д-р Тодор Първанов

Тук,  както и в темата за положителното мислене се получи страхотна синхронизация.В събота сутринта ми се обади стара позната.В разговора, тя ми се похвали, че през седмицата за пръв от четири години е говорила със синът си. Ще поясня, за какво става дума-Първият и съпруг, от когото има син умира.Тя се омъжва и от вторият си брак има дъщеря.Тя, съпругът и, и двете деца живеят заедно Съпругът и гледа на доведеният си син, като на собствено дете, а той на него, като на баща.Всичко се променя, когато момчето навлиза в пубертета.Започва да се събира в компания в която се употребяват наркотици и става зависим.Поведението му се променя.Започва искането на повече пари, скандали, когато те са му отказани и кражби от дома.И тъй като основната му агресия е насочена към баща му и сестра му, позната ми  разбира,че семейството и се разбива и тя трябва да избира, между синът си от една страна и съпруга и дъщеря си, от друга.Поставена пред този избор, когато синът и става пълнолетен,  тя  му дава  на ключовете от апартамента на родителите си-те са починали .Казва му, че може да живее там и прави каквото си иска, но повече да не я търси за нищо.Синът и първоначално се зарадва от факта, че ще живее сам.За месец и нещо продава всичко което  има в апартамента и се обръща към майка си за пари.Тя обаче категорично отказва да се срещне и говори с него.Разбира се, последват гневни изблици и обвинения, но майката е категорична. През следващите четири години майка и син не се виждат повече. Но, те живеят в един град и майката научава, че постепенно синът и отказва наркотиците, сменя компанията, започва работа и дори си има сериозна приятелка.Не я питах по чия инициатива е станало сдобряването.Целият ми пост е написан, само за да мога да цитирам последните и думи.
 
                                                  ,, Добре,че навреме се усетих да му спра парите.,,
 
Нямаше да запомня този разговор, ако само минута по-късно не влезнах в сайта и не видях, че Креми дава същият съвет и по този повод се притеснява от нападки.
Съвета не е лишен от смисъл.

Тогава приеми,че нещата ще останат такива каквито са още двадесетина години-до тогава, когато детето ти се отдели от вас и чакай.Не виждам ,какво друго можеш да направиш.Все пак, тогава ще си само на 41 години и може да започнеш нов, по-различен живот.

Здравей!
Радвам се, че споделяш в сайта. Предполагам, всеки разумен човек, който има подобен проблем, ще може да си направи съответните изводи и направи една по ефективна стратегия за поведение към партньора си. Ако трябва с две думи да обобщим извода, той е , че хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят. Без принудата на страданието те ще обещават, ще правят разни камуфлажни опити за промяна, но такава реално няма да има. Подчертах това още в началото. Какво би било ефективното поведение от твоя страна? Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата.Теб обаче те беше страх и не рискува, даде един срок от две години, който просто означава, че се примиряваш със ситуацията. Днес вече ти е писнало да бъдеш психотерапевт на приятеля си и се чувстваш изчерпана. Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш. Каквото и да избереш, прави го с ясното съзнание, че той няма да спре да пие. Знай и че ако имате син, той много рано ще приеме модела на баща си - истиският мъж се напива всяка вечер, ако детето е момиче, ще знае същото - съпугът ми трябва всяка вечер да изпива по 4-5 бири. Казвам ти го, защото човек трябва да бъде отговорен във всеки един аспект от поведението си, дори когато това касае нероденото му дете.
За всеки, който има търпението да прочете темата-нещата описани в нея важат не само за вечерният алкохолизъм, те са съотносими и към приятелят ви, който ви побийва или ви изневерява или просто отказва да ви помага в къщната дейност. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ.
ПП.Днес промених големината на шрифта на предните си постове, не съм пипал съдържанието им.

Приятели Диди. Тя няма приятели.  Има познати, колеги, дори съпруг, но няма истински приятели.Това според мен е проблем и решаването му трябва да започне от вътре навън.Тоест, тя не трябва да търси приятели, а трябва да се превърне в човек, с който хората искат да станат приятели.
 
ThinkExist, Най-простият и едновременно съвсем не лесен за изпълнение съвет, който бих могъл да ти дам е - представи си хората с които според теб би искала да имаш истинско приятелство, или както ти казваш ,, да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя,,.Представи си ги много ясно тези хора, дори седни и ги опиши на лист.След това положи усилие и се превърни в един от тях. Тогава тези хора ще се появят в живота ти. Днес те най-вероятно не могат да те разпознаят като човек, с когото могат да бъдат близки.Затова и ги няма.

Здравей!

Радвам се за споделеното.Независимо какво ще е развитието, то ще е полезно за хората с подобен проблем.Ако проблема се реши те ще могат да последват вашият път.Ако не се реши, ще избегната вашите грешки.

Повода да ти пиша беше споменаването на една жена от форума на книгата ,,Параноя на страстта'' от Робин Норууд.Тогава се сетих за теб и си помислих,че трябва да ти я препоръчам /както и на всеки с подобен проблем-съвместителство със зависим който ....да кажем неуспешно се справя с проблема/ .Книгата я има в Спиралата

Здравей!

Минаха много месеци от последният ти пост.За мен и най-вече за хората които посещават форума ще е интересно да споделиш как се развиват нещата.

Приятно е да се комуникира с умен човек.Виждам,че нямаш повече въпроси и мога само да ви пожелая и на двамата успех. Ако имаш някога затруднение препрочети темата и най-вероятно сама ще намериш решението. Ще ми е интересно от време на време да пишеш за напредъка.Форума се чете от много хора и те биха могли да се поучат от вашите успехи и резултати./разбира се ако имаш и въпроси с радост ще им отговаряме/

Лек ден!

Споделете как ще се развият нещатата.Виждате,че сайта се чете от много хора и написаното ще бъде полезно за всеки който има сходен проблем.

Да, това което описваш са натрапливи мисли. Единственото трайно решение е да започнеш психотерапия, иначе ще провалят всяка твоя връзка.

Да, това което описваш са натрапливи мисли. Единственото трайно решение е да започнеш психотерапия, иначе ще провалят всяка твоя връзка.

Здравейте!
 
Предполагам,че посявайки въпроса имате проблем, който ви тегне и искате да решите.Защо вместо да използвате термини, които на мен лично нищо не ми говорят, не опишете подробно проблема, от който искате да се отървете?Надявам се, прочитайки написаното, не само на мен, но и на другите колеги ще ни хрумне нещо полезно.Иначе оставаме в полето на общите приказки и ползата едва ли ще е голяма.

Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш  точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното  го четеш по няколко пъти на ден.

,,Значи излиза, че или аз не правя нещо както трябва или просто това е хронично състояние, което остава за цял живот и има фази, в които е заспало и други, в които е активно.,,
Явно не правиш нещата както трябва.но какво правиш или не правиш както трябва, може да се разбере само в процеса на психотерапия.Иначе, всичко си е само предположения и празни приказки.
 
Но, не мога да не подчертая - ти нямаш паническо разстройство, защото не те е страх,че ще умреш.

Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
 
 

Здравей!
Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен  и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането  ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен,  най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено,  втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам  да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и  си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми.
Аз избрах  да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да  поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял.
Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че  е само силен стрес е друго.
Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,,
Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че  живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това  твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем.
При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре,  в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли.
Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на  58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният  път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/.
ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест,   гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.
 

Боже, ти и секс не правиш!
Не стига, че не спортуваш, но и секс не правиш.А, искаш да нямаш тези оплаквания.
Ще ги имаш, още дълго време,  ще ги имаш, но поне знаеш, защо си така-липса на спорт и неправене на секс.
Четири часа въртене в леглото до приятелката си и никакъв секс!?Умът ми не го побира.
ПП . Извини ме, ако си над осемдесет годишен.

,,Значи излиза, че или аз не правя нещо както трябва или просто това е хронично състояние, което остава за цял живот и има фази, в които е заспало и други, в които е активно.,,
Явно не правиш нещата както трябва.но какво правиш или не правиш както трябва, може да се разбере само в процеса на психотерапия.Иначе, всичко си е само предположения и празни приказки.
 
Но, не мога да не подчертая - ти нямаш паническо разстройство, защото не те е страх,че ще умреш.

,,Значи излиза, че или аз не правя нещо както трябва или просто това е хронично състояние, което остава за цял живот и има фази, в които е заспало и други, в които е активно.,,
Явно не правиш нещата както трябва.но какво правиш или не правиш както трябва, може да се разбере само в процеса на психотерапия.Иначе, всичко си е само предположения и празни приказки.
 
Но, не мога да не подчертая - ти нямаш паническо разстройство, защото не те е страх,че ще умреш.

През 20-те години на миналия век Фройд в една от лекциите си се обръща към бъдещите лекари в Австрия с призив да не стават психиатри, защото всеки един австриец мисли, че знае повече от който и да е психиатър и така те ще умрат от глад. В България развитието на психотерапията е такова, че тепърва хората научават за нея.
За приятеля си препоръчвам да направите следното: Да отидете и двамата на срещата с психотерапевта. Негова работа е да разясни на приятелят ви с какво провеждането на психотерапията ще бъде полезна не само за вас самата, но и за него като ваш приятел, както и за близките ви. Аз, ако съм на мястото на вашия психотерапевт и вие ми кажете какво е мнението на вашия приятел за това да ме посещавате, бих настоявал на следващата среща да дойдете и двамата(подчертавам, че това е моя стил на работа и той не е задължителен , но по този начин аз ще махна една много важна пречка за бързата и ефективна психотерапия) Ако продължите да ходите на терапия и знаете, че той е против, ще се чувствате гузна, ще започнете да се криете, от друга страна ще се настроите срещу него и ще го обвинявате, че не ви разбира и по тази причина терапията или ще върви много бавно, или ще се откажете от нея. В този смисъл мое задължение е да убедя и мотивирам вашия приятел и дори го включа като активна съставна част в терапевтичния поцес. Още повече ако психотерапевта ви е мъж, защото няма начин вашият приятел да не започне без да иска да ревнува, не знаейки какво правите там на сесиите. Но дори да е жена, ние мъжете сме склонни да се чувстваме отговорни за всеки един проблем,който приятелките или съпругите ни споделят. И когато ние не можем да помогнем, защото нямаме нужната компетентност, виждайки, че партньорите ни отиват при друг , го приемаме като усещане за провал на самите нас. Оттам идва голямата съпротива. Всичко това трябва да бъде преодоляно.

Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш  точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното  го четеш по няколко пъти на ден.

Здравей!
Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен  и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането  ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен,  най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено,  втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам  да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и  си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми.
Аз избрах  да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да  поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял.
Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че  е само силен стрес е друго.
Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,,
Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че  живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това  твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем.
При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре,  в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли.
Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на  58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният  път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/.
ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест,   гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.
 

Но, тъй като грехове няма, нека просто бъдем смели.
Ще разкажа една история от книга на Свами Рама,,Моят живот сред Хималайските учители’’

Веднъж учителя му пристигнал на някаква гара.Началника на гарата го разпознал и започнал да му се моли да му даде техника за самоусъвършенстване която той да упражнява .След дълго молене учителя му казал:От днес насетне не лъжи.Упражнявай това правило стриктно 3 месеца.

Повечето служители в областта били корумпирани.Но, началника на гарата решил повече да не взема подкупи и лъже.В същата седмица дошъл инспектор от главното управление за да провери работата им.Той отговарял на въпросите му честно и проверката довела до сериозни последствия за подчинените му и него.Всички които вземали подкуп включително и началника били подадени на съд. Били минали само тринадесет дни от както началника започнал да не лъже, а вече бил следствен и със страх започнал да се чуди какво ли го чака през останалите два месеца и половина.След около месец той бил вече в затвора ,а жена му го напуснала с децата .Подчинените му които били арестувани заедно с него се наговорили и дали показания ,че те не са вземали пари, а единственият корумпиран е началникът им.

Когато изправили началника пред съдията той го попитал защо е без адвокат.Началника казал ,че не иска адвокат и независимо колко години затвор го грозят няма да лъже, защото е дал обред пред един мъдрец да не го прави в рамките на 3 месеца. Трябва да изследвам истината още 2 месеца казал накрая началника.

Чувайки думите му съдията обявил почивка и тихо повикал началника в кабинета си Оказало се ,че съдията познава много добре мъдреца и е един от последователите му.

За това оправдал началника и го посъветвал да върви по пътя на истината .Точно в последният ден от трите месеца началника получил съобщения,че преди много години още когато бил дете от баща му правителството било отнело огромен парцел земя която сега имало пари да плати.Така човека получил 100 00 долара .Част от парите той дал на жена си която поискала да се върне с децата при него .

Не –рекъл им той-Досега видях какво се случи като не лъгах 3 месеца.Сега искам да открия какво ще стане ,ако не лъжа до края на живота си.

Наистина трябва да бъдем смели, тогава живота става много интересен.

Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
 
 

Здравей!
Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.

Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."