Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Креми (късметче)

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    2823

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Креми (късметче)

  1. Креми (късметче)
    Щом си дал обещание да направиш някое добро, не трябва да се отмяташ. Погрешно да е обещанието, ще го изпълниш. Бъдете смели и решителни. По никой начин не можете да избегнете кармическите последствия. За да придобиете смелост и решителност, започнете от малките опити, за които са нужни малки знания. Не се стремете към големи опити, защото не сте готови за тях, нямате още нужните знания.

    Сега, запишете се следните три правила:

    Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!

    Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.

    Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

    Източник:http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4041&hl= мнение 1
    Източник:Допирни точки в природата/Единство на съзнанието,МОК,ІІ г.
  2. Креми (късметче)
    Ти пак си плакала в чаршафите.

    От уморени мигли грим размазан
    е нарисувал две крила на птица,
    безмилостно пресована в асфалта
    от грайфери на дни безоки.

    Загубили и смисъл, и посока,
    и твоите мечти унищожени
    попили са в чаршафа -
    невидими кристали сол
    -Сол на Живота-
    те са там,
    в нелепо пъстрия уют
    на мекия памук.

    Напук
    на всичката материя,
    напук на алчност и мизерия,
    аз искам да се върна
    в онзи миг, когато
    сълзите по страните ти изтичаха
    като кръвта на повалена птица,
    и да те прегърна.
  3. Креми (късметче)
    И пак сама със Интернет и времето,
    отмервано на капчици мълчание,
    с небето нощно начумерено,
    сама със крехкото си земно знание.

    Защо съм все във изпитание,
    как да ме води Любовта в тъмата?
    Опитвам неумело да обичам себе си,
    на дело - да обичам и Земята.

    Земята ври, кипи и всеки иска.
    А аз не съм безкраен източник.
    Забравила отдавна риска,
    усещам как кръвта изтича.

    Котакът черен свит във мене дреме,
    отнема скърби и въпроси.
    Не съм сама - със него, с нета, с времето,
    и с бремето, което неумело нося.
  4. Креми (късметче)
    "И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. (Ев. Матей 5:19)


    Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега, от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате какъв спомен ще ви оставя. – Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете."

    източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry81542

    Въртенето от ляво на дясно в чисто енергиен план Е даване.

  5. Креми (късметче)
    За зелето с ориза,
    за щастието в прозата
    ще взема да напиша
    два реда, малко бозави.

    Не рози, орхидеи,
    не замъци и феи,
    не лято на Бахамите,
    недейте да се мамите -

    за кактуса, мушкатото,
    разцъфнали сред зима,
    за туй, че и във делника
    мъничко радост има.

    А малко или много -
    коя съм аз да съдя.
    За щастието в прозата -
    Благодаря! Да бъде!
  7. Креми (късметче)
    За изразните средства в беседита на Учителя Беинса Дуно

    "Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега. От окултно гледище дали сте българи е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто, или де фактум. Ако кажем де фактум има много спънки. Де факто е по-хубаво, може да станат работите. Де фактум сто думи да кажеш, не става. Кое е онова, при което като кажеш, стават. Де факто става. Де фактум много мъчно става. Следователно, при мъчнотиите думите ще ги отстраниш."
    "Малката топлина и малката светлина"
    http://triangle.bg/books/1936-09-23-05.199...7-03-31-05.html
  9. Креми (късметче)

    Жива

    От Креми (късметче),

    Безпричинно весела, безпричинно жива,
    дните вихрено в мен се сливат.
    Безпричинно ласкава, безпричинно дива,
    в нощи приказни, мълчаливи.

    И безгрижно истинска, и безгрижно права,
    без почивка, радостно, се раздавам здраво.
    И в безгрижна есен, и в безгрижна вечност
    световете мои ме приветстват с песен.

    С песента на птиците - безразсъдно пъстри,
    с мъдростта на рибите - нереално бляскави,
    и с небето, влюбено в изумрудни ниви -
    аз на всичко радвам се - безразсъдно жива.
  10. Креми (късметче)
    Мъртвородени дечица
    плахи, по ризки продрани,
    плахо със боси крачета
    носят в прозрачните длани
    восъчни тънки свещици.

    Топли свещиците греят,
    ала в студени зеници
    сухо и призрачно тлеят
    страх и невяра, и
    спомен от писъци.

    Тъжно зениците взират се,
    с мрачни и знаещи ириси.
    Бавно минават децата
    и мълчалива е болката,
    синьо-студени телцата.

    Те ще отминат прокудени
    ей тъй, без стон, без сълзица,
    непожелани, осъдени -
    мъртвородени дечица.

    Тихо ще носят огньовете
    през необятните нощи,
    че мълчаливи сърцата им
    молят ...за майките прошка!
  11. Креми (късметче)

    Черно

    От Креми (късметче),

    Черно

    Черна нощта е над Витоша.
    Черна - и мойта душа.
    Как ми се искаше, искаше,
    днес поне да не тъжа.

    Как ми се искаше, знаеш ли,
    да призова пролетта,
    тук, през прозореца, в стаята,
    стихнала от самота.

    Тук, край прозореца, с вятъра
    приказки южни да спрат,
    да ми разкажат за лятото
    и с тях да тръгна на път.

    Но все по-черна нощта е .
    Няма те. Чакам те. Сам.
    Черен и ням - сред безкрая.
    А ти си някъде там.

    Някъде там в светлината,
    някъде там в младостта.
    Някъде - сред смеховете
    на неродени деца.

    Черна нощта е над Витоша.
    Черна и мойта душа.
    Как ми се искаше, искаше
    днес поне да не сгреша.
  12. Креми (късметче)

    Яйце

    От Креми (късметче),

    (щрих)






    Денят протече
    от съвършената елипса на плановете ми
    като счупено яйце -
    тъй неприятно хлъзгав и неуправляем.

    Живият белтък
    не-елегантен,
    нехармоничен
    и нелеп
    надви чрез земното притегляне.

    И в безизходица - нацапах шепи
    с живота истински,
    безпланов,
    безутешен
    и неумолим.

    Нацапах шепи да запазя
    сияйния жълтък - утробата на ценните калории,
    енергията на една вечеря,
    за да го има утрешния ден
    за моето дете
    и мен.



  13. Креми (късметче)
    Искрящо-люляково слънце зад челото
    е на Всемира светло откровение,
    то нежно осветява и осмисля
    човешките възторзи и съмнения.

    Искрящо-люляково слънце зад челото
    разлива светли нишки сред безкрая,
    пулсира с мислите на неизвестни видове
    и плува в сънища, но няма да узная

    къде танцува със сияйни атоми,
    с гигантски огнени планети
    и докога тъй скромно ще ми свети
    искрящо-люляково слънце зад челото.
  14. Креми (късметче)
    Хрумка

    ...
    Признавам си обаче очевидното -
    аз чувам утрешните стъпки.
    Примигват плахо падащи звездите.
    Мечти като снежинки тръпнат,

    завихрени във въздуха. И палят
    огньове хладни върху миглите. А в топлината
    разискрят се във горестни кристали -
    усмивки с цветовете на дъгата.
  16. Креми (късметче)

    Клаудия

    От Креми (късметче),

    Приятелка, учителка и фея -
    отиде си - най-тривиално -
    взе самолета. А след нея
    остана калната реалност.

    Отиде си, но хиляди искрици
    разискри в нас и в наш'те длани -
    на хората в дълбоките зеници
    да палим смях, за да зарастват рани.

    Ще дойде пак - учителка и фея,
    ще ни изпитва строго и изтънко,
    приятелството е дълбоко скрито в нея -
    вълшебница на средна възраст в дънки.
  17. Креми (късметче)
    Невидимата връзка
    Възприемане на действителността Добави коментар Приказка за деца

    Някога на една планета живял зъл крал. Той обиждал децата и възрастните, ненавиждал всички, бил подъл и зъл тиранин.

    В един летен ден кралят погледнал през прозореца и видял до стените на своя дворец един странник, около когото се била натрупала тълпа. Странникът разказвал нещо, а хората се смеели в отговор. На злия крал не се харесали смеха и радостта. Той заповядал на стражите да хванат този човек и да го хвърлят в затвора. Заповедта веднага била изпълнена.
    Денят свършил и кралят отишъл да спи. След като си легнал на шикозното легло, той затворил очи. Тъкмо съня започнал да разгръща своите картини, когато изведнъж кралят видял странника.
    - Какво правиш в моята спалня, - завикал кралят възмутено, - та ти си длъжен да стоиш в затвора?!
    - Не съм длъжен,- хитро усмихвайки се, отговорил странника, - аз не съм прост човек, аз съм магьосник. Ето сега ние ще се отправим на пътешествие.
    - Стража!!! – в ужас закрещял кралят, но вече било късно. Всичко се завъртяло пред очите му и спалнята изчезнала.
    Той се оказал в голям красив град, а около него било пълно с хора. Но имало нещо странно в тази картина. След като се вгледал, кралят видял, че всички хора били свързани помежду си с тънки светещи нишки. Още повече такива нишки се опъвали от хората към животните и растенията.
    - Какво е това? - с удивление попитал кралят. Той леко преминавал през тези нишки, като през лъчи от светлина, без да нарушава тяхната цялост.
    - Това са връзките между всичко съществуващо на планетата. Всички нейни жители зависят един от друг, а от тях зависят животните и растенията. Те са части от един организъм. Тези нишки – това е енергията на доброто и любовта, които позволяват на всички да живеят добре и щастливо. Разрушавайки тази връзка със злоба, ненавист, коварство, алчност, хората стоварват на главите си беди и болка. Постъпвайки лошо даже с един човек, може да се предизвика гибел и нещастие на много хора, да се погубят животни и растения – да се унищожи живота…
    - Всичко това са врели-некипели, - възкликнал злобният крал, - и каква е тази планета?
    - Това е твоята планета, - отговорил магьосникът. – Просто съм ти дал възможност да видиш това което и невидимо но съществува. Излъчвайки зло, ти унищожаваш не само окръжаващия свят, но в края на краищата ти унищожаваш себе си.
    - Стой! Това не може да бъде! – завикал кралят. В това време те минавали по моста и злобния крал бутнал един от преминаващите хора в реката, защото същият бързал и без да иска закачил краля. Магьосникът укорително поклатил глава, махнал с ръка и…
    Кралят се събудил в своята спалня, в отвратително настроение. Той веднага изпратил един слуга в затвора за да провери странника-магьосник. Но затвора е бил празен. Магьосника е бил изчезнал. Злият крал в своята ярост веднага наредил да извикат палача за да екзекутира пазача, но се оказало че палача е ослепял. Това е станало, защото рано сутринта покрай планетата е прелетяла огнена звезда, която е отнела зрението на всеки, който я е погледнал. А са я видели почти всички, тъй като цялото население с изгрева на слънцето отивало на работа, така както е изисквал краля.
    - Къде са били звездобройците?!! – в пристъп на ярост завикал кралят. След известно време се изяснило, че звездобройците знаели за огнената звезда и изпратили вестоносец да предупреди всички. Но в момента, който вестоносеца стигнал до моста паднал и се удавил.
    Болшинството от жителите на планетата били лишени от зрение. Ослепели стражите на реда, ослепели придворните и на улиците на града се възцарил хаос. Слепите селяни не можели да работят на полето и да се грижат за животните. Последните избягали от глад в горите където подивели. Всички цветя в лехите повяхнали, защото нямало кой да ги полива. Градините запустели. Нямало кой да работи, нямало кой да произвежда стоки, нямало кой да обслужва краля. Ужас обхванал планетата.
    Гладният, изплашен и нещастен крал се заключил в покоите си. Изведнъж той видял магьосника. Злобният крал скочил и тъкмо да му се нахвърли, когато неочаквано видял светеща нишка, която свързвала тях двамата.
    - Значи, всичко това е истина? – ужасен произнесъл кралят.
    - Истина е, - отговорил магьосникът. – Сега ти сам виждаш, как всичко е взаимосвързано, как всички ние зависим един от друг. Аз ти дадох шанс да видиш това. А ти какво направи с него?!!
    - Но какво ще става сега, - завикал кралят, - как да върна всичко назад?!!
    В отговор магьосникът се усмихнал… и се разтворил във въздуха.
    Кралят като че се събудил и вече стоял до прозореца. Навън бил летен ден, наоколо се разхождали хора, всичко било обичайно. Той видял до стените на своя дворец странник, около когото имало натрупана тълпа. Странника нещо разказвал, а хората се смеели в отговор.
    Стража! – завикал кралят и застинал за секунда, - идете до този човек и му предложете подслон и храна и го попитайте дали не му е нужно още нещо.
    Току що произнесъл това той видял, че всички около него са свързани със светещи нишки. Щом веднъж тези нишки светнат, по тях идва енергията на доброто и любовта. Това означава, че всички ще живеят добре, дълго и щастливо. В мир и радост в съгласие и любов.

    (източник:


    http://www.kabbalah.info/bulg/blog/i.php/0...b8%d0%bd%d0%b0/
  19. Креми (късметче)
    Отговор

    В самсара страстите ми
    са почти изгаснали.
    Но някъде сред пепелта
    все още тихичко проблясва
    Любовта.

    Защото тя е чисто злато,
    което в огън не гори,
    а в странни слитъци разлято,
    красиви фигури твори.

    Какво да правя с нея -
    посъветвай ме.
    Дали и тя е част от кръговрата
    или в пътеката,
    която следваме,
    да я вплета като позлата.
  20. Креми (късметче)
    Изгрев

    Все още
    луната е бяла и ясна
    като
    половин
    аспирин
    в теменужната длан на небето.

    И пак съм хлапето
    със болното гърло,

    но ето -
    като ситни трошички
    рояк черни птички
    програкват пред белия лик
    и за миг
    вълшебството спира,
    сълзите напират -
    и зяп-
    вам
    да глътна горчивия хап.


  21. Креми (късметче)
    Плач ли чух... или смях,... или песен -
    безвъзвратно се скри зад завоя.
    Профуча по съседната релса
    във посока, обратна на моята.

    Всеки ден тъй животът отвежда
    сто съдби, сто лица, сто целувки.
    А с протрити обувки Надеждата
    от купето съседно поглежда.

    Тaзи скитница с поглед печален,
    неповикана, плаха, невзрачна,
    обикаля света ни глобален,
    уморена дори да заплаче.

    Неочаквана обич ни сепне
    и забързани с двеста задачи,
    из тунелите мрачни понесени ,
    пак се питаме, питаме, ...значи...
    смях ли чух...или плач, ...или песен.
  22. Креми (късметче)

    ...

    От Креми (късметче),

    20.02.08.

    КОГАТО БОЛЕДУВАМ
    съм нежна пеперуда,
    а здрава ли съм, пак съм си
    мравчица отрудена.

    Под лека длан безплътна
    на болест щом затлея,
    притихвам и с луната
    долита бяла фея.

    Тя шепне ми във нощите,
    изящни думи вае,
    пленително и мощно
    държи ме във омая.

    Успявам твърде малко аз
    да драсна на хартия.
    Горчива тленност - с утрото
    нахлува шарения.

    И пак банално здрава съм -
    мравчица отрудена.
    но някога - завинаги
    ЩЕ БЪДА ПЕПЕРУДА.




    ----------------------------------------------------------





    20.02.08, 03.30ч.

    Вещерска нощ

    Мойте нощни приумици - глумици
    тъжни,тежки и тягостни тътрят се
    като облаци тътнещи, тръпнещи
    и тъгуват,тъгуват,тъгуват.

    Мойте мисли разжарени, шарени,
    жълти,жарки и жертвени раждат се
    като жадни и вечни пожарища
    и лудуват, лудуват, лудуват.

    От ръцете ми римите ронят се,
    разноцветна градушка от горести,
    руйно падат в реките ромонещи
    и римувам, римувам, римувам.

    Сред искрици разпалени, алени,
    в златни зали, изгубени в залеза,
    сини сънища светло сънувам -
    аз танцувам, танцувам,танцувам.


    -------------------------------------





    13.01.08



    Моята поезия
    са двете ми деца.
    Румени и свежи са
    светлите лица.

    С тях в сърцето браних се
    от пошлост и тъма.
    Сладки са ми раните
    от битки за дома.

    В толкова премеждия
    рано побелях.
    Но втъках поезия
    в двете си деца.
  23. Креми (късметче)

    Живот

    От Креми (късметче),

    Мой живот, ти приятелю мой - непукист.
    Като перла - мъничко мънисто
    ме търкаляш напред и назад
    по белия свят.

    Мой живот, ти раздаваш цветя и шамари.
    Като влак през нетърсени гари
    ти ме влачиш надолу - нагоре
    през съдбите на хората.

    Мой живот, по краката ти - в тръни и кръв -
    като бръмбар все драпах нагоре,
    ту през сълзи или пък със стръв,
    без умора. ...Умора, умора.

    Мой живот, на сакото ти в малкия джоб
    днес съм цвете - усмихнато, чисто.
    Впервам поглед нагоре и хоп -
    мен космическа буря ме плисва,
    ...
    вихър звезден - и все по-нагоре
    ...и се изгубвам от взор...
×
×
  • Добави...