Пламъче

Нещо подобно се случи с много близко семейство преди години. Жената вече беше на етапа с една гърда и всички се опитваха да намерят някакво алтернативно лечение, за да избегне разсейките и химиотерапията и т.н. и след няколко години внезапно се разболя съпругът и, който много я обичаше - рак, който го изпрати в другия свят само за 6 месеца. Тя остана сама и без чичо ми животът и се промени изцяло, тя самата също. Не съм познавала отношенията им, но я помня като доста претенциозен и налагащ волята си човек. Това изчезна заедно с чичо ми. За нея вече животът и любовта към сина, снахата, която тя обича повече и от братовчед ми и внука, който отглеждаше с толкова нежност и любов - сякаш даваше на чичо ми това, което не беше дала докато беше жив. Още е жива - над 80 г. ( 35 г. след първата си операция и почти 30 г. след смъртта на чичо ми) - стои си на лозенцето и виличката, които си направи близо до мястото, където положиха на времето чичо ми... От рака няма и следа.

Да, Ивета, права си, животът има толкова различни сценарии...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Честит празник на всички именници!



А и на всички празнуващи Цветница!

Поздрав за всички, които празнуват днес:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Следователно, всички страдания се дължат на плътта, а не на духа. Тъй щото, когато страдате, когато плачете, когато не искате да живеете, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Духът мисли и чувствува по друг начин, а не както плътта. Ако разглеждате нещата от положението на плътта, вие ще се намерите в съвсем затворен, в безизходен път. Ако гладуваш само 24 часа, плътта ще каже: „Ще умра гладен!“ Духът обаче ще каже: „Няма да умреш гладен! Ще се намери изходен път от това положение.“

Родено от плътта

„Професионален празник – Ден на здравния работник.С Разпореждане 32 на Министерски съвет от 6 февруари 1964г. Международния ден на здравето – 7 април, се чества всяка година и като Ден на здравния работник в България.”

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ЧЕСТИТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРИ!

Честит Празник!

„Професионален празник – Ден на здравния работник.С Разпореждане 32 на Министерски съвет от 6 февруари 1964г. Международния ден на здравето – 7 април, се чества всяка година и като Ден на здравния работник в България.”

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Котките ни лекуват!

Положителният емоционален заряд, който дават котките, е толкова силен, че може да избави човек от редица психически и физически проблеми.
Общуването с мъркащите същества помага при такива сериозни заболявания като инсулт, атеросклероза и артрит, съобщи argument.ru.
Според учените причина за целебните свойства на котките са силните положителни емоции, които изпитва човек при общуването си с тях.
Много хора вярват, че котките притежават способността да отнемат натрупаната отрицателна енергия.
Те винаги усещат кога стопанинът им има нужда от компанията им и реагират дори на мислена молба за помощ.
Изт.

Ами със сигурност бих започнала с алтернативните. Ако стане ясно, че не успявам с тях, бих прибегнала и до конвенционалната в момента медицина, но струва ми се само на етап операция, не и химиотерапия.
Проблемът е там, че не всички успяваме да приложим добре и/или да изберем подходящия за нас алтернативен метод. Всеки човек е твърде различен, със своя си психика, убеждения, енергетика, възстановителни способности и т.н. - всички тези особености могат да направят един метод неприложим или неефикасен за съответния човек.

Хей Пламъче, в Природата няма ИЛИ-ИЛИ. Всеки ще използва всичко, което може да облекчи положението и да доведе до излекуване и най-важното да ДАДЕ ВРЕМЕ за излекуване на душата, което е трайното решение. Не можем да противопоставяме разните неща.....

Просто приемай и харесвай себе си такава каквато си и не мисли дали другите те харесват.
Няма такъв човек, който да се харесва на всички.

От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това?

Според мен причината за поява на анемия е в това, дали организма усвоява добре храната.
Познавам хора, които приемат храни от всички групи, но страдат от анемия.
Човек сам трябва да открие здравословния за неговия организъм начин на хранене.

– „Защо трябва да правим добро?“ – Заради Бога, за онзи живот, който се проявява и в най-малките същества.

Истина и добро

Според мен издребняването винаги е свързано с надценяване на нещо маловажно. Тук не бива да се бъркаме с обратния вариант, когато оценяваме нещо като дребно и несъществено, а то не е такова. Принципът е същия, само че имаме отдалечаване от нас и ума ни, т.е. подценяване, смаляване и омаловажаване. Камъчето може да обърне колата, когато е подценено. Издребняването е обратния вариант – ние дотолкова раздуваме камъчето в съзнанието си, че то препречва целия път. Така от дребното препятствие можем да направим непреодолимо препятствие. Значи от една страна имаме подценяване, когато не обръщаме достатъчно внимание на малкото камъче-препятствие и то „ни поваля“, а от друга имаме раздуването му, до такава степен, че в един момент го считаме за непреодолимо. Сега, това последното не е точно издребняване, но принципът е същия. И да, оценката е субективна, защото именно субектът подценява или раздува в ума си различни неща. Ако си купя вестник, който струва 70 стотинки и дам един лев, вероятно ще изчакам за рестото си, и това няма да е издребняване. Но, ако съм в ресторант и сметката е например 79 лева и 70 стотинки, ако аз изчакам за рестото, определено ще е издребняване. Разликата е същата, но спрямо общата сума, която се плаща тези 30 стотинки се възприемат по съвсем различен начин.

Издребняването е съзнателно или не вглеждане в дребни и несъществени детайли с цел да се намерят недостатъци на нещо или някого.
Обикновено се прикрива с хвалебствия на други дребни детайли, с цел да не се даде реалната добра оценка на нещо или някого.
Към любовта се върви с приемане, а издребняването говори, че не можем да приемем нещата такива, каквито са.
Обикновено дребнавите хора си знаят, че са такива.
Ако човек пожелае да се справи с дребнавостта си винаги успява.
Но на някои хора просто им харесва да са дребнави.

Всъщност никой не може да каже, че другият издребнява, защото това, което за мен е дребно, за другия може да е съществено и двамата да сме си прави всеки за себе си. Тогава може би нашите пътища са съвсем различни...
Ако само за себе си съдя, то да издребнявам може би означава да виждам само картинките на всяко малко парченце от пъзела, но да не ги виждам като парченца от цялата картина?