Велина Василева

Чували сме, че всяка душа се въплъщава на земята със своя, особена мисия - т.нар. "кармичен договор". Това е най-общо казано... Ако трябва да се анализира - за удобство, може да се погледне в Таблицата на категориите съзнания... Там, в т.2 /хоризонтално/ има рубрика: "За какво са дошли" в земно превъплъщение , като за всяка една категория съзнание, в съответната позиция, е записано - за какво е тук - тя... Така, напр., четем, в позиция "т.2 /хоризонтално/ И т.1/вертикално/" - относно "старозаветния", "физически" човек , следното : "Мъчение, изплащане на грешките от нарушение на природните закони"... В същата таблица, може да се проследи , за всяка една от категориите съзнания : "характерни качества", "за какво са дошли", "какво търсят", "с каква свобода се ползват", "ограничения", "живеят в свят на...", "стимули на поведение", "представи за света и овладяване на благата", "критерии на поведение", "къде протича животът им", "реакции към несгодите и страданията", "култ, стремеж", "степени на любовта", "завет", "представители", "еволюция"... Всяка една категория съзнание представлява цяла епоха в еволюцията на обществото, като цяло... Затова сме толкова различни ние, хората и затова няма еднозначни отговори на зададените въпроси...

Себепознанието - както всяка друга човешка наука и практика, изисква предварителни усилия и взема време... В обратния случай, изпадаме в положението на оня циганин, който казал така: "Че какво му е на селянина - ори, мели - яж!... А моето, моето дередже е за окайване - трябва да го просиш, че да го носиш, че да го месиш, после да го печеш - и чак най-накрая - да го ядеш"... P.S. В цитата, със звездичка, са означени различни степени на Аз-а.

Прав си ... Имам много слабости... Но когато се осъзная, ще се поправя... Абе аз по-скоро с възхищение го казах. Понякога това може да е много полезно. Недей, не се възхищавай никога от човека! (Било сериозно, било - не... ) Възхитата е определена и принадлежи само на Бога!

Нямам предвид човек "да се справи с проблемите на мисленето си", а тотално да се откаже да мисли, след като предварително развие ума си - до гениалност - и ... стигне до задънена улица... Само гениалният ум може да "схване" идеята на самоотричането и да я приеме като спасителна... Мисленето е антипод на знаенето... Започваш да знаеш - едва когато се откажеш да мислиш, а не преди това... Преди това - ти търсиш, анализираш, сравняваш, правиш заключения, подреждаш, приемаш, отхвърляш и след като се умориш - чак тогава ти "просветва"... И то - когато си се отказал САМ (ти) - да търсиш - и си капитулирал, фалирал си в личната си фирма (егото).. Докато ти търсиш, докато ти искаш - ти си в егото, в низшия си ум, който не е стигнал до края ... ("Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално. Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина. Истината непосредствено иде до ума ти."Дънов "Гордост и смирение" ) Колкото до мъртвите - това е условно казано, защото ние с умрялото тяло не се занимаваме, а душата не умира... Душата бива низша , астрална , или висша - разумна душа... След смъртта на тялото - тя си е същата , каквато е била и преди смъртта на тялото - носител, затова същото се отнася и за нея... Ако е свободна тук - свободна е и отвъд... Низшата душа продължава да се учи отвъд, но ако има кармични дългове - връща се отново на земята...

Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така... И както го мисли - така е... В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли... Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината... Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога... За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък - за него има само една Воля - и тя е Божията Воля; (тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ... Така - има вече само Едно Същество - Бог и само една воля - Божията... Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен, (защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли, е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)... Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание... Източник: Свободната воля Свобода из : "Учителят говори"

Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така... И както го мисли - така е... В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли... Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината... Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога... За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък - за него има само една Воля - и тя е Божията Воля; (тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ... Така - има вече само Едно Същество - Бог и само една воля - Божията... Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен, (защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли, е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)... Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

Прав си ... Имам много слабости... Но когато се осъзная, ще се поправя...

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся": Източник: Его

Кой (е този вътре у нас, който) забелязва какво правят другите хора? Кой е този у нас, който прави квалификации („духовни хора” ... "спекулират и оправдават собствената си слабост (безволие) и безотговорност)" ... Кой съди (кое е добро и кое е лошо)? Това е малкото себе (егото, низшият ум, личността), което малко себе, когато му дойде времето за разпъване и го разпънат наистина - млъква, вземат му думата... ( Защото всеки един от нас минава личния си път на грешки и поправяйки тези "грешки" - се учи, и се развива... Един ден - всяка "грешка" - ще ни се стори много ценна, когато осъзнаем - каква полза е принесла за израстването ни... Това не е моя идея, а на Учителя)... Разпънатото малко себе, т.е. - егото, вече не гледа настрани - какво правят хората, но погледът му е насочен нагоре, единствено към Отца и тогава - каквото чуе от Отца - само това говори... А Отец не осъжда никого..."Нито аз те осъждам"... Това са думи на Христос... Бог е дълготърпелив... Той чака... Той не съди и не осъжда хората...

Не излиза така... "Съвършен" - това е пета категория съзнание (и тя не е земна)... Земните категории са четири - "физически", "емоционален", интелектуален" и "светещ" (това е ученикът)... Чак следващото ниво, е това на "съвършените"... "Отец е съвършен" - казва Исус... "Ще познаете Истината и Истината - ще ви направи свободни"... Що е Истина?... "Аз Съм Истината" - казва Христос... Когато познаем Христос вътре в себе си - Той ще ни направи свободни... (Това значи, да се събуди Висшият ум у нас, а нисшият ни ум, който е егото ни - да се постави под контрол. Това е пътят към Свободата и към Живота.) "Аз Съм Пътя, и Истината, и Живота"... (Това са думи на Христос.)... Живеещите в плът, във времето и пространството (което значи, че самите хора се самоопределят като такива) - те живеят в дуалността ... Те нямат още сакрално мислене, каквото имат съвършените, а мислят дуално (негативно и позитивно)... Съвършеното "мислене" обаче не е позитивно и негативно, а е сакрално...То не е мислене , от типа на дуалното ( а е директно знание за нещата - когато "гъсеницата се е превърнала в пеперуда"). Свободен е съвършеният , който живее в Истината и вече е само дух, като Отца си, с Когото се е слял...Той не счита, че живеейки в света е от света и че живее на Земята... Така Учителят, бидейки в плът, не е считал в себе си, че живее на земята... Той е бил "на небето, с Отца си", също както и Исус, по време на земния си живот... Те са съвършените и свободните духове... Ако можем като тях - и ние ще сме такива; но не - по-рано... Засега сме в егото си, а егото е също дух, но този дух (егото, низшият ум), е в робство, което значи, че и ние сме роби... Сами сме се самоопределили, като роби... Ако това е свобода ...Ех,... За справка - тук...

Безспорно е , че има външно проявление на едно вътрешно качество... "Каквото отвътре - такова и отвън"/Хермес/... Проблемът не е в това, че смирението не се проявява външно, напротив - то винаги се проявява... Проблемът е, че смирението не може да бъде разпознато , като такова, от низшия ум (егото)... Този ум просто - няма капацитета да разпознае истинското смирение... (Егото разпознава като смирение само фарисейството - когато друго его - външно, показно дава израз на своята представа за смирение)... Пример : Исус Христос (най-смиреното Същество, Което е било на Земята) - формално е бил разпънат за това, че е богохулствал и че се е представял за юдейски цар. Това обвинение е било написано на Кръста Му - явно Той не е изглеждал никак смирен, външно (на мъчителите си)... Освен това - смирението пред Бога - на всички ония светци, мъченици на вярата, които са изгубили живота си, защото са били набедени в хиляди измислени грехове - също външно не е било разпознато...Напр. - дякон Стефан , от Новия Завет - докато зверовете от тълпата са го убивали с камъни - той се е молил за тях: "Господи! Не им считай този грях..." Ако четеш Библията - ето няколко стиха : Римляни 2:29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. 1 Коринтяни 4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога. Самият Дънов - също не е минавал за смирен човек, пред света... Бил е гонен, интерниран, хулен... А той е отдал целия си живот - в служба и послушание на Бога...

Принципно - Учителят е (бил) съвършен, но егото, което го преценява - не... Затова има противоречия... Те ни подтикват към размисъл... Размисляме и така растем вътрешно, намирайки отговор на въпроса - защо ли Учителят се изказва така, а не другояче (напр. - както на нас сега ни харесва повече)?...

Няма много методи "за отклоняване", за нас - освен един , единствен метод ...(Така е, защото след като една заблуда се разпознае, от егото - незабавно на нейно място идва друга заблуда, от по-висока степен...Под "заблуда" - разбираме полуистина, която звучи перфектно на интелектуалеца, но е базирана, т.е. - родена е от дуалността, от раздвояването... Затова, след време - човекът се отказва от тази полуистина и търси друга полуистина, която да е съгласна с порастналите му схващания, за себе си, и Бога... И така - прераждане, след прераждане - съществуване в света на полуистините...Докато човек търси - той е в егото си, макар и да не го осъзнава, все още)... Единственият познат метод , достъпен за нас, християните (които не сме запознати с гносиса), е самоотричането... Исус (човешкият син) ни преподаде този урок на самоотричане на Кръста, след което стана Христос (Божият Син)... За нас, този път за постигане на единението, започва със самоотричането... Това проповядва целият Нов Завет... Това е записано и в беседите на Учителя, независимо, че той не се базира строго на християнството. Обаче Петър Дънов е енциклопедист , за разлика от нас... Той може да мотивира всякак идеите си, а ние сме ограничени и затова трябва да стъпим на нещо познато, и да го проучим много, много задълбочено - защо и как... Самоотричането не е страшно нещо... То идва естествено, когато му дойде времето; няма никакво насилие в него...

Имаме ли усещането, че това , което пишем , относно себепознанието , е наистина знание, добито чрез Христовия ум, висшето Себе, което е вътре, у всеки човек, а не е просто преходно схващане, добито чрез егото, низшия ум у човека? Защото егото е експерт по земните дела, но то е ограничено и няма капацитета да разбере знанието... Егото се произнася, без да разбира за какво точно говори... Егото само схваща половината от идеята и после е принудено да я пусне, защото е дошло времето му – да схване и другата половина, от същата идея . Това е ново схващане, е също преходно, но егото го преценява - като по-стойностно, към дадения момент... И така – схващайки по половин идея, учейки се, то расте, докато стигне до своето самоотричане... Докато сме в егото си – ние още не можем да се произнесем вярно за истинското, цялостно знание, за Божественото звучене на нито една идея, която коментираме. Ние нито себе си разбираме, нито Бога... Това, което пишем - служи само за занимание; за човешко, временно схващане на някои половинчати идеи... Е, разбира се, това е твърде полезно, защото така егото расте и се развива, което е добре, от гледна точка на висшето Себе... Когато мине самоотричането на егото – чак тогава висшият Ум, Висшето Себе поема щафетата и чак тогава човек идва до непреходното знание, до цялостното , до разума, до мъдростта, до любовта и може да ги разбере така, както Бог ги разбира, а не - както егото си ги тълкува - половинчато... Всичките противоречия са в половините, с които егото борави; у Бога - няма противоречия... Самото самоотричане е процес; то не е акт и взема много време, но когато се осъзнае този процес - времето се скъсява... Затова четем Учителя и сравняваме своите разбирания, добити чрез егото – с тези, (коренно различни от нашите) - разбирания на Учителя , относно това – що е безлюбието; що е мъдростта , що е разум, които Петър Дънов дава в Словото си и без да го критикуваме , се поправяме... Така егото расте, (докато, в определеното му време, стигне и до своето отрицание) и чрез себеотричането – човек се подчинява на висшето си Себе, и слуша вече него; приключил е с егото... Дошло е смирението... Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората... Само Бог знае кой човек е смирен и кой е още във фарисейство... ( И така - всяко его е направено така, че да схване само половината от идеята... Затова казваме, че това мислене на егото - има не-достатък... Не му достига другата половина от схващането на идеята, за да разбере смисъла, който Бог е вложил в нея и така да добие знанието...Знанието обаче – изобщо не е в половините от идеите, които ние си постваме тук, във форума, занимавайки се и убивайки времето, докато дойде часът ни да "се родим изново"... Защото егото винаги греши , в половинчатите си преценки за дадена идея и затова то трябва да се поправя, в схващанията си и то наистина се поправя, до тогава до когато може... До самоотричането му се стига едва тогава , когато всяко его, лично за себе си, вътрешно - осъзнае, че винаги, на 100 процента греши, щом се произнася за духовните неща; че винаги се изказва от гледището не на цялата, но на половината от идеята... Един от символите на егото – е скорпионът... Притиснат от огъня на истината, като последна мярка - той вдига опашката си и се самоубива)... Това , накратко казано, пише в беседите на Учителя... Източник: Его заблуди и методи за отклоняване

Имаме ли усещането, че това , което пишем , относно себепознанието , е наистина знание, добито чрез Христовия ум, висшето Себе, което е вътре, у всеки човек, а не е просто преходно схващане, добито чрез егото, низшия ум у човека? Защото егото е експерт по земните дела, но то е ограничено и няма капацитета да разбере знанието... Егото се произнася, без да разбира за какво говори... Егото само схваща половината от идеята и после е принудено да я пусне, защото е дошло времето му – да схване другата половина, от същата идея . Това е също преходно, но егото го преценява - като по-стойностно, към дадения момент... И така – схващайки по половин идея, учейки се, то расте, докато стигне до своето самоотричане... Докато сме в егото си – ние още не можем да се произнесем вярно за истинското, цялостно знание, за Божественото звучене на нито една идея, която коментираме. Ние нито себе си разбираме, нито Бога... Това, което пишем - служи само за занимание; за човешко, временно схващане на някои половинчати идеи... Е, разбира се, това е твърде полезно, защото така егото расте и се развива, което е добре, от гледна точка на висшето Себе... Мине ли самоотричането на егото – чак тогава висшият Ум, Висшето Себе поема щафетата и чак тогава човек идва до непреходното знание, до цялото , до разума, до мъдростта, до любовта и може да ги разбере цялостно; т.е. - така, както Бог ги разбира... Самото самоотричане е процес; то не е акт и взема време... Затова четем Учителя и сравняваме своите разбирания, добити чрез егото – с тези, коренно различни - от нашите - разбирания на Учителя , относно това – що е безлюбието; що е мъдростта , що е разум, които Петър Дънов дава в Словото си и без да го критикуваме , се поправяме... Така егото расте, (докато, в определеното му време, стигне и до своето отрицание) и чрез себеотричането – човек се подчинява на висшето си Себе и слуша вече него; приключил е с егото... Дошло е смирението... Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората... Само Бог знае кой човек е смирен и кой е фарисей... ( И така - всяко его е направено така, че да схване само половината от идеята... Затова казваме, че това мислене на егото - има не-достатък... Не му достига половината от схващането на идеята, за да разбере смисъла, който Бог е вложил в нея и така да добие знанието...Знанието обаче – изобщо не е в половините от идеите, които ние си постваме, занимавайки се и убивайки времето, докато дойде часът ни да се родим "изново"... Защото егото винаги греши , в половинчатите си преценки за дадена идея и затова то трябва да се поправя, в схващанията си и то наистина се поправя, докогато може... До самоотричането му се стига едва тогава , когато всяко его, лично, вътрешно, осъзнае, че винаги, на 100 процента греши, щом се произнася за духовните неща; че винаги се изказва от гледището не на цялата, но на половината от идеята... Един от символите на егото – е скорпионът... Притиснат от огъня на истината, като последна мярка - той вдига опашката си и се самоубива)... Това , накратко казано, пише в беседите на Учителя...

Отдалечаването и близостта, разгледани физически, са само сенки на духовното отдалечаване и на духовната близост. (Те са само нагледен урок, който ни помага да разберем какво нещо са духовното отдалечаване и духовната близост. Но трябва да мислим; да се упражняваме да мислим по нов начин, да развиваме този низш ум, това его, а не да живеем до края на дните си - в старото си мислене... Беседите на Учителя са отлично помагало за всеки ден)... Защото - сами по себе си - физическото отдалечаване и физическата близост са просто отношения на някакви тела в пространството ( т.е. няма включена емоционална компонента)... Затова те не могат да ни бъдат от непосредствена полза, в една тема като „Да бъдем по-добри“, която касае душата и затова тук нямаме предвид чисто физическото, а обсъждаме духовното отдалечаване и съответно духовната близост, които засягат съдечни отношения (не връзки, а само отношения)... Духовното отдалечаване означава безлюбие... Духовната близост – означава братство, идейна любов - без никакъв обект... Физическото отдалечаване, физическата близост, както и духовното отдалечаване (безлюбието) , а също и духовната близост (братството) са най-ценни за нас, когато ги разбираме и прилагаме така, както ги разбира Бог, който ги е създал за нашето израстване... (Да, безлюбието - духовното отдалечаване - също има своя положителен дял, в процеса на развитието ни, макар че това наше безлюбие е твърде болезнена фаза на разтежа... Когато се научим да говорим разумно за безлюбието – то ще излезе на светло и така – ще изчезне... Докато го загърбваме - безлюбието живее спокойно, в мрака, у нас... Тук не визирам конкретно никого и ничие лично безлюбие нямам предвид, а това на всички човешки същества ; защото безлюбието на един само човек – е безлюбие на всички хора; проблем е на всички от семейството... Ние сме като скачените съдове)... Така, докато се объркваме, защото не можем да различим духовното си отдалечаване, наречено - безлюбие, а го считаме за „любов“; докато нехаем за братството; докато наричаме "здрав разум"- чистия си егоизъм, защото още не сме научили какво съдържание има понятието "разум" (т.е. - докато прилагаме човешките си егоистични представи и вземаме желаното за реално) – страдаме ... Докато се осъзнаем...Но и това е добре, защото е до време...

(Писах ти това съобщение на лични, но системата ми отговори, че не можеш да получаваш повече съобщения... Май си се препълнил? ) Питаш защо Учителят използва Библията, след като се знае, че тя е манипулирана през вековете, от църковните владици... Така е - от Библията са премахнати някои текстове / книги, с цел да се премахнат ИДЕИ, които не са допадали на властимащите, в Църквата... В това се състои манипулацията - в укриване на някои ИДЕИ, чрез заличаването им от Писанието... Обаче - премахвали, премахвали - колко да премахнат?... В Библията има още МНОГО ИДЕИ, които са ценна духовна храна за тези, които се интересуват, тъй като имат стремеж и усет да различат духовното от чисто физическото... Въпреки това, Учителят казва, че нищо не е написано в земната Библия, в сравнение с това богатство , което се съдържа в небесната Библия, която ще изучаваме "горе"... Лека вечер, Вили

Христо, не знам дали се интересуваш какво пише в Библията... Въпросът, който задаваш е обяснен на доста места в Новия Завет, виж напр. в 1 Коринтяни 2 глава, само че там се използват понятията "естествен" или "плътски" човек - за този , който съответства на "грешни" и "духовен" човек - за този човек , който съответства на т. нар. "праведни"... Идеята е такава, че "плътският" човек не разбира и се дразни от "духовния", тъй като счита брътвежите на "духовния" човек за глупост. Това е така, защото "духовният", по вътрешен път , чрез Духа, получава нов тип знание - духовно , за съществуването на което знание - "плътският", материален човек, изобщо не подозира... "Духовният" научава Божиите тайни по скрит, вътрешен път, защото те външно не могат да се проповядват... Проповядва им ги Единственият Учител - Святият Дух , по причина, че тези хора са започнали да "се чистят" от светската мъгла и вече "вдяват" по нещо и от духовните неща... "Светското", "естественото", "плътското" (на наш език казано - егото) у тях, се е отдръпнало малко и е направило място и на "духовното"... Тези хора живеят едновременно и двата живота - алтернативно... Понякога са "духовни", но като се "съблазнят" - връщат се към "плътското" ... Обаче - егото им шушне, че са изцяло "духовни" и затова те , в себе си, критикуват "плътските" светски хора , че (горките те) са невежи, не разбират духовните неща ( с които тези пък се гордеят) и ще горят в ада, "заедно с дявола и неговите ангели"... Другата категория пък - "плътските" още нямат развити никакви духовни сетива ; нямат развито чувство за различаване и затова категорично още нищо не разбират от духовност... За тях - духовността е пълна глупост...Затова се дразнят... Прав си, че "грешни" и "праведни" - са условни понятия ... И двете категории си намират кусури едни на други и се критикуват и явно, и тайно...

Честит рожден ден, късметче! Божието благословение нека да бъде над теб и дома ти!

Язък за контекста... Съсипа ти изказването, защото не внимаваш, като четеш... Виж сега : Ти си се отплеснал по надарения човек, но Слава Севрюкова не коментира даровития човек, а просто - човекът, по принцип... Какво да правим, ако човекът е обикновен, като нас, а не - надарен като Слава Севрюкова? Отнася ли се и за ненадарения обикновен човек - изискването да бъде "по-нисък от тревата", или то касае само надарения? Само надареният ли да се снишава, "като тревата", а за обикновения човек - това изискване не е важно? Забележи как, при отговора ти - някой вътре у тебе - е подменил условието на задачката и те е заблудил - ти не си писал по темата... Тълкува се съждението : "Човек трябва да бъде по-нисък от тревата"... Не се казва никъде - "надареният човек", за да се коментира изобщо някаква дарба - дали човекът е надарен, или е обикновен... Разглежда се общият случай - човек, а не някакъв частен случай на човек, който е с дарба... И аз понякога правя същата грешка, но като се усетя - гледам да държа егото си под контрол, за да не ми се смеят после децата, че не внимавам... Уча го всеки ден - да мисли и при това мислене - да внимава и да различава нещата, това мое скъпо, миличко его...Има цял Закон за Различаването; това не е проста работа... Защото - точно "малкото камъче обръща колата", когато не внимаваш...

Докато някой от братята ни живее във времето и пространството - той все още не е влязъл в съзнателния живот... Проповядва Любовта, но още няма разбирането - какво нещо е безлюбието и затова тезата му увисва... Първо - той трябва да се потруди - да разбере и безлюбието, и така - безлюбието и Любовта заедно ще го доведат до успеха... Такъв брат още живее само в двойката... А двойката е крайно капризно, обидчиво и недоволно число - все нещо не ѝ е както трябва; все тя е права, а другите са ѝ криви - обиждат я, преследват я, не я оценяват по достойнство ... Двойката е права да мисли така, защото тя е създадена само като "част от целостта", от единицата... ... Двойката търси нещо и когато го намери - ще се успокои ... Какво търси двойката? Двойката търси тройката... Тройката - това е "цялост от цялостта"... Тя е равна на единицата... И така двойката и тройката заедно правят числото пет... А числото пет, според Учителя, означава - край на страданията... Източник: Ученикът по пътя на учението

Докато някой от братята ни живее във времето и пространството - той все още не е влязъл в съзнателния живот... Проповядва Любовта, но още няма разбирането - какво нещо е безлюбието и затова тезата му увисва... Първо - той трябва да се потруди - да разбере и безлюбието, и така - безлюбието и Любовта заедно ще го доведат до успеха... Такъв брат още живее само в двойката... А двойката е крайно капризно, обидчиво и недоволно число - все нещо не ѝ е както трябва; все тя е права, а другите са ѝ криви - обиждат я, преследват я, не я оценяват по достойнство ... Двойката е права да мисли така, защото тя е създадена само като "част от целостта", от единицата... ... Двойката търси нещо и когато го намери - ще се успокои ... Какво търси двойката? Двойката търси тройката... Тройката - това е "цялост от цялостта"... Тя е равна на единицата... И така двойката и тройката заедно правят числото пет... А числото пет, според Учителя, означава - край на страданията...