pencil

Това за клекналата поза е едно от нещата, които човек сам открива, когато се завърне към природосъобразния живот. Като клечиш и садиш или човъркаш земята, сам усещаш колко по-комфортна е тази поза. Вече дори като се храня предпочитам да сядам на земята, като старите българи. Усещам се, че и в момента, докато пиша този постинг, съм със свити колене на стола, толкова неестествена ми е станала седящата поза.

Истината е, че колкото повече човек се опитва да спечели, толкова повече се увеличават разходите му. Вселената изглежда не търпи вакуум. Животът в града ти дава възможност да спечелиш повече но и разходите са повече: парно, топла и студена вода, транспорт, данъци, храна, а качеството не е по-добро.
Целта ми беше не просто да живея "на село" а да намеря свой балансиран начин на принципа "качество а не количество" -- максимална самостоятелност без загуба на комфорта, физическата активност да е балансирана със здравословна храна и чист въздух (все неща дефицитни за града), да разполагам с времето си.
Продадох всичката си налична собственост и вложих средствата в закупуването на малка къща с 1 декар двор в провинцията, хем недалеч от град, хем на тихо място, с чист въздух, далеч от индустрия и смог, всред природата (намират се такива места в момента). Направих изолация отвън, парно на дърва, слънчев колектор и водозахранване от независим водоизточник.
Разликата сега е, че вече не съм зависим от капризите на ВиК и Топлоснабдяване -- като ми е студено слагам дърва в камината и се топля. Дървата са безплатни от гората, разхода е малък заради добрата топлоизолация -- тази зима изкарахме с 5-6 кубика дърва, като се има в предвид, че отопляваме 90 кв. площ с тях. Топлата вода зимата се топли от парното а лятото от колектора на покрива. Пералнята тегли топла вода направо от бойлера. Водата идва от кладенец -- чиста, без хлор и ръжда (смених тръбите с PVC). По-нататък планирам и независимо електрозахранване.

И ще се учудите ли, ако ви кажа, че къщата + всички подобрения струва колкото една мухлясала гарсонера в Люлин.

По настоящем задължителните разходи се свеждат до 30-на лв. ток на месец, останалото се набавя главно от природата или се заменя/купува от местни хора. При това положение семейството ни се справя със 70-100 лв. на месец, като това включва и незадължителни работи като интернет, телефон, разходки с кола и др. Здравни осигуровки не плащаме а и не са ни трябвали, защото на лекар ходим много рядко и то за дребни неща.

За храна използваме тикви, картофи, боб, плодове, зеленчуци, козе мляко, козе сирене. Хляба е пълнозърнест, житото го мелим с каменна мелница и го печем в печка на дърва. За качеството му може да ви говори факта, че местни хора предпочитат да купуват от питките ни, вместо бял хляб от магазина. Животни не гледаме. Парите, които са ни нужни изкарваме различно всеки път, понякога идват по най-неочакван начин. А от по-малкото но по-качествени продукти умелата домакиня може да приготви невероятни вкуснотии. Например тиквеник от настъргана тиква смесена с мармалад от сливи, орехи и царевичен грис -- все наше производство. Става нещо, направо да си оближеш пръстите. Въобще мога да кажа, че не жиевеем в лишения.

За транспортни цели имаме автомобил, който ползваме лятото, но главно ходим пеша -- разходката до града е приятна, минава се през гора и поляни. Малкия ходи на училище пеша, само при лошо време го карам с колата.

Като казах за децата -- няма нищо по-хубаво от това едно дете да живее в естествена близост до земята. Никакви зали с компютри и видео-клубове не могат да заместят радостта от общуването с Живата природа. И мисля, че ако един родител наистина обича детето си, би жертвал кариерата си за да му даде тази радост. Малкия така обича да помага в градината, когато майсторя нещо, когато плуваме в реката или ходим за дърва. Расте силен и здрав, работи наравно с нас. Месо и захар не яде а вече е по-силен от съучениците си. Когато има грип в училище той никога не се разболява. Учи почти без усилие и е пълен отличник.

Най-ценното, обаче, е това, че разполагам изцяло с времето си. Например ако ми омръзне да копая и чистя земята хващам четката и започвам да варосвам дърветата или да опъвам оградна тел. Ако се почувствам уморен си лягам за половин-един час или чета книга. Винаги има нещо ново и разнообразно. Имам и всякакви инструменти с които от стари железарии и дърво може да се изработи какво ли не.

Идеята е, че за да съм здрав човек и да живея дълго и щастливо трябва да слушам подсъзнателните импулси в себе си. Когато искам да слушам музика си пускам такава без да преча на никого. Ако ми се ходи бос навън, събувам се, ако искам да се опъна гол под слънчевите лъчи -- правя го (колцина могат? ). Докато прекопавам градината, вадя корени от троскот и глухарче, мия ги и ги ям -- пречистват кръвта и тонизират по-добре от всякакви там таблетки и energy drinks. За 2 години всички неща като кафето, захарта, телевизията, седящата тоалетна, козметика и т.н. сами отпаднаха, защото когато ги използваш имаш интуитивно усещане за нещо противоестествено, натрапено. Има дни в които (следвайки естествено биоритмичните цикли) се чувствам силен за физическа работа и тогава събирам дърва, цепя ги, пренасям тор и т.н. Други дни подрязвам овошки, работя на компютъра или ремонтирам нещо по къщата. Има дни в които просто чета на слънце, размишлявам, разхождаме се...

А представете си човека прикован на работното място, било зад волана, зад бюрото, в класната стая или където и да е. Той не може да си позволи да си почине след обяд, да се поразходи бос, да изкубне някон-друг корен и да го изяде, дори тялото му неистово да го иска. Живота му не е съобразен с циклите в природата. И затова идват болестите, мъчителното деградиране, нервността, депресията, осъждането.
Човек е забравил, че здравето и щастието са естественото му състояние!
Чувал съм много да ми казват "Абе както и да живея все ще умра" но това е по-скоро параван, зад който крият слабостите си, защото голяма е разликата да се гътнеш от инфаркт или да умреш в болница, разяждан от мъчителна болест и да си отидеш честито, съзнателно, в пълно здраве и доволен от живота.

А за възрастта -- няма значение. С жената сме на по 40 години и тепърва започваме, планираме още деца и т.н.

Много странен на пръв поглед въпрос, но като се замислиш ходенето до тоалетна e точно толкова естествено и важно, колкото и храненето. И ако за храненето има предавания, форуми, списания и книги, то за тоалетната има... пълно мълчание и незнание. Какво толкова има да се говори, ще речете, то е проста работа. Да, всъщност и храненето е проста работа... ако живеехме преди 150 години. В онези времена хората са се хранели здравословно без дори да знаят това, защото не е имало нито химия, нито ГМО, нито рафинирани храни, нито изтощени почви... Днес е друго - трябва да знаеш как да подбираш внимателно храната си, всред изобилието от отрови в супермаркетите, ако не искаш на 50 години да си умрял...

Та... същото е с и ходенето по голяма нужда. От незапомнени времена хората са го правели по най-естествения начин без дори да се замислят дали е правилно - клекнали и веднага щом усетят позив. Не са страдали от апандисит, рак на дебелото черво, дивертикулит, дразнимо черво, хемороиди и т.н. Днес, в модерния градски живот е съвсем друга история -- налага се да отлагаш позива за дефекация, докато е подходящ момента, а при много професии, като шофьори, кранисти, касиерки, телефонни оператори и др. си е направо невъзможно да го направят нормално (т.е. щом усетят позив). И ето, днес почти всеки има хемороиди, запек, колит или друга болест свързана с червата, но въпреки това продължаваме да игнорираме функцията на този толкова важен орган на тялото. Дори хората, които смятат, че живеят здравословно.

И така, какво трябва да променим? Първо, дефекацията трябва да се прави единствено в клекнала поза. Седналата поза върху порцeлановия трон, който днес е заместил простичката дупка на пода, е "дарило" човечеството с купища болести, като рак, апандицит, замърсяване на червата и хемороиди. КАК ТАКА?! Ами ето така: http://squat.beinsa.info

Второ, дефекацията трябва да става при позив. Отлагането ни лишава от пълно изпразване на червата и намалява силата на този рефлекс. Защо? Защото когато го правим с напъване, без да имаме позив, ние дефакто изпразваме само ректума. Зигмуидното черво си остава неизчистено, защото не може да се задейства парасимпатичния рефлекс*. Така червата никога не са чисти. А, както е казал Хипократ още преди 2000 години - "Всички болести започват от червата". Освен това системното игнориране на позива за дефекация постепенно намалява чувствителността в аноректалната област, докато един ден тази функция престава да работи - ректумът е пълен, но човек не усеща позив. Оттам се започва един омагьосан кръг с използване на лаксативи, фибри, които още повече влошават проблема.


=======================
* - Парасимпатичeн рефлекс - поредица от мускулни и неврологични действия които, подобно на уринирането, изпразват ректума, а след това и зигмуидното черво без волеви усилия от наша страна. Характерно за този рефлекс е, че той създава силна перисталична активност и действа автоматично - ректума със силна контракция изтласква съдържанието си навън през ануса, а след 5-10 минути следват още 2-4 по-малки изхождания на съдържанието на сигмовидното черво - целият този процес протича протича автоматично и напълно ни изчиства от отпадъците. Познава се по усещането за тотална лекота и празнота в корема.  Когато процеса е завършил обикновено отделяме малко урина - сигнал за край. За съжаление системното игнориране на сигналите за позив за дефекация отслабват действието на този рефлекс, а при някои хора той напълно липсва. Това води до постепенно замърсяване на тялото, запек, хемороиди и още по-тежки проблеми

Ето една много ценна статия, която открих наскоро. Никога преди не се бях замислял колко жизнено важни са всъщност ензимите за нас хората и колко всъщност бедна на ензими е храната ни, с която се храним...

Ето една много ценна статия, която открих наскоро. Никога преди не се бях замислял колко жизнено важни са всъщност ензимите за нас хората и колко всъщност бедна на ензими е храната ни, с която се храним...

Няма по-добро лекарство от кърмата.
Привържениците на изкуственото хранене твърдят, че освобождават майката от излишните грижи. А всъщност грижите стават много повече. Дечицата започват да боледуват по-често, а майките се чувстват безпомощни. Те са лишени от възможността да решат всеки проблем чрез магическото докосване на бебето до гърдата. Кърмещата майка има уникална дарба: това са нейните гърди.

Всевъзможните усъвършенствания на естествените, природни знания често пораждат проблеми. Майките от традиционните племена, които действат полагайки се единствено на своите инстинкти, топлото живо млекце и уверени, силни ръце, отглеждат децата си без особени усилия. “Цивилизованите” майки, заобиколени от всевъзможни неживи помощници, все по-често се признават за безпомощни и казват, че не знаят какво да правят с бебето.

Детето трябва да суче докато има нужда от това.


Самуил 2.8 г. спира да "зареди"

имате ли информация как човек, алергичен към глутен може да прави житен режим?