kali

Сега започнах да осъзнавам, че най-съществената психотерапия в учението на Петър Дънов се състои в това, че помага човек постепенно да се освободи от оковите на чувството за "пълна чаша", т.е. "нека аз ви обясня - вие не разбирате". Не познавам по-осакатяващо живота състояние от това да се усеща човек "пълна чаша".

Няколко години минимум. И то най-добре в дзен манастир, сото - медитация пред празната стена.

Според мен има още едно важно нещо. Психотерапевтът трябва да познава себе си, така че да няма неща, които да се намесват и променят реалността на виждането му при лекуването на други хора. Няколко години задължителна психотерапия върху самия него преди почването на практика, мисля, че ще са много полезни

Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. от една от малките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързалразговор. Младият човек на име Гастон Леру разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор.
- Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине – светнали топло очите на стареца. – Науката, която сте избрали, ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца.
Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно:
- Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от религия.
Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно:
- О, за себе си вие сте прав, съвършено прав. И не са малко интелектуалци като вас. Но чистата наука....
- - Съжалявам – прекъснал го младежът, - но не съм съгласен с вас. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента. Днес ние летим напред, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци.
Доволен от себе си младежът запалил цигара и усърдно засмукал отровния дим. Старецът разбрал, че е безполезно да разговаря с този млад учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за този старец – пенсионер, учител или чиновник, типичен представител на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земята.
Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от святата Книга. Скоро влакът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любезно му казал:
- Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещо полезен- и изчезнал сред навалицата.
Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор. Едва тогава си спомнил, че това лице наистина му било познато, много пъти го бил виждал на снимка. Сега бил не само огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, но бил и озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, се оказва смирен вярващ.


След войната чествували в Париж английския учен Флеминг, откивател на пеницилина. Отговаряйки на множеството похвални слова, професор Флеминг казал:

- Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.





Алберт Айнщайн

Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра.

Няма знание без вяра и няма вяра без знаниe.




Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога,
а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.”



Луи Пастьор

Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. от една от малките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързалразговор. Младият човек на име Гастон Леру разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор.
- Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине – светнали топло очите на стареца. – Науката, която сте избрали, ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца.
Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно:
- Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от религия.
Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно:
- О, за себе си вие сте прав, съвършено прав. И не са малко интелектуалци като вас. Но чистата наука....
- - Съжалявам – прекъснал го младежът, - но не съм съгласен с вас. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента. Днес ние летим напред, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци.
Доволен от себе си младежът запалил цигара и усърдно засмукал отровния дим. Старецът разбрал, че е безполезно да разговаря с този млад учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за този старец – пенсионер, учител или чиновник, типичен представител на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земята.
Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от святата Книга. Скоро влакът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любезно му казал:
- Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещо полезен- и изчезнал сред навалицата.
Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор. Едва тогава си спомнил, че това лице наистина му било познато, много пъти го бил виждал на снимка. Сега бил не само огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, но бил и озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, се оказва смирен вярващ.


След войната чествували в Париж английския учен Флеминг, откивател на пеницилина. Отговаряйки на множеството похвални слова, професор Флеминг казал:

- Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.





Алберт Айнщайн

Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра.

Няма знание без вяра и няма вяра без знаниe.




Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога,
а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.”



Луи Пастьор

Цитирам Алексей Бъчев, един от най-добрите психотерапевти в България, относно добрия психотерапевт и добрата психотерапия:




"Добрата терапия е много повече от “ремонт” на нещо, което е счупено. Тя е приключение, чрез което се освобождавате от заблудите, които са ви карали да се виждате незначителни и ви води към разкриването на вътрешния ви потенциал, гений и красота. Ако сте решили да се обърнете към психотерапевт, търсете в него изброените по-долу качества. Ние вярваме в тях:




Добрият терапевт ще изкара на преден план най-доброто у вас, вместо постоянно да насочва вниманието ви към това, какво не ви е наред. Когато излезете от сесия, си дайте сметка как се чувствате – по-бодри, по-свободни, по-силни или объркани и подтиснати. Ако е второто – бягайте далеч. Добрият терапевт е относително здрав и щастлив. Не е честно да се очаква от терапевта да бъде образец за съвършенство, но поведението му трябва да демонстрира онова отношение и енергия, които се очаква вие да постигнете и преживявате. Или както се казва – не купувайте обувки от човек, който ходи бос. Добрият терапевт е автентичен и живее по начина, по който обучава вас да живеете. Животът му отразява ценностите, които той заявява и предлага на вас. Той/тя осъзнава, че също е участник в пътешествието към самоосъзнаването. Много често може да научите повече от “човещината” на терапевта, отколкото от философията му. Добрият терапевт предизвиква чувство за споделеност на преживяването и се учи заедно с вашия опит и от него. Добрият терапевт се стреми да ви придвижи през терапевтичния процес възможно най-бързо и ви дава възможност да работите според собственото ви темпо. Бъдете предпазливи с терапевти, които се опитват да ви задържат в терапевтичния процес за собствена изгода. Ако вие очаквате терапията да продължи цял живот – тя може и да продължи толкова. Не защото е необходимо, а защото вие очаквате това. Добрият терапевт обаче ще прекрати терапията, когато знае, че вече нямате нужда от нея и ще ви предпази от това, да станете зависими от нея. Добрият терапевт ще ви помогне да се свържете с вътрешния си потенциал и мъдрост. Вие сте майсторът, не терапевта. Той/тя осъзнава, че вие знаете отговорите и ролята му/й е да ви помогне да развиете уменията, с които да стигнете до тях. Той/ тя няма никога да ви насили да следвате техните препоръки. Той/тя може да ви предложи и насочва, но изборът винаги ще е ваш. Добрият терапевт знае, че вие сте многопластово същество. Терапията му/й ще е адресирана към всички нива на живота ви, а не само към едно. Той/тя уважава вашият ум, емоции, тяло и дух и ще ви окуражава да подхранвате всички тези аспекти на личността си и да ги поддържате в баланс. Добрият терапевт поставя процеса на терапията и резултата от нея преди парите или славата. Той/тя практикува, за да помага, на първо място, а не за да подхранва егото си."

Според мен Добрият психотерапевт трябва да е сензитивен,за да може да насочи лечението в правилната посока.
Във форума пише точно такъв психотерапевт - Орлин Баев.(Това не е комплимент,а мое мнение!)

Какво е психотерапия?

Колкото терапевти, толкова и определения ще срещнете. Психотерапията е взаимоотношение и като всяко взаимоотношение е успешна, когато и двете страни са удовлетворени. Съществуват много терапевтични школи, сред които когнитивната, бихейвиористката, аналитичната, хуманистичната, гещалтната.

За постигането на положителни резултати няма значение коя точно се прилага, важно е взаимоотношението пациент — терапевт. Макар до известна степен да е полезно да знаете на какъв тип терапия ще бъдете подложени, първото и най-съществено условие е доверието ви в психотерапевта. На моменти в хода на лечебния процес вероятно ще сте сърдити или разочаровани от него (това е нормално), но доверието трябва да е неизменно налице. Не по-малко важна е и компетентността. В тази област опитът е от голямо значение. Психотерапевтите са хора. Хората правят грешки, следователно и психотерапевтите не са застраховани. Звучи парадоксално, но е по-лесно да се довериш на някой, който признава, че е сбъркал, отколкото на такъв, който е убеден, че винаги е прав.

Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота. Най-лесният начин да вникнем в същността й е да си представим двама души, терапевт и пациент, които заедно фокусират вниманието си върху живота на дадената личност. Този вид внимание и концентрация могат да бъдат много силни. Често пациентите изискват само внимание, което също може да има лечебен ефект. Но за добрата терапия е необходимо нещо повече. Във всички случаи компонентът обучение е съществен. Понякога подходът е директен и терапевтът наподобява учител. Друг път е по-завоалиран и обучението е индиректно. Процесът на промяната обаче трябва да включва непременно обучение, възприемане на нов начин на съществува не и действие, премисляне и преструктуриране на менталните схеми.

Мнозина искат от психотерапевтите си да поемат отговорност за живота им. Това е несъвместимо с добрата терапия. Тя нито дава съвети, нито решава проблеми, нито взима решения, въпреки че понякога всички тези елементи присъстват. Би било лоша услуга, ако пациентът бъде превърнат в безпомощен и зависим от терапевта индивид. Важно е да му се помогне да стане независим. Другите цели на психотерапията може да са свързани със зрелостта, ефективността, самоконтрола и по-доброто самочувствие на човека, но независимостта му, възможността да мисли и действа самостоятелно е в основата на всичките й разновидности.

Терапиите, насочени към добиване на себеуважение, се базират на насърчаването. Приличат на другите видове поддържащи лечения по това, че безусловното приемане и загрижеността са най-важната част във взаимоотношението терапевт — пациент. Това не означава, че терапевтът харесва всичко в пациента си, нито пък че насърчава всяко негово поведение. По-скоро приема целостността на личността му и го обнадеждава и възнаграждава за опитите му да възприеме ново поведение.

Тази книга може да има психотерапевтичен ефект с това, че се опитва да ви научи на нов модел на живот, да ви въоръжи с нов начин да погледнете себе си и да ви предложи различни възможности за избор. Ако трябва метафорично да определя психотерапията, бих казала: добавяне на повече инструменти към комплекта ви, за да можете при всякакъв случай да разполагате с онзи, който ви е нужен, или пък на повече цветове в палитрата ви, за да обогатите изразните си средства и да творите още по-артистично.

Може би най-важната мисия на психотерапевта е да насърчава}. Всички пациенти по един или друг начин са обезсърчени от себе си или живота. Изисква се смелост, за

да дадете най-доброто, на което сте способни, в този луд свят. Насърчавайки пациента, терапевтът му предоставя сигурна почва, за да пробва нови идеи и нови инструменти.

СУЗАНА МАКМАХЪН---,,ДЖОБЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ''

Предполагам, че постът на г-н Тодоров е адресиран към мен, защото се използват мои думи и принципи, които спазвам в практиката си. При това тонът е почти назидателен. Идеята вероятно е да се започне дискусия или дори спор. Искам дебело да подчератя, че дискусия и спор не може да има. Няма как да се случи това. Както виждам, ние практикуваме диаметрално различни психотерапевтични школи, с различна философия, техники, подходи, мащаби, а вероятно и с различни резултати. Това е все едно да се сравняват риба и птица. Несравними са.

Ще коментирам само ника. Това наистина досега не съм го пояснявал и сигурно някои се питат защо съм hip? Когато започнах да пиша в този форум, аз бях началник на отделение с основна дейност психотерапия на тревожни разстройства към БА и не беше уместно да излизам с истинското си име в нета, за да не се тълкуват някои от постовете ми като изтичане на класифицирана информация. По същата причина и постовете ми в сайта на СУ, са подписани или само с малкото ми име, или с името ми на латиница.

Колкото до идеите за психотерапия, които се опитвате да внушите – за мен са опасни и вредни за потенциалните клиенти. Няма как човек да не се интересува за срока и цената на терапията. Тя не може да бъде безкрайна и трябва да има определена цел, план и срок. Това означава честност, коректност и точност към съответния клиент. И поради това, че аз зная какво мога, отговорям на тези въпроси конкретно. Знам възможностите на своята школа. Аз съм краткосрочен терапевт. Това означава среден брой 8-12 сесии. Знам много добре и своите възможности и благодарение на опита ми сесиите са средно 6-8 при повечето случаи. Така работя 16 години психотерапия и нямам съмнение в принципите си. (когато започнах психотерапевтична практика в България имаше само две утвърдени имена: д-р Давид Йерохам и д-р Тома Томов). Имам достатъчно опит в практиката, за да се опитвам да доказвам нещо на Вас или някой друг. В рамките на психотерапевтичната школа, в която работя, всяка специфична психологична интервенция, която води до промяна в мисленето, поведението и отношението, водещи до положителна промяна в качеството на живот на клиента Е психотерапия. Без значение на продължителността на терапията. Съжалявам, ако това не Ви харесва.

Плашите с връщане на симптомите. Да, това е възможно или когато терапевтът е неопитен, или когато няма достатъчно клиенти и иска да създаде зависимост към собствената си персона. Нито съм неопитен, нито се нуждая от повече клиенти.

Нямам нужда от никаква реклама. Моля всичките си клиенти ако са доволни от мен, да не пишат името ми в нета, ако са недоволни – да пишат където и колкото искат. Това е уговорка още при започването на терапията. Тук четат и пишат мои бивши пациенти, те могат да потвърдят това.

Когато през 2004 година пишех в сайта на СУ за историята на психотерапията в България, Вие (ако става въпрос за същия Т. Тодоров), пишехте като студент в Шуменския университет. Зад мен стоят няколко хиляди решени терапевтични случаи...някои от които са уникални за страната. Винаги съм твърдял, че не членуването в една или друга структура, а отзивите на хората, с които работиш, са най-добрата атестация за един терапевт. От тази позиция каква дискусия очаквате да започна с Вас?

Казвате, че написаното не е срещу личности, и ако е нападателно, е срещу професионални роли. Ще Ви разочаровам. Аз не съм клоун или актьор. Аз съм личност. Имам своя опит, знания, авторитет и успехи, които стоят зад гърба ми.



ПП Смятам, че в поста си изложихте добре вашите виждания за психотерапията. Всеки от четящите би могъл да ги разбере. Колкото до дискусията, която очаквате: като навлезете в практиката на психотераевтичната школа, в която работите и добиете достатъчно социален опит и зрялост, ще видите, че тя няма как да се осъществи. Всяка школа се е появила, за да отговори на изискванията на времето си и място за сравнение, дискусия и спорове няма.

Аз разбирам виждането Ви за психотерапията, но не го споделям. Ако искате да дискутирате своите подходи в психотерапията, можете да продължите дискусията в някой професионален форум или в собствения си сайт. Още повече, както разбирате по името, това е сайт, посветен на Учителя и вярата – идея, която, както се вижда, Вие не споделяте. Аз съм до тук.