braman

http://www.drugorg.hit.bg/facts.html

Когато си купуваме месо, всъщност ние плащаме на касапина за убитото теле и казваме: "добра работа!" Прияжда ни се нещо друго. Пак прибягваме до познатото ни "поръчково" убийство. Заглушаваме съвестта си, че това е "полезно" за тялото ни. Не ни се гледат филми за птицекланници и други подобни. Казваме си "абе, то толкова хора умират, то до животните ли сме допрели, всеки със съдбата си, майната им, аре..."
И пак си купуваме месо, и пак казваме "добра работа".

А то, те, растенията, са ж и в и същества, какво остава за животните.

Честито Рождество Христово!

Нека Христос да се роди в душите ни!

А лошите, не ги ядат дори и прасетата.

Всеки окултен ученик е изправен пред голямата опасност да стане от него нещо такова. Който навлиза в духовния свят, без достатъчно да е подготвен, ще стане жертва на собствените си илюзии, проектирани от нерафинираното си съзнание. Тогава нека Бог да ни пази от самите нас!

Браво бе! Много хубав пост. Щях да напиша ама същото. Това е истината. Ние никога не сме оставени без надзор, подкрепа и вътрешни и външни напътствия. Бог постоянно ни говори, за съжаление, по-често това е монолог.

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.





Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

Ааа, голям майтап! Поглеждам темите и виждам някаква нова: "Купете си обида", гледам в дясно - Канел. Викам си гледай го ти него, пуснал е тема подобна на моята, иска да ме конкурира. После като разбрах каква е работата, щях да умра от смях.



П.П. Да отправя едно уточнение към главния редактор: Разликата между ругатня и обида е много голяма.

Защо не обичам фейсбук...

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.

Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.

Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.

По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.

Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”

Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.

Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....

Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.

Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?

Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.

Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?

С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...

Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.





Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 септември 2009

Да, Елф напомни за, може би, най-великия момент в книгите на Кастанеда - идеята за малкия тиранин.

Така е! Особено във филма Варнава е представен като истински патриот - заприлича ми на Ботев, та дори на Левски.

Ето и един отговор за духовността, не е мой, но вярвам ще се приеме:


Идете в Галилея

Еее, Диана... Какво да ти кажа, хващаш се за последното изречение, без да си разбрала и дума от горните. Е няма нищо, карай. Ама всеки който употребява хубави думи непременно ли е куха лейка? Думите щели да се изтъркат, хората придобивали зависимост към духовното... Нека към такива неща да стават зависими! Има ли по-хубаво нещо от това човек да знае, че е зависим единствено от Бога, да е готов да се раздели по-скоро с дишането си, но не и с мисълта си за Бога!

Еее, Диана... Какво да ти кажа, хващаш се за последното изречение, без да си разбрала и дума от горните. Е няма нищо, карай. Ама всеки който употребява хубави думи непременно ли е куха лейка? Думите щели да се изтъркат, хората придобивали зависимост към духовното... Нека към такива неща да стават зависими! Има ли по-хубаво нещо от това човек да знае, че е зависим единствено от Бога, да е готов да се раздели по-скоро с дишането си, но не и с мисълта си за Бога!

Няма никакъв мъртвец.

Ако искаме да се развиваме, ще желаем предизвикателства. От сън спомен няма и от лежане добра фигура. Глад и пот му е майката! Някой ще каже: О, ужас! Ужас е, защото фитнест до сега е бил форма на изнасилване, а не радост от движението, не е бил очарование от познанието на себе си.

А живота е един фитнес в който переодично се извършват ако не състезания, то поне контроли на резултатите. И щангата ни смачква, защото когато е било време за тринеровки, ние сме били в отсрещното заведение и сме се наливали с деуретици.

Всички сме чували тези думи на Христос, но това не е ли една шега от от космичен характер, едно хайку, захвърлено по нас, хората, от самия Бог? Защото там онова: да чуеш звука от пляскането с една ръка или действай бездействайки, е доста вяло в сравнение с разцепващото обичай врага си, например.
Как става тази работа? Айде, дори да не стигнем някакво просветление, толкова ли е трудно да измърморим някаква благословия, когато ни направят някакъв келешлък? Уви, не е толкова лесно. Или просто е въпрос на навик, но то пък с навици и стереотипи какъв духовен напредък и реален живот би имало?!

И все пак, дали Христос не се е шегувал, дали това не са от онези неща, които не трябва да се приемат буквално? Колко по-естествено звучат думите: "Око за око, зъб за зъб".

Имате ли мнение по въпроса?

Всички сме чували тези думи на Христос, но това не е ли една шега от от космичен характер, едно хайку, захвърлено по нас, хората, от самия Бог? Защото там онова: да чуеш звука от пляскането с една ръка или действай бездействайки, е доста вяло в сравнение с разцепващото обичай врага си, например.
Как става тази работа? Айде, дори да не стигнем някакво просветление, толкова ли е трудно да измърморим някаква благословия, когато ни направят някакъв келешлък? Уви, не е толкова лесно. Или просто е въпрос на навик, но то пък с навици и стереотипи какъв духовен напредък и реален живот би имало?!

И все пак, дали Христос не се е шегувал, дали това не са от онези неща, които не трябва да се приемат буквално? Колко по-естествено звучат думите: "Око за око, зъб за зъб".

Имате ли мнение по въпроса?

Ами Пламъче, просто все повече хора се чувстват спокойни да покажат вярата си в Бог, за разлика от преди 20 години. И тъй като процесите са бавни и постепенни ... затова и все по-често забелязваш това.

А иначе - ами прави са хората, да казват така, явно има нещо (дали ще го наречем Бог, дали съдба, дали карма и т.н.), което наказва хората; и все повече хора виждат и разбират това. Което по своему си е положително развитие И с право се страхуват - защото наказание или по-точно възмездие, отплата за постъпките на всеки от нас действително има. А кой им е внушил? - ами различно, някои сами се убеждават в това, други са го попили от родители, от църквата и т.н.

И Бог (Абсолюта, съдбата и т.н.), разбира се, не прави само това - да наказва; прави (ако въобще е удачно, да се каже така) и много други неща, да не кажа всички неща

Сещам се, преди време прочетох една книга, писана втората половина на 18 век, в Англия, една от първите, доближаващи се по форма към съвременните романи. Не се сещам за заглавието в момента, беше в стила на романизирана автобиография. Прочетох я с интерес не за друго, ами защото ми направи силно впечатление в пъти по-голямата подкупност и корумпираност, непочтеност, незачитане на закони, права, свободи, неценене на човешкия живот и т.н. Та при това състояние на хората и обществото като цяло, направо е оправдано насаждането на страх от Бога от страна на църквата; просто на много хора нищо друго не би им повлияло като коректив на поведение и съзнание, освен страха от наказание. Както и обратно - че благородните постъпки ще бъдат оценени и възнаградени от същия този Бог.

И още нещо - последните години и аз забелязвам доста бърза ответна реакция от страна на Абсолюта; явно това е във връзка с приключване на определен етап от развитието на човечеството, за което говори и Учителя.

Няма никакъв мъртвец.

Не се опитваме да разглеждаме тези въпроси от окултна гледна точка. Някой чел ли е какво всъщнос става с пиещите или с вече доста зависимите от алкохол, цигари, дрога? Щайнер, Ани Безант, Учителя как описват невидимата страна на този процес?

Къде е границата и само от приказки има ли полза?
Ами в началото винага е така: думи, думи, най-различни думи. Но постепенно нещата всеки си ги избистря и убеденоста го подтиква към действие. Духовната зрялост е тази, която кара човека да няма апетит към материалните неща. Поне така си мисля.

Но апетита на японците към рибата е пословичен. Може би наистина океана отвръща на удара.

"Как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител?"

Преди всичко истинският Учител ти дава свобода да си тръгнеш, когато пожелаеш. Няма намеци от рода на: ще си навлечеш тежка карма, това твойто е форма на предателство и т.н. Истинският Учител не ти се сърди за това че си тръгваш, а се усмихва и казва: Благодаря ти, че бяхме заедно. Не му казва "сбогом минувачо", а бъди щастлив и на добър път. Обсебващият никога не иска да пусне жертвата, оплита я все повече и повече, манипулира и заплашва. Та тя е неговият донор, крава с промит мозък, на която е забранено да мисли самостоятелно и няма защо - пътят и е ясно очертан - от доилката до хранилката.

Другото правило е: Не ги слушайте какво приказват, а ги гледайте какво вършат. На думи всички сме много добри и благородни, но Христос е казал: По делата ще ги познаете. А те стават все по-съвършени в прикритието си. Учителя казва, че дявола отдавна не е с рога и копита. Действат подмолно, троянския кон е тяхното оръжие, макар публично върло да го отричат. А и как иначе. Да направят самопризнание ли?!


П.П. Та... като енергийните вампири. Едни го правят несзнателно, други пък съзнателно... Сами преценете кои са по-опасни.

Това е една мнаго добра идея! Интересно е дали по света има подобни реализации. Аз телевизия въобще не гледам, но една плеада от добри новини би ми се харесала мноого.

Това е една мнаго добра идея! Интересно е дали по света има подобни реализации. Аз телевизия въобще не гледам, но една плеада от добри новини би ми се харесала мноого.