val68z

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

колкото хора ,толкова и истини, мисля че има само един критерий ,който може  да бъде верен - вътрешният глас /това естествено, е моята истина/

"не приемай нищо на доверие , просто защото така трябва , изпробвай го , увери се сам ,и ако желаеш тогава го приеми"

не разбирам, защо са всичките  тези  дебати,

ще си позволя отново да цитирам един приятел- "който знае, не спори" .

сещам се и за още една любима  мисъл -"имаш запазено място в сценария на съня, но не учавствай в него"

не мислите ли ,че излишната енергия би могла да бъде използвана , по далеч по-  градивен начин

ако тази темичка има егрегор ,той най - вероятно вече се е надул като плондер.

http://www.vbox7.com/play:3a4922b6

------------------------------------------------
Кажи, как да обясним с няколко думи неща, които не подлежат на интелектуално разбиране?
Как да говорим за Висшия Аз, ако не си усетил влиянието му и не си успял, поне донякъде, да се разграничиш от него?
Как на упоен затворник да обясниш Свободата?
-------------------------------------------------------------------
Да, този свят се управлява от сили. Те си имат възвишени цели и се опитват да се грижат и за хората. Имат си своя, еонна еволюция ибавно водят слепците към Светлината.
НО КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ЛУЦИФЕР, на Великия Имитатор,.
Добър ви път, братя и сестри, дерзайте по бавния наклон нагоре, към Мордор. И това е път, и тези старания водят, в края на краищата, към освобождението на микрокосмосите ви и до събуждането на спящия Господар. Но вие, наместниците, ще се наложи да изчезнете в небитието.
Намасте!

Божидаре, няма чалъм за мен, спхоред който да не съм прав...Живея в деветия кръг на ада, а тук е много населено- не може нито да поседнеш, да не говорим за полягане...В деветия кръг на ада всички сме прави...дори и след последната глътка въздух, векове наред можое да минат, и един мъртвец да си седи прав- така е, защото всички в деветия кръг на ада са прави. Цената на това, всеки да е прав- живот в деветия кръг на ада...Е, пренаселено е тук, но като се замисля, какво ли не би дал човек само и само за да бъде прав...

не разбирам, защо са всичките  тези  дебати,

ще си позволя отново да цитирам един приятел- "който знае, не спори" .

сещам се и за още една любима  мисъл -"имаш запазено място в сценария на съня, но не учавствай в него"

не мислите ли ,че излишната енергия би могла да бъде използвана , по далеч по-  градивен начин

ако тази темичка има егрегор ,той най - вероятно вече се е надул като плондер.

http://www.vbox7.com/play:3a4922b6

Северное сияние

http://www.youtube.com/watch?v=9rsE2K_SHHQ

добре елфче, наистина е прекрасен, докосва сърцето.

"най - красивите неща, са невидими за очите"

красотааааа

http://www.youtube.com/watch?v=e5BD7_64rpE&feature=related

информация за размисъл

http://www.youtube.com/watch?v=PkO5pawouao&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=_4K9G2xTs3Y&feature=related

http://www.vbox7.com/play:ded576bd

ВАЛ,





Planets Align for the Perseid Meteor Shower

August 5, 2010: You know it's a good night when a beautiful alignment of planets is the second best thing that's going to happen.

Thursday, August 12th, is such a night.

The show begins at sundown when Venus, Saturn, Mars and the crescent Moon pop out of the western twilight in tight conjunction. All four heavenly objects will fit within a circle about 10 degrees in diameter, beaming together through the dusky colors of sunset. No telescope is required to enjoy this naked-eye event


The planets will hang together in the western sky until 10 pm or so. When they leave, following the sun below the horizon, you should stay, because that is when the Perseid meteor shower begins. From 10 pm until dawn, meteors will flit across the starry sky in a display that's even more exciting than a planetary get-together.

The Perseid meteor shower is caused by debris from Comet Swift-Tuttle. Every 133 years the huge comet swings through the inner solar system and leaves behind a trail of dust and gravel. When Earth passes through the debris, specks of comet-stuff hit the atmosphere at 140,000 mph and disintegrate in flashes of light. These meteors are called Perseids because they fly out of the constellation Perseus.

Swift-Tuttle's debris zone is so wide, Earth spends weeks inside it. Indeed, we are in the outskirts now, and sky watchers are already reporting a trickle of late-night Perseids. The trickle could turn into a torrent between August 11th and 13th when Earth passes through the heart of the debris trail.

2010 is a good year for Perseids because the Moon won't be up during the midnight-to-dawn hours of greatest activity. Lunar glare can wipe out a good meteor shower, but that won't be the case this time.

As Perseus rises and the night deepens, meteor rates will increase. For sheer numbers, the best time to look is during the darkest hours before dawn on Friday morning, Aug. 13th, when most observers will see dozens of Perseids per hour.

Looking northeast around midnight on August 12th-13th. The red dot is the Perseid radiant. Although Perseid meteors can appear in any part of the sky, all of their tails will point back to the radiant. For best results, get away from city lights. The darkness of the countryside multiplies the visible meteor rate 3- to 10-fold. A good dark sky will even improve the planetary alignment, allowing faint Mars and Saturn to make their full contribution to the display. Many families plan camping trips to coincide with the Perseids. The Milky Way arching over a mountain campground provides the perfect backdrop for a meteor shower.

Enjoy the show!
http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2010/05aug_perseids/


Звезден дъжд на 12август 23,00 за България

Отдай се на изкушението

Движеща сила

Неизброими са инкарнациите на човешките души.Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат.Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа.  Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж,колкото по-внимателно се вглежда в своята болка,  толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре. 

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход отабсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини. Но всеки път, когато човек достига до нов връх, той вижда или по-скоро чувства, че се е издигнал малко по-нагоре и е достигнал по-висока точка от онази, където е бил преди. 

Очертанията на планината едва се виждат пред погледа му. Още много далече от него е тя, но той знае, че някога обезателно ще стигне до нея. Той трябва и е длъжен да стигне до нея, каквито и лишения и опасности да го дебнат по този път. Вътрешна сила, сила мощна, непреодолима и удивителна, непрестанно го тласка напред. Много пъти той губи планината от погледа си. Голямо противодействие среща по пътя си. Натрапчиви видения и измами го заобикалят отвсякъде като плътен пръстен. И макар че не разбира това и нищо не вижда ясно, все пак той неуморно продължава да върви към това велико и удивително, което го чака напред, към това, смисъла на което той самият още не разбира. Този вътрешен стремеж в него към нещо удивително и небивало е по-силен от всички други стремежи, затова всеки път, когато му се случва да падне, тази тяга към неизпитаното, непознатото, отново го изправя на крака и отново го тегли на изток, към планината.

Човекът неуморно върви напред и неуморно води сражения и битки: със самия себе си, с другите хора, с външните и вътрешните опасности. Той търпи поражения и удържа победи, той благославя съдбата си и я проклина, но този вътрешен стремеж в него е непобедим и както и преди го тегли към безкрайността. Постепенно в него нещо започва да се събужда и да проблясва.Сигурно това е Висшата Сила – Бог, Създателят или Нещо, което е много по-голямо, по-силно и по-величествено от него. Нужна му е тази сила, нужни са му подкрепа и помощ, нужен му е някой, на когото той може да се моли, на когото може да се довери и когото може да проклина и да обвинява за всичките си несгоди, когато бремето на страданията става непоносимо, а противодействието отстрана на външния свят отеква като зло или болка. Нужен му е велик, идеален,вълшебен „жертвен агнец“, който може да го избави от всяка отговорност и същевременно може да му помогне и го подкрепи. Големи са, ох, колко големи са човешките съблазни, в това колело от илюзии и дълго, много дълго властват те над хората; и само когато човек избира противоположната посока, когато той започва да върви по Пътя на Светлината и поема по великото Колело на Светлината и Живота,едва тогава той най-после успява да прозре, че тази Светлина е в него самия и че Божественото също е в него. Той смътно осъзнава това в началото на Пътя, но с течение на времето и редуването на инкарнациите това знание неотклонно расте и се разширява. 

Сега, когато е способен да се вслушва в себе си и да вижда вътрешните  процеси, той забелязва как в него се събужда нещо голямо, мощно и силно, как то властно го зове и мами – някаква водеща, насочваща, движеща вътрешна сила, на чийто зов той не може да не се подчини. Колкото по-силно е това вътрешно чувство в него,толкова по-отчетливо се виждат пред него очертанията на планината. Отначало инстинктивно, а после интуитивно той започва да разбира, че това е неговата собствена планина, планина-към-самия-себе-си, която той трябва да покори;по-точно това е неговата собствена вътрешна божественост, която  е длъжен да осмисли и да опознае. Затова тойн амира в себе си сили да противостои на всички опасности и трудности, защото знае, че някога ще изкачи тази планина и ще получи отговори на всичките сивъпроси. И все пак отново и отново той отстъпва, отново се връща обратно и отново напълно забравя и за своята собствена планина, и за своята движеща сила.Противодействието е прекалено голямо, илюзиите са прекалено силни и обременителни. Няма Бог, животът няма смисъл, самият той също е червей без смисъли без цел, направо  ти идва да легнеш ида умреш.  Но когато умира и напуска този физически свят, пред него отново възниква образът на собствената му вълшебна планина, планината на познанието на самия себе си и той пак решава да се въплъти отново,  за да може оттам,отдолу, да заслужи правото да се изкачва към върха на тази несравнима планина,която толкова лъчезарно и прелъстително го влече към себе си.

Така един живот се сменя с друг. Човекът сее и жъне, среща приятелство и отпор и така, като се бори, препъва и пада, през цялото време се стреми напред, вън от заобикалящата го мъгла от илюзии, докато най-после погледът му не се проясни и той не види пред себе си своята планина.Радостно и целеустремено той ускорява крачките си към нея, но отново попада в ивицата от мъгли, отново потъва в тяхната пелена, личността отново го надвива и започва да го командва. Но случи ли му се да изпита неочаквана радост или щастие - и се появява пролука в тази мъгла, и светът отново се разтваря пред него, планината отново започва да се мярка пред вътрешния му поглед, а личността в порив на вдъхновение се предава на водачеството на душата – дотогава, докато неумолимата пелена от илюзии или видения (майя) отново не й отнеме свободата. 

Колко дълго продължава това странстване самият човек изобщо не помни, тъй като губи всякаква реална представа за времето и продължителността на пътя. Но нетърпението му се увеличава, а заедно с това расте и желанието да победи, желанието да се добере най-после до тази сияйна цел, която толкова дълго е съзирал напред толкова далече от себе си; и тогава човекът изведнъж си спомня, че му е дадена свобода на волята, свобода на избора и решенията и че той има право сам да решава колко дълго да продължава това странстване. 

 




Огледалото на ученика




Биргит Ломборг

 

Движеща сила

Неизброими са инкарнациите на човешките души.Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат.Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа.  Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж,колкото по-внимателно се вглежда в своята болка,  толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре. 

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход отабсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини. Но всеки път, когато човек достига до нов връх, той вижда или по-скоро чувства, че се е издигнал малко по-нагоре и е достигнал по-висока точка от онази, където е бил преди. 

Очертанията на планината едва се виждат пред погледа му. Още много далече от него е тя, но той знае, че някога обезателно ще стигне до нея. Той трябва и е длъжен да стигне до нея, каквито и лишения и опасности да го дебнат по този път. Вътрешна сила, сила мощна, непреодолима и удивителна, непрестанно го тласка напред. Много пъти той губи планината от погледа си. Голямо противодействие среща по пътя си. Натрапчиви видения и измами го заобикалят отвсякъде като плътен пръстен. И макар че не разбира това и нищо не вижда ясно, все пак той неуморно продължава да върви към това велико и удивително, което го чака напред, към това, смисъла на което той самият още не разбира. Този вътрешен стремеж в него към нещо удивително и небивало е по-силен от всички други стремежи, затова всеки път, когато му се случва да падне, тази тяга към неизпитаното, непознатото, отново го изправя на крака и отново го тегли на изток, към планината.

Човекът неуморно върви напред и неуморно води сражения и битки: със самия себе си, с другите хора, с външните и вътрешните опасности. Той търпи поражения и удържа победи, той благославя съдбата си и я проклина, но този вътрешен стремеж в него е непобедим и както и преди го тегли към безкрайността. Постепенно в него нещо започва да се събужда и да проблясва.Сигурно това е Висшата Сила – Бог, Създателят или Нещо, което е много по-голямо, по-силно и по-величествено от него. Нужна му е тази сила, нужни са му подкрепа и помощ, нужен му е някой, на когото той може да се моли, на когото може да се довери и когото може да проклина и да обвинява за всичките си несгоди, когато бремето на страданията става непоносимо, а противодействието отстрана на външния свят отеква като зло или болка. Нужен му е велик, идеален,вълшебен „жертвен агнец“, който може да го избави от всяка отговорност и същевременно може да му помогне и го подкрепи. Големи са, ох, колко големи са човешките съблазни, в това колело от илюзии и дълго, много дълго властват те над хората; и само когато човек избира противоположната посока, когато той започва да върви по Пътя на Светлината и поема по великото Колело на Светлината и Живота,едва тогава той най-после успява да прозре, че тази Светлина е в него самия и че Божественото също е в него. Той смътно осъзнава това в началото на Пътя, но с течение на времето и редуването на инкарнациите това знание неотклонно расте и се разширява. 

Сега, когато е способен да се вслушва в себе си и да вижда вътрешните  процеси, той забелязва как в него се събужда нещо голямо, мощно и силно, как то властно го зове и мами – някаква водеща, насочваща, движеща вътрешна сила, на чийто зов той не може да не се подчини. Колкото по-силно е това вътрешно чувство в него,толкова по-отчетливо се виждат пред него очертанията на планината. Отначало инстинктивно, а после интуитивно той започва да разбира, че това е неговата собствена планина, планина-към-самия-себе-си, която той трябва да покори;по-точно това е неговата собствена вътрешна божественост, която  е длъжен да осмисли и да опознае. Затова тойн амира в себе си сили да противостои на всички опасности и трудности, защото знае, че някога ще изкачи тази планина и ще получи отговори на всичките сивъпроси. И все пак отново и отново той отстъпва, отново се връща обратно и отново напълно забравя и за своята собствена планина, и за своята движеща сила.Противодействието е прекалено голямо, илюзиите са прекалено силни и обременителни. Няма Бог, животът няма смисъл, самият той също е червей без смисъли без цел, направо  ти идва да легнеш ида умреш.  Но когато умира и напуска този физически свят, пред него отново възниква образът на собствената му вълшебна планина, планината на познанието на самия себе си и той пак решава да се въплъти отново,  за да може оттам,отдолу, да заслужи правото да се изкачва към върха на тази несравнима планина,която толкова лъчезарно и прелъстително го влече към себе си.

Така един живот се сменя с друг. Човекът сее и жъне, среща приятелство и отпор и така, като се бори, препъва и пада, през цялото време се стреми напред, вън от заобикалящата го мъгла от илюзии, докато най-после погледът му не се проясни и той не види пред себе си своята планина.Радостно и целеустремено той ускорява крачките си към нея, но отново попада в ивицата от мъгли, отново потъва в тяхната пелена, личността отново го надвива и започва да го командва. Но случи ли му се да изпита неочаквана радост или щастие - и се появява пролука в тази мъгла, и светът отново се разтваря пред него, планината отново започва да се мярка пред вътрешния му поглед, а личността в порив на вдъхновение се предава на водачеството на душата – дотогава, докато неумолимата пелена от илюзии или видения (майя) отново не й отнеме свободата. 

Колко дълго продължава това странстване самият човек изобщо не помни, тъй като губи всякаква реална представа за времето и продължителността на пътя. Но нетърпението му се увеличава, а заедно с това расте и желанието да победи, желанието да се добере най-после до тази сияйна цел, която толкова дълго е съзирал напред толкова далече от себе си; и тогава човекът изведнъж си спомня, че му е дадена свобода на волята, свобода на избора и решенията и че той има право сам да решава колко дълго да продължава това странстване. 

 




Огледалото на ученика




Биргит Ломборг

 

Движеща сила

Неизброими са инкарнациите на човешките души.Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат.Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа.  Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж,колкото по-внимателно се вглежда в своята болка,  толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре. 

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход отабсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини. Но всеки път, когато човек достига до нов връх, той вижда или по-скоро чувства, че се е издигнал малко по-нагоре и е достигнал по-висока точка от онази, където е бил преди. 

Очертанията на планината едва се виждат пред погледа му. Още много далече от него е тя, но той знае, че някога обезателно ще стигне до нея. Той трябва и е длъжен да стигне до нея, каквито и лишения и опасности да го дебнат по този път. Вътрешна сила, сила мощна, непреодолима и удивителна, непрестанно го тласка напред. Много пъти той губи планината от погледа си. Голямо противодействие среща по пътя си. Натрапчиви видения и измами го заобикалят отвсякъде като плътен пръстен. И макар че не разбира това и нищо не вижда ясно, все пак той неуморно продължава да върви към това велико и удивително, което го чака напред, към това, смисъла на което той самият още не разбира. Този вътрешен стремеж в него към нещо удивително и небивало е по-силен от всички други стремежи, затова всеки път, когато му се случва да падне, тази тяга към неизпитаното, непознатото, отново го изправя на крака и отново го тегли на изток, към планината.

Човекът неуморно върви напред и неуморно води сражения и битки: със самия себе си, с другите хора, с външните и вътрешните опасности. Той търпи поражения и удържа победи, той благославя съдбата си и я проклина, но този вътрешен стремеж в него е непобедим и както и преди го тегли към безкрайността. Постепенно в него нещо започва да се събужда и да проблясва.Сигурно това е Висшата Сила – Бог, Създателят или Нещо, което е много по-голямо, по-силно и по-величествено от него. Нужна му е тази сила, нужни са му подкрепа и помощ, нужен му е някой, на когото той може да се моли, на когото може да се довери и когото може да проклина и да обвинява за всичките си несгоди, когато бремето на страданията става непоносимо, а противодействието отстрана на външния свят отеква като зло или болка. Нужен му е велик, идеален,вълшебен „жертвен агнец“, който може да го избави от всяка отговорност и същевременно може да му помогне и го подкрепи. Големи са, ох, колко големи са човешките съблазни, в това колело от илюзии и дълго, много дълго властват те над хората; и само когато човек избира противоположната посока, когато той започва да върви по Пътя на Светлината и поема по великото Колело на Светлината и Живота,едва тогава той най-после успява да прозре, че тази Светлина е в него самия и че Божественото също е в него. Той смътно осъзнава това в началото на Пътя, но с течение на времето и редуването на инкарнациите това знание неотклонно расте и се разширява. 

Сега, когато е способен да се вслушва в себе си и да вижда вътрешните  процеси, той забелязва как в него се събужда нещо голямо, мощно и силно, как то властно го зове и мами – някаква водеща, насочваща, движеща вътрешна сила, на чийто зов той не може да не се подчини. Колкото по-силно е това вътрешно чувство в него,толкова по-отчетливо се виждат пред него очертанията на планината. Отначало инстинктивно, а после интуитивно той започва да разбира, че това е неговата собствена планина, планина-към-самия-себе-си, която той трябва да покори;по-точно това е неговата собствена вътрешна божественост, която  е длъжен да осмисли и да опознае. Затова тойн амира в себе си сили да противостои на всички опасности и трудности, защото знае, че някога ще изкачи тази планина и ще получи отговори на всичките сивъпроси. И все пак отново и отново той отстъпва, отново се връща обратно и отново напълно забравя и за своята собствена планина, и за своята движеща сила.Противодействието е прекалено голямо, илюзиите са прекалено силни и обременителни. Няма Бог, животът няма смисъл, самият той също е червей без смисъли без цел, направо  ти идва да легнеш ида умреш.  Но когато умира и напуска този физически свят, пред него отново възниква образът на собствената му вълшебна планина, планината на познанието на самия себе си и той пак решава да се въплъти отново,  за да може оттам,отдолу, да заслужи правото да се изкачва към върха на тази несравнима планина,която толкова лъчезарно и прелъстително го влече към себе си.

Така един живот се сменя с друг. Човекът сее и жъне, среща приятелство и отпор и така, като се бори, препъва и пада, през цялото време се стреми напред, вън от заобикалящата го мъгла от илюзии, докато най-после погледът му не се проясни и той не види пред себе си своята планина.Радостно и целеустремено той ускорява крачките си към нея, но отново попада в ивицата от мъгли, отново потъва в тяхната пелена, личността отново го надвива и започва да го командва. Но случи ли му се да изпита неочаквана радост или щастие - и се появява пролука в тази мъгла, и светът отново се разтваря пред него, планината отново започва да се мярка пред вътрешния му поглед, а личността в порив на вдъхновение се предава на водачеството на душата – дотогава, докато неумолимата пелена от илюзии или видения (майя) отново не й отнеме свободата. 

Колко дълго продължава това странстване самият човек изобщо не помни, тъй като губи всякаква реална представа за времето и продължителността на пътя. Но нетърпението му се увеличава, а заедно с това расте и желанието да победи, желанието да се добере най-после до тази сияйна цел, която толкова дълго е съзирал напред толкова далече от себе си; и тогава човекът изведнъж си спомня, че му е дадена свобода на волята, свобода на избора и решенията и че той има право сам да решава колко дълго да продължава това странстване. 

 




Огледалото на ученика




Биргит Ломборг

 

Файл (Ime na faila): 2000-FantasyFlamenco.rar
                                                         Линк за сваляне на файла (Link za svalqne na faila): http://tranz.it/load...NFmnGy6Fw596623


 

изкушавам се да пусна целият албум....    но дали е нужно