Велина Василева

Не се само-заблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал. А пък що е радостта? Това са възнагражденията; почивката за работа, която Бог ви е дал. Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори. Под “дявол”, се разбира всеки изопачен човек. Човешкото естество е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход. Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание, в себе си, служи на дявола. Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Истинският Човек е в средата – между двете си естества. Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание: Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества, потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: “Ще поумнеят един ден тия деца!” Бог разбира дълбоките причини, знае защо са лоши тия същества. Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори. Под “дявол” се разбира всеки изопачен човек. Под “дявол” се разбира още и всеки Дух, който се оплел в материята и не знае какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола. Дяволът обича да дере кожата на хората. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание в себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на Истината, дяволът му казва: “Няма защо да говорите истината, няма защо да се придържате към Божиите закони. Вие трябва да бъдете свободни!” Щом чуете тези съвети, вън или вътре в себе си, знайте, че те са дяволски, и кажете: “Това не е твоя работа. Дръж учението за себе си, аз не искам да слушам съвети на даскал-дявол.” Който слуша съветите му, ще види какви ще бъдат резултатите на неговия живот. Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. За такъв дом казва Христос, че той не може да устои на бурите и дъждовете. Следователно всяко нещо, което не е основано върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се разруши. То е временно, преходно. Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото, в човека. Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход. Истинският Човек е в средата – между двете си естества.“ Из: „ЧОВЕКЪТ И ДЯВОЛЪТ“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили, в дадения случай.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Когато се молите, трябва да имате един ум неизопачен, едно сърце неизопачено и една воля неизопачена; тия неща. Трябва да отидете с една готовност да разберете това, което Бог ще ви каже. Но ако умът, сърцето и волята ви са изопачени, тогава вие не можете да разберете онова, което ще ви се каже. Например, по някой път вие не можете да разберете защо са страданията в света. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал. А пък що е радостта? Това са възнагражденията, почивката за работа, която Бог ви е дал. След като работите на нивата на господаря, за хубавата работа, която сте направили, той ще ви възнагради. Но ако не бяхте отишли на нивата да работите, той нямаше да ви даде нищо. Нямаше да ви угощава. Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо. Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд. Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо. Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава? Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание. Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен. Вие ме питате: „Защо животът е такъв?" Това е ваша работа, вие сте живели така. Вие казвате: „На мен ли ми се дадоха тия страдания? Как са другите хора!" Не че го интересуват другите хора, но той чувства, че едно време е бил голям личност, и намира вина в това, че другите хора са богати. Това не го интересува, но той си спомня своето богатство, спомня си, че е бил със завидно положение. Че другите хора са богати сега, той нека се радва на това. Та не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили в дадения случай. И добър човек е онзи, който познава своите минали съществувания и се мъчи - не се мъчи, но се труди, да извади една поука за себе си от доброто и злото, които той е минал. Защото всичко, което сега прекарвате, вие сте го минали в миналите си животи. Ползвайте се от това, което сте преживели, ползвайте се от условията на този живот. Ползвайте се от филмите и на хората. Някой човек е неразположен - филмът му е такъв. Виждате, че някой човек е радостен - филмът му е такъв. Някой човек е учен - филмът му е такъв. Някой човек е скръбен - филмът му е такъв. Следователно едно дете, което сега е невежа, като се развие неговият филм в бъдеще, ще стане учен човек. Има всички заложби. На заложбите, които са вложени във вас, разчитайте повече, отколкото на това, което не е вложено във вас. И после, не се спъвайте от някои ваши настроения. Някой път казвате: „Никой не ме обича." Оставете се от тая голяма лъжа. Вие сте обичани, само че едни съзнавате обичта, а пък други не я съзнавате. Някой път вие съзнавате, че сте бедни. Не, не се лъжете. Някой път вие мислите, че сте унижени. Ни най-малко не сте унижени. Има светли духове от небето, ангели, които са ви посетили и са ви оставили една добра мисъл, дали са ви наставления. И после казвате: „Замина си този ангел." Значи този ангел за да ви посети, той е обърнал внимание на вас. И вие имате една хубава мисъл. Хрумне ви мисъл, да ви дойде един цар на гости. Един цар не може да посети всички свои поданици. Английският крал има толкова милиони поданици, може ли да посети всичките? Не може. Бог всеки ден ви посещава. Чрез лъчите на слънцето, чрез звездите Той ви посещава, чрез растителното царство ви посещава, чрез въздуха ви посещава, чрез водата, чрез храната ви посещава, чрез всичко ви посещава. Радвайте се на това посещение, което в дадения случай сега се дава. Кое посещение искате вие? Невъзможно е слънцето да дойде при вас. Как ще го приемете? Но възприемайте неговата светлина. Вие като възприемете Божествената мисъл, то е достатъчно. И като възприемете малката Божия любов, не търсете голямата любов. Вие търсите голямата любов. Тя още не е за вас. Вие сте деца, възприемете малката Божия любов. Бъдете доволни на малкото, а пък голямата ви очаква в бъдеще, когато станете напреднали същества с развито съзнание. Вие искате да бъдете много свети хора. Какво нещо е светостта? Светостта е [развита способност за] едно тънко различие между всички степени на развитие на човешкото съзнание. Вие не се самозабравяйте. Светия човек никой не може да го излъже. И не може той да се изкушава. Всеки човек, който не разбира, може да се изкушава. Че какво ще ме изкушавате, ако аз имам цялата Земя на разположение? Какво ще ме изкушава кесията на един богат човек? Какво ще ме изкушава едно малко шише с вода, когато аз имам цял един извор? Човек може да се изкушава от недоимък. Изкушението всякога произтича от един вътрешен недоимък. Щом си сиромах във вярата, ще дойде изкушението. Щом си богат във вярата, в любовта, не може да дойде изкушението. Малката любов в света ражда противоречията. Някои казват, че от голяма любов идва до ревността. Не, ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя душа, искаш да я имаш, ревнуваш я. Мъжът ревнува жена си, майката ревнува детето. Душата никой не може да я вземе, а пък тялото ще го задигнат. Ако не го задигне соколът, то смъртта ще задигне тялото и на праведния, и на грешния. Сега да остане в нас светлата мисъл. С онова, през което сега минавате, с всички ваши изпитания, вие минавате един филм на миналите ваши съществувания. Използвайте това. Всички противоречия, които сега минават, това е вашият живот, вашият филм. Някой път се усещате невежа - това е вашият филм. Някой път се усещате като грешник - това е вашият филм. Някой път се усещате безсилен - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са лоши - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са добри - това е вашият филм. Но тоя филм не е направен, за да ви спъне. Той е направен, за да добиете поощрение. Този филм не е направен да ви даде изкушение, а да ви даде поощрение. Чакайте края. В началото филмът може да е лош, но към средата и към края ще има много хубави картини. Някой казва: „Тая работа няма да върви." Чакайте малко, филмът е такъв. Не върви, но след двайсет минути ще дойдат много хубави картини. Като гледам, че някой човек се е обезсърчил, казвам: „Този човек не е търпелив". Ако беше потърпял, ще види, че след десет-петнайсет минути по-хубави картини ще дойдат. А пък той не търпи, и казва: „Тия работи са много лоши. Тоя филм не ми е приятен." Не. Един филм е филм, когато той има всички хубави страни, вътре. Но в него съществуват и големи противоречия и контрасти.“ Из: „Филмът на живота - 1935 г.“

Благодаря, Лъчезарна. Петър Дънов – Учителя, ни учи, че Животът има две страни – външна (която е във времето и пространството) и вътрешна (която е извън времето и пространството). Разумният Живот протича във вътрешната (т.е. в неизвестната на мъжете и на жените) страна на живота и тя е тази, която протича извън времето и пространството. Съществуването на личностите на Земята, във време и пространство, протича в тъмнина, за да се изпълни казаното, в Матей 8:12 "а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". И което е по-важно – душите са в несъзнателност, за това, че са "изхвърлени, във външната тъмнина". Те се нуждаят от Просветлението, което го дава само Виделината. Т.е. – само неизвестната (на личностите) Вътрешна Божествена Светлина – дава Просветлението, от което изстрадалата душа се нуждае. Защото външната (т.е. физическата слънчева) светлина, не е Истинската Светлина, при която може да се разбере Божието Слово. Вътрешната светлина, е Истинската Божествена Светлина (на Мисълта), която обаче се дава, при условие, че (от Любов САМО към Бога) – душата започне да действа – извън времето и пространството, където е Реалният Живот. Това става, след като душата премине през разпъването на Христовия Кръст (Кръстът – е обобщен символ на "всички страдания – от най-малките до най-големите", които низшата душа понася, във "външната тъмнина", на времето и пространството). Христос показа и даде пример на душите – как и къде могат да направят, отново – онази Първична Връзка, с Бога, която беше (символично) прекъсната, при грехопадението. В следствие на грехопадението – смъртта дойде, в света, което значи, че душата беше "изхвърлена" (вибрационно) – там, "във външната тъмнина", където няма Истински Реален Живот (защото Реален Живот – е Животът без прекъсване на съзнанието; т.е. само Животът, без смърт, е Реален, а той не е онзи живот, който познаваме, във времето и пространство). Истинският, Реалният, Вечният Живот – е Вътрешният живот; т.е. този Живот, който не е във (а е извън) времето и пространството. И всичко, което се случва във външния живот; в този живот, който тече на Земята (т.е. във времето и пространство) – е само символ на онова, което става в Реалния Живот. От Реалния Живот, душата е била (символично) изхвърлена, след грехопадението – за да "опита" последиците, от непослушанието си – а последиците са: "всички страдания – от най-малките до най-големите" и тези страдания, символично са представени, от Кръста. Чрез страданията си, низшата астрална душа (т.е. личността) – "узрява", за разбирането на онази чистота и безкористие; на онова смирение, което искат от нея Бог и Христос, за да я приобщят отново, към Царството. Това е смисълът на думите: „Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде.“ Плодът – това е новото схващане; това е разбирането (но от Божествено гледище); това е "превеждането", на достъпен език (но посредством Виделината на Вътрешния живот), на онези символи, чрез които Божественото се проявява, на Земята. А Божественото се проявява, на Земята – във видими временни, преходни, изгубващи се, "смъртни" символи, които трябва да бъдат разбрани. Защото в земната илюзия, на времето и пространството – се разиграва само театър на символите и това не е Истинският Живот. Чрез символите – Истинският Живот е само загатнат и той трябва да се разгадае; т.е. да се разбере, чрез усилена вътрешна работа на човека, върху самия себе си. За душата – разгадаването на смисъла и значението на Кръста (като символ на полезния резултат, от земните страдания, които са научили душата да се смири и да мисли право) – слага край на "театъра на символите", като при това – кръстът дава този специален Плод; т.е. – кръстът дава едно ново разбиране; дава осъзнаване; дава просветление; дава събуждане: душата да се научи да действа (т.е. "да се върне") извън времето и пространството, където (вибрационно) е нейното "място" на Висша Душа. Преминавайки през Христовия Кръст – низшата душа е "победила" и се е "издигнала", вибрационно – след като е осъзнала – цялата илюзия на външната страна на живота на символите; или – илюзията на живота на сенките, което е същото. Осъзнала е, че всичките копнежи и стремления на ограниченото ѝ (във време и пространство) съзнание, са били насочени към уреждане на един непотребен (илюзорен, защото е временен) личен живот, докато Бог; т.е. нейният Възлюбен, за Вечността, е останал на втори план. И така: Животът на преминаване в Безсмъртието (който Живот е извън времето и пространството), е целта на Просветлението на низшата астрална душа, което идва с възприемането на Вътрешната Божествена Светлина, наречена Виделина. Иде реч – за повторното добиване на Вечния Живот, който Висшата Душа е изгубила, "падайки" във времето и пространството; т.е. премествайки фокуса на съзнанието си, във времето и пространството (и така е станало прекъсването на Връзката на Душата, с нейната Първа Любов , която е Любов – САМО към Бога, и тази Висша Любов, е възможна – САМО извън времето и пространството). Оставяйки Първата си Любов, Висшата Божествена Душа – се е превърнала в низша астрална душа (или в личност), защото Възлюбленият на Душата – е САМО Бог. Сега, личността (т.е. низшата астрална душа), ако иска да си възвърне отново Първата си Любов и Първичния си Вечен Живот, като отново познае Бога – трябва да остави настрана личните си работи и интереси, и да мисли само за Бога, защото без Първичната Любов – не е възможно да се познае Бога. Първичната Любов и Първичната Светлина; т.е. Виделината – са винаги заедно. Само чрез Първичната Любов, се добива и Истинско знание и познание на Бога, което Виделината дава. Това, накратко, е смисълът и съдържанието на посланието на Христовия Кръст, според Новото Учение, което води към Съзнателен Живот: защото Съзнателният Живот е само Животът, който е отвъд Христовия Кръст; т.е. Съзнателният Живот е Реалният Вътрешен Живот, който тече извън времето и пространството. Това е и Великият Път, през който Бог прекарва хората – от външния несъзнателен временен живот, през – разпъването на Христовия Кръст (или – изпитване на "всички страдания – от най-малките до най-големите") – бившите личности влизат в Съзнателния Вътрешен Живот, в който – припознавайки се като Висши Души – те отново познават своя Възлюбен; те познават Бога и Христос. Защото Вечният Живот – предполага познаване на Бога и на Христос: Йоан 17:3 "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил."

Една от причините, поради които ангелите получават Велика Мъдрост, е тази, че те не живеят в любов, към себе си. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна. Ухото съответства на послушанието, а послушанието принадлежи на Живота [и е свързано с вътрешната страна; т.е. с Любовта], докато окото съответства на интелигентността, която е [присъща на външната страна; т.е. на Мъдростта], свързана със знанието и паметта. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ; т.е. НА ФИЗИЧЕСКИЯ, А НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Най-хубавото, за онзи свят, е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и Небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина, върху всичко това.“ Из: „Съществените правила - 1934 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Емануел Сведенборг: „Ангелите, взети колективно, се наричат Небе, защото те образуват Небето. Но все пак, това, което образува Небето, е Божественото, което произтича от Бога и се влива в Ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога, е ДОБРОТО НА ЛЮБОВТА и ИСТИНАТА НА ВЯРАТА, Ангелите са дотолкова Ангели и са дотолкова в Небето, доколкото те са приематели на ДОБРОТО и ИСТИНАТА. Божественото, което образува Небето, е ЛЮБОВТА, защото ЛЮБОВТА е ДУХОВНАТА ВРЪЗКА, която свързва ангелите с Бога и самите тях, помежду им, така че пред погледа на Бога, те образуват ЕДНО ЦЯЛО. Нещо повече, ЛЮБОВТА Е САМАТА СЪЩИНА НА ЖИВОТА, следователно, от нея и Ангелите и хората придобиват Живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от Любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на Любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на Любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в Небето, е Любовта, поради това, че Любовта е възприемчива за всички Небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото Любовта е възприемчива за всичко, което е в Хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства, чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде Любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, КАТО ГИ СЪБИРА И ПОДРЕЖДА във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в Любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в Небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към Небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са ОБИЧАЛИ ИСТИНАТА И ДОБРОТО, ЗАРАДИ САМИТЕ ТЯХ и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат Небето, с всичката му красота и величие. Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат Доброто и Истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов, подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на Небесната Любов, биваха поставяни за известно време, в състояние на подобна Любов, поради желанието им, да познаят сами Истината и когато разговарях с тях, в ангелското Небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати, към предишното им положение. В Небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, НЕБЕТО СЕ ДЕЛИ ИЗОБЩО НА ДВЕ ВЕЛИКИ ЦАРСТВА: БОЖЕСТВЕНО И ДУХОВНО. По специално, то се разделя на ТРИ НЕБЕСА: БОЖЕСТВЕНО, ДУХОВНО И ПРИРОДНО. Има Ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото, по външен път. Първите се наричат Божествени ангели, а вторите Духовни ангели. Поради тази разлика и Небето се разделя на Божествено и Духовно Царства. Ангелите, които образуват Божественото царство и получават Божественото, по вътрешен път, се наричат Вътрешни или Висши, за разлика от тези, които образуват Духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от Божественото царство живеят в Божествената Любов, или Любовта към Бога, а тези, които живеят в Духовното царство, живеят в Духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане, Божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от Духовното царство; и тъй като тяхната Любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават Божествените Истини направо в живота си, а не най-напред, чрез мисълта си, както това става у Духовните ангели. Те притежават Божествените Истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават, чрез своята Божествена Интуиция, дали онова, което чуват, е Истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено – чрез доброто, в истината. Трите Небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката [според Учителя – не краката, а стомаха; стомахът е символ на физическия живот; по-точно – клетките, съставящи стомаха и участващи в храносмилането]. По същия ред Божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. [Незиблем –устойчив, непоколебим] Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно Небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с Небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на Божествената Истина и Добро, през земния си живот, той се приобщава или към Вътрешните ангели, или към Средните, или към тези, що обитават Външното Небе. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както Волята, към интелекта му. Вътрешната страна, съответства на Волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно Небе не могат да общуват с тези от друго Небе. Никой не може да се издигне, от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето Небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето Небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор, с някого. А който се опита да слезе от Висшето, в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко Небе, с другите, чрез посредствени връзки, така че всичките заедно, образуват пред Него ЕДНО ЦЯЛО. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според [т.е. в зависимост от степента на вибрациите на] Небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в Небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в Небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот, посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от Небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават Небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже Любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе Душата на човека между Ангелите, той трябва ДА Е РАЗТВОРИЛ ВЪТРЕШНАТА СИ СТРАНА, към Бога, чрез Любовта си към Него и чрез служене на доброто, тук на Земята. И наистина, АКО НЕБЕТО НЕ Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ НИЩО ОТ НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ ВЪЗПРИЕМА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НЕГО. Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтичат Него, съставлява Небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е, според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат, според тяхното собствено добро. БОГ СЕ ИЗЯВЯВА И ДЕЙСТВА В ЧОВЕКА, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕГОВАТА ЛЮБОВ. Злите, които са вън от Небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, той им изглежда като Ангел, само че се различава от тях, по Божественото, което изхожда от Него. НЕБЕТО Е ТАМ, КЪДЕТО ХОРАТА ВЯРВАТ В БОГА, ПОЗНАВАТ ГО И ГО ОБИЧАТ. Най-после, може да се каже, че този, който носи Небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на Великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена Любов и е такъв, каквато е Любовта му. Така че, Бог в Небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки, по подобие на себе си и създаващ Небе там, където е Той Самият. Това е, което прави от всеки Ангел – Небе в миниатюр, от всяко общество – Небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – Небе в най-голяма форма. Цялото Небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на Земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите, по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответстват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават, по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на Небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. В тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тези, в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на Земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете блестят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал, че в Небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на Земята е също Небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог, пред очите на онзи, които живеят в Любов, към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на Небето, тъй като те са най-добрите, от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в Небето, съответства на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания. Тъй като тези неща съответстват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответстват и на Любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката, около тях. Домовете им са дарове от Бога – на всеки се дава, според разбиранията му за Доброто и Истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в Небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място, в духовния свят, произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч – тези, които са в различни състояния. Пространствата в Небето са само външни състояния, съответстващи на вътрешни такива. Поради същата причина, Небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е адът, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на Небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално, в неговото положение. И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност, в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтича от несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентално [трансцеденталното е извън времето и пространството], ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от Любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онези, които обичат нещата, които се отнасят до Божествената Мъдрост, Светлина ги озарява и просветлява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в Небесната Светлина, а тази Светлина в есенцията си, е Божествена Истина и Мъдрост. Ангелите се намират също така и в Небесната Топлина, чиято същина е Божествената Любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат, в съгласие с Формите на Божествената Мъдрост. Техният говор е израз на тази Мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната Любов. Това, което те възприемат, чрез очите и чувствата си, е в хармония с Мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответстват на тяхната Мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже – ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ, НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят, даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на Божествената Мъдрост и изпитват радостта на познанието, според способността си да възприемат Истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. ТОНЪТ НА ГЛАСА ИЗРАЗЯВА ЧУВСТВАТА, ТЪЙ КАКТО ДУМИТЕ ИЗРАЗЯВАТ МИСЪЛТА. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард, към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшестващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното Небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че УХОТО СЪОТВЕТСТВА НА ПОСЛУШАНИЕТО, А ПОСЛУШАНИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ЖИВОТА, ДОКАТО ОКОТО СЪОТВЕТСТВА НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА СЪС ЗНАНИЕТО И ПАМЕТТА. ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО АНГЕЛИТЕ ПОЛУЧАВАТ ВЕЛИКА МЪДРОСТ, Е ТАЗИ, ЧЕ ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ В ЛЮБОВ, КЪМ СЕБЕ СИ. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат Божествената Мъдрост. САМО ЛЮБОВТА КЪМ БОГА РАЗТВАРЯ ВЪТРЕШНИТЕ СПОСОБНОСТИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕТО Ѝ. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенства през вечността, тя пак не може да се сравни с Великата Божия Мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният МИР е състояние, непознато за човека. За да бъде разбран МИРА, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения МИР е в Бога и той се изявява в Ангелите, чрез ВРЪЗКАТА, КОЯТО ТЕ ПРАВЯТ МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в себе си. По този почин, те се свързват с Бога, Който, по вътрешен път, им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувства в Ангелите и която те получават от Него, чрез съзнателната си връзка с Него, е МИР. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че МИРЪТ иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото, са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от Любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената Любов. МИРЪТ В НЕБЕТО, СЕ ДАРЯВА КАЧЕСТВЕНО И КОЛИЧЕСТВЕНО, СПОРЕД СТЕПЕНТА НА НЕВИННОСТТА НА АНГЕЛИТЕ, ТЪЙ КАТО НЕВИННОСТ И МИР, ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато ВЪТРЕШНИЯТ МИР, КАКТО И ВЪТРЕШНАТА НЕВИННОСТ, СА ДОСТОЯНИЕ САМО НА МЪДРОСТТА, КОЯТО СЕ ПРИДОБИВА , КАТО СЕ ОСЪЩЕСТВИ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствали едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в Небето. Тъй като Божественият Мир произлиза от връзката, с Бога на Небето; от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в Любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това става и с човека, когато той минава през процеса на Новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли, в себе си, ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от Божествения МИР. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се Душа, в чието съзнание изгрява слънцето на Любовта, на Мира и на съвършената Радост.“ „НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ“ Линк, за изтегляне на книги на Емануел Сведенборг

Начало на Просветлението е, когато човекът осъзнае, че иска да си върне, обратно, Същественото, което е изоставил – Изначалната Първа Любов на Душата си: Любовта, само към Бога и Божествения Език на Любовта. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Елеазар Хараш: „При грехопадението, човекът е изгубил Същественото – Любовта и е започнал да говори на друг език, човешки – езика на знанието.“ Из: „Обходата (подходът), Тайни на злото, В храма на Учителя“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Линк, за изтегляне на аудио: "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939, София-чете-Нели Нeдялкова ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Линк, към Списък с всички беседи от категория „Ава Торот Лекции“

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност, над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Засега, господарка на човека е личността. Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. Личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Ако Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото: това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото: това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията – за съзнателния живот. Съвременните хора, още в настоящия момент, трябва да си отговорят, дали са личности, Аз-ове, или Души. Много хора, не разбират себе си – даже като личност... Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Хората на личния живот са малки деца... Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и Аз-ът – Висшето Себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената Душа, а над Божествената Душа – Божественият Дух. Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Човек трябва да се изучава; да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види – до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището.След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата, по този въпрос. Всеки човек има свой Вътрешен Учител, който го напътва и коригира, в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Засега, господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че ЛИЧНОСТТА на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина придават на личността – Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още, в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота." Из: „Личност и душа" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мекотата отваря пътя на Мъдростта. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мекотата освобождава човека от страданията. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Който има мекота, той е със силна воля. Животът, с мекота, е радостен, а без нея е тежък. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Истинско знание не може да се придобие, без мекота. Мекотата развива и събужда, в човека, Мъдростта. Мекотата подготвя смирението и Любовта. Смирението е качество, по-високо от мекотата. Който иска да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на Мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота. Който [понеже е личност, затова] има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота, спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекота трябва да има, едновременно, в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби, след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Боян Боев, по идеи на Петър Дънов – Учителя: „Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една Велика Сила [каквато има само Висшата Божествена Душа, защото само Висшата Божествена Душа обича Бога, с онази Изначална Първа Любов, каквато е имало, преди грехопадението]. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от Слънцето към Земята, без какъвто и да е натиск, тя не удря Земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия Живот. Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите." Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек [който е със съзнание на Висша Душа] има мекота, а друг [който е със съзнание на личност] му каже обидна дума. Тъй като последната [т.е. "обидата"] има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената , ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. [Аналогично – Висшата Божествена Душа и низшата астрална душа (т.е. човешката личност) – при "обида", се държат както гумената топка и съответно – както дървената топка.] Така човекът на мекотата [който е само Висшата Божествена Душа] издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота, животът [на човешката личност], е тежък. Човекът на мекотата [който е Висшата Божествена Душа] живее в Рая [т.е. живее извън времето и пространството], защото нищо не може да наруши неговия Мир. Който няма мекота [и това е личността; низшата душа, във форма на мъж, или на жена], много пъти се мести от рая, в ада [т.е. той сменя състоянията си, от радост, в скръб, защото и раят, и адът са само състояния на съзнанието, а не физически места, както си мисли личността]. Душата [Висшата Божествена Душа], която е била при Бога, горе, в своята [високовибрационна] Родина, тя е имала мекота. И сега душата на всеки човек, вътре в себе си, е много нежна, има мекота. В своята инволюция човек [в смисъл: Висшата Божествена Душа] постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост [на падналата низша душа; т.е. на личността]. Някой човек иска да влезе в рая, като умре. Тук; сега [докато е във физическо тяло, ако възвърне Първата си Любов (която е само към Бога), работейки усилено, върху себе си, за да се научи да "пожертва" човешките си възгледи, за живота и да възприеме Божествената Гледна Точка, за нещата] човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на Душата - това е Раят. [Раят не е физическо място, а е едно хармонично състояние на Душата, при което – падналата низша душа; т.е. личността – след като е "пожертвала" (изоставила е) старите си заблуждения, с които е натоварено съзнанието ѝ – се е повдигнала, вибрационно и постепенно е достигнала до разбирането на нещата, от Божествено Гледище, каквото има Висшата Божествена Душа.] Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота." Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката Душа. Човек има мекота, дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа. Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас." Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Например, когато кажеш една лоша дума, или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата! Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Мекушавият човек прави всичко, което му кажат хората. Такъв човек има слаба воля. Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък. Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за Любовта. Който иска да придобие Любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата, много пъти в живота си. Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и Любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и Любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр. Истинско знание не може да се придобие без мекота. Мекотата развива и събужда в човека мъдростта. Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота. Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред. 1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той [е личност; т.е. низша астрална душа и затова, все още] няма мекота, към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една Висша Душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси Рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота, към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и постъпки докарва страданията върху себе си, като последствие. Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората. Така трябва да разсъждава човек. Такъв човек има мекота. Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота, в постъпки. Ако външно имаш добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно. Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите. Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива Свещеният Извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията Любов. Тази Любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия. В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?" Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее. Това е символично. Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота. Мекотата освобождава човека от страданията. С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека. Вие виждали ли сте хора в напреднала възраст, но с младенческо сърце? Те са хора на мекотата. Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява. Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на Земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби. При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека. Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата Природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо Изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм. Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това. От Учителя има едно много силно изречение: „Станете господари на себе си. Щом станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." Правило: Който не е господар на себе си, не може да стане слуга на Бога. Нежността и мекотата са характерни за жената [като принцип, а не като форма], а характерно качество за мъжа [като принцип, а не като форма], е благородството. В човека живее един женски и един мъжки принцип: човешката Душа и човешкият Дух - Божествената Душа и Божественият Дух. Душата е жената в човека, а Духът е мъжът. Тези два принципа ги има във всеки човек. Значи човек, който проявява мекота и нежност, проявява своята [Божествена] Душа. А когато проявява благородство, проявява Божествения Дух, в себе си.“ Из: „Мекота“

„Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения, произтичат от физическата близост на хората“ – казва Учителя – “Избягвайте да бъдете близо до хората, физически. [За да се радваш, на Любимия], трябва да бъдеш близо, в ума му.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Във всички вас, хората [личности], има едно желание да дойдете близо до този, когото обичате. Вие искате – все той да бъде, пръв, пред вашите очи. Питам, ако си по-близо, до очите на един човек, какво ще придобиеш? Трябва да бъдеш близо в ума му, в широкия свят; в неговия ум, в неговото сърце, но избягвайте да бъдете близо до хората, физически. Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения, произтичат от физическата близост на хората. Двама човека са близки, както клонищата: търкат се, търкат се – осакатяват се." Из: "Нито близо, нито далече"

Може ли, по принцип, ако го погледнем, на казуса – не от човешка, а от Божествена Гледна Точка; т.е. – според Учението на Петър Дънов – Учителя, семейството на обикновените хора – каквито са земните личности (които нямат почти никакъв осъзнат стремеж към повдигане и разширяване на съзнанието си; в смисъл: все още нямат онзи съзнателен стремеж, към изоставяне на старите си човешки възгледи, плод на една дисхармонична Култура на скръбта, каквато е днешната и към възприемане на съвсем Нови Божествени Идеи, плод на една съвсем Нова култура) – да бъде хармонично? Учителя казва: „Човек е създаден [като Божествена Душа] по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ [който е имала Висшата му Божествена Душа, преди да падне, във време и пространство, до нивото на едно низше себе-центрирано ( полу-животинско) ограничено съзнание, каквото сега има земната личност; т.е. – Висшата Душа, постепенно, е паднала до това ниво на его-разбирането на нещата, каквото днес има низшата астрална душа, на Земята]; Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се... Само здравият човек [т.е. само онзи човек, който си е възвърнал отново Първата Любов, която е – само към Бога и поради тази причина – е придобил отново – онова чисто и безкористно съзнание на Висша Божествена Душа, действаща извън времето и пространството] е запазил своя първичен образ. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек [който живее в Свръхсъзнанието на Висша Душа и на Аз-Дух – едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения светове –] мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично.“ „Човек, без мъдрост [слязла от Бога, какъвто човек е всяка земна личност], не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта [каквото е само Висшата Божествена Душа, а не низшата астрална душа. Личността не е разумно същество; тя има обективен ум, но е лишена от Божествен Разум]. Човекът [който е излязъл от самосъзнанието си на земна личност и повдигайки се на по-висока степен на Божествено съзнание, е влязъл в Свръхсъзнанието си] е наречен „син на Мъдростта“. У мъдрия човек, има непреодолим стремеж към Любовта. Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие, по благодат, не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост.“ „Изкуство е, човек да се справи с тесните форми на своите чувства“ и още: „Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.“ Значи – тесните форми на своите чувства, личността трябва да ги разшири, като, посредством изпълнение на Закона на Жертвата – даде възможност и не пречи на Висшето, в себе си – да ги преобразува във Форми на хармонията, които са "музика" – което значи: "право мислене" и "поезия" – което значи: благо чувстване (на Единството на всички същества, във Великото Цяло и на Любовта, която ги свързва). Музика и Поезия – това са символите на правото мислене и на благото чувстване, при което (в следствие на разширеното си съзнание) – в един и същ момент – съзнаваш себе си – като действащ, едновременно, и във времето и пространството, и извън времето и пространството. Това става – след като си преодолял ограниченото си личностно мислене и чувстване на нещата, при което, най-после си се смирил; разбрал си, че си просто обикновен проводник на Сили; служител си на Волята Божия, във всеки момент, което значи, че изпълняваш Закона на Жертвата. Много пъти трябва да се чете тази идея, с дълбоко размишление, в продължение на дълго време, докато, в главите ни, узрее плодът ѝ; т.е. докато дойде разбирането ѝ, защото "разбирането е плод", казва Учителя и затова – за истинското разбиране на Божественото Учение, е нужно търпение. Днес, Истинското Разбиране на Живота – не е разбирането, което обикновените земни хора имат. Те страдат и умират, защото не разбират Изначално създадения Божествен Порядък на нещата и затова, от невежество, нарушават Законите на Живота, посредством създадения от тях хаотичен човешки порядък, в който всеки си мисли, че е свободен да прави каквото си иска. Личността, на Земята, привидно е свободна да прави каквото ѝ хрумне, но не е освободена от страданията, с които тя заплаща, за това свое заблуждение. Висшата Душа – обратно – тя винаги следва вътрешното ръководство на Божия Глас; Тя слуша и изпълнява Волята Божия така, както един добър музикант, изпълнява безпрекословно волята на диригента. В един Вселенски Оркестър, какъвто е Божественият Свят – няма своеволия, но в човешкия свят – своеволието, е резон. Все пак – ако схващаме нещо, от това – какво ни съветва Небето (за наше добро), относно прилагането на форми на хармонията, в ежедневните ни взаимоотношения – и ние вече ще бъдем запалени – осъзнато да се стремим – всякога да мислим право, както Бог мисли и всякога да чувстваме, и да постъпваме благо; меко; с нежност – със зачитане и с внимание, спрямо другия човек, който и да е той, и никога няма да го считаме, за по-нискостоящ, от нас. Ще вземем пример от Исус, който дойде да послужи на мнозина, а не – те му служат. Четем в Марк 10:45 "Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си, откуп за мнозина." Така, по този образец – "по-високо" стоящият ( според себе си), в една по-малка (семейна), или по-голяма, групова земна общност – трябва да знае, че е поставен на това място, за да служи на другите и че в Съдния Ден – ще му се наложи да дава отчет на Бога, Който го е поставил да служи на мнозина, а не – да се възгордява, от положението си (което е временно и му е дадено, за изпит). Бог ни изпитва, доколко Го търсим и намираме, във всеки един човек, с когото сме в някакви отношения. Но обикновеният човек; т.е. личността (мъж, или жена), живееща на Земята (затова, все още, си стои на нивото на съзнание на личност, защото) не се интересува какви са тези "форми на хармонията", които трябва да прилага, в общуването си, за да изпълнява Волята Божия. Т.е., дори и да е религиозна и редовно да се черкува, личността счита, за свой дълг, си търси "правото", по човешки, без да се интересува от Божествената Мъдрост, която представя всички неща – не хаотично, а само във форми на Хармонията. Може да се каже, че когато личността (т.е. когато низшата астрална душа), се запали по формите на Небесната учтивост и благородство и започне съзнателно да ги прилага, в живота си, спрямо всички същества, без никакво изключение – тя вече е близо до припознаването си като Висша Душа и чак сега – тя вече започва да расте и да се развива, като Божествена Душа, под грижите и Любовта на Великото Цяло, – защото е разбрала, че истинската ѝ природа е Божествена и че низшето; т.е. грубото поведение, типично за безсловесните същества – не я привлича повече. В общия случай – обикновената личност, понеже, все още, не е пострадала достатъчно, за да започне да мисли и да се интересува от разширяване на съзнанието си (в посока – отказ от старите тесни дисхармонични форми – на изявяване на дявола – и възприемане, и прилагане на Нови Божествени форми на Хармонията – при които се изявява Бог) – не знае, че ако иска да се избави от болестите и страданията си (т.е. ако иска да се избави от рушителите на хармонията, водещи до страдания и неизбежна смърт, на изначално хармонично създадения ѝ организъм – то, при всички случаи; при всички ситуации, в живота – тя трябва осъзнато да се стреми – само към хармонични форми на изява: мисли, чувства и постъпки (при което човек дава израз на Бога, в себе си), като не допуска (и стои настрана) от – сблъсък, спор, конфронтации и пр. негативни изяви, във взаимоотношенията си. Личностите не знаят, че при всеки негативизъм; при всяко недоволство; при всеки спор; при всяка конфронтация, при всяка грубост, проявена в мисли, чувства и постъпки – винаги се дава израз на "дявола", колкото и да си мисли личността, че "правото" е на нейна страна. Човешкото "право" може и да е на нейна страна, но това човешко "право" изобщо не е меродавно, пред Бога и самото търсене на някакво "право", от страна на личността – винаги се санкционира, от Небето, посредством страдание. Това страдание – всяка личност го е опитала, но малцина се сещат, за причината му. За тази причина, четем в 1 Коринтяни: 3:19 "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите, в лукавството им". В контекста на всичко това – под думата "дявол", разбираме едно същество, на което сърцето, умът и волята са изопачени. Но личностите не бива да осъждат нито себе си, нито другите хора, защото те не разбират какво, реално, става, в света; т.е. те нямат този обхват, в съзнанието си – личностите нямат адекватната Висша гледна точка. Те просто трябва да се учат на Божествен морал; да търсят Истината и когато я разберат, самата Истина ще ги освободи от заблужденията им. Причина за конфликтите е, че много пъти, нервната система на личностите е обвита с известен род паразити; една елементарна енергия, която окултистите наричат "ларви". Това са нечистите мисли и желания, които личността, т.е. низшата астрална душа, погрешно припознава като "свои". Нечистите мисли и желания – са вътрешни паразити, които "изяждат" човека (и го пращат на онзи свят). За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Човек придобива това вътрешно равновесие, чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си, като постепенно се научава да мисли, да чувства и да постъпва правилно (но правилно – не от човешка, а от Божествена гледна точка). В този смисъл – правото мислене е панацея; т.е. вътрешното равновесие идва само от онова чисто мислене, в което е в Духа на Великото Цяло: на Единството и Хармонията, между всички същества. С други думи – вместо да обвинява други хора, за проблемите си и да се счита за "жертва", на нечия неправомерна агресия, човек трябва да научи (но единствено и само себе си да учи, като остави другите хора, на мира), на нов морал, т.е. да се научи на Божествен морал, при което – той ще трябва, постепенно, чрез усилена вътрешна работа, върху ума и сърцето си – да се научи да мисли така чисто и безкористно – както Бог мисли, и само по този начин – ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Има една непозната страна в живота. За пример, вие не може да обясните противоречията, които възникват, и недъзите, които човек носи в себе си. Човешкият живот си има свои недъзи, както растенията си имат паразити, от които страдат. Човекът е едно, а пък Животът на човека, е друго. [Т.е. човекът и по-точно – смъртната личност, която е низшата астрална душа (страдаща от тези паразити; т.е. страдаща от нечистите мисли и желания, които не са нейни, но тя не го знае), е едно, а пък Животът на човека; в смисъл – Висшата Божествена Душа и Духът – е друго. Учителя казва: „Душата носи това, което излиза от Любовта, а Духът - това, което излиза от Мъдростта.“ „Човек е дърво, съставен от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система.“ „Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.“] Или да вземем дървото на човека. Някой път, като страда дървото, страда и човекът. Да допуснем, че ако вашата нервна система страда, страда и вашият ум; не може да се прояви. Много пъти нервната система е обвита с известен род паразити, една елементарна енергия, която окултистите наричат ларви. И при това, трябва да се учите: Има мисли и желания, които са паразити, по естество [и ние, душите, не трябва да се свързваме, с тях, а трябва само да ги разпознаем и (доброжелателно, защото те са живи същества!) да се разграничим, от тях]. Някоя паразитна мисъл може да влезе, тя нищо не ползува човека. Тя ще изчерпи соковете и ще замине. Някое желание и някоя постъпка, може да е паразит. Вие се спирате върху философията: „Как така постъпката да е паразитна?" Че ако вие [в главата си] изхраните и измътите едно змийско яйце [т.е. една дяволска идея], едно яйце на боа, то как ще постъпи тази боа, с вас? Та казвам: Мнозина, когато говорят за греха, когато говорят за дявола, говорят за неща, които са верни, но трябва да се турят на една научна основа, чрез която човек да може да работи. Говорите за дявола, но имате ли ясна представа какво нещо е дяволът. Това е портрет на един светъл Дух, на един Ангел. Под думата "дявол", разбираме едно същество, на което сърцето, умът и волята са изопачени. Това същество доброволно е изопачило своя ум, своите желания, изопачило е своята воля. Сега вие може да се спрете върху въпроса: Защо? Как е станала тази работа? Но не отивайте [засега] надалече. Например, имате едно прекрасно състояние. Вземете от, чисто научно гледище - вие някой път отивате до една далечна философия, която не се отнася до вас. Имате едно прекрасно състояние, но минава един ваш познат и ви казва една обидна дума. Изменя се вашето състояние и вие сте готови да направите цял скандал. Какво е внесъл той и защо не сте господари тогава на себе си? Какво е казал, през въздуха? Ако бяхте глух, щяхте ли да се докачите? Да допуснем, че той казва думите: „Вие сте един голям невежа." Вие се обиждате и влизате в спор. [Влизате в спор, защото ви липсва Мъдрост, за да разберете, че онези мисли, чувства и постъпки, които не са в Духа на Единството и Хармонията (и затова не са представени и във формите на Хармонията; в смисъл: не са благи; не са нежни; не са зачитащи достойнството ви) – са изопачени; т.е. – те не са Божествени и следователно – те не са Реални; което значи, че те, от Божествена Гледна Точка – не са Истина. Те са само бледо отражение на нещо, което е възприето и предадено от едно крайно ограничено човешко съзнание и затова са лъжа. Винаги, щом има конфронтация – значи, че в този момент – няма Истина, в ограничените съзнания на мъжете и на жените, които са замесени в скандала. И така – винаги, в дъното на всеки спор, се крие Бащата на Лъжата, наречен "дявол". Лъжата идва само като следствие на ограниченото съзнание на личностите (които не знаят кои са) и тя, в този случай, е неизбежна. Затова, не реагирайте, а просто я подминете, все едно, че сте глух, или сте заспал, в този момент, когато сте били в нейния обсег, на действие.] Питам сега: Защо се измени вашето състояние? Когато той каже, че сте невежа, вие станали ли сте невежа? Или той ви каже, че сте учен човек и на вас ви стане приятно, но като каже така, вие ставате ли учен човек. Той може да каже, че вие разбирате много от окултните науки. Но какво разбирате от окултните науки? [Преценката за нещата, на обикновените хора – на хората-личности – докато се изживяват като мъже и като жени – е "правилна", но единствено и само – от тяхната лична гледна точка, към момента. Тази едностранчива преценка, е винаги изопачена преценка за нещата, ако се потърси Божествената Гледна точка, по същия въпрос – по причина, че личността, в даден момент, е водена само и единствено от личния си интерес, и търси само своето благо, а Бог вижда и дава, едновременно, благото за всички същества, в същия този момент. Личностите не знаят, че Бог е създал света – за благото на Цялото, едновременно, във всеки момент – а не за благото на частите на това Цяло (и в контекста на самостоятелното им добруване. А това е, което личностите търсят е – на тях и на семейството, и на приятелите им) да им е добре, сякаш че всички останали – нямат значение. Личностите виждат парадокс във факта, че колкото те са прави, в даден момент, също толкова са прави и техните опоненти. Т.е. за ограниченото съзнание на мъжете и на жените – това, че всички едновременно "са прави", е нонсенс, в техния ограничен мироглед. А "истина" – е само и единствено тяхната лична гледна точка). Но Бог е решил тази задача, изначално. При прилагането на Закона на Жертвата, всяка личност, сама за себе си, решава тази задача и постепенно (не изведнъж) , излиза вън от обсега на всички между личностни противоречия, при което Мирът, т.е. Христос идва. По-точно – идва разбирането на идеята "Христос" и това е разбирането на Единството. Това разбиране идва, по вътрешен път (което значи, че идеята "Христос"– узрява в главата на човека и дава плод. Окултно, разбирането ѝ – означава: плод). Другояче може да се каже: щом личността разбере и приложи Закона на Жертвата – един вътрешен път се отваря и за идването на Христос.] Може аз да ви обяснявам положителните и отрицателните сили в Природата. Вие може да обяснявате положителните и отрицателните сили. Може да обяснявате потенциалната и кинетичната енергия в Природата, но важно е да знаете Законите, приложението.“ Из: „ПРАКТИЧЕСКО   ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика (право мислене) и поезия (благо чувстване). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Мъдростта – това е Светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод [разбиране] в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката Душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен „син на Мъдростта“. Казано е в Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните човешки Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види – да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот. Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината. Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.“ Из: „Учителят говори“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Музиката, погледната като: символ на право мислене; т.е. като символ на мислене, от Божествена гледна точка, е едно от средствата за поддържане на вътрешно равновесие, у човека. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си – започнете ли да пеете, те престават да правят пакости. [„Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.“] Истинското пеене подразбира мисъл – като мисли право човек, може да [се каже – че той] пее.“ Из: „Идеалният човек“

Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята – влезте в ролята си да обичате. ~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Вие можете ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ, с даден човек, САМО АКО ОБИЧАТЕ: ▲ неговия ум, ▲ неговото сърце, ▲ неговата Душа [и Дух], и ▲ неговото тяло. ВЛЕЗТЕ В РОЛЯТА СИ ДА ОБИЧАТЕ. Обикнете ▲ първо ума на човека, ▲ после – сърцето му, ▲ Душата му, ▲ Духа му и ▲ най-после неговото тяло. Обикнете ли човека, по този начин, и той ще ви обича. Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята. ОБИЧАЙТЕ ВСИЧКО, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате. Знайте, че зад всичко, за което МИСЛИТЕ, ▲ стои човешкият УМ. Зад всичко, което предизвиква човешките ЧУВСТВА, ▲ стои ЛЮБОВТА. Зад ЛЮБОВТА ▲ стои БОЖИЯТ ДУХ." Из: "Учение и служение" ~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Много детективи има, в света. Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие. Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н." Из: "Светлина, топлина и сила"

Първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли. Двата метода на природата Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие, в себе си: плода. Разбирането е плод. Подмладяване Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата „жертва“. „Жертвата“ подразбира Закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон. Волята Божия изразява Целокупния живот. Когато човек е предаден да върши Волята Божия; който иска да разбира Живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с Волята Божия. И млади, и стари така да действат. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Платното

Разбирам Ви и мисля, че сте права, да следвате вътрешните си предпочитания. Но понеже, все пак – този сайт е посветен на Учителя – позволете ми да Ви предложа, за размисъл, малък абзац, от една негова беседа. ~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Всяка работа, или всяко предприятие в света, не трябва да почива на една колеблива основа, а на една здрава основа. Под думите здрава основа, разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща, при всичките условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие, като живеете на Земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт, върху каква основа ще турите живота си? И тъй, Земята не е истинската основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? Истинската основа, ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: „Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“ Вие трябва да поставите новата насока на живота си, върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света, произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава.“ Из: „РАЗУМНОТО СЪРЦЕ“

Анита, може би очаквате готова рецепта за успех (някой друг може и да Ви я даде), но това, което аз съм разбрала от живота е – че проблемите никога не се решават успешно, по метода на "просто тройно правило". В смисъл, че щом вече сте "закъсали" – лесно разрешение няма. Може, на прима виста, да изглежда, че във вашия случай – някаква човешка хитроумна тактика и стратегия, спрямо "агресора", би била от полза за "жертвата", но това е илюзия; това би било едно палиативно решение. Нещата на Земята – никога не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед. Например: "агресорът" и "жертвата" винаги взаимно се обуславят; в смисъл – ако, във вашия случай – Вие не мислите, че има "жертва", то не би било възможно да съществува и "агресор". Т.е., щом Вие предпоставяте, че някъде има "жертва", то задължително на същата сцена идва и "агресор", с всичките негативни последици, които един агресор води, след себе си. Това е то – земното обусловено мислене, което всички нас, земните мъже и жени, ни вкарва в капана на недоразуменията, на болката и на страданията, при взаимоотношенията ни със себеподобните. Затова трябва да внимаваме в мислите си и да се научим да мислим – по нов начин. Има такъв. Сигурна съм, че не случайно сте попаднали в този сайт – "Порталът към съзнателен живот", макар че, ако съдя по датата на регистрацията Ви – Вие, все още, не сте имали възможност да се ориентирате. Ако сте любознателна, по природа – със сигурност, ще Ви бъде от полза – да прочетете нещо, от многобройните теми, които са предложени тук и най-вече – от онези теми, със съветите на Петър Дънов – Учителя, за живота. Ако проявявате интерес – ще се удивите – колко полезни неща (и то – точно за вашия казус) ще ви направят впечатление, и колко много те ще обогатят съзнанието Ви с нови, свежи идеи, които да приложите, за да си помогнете, в ежедневието си и сама да достигнете до някои изводи, за позитивна промяна, в самата себе си, което би било най-ценно. Защото Вие имате нужда от позитивна промяна, на своята гледна точка (по който и да е проблем, който Ви безпокои), обаче – само ако (и когато) почувствате вътрешна нужда, от това, да се промените – да се промените Вие, самата. Промяна, в мисленето, е необходима на абсолютно всички страдащи земни хора и тя, постепенно ще се случи, във времето, защото – старото мислене създава проблемите, а само новото мислене – ще ги разреши. Ще споделя, с Вас, че има старо човешко мислене, наследено от бащи и деди, и има ново Божествено мислене – това е мисленето, което е по Божествен стандарт; т.е. това е мисленето – по Божествен образец, което ни показва Петър Дънов – Учителя, в беседите и лекциите си, които можете да намерите публикувани в Интернет. Само новото мислене – е спасение от страданията, за всички нас, хората, които решат да го приложат, в живота си (за своя полза и за полза на децата си, които после ще го предадат и на своите деца). Това ново, засега нестандартно, за човешките личности, чисто мислене – ни извежда от хаотичния човешки порядък на нещата и ни въвежда в подредения, изначално, Божествен Порядък. Това значи, че ние, постепенно, се учим на Божествената Гледна Точка – за всички неща ( в това число и на Божествената Гледна Точка за нашите лични мисли, чувства и постъпки – кои от тях са прави (и кои са криви), но – от Божествено гледище и следователно – сами разбираме причините за нещата и последиците, до които водят правилните и съответно погрешните ни мисли, чувства и постъпки. Защото за грешките; за заблужденията и за невежеството – човекът (или обществото, народът и каквато и да е друга колективна общност) винаги заплаща със страдания. Това е така, защото при погрешните мисли, чувства и постъпки – се нарушават Вселенските Закони, от дадения човек, общество, или народ – макар че извършителят – не винаги знае (и най-често не знае – тъй като, все още, не се интересува, от това), че е престъпник на Закона (от Божествена Гледна Точка). Човешките закони не са идентични, а са само бледо и неясно копие, на Вселенските; т.е. на Божествените Закони). Това е сериозна наука и взема доста време, но мисля, че в началото, това, което ще Ви помогне, е без (в никакъв случай) да се осъждате за нищо – да поразмислите сериозно и дълбоко – за своите мисли, за своите чувства и за своите постъпки (и доколко те са хармонични, или не) защото точно нашите лични мисли, чувства и постъпки, са тези, които ни носят и радостите, и страданията. Хармоничните ни мисли, чувства и постъпки – носят радост, а нехармоничните – страдания. Така се учим, от живота. Така трупаме житейски опит. Защото нашето (хармонично, или не) отношение (като мисли, чувства и постъпки) към света (т.е. към Бога и към другите хора), определя отношението на света (т.е. отношението на Бога и на другите хора), към нас. И ако, след като поразмислите и решите, че имате празнини, в познанията си за живота; т.е. ако сама решите, че имате неща за уточняване, в разбиранията си: за своите лични отношения, с другите хора и искате да ги преодолеете – тогава се образовайте сама; четете подходяща литература; работете над себе си (този сайт ще ви помогне с изобилието на Идеите на Учителя, за правилното, в живота), защото няма нищо по-добро, за човек, който е на Земята, от това – да се учи. Има много полезни неща, за четене, усвояването на които – със сигурност води до помъдряване. Така и децата Ви ще се ползват и ще получат добър старт, в живота си, като не допускат елементарни грешки в общуването си, с други хора, които да водят до нежелан сблъсък на мнения. Ако пък решите, че това обучение, в Принципите на Божествения Порядък – не е за Вас – лошо няма. Живейте, както прецените, за добре. Наистина, това ще бъде лутане, по един дълъг път, но това лутане, при всички случаи – ще ви доведе пак там, където трябва да стигнете – при Бога. Ще страдате повече; това е неизбежно – както, когато вървите в тъмното, не виждате ямата и неволно падате, в нея. "Падането в ямата", символично – това е следствие от нелепото нарушаване на Вселенския Закон, който Ви е "санкционирал". Защо Ви казвам това? Защото и аз, като Вас, научих по трудния начин, че трябва да променя (не другите хора, а) само себе си; т.е. – трябва да разширя само своето съзнание, за да разбирам – вече от по-възвишена позиция (която е неутрална позиция и без да търся вина – нито у себе си, нито у другите) – случващото се с мен (като, в същото време, оставя хората, около мен, на мира – да се променят, или да не се променят – както те желаят). Може би сте чули, а може би – не знаете, че нито един проблем, на Земята, не може да се разреши на същото ниво на съзнание (т.е. на същото ниво на разбиране на света и на отношенията, в него), на което е възникнал. Известно е (от литературата, предназначена за тези, които се интересуват), че всяка личност, на Земята, е със (самоналожено) ограничено съзнание (ограничено – от гледна точка на Божественото Съзнание), за известен времеви период, който може да продължи и цял живот. Защо е така – четете, ако проявявате интерес и сама ще разберете: просто – така трябва; за добро е това. Споменавам ограниченото съзнание на човека, само като факт – не за друго (и в никакъв случай, не упреквам никого, за това), а защото точно това ограничено съзнание, на всеки един обикновен човек (т.е. точно този ограничен ум и точно това користолюбиво сърце, на всяка една несъзнателна земна личност – мъж, или жена, които, все още, не се интересуват от повдигане на нивото на своето съзнание) – създава всичките проблеми на човека – на първо място – проблем с Бога, Който е Създателят на всички хора, и после – проблеми със самите хора, които са израз на Бога (защото Бог присъства във всяко същество). Ще започнете с вярата, която постепенно ще се задълбочи и ще се превърне в истинско знание за Божествения Неизменен Ред, във Вселената. Колкото до тези, другите хора, които, на пръв поглед, ни "създават" проблеми – те са хора, също като нас – с ограничено съзнание и ни "създават" проблеми – само защото, също като нас – и те, все още, не се интересуват от лична вътрешна работа – върху повдигане на нивото на своето собствено ограничено съзнание. Това значи, че – все още, масово – хората не се интересуват от добиване на нова лична култура; т.е. от добиване на нова гледна точка, по старите си наболели проблеми (защото е по-лесно – един другиго да се обвиняват, отколкото да се учат на Доброто и да потърсят Разковничето на проблемите си, по-дълбоко, в самите себе си). В литературата се казва, че всички хора, с ограничено съзнание, които (не знаейки че са с ограничени съзнание) си мислят, че в даден случай, са свободни да постъпват както те си решат – всъщност, живеят (не във Вселенския Закон на Свободата, а) в Закона на Необходимостта. Характерно за хората с ограничени съзнания; т.е. за личностите е, че те винаги гледат на нещата – само откъм своята лична позиция, като винаги и за всичко – обвиняват другите хора, без изобщо не мислят за гледището на другия човек (или на другите хора), замесени в даден конкретен казус. И това продължава много дълго, във времето – докато хората – сами не достигнат до идеята, че искат нещо повече, за ума и за сърцето си. А това, все някога, става – човек започва да се пита защо животът му – все му се вижда несправедлив, каквото и да направи – и така, малко по малко – човек започва да иска да се повдигне "по-нагоре", и умствено, и сърдечно, за да "види" – как може да си помогне, за да не страда толкова (той и децата му, пък и приятелите му – и накрая – всички хора и същества, без изключение). И това става – чак когато страданието стане нетърпимо; само тогава човек започва да мисли и да търси отговори на много въпроси и започва, като тебе – първо да пита другите. Обаче, в общия случай – другите също не знаят; те също страдат, в живота си, и затова – те самите нямат мир; те самите не са намерили верните отговори, които да ги направят доволни, от живота. Само Великите Учители на човечеството, които са завършили своята еволюция на Земята – само те дават отговорите. И добрата новина е, че има изходен път, но всеки трябва сам да го намери, за себе си и да го извърви, като ползва някои препоръки, дадени от мъдреците на човечеството (които да го упътят, първоначално). Затова, на Земята, през различни времена и епохи, са идвали Велики Учители, които да упътват земните хора, които (както вече споменах – понеже, от гледна точка на Бога, са с ограничено съзнание – затова, за тях се казва, че страдат, защото "живеят в тъмнина"). Обикновените хора трябва да се учат от Великите Учители на човечеството, за да съкратят пътя на страданията си – когато сами не могат да намерят изходния път, към светлината и истинските ценности в Живота; което значи – че не могат да намерят пътя към Истинското Добро. (А то е Доброто, което – Бог го вижда, че е Добро. Не всякога онова, което хората, с техните малки съзнания, мислят, че е добро, е наистина добро; много пъти човешкото добро – после се оказва, че съвсем не е било добро. Например – колко много погрешни съвети, родителите са дали на децата си, мислейки че го правят, за добро! Защото разликата между човешката и Божествената гледна точка, за доброто и за злото – е огромна). Божественото, а не човешкото добро е онова, което ще освободи хората от страданията им, когато всеки човек, сам, го постави – за ОСНОВА на живота си. Но ново Знание се иска, за това. На практика, това означава, че ако наистина искате да подобрите живота си – Вие, задължително, ще трябва да промените гледната си точка. Не ви казвам какво да мислите, защото всеки човек си има свой вътрешен Учител; всеки си има своя възвишена съвест, която да го напътства и стига човек да е склонен, да я слуша – тя постепенно ще го доведе до Божественото Добро. В този смисъл – каквито и съвети да Ви се дават от обикновените хора, щом Вие продължавате на гледате на партньора си като на агресор, а на себе си – като на жертва, нещата ще си останат по старому, завинаги; този проблем ще си стои – без да бъде разрешен. Например – Вие може да оставите този човек и може да си намерите друг човек, с когото да живеете, но старият проблем на неразбирателство, в отношенията – ще ви последва. Старият проблем – ще дойде с Вас, защото корените на всички проблеми на хората, са в самите тях (в мисленето им на отделни личности, живеещи за себе си) и затова всеки – първо сам себе си – трябва да научи, как да живее хармонично, в разбирателство, с другите хора. Това е цяла Наука, която хората тепърва ще учат, дълго време. И Христос, и Петър Дънов – Учителя, са преподавали тази Наука – учили са хората на хармонични взаимоотношения, чрез прилагане само на чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки, един към друг. С други думи, ако желаете, трайно, да си помогнете – Вие трябва сама да излезете от старите си вярвания и определения за нещата, в живота. Трябва да намерите нови чисти идеи и да ги приложите, в живота си, ако, разбира се, имате вътрешен подтик, за това. Защото – дали вярвате в Бога, или не вярвате – това е друг въпрос, обаче на всяко съзнателно същество е известно онова правило, което българинът има предвид, в поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило." Това е вярно и в позитивен, и в негативен контекст. Човек ще го схване, но не и преди да е разбрал някои основни положения, които да го избавят от погрешни преценки за това – кое е добро, и кое е зло. Хората не знаят, че Бог не мисли така, както те мислят: личностите мислят само за себе си, а Бог мисли и за всички останали, в същото време. Разбирам – Вие, вероятно, досега не сте мислили, че нещата са толкова свързани, или сте мислили обратното; в смисъл, че нещата нямат връзка едно, с друго и е все едно – как ще мисли, как ще чувства и как ще постъпва, човек, за да живее живот, който да го удовлетворява. Всеки човек, преди да подходи сериозно, по въпроса за човешките взаимоотношения, мисли, че му е нужен само късмет. Обаче истинският късмет – наистина спохожда само чистия, по сърце. Разбира се, всеки е прав да мисли, както може. Защото Животът е съзнателен, по Принцип; т.е. има Нещо, Което е скрито от Вас, Нещо, Което е дълбоко у Вас и Вие не го съзнавате, все още, но то Ви учи, чрез всичките тези житейски опитности – чрез радостите и страданията, през които минавате, във всеки момент. И това е Бог. Вслушвайте се повече, във възвишеното, в себе си и няма да сгрешите. Препоръчвам Ви много искреност и загрижена топлота, в отношенията ви, с партньора Ви. Предполагам, че ако подходите позитивно и добронамерено, към него – той (ако е на адекватно ниво на разбиране) – ще я оцени тази Ваша искреност и "ако е писано" – това ще доведе до нещо ново и позитивно, в развитието на връзката Ви. А ако "не е писано" (т.е. ако връзката ви е изиграла ролята си на учител, в живота ви и се е изчерпала, като възможности за еволюционен напредък), то знайте, че всичко, което се случва, на всеки един човек, на Земята – е предвидено и е за добро (въпреки, че не го разбираме така, защото нямаме нагласата да се учим, от живота).

Когато започнеш да се съсредоточаваш само върху добрите мисли, ще видиш, че лошите мисли много бързо ще изчезнат. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора, от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота. В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя към себевладеенето. Престани да преживяваш събитията като позитивни, или негативни... Всяко събитие ти предлага уроци. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помни – или ти контролираш ума си, или той контролира теб. Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл. Мисли позитивни неща. Кажи една благодарствена молитва за всичко, което притежаваш. Разшири списъка на нещата, за които трябва да си благодарен. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Робин Шарма: „Повечето хора внасят толкова токсични отпадъци в плодородната градина на ума си: тревоги и грижи, съжаление за миналото, размишление за бъдещето и страхове, които сами си измислят и които опустошават вътрешния им свят. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден! Някои се тревожат за провалили се връзки, или за финансови проблеми. Други се терзаят от спомени за не дотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща: колко груба е била продавачката в магазина, или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега. Хората, които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да открадне жизнената им сила. Тези хора никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота си... Каквото и да ти се случи в живота, само ти имаш способността да избереш как ще реагираш на него... Китайският йероглиф, означаващ "криза", се състои от два знака: единият означава "опасност", а другият – "възможност"... В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя към себевладеенето. Съветвам те да престанеш да преживяваш събитията като позитивни, или негативни... Всяко събитие ти предлага уроци... Без тях ще си останеш завинаги на същото място... Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания... В тази Вселена няма хаос. Зад всичко, което някога ти се е случило и зад всичко, което някога ще ти се случи, има някаква цел. Всяко преживяване носи поуки. Затова престани да се преувеличаваш дребните неща. Наслаждавай се на живота. ...Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. Ако искаш да стегнеш мускулите на краката си, първо трябва да ги упражняваш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност... Ако искаш да водиш по-спокоен, изпълнен със смисъл живот, мислите ти трябва да бъдат по-спокойни и смислени... Помни – или ти контролираш ума си, или той контролира теб... Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл... Първата стъпка е да осъзнаеш, че мислиш тези потискащи мисли. Самопознанието е началото на себевладеенето. Втората стъпка е да разбереш веднъж завинаги, че колкото е лесно да позволиш да те обземат мрачни мисли, също толкова лесно е да ги смениш с жизнерадостни. Затова, когато си потиснат, мисли противоположно. Мисли целенасочено, че си жизнерадостен и енергичен... Мисли позитивни неща. Кажи една благодарствена молитва за всичко, което притежаваш. Разшири списъка на нещата, за които трябва да си благодарен. Послушай хубава музика. Гледай как слънцето изгрява и ако можеш и имаш желание, направи една кратка разходка сред природата... Повечето хора, с които съм разговарял, нямат представа, че притежават силата да контролират всяка конкретна мисъл в ума си всяка секунда от всяка минута на всеки ден. Те вярват, че мислите се случват от само себе си и не осъзнават, че ако не отделиш време, за да започнеш ти да контролираш мислите си, ще бъдеш контролиран от тях. Когато започнеш да се съсредоточаваш само върху добрите мисли, ще видиш, че [лошите мисли] много бързо ще изчезнат. ...Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш, и после насочи цялата си енергия в него. Щом веднъж откриеш каква е работата на живота ти, твоят свят ще оживее. Всяка сутрин ще се събуждаш с безкраен запас от енергия и ентусиазъм. Всичките ти мисли ще бъдат съсредоточени върху определена цел. Няма да имаш време да губиш време. Следователно няма да разпиляваш скъпоценните си умствени сили, за незначителни мисли. Автоматично ще заличиш навика да се тревожиш и действията ти ще станат много по-ефикасни и по-продуктивни.“ Из: "Монахът, който продаде своето ферари" Линк за изтегляне на книгата

Учителя, казва: „Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога“. Във всяка една астрална душа; т.е. във всяка една личност, ще дойде просветление и оживление, ако тя разбере Философията на настоящия момент – т.е. вместо човек да се влияе от външния свят – да се научи да слуша (вътрешно) възвишените си чувства и така – да бъде воден, от Бога, във всеки момент. Защото, у всекиго, който обича Бога, има едно Вътрешно Слънце, което свети и топли този човек. Така – външното печене на Слънце, при което човек оздравява, е символ на вътрешното слушане и следване на Божия Глас; т.е. – символ е на оздравителното действие на Вътрешното Слънце, което е изгряло, в съзнанието на знаещия човек. Защото това Вътрешно Слънце е Христос; то е Любовта. Любовта – ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои, в Себе си, което означава, че: понеже само Бог е Любов; т.е. само Бог обича – вие не може да се обичате, един другиго, без да проявявате Божията Любов, казва Учителя. Вие винаги проявявате само Божията Любов, но въпросът е – в каква степен я проявявате и доколко Тя е чиста, от човешки примеси. Трябва да се знае, че в света, реална е само Първата Любов – Изначалната и Непроменяема Божия Любов и вие, когато обичате – можете да бъдете само израз; можете само да изразите (в някаква степен) тази Чиста и Възвишена Божествена Любов. Щастието седи в онази обмяна, която има между една Висша Душа и друга Висша Душа, които изразяват Божията Любов. Защото само Бог е Любов и Той не може да се раздвои, за да има човекът-личност, в себе си, освен Първата Божия Любов и някаква друга "своя" любов, с която вие да се обичате, външно (т.е. вие може да си мислите, че се обичате, с някаква хипотетична "своя" любов и да считате, че не сте изразители на Първата, и Единствена Божия Любов, но това не е истина; това е заблуждение). Вярно е, че мъжете и жените си мислят за някаква "своя" любов; това го има като илюзорна идея, в човешкия хаотичен порядък, но той, по дефиниция, не е реален, защото човешкият хаотичен порядък на нещата, е само функция на една незрялост; т.е. функция е на една неподреденост, на ума, на личността. Тогава, от гледна точка на Реалността, когато кажеш: „Ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога, казва Учителя, защото, от Божествено гледище, само Божията Любов е реалната Любов. И ако ти си готов за Любовта, която е реална (а не само за нейното частично копие, което, от незнание, ти наричаш "своя любов") – Тя, Божията Любов, ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа, но не всякога има условия да се прояви, на Земята, в своята Божественост. Исус я прояви, в Нейната Пълнота. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов, Учителя: „Аз казвам: Да дадеш всичко. Ти си богат човек, цяло езеро, едно море! Ти [като личност; като мъж, или като жена], си се ограничил, в себе си [с всякакви свои страхове и по свои "разумни" съображения, делиш нещата на добри и на лоши, като поради тази причина – не можеш да проявяваш, Чиста – Божествената Любов]. Да прокопаем канали, да почнеш да течеш, да започне да излиза нещо [безкористно], от тебе; да се оживите! Едно затворено езеро [каквото е твоята човешка личност – ] какво ще прави? Вие [личностите; т.е. низшите астрални души], сте затворени езера. Трябва да се направят "канали" [т.е. да се направят нови връзки, в съзнанието ви], да изтичате и да се вливате един в друг. Вие сте се индивидуализирали и всеки иска да бъде щастлив. Щастието не зависи от тия изолирани езера [каквито са земните човешки личности, които са низши астрални души]. Щастието седи в онази обмяна, която има между една Висша Душа и друга Висша Душа. Във всяка една душа [т.е. във всяка една низша земна душа – ще дойде просветление и оживление], ако вие разбирате Философията. Всички тия религиозни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания. Бог се проявява в Цялото Битие. И в най-малката животинка. Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш да видиш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път. Ако ти, в Слънцето, виждаш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света, ти виждаш Божието присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието присъствие, ако в болестта, ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието! Вие искате Христос да ви намери [някак си, идвайки отвън] в тия къщи [лишени от Виделината на Вътрешното Слънце, което е Той и Което вие не познавате], в които сте сега. Един голям ремонт трябва да стане. Тия неща, които имате, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри [т.е. това, което имате е необходимо], но [то не е достатъчно, като философия, защото] всичко туй, което имате [т.е. Любовта на Бога, която осъзнавате и по причина, че я осъзнавате – можете да разполагате, с Нея], за един обяд [т.е. за един преподаден ви урок] на Христа – не може да платите. [Защото – „Разменната монета, в бъдеще, между хората, ще бъде Любовта" – казва Учителя.] Ще отговорите: да се отрече човек. Христос казва: "Ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни да живеете, ще го отворите." Ами че тук, по някой път се сърдите, че не искате да работите, казвате: Не искам да работя вече. Не искам да копая вече. Тия хора не искат да проповядваме, НЕ ИСКАТ ДА ОБИЧАМЕ НИКОГО. Защо? Това е НЕРАЗБИРАНЕ. Защо се сърдиш? Кому се сърдиш? Опитва те Господ – кому се сърдиш? Аз искам, сега, вие да се учите от Господа [което значи – да слушате вътрешното си ръководство; да слушате вашите чувства; да чувате Господа, Който отвътре ви говори и така да се учите, от Него]. [Но вие, вместо да слушате вътрешното си ръководство; т.е. вместо да слушате вашите възвишени чувства и така да се учите от Господа], вие чакате все "да се усъвършенствате" [отвън, по външен път]. И все "се усъвършенствате" [но само отвън, а трябва и вътрешно да се научите да слушате Господа, Който, във всеки момент, ви говори; това е послушание]. [И така, "усъвършенствайки се", по вашему, вие все се държите за "бастуните" си, в съзнанието си. Учителя казва: „Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.“] Ще започнете с бастуните [т.е. ще започнете отново със старите си страхове, от външния свят], че като "се усъвършенствувате", едва се движите, едва се мърдате и се мъчите [защото "се усъвършенствувате", по външен път и оставяте външния свят – да ви влияе, вместо да възвишите вътрешната си философия, за Живота, заменяйки старите си идеи – с нови; с чисти и свежи идеи, за Божествения порядък на нещата. С нови; с чисти и свежи идеи – хранете съзнанието си и ще имате подобрение, в живота си. Защото външният свят – е просто функция на идеите; т.е. на разбиранията, които отглеждате, във вашето съзнание (или – "в градините" на вашия мозък и на вашето сърце). А редът е такъв: първо вашето съзнание се просветлява, като сменя възгледите си с такива, по-близки до Истинската ви Изначална Същност (която е Бог) и едва след това и външният ви свят, следва промените, които са настъпили, във вътрешния ви свят. Което значи, че вие може да видите, отвън, новите, желани от вас, промени – само и единствено – като следствие от новите ви възвишени вътрешни възгледи, за Живота]. Не чакайте тия, старите години [за да се учите на Божествената Наука за Любовта, която Христос донесе на Земята]. Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта – да се усъвършенствувате, защото при туй [ваше външно] усъвършенствуване, се подпирате с два бастуна [един бастун за доброто и един бастун за злото; т.е. вие делите нещата на добри и на лоши, което – задължително ви вкарва, в областта на злото, тъй като, от Божествено гледище, да имате отношение, към злото – това е "ядене" на "забранения плод". И затова, вашето външно "съвършенство", в дуалността – ]. То не е никакво съвършенство. После, постоянно ми казвате: „Остаряхме.“ Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога. Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ – Не е въпрос за осъждане. Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни повдигне. Ако ние сами не можем да се повдигнем – да не спъваме Божественото, в нас, което работи, за нашето повдигане. [Иначе] – ние не вървим в правия път." По: "Трите родословия. Моето верую. Новото верую" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов, Учителя: "Слънцето, целият Космос, Земята, приливи и отливи; Всичко, което се движи, то става по Закона на Любовта – разумно. Мислите ли, че тия облаци се движат от само себе си? Не, зад тях стоят интелигентни същества, които ги движат. Тия облаци се приготвят да ни полеят Земята, да расте всичко. После сродството на елементите – афинитетът, то е основано на закона на Любовта, обич имат елементите, помежду си. И после, ще имате следното понятие: Любовта ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои, в Себе си. Някой казва: „Ти не ме обичаш“. – Не мога да те обичам. Да, не се лъжете. Светските хора може – "да се обичат" [понеже те нямат правилната вътрешна философия, за Живота], но вие [които знаете за Божествения Порядък на нещата] не може да се обичате [без Божията Любов, което значи, че] вие може да бъдете – израз – на тази Любов. Бог е Любов; Той не може да се раздвои. Тогава, когато кажеш: „ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога. Ако ти си готов за Любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа. Сега всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. [Това, по дефиниция, е невъзможно, в Божествения Порядък, на нещата.] Нали [казваш, че] живееш, [а пък] животът произлиза от Любовта. Ти [следователно], трябва да осъзнаеш, че животът ти е дар; любовен дар. Вложи мисълта – щом се движиш, да благодариш. То е от Бога." По: "Практическо приложение на музиката"

Сингам, включи си личните съобщения (ако това зависи, от теб); струва ми се, че имаш непрочетена поща. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си, в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“ Из: „Новото възпитание / За възпитанието“

"В Христа – казва Духът; в Словото – няма мъжки и женски пол." Човекът е символ; мъжът и жената – това са само символи на духовни реалности. Животът (символизиран от жената и произтичащ от Любовта), и Умът (символизиран от мъжа и произтичащ Мъдростта и Истината) – са полюси, на Единния Вечен Принцип. Символично, Животът е "жена"; т.е. едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип. И нито Животът (т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта), може да се прояви без Ум (без силния Принцип; без мъж; без Мъдрост), нито Умът (т.е. нито мъжът; Мъдростта) може да се прояви без Живот (т.е. без жена; без мекия Принцип; без Любовта). Учителя казва: "Който е съгласен с Божествения Принцип, животът му е поезия, музика, песен", т.е. – който, зад символите, вижда и разбира нещата – животът му тече, едновременно, в трите свята, символи на които са съответно – поезията (символизираща Божествения свят), музиката (символизираща духовния свят) и песента (символизираща физическия свят). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Казвам: Едновременно, ние сме свързани с три свята. Има нещо в нас, което ни изяснява какво е Божественият свят. Има нещо в нас, което ни обяснява какво нещо е духовният свят. Има нещо в нас, което ни обяснява физическия свят. Ние трябва да се подчиняваме на това вътрешно ръководство. Тогава ще имаме естествен живот. “ Из: „Всели се между нас“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Човекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на човека – по проявление, а по същност – са едно. Мъжът и жената, това са символи на човешкия Дух и Душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях. В Христа – казва Духът, в Словото – няма мъжки и женски пол. И във Възкресението, те ще бъдат като ангелите. Следователно в полето на Мъдростта, в Рая, в Третото Небе, те ще се обединят. А тук, на Земята, трябва да работят усърдно, за това обединение. Духът, Който ще ги обедини, той е Божествената Любов. “ Из: „Учителя до Стойчеви“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Видимите неща са само копия на духовните си първообрази. Всичко, което е на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят (или Небесния свят), то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което е на Земята. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Влад Пашов: „За Ориген, Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна Природа, във видимата и възприемаема, със сетивата, природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната Природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че от създаването на всемира насам – Невидимият Божествен Свят – като духовни първообрази – може да бъде доловен, в самите творения . Такова едно единство царува и между видимото и между невидимото (духовните първообрази).“ Из: „ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мъжът и жената са Принципи. Когато двата процеса, изразители на мъжкия принцип (Мъдростта) и женския принцип (Любовта) са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип (Мъдростта), като последствие идва смъртта. А когато Животът (Любовта); т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип (за да има Равновесие), тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа. Безсмъртието е равновесие на нещата. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи. „Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират. Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал. Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; силният Принцип; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].“ Из: „МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма и действат едновременно: нито "жена", без "мъж"; нито "мъж", без "жена", но когато са заедно и само когато влязат в хармония – значи, че там присъства и "Христос" – т.е. Мирът; Равновесието. Мирът е най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът (Мъдростта) е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът (Любовта) е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите (от силата; от Мъдростта), влиза в действие Вторият Принцип (Любовта), мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася Живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност (Христос), Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип (Мъдростта), като последствие идва смъртта. А когато Животът (Любовта); т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа. От Интернет, по идеи на Влад Пашов и Учителя

Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Достатъчно е, всеки един от вас, да оправи себе си. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш, отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ученикът трябва да вижда само доброто – навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си. Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам [вътре в себе си], а колектив от 100 000-300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души [на клетките, от които се състои тялото ви] повличате със себе си. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистота на Душата си. Пази чистотата на своя език. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Никога не говорете отрицателно. Като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете. Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица "не". Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта; на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на Ученика. Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика. Докато и вие не кажете като Христа "Прости им, Господи" и не забравите всички страдания и огорчения, няма да излезете от калта на живота. Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причините и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен, към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право да учи себе си и другите на послушание към Бога. Ученикът трябва да вижда само доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си.“ Из: „КРИТИКА - Учителят, Лечителят, Пророкът“

„Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. – Това е общо твърдение. Всякога не е така. Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша. Не е достатъчно само човек да се моли, за да го слуша Господ. Да се говори така, това значи да се качи човек на пиедестал и оттам да гледа на нещата. – Не, човек трябва да слезе от своето високо положение и като дете да се моли на Бога. Защо човек трябва да се моли на Бога и защо Бог трябва да го слуша? – Кога човек не трябва да се моли? – Когато направи някаква грешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на грешката си. Щом изправи грешката си, той трябва да се моли, да му изпрати Бог повече светлина, да не повтаря същата грешка. Ще изправиш грешката си, за да не се изложиш пред Висшия свят и пред хората. – „Ще ме слуша ли Господ?“ – Ще те слуша само ако се оставиш напълно в Неговите ръце. Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш даващия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия се!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия се и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша“. – Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше. Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, Невидимият Свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия се, и на тебе ще помагам“. – „Ама освен мене нямаше друг, който да изпълни тази работа.“ – Който е готов да изпълни волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря. Представете си, че една Божествена мисъл минава през ума ви. Какво трябва да направите с нея? Ще ѝ дадете възможност да се реализира. Щом я реализирате, Бог ще ви слуша, ще отговаря на молитвите ви. Не я ли реализирате, Той няма да ви слуша. Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма да бъде приета. – Защо? – Защото Невидимият свят знае, че ако вашите лични желания се задоволят, възвишените мисли и желания, които Бог е вложил у вас, ще останат на заден план. Възвишените мисли и желания на човека се задоволяват по-скоро, отколкото личните. Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема и най-после, защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.“ Из: „Задна стража - 1928 г.“

Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността (личност, това е низшата астрална душа). Т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек (бил той мъж, или пък жена) защото, от Божествена гледна точка – такъв човек е прелюбодеец, оставил Първата си Любов, която е – САМО към Бога. Независимо, че не се разбира от обикновените хора – прелюбодеянието, на Земята, между мъже и жени, е само един символ на онова реално прелюбодейство, на низшата астрална душа, спрямо Бога, което, на Земята, масово се преживява. И докато обикновеният човек – първо – не се припознае като Висша Душа и второ – тази Висша Душа – не се върне, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога (както е било, изначално) – страданията и скърбите на Земята, ще продължават, и радостите винаги ще бъдат вгорчени, тъй като те – задължително ще се сменят, със скръб. Това е така, за да може човекът да достигне, в съзнанието си, до Идеята за пълно безкористие и да я приложи. Така – понеже действа извън "капана" на плътно-материалните светове (т.е. понеже Висшата Душа действа извън времето и пространството), и по причина на Любовта си, към Бога – само Висшата Душа има силата да не нарушава Заповедта на Бога, дадена на Адам и Ева. Тази Заповед – и днес е валидна; във всеки един момент: "Не яж от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" (това е нещо като: "Бъди тотално позитивен, мек и нежен, във всичките си мисли, чувства и постъпки"). И само който може да спази това, само той прилича на Бога, в мислите, и в разбиранията си (и това не е обикновената личност; т.е. това не е низшата астрална душа, а е само Висшата Душа, която не излиза от атмосферата на Божията Любов). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [обикновени хора – мъже и жени; т.е. низшите астрални души, се заблуждават и като не знаят, че в съзнанието си, те са извън Божествения Порядък на нещата –] считат, че и Бог мисли, като тях. Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“. Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот [т.е. само когато не живее със съзнанието си на смъртна земна личност, а чрез усилена вътрешна работа, върху самия себе си – е постигнал – по-висшата си степен на съзнание, което е съзнанието на Жива Божествена Душа. Това означава, че човек мисли като Бога, само когато, в съзнанието си, вече е надраснал разбиранията на личността си и действа – (не в света, а) извън времето и пространството]. Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него." Из: "Живите закони на добродетелите" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Правата мисъл обновява и весели човека. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мислещият човек – това не е личността; т.е. това не е низшата астрална душа, във форма на мъж, или на жена. Защото Разумният Свят е извън времето и пространството. Извън времето и пространството действа само човекът-Висша Душа, който е мислещият, като Бога, човек. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен, в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето [символизиращо Бога и Христос, защото те са Едно] към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с Центъра на Слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Правата мисъл обновява и весели човека. Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвес към Слънцето [т.е. с право отношение към Бога и към Христос], направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40–45 сантиметра, и леко я прикрепете на източната страна в стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев, или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към Слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения, към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича [по нов начин и мисли за Него, и Го обича – като специален; т.е. като Единствен Обект на Любовта си, защото, в съзнанието си, се е повдигнал на по-висока степен на разбиране, след като е излязъл от човешкия земен порядък на нещата и е влязъл в Първичния Божествен Порядък на нещата]. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения, към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов, няма успех. [Но само Висшата Душа има будността, за да люби Бога, във всеки момент; следователно – само когато се изживява като Висша Божествена Душа, която се е върнала, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога и така е влязла в Първичния Божествен Порядък, и действа извън времето и пространството – човек има успех. Любовта, в Божествения Порядък, която е – САМО към Бога, е причината за всички желани позитивни промени, в характера на човека и само от тази Любов, като причина – постепенно идват, към него и всички други желани следствия, в живота му: любовта към ближния, любовта към себе си, и всичко хубаво, за което човек може да се сети.] “ Из: „Милосърдие и користолюбие“

Сингам, мисля, че при всички случаи, когато реши да предприеме каквото и да е, човек трябва да слуша Вътрешния си Глас и да се остави да бъде воден от Вдъхновението, което има, в дадения момент. И в никакъв случай не бива да се насилва да стои прав, при молитва, ако това не е от Любов и не носи удовлетворение и радост. Принципно, човекът, със съзнание на Висша Душа, се моли, защото иска да се моли и да общува с Първата си Любов (която е САМО Бог), а не защото трябва да се моли и да спазва някакви външни императивни правила. Няма външни правила, за Висшата Душа; тя е свободна, от външното. Обаче, отвътре, молитвеният Дух не я напуска, нито денем, нито нощем; т.е. тази Душа живее с Бога и в Бога, във всеки един момент. Бог е самата атмосфера на Висшата Душа. Тогава тя се моли и без думи; т.е. тя се моли и само чрез отношението си, към Бога, Когото е издигнала на най-високото място, в своя живот. В този ред на мисли – според мен, стоенето прав, при молитва, е символ на "перпендикулярното" отношение, което, по дефиниция, човек трябва да има, към Бога; т.е. – то, по-скоро, е дадено като препоръка, която символично сочи, че мислите, чувствата и постъпките ни – по причина на Любовта, която имаме към Бога – следва да бъдат прави, и то – от гледна точка не на човешкия, а на Първичния Божествен Порядък. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето [символизиращо Бога и Христос, защото те са Едно] към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с Центъра на Слънцето [т.е. с Бога]. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока.“ Из: „Милосърдие и користолюбие“

Причина за тъгата, е оставянето на Първата ни Любов (като Висши Души и последвалото ни превръщане в личности; т.е. в низши астрални души); причина за радостта – е обратното връщане на Първата ни любов (след припознаването ни, като Висши Души, действащи извън времето и пространството). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Първата Любов е Божествената Любов; т.е. Първата Любов, е Любовта – САМО към Бога – и именно възвръщането на Първата ни Любов (щом се припознаем като Висши Божествени Души), е Началото на нещата, в Новия Божествен Порядък, в който служим на Бога, като части на Единното Съзнание, на Великото Цяло (символ на Което – е Идеята: Христос). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга. Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е Първата Любов – Божествената Любов. Тази Първа Любов е и неизменяемата Любов, в Живота.“ Из: „Беседа за учителите и майките като възпитатели - 1920 г.“

Просветление – това е процесът на излизане на низшата астрална душа (на обикновените хора – мъже и жени), от стария сурогатен човешки порядък, съществуващ от хилядолетия на Земята, и влизането на съзнанието в Изначалния Първичен Божествен Порядък – посредством силата на Първата Любов, на Висшата Душа (действаща извън времето и пространството), която низшата душа е припознала, и която Първа Любов – е САМО към Бога. Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Първата Любов – е и неизменяемата Любов, в Живота. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Както цигуларят постига своето майсторство; с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено, като Идеал, ще стигнем до качествата, които са потребни, за да излезем от човешкия порядък и да заживеем в Новия; в Божествения порядък. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „В света съществува два вида порядък: единият е старият - човешкият порядък, а другият е Божественият. - Как ще стигнем до качествата, които са потребни, за да живеем в новия, в Божествения Порядък? - запита един от присъствуващите на разговора. - Както цигуларят постига своето майсторство - отвърна Учителят. - С упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като Идеал.“ Из: „Още за духовния образ на Беинса Дуно - Учителя Беинса Дуно“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали наопаки Първичния Божествен Ред – т.е. изопачили са Изначалния Божествен Порядък (в който всяко нещо е математически строго определено) и така са се озовали в един хаотичен човешки порядък, в който, чрез неописуеми страдания – плащат за капиталната грешка, че са оставили Първата си Любов, която е САМО към Бога. Сега, когато обикновените хора – земните мъже и жени – изразят чисто намерение, пред Бога, като пожелаят да се върнат обратно в Божествения Порядък, те трябва най-напред дълбоко да осъзнаят, че не любовта към себе си, не любовта към ближния, а именно – Любовта САМО към Бога, е Началото на нещата. "Любов към Бога, то е Всемирен Закон и носи общо благо. Щастието се добива само в Любовта към Бога", казва Учителя. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата и в това разрешаване, Любовта към Бога, е подбудителната причина. Любовта към себе си – е последното нещо. Хората са обърнали този Закон: Те са изоставили Любовта към Бога (и към ближния си), на заден план, а любовта към себе си – са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Казвам: Другояче трябва да се разбира животът. Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога. Ако продължаваш да вървиш в този път [в който ти фаворизираш любовта към себе си и любовта към избрани любими хора: семейство и приятели, по причина, че се считаш за мъж, или за жена, което означава, че по степен на развитие на съзнанието си – ти си низша астрална душа, която, по дефиниция, живее в тъмнина], всичко за тебе е изгубено. Така не трябва да се живее. [Влез в Светлината на Висшата си Божествена Душа, която действа извън времето и пространството. Това става, като вложиш в съзнанието си Идеята, че точно ти си тази Висша Душа, която се връща обратно в Божествения Порядък на нещата; т.е. връща се в Живота за Великото Цяло и неговото Единно съзнание, като поставя Любовта си – САМО към Бога – на първо място, защото] Любовта към, Бога е началото на нещата. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване, Любовта [само към Бога] е подбудителната причина. Любовта към себе си, пък е последното нещо. И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно. Любовта към себе си, е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Значи [по причина, че сме изразили чисто намерение – вече да действаме, извън времето и пространството, като Висши Души – затова сме въздигнали, в съзнанието си, Първата си Любов – т.е. Любовта си само към Бога – и вече знаем, че в Божествения Порядък], любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо. Хората [в смисъл: личностите, които са низши астрални души] са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога (и към ближния си) на заден план, а любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение.“ Из: „Призоваха Исуса - 1934 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Причина за тъгата, е оставянето на Първата ни Любов (като Висши Души и последвалото ни превръщане в личности; т.е. в низши астрални души); причина за радостта – е обратното връщане на Първата ни любов (след припознаването ни, като Висши Души, действащи извън времето и пространството). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Първата Любов е Божествената Любов; т.е. Първата Любов, е Любовта – САМО към Бога – и именно възвръщането на Първата ни Любов (щом се припознаем като Висши Божествени Души), е Началото на нещата, в Новия Божествен Порядък, в който служим на Бога, като части на Единното Съзнание, на Великото Цяло (символ на Което – е Идеята: Христос). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга. Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е Първата Любов – Божествената Любов. Тази Първа Любов е и неизменяемата Любов, в Живота.“ Из: „Беседа за учителите и майките като възпитатели - 1920 г.“

Сингам, ако искаш, изтегли си цялата книга – малък откъс, от която, ти предлагам, тук. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~С бързина, при молитвата, нищо не се постига. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Когато аз се моля, "Добрата молитва" ми отнема 15 минути; "91 Псалом" - 20 минути, "Пътят на живота" - 20 минути, а когато чета "Отче наш" - минава половин час и когато дойда до "Молитвата на царството" - още половин час. Тези 15 минути представляват закон, чрез който се стопяват всички заблуждения, а 20 минути са закон на творчеството; 30 минути са Закон на Равновесие. Молитвата има трояк характер. Когато четете една молитва, четете я бавно и спокойно, с мисъл – вие сам да останете доволен, от себе си. Аз ви слушам, как четете молитвите - бързате, по-скоро да свършите. С бързина нищо не се постига. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще ги приложи и при молитва, и при четене на Библията. Всеки си има свой начин на молене, но един естествен начин е, когато умът, сърцето и волята вземат участие, в молитвата. Молете се за всички, и за враговете си! Когато разпънаха Христос на кръста, Той каза: Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Прости на тези хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил! Когато се намирате пред лицето на Бога, вие трябва да простите прегрешенията на братята си. Докато не ликвидирате с братята си, не можете да се явите пред Божието лице и да влезете в Царството Божие. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Как да се молим? – Молите ли се, образът на Бога трябва да бъде в съзнанието ви. НИКАКЪВ ДРУГ ОБРАЗ! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Като станете сутрин, погладете челото си и кажете: Господи, благослови челото ми и способностите, които се крият в него. Ако не мислите добре, погладете носа си и отправете мисълта си към Бога. Ако очите ви гледат криво на нещата, погладете тях. Ако не се храните правилно, ще се молите за устата си и ще я погладите. Ако не възприемате звуковете точно, ще погладите ушите си и ще се помолите за тях. След това ще погладите ръцете и краката си, които не служат добре. Благодарете за органите, които са ви дадени в услуга. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Каквото положение и да заемате – дръжте връзката с Великия Център на Живота и не се страхувайте! Винаги се молете и предоставете всичко на Бога. Най-добрият начин на молене е, човек да бъде прав. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Ще застанете прави и няма да гледате нагоре, а направо, в посока перпендикулярна на челото. Като се изправите за молитва, Бог е вече пред вас. Давид казва: "Гледах Господ пред лицето си." Щом Господ е пред лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичките ви нужди и може да ви помогне. Понякога богомолците коленичат в църквата и вдигат ръцете си нагоре. Те не знаят, че така подгънати, краката влизат в съгласие със Земята - това е противоречие. Ръцете вдигнати нагоре - това е друго противоречие. Каква мисъл е тази, при която си в противоречие с Небето, а в съгласие със Земята? Когато се молите, спуснете ръцете си надолу, а главата дръжте нагоре, към Бога. Само така може да получите нещо от Него. С вдигнати ръце нищо няма да получите. Честото вдигане ръцете нагоре става механически процес. Защо вдигаме ръцете си като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение - като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата - към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си, ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов. (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново -29 VIII 1912) Когато се обръщаме към Бога за помощ, трябва първо да неутрализираме въздействието на всички цветове, около нас трябва да настъпи мрак и чак след това можем да се обърнем към Бога. Тогава обстановката се изменя, до нас идва Светлината и ние отправяме нашата благодарност към Него. За да може Божията Благословия да обгърне нашето сърце, за да може да се оползотворят Благата Господни, ние трябва да отстраним всички чужди влияния от нашия ум. (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново - 30 VIII 1912) ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Молитвата е единение на Душата, с Бога и без нея не може да става дишането. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ А дишането трябва да става в Господа, за да може Божественият Дух да осъществи този процес, при който Той разлага известни наши нечисти желания. Докато този процес трае, докато произлиза реакцията, образуват се неприятни миризми, но те изчезват, след това. (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново - 30 VIII 1912) За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко става съгласно определени Закони, на които ние не трябва да се противим. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Когато се молите, ще мислите само за Бога! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Христос е пред нас и между нас, и аз искам да разтворите сърцата си пред Него. Възложете Душата си на Господа и Той ще ви даде това, което никой друг не може да ви даде. (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново - 30 VIII 1912) Когато се молите, трябва да изразявате мисълта си точно и определено, с малко думи! Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Когато се молите, ще мислите само за Бога! Всичко друго ще оставите, вън от себе си! Молитвата е разговор, единение с Бога. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Понеже човешката Душа [тук, в смисъл: низшата астрална душа; т.е. личността – мъж, или жена, а не Висшата Душа, която действа извън времето и пространството], от векове още, носи в себе си разни наслоявания, тя не може да разбере Волята Божия. Ето защо човек [т.е. низшият аз; личността; низшата астрална душа] трябва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си [т.е. да познае Висшето, в себе си; да познае Висшата си Душа], да познае ближния си, да познае Бога.~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Кога да се молим? Разположението за молитва е вложено дълбоко в Душата. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Който живее в Закона на Любовта, той всякога има разположение за молитва. В живота на любещия – всичко е молитва!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Човек трябва да се моли всякога, при всички случаи. Като се моли човек непрестанно - непрестанно мисли, чувства и действа. Молитвата е метод за разрешение на най-трудните задачи. Магическа сила е молитвата. Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непрекъснато - и когато сме будни, и когато спим. Непрестанно се молете, за всичко благодарете! - се казва в Писанието. Вие може да се движите и пак да се молите. Може да работите, да копаете и да се молите. Работата не изключва молитвата. Сутрин като станете да имате една основна мисъл: да се отворите като един цвят за Слънчевите лъчи. Където и да отиде, каквато и работа да започне, човек се нуждае от енергии, от светлината на Бога. Тъкмо при молитвата той черпи тази енергия. Най благоприятните часове за молитва са ранните часове след полунощ. Христос е прекарвал часове след полунощ в молитва. Защо? През тия часове Той се е изпълвал с енергия като акумулатор. Тази енергия Той е изразходвал през деня. Когато човек мисли за Бога, той е ограден. Ще се молите когато сте разположени и когато не сте разположени. Най-добре човек се моли, когато го гонят, при най-тежки страдания и изпитания. Тогава молитвата е най интензивна. Намислите ли да правите нещо, не пристъпвайте веднага към действие, а отправете първо молба към Бога, за съвет. В Невидимия Свят има разумни същества, които всеки миг са готови да помогнат. За онзи, който се обръща към тях за съвет, всяка дума е благословение. Светлите Духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те помагат на хората да разрешат трудностите и противоречията си. Достатъчно е да ги призовем, в Името на Бога. Историята не помни, да е загинал човек, когато се е молил! Казано е в Писанието: Духът, който живее в нас, се моли за нас. Работите ли за изправянето на живота си, Господ ще ви чуе и ще отговори на молитвата ви! Истинската молитва подразбира събуждане на Съзнанието и Свърхсъзнанието, в човека, т.е. събуждането на Божественото, в него [т.е. събуждане на Висшата Душа (Новорождение) и събуждане на Аз-а, или Христос, който тя ще роди (Възкресение)]. Човек трябва да се моли, ако иска да се учи! Молете се, да ви освободят от всичко нечисто, което ви опетнява! Няма по-хубава поезия в живота, от молитвата - от общуването с Бога! Ще се молите, без да се оплаквате! Няма живо същество в света - малко или голямо - на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай, Бог да не е отговорил на една Душа! Във всички случаи молитвата ще бъде в състояние да помага! Няма по-тържествен момент от тоя, да отправите очите и сърцето си нагоре към Този, който ви е дал всички блага, да почувствате присъствието на Бога. Поглеждайте към Небето и не се бойте! "МОЛЕТЕ СЕ, УСЪРДНО СЕ МОЛЕТЕ!" - това са последните думи на Учителя. Молете се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите. За себе си казвам: За умрели хора не се моля, моля се за живи хора. Аз наричам молитвата – дишане на Душата. С дишането на Душата, става едно пречистване. Тя е дишане на Душата и акт на сърцето, зреене на Божествените Блага. С молитва и песен се храни Душата на човека! Душата има нужда от вътрешна, Духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Молитвата е необходима за Душата. Тя е съзерцание на най-висшите чувства. Молитвата се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та по този начин Душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е съзнателен процес на човешката Душа. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човека. Молитва, без Любов, не се приема! Всяко живо същество се моли! Съмнението, подозрението, неверието и редица други отрицателни мисли, чувства и състояния са причина за повечето болести у човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Достатъчно е човек да произнесе един стих от Евангелието, с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Искайте Бог да живее във вас и да се проявява чрез вас. Ако отправите към Бога една добра, светла мисъл, Той я приема и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас и вие страдате. Като знаете това, не питайте защо се радвате и защо скърбите. (Новото начало, Утринни слова, год. XIII (1943-44), София 1944, с. 197) Съмнението е признак на невежество. Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. (Петимата братя, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 235) При молитвата, човек излиза от себе си с по-висшите си тела, а по-нисшите остават на Земята - астралното тяло остава на Земята, при физическото тяло и само се разширява, а умственото и Причинното – излизат. Значи при молитвата има един вид излъчване. (Мисли за всеки ден 1988-1989, 8 IX 1989) Първият признак, че човек е влязъл в Божествения Път, това е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тази молитва ще бъде приета.“ Из книгата: „ Petur.Dunov-Molitvata.pdf “ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Молитви Формули Правила Методи за работа

Просветление – това е процесът на превръщането на низшата смъртна астрална душа (на мъжа, или на жената) – във Висша Жива Божествена Душа, посредством възвръщане на нейното Първично Отношение на Любов, което е само към Бога; такъв е Божественият порядък, който е вечен и неизменен. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ При просветлението – Първичният Порядък, установен от Бога, си идва на мястото, посредством възвръщането, у душата – на нейната Първа Любов, само към Бога – такава, каквато е била, в Рая, преди грехопадението (и преди светът да се е населил с много хора). След грехопадението – се е явила смъртта, като резултат от потъмняването на съзнанието на душата, защото се е нарушил Божествения порядък, в съзнанието на хората, в смисъл: Първата Любов на душата, която е била само към Бога, е заела второстепенно място, в съзнанието им, щом хората искат да бъдат разбрани и обичани, на първо място – не от Бога, а от други хора. В Божествения Порядък – нещата са математически строго определени и Първата Любов, която е от и към Бога – не може да бъде оставена на друга позиция, защото резултатът е катастрофален. От хиляди години – човечеството изпитва това, на гърба си, чрез неописуеми страдания. Учителя казва: Всички искат да бъдат разбрани и обичани, от хората. Докато искат това, те ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога. Първото Отношение, в света – е Любовта на човешката Душа, към Бог. Любовта към Бога, това е нейна вътрешна, мистична опитност. Възлюбеният на човешката Душа, е само Бог! Разрешението на въпроса, е в Любовта. За Бога ще мислите, като за най-Красивото; най-Великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Любовта към Бога, е Наука за Възвишените Души. Човек – години чака, за да го посети Бог. Любовта между двама души, на Земята, е само символ; т.е. – земната любов е само израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче, като слезе на Земята, Душата не може веднага да се пробуди: да разбере своето Първо Отношение, в света, вследствие на което, проявява Любовта си, към когото и да е, от хората. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов, ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Ако образът на Бога влезе във вашата Душа, ще произведе Великата Промяна, във вас; т.е. ще произведе онзи резултат, който се нарича просветление, а именно – превръщането на низшата ви смъртна астрална душа, във Висша Жива Душа. Бог! Това е вътрешният копнеж, на човешката Душа! Когато някой търси Любовта, всъщност – той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ. Какво търси човек, в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Животът на Земята има само един смисъл – познаване на Бога. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Любовта към Бога, е Капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим безусловно и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничния, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.~~~~~~~~~~~~~~~~~~За да не се нарушава установеният, първоначално, Божествен Порядък, във Вселената и за да се достигне, днес, до просветление на съзнанието на мъжа и на жената, задължително трябва да се приложи максимата: ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – Е САМО БОГ! Колкото до любовта, между двама души, на Земята, трябва да се знае, че тя е само символ; т.е. – земната любов, между човек и друг човек – е само израз на Първичната Любов, която изначално съществува между Бога и човешката Душа. Само така – нещата са подредени по местата си, според установения първичен ред, който е валиден, за цялата Вечност.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Последователи на Учителя → Боян Боев: ''Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме, в ранната утрин, далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме благодарни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха Земята. А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие, един брат попита:– "Учителю, що търси, за какво копнее човешката Душа, в своите най-свещени стремежи?'' Учителят каза: – Бог е обектът на Живота, който търсим [ние, Душите]. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки [в смисъл: у всекиго], който живее – в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един Идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката Душа е само Бог. Бог – това е вътрешният копнеж на човешката Душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на Душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви. Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи: – Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек – години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата Душа, няма да произведе великата промяна във вас? Когато някой търси Любовта, всъщност той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората?" Любовта между двама души е израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче като слезе на земята, Душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: Искам да ям. Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас, е влагата, която иде от Океана, а нашата Любов към Бога, е водата, която трябва да се втече обратно в Океана. [И точно в това, се състои правилната обмяна на Душата, с Великото Цяло, онази правилна обмяна, която, като резултат – произвежда Безсмъртието на Душата.] Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране, в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от Чистия Извор [това значи – да се учи пряко; вътрешно, от Бога]. Пияницата [т.е. този, който следва човешки поучения], като придобие един навик, мисли, че без вино [т.е. без външно човешко поучение] не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст, отчасти, е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи, от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл. Любовта към Бога е наука за Възвишените Души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало в Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на Земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава Душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в Рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в Рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията, в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно [щом сте на степента на съзнанието на личности; т.е. низши астрални души – мъже и жени]. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога [и това е само Висшата Душа, която действа извън времето и пространството, и вие трябва да се повдигнете на тази степен на разбиране, която има Висшата Душа, за да разберете същността на Безсмъртието: то е в правилната обмяна, във всеки един момент, с Единното Съзнание на Великото Цяло; т.е. в правилната обмяна с Бога]. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат, по магически начин. Докато Любовта [към Бога; към Великия, но като осъзнато Първично Отношение!] е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма. Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, Душа и Сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат. Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага. А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме. Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога. Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния [и това е само Висшата Душа]. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика. Като любите Безграничния, влизате в Свободата. Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души], докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога [като Живи Висши Души] привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души]. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога. Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая Идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки [в зависимост от степента на развитие на човешкото съзнание]: ❈Първата връзка е от Бога към хората. ❈Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. ❈Третата връзка е от човека, към човека. ❈Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога, в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят; всичко живо.“ Из: „Изворът на доброто“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Който не обича Бога, не може да обича и другите хора. Съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов; с един Висок Идеал, на Човека-Душа! В този смисъл, обикновения път на дребнавото и низкото, по който върви човекът-личност, това е прелюбодейство!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Боян Боев, последовател на Петър Дънов – Учителя: „Божественото седи в новото схващане на Любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез Любовта! Когато Любовта те посети, ти ще усещаш, че целият свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите. Вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога; съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов! С един Висок Идеал! И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! За думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек [в смисъл: човекът-Душа] живее за един висок Идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите, и когато стъпче тия свои Идеали, и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото [по който върви човекът-мъж, или жена], това е прелюбодейство!“ Из: „Писма от Боян Боев - Изгревът - Том 7“

Четем, в Откровение 2 глава, 4 стих: "имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов." ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Това значи, че съзнанието на обикновените хора-личности; т.е. съзнанието на мъжете и на жените е помрачено, поради пренебрегване на Любовта им към Бога, като Водещ Принцип, в живота им. Защото Любовта към Бога, е Първата Любов на човека-Божествена Душа. Поради тази причина, обикновените хора-личности, са вън от Божествения Порядък. Те нямат правилна обмяна с Великото Цяло, като Негови части (където тече Реалният Живот; т.е. те нямат правилна обмяна с Христос; с Живия Бог, което е огромен проблем за личностите; те са низшите астрални души). Поради тази причина, хората-личности – остаряват и умират, и са лишени от Безсмъртие. Просветлението е обратното възвръщане на Първата Любов на човека, която е в познаването и в Любовта му към Бога, и към Христос, и която Първа Любов – човекът личност (мъж, или жена), понеже е пренебрегнал, в съзнанието си, това съзнание е потъмняло. И до обратното възвръщане на тази изначална Първа Любов, в ума на човека-личност цари хаос; т.е. знанието, което този човек има – не е подредено и затова то не може да бъде използвано. Такъв човек не знае, че се лута в тъмнина, при това – заблуждавайки се, че живее в светлина, и нещо повече – вместо да се занимава само със себе си и да учи само себе си, за да се повдигне до степента на съзнание на Висшата Божествена Душа (която първо люби Бога и Христа, и второ – действа извън времето и пространството) – такъв човек е склонен, гъделичкайки егото си – "да помага", като учи други хора, без да мисли за последствията, посочени в Матей 15:14 : " те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата." Откровение 2 глава:"3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. 4 Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов. 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти [т.е. ума ти] от мястото му, ако се не покаеш." Йоан 6:40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.Йоан 12:50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.1 Йоаново 2:25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.1 Йоаново 5:11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.1 Йоаново 5:13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].1 Йоаново 5:20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.Римляни 6:22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.