ivail

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Трябва да се внимава много, защото официалната библия е много редактирана, и грешните преводи, и преписи, и поправки, къде от духовна слепота, къде от догматизъм след 6-ти век, къде с политически цели, са доста.
Не случайно няма да намерите никъде оригиналите на тези така наречени евангелия - не ви ли се струва съмнително че никоя църква няма как да покаже основните документи, на които се уповава вярата й.

Запазени са всички писания на Платон, без учението му да е станало държавна религия, а оригинала на нашето Евангелие (дори и Тората) го няма, и още по куриозно е, че тези документи изчезват след като християнството става държавна религия на римската империя - сливане с властта.

Какво е било съдържанието на оригиналното Евангелие и защо не е запазено? - мисля че се досещате...

И докато четем версия на библията, в която Иоан Кръстител се е хранил със скакалци, ще има много да се чудим на някои изречения от нея.

Разбира се вече имаме пълното Евангелие от около 130 години насам донесено от Тибет.

Дори учителя Дънов поправя някои от неща от библията в беседите си, но без да набляга на това като основна тема. Например:
"Да се подчиняваме на всяка власт", а учителя Дънов казва, че в оригиналния текст е "Да се подчиняваме на всяка праведна власт", т.е. власт управляваща по Христовия завет.

Това е неправилен превод:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
36. И врагове на човека са неговите домашни.


Това е правилния превод:

Истина ви казвам, Аз дойдох да поставя мир на земята, но когато говоря, ето следва, меч.
Аз дойдох да обединявам, но, ето, човек ще е в разрез с баща си, и дъщеря с майка си, и снаха със свекърва си. И неприятели на човека ще са от неговото му семейство.
Неправедните не могат да се сприятеляват с Праведните.



Времето да се появяват оригиналите е дошло, просто трябва да се търси и най-вече да се мисли - "По плодовете ще ги познаете".

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Трябва да се внимава много, защото официалната библия е много редактирана, и грешните преводи, и преписи, и поправки, къде от духовна слепота, къде от догматизъм след 6-ти век, къде с политически цели, са доста.
Не случайно няма да намерите никъде оригиналите на тези така наречени евангелия - не ви ли се струва съмнително че никоя църква няма как да покаже основните документи, на които се уповава вярата й.

Запазени са всички писания на Платон, без учението му да е станало държавна религия, а оригинала на нашето Евангелие (дори и Тората) го няма, и още по куриозно е, че тези документи изчезват след като християнството става държавна религия на римската империя - сливане с властта.

Какво е било съдържанието на оригиналното Евангелие и защо не е запазено? - мисля че се досещате...

И докато четем версия на библията, в която Иоан Кръстител се е хранил със скакалци, ще има много да се чудим на някои изречения от нея.

Разбира се вече имаме пълното Евангелие от около 130 години насам донесено от Тибет.

Дори учителя Дънов поправя някои от неща от библията в беседите си, но без да набляга на това като основна тема. Например:
"Да се подчиняваме на всяка власт", а учителя Дънов казва, че в оригиналния текст е "Да се подчиняваме на всяка праведна власт", т.е. власт управляваща по Христовия завет.

Това е неправилен превод:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
36. И врагове на човека са неговите домашни.


Това е правилния превод:

Истина ви казвам, Аз дойдох да поставя мир на земята, но когато говоря, ето следва, меч.
Аз дойдох да обединявам, но, ето, човек ще е в разрез с баща си, и дъщеря с майка си, и снаха със свекърва си. И неприятели на човека ще са от неговото му семейство.
Неправедните не могат да се сприятеляват с Праведните.



Времето да се появяват оригиналите е дошло, просто трябва да се търси и най-вече да се мисли - "По плодовете ще ги познаете".

Днес съм силен, утре може да съм слаб.
Помагам да кажем на "по-слабия", как точно?

На силните и слабите се помага по различен начин.

Трябва да се внимава много, защото официалната библия е много редактирана, и грешните преводи, и преписи, и поправки, къде от духовна слепота, къде от догматизъм след 6-ти век, къде с политически цели, са доста.
Не случайно няма да намерите никъде оригиналите на тези така наречени евангелия - не ви ли се струва съмнително че никоя църква няма как да покаже основните документи, на които се уповава вярата й.

Запазени са всички писания на Платон, без учението му да е станало държавна религия, а оригинала на нашето Евангелие (дори и Тората) го няма, и още по куриозно е, че тези документи изчезват след като християнството става държавна религия на римската империя - сливане с властта.

Какво е било съдържанието на оригиналното Евангелие и защо не е запазено? - мисля че се досещате...

И докато четем версия на библията, в която Иоан Кръстител се е хранил със скакалци, ще има много да се чудим на някои изречения от нея.

Разбира се вече имаме пълното Евангелие от около 130 години насам донесено от Тибет.

Дори учителя Дънов поправя някои от неща от библията в беседите си, но без да набляга на това като основна тема. Например:
"Да се подчиняваме на всяка власт", а учителя Дънов казва, че в оригиналния текст е "Да се подчиняваме на всяка праведна власт", т.е. власт управляваща по Христовия завет.

Това е неправилен превод:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
36. И врагове на човека са неговите домашни.


Това е правилния превод:

Истина ви казвам, Аз дойдох да поставя мир на земята, но когато говоря, ето следва, меч.
Аз дойдох да обединявам, но, ето, човек ще е в разрез с баща си, и дъщеря с майка си, и снаха със свекърва си. И неприятели на човека ще са от неговото му семейство.
Неправедните не могат да се сприятеляват с Праведните.



Времето да се появяват оригиналите е дошло, просто трябва да се търси и най-вече да се мисли - "По плодовете ще ги познаете".

Въпроси и отговори




Със субтитри на български:












http://www.freeworld...ter.org/bg/more

Това е мой превод от английски на част от апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Аз не ям айца от скоро, почти година. Също и сирена и тем подобни. Трябваха ми 19 години. Oт 19 години съм вегетарианец. По лесно се отказах от месото, отколкото от яйцата и млякото. И сега ми е много по хубаво, съвеста ми се изчисти. Тия животни и кокошки и крави, не могат да произваждат по команда. После когато спрат да снасят ги убиват. Една кокошка, снася интензивно само първата година от живота си, а естествения и живот може да бъде около 5 години.
Носачките във фермите не живеят повече от година и половина. Убиват ги, за да поставят следващите млади. И това го правят, заради нашата поръчка - яйца.
Излиза че ние сме господарите, заповядваме: яйца моля!.... И те ни ги носят. Кой е виновен? Който поръчва.
Аз много добре знам, колко е трудно. Някак си отвътре трябва да ти дойде, спирането на яйцата. Но по добре един ден да се откажете от тях. Просто се приготвяйте за този ден и няма да съжалявате, когато го направите!

Христо ,ако искаш да разбереш какво точно казва Учителя по даден въпрос ,трябва да се захванеш с четене.Рано или късно ще научиш отговора.Но моят съвет е пий вода от извора.Т.е чети беседи.И в тях е привнесено от вън -стенографи и разчитащи стенограмите ,но това е минимална намеса в сравнение с всяка друга интерпретация .."Ако" това,"ако" онова е губене на време и празнословие.Написал си едно много хубаво есе в темата на Божидар за волята.Не посочваш източник,следователно е твое.Това есе ме кара да мисля,че си чел доста неща от Учителя .Приложи ги и ще научиш отговорите на всички въпроси ,които те интересуват.Поздрави

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си.
И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди.
Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.

Нашите длъжници

Мисъл за деня - 06.02.2012

Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Който съжалява, че обича, се заблуждава. Ако се откажеш от любовта, съкращаваш живота си. Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови.
Качества на Божествената Любов


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Казах Истината относно изречението, и не критикувам писалия го, а пък който го е ръчнало егото да се замисли защо.

Целта ми не е всички да разбират днес какво пиша във форума, който трябва ще разбере.

Вместо да изпиша 100 страници на темата, които по-мъдри хора са вече са ни учили, направете си опит:
- вземете нож и си го опрете в гърлото - какво е чувството?
- идете в някоя кланица и станете свидели - и те плачат, и те чувстват болка и крещят, и те искат да живеят точно като нас, и гледайте очите им, и ако не сте разбрали пак, вземете нож и си порежете пръста.


Духовния подтик е съпричастие и съчувствие към живите души, нашите по-малки събратя - животните.


Всички имаме вредни навици, но навик от който някой трябва да умре, за да се задоволи някаква страст е меко казано нечовешко - такъв навик пречи на духовното развитие на имащия го.
Който не е видял как излиза живота от гърчещото се тяло на живо или във въображението си, значи не ползва разума си и трудно ще разбере думите ми.

Казах Истината относно изречението, и не критикувам писалия го, а пък който го е ръчнало егото да се замисли защо.

Целта ми не е всички да разбират днес какво пиша във форума, който трябва ще разбере.

Вместо да изпиша 100 страници на темата, които по-мъдри хора са вече са ни учили, направете си опит:
- вземете нож и си го опрете в гърлото - какво е чувството?
- идете в някоя кланица и станете свидели - и те плачат, и те чувстват болка и крещят, и те искат да живеят точно като нас, и гледайте очите им, и ако не сте разбрали пак, вземете нож и си порежете пръста.


Духовния подтик е съпричастие и съчувствие към живите души, нашите по-малки събратя - животните.


Всички имаме вредни навици, но навик от който някой трябва да умре, за да се задоволи някаква страст е меко казано нечовешко - такъв навик пречи на духовното развитие на имащия го.
Който не е видял как излиза живота от гърчещото се тяло на живо или във въображението си, значи не ползва разума си и трудно ще разбере думите ми.

Казах Истината относно изречението, и не критикувам писалия го, а пък който го е ръчнало егото да се замисли защо.

Целта ми не е всички да разбират днес какво пиша във форума, който трябва ще разбере.

Вместо да изпиша 100 страници на темата, които по-мъдри хора са вече са ни учили, направете си опит:
- вземете нож и си го опрете в гърлото - какво е чувството?
- идете в някоя кланица и станете свидели - и те плачат, и те чувстват болка и крещят, и те искат да живеят точно като нас, и гледайте очите им, и ако не сте разбрали пак, вземете нож и си порежете пръста.


Духовния подтик е съпричастие и съчувствие към живите души, нашите по-малки събратя - животните.


Всички имаме вредни навици, но навик от който някой трябва да умре, за да се задоволи някаква страст е меко казано нечовешко - такъв навик пречи на духовното развитие на имащия го.
Който не е видял как излиза живота от гърчещото се тяло на живо или във въображението си, значи не ползва разума си и трудно ще разбере думите ми.

Казано простичко,Духовен път е пътя на окултното ученичество.
Когато си Окултен ученик те водят състраданието и милосърдието към всички живи същества,които Бог е сътворил и признаването
на правото им на живот и ненамеса в развитието им,освен с цел помощ,ръководейки се от Доброто.
Месоядството показва единствено,че човекът е още в материята и света на суетата.

пп.Темата не е за и против вегетарианството.Има отделни теми за това.

Това е самозаблуждение...
Мисли...!
... и чети биографиите на Великите духовни учители, светите хора ...

И няма такова нещо като вегетарианство, но има месоядство, защото по природа не сме месоядни.
Мнозинството не е признак за Истинност и правота.

Няма истинско духовно учение, в което в основите си да си затваря очите за месната храна.

„Който се запознае с природата на божествените сияещи явления, той разбира защо е необходимо да се въздържа от всякаква животин­ска храна;
особено трябва да се въздържа този, който бърза да се освободи от земните грижи и да общува с боговете в небесата" - казва Порфирий

Това е самозаблуждение...
Мисли...!
... и чети биографиите на Великите духовни учители, светите хора ...

И няма такова нещо като вегетарианство, но има месоядство, защото по природа не сме месоядни.
Мнозинството не е признак за Истинност и правота.

Няма истинско духовно учение, в което в основите си да си затваря очите за месната храна.

Децата ви ще ви обединят ако им обърнете повече внимание и се вглеждате в очите им.
Поставете се на тяхно място.

От Бога.
От там сме излезли.

Аз като излекуван съм свидетел!
И не съм бил депресиран или с разклатена психика.

Нещо много материално - 500 долара операция на коляното, обаче аз "инат" - с рязане всеки може.
И търпях... търпях ... докато съвсем от никъде се появи един съученик да го карам при някакъв "лечител" на 200км, защото имах кола.
И наред с моя приятел и мен ме излекуваха за 0-ла време...

Добре че се "заблудих" при "заблудения" та не ми правиха лазарни дупки или да ми режат коляното.

Пак прекалих с писането ама пустата Истина в моите гърди мира не ми дава.

„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."




Първо нека следните линове послужат за припомняне по темата, и особено 6-тия от който бих желал да продължа:
1.http://www.beinsadou...p?showtopic=210
2. http://www.beinsadou...?showtopic=1077
3. http://www.beinsadou...?showtopic=2415
4. http://www.beinsadou...showtopic=11247
5. http://www.beinsadou...?showtopic=3606
6. http://www.beinsadou...720
7. http://www.beinsadou...?showtopic=5046











„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."
Матея 6, 12



Това е петата молба от молитвата Отче наш отнасяща се директно към нас – петата коренна раса, които сме в прехода към шестата. За този преход говорят всички велики учители и особено учителя Петър Дънов.

И забележете:

За важността на Прошката самия Христос ни обръща внимание, като веднага след „Отче наш“, Той ни дава ясно тълкование единствено именно за тази 5-та молба:







„14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. „


Както сами се досещате „и вам ще прости Небесният ви Отец“, тук не става дума за това че някое формено същество ще ни каже „простено ти е“, а става дума за това че ние можем съзнателно-сърдечно, да определяме собственото си бъдеще, на база на преосмисляне на миналото.
Също така става дума за съзнателно манипулиране на причинно-следствения закон(карма) когато прощаваме истински.
Докато ние не си спомним и не простим всичко свързано с минали преживявания, ще ние доста трудно да стигнем до разбирането и истинското значение на думата Любов, а от чрез Нея и придобиването на по-дълбоки знания.
Без силите произтичащи от истинската прошка, които постоянно оздравяват целия социален живот, в нашата епоха фактически не е възможен никакъв жизнеспособен социален организъм. Защото всяка склонност към отмъстителност или злопаметство му влияят като силно действуваща отрова.
Проблемът за кармата е свързан с Аза индивидуална карма на човека от една страна, а от друга - карма, свързваща в продължение на цялото земно развитие един човек с друг, на отделния човешки Аз с кармически принадлежащата му социална общност.

Когато всеки от нас успее сърдечно да забрави, (освободил се от кармичния цикъл) – Прощава и да моли за Прошка, тогава за него почват да важат следните думи:
„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си."
Иоан 15, 15

И така, според тези думи, главната разлика между „слугите" на Христос(Словото, Разума, Премъдростта) и Неговите „приятели" се състои в това, че първите се ръководят само от дадения им отвън „закон" и „заповед", докато отличителна черта на вторите е преди всичко знанието за това, което Самият Христос очаква от нас във всеки нов период на земното развитие, също и в нашето време.
Но това знание се дава чрез плавен преход, в зависимост от нашето усъвършенстване в Прощаването(преосмисляне на миналото), Искането на Прошка(за минало) и Неосъждане(за бъдеще, за да не зациклим в Искането).


Когато ние съзнателно почваме да упражняваме припомняне на случки (дори такива, които са ни неприятни), смело, с воля, и ги изживяваме още веднъж с цел да Простим или Молба да ни бъде простено, тогава ние наистина приключваме , късаме конеца на отделното кармично задължение.
Тук е много важно да отбележа, че това може да бъде насочено към биологично близки или далечни хора, както и към вече починали такива.
Като тук съвсем не забравям за нашето отношение към животните...


Според мен няма правила по кой начин на припомняне ще тръгнем, от детство на насам, от сега назад или по ниво на отпечатано впечатление в съзнанието ни. Важното е да желаем това.

Има още семейна, родова, .... , народна, .... и глобална Прошка, но нека за сега се съсредоточим в тази тема към индивидуалната такава.


Ако музикантите от даден оркестър не са се упражнявали индивидуално с години, няма как да постигнат нещо като колектив, дори и най-добрия диригент на вселената да дойде.

Разбира се с гореспоменато темата далеч не се изчерпва.

Боже дай ни сила да си Прощаваме!

„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."




Първо нека следните линове послужат за припомняне по темата, и особено 6-тия от който бих желал да продължа:
1.http://www.beinsadou...p?showtopic=210
2. http://www.beinsadou...?showtopic=1077
3. http://www.beinsadou...?showtopic=2415
4. http://www.beinsadou...showtopic=11247
5. http://www.beinsadou...?showtopic=3606
6. http://www.beinsadou...720
7. http://www.beinsadou...?showtopic=5046











„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."
Матея 6, 12



Това е петата молба от молитвата Отче наш отнасяща се директно към нас – петата коренна раса, които сме в прехода към шестата. За този преход говорят всички велики учители и особено учителя Петър Дънов.

И забележете:

За важността на Прошката самия Христос ни обръща внимание, като веднага след „Отче наш“, Той ни дава ясно тълкование единствено именно за тази 5-та молба:







„14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. „


Както сами се досещате „и вам ще прости Небесният ви Отец“, тук не става дума за това че някое формено същество ще ни каже „простено ти е“, а става дума за това че ние можем съзнателно-сърдечно, да определяме собственото си бъдеще, на база на преосмисляне на миналото.
Също така става дума за съзнателно манипулиране на причинно-следствения закон(карма) когато прощаваме истински.
Докато ние не си спомним и не простим всичко свързано с минали преживявания, ще ние доста трудно да стигнем до разбирането и истинското значение на думата Любов, а от чрез Нея и придобиването на по-дълбоки знания.
Без силите произтичащи от истинската прошка, които постоянно оздравяват целия социален живот, в нашата епоха фактически не е възможен никакъв жизнеспособен социален организъм. Защото всяка склонност към отмъстителност или злопаметство му влияят като силно действуваща отрова.
Проблемът за кармата е свързан с Аза индивидуална карма на човека от една страна, а от друга - карма, свързваща в продължение на цялото земно развитие един човек с друг, на отделния човешки Аз с кармически принадлежащата му социална общност.

Когато всеки от нас успее сърдечно да забрави, (освободил се от кармичния цикъл) – Прощава и да моли за Прошка, тогава за него почват да важат следните думи:
„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си."
Иоан 15, 15

И така, според тези думи, главната разлика между „слугите" на Христос(Словото, Разума, Премъдростта) и Неговите „приятели" се състои в това, че първите се ръководят само от дадения им отвън „закон" и „заповед", докато отличителна черта на вторите е преди всичко знанието за това, което Самият Христос очаква от нас във всеки нов период на земното развитие, също и в нашето време.
Но това знание се дава чрез плавен преход, в зависимост от нашето усъвършенстване в Прощаването(преосмисляне на миналото), Искането на Прошка(за минало) и Неосъждане(за бъдеще, за да не зациклим в Искането).


Когато ние съзнателно почваме да упражняваме припомняне на случки (дори такива, които са ни неприятни), смело, с воля, и ги изживяваме още веднъж с цел да Простим или Молба да ни бъде простено, тогава ние наистина приключваме , късаме конеца на отделното кармично задължение.
Тук е много важно да отбележа, че това може да бъде насочено към биологично близки или далечни хора, както и към вече починали такива.
Като тук съвсем не забравям за нашето отношение към животните...


Според мен няма правила по кой начин на припомняне ще тръгнем, от детство на насам, от сега назад или по ниво на отпечатано впечатление в съзнанието ни. Важното е да желаем това.

Има още семейна, родова, .... , народна, .... и глобална Прошка, но нека за сега се съсредоточим в тази тема към индивидуалната такава.


Ако музикантите от даден оркестър не са се упражнявали индивидуално с години, няма как да постигнат нещо като колектив, дори и най-добрия диригент на вселената да дойде.

Разбира се с гореспоменато темата далеч не се изчерпва.

Боже дай ни сила да си Прощаваме!