ivail

Скъпи сестри и братя,
 
с голямо задоволство бих желал да ви уведомя, че завърших превода от английски на преписа на апокрифното евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от Св. Ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворен.
След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.
Донесено е Азия от католически свещеник около 1870г., който го превежда от арамейски.
Това евангелие е познато под името Евангелието на Светите Дванадесет
 
Бих желал да споделя най-важните причини, които ме накараха да се заема точно с този текст, като знаем колко "богат на бисери" е интернета:
 
- Първата и най-важната причина е Учителя Петър Дънов, защото този текст, по мое мнение, излага всички принципи, на които Учителя основава учението, което ние е дарил на роден български език;
 
- Сега някои с право ще попитат "Как да сме сигурни че това е автентичен текст?".
Именно това бе другата причина да се заема - не открих никъде запазени оригиналите на четирите регламентирани евангелия и на остатъка от Новия завет. Най-шокиращото бе че дори няма нито един оригинал от 50-те библии поръчани от император Константин от 325г..(всъщност има два преписа от нея, правени преди 365г., които имат огромна разлика със съвременните версии)
Но не отричам сегашните версии на библията, просто няма пълното Учение в нея( като за противоречията ще нужна друга тема )  - на Св. Франческо от Азизи са му били достатъчни да приложи думите на Христос от четирите евангелия в живота си, за да получи венеца на Светец.
И така прочитайки голяма част от гностиката намерена през 1945-50г. в Египет и Мъртво море, както и всички други преведени на български апокрифни евангелия, и около 300 жития на свети люде от цял свят, установих че този текст най-точно дава(поне за мен) определение за християнски начин на живот.
 
  Разбира се много неща още бил желал да споделя, но най-вече линковете към Евангелието: 
 
http://www.alldivine...a=downfile;id=3

http://sdrv.ms/SDu7Mj

https://docs.google....lBiUFNYcGs/edit
 
 
Ако съм пропуснал или добавил някоя запетая, моля да извините моето несъвършенство.
 
При технически проблем с линковете, файла, въпрос по текста или просто усмивка, чувствайте се свободни да ми пишете чрез лично съобщение.
 
Бог да просвети човечеството по-скоро!

Християнин е човек, който прилага Учението на Исус Христос, а не защото е роден в населено място, в което хората по навик или традиция, наричат себе си християни.
 
А Учението е:
Възлюби твоя Бог с цялото си сърце, и обичай ближния си както себе си - на това се крепят целият закон и пророците.
И обобщението на закона е това:
- Не постъпвай с другите така, както не би искал другите да постъпват с теб.
- Да постъпваш с другите така, както би искал другите да постъпват с теб.
 
"Вяра без дела е мъртва" - казва апостол Яков.
 
Начина на живот е истинската молитва към Бога, затова св. Павел казва "Непрекъснато се молете.", и това има в предвид, а не непрекъснатото молене с уста.
Защото както живеем, така ще ни се даде.
Както живеем - това в същност си просим, и то ни се дава или с две думи кармичния закон.
 
 
И така нататък:
Но Аз ви казвам, за тези които слушат:


Обичайте враговете си, правете добро на ония, които ви мразят.


Благославяйте тези, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви причиняват неприятности.

За да станете деца на Твореца, Който прави слънцето да изгрява над злите и над добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.


Защото, ако обичате тези, които обичат вас, каква благодат имате? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

 

И ако правите добро на ония, които на вас правят добро, каква благодат имате? дори и грешниците правят същото.

 

И ако поздравявате само братята си, какво особено правите повече от другите? не правят ли така и разбойниците?

Непробудения човек при трудност се оплаква, а при хубавина не благодари.
Добрия човек при трудност се оплаква, а при хубавина благодари.
Будния човек благодари и за трудностите и за хубавините в живота.

Не се ядосвайте за грешките си - в яда си ще си провалите текущия момент.
Не се опитвайте да унищожите злото - съграждайте Доброто.
Не измъчвайте тялото - упражнявайте съзнанието.
Не се опитвайте да унищожи пороците - прилагайте добродетелите.
Всички сме един Дух и една сила - Живот, в много тела и форми.
 
Живота е лесен, с правила прости, но не са за егоизма.

Не се ядосвайте за грешките си - в яда си ще си провалите текущия момент.
Не се опитвайте да унищожите злото - съграждайте Доброто.
Не измъчвайте тялото - упражнявайте съзнанието.
Не се опитвайте да унищожи пороците - прилагайте добродетелите.
Всички сме един Дух и една сила - Живот, в много тела и форми.
 
Живота е лесен, с правила прости, но не са за егоизма.

Не се ядосвайте за грешките си - в яда си ще си провалите текущия момент.
Не се опитвайте да унищожите злото - съграждайте Доброто.
Не измъчвайте тялото - упражнявайте съзнанието.
Не се опитвайте да унищожи пороците - прилагайте добродетелите.
Всички сме един Дух и една сила - Живот, в много тела и форми.
 
Живота е лесен, с правила прости, но не са за егоизма.

Мисля, че думите на Майка Тереза много подхождат на темата:
"Ако искате мир, не участвайте в движения против войната, участвайте в движения за мира."

Молитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика
 
Беседа :99. Човешкото и Божественото (29 юли 1934 г.)
 

Молитвен наряд за край:
 
Господнята молитва
 
 
 


   
44. Утринно Неделно Слово, държано на 29 юли 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев
 
         
 

Да допълня Иваил, че "забравянето" на нещото може да се дължи на потискане. А това не е прошка, а продължаващо да работи в несъзнаваното отношение.

В отношенията изискващи прошка винаги има двама. Този, на когото е причинено нещо, да го наречем пострадалият и причинителят.

Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя.

Затова, когато прощаваме на някого, част от прошката е да простим и на себе си, че сме създали своята част от условията за възникването на тези отношения.

Благодаря, ivail! Прошката е като научения урок - вече не си същия, който си бил, преди да го усвоиш, но помниш как си го учил. Благодарен си за трудностите, които си минал, защото сега осъзнаваш колко са били ценни. Обаче урокът няма да се "брои" за усвоен, т.е. магията с кармата няма да заработи докато не приложим наученото и не докажем, че сме се променили.
Так че съм съвсем съгласна с превода - Бог ни прощава дълговете чак след като ние вече сме завършили процеса на прошката и имаме сигурен резултат на промяната ни. И няма как да избегне човек или измами на този изпит - мами себе си само.

Случва се според мен и то не рядко. Не живеем в часовник.

Но дори и някой да срещне някакво нещастие или трудности в живота си по кармични причини, то пак отговорността на причинителите на това нещастие е различна от отговорността на потърпевшия. Единият изплаща стара карма, докато другият създава нова. Е, как можем да приравняваме нещата? Кой създава ситуацията? Потърпевшия с кармата си привлича нещастието към себе си, но той не го създава. Отговорността му е за действията с които е натрупал съответната карма, т.е. тя е в миналото. Самата карма може да чака подходящия момент за да бъде изплатена пет, сто или хиляда години – всичко е въпрос на постигане на подходящите условия. Тук човекът натрупал кармата няма никакво участие. Има си същества, които се грижат за това в съответствие със законите на битието.

Това за съжаление, е неразбиране на действието Прошка.

Нищо не се забравя, но е важно по нов начин да възприемем това минало събитие, да го преосмислим и да си признаем, че може би и ние имаме дял, в това да са ни го причинили.
Също има разлика, между прощаването и искането на прошка.

И може би най-важното е да се знае:

Ако имаш страх или неудобство да срещнеш този, на когото си мислиш че си простил - значи въобще не си простил.

Отче наш... е малко по-различна, за вътрешния кръг - доказаните морално:



„...И прости ни дълговете, както
и ние сме простили на нашите длъжници..."


За това молитвата е на две места, но невежеството на вековете е изгубило тази малка граматическа особеност в превода на едното място. Защото истинския християнин няма нужда да прощава, просто защото не осъжда никой, съзнавайки че нищо не се случва случайно и благодари за неприятностите, като знае добре причинноследствения закон, по който се гради човешката съдба.

Великият Път не е труден за тези, които нямат предпочитания.

„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."




Първо нека следните линове послужат за припомняне по темата, и особено 6-тия от който бих желал да продължа:
1.http://www.beinsadou...p?showtopic=210
2. http://www.beinsadou...?showtopic=1077
3. http://www.beinsadou...?showtopic=2415
4. http://www.beinsadou...showtopic=11247
5. http://www.beinsadou...?showtopic=3606
6. http://www.beinsadou...720
7. http://www.beinsadou...?showtopic=5046











„...И прости ни дълговете, както
и ние прощаваме на нашите длъжници..."
Матея 6, 12



Това е петата молба от молитвата Отче наш отнасяща се директно към нас – петата коренна раса, които сме в прехода към шестата. За този преход говорят всички велики учители и особено учителя Петър Дънов.

И забележете:

За важността на Прошката самия Христос ни обръща внимание, като веднага след „Отче наш“, Той ни дава ясно тълкование единствено именно за тази 5-та молба:







„14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. „


Както сами се досещате „и вам ще прости Небесният ви Отец“, тук не става дума за това че някое формено същество ще ни каже „простено ти е“, а става дума за това че ние можем съзнателно-сърдечно, да определяме собственото си бъдеще, на база на преосмисляне на миналото.
Също така става дума за съзнателно манипулиране на причинно-следствения закон(карма) когато прощаваме истински.
Докато ние не си спомним и не простим всичко свързано с минали преживявания, ще ние доста трудно да стигнем до разбирането и истинското значение на думата Любов, а от чрез Нея и придобиването на по-дълбоки знания.
Без силите произтичащи от истинската прошка, които постоянно оздравяват целия социален живот, в нашата епоха фактически не е възможен никакъв жизнеспособен социален организъм. Защото всяка склонност към отмъстителност или злопаметство му влияят като силно действуваща отрова.
Проблемът за кармата е свързан с Аза индивидуална карма на човека от една страна, а от друга - карма, свързваща в продължение на цялото земно развитие един човек с друг, на отделния човешки Аз с кармически принадлежащата му социална общност.

Когато всеки от нас успее сърдечно да забрави, (освободил се от кармичния цикъл) – Прощава и да моли за Прошка, тогава за него почват да важат следните думи:
„Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си."
Иоан 15, 15

И така, според тези думи, главната разлика между „слугите" на Христос(Словото, Разума, Премъдростта) и Неговите „приятели" се състои в това, че първите се ръководят само от дадения им отвън „закон" и „заповед", докато отличителна черта на вторите е преди всичко знанието за това, което Самият Христос очаква от нас във всеки нов период на земното развитие, също и в нашето време.
Но това знание се дава чрез плавен преход, в зависимост от нашето усъвършенстване в Прощаването(преосмисляне на миналото), Искането на Прошка(за минало) и Неосъждане(за бъдеще, за да не зациклим в Искането).


Когато ние съзнателно почваме да упражняваме припомняне на случки (дори такива, които са ни неприятни), смело, с воля, и ги изживяваме още веднъж с цел да Простим или Молба да ни бъде простено, тогава ние наистина приключваме , късаме конеца на отделното кармично задължение.
Тук е много важно да отбележа, че това може да бъде насочено към биологично близки или далечни хора, както и към вече починали такива.
Като тук съвсем не забравям за нашето отношение към животните...


Според мен няма правила по кой начин на припомняне ще тръгнем, от детство на насам, от сега назад или по ниво на отпечатано впечатление в съзнанието ни. Важното е да желаем това.

Има още семейна, родова, .... , народна, .... и глобална Прошка, но нека за сега се съсредоточим в тази тема към индивидуалната такава.


Ако музикантите от даден оркестър не са се упражнявали индивидуално с години, няма как да постигнат нещо като колектив, дори и най-добрия диригент на вселената да дойде.

Разбира се с гореспоменато темата далеч не се изчерпва.

Боже дай ни сила да си Прощаваме!

В Западните страни много жени раждат вкъщи или в обстановка, близка до домашната. Въпросът съм го проучила подробно, тъй като раждах неотдавна. Разумно е да се роди вкъщи, както нашите баби са раждали. Разбира се, е нужна съответна подготовка, както за майката, така и за бащата. Подготовката е свързана и с физическите операции по време на раждането, но и с психичната нагласа. Последната е много, много важна. Да не забравяме за молитвите и формулите. "Без страх, без тъмнина в Любовта безгранична". Раждането е естествен процес и протича нормално в повечето случаи, стига да сме се настроили положително. Повечето жени си спомнят, как непосредствено преди началото на родовата дейност, са имали огромен прилив на енергия и независимо, че през последния месец са наедряли доста и не им се е мърдало, то последния ден са се заели дори да разтребят навсякъде у дома си.
При мене, за съжаление, съпругът ми не беше подготвен за помощ в раждането. Аз родих, като до последно си бях вкъщи. Раждането ми приключи 15 минути, след като пристигнах в родилния дом. Нарочно не пожелах да родя в частна клиника, защото там екипът щеше да дойде специално за мене, щяха да бързат да си отиват, а родилката е много чувствителна към такива влияния. Лекарите от частната клиника ми бяха казали, че щом съм на такава възраст - 41год. - ще се наложи секцио. ( т.е. за лекарския екип е по-лесно и по-бързо за 30 мин. да свършат с раждането чрез секцио, отколкото да ме чакат търпеливо няколко часа). Приложих си сама вкъщи всички физиотерапевтични методи, за които знаех - като ходене, масаж, клизма, разтриване с етерични масла. Всичко това е нормална практика в западните страни. Обръщах се за помощ към Цивилизацията на Делфините, които много помагат на родилките. Преминах през покаяние и отправях молитви към Пресветата Богородица. Пих чай, приемах хомеопатични лекарства. Те действат комплексно и в повечето случаи предотвратяват усложненията, като неефективни контракции, неподходящо положение на бебето. А също така и успокояват психиката на родилката. Дори в родилната зала (вече току-що родила) се молих за останалите родилки. Помощта на бащата е като при колективната молитва. В най-сюблимния момент неговата роля е да създаде подходяща спокойна и ведра обстановка за майката.
В Епохата на Водолея нараства значението на фините, щадящите методи.
А и за да израсне детето като силна личност, способна на велика любов и подвизи, е много важно да бъде прието в този свят също с такава любов! И бащата има в това отношение незаменима роля!

Великият Път не е труден за тези, които нямат предпочитания.

Пък аз си числя, че тези дето опитват да приложат и тук "разделяй и владей" не са с добри помисли. Стана ясно вече, че има и доста неща, които са ценни. Хората, които четат поемат отговорност. Както и човекът, събрал и издал томовете е поел отговорност пред Бога.

Ясно е вече, че всички издателства са пипали добре беседите, съкращения, поправки... Всеки има отговорност пред Учителя... Но и друго важно има-това Слово е живо и то се улавя от будните. Не може да се спре този процес!

Суета и глупост двете,
не са ли туй ръцете
на черния изкусен маг;
предвечния и страшен враг
на всяка мисъл,светлина,
небесен прилив и вълна?

Изплита той прекрасна мрежа
за модния ,културния ,невежа.

***********
С подтик материален
срещу пътя идеален-
безплодното стремление
към обществено владение
гостува на земята-
път към низината.
Олга Блажева -

Изт."О,ВЕЛИК УЧИТЕЛ,ТИ ВСЕЛЕНСКИ ЖИТЕЛ",стихове за Бога,природата и човека ,Изд.ББ София 2006 г стр.105

След цитата горе, в горещата точка и аз да се включа! Преди години се хранех под диета, в която се включваше многп месо, защото тогава бях тинейджър, които тренираше Бокс като луд (участвах и в състезания професионално) и ми се казваше че трябва да будя ярост в мен като наблягам на месото. В един ден се срещнах очи в очи с истината - човек трябва да се пази от агресията си и да я успокоява в себе си. Така почти от едната крайност, аз отидох (но вече готов) в другата и минах на Йога, а там ме чакаха истините за Вегетарианството - за морала, за здравословността на този вид хранене ... И преобърнах целият си светоглед само, защото попаднах на наистина най - добрият Учител. Та казвам, че сега съм зрял мъж, който е вегетарианец от години. Здрав съм на бик. Бокса ми остана голяма любов, но пред очите ми светнаха Бойните изкуства и аз ги съчетавам с Йогата. Храня се здравословно и без месо. Силата не ми е намаляла, нито каквото и да било. Не се отразява и на мъжествеността да не ядеш месо - гарантирам! Просто като можем да сме чисти и по - добри, защо да не сме? Веднага хваля този/тази, който е написал/а горното и се вклювам в нейна подкрепа. Освен това бързам и да кажа, че не харесвам хората, които 'навиват' онзи, който не яде месо, да почне яде ... това е една грозна ниизост и е поведение непристойно, а който се поддаде на такива уговорки, си е слабак за мен. Ако си станал вегетарианец и си израстнал, за какво ти е да се връщаш морално назад!?

Извинявай, но това е писано през 2008-ма и взето от http://zadogradata.ffwpu.eu/?p=281 или http://fenzona.bg/fo...r/3674/page/65/

И ако го прочетеш, и помислиш, и ако си въобще запознат с историята на България( и на териториите на България отвъд Дунава и масовите кланета там, по време на самозабравилия се Симеон, ламтящ за престола на Византия), и с историята на християнството по земите ни, и кои са истинските пазители на Христовото учение, горени на кладите на светско-църковна власт, от 1-ви век до сега по българските земи - не би бил пуснал този меко казано банален текст, и то точно в този форум.

Честно да ти кажа, все едно чета текст писан от комсомолец, очакващ потупване по рамото.

Не си заслужава времето писмено да анализирам тук целия текст, но написах горното поради учудването ми, че през 2012 може да се смятат подобни текстове като народо-вдъхновяващи.


И понеже знам че ще отговориш, но те моля в отговора си включи историческия документ или източник, от който става 100% ясно че Борис I е избил 50 болярски рода.

Есеите - част 1

Есеите - част 2

Когато търсим идеала, логично звучи да се абстрахираме от външните признаци, отразяващи историческите условия, и да се съсредоточим върху принципите и смисловите измерения...

Мисъл за деня - 22.10.2012 г.

Има един красив, разумен свят, към който се приближаваме. Красотата не е нещо физическо, тя спада към Духовния свят. И когато се съберат хората, да не изнасят дефектите си един на друг, защото с това стават грозни; забравете за това. Рисувайте красиви форми: цветя, камъни и хоризонти. Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ. Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат. Една раса ще създаде един красив тип.

Жилище, облекло, красота



Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Мда. загуба на ценно време е това - най добре е всеки да си е такъв, какъвто на него си му е най-добре казвам аз като един непоправим оптимист. На мен оптимизмът ми е донесъл само най-добрите неща в моя живот, а когато съм го изоставяла заради нещо друго, съм си получавала търсеното. Изпитано, проверено. Другото са теории и общи лаф да стане приказки

If you could flip the switch and open your third eye,



You'd see that



We should never be afraid to die!