Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Креми (късметче)

Модератори
  • Общо Съдържание

    2823
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Креми (късметче)

  1. Знанието. Но гатанката е формулирана така: Кое е това , дето го даваш, а то пак си остава при теб? Та може и да е друга гатанка.
  2. Формулировката е в суров вид . Идеята е да обединим най-качествените страни на много полезни идеи и практики в България, като първо съберем цялата информация за такива на едно място, а после...нещата ще се развиват в движение. Например - в София и Стара Загора действат детски заведения по Монтесори - кой какво знае?впечатления? участие?мнения? - режисьорът Дейвид Линч беше в София тази есен и основа Махариши-училище с медитация - идеята за индиговите деца - може ли да се приложи в бълг. детски заведения или да се направи отделен такъв център, може и виртуален (свързвам със следващата точка) - в Благоевград е основано виртуално училище (в-к "България плюс "22.12.07 - 04.01.08) {www.pmg-blg.com} Целта е работа за издигане на възпитанието, образованието и осъществяването на следващите поколения в синхрон с духовните изисквания на новото време. Успех на старта!
  3. Към Донка и Silviya Благодаря за насърчението! Имам много мисли и опит като педагог, но още много имам да чета. Подтиквате ме да пусна нова тема в Педагогика, която още не е избистрена като формулировка. Помагайте!
  4. Частично светлинно хранене е възможно при засилено биополе. Някой знае ли други условия?
  5. Благодаря, Ла Горда, за чудесния прозорец към небето! Намерих го в точния момент.
  6. Тази мома много умна е била. ПО-скоро момъкът е бил или много тъп, или е бил свикнал със самозадоволяването и момата не му е трябвала чак толкова вече И аз в тинейджърските си години на няколко пъти правих дяволийката на тази девойка( не съвсем буквално , разбира се). Особено лесно е, когато не цениш кандидата. Сега смятам, че това е излишно и непростимо разхищение на енергия. По-късно се кротнах, пристанах, родих деца, които също са палави девойки...Отглеждането им беше много по-трудно, отколкото да се направиш грозна. И не веднъж ми е докарвало кръгове под очите, и съм намирала сила да си върна руменината. Човек трябва да даде своята лепта на физическия свят и да го уважава .Защото повечето хора имат разбиране за света чрез петте сетива . И как иначе ще ни опознаят, ако не чрез тях и нашия стремеж към Красотата на Всяко ниво - като стремеж към Божественото. Красотата като външен вид, като поведение, като умения, като всички видове изкуство, взаимоотношения...По-съвършени ли ще сме, ако занемарим който и да било от тези аспекти, а ни е Дадено да ги имаме? Или просто недалновидни, докато сме млади и неблагодарни на по-късна възраст. Да уточня, че и аз в момента се блъскам да дам материален израз на тези си разбирания, и все не успявам, ограничена от време и материя (, но нали пътят е смисълът?) Относно секса - смятам , че когато се стигне до момента той да е спирачка в духовното развитие, сам ще си отпадне като изсъхнало клонче на здраво дърво. Никой не вдига много врява за изсъхнали клончета. Те също се включват в общото движение на материята. Ако нуждата от секс е жива - нека действа принципът на ненасилието - това е вид танц, който изразява отношението към определен човек и към живота изобщо. Танцува се по желание, а дали танцът ще е красив, зависи от Отношението, то пък от духовността. Думата "секс" е безсмислена и куха чуждица. Върнете се на нашето "любене", то самичко ще ви даде смисъла - действие за изразяване на любовта. Когато я има. На Ван Гог - четки и бои. На Гьоте - перо и лист. На Моцарт - роял. На влюбения - неговото желание. Осъществено, а особено пък отблъснато, то може да го превърне и в Гьоте, и във Ван Гог , и в Моцарт. Което ни връща на момъка от притчата. Какво станало с него? А с момата?
  7. Може въпросът да е профански, но... с какво тогава човекът е по-различен от останалия жив свят, че само той да го практикува?
  8. Цеци,може ли тогава да подадеш малко инфо за техните техники? Може да мислим за различни неща. Във всеки случай имай вяра в Природата - физическа и не само, и да подходим полека към идеята.
  9. Темата е много дълбока.Следя я с интерес, но мълча, защото...съм дребна мушица още. . Във всеки случай напътствията на Кристиян за полярното дишане вършат невероятна работа. Има и други техники да се приема енергия от светлината/слънцето/земята/... Интересна информация също в google.bg "Джуна акара". Да си пожелаем слънце!
  10. Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици). Някои бяха малко по-шумни и неконцентрирани в момента и тя реши да ме привика при директорката. И накрая аз излязох виновен, понеже съм по-мек и не мога да им крещя и да ги стресирам. Имаше два варианта, или да им се карам, или аз да поема към себе си удара, но да остана добър към тях. Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив. Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема. Включвам се с малко закъснение, но темата е много актуална за мен. Не знам колко са големи тези деца, но на всяка възраст човек трябва и може да подходи правилно, те също. Случката е чудесна и трябва да има продължение, което учителят ще подскаже. Децата могат и Ще проявят своя дял от съпричастността, ако се подходи леко и весело към тях. Да им се покаже твърдо, че с израза на своите емоции не трябва да пречат на тези в съседната стая например. Също така могат да помогнат на обичания учител да провежда урока без проблем. Изказът ми може би е тежък ,затова давам следния пример: Мои ученици (3. кл.) имат навика да ме поздравяват при влизане с пълно гърло - от чист ентусиазъм и добро настроение (и добро здраве, бих казала, на което от сърце се радвам). Какво да направя? Да ги мъмря за хубавите чувства? Обръщам всичко на игра - играем на шепнене и е много весело и задушевно, и пак си се смеем. Така им внушавам да уважават работата на съседния клас. Много голяма част от децата днес имат вопиюща нужда от възпитание - елементарни неща, които по една или друга причина не са им казали в семейството, а те не са виновни за това. Затова без да съдим, просто да го направим. А за учителката и нейния гняв...нея може би я движат други причини, не мога да знам, а и не влизам в схватка с гнева, чакам нещата да се избистрят. Във всеки случай гневът е безсилен пред двустранно проявената любов. Повтарям двустранно + проявена. Да не подценяваме по инерция децата, те са по-способни на съпричастност от нас. Други конкретни идеи : направете изложба "Моят учител и аз" или нещо подобно ; или поканете директора на гости в един "шумен" час заедно с децата. Тук също трябва такт, за да се потуши конфронтацията, а не да се поднови. Затова моля на предложенията да се гледа творчески, не задължително буквално. Когато Силата и Спокойствието на възрастия затрептят в резонанс с Чистотата на детето, се получава невероятна Красота. Ние имаме нужда едни от други, за да запазваме и изграждаме в себе си тези качества. Тъй както в гората малките и големите дървета се опират едни на други.
  11. Извинявам се, печатна грешка, поправих я. Затова попреведох нещо, а може би има и по-добри неща.
  12. За мен сексът е изразно средство на Любовта. (тази любов между мъж и жена , която изглежда достатъчно силна, зряла и истинска да приюти и упъти една нова душа до самостоятелност във физическия свят). Когато изразните средства се използват по предназначение , цари Истината, няма нужда от много думи. А "контрол на сексуалната енергия" звучи като "контрол на мускулната енергия" и мисля, че се процедира по същия начин. Обичам ви всички
  13. Извадка от www.die-virtuelle.com Oт 15. - 27.12. в нашия живот се въздига Жълтият боец. Неговият усет за справедливост , мъдрост и суверенност може да се наложи върху периода доста интензивно. В тези дни разполагаме с най-висока интелигентност,която в добрия вариант е свързана с чувствата и съблюдава златната среда на здравомислието. Трудът с концентрация и дисциплина носи удоволствие,делата ни се движат прекрасно, чувстваме се сигурни и можем да заблестим като зрели личности. Всичко е о'кей...ако не бяха някои околни, чието его без предупреждение изживява възход. Съграждани, които и без това имат предостатъчно високо самочувствие, могат да станат арогантни. Тъй като всички ние в тези дни сме центрирани в себе си, ще се намери подходящ съотборник, който да направи нещата поносими. В най-лошия случай на някой ще му дойде до гуша и ще избухне,което ще му се отрази добре. След това поне ще си осигури респекта на другите. Най-добрите дни, за да победим вътрешния подлец и пак да започнем редовно и с желание да спортуваме.
  14. Имам доста наблюдения и практика ,и съм стигнала до доста изводи по отношение на гризането на ноктите. Мога да помогна, ако още има интерес,най-добре на лични. Също и по други конкретни "проблеми " с децата можем да помислим заедно. Проблем е една наистина безсмислена дума. Може би ... "разминаване". ...и пътят сам започва да се очертава .
  15. Нищо, изядено с неприязън, с мъка и насила , на е полезно за организма. Родителите ще възпитат и оздравят и себе си, подбирайки с любов и грижа пълноценно меню за децата си и себе си, на всяка цена пълноценно, разнообразно, консумирано заедно и с разбиране един към друг. (Извод от собствен опит и грешки.)
  16. А докато извършва крайно глупавото и т.н. действие, човек обикновено е забравил мъглата и гори в неповторима еуфория. Не значи ли това, че си направил първата правилна стъпка?! Нали точно от мъглата искаш да се измъкнеш. Е, сигурно има и по-подходящи постъпки, но трябва опит, а той се събира и от грешки. Точно когато се огледаш и разкритикуваш, тогава сам се топваш отново в мъглата. ..."необмислено' , защото идва от сърцето ,точно както си трябва. Любовта идва оттам, интуицията я води. А от разума идва сметкаджийството, което толкова мразим във възрастните, но щем не щем, след време и ние го научаваме. Въпросът е дали и колко ще го практикуваме. ..."детинско" е всичко най-чисто и красиво в човека. В младостта той трябва да отбранява и съхрани детинското първо в себе си, за да добие силата и правото като възрастен да брани други деца, които съдбата ще му повери. Детинско е да пееш, танцуваш, пишеш сценарии, играеш театър, да се обличаш провокативно, да караш бързи коли. Всички поп-идоли са деца, които Обичат Детинското в себе си и са го превърнали в своя съдба. Някои им завиждат на парите. Кой се сеща колко са самотни? Но никога обикновени, макар да е лесно. ... за "същността " са изписани томове, основани куп философски школи. Трябва опит, за да се разсъждава. Затова да наблегнем на действието. Когато стъкленият имел застане под слънчевите лъчи, ще е трудно, но ще избият корени и ластари и ще се види, че не е нито стъклен, нито имел, а вероятно семе от бор или мура И още нещо - изгревът в любовта не винаги идва от чаканата посока.
  17. Мой живот, ти приятелю мой - непукист. Като перла - мъничко мънисто ме търкаляш напред и назад по белия свят. Мой живот, ти раздаваш цветя и шамари. Като влак през нетърсени гари ти ме влачиш надолу - нагоре през съдбите на хората. Мой живот, по краката ти - в тръни и кръв - като бръмбар все драпах нагоре, ту през сълзи или пък със стръв, без умора. ...Умора, умора. Мой живот, на сакото ти в малкия джоб днес съм цвете - усмихнато, чисто. Впервам поглед нагоре и хоп - мен космическа буря ме плисва, ... вихър звезден - и все по-нагоре ...и се изгубвам от взор...
  18. Мили valentinus, сърдечно благодаря, усетих грижовността като топло одеало на раменете си. Позволи ми да го ползвам по друг начин - ще го окача на мачтата и ще управлявам по-умело, защото вече съм на лодката и целта е зад хоризонта. По душа романтична, по неволя практична, предпочитам изядени рози и живо магаре вместо увяхнали рози и умряло от глад магаре. За перлите...изисква повече време за интерпретация. Във Везнева ми хареса прегледността на нивата - забождам ги като пилони и пускам фантазията и мисълта да танцуват около тях най-непредсказуеми пируети. Но пилоните са необходими за ориентация, не да се ограничавам с тях. Ако не са на точното място, нали затова е дискусиията. Относно нивата: Защо една домакиня и майка (2. ниво) почти винаги разполага с много силна интуиция(5.-6.ниво) Защо един отличен творец зарязва творчеството(4. н.) и се впуска в политика(3. до 1. ниво) ? Как намествате в тази скала Дебелянов, Левски...и който друг ви хрумне - не само положителни личности? Едно "лабораторно" упражнение ще ви наведе на интересни мисли. Отивам да практикувам в живия живот, пък до което ниво стигна . Един истински въпрос - трябва ли енергията да се събира , за да се достигне по-горно ниво , да не се пилее за дребни и лични неща и как всеки за себе си го прилага на практика? Сърдечен поздрав!
  19. Ето къде намерих отговор ....заповядайте..... и продължавам да чета. "Внушават ми, че всеки човек приема космическа енергия (божията любов и благодат), която идва отгоре във вид на светлина, преминава през неговото тяло и оттам — в земята. Обръщат ми внимание, че чо­век изразходва неразумно получената космическа енергия. За да може да еволюира духовно, той трябва да я натрупа и съхрани в себе си. Едва тогава ще достигне до висши възможности и ще придобие висши знания, как да яравлява. Показват ми чаша със седем нива (дъна). Тя стои пред мен и аз я наблюдавам. Под чашата свети и грее сърце, в което е първичният космически дух. Обясняват ми, че, за да може да се напълни тази чаша догоре, не би трябвало стените й да пропускат, т. е. космическата енергия трябва да се натрупва в нас и да не се изразходва. Питам какво означават различните нива (дъна) в чашата. Обясняват ми, че човек, който е самотен космически дух, когато напълни своята чаша на I ниво (осъществява връзка с партньор (приятел, съпруг), чувства се в единство с още един дух и изразходва енергията си предимно за удовлетворяване на телесните потребности (храна, полов нагон), защото има минимален духовен контакт. При II ниво човек се свързва с група или племе и изразходва част от енергията си за обща цел за добро или за зло. При III ниво той става част от народ и може да изразходва повече от своята енергия за своя народ - за водачество (политическо или духовно). При IV ниво човек се чувства част от човечеството и служи на тази част чрез своя творчески дух, т. е. изразходва енергията си за творчество — за добро или за зло. При V ниво човек чувства единството с цялата земна цивилизация (хора, животни, растения). Той може да изразходва енергията си за цялата цивилизация — за съзидание или разрушение. При VI ниво човек добива способност да вижда видимо и невидимо и става част от видимия и невидимия свят, използва енергията си (включително и на ниво биоенергия) за добро или за зло. При VII ниво човек се слива с космическите сили и става част от космическата цивилизация. Той получава способност да управлява всички енергии, като изразходва своята биоенергия или за запазване, или за унищожаване, разграждане на света. Показват ми как от чашата може да изтече енергия за добро или за зло (вдясно или вляво), т. е. енергията, която се приема, е една и съща, но от нравствеността на индивида зависи за какви цели ще я из­ползва. Показват ми човек в поза „лотос" и ми обясняват, че при тази поза космическата енергия се натрупва и зарежда тялото, а не изтича в земята, тъй като стъпалата, от които тя преминава в земята, са обърнати нагоре. Съветват ме да задържам повече енергия в себе си и да не се изтощавам и пилея за обикновени лични неща. „Енергията, която привлича всички, е Любовта" — ми казват. Из "Свръхсетивното познание" М.Везнева (spiralata.net) Също там интересно: тълкуване на глаголицата и връзка с българската история и развитие.
  20. На всички празнуващи и непразнуващи по света пожелавам златната рибка... кой както го разбира...
  21. И аз обичам да пея... ...всички мечти са осъществими. Иначе защо да ги мечтаем?!... ...в мислите си се опитвам да замествам "трябва" с "имам избор да ..." , "имам право да...". Тогава песента звучи още по-дълбоко, истински, всепроникващо.
  22. Зарадвах се много, valentinus . Мисълта Ви е изключително синтезирана. Горните изрази като цяло са ясни, но къде би могло да се прочете по-подробно по тази тема? Освен това форумът се чете наистина от много хора, аз също го препоръчах на две чисти души, които засега се борят предимно в света на материалното. Затова и се спрях на по-опростен пример. А иначе - примери много. Четох и темата "За призваните и избраните" от 12.05.06. Разбирайте тази тема като нейно продължение, което конкретизира и актуализира... Ще мълча два дни, за да не става диалог.
  23. Съгласна съм и с двете мнения.Ще отговоря на всяко с реален пример: 1. Даден човек от дете вижда и усеща повече от другите,може и да помага по доста нестандартен начин. Към 10-та година вече осъзнава това. И макар че е логично човек да се развива в посоката, в която върши нещата най-лесно и с желание, защото има необходимите качества, това момче/момиче избира тривиална професия, където свръхсетивността трудно би повлияла на успехите . Ползва я само в най-краен случай,примерно да измоли честен начин за спечелване на пари в крайна нужда. Не съм наясно с намесата на родителите при избора на професия , но никой не може да се намесва в целия житейски път на друг човек. 2. Друг човек , възпитаван в обичайния преди години опростенчески материализъм, все по-често чете езотерична литература, усвоява някои практики,помага на себе си и най-близките да решат елементарни здравословни проблеми.Ползва източните философии избирателно - за да отстранява пречки пред стария начин на живот, довел го до болест,до непознаване на собствените му деца и да продължава да трупа материални (как да ги нарека блага, като нищо благо не му носят) ...за правнуците може би. Какво движи тези хора да постъпват точно така? Изказът ми звучи критично, но не е така - аз харесвам тези хора.Трудно ми е обаче да разбера какво ги движи в действията им. Интересно ли би било да погледнем към темата по-глобално - във връзка с еволюцията и прехода към нова ера? България и българите в тази тема - по-различни, повече на брой, с някаква по-специална мисия или...? Вие как разбирате и усещате нещата?
  24. За мен също - първата половина беше успешна в материално отношение (с много труд), през втората, пак с много труд , урожаят е духовен. Но пък като се обърна назад - коя година ми е била скучна и монотонна? няма такава, само в детството нещата вървяха по-плавно, но не пак вълнуващо.
×
×
  • Добави...