Хармония

Благодаря, Слънчева.
Всички, с общи усилия можем да помогнем Анибел да гледа с други очи на този свят.
50 000 евро не са толкова много пари!!!
Верно е, че има много боледуващи хора, но ако помогнем поне на един, то ние ще имаме смисъл да живеем.

Хайде, хора, включвайте се. И пускайте смс-и.

Много красиво дете.Включих се.

PS-Знам че между съфорумците има хора със силна мисъл -силна вяра и чисто сърце.Нека тези които имат възможност да продкрепят Анибел и материално и духовно.

Нека Бог да бъде с теб и до теб винаги и най-вече сега мило дете!
Нека сърцата на повече хора се отворят!
Дано миг по-скоро да бъдат събрани средствата и всичко да свърши с възможно най-добрият край!

Здравей, Сушита!
.......................................


- Молитва -

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин
.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук.

Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа:



Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече.

Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс:

- Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе?

А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо:

- Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си!



Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал!

Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае!



Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

По принцип е така Ина, трудно е да се намери човек, който да застане на 100% зад теб. но това е защото всеки има своите поне 50%
Представи си, че човека с който решеш да споделяш живота си е пилот и е решил да си построи самолет, собственоръчно и това е целта на живота му и там влага всичките си средства, време и внимание. Всъщност, ако и той има своите 100% зад които някой трябва да застане?
Няма как да се получи. Защото връзката между двама души е обмяна. Всеки трябва да е готов да даде точно толкова, колко иска да получи. Само така има баланс. И затова всеки може да даде не повече от 50%, ако ли успее да даде 100%, значи той вече не живее собствения си живот, а нечии друг. Ролите се объркват и нищо хубаво не излиза отново.
Примера с пилота не е случаен, а мой познат, той просто строи самолет и това е неговия партньор, понякога просто това е мисията. И в това няма нищо лошо - избори.

Вълшебството на Паневритмията започва и тази година. Заповядайте

Начало за игра на танца Паневритмия

Реших и аз да споделя моя опит

И аз като теб кандидатствах след 7 клас, през 2002 г. бумът на кандидатстващите беше огромен. Приеха ме на няколко места, колебаех се доста кое училище именно да избера - дали с природо-математически профил, дали с хуманитарен или специализирано у-ще... Любовта ми към биологията надделя и се спрях на първия вариант - избрах гимназия, природо-математически профил (засилено изучаване на англ. език, биология, химия и информатика).

Сега 5г. по-късно след завършване на средното си образование, ако трябваше да избирам отново бих избрала гимназия, а не специализирано училище. Защо? Защото в гимназията изучаваш повече и различни дисциплини, получаваш по-богата обща култура. Например до 12 кл. вкл. учихме физика, география, история, втори език, философия, а в спец. у-ща ги спират още в 10 кл. Имахме повече часове по профилираните предмети, също ЗИП-ве, участвахме в различни конкурси, олимпиади... Да, по-трудно е, но мисля, че си заслужава. Освен това гимназията е добър вариант за тези, които имат разностранни интереси в различни области.

Дори голяма част от университети в САЩ имат 2-годишна програма - Artes liberaes (Liberal arts), в която продължават да се изучават литература, езици, философия, история, математика и различни науки и чак след завършване на курса се специализира, по една от избраните. За да може всеки сам да усети накъде и да се избегне поне малко принципа "проба-грешка".

До колкото знам в края на м. март всяка година има ден на кандидат-гимназиста. Това е една добра възможност да получиш информация за учебния план, начина на обучение, броя на часовете по дисциплина и сам да прецениш накъде

Успех

Мисля че трябва да се вслушаме в природата тя ни казва всичко, но как да стане, като сме забравили способността си да слушаме и нямаме знанието да разговаряме с нея.
Никой не може да коментира това http://www.zoomania....ристанище-15940

А дали няма връзка?
Точно преди 3 дена, точно срещу Япония на бреговете на Калифорния, пасажи с измряла риба, казаха от липса на кислород.
А това, че от 2 месеца измират масови пасажи с риба и птици!? На тези загадки обаче нямаме отговори.
Успяха да изчислят поне, че до няколко дена чакат ново земетресение в Япония - 7 по Рихтер.

Молитвата на Паулу Коелю за Япония.

Писмо от едно бебе



"Скъпи родители,



Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!




~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.




~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...

~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...

~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...

~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.

~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...

~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...

~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...

~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...

~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...

~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...







Благодаря и на двама ви!




С обич:
Вашето Дете"

Има много варианти на бедещето. Зависи кое ще изберем. Това е като гласуване. Печели този вариант, който е избран от мнозинството. Всички хора сме свързани, точно затова трябва да излъчваме в пространството светли мисли, благородни чувства, и спасителни постъпки. Има много бъдеща, и виждането на всеки един от нас се наслагва, наслагва и накрая се получава сумарното бъдеще. Това е висша математика. Ако обичаш, ще провокираш да обичат, ако мразиш, че провокираш да мразят. Затова моля ви, обичайте, изпращайте вашата любов, без да я поставяте на кантар, но щедро. Любовта и обичта са бъдещата разменна монета.
Само Божията Любов носи най-щастливото бъдеще. Според мен вече навлизаме в епохата на Любовта. Но омразата няма да си иде лесно......

Приятели,


на 22 март след Паневритмия


заповядайте на откриването на гостилница "Здраве и живот" в новия братски център на Изгрева.


Гостилницата ще работи от 8 до 16 ч., всеки ден от понеделник до събота.


Ще се предлагат здравословни закуски, чай, кафе, плодове, топла супичка и най-вече истински домашно приготвен хляб.






За да започнем заедно това начинание молим, всеки който има желание и възможност


да приготви нещо вкусно, което да се продава с благотворителна цел в деня на откриването.

Моите любими детски книжки:
"Стас и Нели" , Хенрик Сенкевич; "Без дом", Хектор Мало; "Дейвид Копърфийлд" , Чарлз Дикенс и "Задната къща" , Ане Франк

Моите детски книжки непрекъснато изчезваха,после изчезваха книгите ми за възрастни...
Може би причината е в това,че много държа на тях?
Не обичам да изхвърлям книги или някой да ги къса или цапа.
Когато давах на някого книга за прочит и ми я връщаше в окаяно състояние преставах да му давам.Намразваха ме.
Някои хора въобще не ми връщаха книгите.Още помня.Сигурно съм злопаметна?
Е,всеки с особеностите си!
Книгите са голямата ми любов!

Моите любими детски книжки:
"Стас и Нели" , Хенрик Сенкевич; "Без дом", Хектор Мало; "Дейвид Копърфийлд" , Чарлз Дикенс и "Задната къща" , Ане Франк

Аз също! Харесвам и Ерих Кестнер:

, , ,

Като гледам списъка,и на мен почти всичко ми е любимо и ми е трудно да кажа коя книга или герой са ми най-любими от любимите.
Може би Малкият принц...

http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk
***

Голямото откриване на "Малкото голямо четене"


Аз веднага се сетих, за Пипи и за Фют естествено .
Поздрави!

П.П. Като гледам списъка ми се иска да гласувам почти за всичките книги. Трудна работа...

Честит 8-ми март, мили дами!



Пожелавам Ви да намирате повече време за себе си и да правите по-малко компромиси със себе си!

Честит 8-ми март, мили дами!



Пожелавам Ви да намирате повече време за себе си и да правите по-малко компромиси със себе си!

Честит 8-ми март, мили дами!



Пожелавам Ви да намирате повече време за себе си и да правите по-малко компромиси със себе си!

Честит 8-ми март, мили дами!



Пожелавам Ви да намирате повече време за себе си и да правите по-малко компромиси със себе си!