kali

Е, оказа се, че момичето е знаело да плува. Значи не е само в това проблема. Просто водата го е отнесла в морето и не е могло да се справи. Сутринта казаха, че на Слънчев бряг само вчера са спасили доста хора, които са влезли в морето, защото не са спазили флаговата сигнализация. Въпросът опира до култура и дисциплина.

Не мисля, че проблемът е само в плуването/без да игнорирам значението му/, но става въпрос не за деца, а за младежи на 15 години. Това означава до тази възраст те да имат някакъв опит да се грижат за живота и здравето си. Минали са ограждение, което е сложено за да ги ограничи, но не значи че по цялото крайбрежие трябва да има полицаи и пазачи. У нас някак си много лесно можеш да прескочиш забраните и да си останеш ненаказан. За съжаление това го правят всички - от деца до възрастни. Оттам трябва да се почне. Иначе вълните са били наистина високи и страшни. Не виня хората, че не са помогнали, особено като не са професионало подготвени. Жалко за момичето.

А той откъде знае, че не ни питат дали искаме да се родим? Против евтаназията съм и свързаното с това даряване на органи. Оценката за изхода от едно заболяване е почти винаги субективна, т. е. зависи от преценката и знанията на хора, в случая лекари. Медицината не знае и не може да контролира живота на хората. Ако можеше това, нямаше да има детска смърт. А такава има. Животът ти се дава и не бива да се отнема така.

Малко изместваме темата, но за 2011 година е от http://www.careercast.com/jobs-rated/2011-ranking-200-jobs-best-worst. Там са дадени нивата на стрес . Не са го открили българите. Любопитна съм да видя източника на информация на Ешавт. Уточнението " леки и тежки " е за депресиите, а не за фобии и тревожни разстройства. И да, знам как се лекуват, защото работя в здравната система.

Хей, хора, къде четете тези статистики? На първо търсене в гугъл ми излезе: за 2008 http://world.actualno.com/news_166645.html за 2009 година http://apeironcommunication.com/blogs/corporate/research/stressfuljobs2009/ 2. за 2010 година http://www.teenproblem.net/news/s/19349.html 3. за 2011 година http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=865917 никъде не видях психотерапевт или психолог. Разбирам ако психолог води преговори с терористи за освобождаване на заложници и от това да зависи живота на заложниците. Да, стресово е. Но колко често се случва това? А тук става дума за психотерапевти. В рекламите им пише, че се справят с тревожни разстройства, фобии, депресии - не тежки форми, щото те се лекуват от психиатри, ПР, семейни и възпитателни проблеми...и т,н, и като се знае, че обикновено помощ от психотерапевт се търси след като няколко години си бил в такова състояние, свързано е с пари-поне в България и в тоя ред на мисли е стресово дали ще имаш достатъчно средства да живееш от психотерапия- мога да го приема за стрес, ама чак в челната тройка?

Върнах се в малко по-старите постове и се зачетох в сравненията, които се правят между психотерапията и другите професии, например хиругията. Според мен тези сравнения не са много уместни. Това са много различни професии, въпреки, че всяка помага на човек. Но днес ако психотерапевта не е в кондиция / не ми казвайте, че всеки ден сте на MAX/ ще си поговори с клиента доколкото му позволяват силите и ще остави част от работата за следващия път, като клиента няма да пострада от това. Пък да не говорим как някои сменят по няколко психотерапевта, докато намерят "техния" човек. Но когато си със спукан апендисит, така ли ще имаш време да обикаляш и да търсиш доктора, който да ти допадне, за да те оперира? Никой не го извинява ако не е в кондиция и нещо се случи с теб на операционната маса или след това. При това стресът при работа също е несравним. Вижте пред Пирогов некролозите, колко издържат на натоварването и на каква възраст умират. Нека да уточня, че не съм хирург, но по същия начин стоят нещата и при гинеколозите, и при съдовите хирурзи и ... Не случайно има отлив от медицината в западните страни, пък и у нас. Затова наши лекари ходят да работят там, защото се учи много и работата е отговорна, а и адвокатът ти диша във врата. Това исках да кажа за сравнението. Оттам и заплащането трябва да е адекватно на отговорността и ползата . Нека да уточня, че не искам да засегна никой - нито лекар, нито психотерапевт. Според мен пазарът е този, който диктува цените по отношение на психотерапията.Ако си добър ще имаш клиенти и ще работиш на добра цена.

Каро, страхотен аватар! Не знам какво трябва да е отношението към парите, но мога да кажа за моето отношение към тях. Ами имам мноооооого положително отношение. Е, да поясня, че не съм богата, но съм живяла и с малко пари, и с повечко пари - е има голЕЕма разлика. Не съм шопинг манияк, но когато ги имаш, имаш известна сигурност. Някъде четох, че за да идват парите при теб, трябва да правиш движение на парите т.е. да ги харчиш. Както в една стая, за да има движение на въздуха е нужно течение, така и при парите. Грях ли е ? Не е грях. Има едно разпространено схващане, че когато си духовен човек, не са ти нужни пари и едва ли не те пречат на дух. израстване. Но, това, което забелязвам е, че най- известните духовни учители от днешно време изобщо не живеят в нищета. Вярно, че най-често техните последователи осигуряват материалните им придобивки, но и те не се отказват от тях - ползват луксозни автомобили, спят в скъпи хотели и т. н. За прахосването и за мярката на харченето: всичко е до приоритети. За мен това, че някой си е купил много модерна дрешка и е платил скъпо за нея Е разхищение. Но и той сигурно смята, че е глупаво да давам пари за моето хоби, което за него нищо не значи. Естествено, парите не биват да бъдат самоцел, но те трябва да бъдат цел до толкова, че да си осигуриш спокоен, сигурен живот. Колкото по-малко ги гониш, толкова повече ще идват. Дай Боже всекиму!

L_I_A, права си да недоволстваш. При това психологията като услуга все още в България се плаща с пари от програми и много малко от държавата. Но такова е нашето развитие. Когато забогатееми станем социална държава, сигурна съм, че ще има достатъчно работа за психолози. Имам познати такива и те се издържат като работят на няколко места - по програми, към фондации и нещо друго, дори едната е търговски представител на козметика. Но някои работят като сервитьори. Това не го казвам, за да те обезкуража. Виж в нета реклами на психолози и психотерапевти и то за известни имена. С малки изключения, това, което пише за тях е, че правят курсове по психодрама, позитивна, когнитивна или някоя друга./не ги зная всичките/ И много малко или почти нищо за работата с нуждаещи се хора. Това забелязвам аз, но все пак не съм в тази сфера и може да не ми е много ясна ситуацията.

Често казвам "обичам те" и винаги, когато го казвам, то е защото го чувствам./ не знам при всеки ли е различно като усещане, но аз го усещам в тялото си, в гърдите и е много приятно/ В никакъв случай не е по задължение или при нужда. Казвам го в семейството, на приятелите, на близките хора, дори на някои домашни любимци. Нищо и никого не ограничавам с това - чувствам го и го казвам. И на мен ми става още по-хубаво. Надявам се и на тях също да им е хубаво. Не е ограничение да казваш какво чувстваш. Ограничение е обратното - да не смееш да казваш какво усещаш и какви са чувствата ти. Пък нали думите носят енергия, заряд. Нека има повече обич между хората. Както казва Мечо Пух " колкото повече, толкова повече" А колкото до това, дали има заместител на думите, ще цитирам реплика от един филм: "любовта, това са хилядите малки неща, които правиш за другите"

Вярата е много важна във всяко начинание. Т.е. не може да се очаква само с помощ отвън да ти се помогне. Според мен това, което може да даде един нуждаещ се, е вярата, че това, което прави, ще помогне. Все пак е важен крайния резултат, изходът от ситуацията. Психотерапевтът също не може да помогне на всеки. Трябва да има доверие и вяра между него и клиента му.

http://www.youtube.c...feature=related Изгледах го и бях потресена.... Това е поредица от 9 филмчета и се отнася за производство на животинска и растителна храна.

Има нещо много важно, иска ли жената да се справи с проблемите си, или не? За близките това може да е проблем, но за нея...? При всички случаи с тези килограми трябва да се промени начинът на хранене. Да направи една диета детокс, или житен режим. Много неща биха могли да се променят, но мотивът трябва да дойде от нея, а не отвън.

Трудна тема. Наистина не е лесно да се живее в такава обстановка. Но това е майка и аз вярвам, че избираме родителите си, за да научим нещо от живота си с тях. Не знам какъв съвет да дам, но мога да споделя личен опит. Когато съм напрегната или нервна /на кой ли не му се случва това понякога?/ и повиша тон или започна да давам съвети, дъщеря ми се усмихва и казва "мамо, много те обичам" или "мамо, толкова те обичам" с тон, сякаш нищо не се е случило. И на мен всичко ми минава. Та и тази тактика може да проработи в случая. Според мен лечението е ЛЮБОВ.

" Поздрав към слънцето" също е много добро. Аюрведа смята, че доре само то да се прави, значи правиш нещо добро за себе си. http://www.yogazavseki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=58&Itemid=71

Струва ми се, че е важно и това дали самият човек осъзнава, че има проблем. Ако е така, лечението може да бъде успешно. Обаче ако не е, съм скептична. Смятам съвета на Орлин за удачен.

Вярно е, че става все по-трудно да си набавиш истинска, екологична храна. За някои това е дори невъзможно. Ясно е, че няма да се върне старото производство на плодове, зеленчуци , храни. Но все си мисля, че ние, хората можем да влияем върху енергията на всяка храна съвсем съзнателно. Колкото и да е "мъртва" една храна, ако е приготвена с любов, с положителна енергия, ако готвачът е добър и светъл човек, то и тя ще бъде такава и такава енергия ще внесе в този, който я яде. Смятам, че е много изтощително това, непрекъснато да мислиш тази храна добра ли е, чиста ли е. Важна е енергията, която внасяш ти в нея. Дори като измиваш една ябълка, ако си разстроен, умислен, тревожен, ти без да искаш предаваш това и на плода. Но ако си спокоен, весел, позитивен и ябълката получава това.

По повод заглавието на темата - "ЗА"със деца по пътя на духовността. Зависи на каква възраст са, когато родителите започнат да се занимават с това. Когато са малки е по-добре, защото имат модел, на който да подражават. Не е нужно насила да казват молитви или нещо подобно. Личният пример е незаменим. По повод случая, цитиран от гост-3: не можеш да промениш другия насила.Можеш единствено да променишсебе си и твоето отношение към случващото се. Синът няма да се промени,ако майката му дава пари наготово, ако показва страха си от него, колкото и да е духовна. Трябва промяна от нейна страна, макар и да е трудно. Аз имам пример. Семейство с мъж-алкохолик, всяка вечер скандали, безпариччие, разправии....Жената се обърна към източните религии и стигна до извода да промени себе си. С вяра, молитви и отношение към съпруга от позицията на любовта.Така се реши проблема.

И аз така, Илен. Всичко зависи от количеството и нуждата. В Аюрведа се препоръчва на болни хора да пият по чаша старо, отлежало червено вино, за укрепване на тялото.

Ako говорим за секса в една двойка, то той е много важен за здравината и стабилността на връзката. Сексът е израз на любов и близост, която даваш на един специален човек и е различна от тази, която даваш на приятели и близки. Това е нещо много интимно. Разбира се, че има и такива, за които това е професия, но не говоря за тях. Физиологията е така устроена, че полови хормони се отделят до една определена възраст и моето наблюдение е, че когато сексът в двойката куца, така че да не са задоволени потребностите на единия, то неминуемо се променят отношенията в нея. И ако не се потърси помощ, то тази връзка постепенно се разпада.

Канел, страхотна поредица! А темата за атеизма е много подходяща за един наскоро проведен диалог във форума. Приятно гледане на всички!

Да, така е. Много е важно последното изречение: да няма болка. Прави ми впечатление, че този подход е типичен за източните школи - всичко да става плавно, бавно, да не се гони максималния краен резултат и най-важното - без болка. Болката не е присъща за тялото и всяка причинена болка кара тялото да изпада в стрес.А всички техники целят точно обратното.

Да, вътре говори затова. Казва се "виолетовата жаба". Търси в google. Иначе много ще се радвам повече родители с малки деца да го видят и дано отсеят полезното за тях.

Здравейте, намерих една много добра поредица, която вероятно ще бъде интересна за хората, които се интересуват от възпитанието и отношението към децата. Защото, според мен, всичко опира до това. http://www.youtube.com/watch?v=dVBUsnVYoiw&feature=related

Ето това, според мен са най-точните думи за случая: 'Сега онова, което ви разправям то (не) ще внесе нещо да ви измени съвършено, но все таки ще ви бъде една услуга да разберете що е свободата и как трябва да придобиете Любовта. Не се спъвайте в свободата си, не се бъркайте един на друг, не се бъркайте в своите работи. Обича някой да говори много, оставете го много да говори. Ако ти не искаш да го слушаш, той нека си говори. Ти не му казвай, че не искаш да го слушаш, не му казвай: „Ти ли остана да оправиш света“. Нека си говори. И ти си върви.' Аз си мисля, че ако г-н Тодоров продължи със същия ентусиазъм да пише по темата, само след няколко седмици ще вярва и в Бог ще признае Учителя като такъв, което ще бъде нещо много хубаво. Ще го направи спокоен и уравновесен човек, а вярата му в Бог ще го направи много по-успешен психотерапевт. '

Господин Тодоров, чудя се какво търсите тук? Учението на Дънов е било преди вас и... ще остане след вас. Психотерапия е имало преди вас... ще я има и след вас. Колкото до вярата....”Учителят идва, когато ученикът е готов” На вас явно ви е рано и мястото ви не е тук.