iti

Много глупости изписани за отговор който всъщност се състои от една дума - оксиморон...

Интересно, че това е доста чест случай в днешно време. И тъй като и аз съм изпадал в подобни (но не толкова крайни) схеми като млад, имам даже теория. Доста от свестните момчета на тая възраст не могат да си намерят достатъчно зрели момичета на техният акъл. И се чувстват привлечени от по-зрели жени към трийсете. Но и по-вашите мнения виждам това за което и аз си дадох сметка - че подобни взаимоотношения са дисфункционални. Да ме извинява политическата коректност, но обратното - по-възрастен мъж с по-млада жена работи много по-лесно, поне ако става дума за десетина години. Една жена, особено вече с дете, очаква вече различни неща от един мъж. Не толкова любов и разбиране, колкото да й осигури комфорт, подкрепа, сигурност и т.н. Нима с чиста съвест можеш да отнемеш на това момче тръпката от жена която напълно може да му се отдаде, да го дари с негово дете и т.н. и т.н.? Естествено човек колкото и да е млад и наивен, се замисля, или поне изпитва несъзнателен страх. Не твърдя, че подобно нещо е кой знае колко осъществимо, но не е в това въпросът, а до желанието. Ако няма дете още, трудно, но може би не и невъзможно. Вярно е, че една жена на 30 е в пикът си, и лесно се конкурира дори чисто физически с 20 годишни. А да не говорим, че в повечето случаи, мъжът е привлечен от самосъзнанието на изградена жена. Всичко изглежда толкова естествено. Но какво правим после, това като цяло е въпросът. Макар и бавно, и за подобно момче ще дойде меракът за дете, семейство и като цяло с годините човек по-трудно се доверява и се решава на промени. Но дали той ще изтърпи, дали жената ще изтърпи... Докато житейските роли не се изравнят, подобна връзка ще е силно чуплива...

С много превъзнасяние, не се намира "свястната жена". Първо - понятия като жена, деца, брак, семеен бюджет и отговорности и т.н. са напълно физически явления, и като такива имат напълно физически характер. Една от огромните илюзии които се налагат на днешното общество е "холивудската" "любов". Много от нас сме били там, и макар да е проява на някакво душевно търсене, по същество е илюзия, която се разпада рано или късно. Ако говорим за чисто душевна любов, какво правим ако сродната ти душа е същ пол (а ти не си обратен/а), или с 40 години по-млада или пък по-стара? Или сте в различни градове, или вече семейни, или сте просто на друг акъл? Това са реалностите на физическият живот. Може да се получи някаква синхронизация в редки случаи, но май това е от нещата които трябва по-скоро да внимаваш какво си пожелаваш... Защото да имаш такава връзка и тя да се крепи на физическите закони, е може би от най-лошите неща които могат да ти се случат... Ей ти по-реалистични идеи: - да е добросърдечна, а не някоя усойница - да не ти изневерява, или поне докато не ти направи твои деца - да се грижи за теб, поне с желание, дори да не я бива толкова - да те приема такъв какъвто си - да е симпатична, но не чак толкова убава, че да избяга или да искат да я крадат Като се замислиш, напълно аналогично е и в обратната посока. Но повечето мъже и жени имат деформирано от хормони и общество идеи. Естествено, нищо от това няма значение, ако реално не си търсиш *жена*. Ако търсиш нещо друго, и 3 милиарда жени ще ти се сторят малко... Вярно е, дори да гледаш само тия няколко показателя, бройката значително намалява, но пък живеем във време на глобализъм, човек има възможност да сменя средата ако не му изнася. Аз обаче съм общо взето съгласен с мнозинството религиозни/философски течения, че жена и духовен път са несъвместими понятия и дори да не мислиш така, пред теб има избор между едното и другото и го правиш, щеш или нещеш. Жената е физически партньор, понякога може да се случи и душевен, но в духовният път човек е напълно сам. Както това е важало преди 2000 години, така важи и днес... Дори и Холивуд, сблъсквайки се с проблемът да опише любовта между мъж и жена по някакъв начин който ще се възприеме положително от обществото, или спира след първата целувка, или изобщо я избягва. Примерно аз съм фен на Досиетата Х. Филмът е мрачен, но всъщност доста идеализиран. Мълдър има силна кауза в своя живот, което много малко хора постигат и по-същество е някакъв духовен път. Много хора сигурно са се питали, защо не сценаристите не развиха приятелството им със Скъли към нещо "повече". Проблемът е, че дори Холивуд не може да го изфабрикува това "повече" без да разруши образът на Мълдър. Как щеше да продължи цялото нещо? Може би със серии в които Мълдър скатава от работа за да се отдаде на страстни ласки? Или гледа двете си деца след работа? Или слуша Скъли как трябва да внимава в какви игри се забърква, защото има семейство което го чака вкъщи? Да, филмът е измислица, хора вървящи толкова целеустремено по някакъв път са изключителна рядкост. Но ако човек в някаква степен го прави, в някаква степен изкачат и подобни въпроси без отговор, пък дори и да не си федерален агент ...

Някаква манджа с грозде си сътворила. Първопричината е стимулът/мотивацията за това движение, енергийната ефективност е нещо второстепенно и не чак задължително (пример - руската техника ). Природата е естествено по-енергийно ефективно изградена, но конфликтът там е дори още по-ясно изразен. Малко ли са случаите да изригне вулкан примерно и затрие всичко живо в няколко километра радиус, или направо потопи остров? Всяко нещо си има собствена мотивация да съществува. Представи си че си един стрък трева на тоя остров който скоро ще бъде потопен. Как ти звучат въпросите които задаваш ? Или ти е невъзможно, защото си се представяш като нещо много повече от него? Ако не намираш верият отговор в себе си, още по-трудно ще намериш друг да те убеди в него...

Под общия знаменател на "свободна воля" се водят много и различни неща. В най-същностния си смисъл, волята е винаги свободна (освен от самата себе си...), тъй като е самоопределяща се. Затова и Шопенхауер я определя като "нещото в себе си". Обективизирайки се, волята става казулна, в смисъл подвластна на причина и следствие. Шопенхауер има и там нелоша класификация - като се тръгне от чиста механичност (защото самата материя е казуланост), през стимул в смисъл на проста реакция на дразнител, чак до мотивация която е плод на аналитично мислене и познание. "Свободен избор" е още по-безсмислена фраза, защото е чак последният стадий на аналитичното прояване на волята. Целта на изборът е нищо повече от опит (правилен или грешен) за проявление на волята и до голяма степен представлява неизбежен конфликт нещо безкрайно/неограничено да се обективизира до нещо крайно и моментно. Хората май влагат и прекалено много и неясни неща в "съдба", това дълбокото чудене на обективизиралата се воля, самовъзприемаща се като "нещо", като Аз, търсещ собственият си път и причина да съществува. Но като цяло ми се струваш далеч от тия теми, и по-скоро трябва да се насочиш към психология отколкото философия...

Киркегор е интересна фигура, но аз лично да си призная го пренебрегвам на тоя етап, защото има далеч по-интересни от него. Една от причините е прекалените му занимания с християнството, които са по-скоро следствие на по-детинската му и емоционална философия. Не твърдя, че няма някои задълбочени прозрения, но като цяло бих го описал като искрено дете, далеч от бащинска фигура, и още по-далеч от велик мъж (подобено нещо не съществува...). Принципно е живял през най-доброто време за философия, един истински ренесанс на човешката мисъл след Античноста. Но е и още едно доказателство, че човешкото общество реално не еволюира, а е един непрестенен цикличен кръговрат. Cveta5, това което си цитирала е било поставяно под въпрос от много философии и религии. Факт е, че отговорът не може да се даде чисто аналитично, нито чисто емоционално. Хората се опитват да го описват с различни думи, но която и да хванат, тя си има тривиално значение, което не е правилното. По-интелигентните са разбрали, че на човешко ниво - решение няма. Няма друг път, нито за теб, нито за който и да било, защото ти си тоя път, и освен да си го извървиш, друго за теб като човек няма. Затова и по-качествените житейски философий са насочени главно към смирение и някаква форма на покаяние. Когато има религиозна насоченост, това обикновено се извращава и се намесват думи като вяра, грехове, добро и зло, че и най-разностранни форми на "духовност". Всъщност нещата са пределно прости, но простите неща са сложни... Когато не можеш да прозреш простите неща, навлизаш наистина в тоя комплексен сблъсък на крайно и безкрайно, и който често води до това "безкрайно отчаяние". Не съм убеден че е необходим, още по-малко последен стадий. Но е често срещан, защото човешкият живот е потопен изцяло в илюзии, и е огромна борба да си намериш пътя и измъкнеш... Много хора си въобразяват, че са "победили света", всъщност е илюзия дори че можеш да победиш себе си...

На първо място човек трябва да има интелектът да разбира какво наистина става с другите, а не да бъде част от пропагандата на някоя от страните. Украйна избра Русия, защото тя е повече на далавера с нея. Дори и президентът им да е бил корумпиран, това не значи че Русия е бил грешният избор. Тия които са на власт в момента там, са още по-корумпирани. Второ, изборът на другите си е техен избор, и човек трябва да има духът да приема чуждият избор независимо какъв е той. Да се правиш на спасител е не по-малко деструктивно от това да манипулираш и търсиш единствено собствената си изгода. На лично ниво пак има някакъв шанс за диалог, но що се касае до народи, там е вече мащабите са огромни и други я контролират тази игра...

Въпрос на еволюционно ниво, не на интелектуален избор и интерпретации. Няма правилни и грешни хора. Когато човек се нуждае от други за да живее, всеки му изглежда "правилен". А когато е дорасъл да цени свободата и изборът си - всеки "неправилен". Останалото са бръщолевения и оправдания...

Това иде да покаже нещо много просто - жените наричат мъжете с които не искат да правят секс - "приятели". Никой мъж не иска да изпадне в такова положение, така че няма да признае съществуването на такова понятие. Айде моля без определени кой пол какво търсел... 99% от жените търсят чист секс, пък наричайки го и "любов". Самата тема стига до същият извод. Само дето жените си имат собствен "език", и избягват да наричат нещата с истинските им имена. Гарантирам, че ще се намерят много повече мъже за които любовта не е само секс, а и приятелство и ВЗАИМНА подкрепа, споделяне, отколкото жени... И това билогично елементарно да се обясни. Един малък процент от мъжете имат висок тестостерон и мачо психика. Иначе щяха да се изпоизколят, просто природата контролира И този процес. Много от мъжете ИМИТИРАТ мачовщина, защото виждат, че жените това харесват, за това говорят, такава представа има за какво е мъжа (както е видимо...). Но това не значи, че наистина са такива. От друга страна ВСИЧКИ жени са намесени в репродуцкията на вида, така че мислят постоянно за секс поне докато не осъществят финалната цел. Как си го обясняват пред себе си, е съвсем друг въпрос... Ясно ми е че последното нещо което ще си признае жена е точно това, но го пиша като един съвет към мъжетеюмладежите, които слушат думички от другия пол и понякога не знаят как да ги "декодират"... Иначе приятелство може да съществува след 50, когато хората започнат да губят полова идентичност и маските си, натрупат някакъв подобен житейски опит. Иначе за какво да си говорят? Да й слуша любовните проблеми? Или за децата й от друг? Истинският термин на това в което се превръща подобен мъж е "емоционална изтривалка"...

Животът е за борбени хора. В Бг е джунгла, и няма как да избягаш от този факт. Имал си късмет да срещен сроден човек който държи на теб и ти помага. Шанс който повечето нямат... По-добре да изядяш някой шамар и да се научиш да се държиш като мъж, отколкото да се влачиш по психиатри като някоя кокона на депресанти. Факт е, ако не си примат, в Бг няма детство за теб... И аз не съм имал... И съм минал през тая помия на "образователната ни система". Където интелигентните деца ги тъпчат не само побойниците, тъпчат ги и учителите и директорите, защото тия гамени им се водят бройка. И всички усилия са насочени всъщност към тези боклуци да не вземат да се махнат и да не могат да направят паралелка. За такива като теб на никой не му пука, щото си им сигурен. Това е реалността, някакси трябва да се научиш да живееш с нея. По-нататък е по-лесно, стига да имаш солидно знаение в някаква област. Да не ти пука за общите оценки. Но трябва да разбираш от нещо конкретно и да си пратически добър в него. Аз лично бих ти препоръчал да държиш най-много на математиката. Това е наистина майката на всички науки, и малко хора са добри в нея. Отваря вратите за много неща - ИТ, икономика, мениджмънт. Другото е все тая, използвай системата в твоя полза. Според нея няма слаби ученици, всички трябва да вървят напред, колкото и да са наекъдърни. Учи колкото да минеш и каквото ти е интересно от обща култура.Но трябва да си МНОГО добър в нещо и да го преследваш постоянно. Такива хора се търсят и ценят. Това е нещо което 99% от българските родители не разбират, защото са комунистически отрочета,които тотално не осъзнават живота в момента и осъкатяват и децата си...Работят за по 500 лева в някой завод или общинска служба, и са чули че човек трябва да знае за да се измъкне от тинята, ама не са чули какво и как.

Истинските философи не четат философски реченици... Истината никога не е в колективното, а в Индивидуалното. Не можеш да прочетеш какво са мислили 200 философа и да "синтезираш" нещо стойностно накрая. Прелиставането на подобно нещо има смисъл единствено ако вече имаш някаква представа за живота и търсиш конкретно Някой. Това си е един вид интимно занимание. Интимност не е секс/роля както го възприема хомо сапиенс. Интимност е близост която се изгражда с дадена Индивидуалност. Другото е роля, която се създава от дуални взаимоотношения. Т.е. по компенсаторни механизми.Примерно кой сериозно се стреми към нещо, като философия/духовност? Естествено този който усеща липсата му у себе си. Това е елементарния принцип на дуалността, но задълбочени разсъждения върху това не съм срещал, и това е разбираемо, след като живеем в дуален свят. И в какво се изразява същостта му, е една от най-добре пазените тайни. Да разкриеш нея, значи все едно да разркриеш финала на филма...

Природата е там къде започва и завършва физчиеския човек. Затова към нея имат склонност малките деца и възрастните хора. Активният човек го вълнува мястото където има действие, мястота където провокира желанията които иска да реализира или от които да избяга, но не може. Природата е по-простата и базова реализация на живота, която привлича децата изплашили се от истинския театър на живота. Или старците, които най-накрая постигнали мир със себе си, искат да се отдадат на малко спокойствие. Това е единствената разлика. Тези които намират особено противоречение между природата и светът на човека, явно не познават нито едно от двете, за да не могат да видят очевидната истина, че двете са едно - волята за живот. И неразривния конфликт свързан с това водещ до страдание и тъпото усещане за дежавю, наблюдавайки циклите на живот и смърт отново и отново и отново... до безкрайност. Без нищо да се промени, и всяка нова генерация прави същото като старата, с идеята че е за първи път и тя го прави най-добре... Това е усещане което се придобива само чрез чисто наблюдение, освободено от личността, и волята за живот свързана с нея. Само тогава човек осъзнава, че всичко физическо е просто проявление на определени закони. Самата природа също не е нищо повече, и е родител единствено на физическите ни тела и реалността която изживяваме. Издигането в култ на природата доколкото знам се нарича паганизъм и е много първична форма на "духовност". Такава при която човек се идентифицира с тялото си, и след като природата е създала това тяло, той смята че природа го е създала него самия. Което не е вярно....Както може би съм писал вече, Шопенхауер дава много точно описание на живот от гледна точка на волята за живот, точно, консистентно, без мистицизъм и догматизъм. Нещо което принципно трудно ни се отдава, защото самите ние сме проява на тази воля за живот, и трудно постигаме такъв чист страничен поглед върху себе си. Не твърдя, че подобна терминология е точна, но със сигурност помага човек да си обясни доста неща. Самият той обединява западните и източните философии като отделя централното в тях, а именно - конфликтът на волята за живот водещ до страдание, и в последствие отказът от волята за живот като път за спасение. Всъщност ако човек наистина се замисли за смъртта на Христос, ще разбере че това няма как да е символ на спасението на другите, на хората като цяло. Това тълкуване е просто показател за висшия егоизъм на тълпата, и специално на огромната част християни които са създали един цял мистичен свят съществуващ заради тях самите. Напротив - смъртта на Христос е символ на спасението на личността от този свят, и изконният конфликт между духовното и физическото, чийто разрешение може да бъде единствено смъртта на физическото. Това са неща приказвани от всеки по-духовно зрял индивид, но дълбоко отричани от масата. Защото естествено това са две противоположни посоки - волята за физически живот, и отричането му. Това е и причината жената да е считана толкова време (докато не стана политически некореткно), за по-нисшо същество от мъжа. Жената е по-силно въплащение на волята за живот от мъжа. Тя е тази която продължава рода и е заета с неговото оцеляване. Нейните мисли са винаги ориентирани към личността й, към живота и неговите нужди. Тя е тази която се опитва да вплете мъжа в решаването на същите тези нужди. Въпреки това, става въпрос за жената като физическо същество, като роля. не като същност, която е еднаква навсякъде. Ето нещо нещо от Шопенхауер: Necessity is the kingdom of nature; freedom is the kingdom of grace. Това е "механичноста" на живот. Той е управляван от логически закон, който диктува нуждата. Нуждата с която всеки ден се борим, от ставането от сън, работата, връщането, и отново до лягането и нуждата от сън. Това е същата механичност която по-безпристрастно наблюдаваме в природата. Единствената уловка е... насочеността на волята, "вживяването". Воля, която не се интересува от нищо и никой, и преследва едни и същи цели, по един и същи начин, пак, и пак, и пак... до безкрай. Това е гротеската картина, която малцина са успели да видят. Самото й тълкуването за мен е субективно, мъчително и продължително, но тя самата е факт...

mvm, Как съчетаваш тези две неща: "Природата е на еони напред от хората и работи в абсолютен синхрон и точност" "Не разбирам , как някой може да каже, че природата е застинала картина с механично повтарящи се безсмислени действия....или нещо в тоя смисъл." Риторичен въпрос. Отдавна съм се отказал да търся някаква мисъл която да тече у хората... Тези с такава ги презират през живота им, а понякога като умрат решават да ги нарекат гении и печатат тежки книги за тях, които и тогава никой не чете. Като Кант и Шопенхауер... Станимир, говориш глупости, които подхождат само на млад идеалист без досег с живота, какъвто отдавна вече не съм. Точно заради подобно неразбиране на живота съм тук. Демек да си дойдем на думата, че не сме толкова просветени за колкото се мислим - нито християни, нито дъновисти, нито будисти...Щом сме още на тази планета, значи има още неща за изкупуване и те са доста земни и дори очевидни... Донка, мога да отговоря само едно - както пък това е само Вашето лично мнение... Viva Caselli - човешкия живот е преди всичко емоции. И всяко ново нещо което човек наистина научава минава през тях. Точно затова и каквото и да обясняваш на човек, без да го е преживял и има личен опит, и 1% няма да схване. Затова и всяка книга може да има само постфактум ефект. Да развият представата, да се достигне интелектуална дълбочина. Повечето хора обаче ползват книгите единствено да запълнят празното пространство между ушите си. Ползват ги за да попият някой друг интелектуален принцип, който да облекат в собствените си емоции и вярвания, и хвърлят срещу останалите, когато от тях се иска мнение по някой въпрос. Естествено се чувстват разочаровани, когато отсрещната страна не се впечатли защото е до болка запозната с процеса...

mvm, аз такава литература вече НЕ чета. Тези хора биват 2 категории - самопровъзгласили се драскачи и пионки на извънземни. Могат да разказват само приказки, но принципно нищо не знаят, нито разбират живота. Теории за това защо сме тук - много. Фактите са, че нивото на развитие на хората варира в огромни граници. И може би по-важното - идваме от различни реалности, и сме с различни ценности и мотиви в живота. До степен често да можем да се разбереш по-добре с едно куче отколкото друг човек. Това ме кара да мисля (за разлика от Шопенхауер), че няма директна връзка между това което можем да наречем Световна Воля, Бог, Единно Съзнание... и нас. А както загатват по сериозните източници - съществува дух, свръх-аз или нещо перманентно в тази игра, което търпи някакво развитие. Иначе животът ни наистина щеше да е безумен и безсмислен. Като мухи еднодневки... Наличието на този дух обяснява голяма част и от опита, моралната ни система, стремеж и т.н., които съвкупно създават сложна индивидуалност. Аз не смятам че тя може да се пръкне просто ей така. Така че заради тези два довода приемам съществуването на свръх-аз като инстанция между мен и това което хората се опитват да определят като "Бог". От там ми е ясно, че този свръх-аз е много по-запознат с тези неща (и частност "Бог"), и до голяма степен не е моя работа и не ми е по силите да се занимавам с това. Щом тази Воля е приела тази човешка форма, значи нейният опит е търсеният. Така че скуката няма как да е проява на нещо друго, освен безпътица. Вярно е, това тук омръзва. Човек трябва да му придаде някакъв вътрешен смисъл - Илюзия, за да му придаде смисъл. Трябва да има някаква представа която иска да реализира. Трябва да има нещо което да изрази. Понякога няма, или защото той си е празен, или защото илюзията му не съотвества на реалността и придобива негативен вид. И в двата случая, трябва да намери нещо, дори то не може да го изпрати в другата крайност. Щом духът е избрал този живот, значи той му е бил необходим за нещо. Често не е това което ни се е искало да бъде, но реално нямаме избор. Може да съществува единствено временно отклонение, и самият дух решава дали ще го позволи и доколко. Когато не дава, най-лесно се установява присъствието му. Точно за най-трудните и важни неща обаче той е безмълвен, и очаква ти да си изиграеш ролята. Има работа която само ние можем да свършим, и това че 99% от живота наистина може да ти е безинтересен, все пак трябва да намериш 1-ния процент заради който е цялото нещо... Живеем във време което предоставя огромно количество разнородна информация, и да кажеш че сега ти е скучно, значи си абсолютен дебил... Иначе естествено, на мен пък природата ми е доста интересена, и пак като се загледаш можеш да видиш че в същността си е огромна пустота. Милиони години повтаряне на едно и също почти механично движение. Едно огромно разточителство което не по-различно от една снимка е празно само по-себе си. Истината е че красотата, съдържанието е ЕДИНСТВЕНО в очите на наблюдаващия, на субекта. И когато той я изгуби или се абстрахира и отдалечи, нищо в тая снимка вече няма смисъл. Но това не значи нищо повече... Не дава никакви полезни отговори, не ти помага да разбереш животът си от гледна точка на човек. И аз съм имал много периоди на апатия, но се понаучих живота тук да не ми пречи да си гледам нещата които наистина са ми интересени и заслужават внимание. Естествено, може да са ограничени и да не могат да изразят същността ти, но... това е живота тук. Ограничен, примитивен, враждебен, самотен, илюзиорен и в същото време отрезвяващ... Най-големият урок е да се научим да живеем с малко, и то не само във физически аспект... Донякъде изповядвам идеята на християнството, че човек търси тук изкупление и се бори за собственото си спасение. Но другото в тая религия са фантасмагории, човек може да разчита само на себе си в това начинание... И точно защото не бих желал да бъда на тази планета и един ден повече от необходимото, наистина не мога да си позволя да скучая или вярват в Христосовци, Щайнеровци, Дъновци и други подобни мъгляви фигури, които всъщност играят точно противоположната роля - да увеличават объркването и омотаят още повече хората тук.

Принципно не пиша тук, но темата я "нищя" вече 15 години и общо взето се оказа най-трудната. За сега най-задълбочените неща които съм чел по нея са на Шопенхауер и всеки който наистина се интересува от нея (т.е. е принуден да живее с този конфликт), ще пропусне много ако не се запознае с него. Той е този който обединява запададната философия и източния мистицизъм. Той стига до идеята че всичко е Едно (без да му слага неправилно етикети като "Бог"), и дава неговото основно житейско проявление - Воля. Също разисква въпросът за отричане на Волята, но все още не съм прочел нещо което да хвърли достатъчно светлина по въпроса. Той описва доста правилно обаче какво представлява живота и как го възприемаме. Скуката се появява когато няма какво да мотивира Волята. Това може да се случи по ред причини и естествено не е показател за абсолютно нищо. Нищото е естествена част от нас колкото и да е странно, и каквото и да значи това. Както споменах, според мен Шопенахуер го нарича неправилно Воля, а то е само проявление. Волята е движението което се образува от Нищо към Нещо. За съжаление, както е обяснил, въпроси като "защо" и "как" не могат да съществуват на това ниво. Но съществуването което можем да си предеставим, общо взето се дели на тези 3 части, първите 2 от които нямат обяснение. Третото е обективния свят, света на разума. Думи като "духовност", "еволюция" и "просветление" имат смисъл само тук. За Нищото, тези неща нямат смисъл. Така че - да, всичко това може да се нарече просто сън. Само че съществува само той и Нищо. Повечето се ужасяват от подобна мисъл, и затова ги е страх да останат дори минута сами, за да не го усетят. Други пък се ужасяват от живота, и предпочитат нищото. Моят проблем е, че не мога да заема нито едва от двете позиции, и може би затова ми допада толкова Шопенхауер, защото и той се лута някъде между двете, и водеща за него е точно Волята. Естествено той я разпознава като нещо на което сме подчинени, но и като нещо което може да стане предмет на собствената ни мисъл и като такова поставено под съмнение. Поне там - на мисловно ниво. Това за което човек трябва преди всичко да се замисли е, че животът му представлява едно единствено проявление на Волята, което ще или не ще, се е появило в определено време, и ще или не ще - ще приключи в друго. Това е факт, и тези за които скуката е перманентно състояние, наистина са болни и не знаят какво да правят с живота си, тъй като не Я разпознават. Примерно някои хора (както и самият Шопенхауер) живеят отшелнически, откъснат живот, но все пак той може да е насочен към нещо и да е проява на Волята. Когато човек не върви със стадото, трябва да е готов да разшири представите си за това каква форма може да приеме животът му и къде точно е мястото му в него. Може да загуби много време опитвайки се да прави това което правят другите, без да може да разбере къде точно е неговото място под слънцето. Т.е. ако мога да сумаризирам, ние не сме тези които могат да поставят под въпрос Волята, и подобни приказки за скука и безмислието на всичко, са толкова небалансирани колкото и тези на мнозинството което следва сляпо най-инстиктивния и лесен път. Да, така е, смисъл съществува единствено в обективния свят, в проявата на Нещо. След това е бездна, която не подлежи на обяснения, смисъл, и представа. Всякакви опити в тази насока са напразни, и ако човек стигне до някакво "просветление", то ще е просто нова представа базирана на живота му тук, и нищо повече... Т.е. - предимно заблуждения и зацикляне. За съжаление човек трябва да си даде сметка, че дори и да усеща безкрайността в себе си, в същото време играе роля, и всяка негова представа за нещата е единствено част от тзи роля и не може да избяга. Може единствено да се замисли накъде отива, и наистина - дали не се вживява твърде много в текущата ситуация, и ако не тя не му харесва - да се запита какво му пречи да мине нататък. Това според мен е единственото което човек може да изисква от себе си, и всъщност е най-трудното...

Това лошо качество е направо обидно.... http://www.youtube.com/watch?v=z72n2pQaiI4

Работеща версия, при това на Kempff, който е най-добрия изпълнител на Бетовен за мен. Не съм го чувал това изпълнение на Ланг Ланг, но той много често свири по някакъв "популярен" и изкилиферчен начин. Не че не може да свири както трябва, но май рядко му се случва... [url="https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=UCbLHfYkiwg#at=75"]https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=UCbLHfYkiwg#at=75[/url]

Всеки се стреми към различни неща и различни нива на осъзнаване на животът. Будистите правят това разделение на Самсара и Нирвана, не защото не разбират природата и единността на нещата, а защото правят своя собствен ИЗБОР. Цялата сложност и причини за този избор, надали има смисъл да се излагат тук, още повече заради отдалечеността на този форум от нивото до което е будизма. Но най-малкото - гледайки животът който даден човек води, можеш да си дадеш сметка към какво реално се стреми... Модераторска бележка: Част от мнението е изтрито - съдържаше забележка към друг участник във форума, която нарушава правилата на приетия тук тон на разговор.

"Произходът на думата Дзен е древноиндийски и означава „мисля“ и именно това действие е залегнало в основата на философията. Според нея човек може да достигне просветление чрез медитация и дисциплина. Дзен може да се определи и като практика, която помага на човека да проникне с мисълта си до своето собствено „Аз“ чрез медитация и да превъплъти това свое его в ежедневния си живот." "Будизмът в същността си е едно нетеистично философско учение, което не притежава догми и не приема идеята за Бог Творец. В този смисъл то не е религия като християнството, исляма и юдеизма."

Първо, не обобщавай рационалният разум, с разумът попринцип. Разумът е нещо голямо и на него се крепи всеки апсект на животът. Единственото което не може да се обясни с разумът е самото съществуване, защото самият той е само негово проялвение и то непряко. Рационалният разум е система от знания, а в по-примитивен вид - от вярвания. Въпреки, че последният трудно може да се нарече наистина рационален ( тъй като голяма част от вярванията изглеждат ирационални ) те всъщност са предизвикани от рационалното мислене. Примерно молитвата към божествата за дъжд - рационалната нужда от храна. Така че голяма част от човешкият мозък фунцкионира на ниво рационално мислене, за да осигури неговото по-нататъшно функциониране. тази негова функция не само няма нищо лошо, нищо противоречиво, ами ако я нямаше, нямаше да може да съществува животът тук. Това което преживяват чувствата ти, вероятно е предизвикано от емоционална зрялост която е извадила на бял свят твой опит и осъзнаване на нещо. опитът не е задължително да е едновремено разумно и емоционално осъзнат. Това си е до самата индивидуалност. Както е осъзнат, така се и проявява. конфликтът който усещаш всъщност е неспособността ти разумно да си обясниш този опит и какво значение има той за теб. На празното място, стоят просто някакви механични рационални принципи който са неспособни да ти отговорят и дори разберат за какво изобщо става въпрос. Полученият "конфликт", всъщност е в самият разум и пердставлява трудността му да ти предостави ментална представа за живота според която да действаш и да вземаш решения. Разумът принципно е устроен така, че да е готов винаги да ти предостави тази представа, чрез която да си обясняваш животът и да виждаш смисъл в постъпките и изборите си. Той сам скрива от себе си собственото си незнание и обърканост, за да можеш ти да живееш все пак в някаква форма пълноценно. Това е негово програмирано "качество". Едно от основните, защото без него, животът отново нямаше да може да съществува тук. В моменти като този който описваш, разумът е изправен пред най-голямото си предизвикателство - да ти изгради отново стабилна картина за животът. Подобно нещо е нужно за мнозинството хора, защото разумът им може да действа само на това ниво - където всичко е дефинирано и я има стабилната представа която осмисля съществуването им. Имай в предвид, че разумът ти ще направи всичко възможно, за да я изгради наново. Затова се чуди какво да прочете и от къде да вземе информация, която ще му помогне така да се структурира наново, че да преодолее този ментален конфликт. Информацията която ще намериш, не е задължително да е "вярна", не е задължително да не е противоречива, не е задължително да те направи по-пълноценна или щастлива и т.н. Единственото условие е, тя да доведе до преодоляване на конфликта спрямо сегашната ти представа за нещата. Имайки това в предвид, надявам се сама разбираш, че реално не можеш да очакваш някаква помощ. Разумът ти търси нещо конкретно чрез което да се самобалнсира и премине на друг етап в развитието си. Той сам ще го намери в нещо рано или късно. Можеш да го приемеш само като нормална фаза, която ще мине като всяко друго нещо, за да дойде отново нещо друго. Цаката е да прецениш в кое наистина да се вживяваш, кое е важно за теб, и кое само ти се струва като такова. След като си проявила емоцинална осъзнатост, предполагам, че ще го търсиш в тази сфера. Няма значение дали ти се струва правилно или не. Важното е как си устроена да цениш нещата. Само това не можеш да го излъжеш, и само това може да те предпази от най-големите зацикляния. Разбира се при липса на емоционална чистота, и тоя път е пълен със самозаблуждения... Имай в предвид също, че ако наистина успееш разумно да си обясниш какво ти казват чувствата, това колко ще преобърне животът ти, че може да ти стане невъзможно дори да го живееш. Така че и теоретично някой да може да ти обясни (което на практика всъщност не е възможно), той не би го направил. Само този който може сам да направи подобен скок в разбиранията си, той и ще го направи. За другите остава да се лутат из необятните и безкрайни дебри на интелектуалната самозаблуда...

Има ли във форума будисти които се стремят към Нирвана?

Мерси, че ме светна...

Сега за метафората ли ще се хващаш... Колко различно е "глупостта" от глупост ? Не е като да си прочела "умността" или "петел" ... Още повече идеята ми беше просто да добавя още една буква, не значението на думата. Аз не съм твърдял, че няма разлика мисля, ставаше въпрос за това колко е голяма тя... В повечето случаи е точно това - още една буква... На земята постоянно е ималко и ще има ограничено количество духовни хора. Те се учат. Явно са някакви луузъри, щом трябва да се учат, и тия дето наистина разбират, не мисля, че идват тук... Просто няма какво да правят на подобно място. Така че това просто твърдение, слага всички така наречени "човешки учители" в една доста неблагоприятна позиция... А относно сложността... На мен ми е сложно да си направя палачинки, но това не значи, че за всички е сложно, нали ... Задълбочаването са ви казали, че е нужно. Тези опоменати луузъри, които са тук, за да се упражняват . Това, че вие сте толкова отчаяни, за да ги смятате за ваши помощници и едва ли не спасители, е много ваш проблем... Създали са ви една не по-малко илюзиорна представа за живота...

Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупоста Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Глупост Колко пъти прочете реално "Глупост", за да схванеш за какво става дума ? Задълбочаването в нещо е необходимо когато поне привидно, може да се окаже нещо по-различно. Практиката, напротив, показва, че нещата които изглеждат различно на пръв прочит, в повечето случаи представляват просто някаква форма на нещо добре познато. Животът изобщо не е сложно устроен и многото наглед негови форми представляват нещо в основата си едно и също... Иначе, въпросът ти, който пак ме навежда на мисълта да ти отговоря, да не се напъваш да си обясняваш нещо дето не можеш, има много прост отговор - животът ме интересува. Хората са някакво негово проявление, които чрез глупостта и театрото дето го играят тук, създават една много интересна хаотична среда, която позволява създаването на различни, често много редки форми, чрез които този който може, има предпоставка да разебере в дълбочина животът. Според мен дори затова е създадена тази раса - хората. Един вид експеримент... Когато се налага и самият ти да станеш част от него, няма как да не се принудиш да изучаваш и самият себе си, дори не такъв какъвто се познаваш, а поставен в него и абсурдността дори на самта тази ситуация...

Нямам време да чета глупости. Май се опитваш да кажеш нещо много умно, ама нещо не ти се отдава... Да си се замислял, че всъщност аз може да изучавам хората? И просто ме интересува реакцията на това което пиша? Пощади интелектуалното си ниво и не се мъчи да ме анализираш. Няма как да се получи, разбираш ли...