грешно диагностицирани? Каква е разликата между човек с множествена личност и човек с амнезия , който си говори наум с различни личности които си представя. Моля ви за разяснение. След като не са болест, не ме интересуват.Във всеки случай, за 30 години практика не съм срещал описаните от теб състояния, а съм работил с хиляди хора / бях вонен психиатър и психотерапевт и от там е огромната ми практика/ 2.Възможно ли е да развия конверзионна симптоматика. Тревожи ме мисълта за парализа и ослепяване на нервна основа.(дори и обратимо) Уча за доктор и ще е доста трудно да извършвам манипулации с подобни проблеми. Всеки може да развие конверзионна сиптоматика, включително и аз. 3. Възможно ли е да припадна на работното си място при работа с пациент или това се случва основно при ситуациите , когато аз съм пациент? Да колабираш, е възможно навсякъде. Надявам се правиш разлика между колапс и припадък? Когато съм в добро психическо състояние издържам на всичко, но никой не гарантира на този свят как ще се чувстваме всеки ден на работа. Така е със всеки, като ученик си смазах показалеца на асансьорната врата.Отидох без проблем в болницата, но когато започнаха да ми махат нокътя, колабирах.Е, дядо ми ме подхвана и нищо не стана. 4. Екзистениални въпроси/солипсизъм. Справям се с мислите, но чувствата на обърканост и странност си стоят. Моля ви за някакви насоки. Тези въпроси искат отговор, твърди се ,че всеки човек на различен етап от живота си стига до тях -аз стигнах до тях след петдесетата си година, но и днес, на почти на 60, отговорите им продължават да ме вълнуват 5.Почивам си, слушам музика, спортувам, наслаждавам се на времето, опитвам се да си успокоя пренатоварената ми мисловна дейност. Не чета вече по форуми. Позволих си да пиша за мнение тук само.

Много си чела за психични болести.Каквото и да ти се отговори във форума, ще го сравняваш с прочетеното и в теб ще възникват нови и нови въпроси.Така че, за мен да ти се отговаря на въпросите/ във форума/ е безсмислено, потърси психотерапевт, работете заедно и постепенно нещата ще ти се изяснят и ще се успокоиш. ПП ,,Не ми се вярва преди всяка сесия да се чувствам така заради изпитите ми.,, Определено, сесията ти генерира стрес, като прибавим и страхът от психични болести / в резултат на четеното/ нещата се навързват.

Това са натрапливи мисли.Поработи с някой колега и се научи, как да се справяш с тях.Сам няма как да го направиш.Виждам,че и през март си писал за натрапливости.

Диляна Колева психолог-консултант Модератори 2721 3189 мнения Пол:Жена Местоположение:Варна, Пловдив Интереси:Психология ВСУ - психолог Личен сайт: www.lammen.bg ДППТ - психотерапевт психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика. Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/ Това, което ти се случва е част от известно състояние , тревожността, натрапливости стигащи до обсесии и безсмислени компулсивни действия. Състоянието е много "прилепчиво" и почти невъзможно за контролиране от самия човек. Обсесивните мисли са добри лъжци и често въвеждат човека в дълбоки вътрешни терзания. Съветът ми е да се свържеш с психотерапевт и да започнеш терапия, като за начало, ако е необходимо може и леки успокоителни да вземеш, за да си по- спокойна. Доста скоро е след раждането и самото напрежение от всичко останало също не е малко. Едно е сигурно НЕ полудяваш и НЕ няма да му направиш нищо. ,,Понякога тревожността ми е толкова голяма ,че поставям ръката си на гушката му , знаейки че никога не бих го наранила и в същото време чудейки се ,защо и как може да го правя.,, Това се нарича ,,проверка,,. Слагаш ръката си, за да се убедиш,че няма никога да му навредиш и си донесеш малко спокойствие.Така обаче няма да го постигнеш, наистина трябва да потърсиш друг терапевт и работите за справяне с ОКР-то.

Не е болест. Ако бе болест до сега да си се излекувала 100 пъти.Състояние, с което трябва сама да се справиш е.

Основната превантивна мярка е ---да спреш най-после да четеш в нета за болести. Спри бе, момиче!

Рефлекс.

В никакъв случай не го сменяй.

,,,, Аз просто не си позволявам да достигна до лечебна доза,,, Tова изречение показва,че си мисли,че си болна.Няма как да спреш лекарствата .Те се спират, едва когато клиента разбере,че е здрав и винаги си е бил такъв.Тогава сам си ги и спира.

Мило момиче, ще се справи с натрапливостите, когато приемеш някои житейски мъдрости.Например, че всичко в този свят, което не противоречи на природните закони е възможно или ,че единственото сигурно на този свят е,че ще умрем, и т.н..Тогава ще се успокоиш и заживееш спокойно.Това е. 1.Човек,над 25г.без фамилна обремененост,възможно ли е да развие психично заболяване(шизофрения,психоза,Бар) Това не противоречи на никакъв природен закон, значи е възможно.Но, понеже ти си с ОКР, не може вече да се разболееш и от шизофрения. 2.От силен стрес,възможно ли е да развие същите ? Силният стрес може да изиграе ролята на спусък при човек, който има генетична обрмененност.Ако го няма гена, няма как да стане. 3.При прием на наркотици(не приемам такива,но моя приятелка от детството го прави,която е в психиатрия в момента...може би и от този факт са провокирани въпросите ми)възможно ли е да се раболее от горе изброените? Едва ли е от наркотика/ има група наркотици - психостимуланти, при тях е възможно да се полудее, но след няколко години редовен прием/.

Може да те прави една идея по-бавен.Всичко е индивидуално.

Спри да мислиш повече по темата .Опитай се да спреш всички повтаряния за ,,късмет ,, или ,,вървене,,. Направи го и си живей като всички нас. .

Споделете, как се развиват нещата при вас.

Ако в населеното място, в което живееш, има клуб по айкидо, се запиши. Редовните занимания, ще повишат и самооценката ти и ще те научат да признаваш авторитети.Разбира се, това няма да замести психотерапията, но ще я допълни в много голяма степен.